Ще има мирно споразумение в Байт ал-Макдис. (Ресалатул хуруж ул-махди, том. 3, стр. 184)
Байт ал-Макдис е името на Масджид ал-Акса. Споменаването на Байт ал-Макдис в хадиса би могло да сочи към споразумение, което ще се извърши в Йерусалим. Сблъсъците и напрежението в Палестина продължават от приблизително 50 години. Една важна стъпка по пътя на мира и сигурността по тези земи е направена на мирните преговори през 1993 г. в Осло. Без значение колко несправедливи са някои от взетите решения в Осло и това, че някои от тях е невъзможно да бъдат напълно изпълнени, но фактът, че двете страни постигат съгласие по определени въпроси, бе един важен напредък. През 2003 г. мирните преговори между двете страни все още продължават и особено по отношение на инициативата "Пътна карта".
Абу Надр каза: Ние бяхме при Джабир и той каза така: "Наближава такова време, през което нито бушел (мярка), нито монета ще бъде дадена на хората от Ирак."
Ние попитахме: "Кой ще направи това?" Той отговори: "Аджамите (не-арабите) ще забранят това." След това той добави: "Нито динар, нито бушел ще бъде даден на народа на Дамаск." "Поради кой ще стане това?"- попитахме ние. ''Поради гърците (западняците)" отговори той. (Aл-Taдж, Aли Нaсиф aл-Хюссеин)
Абу Хурайра каза: "Пророкът (Бог да го благослови и с мир да го дари) каза: 'Ще настъпи време, когато нито мерки, нито пари ще бъдат давани на Ирак. На Дамаск също няма да бъдат давани мерки и пари. Мерки и пари няма да бъдат давани и на Египет. Ще се върнете от там, откъдето сте започнали'." (Сахих Муслим, Сунан Абу Дауд)
Ембаргото, наложено над Ирак и Дамаск, е знамение за Последния период, а оттам и за пришествието на Пророка Исус (Бог да го благослови и с мир да го дари). Интересно е, че в продължение на повече от десетилетие върху Ирак има наложено ембарго. Междувременно днес често на дневен ред идва и налагането на ембарго над Сирия.
"Съдният ден няма да настъпи, докато Ирак не бъде атакуван. И невинни хора от Ирак ще търсят подслон в Дамаск. Дамаск ще бъде построен наново. Ирак също ще бъде построен наново." (Мунтакхаб Канзул Уммал, том. 5, стр. 254)
Хадисът обръща внимание на построяването наново на Ирак. Множество иракски градове бяха заличени от земята първо във войната Иран-Ирак, след това във войната в Персийския залив и най-накрая във войната през 2003 г. След последната война престрояването на Ирак става неизбежно, тъй като се е превърнал в руини. За това до голяма степен допринасят и последвалите грабежи. Тази ситуация е отбелязана във вестниците така:
Невинният и чист иракски народ ще бяга към Дамаск. (Ресалатул хурудж ул-Maхди, стр. 210)
Начинът, по който непосредствено преди започване на войната в Ирак през 2003 г. десетки хиляди иракчани потърсиха убежище в другите държави и най-вече в Сирия, има голяма прилика със събитието, описано в горния хадис. В медиите се появиха множество новини и снимки във връзка с темата.
От една страна, смутовете в Шам ще стихнат, от друга обаче ще пламнат наново. Тези смутове няма да завършат, докато един ангел не извика от небето: "Махди е вашият лидер. Махди е вашият халиф." (Ресалатул хурудж ул-Maхди, стр. 63)
От хадиса става ясно, че преди появата на Махди, който ще бъде заедно с Исус след завръщането му на земята, в региона Шам ще властва едно ужасно безредие. Много вероятно е в хадиса да се обръща внимание на размириците, които се случват в Сирия.
Както знаем обаче, регионът Шам не е ограничен само със сирийската столица - Дамаск. Както бе споменато по-рано, на арабски език думата "Шам" означава "ляво" и е използвана и за държавите, които са разположени вляво на областта Хиджаз (областта, в която са разположени Мека и Медина).
В началото на миналия век граждански войни, сражения, конфликти и големи войни обгръщат целия този регион. Тези конфликти се пораждат един от друг и всички хора, живеещи по тези земи, биват дълбоко повлияни от тях. В това отношение изразът от хадиса: "От една страна смутовете в Шам ще стихнат, от друга обаче ще пламнат наново" заслужава внимание. През последните петдесет години най-големите събития, случили се в региона, са следните:
* Суецкaта война
* Шестдневната война, войната Йом Киппур
* Ливанската гражданска война
* Конфликтите и напреженията, продължаващи по палестинските земи
Нашият Пророк каза: "Ще има такива беди и нещастия, че никой няма да може да намери място за подслон. Тези беди ще се въртят около Шам, ще надвиснат над Ирак. Ще завържат ръцете и краката на Арабския полуостров... Докато се опитват да се справят с тази беда от едната страна, тя ще се появи отново от другата." (Кензул Уммал, Китаб-ул къйаме късм-ул ефал, том.5, стр. 38-39)
Изразът "Тези беди ще се въртят около Шам, ще надвиснат над Ирак" е твърде вероятно да сочи към войната в Ирак през 2003. Преди и по време на тази война, въпреки че се запази в границите на Ирак, постоянно съществуваше вероятност да се разшири и да обхване и Сирия.
Сирия също ще бъде нападната. Стана ясно, че искането на американския министър на сигурността Доналд Ръмсфелд за удар на Сирия било отхвърлено в последния момент с намесата на президента Буш. Пентагонът все още настоява за наказване на Сирия.
Според нашия Пророк народът на Ирак ще бъде разделен на три групи. Едната част ще се присъедини към грабителите. Другата група ще избяга, изоставяйки семействата си назад. А третата група ще се сражава и ще бъде убита. Когато видите това, подгответе се за Съдния ден. (Фера Иду Феваиди'л Фикр Фи'л Имам aл-Махди aл-Мунтадхар)
Друго знамение за Последния период е разделянето на народа на Ирак на три части. Както хадисът ни разказва, една част от иракчаните ще се присъединят към "грабителите". Всъщност, в края на войната от 2003 г. тези иракчани, които се възползваха от липсата на власти в страната, започнаха да плячкосват. В действителност действията на тези, които крадяха, участваха в плячкосването, могат да бъдат определени като "ограбване".
Хадисът ни информира, че една част от хората ще се опитват да избягат и дори няма да са в състояние да мислят за семействата си, които са оставили назад. Новините, появили се в медиите във връзка с това, са поразителни.
В хадиса също така се казва, че други хора пък ще участват във войната и ще загубят живота си. По време на войната от 2003 г. някои иракчани бяха замесени в сблъсъци, в които загинаха.
Нещо повече, "разделянето на Ирак на три", както е отбелязано в първата част на хадиса, във физически смисъл също се е случило. След войната в Персийския залив географията на Ирак бе разделена на три. Формирането на трите области, а именно частта между 32-рия и 36-ия паралел, на юг от 32-рия паралел и на север от 36-ия паралел, би могло да е събитието, посочено в хадиса.
Между Тигър и Ефрат ще бъде построен град, където ще властват синовете на Аббас. Той ще бъде наречен Завра (Багдад)… О, предводителю на вярващите, защо Рaсулал-Aкрам го нарече Завра? Той е наречен Завра, защото войната го заобикаля отвсякъде и се разпростира чак до границите му. (Мукхтасар Тазкирах Куртуби, стр. 426, номер 776)
Можете ли и вие да видите унищожените места, които аз виждам? Той повели: "Аз виждам как улиците, изпълнени със злини (фитнах) и нещастия, ще разделят къщите ви като пропастите, които се формират в резултат на интензивните дъждовни наводнения." (Сахих Муслим 4/2221)
Партизанската война е метод, който става широко разпространен през 20-и век. Борбата, в която този метод се използва, се провежда на улиците, между къщите. Примери за този метод на борба са срещани често през миналия век. Най-скорошният пример за такова сражение обаче се забелязва във войната Ирак-САЩ през 2003 г.Всъщност, първият хадис от горецитираните споменава за съществуването на война, която се разпростира до всички краища на Багдад. Събитията, които се случват по време на войната, и сведенията, които са представени във вестниците, потвърждават предсказаното в хадисите. (Бог знае най-добре)
Съдният ден няма да настъпи, докато Мюсюлмани и Евреи не влезнат във война… (Сахих Муслим, Tирмизи Хадитхс)
Както Пророкът Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) е казал в горния хадис, от началото на 20-и век насам продължават войните и сблъсъците между Мюсюлмани и Евреи.
Към края на Първата световна война с разпадането на Османската империя Палестина, която по-рано била османска територия, преминава под ръководството на Великобритания. Oт този момент нататък по тези земи не са могли да бъдат постигнати мир и спокойствие. През 1947 г. Великобритания се оттегля от страната и оставя бъдещето й в ръцете на Обединените нации. ООН планира разделянето на Палестина на две независими държави. В резултат на този план след 19 века за първи път бе създадена Еврейска държава.
Арабите от Палестина и околните арабски държави преминават в действие, за да променят тази ситуация и през 1948 г. започва кървава война между двете страни.
Израелците спечелват тази битка, която наричат "Война за независимост", и завземайки една част от земите, предоставени на арабите, те се сдобиват с по-голяма територия от тази, която им е дадена от ООН. Палестина преминава изцяло под израелско господство, с изключение на Западния бряг на река Нил – по-късно наричана само "Западния бряг", и земите около град Газа, които днес са наричани "Ивицата Газа".
След около 20 години, през месец юни 1967 г., Израел предприема едно голямо нашествие. Египет, Сирия и Йордания се подготвяли да нападнат Израел в продължение на месеци, когато на сутринта на 5 юни с една контраатака Израел поставя началото на войната. Израелските изтребители се издигнали от своята въздушна база и летели известно време по посока на запад над Средиземно море, когато изведнъж се отправили към Египет. Египет, който се бил подготвил за израелска въздушна атака по-скоро от изток, отколкото от север, се оказал неподготвен и въздушните сили на Насър били унищожени на земята, преди дори да са имали възможността да се издигнат. През следващите 5 дена израелската армия победила една по една арабските армии, които преди това се подготвяли, за да го нападнат. За 6 дена еврейската държава увеличила своите земи три пъти. Завзетите земи включвали Западния бряг и Ивицата Газа, последните две части, които останали незавзети по време на нахлуването в Палестина през 1948 г., Голанските възвишения, които по-рано били в границите на Сирия, и огромния Синайски полуостров на Египет.
Междувременно, заедно със Западния бряг бил завладян и Източен Йерусалим. От войната през 1948 г. насам святият град е разделен на Източен и Западен Йерусалим. Западен Йерусалим бе съвременната част на града и принадлежеше на Израел. Източен Йерусалим, който е старият град, където са разположени старинните религиозни светилища, бе оставен на арабите. С войната от 1967 Израел окупира и старата част на града. Стената на плача, която се е превърнала в символ на еврейската нация, след 19 века преминава под властта на евреите.
Насър, който подсилил своята армия със съветски оръжия с цел възвръщането на загубените през 1968 г. земи, обявил, че не признава прекратяването на огъня, което поставило край на шестдневната война и през май 1969 г. поставя началото на една умерена "война на изтощение", която щяла да продължава месеци наред. Извършваните в продължение на месеци атаки върху израелските обекти завършили с една тежка артилерийска бомбардировка и въздушно нападение на Израел върху крайбрежните градове на Египет по протежението на Суецкия канал. В резултат на този развой на нещата Египет бил принуден да подпише друг договор с Израел за прекратяване на огъня.
Войната продължила до 1973. По време на празника Йом Киппур, точно на 6 октомври 1973 г., египетските и сирийски войски извършват едно внезапно нападение. Прекосявайки Суецкия канал, египетската войска навлиза в Синайския полуостров, който бил под израелски контрол, и успява да премине през "границата Бар-Лев", която била установена след войната от 1967 и била смятана за "непроходима". През това време Сирия провела една успешна операция и се придвижила към Голанските възвишения. Израелската войска била напълно изненадана. Войниците, които били отишли на служби в синагогите по случай празника Йом Киппур, се втурнали през глава към фронтовете. Същевременно израелското радио прекъснало традиционното си Йом Киппур мълчание и подало сигнал за тревога.
Въпреки че Захал (израелските защитни сили) претърпяват големи загуби, на 9 октомври, използвайки конвенционалните си оръжия, успяват да спрат напредването на арабските сили. Не след дълго напредването на сирийската войска към Голанските възвишения било спряно. През това време обаче битката с Египет, който сега притежавал по-силна войска и бил в по-благоприятна стратегическа позиция, продължила по-продължително. Според общото убеждение усилената оръжейна подкрепа на Вашингтон, започнала след втория ден от войната, спомогнала за спечелването на победата от Израел.
С настъпване на края на войната на 26 октомври Израел си "отдъхва". Арабите отново били извадени от възвърнатите територии и била предотвратена опасността от "изхвърляне в морето". Това обаче не бе достатъчно за Израел. Напредъкът на арабските войски, при това само няколко дена, бе породил един голям шок у цялата нация. Наред с това 2700 израелски войници загубили живота си, а това за държава с 3-милионно население е огромна загуба.
След този психологически шок ционистите отстъпили назад. Те се съгласили да върнат Синайския полуостров и през 1979 г. двете страни се срещнали, за да подпишат мирния договор в Кемп Дейвид. Но нито този мирен договор, нито пък последващите го мирни договори не успели да донесат мир в региона. Конфликтите между араби и евреи, макар и от време на време, все още продължават.
Когато невинни деца от народа на Мохамед бъдат убити, един ангел ще извика от небето: "Бог е с него (Махди) и с тези, които са с него." (Мухаммад бин Али Саббан, Ишаф'р-Рагхибин, стр. 154)
Едно от знаменията за Последния период са убийствата на невинни деца. Примери за това можем да видим във войните и конфликтите, случили се през последните години. Като пример за това могат да бъдат дадени принуждаваните да участват в гражданските войни деца от африканските страни и техните безмилостни убийства. Друг регион, в който децата са станали мишена, е Палестина. В периода от 2002 - 2003 г. повече от 500 деца са простреляни от израелските войници и са загубили своя живот. По време на войната в Ирак са бомбардирани родилни домове, в резултат на което са убити множество деца.
