Махди ще се появи по време, когато хората ще изпитват голям страх и ще са опечалени от безредици, граждански войни и други бедствия. (Предадено от Aбу Джa'фар Mухаммад ибн 'Aли)
Много болезнени ситуации и ужасяващи гледки ще бъдат видени. Борбата ще продължава ли, продължава… Ще бъдат убивани майки, бащи, дъщери, синове, всички… Сред тях ще има сражение, насилие и плячкосване. Хората ще питат кога ще свърши това, но то все още ще продължава. (Aл-Mуттаки aл-Хинди, Aл-Бурхан фи Aламат aл-Maхди Aкхир aл-заман, стр. 36)
По-голямата част от хадисите за появата на Махди са концентрирани върху пророчеството, че преди неговото идване по целия свят ще властват смут, несигурност и безредие. Масови убийства, войни и сблъсъци са едни от най-съществените характеристики на този период. Освен това в хадиса е обърнато внимание на това, че масовите убийства ще бъдат по цял свят.
По време на двете световни войни през двадесети век са убити приблизително 65 милиона човека. Броят на цивилните убити по политически причини по време на същия век се смята, че е над 180 милиона души. Това е една необичайно висока цифра в сравнение с предходните векове.
Всъщност до двадесети век по-голямата част от войните са се водели на военни фронтове, т.е. войните са били между сражаващи се армии в определени граници. Развитието на оръжейната технология и разработените в резултат на това военни стратегии през 20-и век въвеждат понятието "война с всички средства", като войните вече не са само между войниците на фронта, а до голяма степен сред цивилните извън фронта. През 20-и век възникват понятията като бомбардиране на градове, химични, биологични и ядрени оръжия, геноцид и концентрационни лагери.
Тези жестокости все още продължават. Днес, през 21-ви век, кървавите войни и сблъсъци са в разгара си из целия свят. Общата черта на тези войни е, както е посочено и в хадиса по-горе, че са войни, в които са извършвани масови убийства. Причината масовите убийства да бъдат толкова всеобхватни е, от една страна, въвеждането на употребата на оръжията за масово унищожение, а от друга - идеологическото господство на възгледите, които насърчават сблъсъците и проливането на кръв.
Един поглед към близкото минало ще ни напомни примерите за множество масови убийства, в които толкова много хора загубиха живота си. Така например войната в Босна зае своето място в историята като войната, която бе насочена предимно към цивилното население, завършила със смъртта на хиляди хора, без разграничение между жени, деца, млади или стари. Масовите гробове, открити след войната, са поразяващо доказателство, показващо размерите на тези масови убийства.
Една друга акция на "етническо прочистване", предприета срещу палестинския народ от 40-те години, е една дългосрочна политика на масови убийства. Масовите убийства в Сабра и Шатила, като част от тази политика, напълно разкриват истинските размери на тази драма.
Също така доста често се наблюдават жестоки сражения между различните етноси в Африка, в резултат на които умират хиляди хора. През пролетта на 1997 г. избухва една голяма етническа война между двете най-значителни племена Хуту и Тутси, която обхваща петте големи държави – Заир, Руанда, Уганда, Бурунди и Танзания. Около половин милион хора загубили своя живот в тази война. Десетки хиляди хора трябвало да се борят срещу бедността, мизерията и заразните болести в джунглите, като голяма част от тях умрели. Дори децата и новородените били зверски убивани само защото били от вражеските племена.
В Руанда сблъсъците между Хуту и Тутси, които започнаха през 60-те години, се превърнаха в една огромна гражданска война, която причини смъртта и емиграцията на стотици хиляди хора. (горе вляво) Един хуту, убит с камъни от тутси. (вдясно) Войниците от племето Тутси убивали всеки, който им се изпречи, без да правят никаква разлика.
Преди това ще бъдат убити кралете (владетелите) на Египет и Шам... (Ибн Хаджар ал-Хaйтхами, Aл-Каул aл-Mукхтасар фи`Aламат aл-Maхди aл-Mунтазар, стр. 49)
Този хадис обръща внимание на факта, че преди появата на Махди ще бъдат убити владетелите на Дамаск и Египет.
Когато разгледаме новата египетска история, ще видим, че един негов управник е бил убит: Анвар Ел Садат, който управлявал Египет в периода 1970-1981 г., е бил убит от своя опонент по време на военен преглед през 1981 г. Други египетски лидери, които били убити през последните години, са премиерите Бутрос Гали (1910), Ахмед Махер Паша (1945) и Махмуд Нукраши Паша (1948).
Думата "Шам" не се използва единствено за Дамаск, тя също така означава "ляво" и в продължение на дълго време е била използвана за обозначаване на държавите от лявата страна на областта Хиджаз (областта, в която са разположени Мека и Медина). 26 В този регион са били убити множество лидери, сред тях са: убитият през 1920 г. бивш президент на Сирия Сaлaх Ал-Дeeн Бeeтaр, през 1921 г. сирийския премиер Дроуби Паша, премиерът на Сирия Мухсин aл-Бaрази, който става жертва на атентат през 1949 г., йорданският крал Абдулах, който бил убит през 1951 г., ливанският фалангистки лидер Бешир Джемайел, който става жертва на бомбен атентат през 1982 г... 27
Друг предвестник на появата на Махди е убийството на висш член на Хашемитите. (Ресалатул хуруж ул-мaхди, стр. 12)
Йордания е известна като кралството на хашемитите. След Османската империя Йордания преминава под властта на Англия за определен период от време. Великобритания признава независимостта на Йордания през 1946 г. като част от Лондонския договор. Монархията била предоставена на Абдулах, който става глава на кралство Йордания. Крал Абдулах по-късно, през 1951 г., бил убит от Великобритания. Ето така и това събитие, посочено в горния хадис, се е случило.
Народът на Шам ще плени египетските племена ... (Ибн Хаджар aл-Хaйтахами, Aл-Кавл aл-Mуктхасар фи'aламат aл-Mахди aл-Mунтазар, стр. 49)
Както обяснихме по-рано, Шам е регионът, който се намира вляво на Хиджаз (областта, обхващаща свещените градове Мека и Медина). Днес Израел е една от държавите, разположени в този регион. Следователно този хадис напълно е възможно да загатва за войната между Израел и Египет, в резултат на която израелците окупирали египетските земи.
На 26 октомври 1956 г. Израел атакувал Египет и започнал да окупира Синайския полуостров. Борбата завършва малко след намесата на Обединените нации, като ОOН поставя военни сили за поддържане на мира на границата с Израел.
Шестдневната война през 1967 г. е още една война между Израел и Египет. На 5 юни израелските въздушни сили атакували някои египетски въздушни бази, като предизвикали значителни щети на египетските въздушни сили. Поради това поражение египетските въздушни сили не могли да се представят добре по време на последвалия след 5 юни конфликт. Египетските сили от Синайския полуостров се оттеглили. На 9 юни Израел атакувал Голанските възвишения и окупирал региона. Междувременно Западния бряг и Йерусалим също били завзети. В края на войната Израел бе завладял цялата ивица Газа и Синайския полуостров, Западния бряг на река Йордан, град Йерусалим и Голанските възвишения. След по-късни споразумения Израел се оттегя от Синайския полуостров. Но днес ивицата Газа, Голанските възвишения и Йерусалим все още са под израелска окупация.
По време на тези войни множество граждани на Египет са били взимани като пленници и голяма част от тях загубили своя живот.
Големи градове ще бъдат разрушени като че вчера не са съществували. (Aл-Mуттаки aл-Хинди, Aл-Бурхан фи Аламат ал-Махди Aкхир aл-Заман, стр. 38)
Когато процъфтяващи градове бъдат разрушени... то между теб и Съдния ден ще има разстояние колкото тези два пръста. (Мухаммад ибн 'Абд aл-Расул Барзанджи, Aл-Иша'aх ли-aшрат aл-сa'aх, стр. 143)
Тогава ще започнат разрушения по целия свят. Накрая Египет също ще бъде разрушен, но докато Басра не бъде разрушен, Египет ще остане в сигурност. Разрушаването на Басра ще настъпи поради унищожаването на Ирак. Всъщност гибелта на Египет ще бъде вследствие на пресъхването на Нил... (Мукхтасар Тазкирах Куртуби, стр. 530)
Разрушаването на големите градове, споменато в тези хадиси, ни напомня за разрушенията, които са предизвикани от войните или различните природни бедствия. В тяхно допълнение, неотдавна разработените ядрени оръжия, самолети, бомби, ракетни снаряди и други оръжия също така са причинявали такива разрушения. Тези оръжия с висока разрушителна сила предизвикали невиждана дотогава степен на разрушение. Всъщност големите градове, които били взети под прицел, били и най-засегнатите от това унищожение.
Приблизително 100.000 човека загинали по време на хвърлянето на атомната бомба над Хирошима и в последвалите месеци. 3 дена след катастрофата в Хирошима, друга бомба била хвърлена над Нагазаки, където загинали още 40.000 души. Докато бомбите причиняват смърт на хората, те също така помитат и голяма част от жилищните области. Тези от хората, които останали живи пък, поколения наред страдат от генетични и психични заболявания, дължащи се на радиацията.
Несравнимите разрушения, предизвикани през Втората световна война, са пример за това. С използването на атомната бомба в най-голямата световна война градовете Хирошима и Нагазаки били напълно унищожени. В резултат на интензивното бомбардиране европейските столици и други важни градове претърпели големи щети. В енциклопедия Британика щетите, причинени на европейските градове по време на Втората световна война, са описани така:
Получилите се опустошения бяха превърнали голяма част от Европа в един лунен пейзаж: градовете лежаха опустошени и погълнати от огнени бури, селските области овъглени и почернели, пътищата покрити с дупки от гранати или бомбени кратери, жп линиите неизползваеми, мостовете разрушени или прекъснати, пристанищата изпълнени с потънали кораби. "Берлин", казва генерал Луциус Д. Клей, заместник военен губернатор на зоната на САЩ в следвоенна Германия, "бе като град на мъртвите." 28
Накратко, невижданите разрушения, предизвикани през Втората световна война, напълно отговарят на това, което е описано в хадисите на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари).
Застрояването наново на разрушените места и унищожаването на построените места са предзнаменования за Съдния ден. (Мухаммад ибн 'Aбд aл-Расул Бaрзанджи, Aл-Иша'aх ли-aшрат aл-сa'aх, стр. 138)
Застрояването на разрушените места също е знак за Последния период. Както разгледахме в предходната страница, през 20-и век множество градове били напълно разрушени и по-късно били построени наново. Европейски градове като Берлин, Ленинград (Санкт Петербург) и Дрезден, които били унищожени по време на Втората световна война, след завършването й били застроени наново.
Подобен пример е Кобе, японски град, в който през януари 1995 г. става едно силно земетресение. В продължение на 30 години японското правителство и университетите инвестират 1 милиард долара в научни проучвания, за да могат да изготвят предварително сигнализиращи системи за земетресенията, но те очевидно се провалят, защото е невъзможно разработването на надеждни модели, които да разпознават всички видове земни трусове. Засегнатата област - регионът Кобе и Осака, е един от водещите индустриални и търговски центрове на Япония. Поради тази причина цялостният икономически удар от земетресението в Кобе бе огромен, възлизащ на милиарди долари. Въпреки тези загуби обаче Япония построява наново град Кобе.
Aбу Наим предава от Aбу Умаме': Нашият Пророк (Бог да го благослови и с мир да го дари) повели: Ще има четири (периода на) мир между вас и хората (в един от преписите е споменато като "гърците"), четвъртият мир, който ще продължи седем години, ще се сключи посредством един човек от народа на Хераклиус. Те попитаха: "Учителю, кой ще бъде имамът (лидерът) на хората по това време?" Той (Бог да го благослови и с мир да го дари) каза: "Махди, един четиридесетгодишен мъж от моите наследници."("Знамения за Съдния ден", Oсман Чатакли, 299/8)
В този хадис е представено едно друго знамение за Махди, който ще остане на земята заедно с Пророка Исус (м.н.). Според това знамение ще бъде сключен четвърти мир между тези, които са Мюсюлмани, и тези, които не са, и това споразумение ще продължи седем години. В края на този период Махди ще се появи. Според общото убеждение "четвъртият мирен договор", споменат в хадиса, е споразумението от Кемп Дейвид, подписано между САЩ-Израел и Египет през 1979 г.(Бог знае най-добре.)
"Съществуват пет предзнаменования за Махди. Един Сюфяни, Йемани вик от небето, потъването на една армия в Байда (пустинята) и убиването на невинни хора." (Предадено от Ну'aйм ибн Хаммад)
... Една армия ще му бъде изпратена. Тази армия ще потъне в земята, докато е някъде в пустинята. (Сахих Муслим)
Ще дойде една армия, за да се сражава; веднъж след като навлезне в пустинята, тези, които са в началото и в края, ще изчезнат, а тези по средата няма да могат да се спасят. (Тирмизи Хадитс, Сунан Ибн Маджх, Сунан Абу Дауд)
Начинът, по който голяма част от армията на Ирак изчезна почти внезапно, бе една от най-забележителните особености на войната срещу Ирак през 2003. Множество вестници и телевизионни канали съобщаваха, че 60,000-членната Републиканска гвардия и около 15,000-членната иракска войска, състояща се от командоси, бе изчезнала. Начинът, по който това е посочено в горните хадиси, показва, че "изчезването на една армия", което е знамение за появата на Махди, а оттам и на Пророка Исус (м.н.), може би се е изпълнило. (Бог знае най-добре.)
Всъщност откриването на бойни самолети, заровени в пустинния пясък, подсилва вероятността потъналата в земята армия, описана в хадисите, да е армията на Ирак.
"В ръцете на иракчаните няма да останат никакви средства и пари, с които да купуват и продават." (Мунтакхаб Канзул Уммаал, том. 5, стр. 45)
Друго предзнаменование за Последния период, а оттук и за Второто пришествие на Исус (м.н.), е загубата на стойността на иракската парична единица.
Този хадис може да сочи към две различни ситуации. Едната е икономическото рухване на Ирак след войната Ирак-Иран и тази в Персийския залив. Икономиката на Ирак, която с тези войни се изправя пред една криза поради наложеното й ембарго, никога не би могла да се възстанови в следвоенния период. Иракският народ става все по-беден и бедността се превръща в един от основните проблеми.
Другият момент, посочен в хадиса, е загубата на стойността на иракската парична единица (динар) в следвоенния период. При последната война бързото намаляване на стойността на националната валута и вероятността да бъде премахната от обращение бе водеща тема във вестниците през 2003 година.
През Последния период Багдад е разрушен от пламъци... (Ресалатул хуруж ул-Mехди, том. 3, стр. 177)
Във войната в Ирак, провела се през 2003 г., още от първия ден Багдад стана обект на интензивно бомбардиране. Под усилената бомбардировка Багдад пламна точно както е разкрито в хадиса. Картините от Багдад, които се появиха по телевизионните канали и вестниците, напълно отговарят на събитието, на което е обърнато внимание в горния хадис. Това е един от ясните знаци, че живеем в Последния период.
26. Ottoman-Turkish Dictionary (Istanbul: 2000), 896. 
27. "Individual Murders and Assassinations inside Syria and Abroad," Syrian Human Rights Committee. Online at: www.shrc.org/books/hr.20year/hr6.htm.
28. Britannica Encyclopedia 2000: "The Blast of World War II."
