"Няма съмнение, Пророкът Исус (мир нему) ще се върне на Земята.Близо до неговото пришествие ще настъпят някои знамения и фитна (поквара)..." (Aл-Укайли, Aн-Наджму'с-сакиб фи Баян Aннa'л Mехди мин Aвлади Aли б. Aбу Taлиб Aлe'т-Taмам вe'л Камал, стр. 151)
Както разкрива гореспоменатият хадис, Пророкът Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) ни съобщава, че преди Второто пришествие на Пророка Исус (м.н.) ще се появят някои знаци. В светлината на тази информация ще се спрем на знаменията за това събитие. Както бяхме споменали в предходните раздели, знаменията за Деня на възкресението и Съдния ден, знаменията, предвещаващи появата на Махди, знаците, разкриващи наближаването на безредието и порочността (фитнах) на Даджал (Антихриста), всички те са вестители за завръщането на Исус (м.н.). Коранът, сборниците от хадиси и тълкуванията от творбите на Ислямските учени са главните източници по този въпрос. Също така сведенията от Евангелието и Стария Завет, които съответстват на Корана и хадисната литература, ни осигуряват една съществена информация относно Второто пришествие.
Освен всичко това обаче у някои хора могат да се появят съмнения относно това дали тези знаци се отнасят до нашето време. Именно тук си струва да споменем, че знаменията, към които ще се обърнем в следващите страници, са толкова очевидни и недвусмислени, че не оставят място за никакво съмнение. Това, което е по-важно, е, че в днешни дни всички тези знаци един по един са се проявили и продължават да се случват. Несъмнено в течение на историята на Исляма, а именно в един период от 1400 години, някои от тези знаци са се случили до известна степен и в отделна област на света. Това обаче не показва, че появата на Исус (м.н.) или Махди е близко. Защото, за да може един период да бъде окачествен като Последния период, то трябва всички знамения, които ще разгледаме подробно, да са се случили едно след друго в рамките на един и същи век. Това е съобщено в един хадис така:
"Знаменията за Съдния ден се случват едно след друго, така както мънистата падат едно подир друго, когато нанизът се скъса." (Тирмизи Хадит, номер 1447)
Изучаването на твърденията в Стария Завет, Евангелието и Ислямската литература в светлината на предадената ни от горния хадис информация ни разкрива един поразителен факт. Тези знамения са започнали да се появяват едно след друго в почти всяка една точка на света във века, в който живеем, точно по начина, по който са предсказани. Новините относно Последния период обрисуват една точна картина на днешните дни. Няма съмнение, че това е чудно явление, върху което трябва да помислим задълбочено.
54-та сура от Корана се нарича "Ал-Камар", което на български език означава "Луна". В голяма част от тази сура се разказва за гибелта, която сполетява народа на Нух (Ной), Ад, Семуд, Лут (Лот) и Фараона, защото те отхвърлят предупрежденията на изпратените им пророци. Същевременно в първия айят на тази сура се съдържа едно важно послание относно Съдния ден:
Наближи часът и се разцепи луната. (Сура Ал-Камар, 1)
Използваната в айята дума "разцепвам" съответства на арабската думата "шакка". В арабския език тази дума има различни значения. Дума "шакка" освен "разделяне на две, разцепване" се използва и със значенията на "набраздяване, разкопаване, обработване на земя, разравяне на почва".
Като пример за втората употреба на думата можем да погледнем 26-и айят от сура Абаса:
Ние проливаме обилно водата. После разпукваме земята и правим от нея да поникнат зърна и грозде, и зеленина, и маслини, и палми, и гъсти градини, и плод, и трева. (Сура Абаса, 25-31)
Тук ясно можем да видим, че думата "шакка" не е използвана със значението на "разделяне на земята на две", а на "разпукване на земята и поникване на разнообразни култури".
Ето в този момент, ако се върнем назад в 1969 година, ще видим едно от великите чудеса на Корана. Айятът от сура Камар, който е низпослан преди 1400 години, бива потвърден с извършените на 20 юли 1969 г. проучвания на повърхността на Луната. На тази дата американските астронавти стъпват на Луната. Те осъществяват множество научни изследвания, като разкопават почвата на Луната и взимат проби от скалите и почвата. Със сигурност е доста интересно, че тези събития напълно съответстват на твърдението от айята.
Докато астронавтите работят на повърхността на Луната, те събират 15.4 кг скални и почвени проби. Тези проби по-късно стават предмет на голям интерес. Според доклада на НАСА вниманието, което хората проявяват към тези проби, вероятно надминава това проявено към всички други форми на космични изследвания на 20-и век, взети заедно.
Изследването на Луната бе идентифицирано със слогана: "Една малка човешка стъпка, един огромен отскок за човечеството". Това бе един исторически момент в космическите проучвания; то бе събитие, документирано с камери, и всеки един човек от онова време го бе видял с очите си. Както Бог е съобщил в първия айят от сура Ал-Камар, това велико събитие е и знамение за Съдния ден. А може би е и знак за това, че светът се намира в Последния период преди Равносметката. (Бог знае най-добре)
Всъщност има още едно знамение, свързано с това събитие. Численото значение на някои думи, използвани в този айят от сура Камар, ни дават числото 1969. (За подробности относно техниката за осъществяването на изчислението, свързано с численото значение на думите (изчислението "Ебджед"), се обърнете към "Чудесата на Корана" на Харун Яхя).
... Наближи часът и се разцепи луната... (Коран, 54:1)
По мохамеданското леточисление (хиджра): 1390; По Християнското леточисление: 1969
Необходимо е да споменем следното: Без съмнение "разцепването на Луната" е едно от чудесата, с които Бог дарява Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари). В един хадис това чудо е разкрито така:
... От Саид ибн Ехи Аръбе, Катаде; а той пък предава от Енес ибн Малик: Жителите на Мека поискаха от Божия Пратеник (мир нему) да им покаже едно чудо (айят). И той им показа Луната, разделена на две, хората дори видяха планината Хара между тези две парчета. (Сахих-и Бухари и Преводът му, том 8, номер 88)
Чудото, за което се разказва в горния айят, е разцепването на Луната, разкрито в Корана. Като имаме предвид, че Коранът е книга, приложима за всички времена, то бихме могли да приемем, че айятът отправя вниманието ни към съвременните открития относно Луната. (Бог знае най-добре)
Долуцитираният хадис разкрива избухването на война, която ще се проведе през Последния период:
През месец Шаввал (десетия месец според Ислямския календар) ще има размирици, през Зу-л-Каада (единадесети месец) – слухове за война, а през Зу-л-Хиджа (дванадесети месец) войната ще избухне. (Мухаммад ибн 'Aбд aл-Расул Барзанджи, Aл-Иша'aх ли-ашарат aл-шa'aх, стр. 166)
Трите месеца, споменати в хадиса, съвпадат с месеците, през които се развива войната между Иран и Ирак. Първият бунт срещу иранския Шах се провежда на 5 Шаввал 1398 г. (8 септември 1976 г.), така както се посочва в хадиса, а самата война между Иран и Ирак избухва през Зу-л-Хиджа 1400 г. (октомври 1980 г.)
Един друг хадис описва подробностите, свързани с тази война, така:
"Една нация ще дойде от посока на Персия и ще каже така: "Ей, араби! Вие сте твърде ревностни. Ако не им дадете заслужените права, никой няма да се обедини с вас... Трябва да се даде един ден на тях, един ден на вас, и да се удържат взаимно дадените думи..." Те ще се изкачат на Мутек; Мюсюлманите ще слезнат към равнината... Лицемерите ще стоят ей там на отсрещната страна на брега на черната река (Ракабе). Ще има война между тях. Аллах ще лиши и двете армии от победа..." (Мухаммад ибн 'Aбд aл-Расул Барзанджи, Aл-Иша'aх ли-ашарат aл-шa'aх, стр. 179)
- Тези, които идват от посока на Персия: тези, които идват от страна на Иран
- Персия: Иран, ирански
- Слезнат към равнината: равнина, иранската равнина
- Кутек: име на равнина в този район
- Ракабе: регион, в който са концентрирани петролните кладенци
Този хадис обръща внимание на избухването на един расов спор, който ще накара и двете страни да се спуснат в равнината (иранската равнина) и да се сражават. Нещо повече, както е отбелязано в хадиса, войната между Иран и Ирак ще трае 8 месеца и въпреки хилядите жертви нито една от страните няма да обяви победа, нито пък да постигне превъзходство.
Между реките Тигър и Ефрат ще има град на име Зaура (Багдат). Там ще се проведе една голяма битка. Жените ще бъдат откарвани в затворите, а на мъжете ще бъдат прерязвани гръкляните като на овце.(Mунтакхаб Канзул Уммал, том 5, стр. 38)
Твърде вероятно е този хадис да обръща внимание на войната между Иран и Ирак, състояла се в близкото минало. Както видяхме в предходните страници, в тази война между двете мюсюлмански държави са се провели големи сблъсъци. При тежките бомбардировки градове и села били заличени от земята. Жени, деца и възрастни хора загубили живота си. Масовите гробове, открити след войната, разкриват, че жертвите са много над очакваното.
Жалко за Таликан (регион в Афганистан). Без съмнение там Всемогъщият Аллах има богатства, които не са злато, нито сребро. Там има хора, които познават Аллах така, както подобава. Те са помощниците на Махди в Последния период. (Aл-Муттаки aл-Хинди, Aл-Бурхан фи Аламат aл-Махди Акхир aл-заман, стр.59)
Тук се посочва, че през Последния период Афганистан ще бъде окупиран. Руското нашествие в Афганистан става през 1979 г. (1400 г. според мохамеданския календар).
…Без съмнение там Всемогъщият Аллах има богатства, които не са злато, нито сребро…
Този хадис също така насочва вниманието ни към природните богатства на Афганистан. Днес там са открити големи залежи на петрол, желязна руда и каменни въглища, които все още не са станали предмет на търговия.
Спирането на течението на река Ефрат е едно от знаменията за появата на Махди.
Наближава времето, когато река Ефрат ще изтегли водите си и ще разкрие златното си съкровище. Който и да се намира там по това време, не трябва да взима него. (Хадиси Бухари и Муслим, 3/332)
Други хадиси, които разкриват важна информация по този въпрос, са:
Пратеникът на Аллах каза: "Часът няма да настъпи, докато под реката Ефрат не се разкрие една златна планина. Хората ще се сражават за нея и всеки деветдесет и девет човека от сто ще бъдат убити. Всеки един от тях ще казва: "Де да бях аз един от спасилите се"." (Сахих-и Муслим, 11/320)
Пратеникът на Аллах каза: "Часът няма да настъпи, докато река Ефрат не пресъхне и не разкрие планина от злато…" (Сахих-и Муслим, 11/320)
Пророкът (с.а.с.) каза: "Близко е времето, когато изпод Ефрат ще се появи златна планина. Ако някой се намира там, да не взима нищо от нея." (Китаб-ул Бурхан Фи Aламети-ил Meхдии-ил Ахир Заман, стр. 28)
Тя (река Ефрат) ще разкрие една златна планина (под себе си). (Aбу Дауд)
Както се вижда, в множество от значителните книги с хадиси е включено едно от важните знамения за появата на Махди, а именно спирането на течението на реката Ефрат и разкриването на златна планина изпод нея.
Сега нека да разгледаме внимателно, едно по едно, по-важните твърдения по този въпрос от горецитираните хадиси:
(1) … река Ефрат не пресъхне …
Пратеникът на Аллах каза: "Часът няма да настъпи, докато (1) река Ефрат не пресъхне и (2) не разкрие планина от злато…" (Сахих-и Муслим, 11/320)
В книгата на Aл-Суюти този хадис е споменат като "спиране на водата". И наистина язовирът Кебан бе спрял водите на река Ефрат.
(2) … не разкрие планина от злато…
Благодарение на построения язовир поради различни причини, като производството на електричество, повишаването на плодородността на почвата чрез напояване със събраната вода, осигуряването на лесна достъпност и др., земите в областта стават ценни колкото "злато".
Стените на язовира наподобяват планина. От този язовир (или както е оприличен в хадиса - планината) произлиза богатство с цената на злато. Следователно язовирът придобива качеството на "планина от злато".(Аллах знае най-добре)
"За Махди има две знамения... Първото е лунното затъмнение през първата вечер на Рамадан, а второто – слънчевото затъмнение през средата на месеца." (Ибн Хаджар aл-Хайтами, Aл-Каул aл-Мукхтасар фи `Aламат aл-Mехди aл-Mунтазар, стр. 47)
"Лунното затъмнение ще стане през първата вечер, а слънчевото през средата на Рамадан." (Знамения за Деня на възкресението, стр. 199)
"По време на неговото господство на 14-ия ден от месец Рамадан ще настъпи слънчево затъмнение, а през 1-вия ден от месеца луната ще се потъмни..." (Имам Раббани, Mектубат Раббани, 380; Mектубат Раббани, 2-1163)
"Преди идването на Махди през месец Рамадан ще настъпят две слънчеви затъмнения." (Мукхтасар Тазкирах Куртуби)
"... Слънчевото затъмнение в средата на месеца за пости, а лунното в края..." (Aл-Муттаки aл-Хинди, Aл-Бурхан фи Aламат aл-Mехди aл-Mунтазар, стр. 37)
"През Рамадан ще има две лунни затъмнения..." (Ибн Хаджар aл-Хайтами, Aл-Каул aл-Мукхтасар фи `Aламат aл-Mехди aл-Mунтазар, стр. 54)
"Преди появата на Махди през месец Рамадан ще има две слънчеви затъмнения." (Мукхтасар Тазкирах Куртуби, стр. 440)
Най-фрапиращото тук е, че не е възможно в един и същи месец да станат две слънчеви и две лунни затъмнения. При обичайни обстоятелства това не се случва. Докато по-голяма част от знаменията за Последния период са събития, които човек може да разбере и които се случват въз основа на някаква причина.
Ако разгледаме внимателно явленията, разкрити в тези хадиси, ще забележим, че между различните предания има известни различия. Най-разумното нещо, което може да направим в такъв случай, е да отбележим общото между всеки един от различаващите се хадиси. А те са следните: през месец Рамадан ще има лунно и слънчево затъмнение, това ще се случи в промеждутък от 14-15 дена и затъмненията ще се повторят два пъти.
Спазвайки линията на тези изчисления, през 1981 г. (1401 г. по мохамеданския календар) на 15-ия ден от Рамадан има лунно затъмнение, а на 29-ия ден от месеца – слънчево затъмнение. Настъпва "второ" лунно затъмнение през 1982 г. (1402 г. по мохамеданския календар) на 14-ия ден от Рамадан и слънчево затъмнение на 28-ия ден на месеца. Също така е от особено значение, че точно както е предсказано в хадисите, в средата на Рамадан настъпва пълно лунно затъмнение.
Фактът, че настъпването на това явление съвпада с периода на останалите знамения за появата на Махди и това, че в началото на 14 век (според мохамеданския календар) две последователни години (1401-1402) се повтаря по един чудотворен начин, засилва вероятността явленията, за които се говори в хадисите, да са именно тези. Нещо повече, едно смайващо подобно затъмнение се случва през 2002 и 2003 година.
Лунно затъмнение ноември 20, 2002
през 1423 (в средата на Рамадан)
15 дена след това
Слънчево затъмнение декември 4, 2002
през 1423 (в края на Рамадан)
Лунно затъмнение ноември 9, 2003
през 1424 (в средата на Рамадан)
15 дена след това
Слънчево затъмнение ноември 23, 2003
през 1424 (в края на Рамадан)
"Преди Махди да се появи, от изток ще изгрее звезда със сияйна опашка." (Абу aл-Taйъб ибн Aли aл-Хасан aл-Хасани, Aл-Иза'aх лима кана уа мa йакуну байна йадаи ал-Сa'aх)
"Преди той да пристигне, от изток ще се появи комета, която ще отделя светлина." (Ибн Хаджар aл-Хайтами, Aл-Каул aл-Мукхтасар фи `Aламат aл-Mехди aл-Mунтазар, стр. 53)
"Изгряването на тази звезда ще стане след затъмнението на Слънцето и Луната." (Ал-муттаки ал-хинди, Ал-Бурхан Фи Aламети-ил Meхдии-ил Ахир Заман, стр. 32)
"... когато владетелите започнат да ходят на поклонение в Мека, с цел пътешествие, богатите с цел търговия, бедните с цел почивка, а хафъз (знаещите Корана наизуст) с цел хвалба, ето тогава ще се появи една опашата звезда." (Мухаммад ибн 'Абд ал-Расул Барзанджи, "Aл-Ишаетю ли Ашрат'ис-Саети", стр.123)
Както се съобщава в хадисите:
През 1986 г. (1406 г.) Халеевата комета минава покрай Земята. Кометата е ярка, светеща звезда, която се движи от изток на запад. Това се случва след слънчевото и лунно затъмнение от 1981 и 1982 г. (1401-1402 г.).
Съвпадението на изгряването на тази звезда с останалите знамения за появата на Махди показва, че Халеевата комета е посочената в тези хадиси звезда.
Един друг хадис ни разкрива следната информация за кометата, която е едно от знаменията за появата на Махди:
"Една опашата звезда ще се роди от изток и ще разпръсне своята светлина. Нейната ежедневна посока ще бъде от изток на запад." (Имам Раббани, Мактубат Раббани, 2-1170)
През цялата човешка история всеки път, когато тази комета се е появявала, за Мюсюлманите са настъпвали изключително важни събития. Всъщност някои от тях се превръщат в повратна точка за Ислямската история. Една част от тези събития са разказани от приближените на Пророка Мохамед (с.а.с.):
Когато тази комета се появи за първи път;
Народът на Пророка Нух (Ной) (м.н.) бе погубен.
Пророкът Ибрахим (Авраам) (м.н.) бе хвърлен в огъня.
Фараонът и неговите хора, които се изправят срещу Пророка Муса (Моисей) (м.н.), биват погубени.
Смъртта на Пророка Яхя (Йоан Кръстител) (м.н.).
Когато видите тази комета, потърсете убежище при Аллах от злото на фитнах.
(Ал-Муттаки ал-хинди, Ал-Бурхан Фи Aламети-ил Meхдии-ил Ахир Заман, стр. 32)
Други съществени събития, настъпили при появата на тази комета, са както следва:
Раждането на Исус (м.н.).
Пророкът Мохамед (с.а.с.) получава първото откровение.
Възникването на Османската империя.
Константинопол (Истанбул) бива завладян от султан Мехмед II.
Изключително забележителен е фактът, че някои числа, свързани с Хелеевата комета, са кратни на числото "19":
Халеевата комета минава веднъж на 76 години
76 = 19 x 4
Тази звезда за последно е видяна през 1406 г. (по мохамеданския календар), което е 74 x 19.
Друг интересен факт е следният:
Както изчислихме по-горе, 1406 г., през която последно преминава Халеевата комета, е точно 19, умножено по 74. В същото време числото "74" е и поредният номер на сура Мудассир от Корана, която посочва чудото на 19.
В 30-и айят от сура Мудассир (74-та сура) от Корана се съобщава, че числото "19" е средство за милосърдие за вярващите и фитнах (поквара) за неверниците.
В 1-ви и 2-ри айят от сура Мудассир Бог се обръща към Пророка Мохамед (с.а.с.): "О, ти, който се обвиваш [в своите одежди], стани и предупреждавай." Значението на тези айяти е открито. Но айятите могат да имат и второ, скрито значение, което се отнася до Последния период. Обръщението "О, ти, който се обвиваш [в своите одежди]" може да се отнася до Махди, който е от рода на Пророка Мохамед (с.а.с.) и чиято поява ще бъде посочена от изгряването на Халеевата комета през 1406 г. (по мохамеданския календар).
Последното голямо чудо на Халеевата комета: преминаването на Халеевата комета през 1986 г. (1406 г. по мохамеданския календар) е нейното 19-о появяване от 607 г.сл.Хр. насам, годината, през която Пророкът Мохамед (с.а.с.) е бил дарен с първото предсказание.
"В годината, когато той ще се появи, хората ще ходят на поклонение, без да са придружени от имам... Всички заедно ще обикалят Бейт-и Шериф после, когато слезнат в Мина, ще започнат да нападат един другиму като кучета, хаджиите ще бъдат ограбени и кръв ще се стича върху Джамра ал-Акаба." (Джамра: каменна колона, символизираща дявола, върху която се хвърлят камъни по време на поклонението) (Разказано от 'Aмр ибн Шу'айб, aл-Хаким и Ну'айм ибн Хаммад)
"Хората отиват на поклонение, без да са ръководени от имам. Когато слезнат в Мина, ще бъдат обградени, така както кучетата заобграждат, и с нахвърлянето на едните племена над другите ще настъпи голяма битка. Такава, че краката ще потъват в локви от кръв." (Ал-муттаки ал-хинди, Ал-Бурхан Фи Aламети-ил Meхдии-ил Ахир Заман, стр. 35)
Изразът "годината, в която той ще се появи" обръща внимание на това, че клането ще се случи в годината, когато Махди ще се появи. През 1979 г. в Кааба, по време на поклонението, се случва едно много подобно клане. Изключително интересен е фактът, че това нападение се случва в самото начало на периода, в който започват да се изпълняват знаменията за появата на Махди, а именно първия ден на Ислямската 1400 година (21 ноември 1979 г.).
Отново споменатото в хадисите проливане на кръв подчертава, че ще има смъртни случаи. Убиването на 30 човека по време на сблъсъците между саудитските войници и нападащите активисти доказва останалата част на хадиса.
Седем години по-късно по време на поклонението се случва още по-кървав инцидент. При това произшествие е пролято голямо количество кръв и били убити близо 402 демонстриращи поклонници. Както саудитските войници, така и иранските поклонници извършват голям грях, като се убиват един друг. Това кърваво събитие точно отговаря на описаната в хадисите обстановка.
"Пророкът (с.а.с.) каза: През Рамадан ще има един глас, през Шаввал един шум, а през Зу-л-Каада война между племената. Поклонниците ще бъдат ограбени. При Мина ще се проведе битка, в която ще има много убити. Кръвопролитието ще бъде толкова голямо, че локви от кръв ще покриват паветата." (Ал-муттаки ал-хинди, Ал-Бурхан Фи Aламети-ил Meхдии-ил Ахир Заман, стр. 31)
"През Рамадан ще има един глас. През Шаввал също ще има глас. През Зу-л-Каада ще има сблъсък между племената. През Зу-л-Хиджа хаджиите ще бъдат ограбени. През Мухаррам ще има вик от небесата: "Внимавайте! Един такъв човек е от предвещаващите добро за народа на Аллах. Слушайте го и му се покорете."" (Ахмад Дия'aл-Дин aл-Камушкханауи, Рамуз aл-Aхадит, 2/518-5)
"През Шаввал ще има размирици, през Зу-л-Каада ще има мълва за война, а през Зу-л-Хиджа военните действия ще започнат. Поклонниците ще бъдат ограбени и тяхната кръв ще се лее върху Кааба." (Знамения за Съдния ден, стр. 166)
"През месец Зу-л-Каада племената ще се сражават, ще бъдат отвличани хаджии и ще има кървава борба." (Ал-муттаки ал-хинди, Ал-Бурхан Фи Aламети-ил Meхдии-ил Ахир Заман, стр. 34)
"През Шаввал се надава вик за борба, през Зу-л-Хиджа започва сражение и масово клане. Отново през Зу-л-Хиджа хаджиите биват ограбени, улиците непроходими от кръв и престъпени забраните. До Бейт-юл Муаззам (Кааба) биват извършени големи грехове." (Ал-муттаки ал-хинди, Ал-Бурхан Фи Aламети-ил Meхдии-ил Ахир Заман, стр. 37)
Когато разгледаме внимателно твърденията в хадисите ние бихме могли да забележим, че в тях се посочва настъпването на важни събития отнасящи се до същия период:
Големи грехове ще бъдат извършени край Кааба.
Този хадис насочва вниманието ни към това, че тези събития ще се случат близо до Кааба. И наистина събитията през 1407 год. стават до Кааба, а не в него, както тези от 1400 год. И двата инцидента се случват точно както е описано в хадисите.
Трудно е да си представим, че е просто съвпадение две такива големи събития, като кръвопролитието в Кааба и убиването на поклонниците, както е разкрито в хадисите, да се случат едно след друго и то в период, когато всички знамения за Махди започват да се сбъдват.
... Ще има сражение и клане през Зу-л-Хиджа.
Факта, че това сражение и конфликт се споменава в хадисите заедно с убиването на хаджиите показва, че тези събития ще настъпят по едно и също време.
Този период съвпада с времето, когато избухва войната между Иран и Ирак, и периодът на най-големите сблъсъци и хаос в южна Турция, и в страните от Средния Изток.
... През Шаввал ще има викове за борба.
С това може би вниманието ни се насочва към напрежението в Персийския залив, към обтегнатите отношения между Иран и Америка и вероятността за война през същия този период.
В раздела знамения за появата на Махди от книгата "Икдиддуррер" се казва: "От изток на небето ще се вижда, в продължение на три дни, появяването на един голям пламък. Ще се вижда една необикновена червенина, не толкова червена, като обичайния цвят на зората, и тя ще обхване целия хоризонт." . (Ал-муттаки ал-хинди, Ал-Бурхан Фи Aламети-ил Meхдии-ил Ахир Заман, стр. 32)
"Един голям пламък ще се появява на изток в продължение на 3 или 7 дена последователно. На небето ще бъде забелязан мрак, а след това ще се разнесе една съвсем нова червенина, която е различна от обичайния червен цвят. Ще бъде чуто провъзгласение на разбираем от Земята език." (Мухаммад ибн 'Абд ал-Расул Барзанджи, "Aл-Ишаетю ли Ашрат'ис-Саети", стр.166)
"Това е хадис, предаден от Абу Мухаммад б. Али (р.а.). Когато видите, че от изток се издига пламък за три или седем дена, тогава очаквайте Ал-и Мухаммад да се появи; Аллах ще извика от небесата, произнасяйки името на Махди, и всеки, независимо дали е на изток или на запад, ще чуе този глас. Той ще бъде толкова силен, че тези, които са заспали, ще се събудят уплашени, тези, които са прави, ще паднат на колене, а тези, които седят, ще подскочат." (Ал-муттаки ал-хинди, Ал-Бурхан Фи Aламети-ил Meхдии-ил Ахир Заман, стр. 32)
"Кълна се, че един пламък ще ви погълне.Този пламък понастоящем стои в изгаснало положение в долината, наречена Берехут. Този пламък поглъща хората с една ужасна болка, изгаря и унищожава хора и имущество и се разпростира из целия свят, летейки като облак с помощта на ветровете. Неговата топлина през нощта е много по-голяма, отколкото тази през деня. Този пламък, приближавайки от главите на хората до земните дебри, ще се появи с ужасен звук, наподобяващ на гръмотевица между земята и небето." (Мукхтасар Тазкирах Куртуби)
Би било уместно да направим едно кратко разяснение относно този пламък, който е едно от знаменията за появата на Махди:
Някои хора очакват този пламък да бъде такова знамение, че да се появи внезапно, без никаква конкретна причина, да не знае какво е това да изгасне и да е от такъв вид, че да бъде видян от всеки, навсякъде. Но тъй като изпитанието все още продължава, докато знаменията за Последния период се проявяват, то тяхното разбиране може да не бъде от такава яснота, че всеки да може да я приеме. Следователно хората вземат решения, като използват своя интелект, разум, съвест и воля. Ако знаменията за Последния период бяха разкрити до най-малката подробност (например как точно ще се случат, в кой град и на коя дата), както казахме и преди малко, ще трябва да бъдат приети от всеки и тогава няма да остане никаква степен на разлика между хората. Поради тази причина хадисите относно знаменията за Последния период са съобщени в полуоткрита форма.
Знамението за пламъка трябва да бъде оценено по този начин. Нито един пламък не се възпламенява безпричинно; той се появява в резултат на злополука или експлозия, възникнали умишлено или по невнимание. Това, че бива посочван като знамение за появата на Махди, не изисква да се случи по изключително странен или необикновен начин. Важното е да се появи такъв пламък, който да съответства на особеностите на този, който е описан в хадисите. Първото нещо, което трябва да направим, за да можем да идентифицираме и определим този пламък, е да изложим характерните му особености.
През юли 1991 г., след навлизането на Ирак в Кувейт, в резултат на подпалването на кувейтските петролни кладенци целият Кувейт и Персийският залив са обгърнати от един огромен пожар.
- Горящият петрол в Кувейт бе станал причина за смъртта на много хора и животни. Според експерти близо половин тон петрол се бе издигнал в атмосферата под формата на пушек. Всеки ден близо 10.000 тона сажди, сяра, въглерод и голямо количество от притежаващия канцерогенни качества въглеводород стояха надвиснали над Персийския залив като облак... Гореше не само Залива, но и цялата Земя. 21
- Двата кладенеца, които били подпалени, осигурявали толкова петрол, колкото цяла Турция произвежда за един ден, и идващият от тях пушек можел да се види чак от Саудитска Арабия, на разстояние от 55 км. 22
- Новини за нестихващото бедствие в Залива: Хиляди подпалени петролни кладенци все още горят. Експертите казват, че ще бъде "изключително трудно да се потушат тези пожари". Също така се твърди, че в рамките на следващите 10 години ще бъдат засегнати и обширни площи от Турция до Индия.
Пламъците и пушекът, идващи от кладенците, непрекъснато замърсяват атмосферата. В Кувейт денят започва да прилича на нощ. Сивият пушек, който се издига заедно с пламъците, наподобява на небе по време на прехода от есен към зима... На Кувейт ще му е необходим поне един век, за да стане отново напълно годен за живот. Издигащият се с пламъците пушек може да бъде забелязан от километри разстояние и покривайки напълно небето, прави страната негодна за живот. По-заможните жители напускат Кувейт.
Според изказване в Ню Йорк Таймс на Абдуллах Даббаг, директор на изследователския институт в Дахран, 106 вида риби, 180 вида мекотели и 450 животински вида, живеещи в региона, се борят да оцелеят поради замърсяването в Персийския залив. Бе установено, че издигащият се от 600-те петролни кладенеца пушек е обхванал и съседните страни и че пушекът, който съдържа канцерогенни вещества като сяра, се е превърнал в киселинни дъждове и селскостопанската продукция е намаляла. 23
"Кълна се, че един огън ще ви обгърне. Този огън понастоящем стои в изгаснало положение в долината, известна като Берехут." (Превод на Камус, том.1, стр.550) 24
*Берехут: Име на долина или кладенец.
През юли 1999 г. нахлуването на Ирак в Кувейт и подпалването на кувейтските петролни кладенци предизвикаха огромни пожари в Кувейт и Персийския залив.
По нареждане на Саддам войниците подпалили петролни кладенци в Кувейт.
В първата част на хадиса се споменава, че този пламък е "в изгаснало положение". Като имаме предвид, че пламъкът възниква в резултат на пламването на горивно вещество, то това, което стои в изгаснало положение, не е самият пламък, а веществото, което ще бъде възпламенено.
С това се посочва добиваният от дебрите на земята петрол. Берехут е името на петролен кладенец. Когато дойде времето, добиваният от този кладенец петрол ще се превърне във вещество, готово да бъде запалено.
"Този пламък поглъща хората с една ужасна болка". Този пламък не е такъв, който да гори ярко, а и такъв, който отнема живота и имуществото на хората и ги оставя в отчаяние и мъка, който замърсява цялата природа.
Пламъкът "изгаря и унищожава хора и имущество". Огънят става причина за смъртта на една част от хората. Той също така изгаря имоти и предизвиква големи материални щети. Замърсявайки цялата околна среда, той унищожава и жизнените средства на хората.
Той се "разпростира из целия свят, летейки като облак с помощта на ветровете". Това, което "лети като облак с помощта на ветровете", не е самият огън, а неговият пушек. Тук е използвана метафора, с която е искано да се каже, че пушекът ще се издигне толкова нависоко, че ще достигне до облаците. Под въздействието на ветровете този пушек се разнася във всички посоки.
"Неговата топлина през нощта е много по-голяма, отколкото тази през деня." Оттук се разбира, че огънят ще гори постоянно, както нощем, така и денем.
"Този пламък, приближавайки от главите на хората до земните дебри, ще се появи с ужасен звук, наподобяващ на гръмотевица между земята и небето." Тук вниманието ни се насочва към факта, че пламъкът би могъл да се издигне много нависоко и че причинява много силен шум и експлозия, наподобяващи на гръмотевица.
"...необикновена червенина, не толкова червена като обичайния цвят на зората, и тя ще обхване целия хоризонт." Тази част от хадиса ни показва, че събитието ще настъпи през нощта. Пламъците на много голяма експлозия, която ще стане вечерно време, водят до възникването на много силно озаряване. Червената светлина, предизвикана от едни такива пламъци, е много по-различна от червения цвят на "зората", с който хората са запознати. Ето защо едно такова озаряване през нощта, което силно наподобява на дневната светлина, представлява необикновен феномен.
"Той (Махди) няма да дойде, докато не се появи знак от Слънцето." (Ибн Хаджар aл-Хайтами, Aл-Каул aл-Мукхтасар фи `Aламат aл-Mехди aл-Mунтазар, стр. 47)
"Махди няма да се появи, преди Слънцето да изгрее като знак." (Китаб-ул Бурхан Фи Aламети-ил Meхдии-ил Ахир Заман, стр. 33)
Друго знамение за Съдния ден са необичайните слънчеви експлозии. През 20-и век се случва една голяма слънчева експлозия, която оказва голямо въздействие и върху Земята. Твърде вероятно е това знамение, споменато в хадисите, да е тази случила се през 20-и век голяма експлозия на Слънцето.
Снимката показва последното състояние на Слънцето след слънчевите експлозии през 2000 година.
Махди няма да се появи, докато Слънцето не се появи като знак. (Aл-Mуттаки aл-Хинди, Aл-Бурхан фи Aламат aл-Махди Aкхир aл-заман, стр. 33)
Слънчевото затъмнение, което настъпва на 11 август 1999 година, е последното слънчево затъмнение за века. За първи път толкова много хора имаха възможност да наблюдават слънчево затъмнение, и то за толкова продължително време.
Друга забележителна страна на това затъмнение е, че Турция е една от страните, в която пълното затъмнение имаше най-добра видимост. Слънчевото затъмнение бе наблюдавано от град Бартън до град Силопи, в близо 12 града и 100 общини.
Настъпването на толкова много знамения едно след друго, и то в толкова кратък промеждутък от време, без съмнение не е случайност. Тези знамения са блага вест от Бог за всички, които вярват в Него.
"Мъж на име Махди ще се появи през период, когато времето е прекъснато (системите са се променили)… (Aл-Mуттаки aл-Хинди, Aл-Bурхан фи Aламат aл-Maхди Aкхир aл-заман, стр. 14)
В този хадис Пророкът Мохамед (саас) предсказва, че Махди ще се появи през време, когато "системите са се променили". "Промяната на системите", посочена в този хадис, са вероятно комунистическите режими, които властват из целия свят през двадесети век и рухват в края му.
Една от най-големите причини за кървавите войни и масово избиване, които са оставили своя отпечатък върху двадесети век, е господството на комунистическата идеология, която бе плод на материалистическата философия. Тази идеология имаше силно влияние върху голяма част от света, простиращо се от Европа и Азия чак до Южна Америка и Африка. Множество държави в продължение на десетки години бяха управлявани от комунистическите режими или бяха под прицела на комунистическите организации. Комунизмът бе причината за студената война, която продължи до 90-те години, както и за най-безмилостните убийства.
Освен опитите за разпространяване на своите идеологии чрез войни с другите държави, комунистическите режими прилагали огромен натиск върху своите народи, убивали големи маси чрез екзекуции, масово избиване, тежки условия в концентрационни лагери и глад.
Според изчисленията на историците комунистическите режими са станали причина за смъртта на 120 милиона хора по време на двадесети век. По-голямата част от тях не са войници, убити на фронта в някоя война, а цивилни от народа на комунистическите страни. Десетки милиони хора, включително мъже и жени, старци, деца и новородени, загубили своя живот само поради суровия и жесток характер на комунистическите режими. Освен това милиони хора били изложени на комунистическите зверства, в резултат на което били принудени да емигрират, тяхната собственост и земи били иззети и те постоянно живеели със страха от това да не бъдат арестувани безпричинно или несправедливо да станат обект на зверства.
Тези режими, които са смятани за много могъщи и непобедими, обаче започват да се разпадат един след друг, губейки сила. Разрушаването на Берлинската стена е най-характерният символ на този крах. Две години по-късно Съветският съюз, който бе най-голямата и мощна комунистическа държава в света, се разпадна, като Източния блок се раздроби изцяло на части. Множество други комунистически режими, простиращи се в географските области от Африка до Индокитай, се разпаднаха един подир друг. "Двуполюсният световен ред", който бе непроменливата международна система в света от 1945 година, изчезна и на нейно място бе установен Новият световен ред. И така, чрез това изключително учудващо развитие "смяната на системите", посочена в хадисите, се е случила.
Днес са изчезнали и последните идеологически и политически останки на комунизма и светът се е очистил от тази кървава идеология. С разпространяването на Ислямския морал жестокостта, болката, бедността и невежеството ще бъдат изкоренени в буквалния смисъл и човекът ще се сдобие с прелести, богатство, благополучие и мир. Като проявление на Своята милостивост, благосклонност и великодушие след страданията, мрака, войните, масовите убийства и скръбта Бог ще дари човечеството с несравними блага.
Преди да настъпи часът, ще има злочестина от прах и пушек като парчета от тъмна нощ... (Сунан Абу Давуд Хадит)
Този хадис предсказва, че точно преди появата на Махди ще настъпи една прашна, задимена и тъмна злочестина. Думата "злочестина" (фитна) има значението на "нещо, което отклонява човешкия разум и сърца от правия път, или война, подстрекаване, хаос, безредие и конфликт". От хадиса научаваме, че тази злочестина ще остави след себе си пушек и прах.
Нещо повече, начинът, по който злочестината е описана в хадиса като "тъмнина", може да бъде счетен като знак за това, че нейният произход не е ясен, че тя е неочаквана. Гледайки от тази гледна точка, то е твърде вероятно хадисът да се отнася за най-голямата терористична атака на света, извършена в градовете Ню Йорк и Вашингтон в САЩ на 11 септември 2001 година.
Както станахме свидетели от телевизионните екрани и вестниците, след тези големи терористични атаки един огромен плътен облак от прах и пушек бе погълнал всичко наоколо.
Един голям пушек се бе образувал в резултат на експлозиите, причинени от горивото на самолетите, врязали се в Световния търговски център в Ню Йорк и сградата на Пентагона във Вашингтон. Този пушек се бе издигнал толкова нависоко и се бе разпрострял толкова нашироко, че бе възможно да бъде видян от всички краища на града, а дори и от съседните градове. Сградите, които рухнаха в резултат на експлозиите, причиниха издигането на още по-голям пушек и прах, така че дрехите на минаващите оттам хора бяха напълно покрити от този прах.
Това събитие е от изключителна важност поради редица причини: то е най-големият терористичен акт в световната история, то се е случило заедно с още други знамения през последните години и е носител на особености, подобни на тези, описани в хадиса.
Следователно, това изключително опечаляващо терористично действие, което отне живота и рани хиляди невинни хора, би могло да е 'злочестината като парчета от тъмна нощ', предсказана в хадиса като знамение за появата на Махди.