Знамения за Съдния ден Корана

Часът е наблизо

По-голямата част от хората знаят поне по нещо за Съдния ден. Почти всеки е чувал едно или друго относно страхът, който ще настъпи с Часа. Въпреки това повечето хора постъпват по един и същи начин, както правят и с останалите въпроси от жизнена важност, като не искат да говорят, нито пък да мислят за това. Те усилено се опитват да не размишляват относно ужасът, който ще изпитат в Съдния ден. Те не могат да понесат напомнянията за Съдния ден, които могат да бъдат открити в новините, съобщаващи за ужасна катастрофа или филм, които изобразява дадено бедствие. Те избягват да мислят относно факта, че един ден този ден със сигурност ще настъпи. Те не желаят да слушат тези, които говорят за този велик ден, или да четат литературни творби на тази тема. Това са някои от методите, които хората са си развили, за да избягат от страха от мисълта за Съдния ден.

Множество хора не вярват сериозно в наближаването на Часа. В сура ал-Кахф ни е даден пример за това с думите на богатия собственик на красивата градина:

Гореспоменатият айят разкрива истинския мироглед на човек, който претендира, че вярва в Бог, но избягва да мисли за действителността на Съдния ден и излага твърдения, противоречащи на някои от айятите на Корана. Един друг айят разкрива съмнението и несигурността, които обхващат неверниците по отношение на настъпването на Часа, така:

Някои хора напълно отричат това, че Съдният ден ще настъпи. Тези, които смятат така, са споменати в Корана по следния начин:

Източникът, който може да ни напъти по правия път и да ни покаже истината, е Коранът. Когато погледнем към това, което е казано в него, ние виждаме една очевидна истина. Тези, които се заблуждават относно Съдния ден допускат огромна грешка, защото Бог разкрива в Корана, че няма съмнение в това, че Часът е наблизо.

Може да има хора, които си мислят, че откровенията в Корана относно Съдния ден са били разкрити преди повече от 1400 години и че това е един дълъг период от време в сравнение с продължителността на човешкия живот. Но тук става въпрос за края на света, на слънцето и звездите, на цялата Вселена. Когато вземем под внимание, че Вселената е на възраст милиарди години, то четиринадесет века е един много кратък период от време.

Великият Ислямски учен на нашето време Бадиуззаман Саид Нурси е дал отговор на подобен въпрос по следният начин:

В Коранът се казва: “наближи Часът” (Сура ал-Камар: 1). Това означава, че Съдният ден е наблизо. Това, че не е дошъл от хиляди години насам с нищо не пречи да бъде наближил. Това е така, защото Съдния ден е времето определено за света и една или две хиляди години в отношение на земния живот е колкото една или две минути в отношение на една година. Съдният ден не е само времето предопределено за човечеството, че да бъде отнасяно единствено спрямо неговата пожизненост и да бъде смятано за далечно.1

Оповестяване на нравоучението на Корана на целия свят

В Корана често се натъкваме на изразът “обичаят (суната) на Аллах”. Това е израз, който означава Божият път или Божиите закони. Според Корана тези закони са в сила навеки. Един айят гласи:

Един от тези неизменни Божии закони е, че Бог няма да погуби нито един народ, без да го е предупредил. Този факт е разкрит със следните думи:

През цялата история Бог е изпращал вестители на всеки един претърпял дегенерация народ, които да ги насочат по правия път. Тези обаче, които упорствали в неверието си, след свършване на предопределеното им време били погубени, като така се превърнали в пример за следващите поколения. Когато помислим над този Божий закон, пред нас се разкриват редица съществени тайни.

Съдният ден е последното бедствие, което ще сполети земята. Коранът е последната божествена книга изпратена, за да напъти хората, и чието напътствие ще е в сила до края на света. В един от неговите айяти се казва: “…То [Коранът] е само напомняне за народите.” (Сура ал-Анам: 90). Тези, които мислят, че Коранът се отнася за едно определено време или място, сериозно грешат, защото той е една обща покана към всички “светове”.

Още от времето на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) истината на Корана се оповестява из целия свят. А в наши дни, поради несравнимите технологически постижения, законите на Корана се оповестяват на цялото човечество. Днес науката, образованието, комуникацията и транспорта почти достигнаха крайната точка на своето развитие. Благодарение на компютрите и по специално на интернет, хора от различни части на света могат мигновено да споделят информация и да установят комуникация помежду си. Революцията в науката и технологията обедини всички нации по света. Термини като “глобализация” и “световно гражданство” намериха своето място в речниковият ни запас. С една дума, всички препятствия, пречещи на обединяването на народите по цял свят, бързо изчезват.

Под светлината на тези факти, спокойно бихме могли да кажем, че в нашият “информационен век” Бог ние е дал на разположение всички видове технологически развития. Задължение на Мюсюлманите е да използват най-добре тези възможности, с които Бог ги е дарил, и да призовават хората от всяко място, където може да стъпи човешки крак, да приемат нравоучението на Корана.

Пратениците

Бяхме споменали за неизменните закони, които Бог е установил още от сътворението на света. Един такъв Божий закон е, че Бог няма да накаже народите, на които не е изпратил пратеник. Това обещание е съобщено в следните айяти:

Тези айяти показват, че Бог изпраща пратеници в големите градове, за да предупреждават хората. Тези пратеници оповестявали Божиите заповеди, неверниците от обществата във всеки един период обаче им се присмивали, обвинявали ги, че са лъжци, използвачи или луди, и ги излагали на всякакъв вид злословия. Бог погубил народите, които продължили да живеят в безнравственост и порочност, посредством огромни бедствия, в момент, в който те най-малко очаквали. Погубването на народите на Нух (Ной) (м.н.), Лут (Лот) (м.н.), адитите, самудяните и другите споменати в Корана, са пример за този вид унищожение.

В Корана Бог разкрива защо е изпратил пророци: за да благовестят обществата, за да осигурят на техните членове една важна възможност да изоставят погрешните си вярвания и да заживеят според Божията религия и висок морал, и за да предупредят хората, така че да нямат никакво извинение в Деня на равносметката за това, че не са се вслушали в направените им предупреждения. В един айят тези цели са разкрити така:

Както е казано в 40-ти айят от сура ал-Ахзаб Пророкът Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) е последния пророк. Мохамед (с.а.с.) е “… Пратеника на Аллах и последният от пророците …” (Сура ал-Ахзаб: 40). С други думи, чрез посредничеството на Пророка Мохамед (с.а.с.) е завършила поредицата от Божии откровения, изпратени на човечеството. Въпреки това, отговорността за оповестяване и напомняне на хората за Корана, предаден от Пророка Мохамед (с.а.с.), се носи от всеки Мюсюлманин до края на света.

Господството на Ислямския морал по света

Една от постоянните теми на Корана са хората, които Бог е погубил поради тяхната порочност и непослушание, и поуката, която трябва да си извлечем от тях. Разбира се, съществува огромна прилика между тези народи от миналото и тези, които живеят днес. В наши дни има хора, чието поведение и начин на живот дори надминава сексуалната извратеност на народа на Лут [Лот] (м.н.), мошеничеството на мадянитите, арогантността и подигравателността на народа на Нух [Ной] (м.н.), непокорството и порочността на самудяните, неблагодарността на жителите на Ирам, както и поведението на останалите погубени народи. Очевидната причина за целият този морален упадък е, че хората са забравили Бог и целта на своето сътворение.

Убийствата, социалната несправедливост, подлостта, измамничеството и моралната дегенерация през годините, в които живеем, са довели някои хора до отчаяние. Но не трябва да се забравя, че в Корана ни е повелено да не се отчайваме в лицето на Божията помощ. Отчаянието и унинието не са допустими модели на поведение на вярващите. Бог съобщава, че тези, които Му служат искрено, без да съдружават нищо с Него, и вършат праведни дела, за да спечелят Неговото благоволение, ще бъдат дарени със сила и власт.

В редица други айяти също е казано, че Божий закон е тези раби, които са правоверни и изживяват истинската религия в своите сърца, да бъдат направени наследници на света:

Наред с благата вест дадена в горецитираните айяти Бог е дал и едно много важно обещание на вярващите. Той е разкрил в Корана, че Ислямската религия е изпратена на човечеството, за да стане превъзхождаща над всички останали религии.

Няма съмнение, че Бог спазва Своите обещания. Високият морал, който ще надделее над порочните философии, изкривените идеологии и погрешни религиозни разбирания, е Ислямският морал. Горецитираните айяти подчертават, че неверниците и идолопоклонниците няма да могат да попречат на това да се случи.

През периодът, през който Ислямският морал ще стане преобладаващ, ще властва любов, самопожертвование, великодушие, честност, социална справедливост, безопасност и спокойствие. Този период е наричан Златен век поради приликата му с описанията на Рая, но досега такъв период никога не е настъпвал. Този благословен век ще е преди Съдния ден, а сега чака времето, през което Бог му е отредил, за да настъпи.

Завръщането на Исус (м.н.) на земята

Исус (мир нему) е пророк избран от Бог. Той е един от пророците, за който най-много се е говорело в човешката история. Благодарение на Бог съществува един източник, от който можем да разберем кое е вярно и кое не от всичко това, което е казано за него. Този източник е Коранът, единственото Божие откровение, което се е запазило днес непроменено.

• Когато се обърнем към Корана, за да открием истинската истина относно Исус (м.н.), виждаме, че:

Бог не позволява на неверниците да убият Исус (м.н.) и го въздига при Себе си, и благовестява човечеството, че един ден той отново ще се върне на земята. Коранът ни информира за Второто пришествие на Исус (м.н.) с няколко примера.

• В един айят се казва, че неверниците, които устроили капан на Исус (м.н.), за да го убият, се провалили:

• Друг айят гласи, че Исус (м.н.) не е умрял, а е изваден от човешкото измерение и въздигнат при Бог.

В 55-ти айят от сура ал-Имран ние научаваме, че до Деня на възкресението Бог ще стори хората, които са последвали Исус (м.н.), превъзхождащи над онези, които не са повярвали. Исторически факт е, че преди 2000 години последователите на Исус (м.н.) са били лишени от всякаква политическа сила. Християните, които са живели между този период и нашето време, са започнали да вярват в редица погрешни доктрини, главната от които е Триединството (Светата троица: Отец, Син и Светия дух). В такъв случай ние не можем да приемем, че значително отдалечилите се от истинската вяра съвременни Християни са тези, които са се покорили на Исус (м.н.), защото в много от айятите на Корана Бог ни съобщава, че хората, които вярват в “Светата троица”, са в заблуда. При това положение, в периодът преди настъпването на Часа, истинските последователи на Исус ще надделеят над неверниците и ще се превърнат в проявление на Божието обещание от сура ал-Имран. Разбира се, тази благословена група ще стане известна, когато Исус (м.н.) се върне отново на земята.

• Друга информация дадена в Корана е, че всички хора на Писанието ще повярват в Исус (м.н.) преди неговата смърт.

От този айят открито научаваме, че все още има три неизпълнени обещания по отношение на Исус (м.н.). Първо, като всяко едно друго човешко същество Пророкът Исус (м.н.) ще умре. Второ, всички хора на Писанието ще го видят в неговия физически образ и ще му се подчинят, докато е още жив. Няма съмнение, че тези две предсказания ще се изпълнят, когато Исус (м.н.) се върне отново на земята преди Съдния ден. Третото предсказание за Исус (м.н.), че ще свидетелства за хората на Писанието ще бъде изпълнено в Деня на равносметката.

• В сура Мариам има още един айят, който ни съобщава за смъртта на Исус (м.н.):

Когато разгледаме този айят заедно с 55-ти айят от сура Ал-Имран ще видим, че те сочат към един много важен факт. В айята от сура ал-Имран се съобщава, че Исус (м.н.) се е възнесъл при Бог. В този айят не се съобщава нито за умиране, нито за убиване. Но в 33-ти айят от сура Мариам се споменава за деня, когато Исус (м.н.) ще умре. Тази смърт от своя страна е възможна само след като Исус (м.н.) се появи за втори път на земята, поживее известно време и след това умре. (Бог знае най-добре.)

• Друг айят, който ни съобщава за Второто пришествие на Исус (м.н.), е следният:

За да разберем смисъла на споменатата в айята дума “Книга”, трябва да погледнем към другите айяти на Корана, които имат връзка с този въпрос: ако думата Книга е използвана в един и същи айят заедно с думите Тора и Евангелие, то тогава тя носи значението на Коран. Трети айят от сура ал-Имран може да ни послужи като пример за това:

При това положение книгата, спомената в 48-ми айят от сура ал-Имран, на която Исус (м.н.) ще бъде научен, може да бъде единствено Коранът.

Ние знаем, че Исус приживе е знаел Тората и Евангелието, което е било преди около 2000 години. Очевидно е, че Коранът е това, което той ще научи при второто си завръщане на земята.

Това, което 59-ти айят от сура ал-Имран ни представя е много интересно: “Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адам...”. Този айят сочи към приликите между тези двама пророци. Например както Адам (м.н.), така и Исус (м.н.) са се родили без бащи. Нещо повече, той може да показва, че подобно на Адам (м.н.), който е бил спуснат на земята от Рая, така през Последният период може би и Исус (м.н.) ще бъде спуснат на земята. (Бог знае най-добре.)

• В Корана е дадена също така и следната информация относно Исус (м.н.):

Знаем, че Исус (м.н.) е живял шест века преди низпославането на Корана. Следователно ние не можем да определим неговата първа поява като “знак за Часа”, а това, което този айят в действителност ни показва, е фактът, че Исус (м.н.) отново ще дойде на земята през Последният период. (Бог знае най-добре) Както Християнският, така и Ислямският свят с нетърпение очакват Второто пришествие на Исус (м.н.). Благородното присъствие на този свят гост на земята ще бъде важен знак за Съдния ден.

• Друго доказателство за това, че Исус (м.н.) отново ще се върне на земята, е думата “кехлен” (възрастен), която е използвана в айятите 110 и 46 на съответно сурите Маида и Ал-Имран. В айятите е низпослано следното:

Тази дума е използвана само в тези два айята и единствено по отношение на Исус (м.н.). Значението на тази дума, която е употребена, за да ни представи Исус (м.н.) като възрастен, е “човек на възраст между тридесет и петдесет години, който е напуснал юношеската възраст и е навлязъл в периода на зрялост”. Ислямските учени интерпретират тази дума като “периодът след 35-годишна възраст”.

Според хадиса с разкази на Ибни Аббас, Исус (м.н.) се е възнесъл на небето още докато е бил млад, на около 30 години, и след като се върне на земята, ще живее още четиридесет години. Осланяйки се на този хадис, Ислямските учени твърдят, че Исус (м.н.) ще достигне своята старост след второто си пришествие на земята и затова тези айяти са доказателство за пришествието на Исус (м.н.). 2 (Бог знае най-добре.)

Когато погледнем към Корана, виждаме, че такова представяне е използвано само за Исус (м.н.). Всички пророци са разговаряли с хората и са ги призовавали към религията в зряла възраст. Но в Корана за нито един от тези пророци не е използвана тази дума. Ето така думата “кехлен” посочва чудотворното завръщане на Исус (м.н.) на земята, защото последователното използване на думите “в люлката” и “като възрастен” отправя вниманието ни към два големи чудотворни периода.

Фактът, че Исус (м.н.) говори, докато е още в люлката, е чудо, защото никога преди това не било виждано такова нещо. Именно поради тази причина идващият веднага след тази дума израз “с хората да говориш и като възрастен” вероятно ни разкрива едно евентуално чудо. Ако изразът “като възрастен” сочеше към живота на Исус (м.н.), преди да се възнесе при Господа, то тогава събитието, при което Исус (м.н.) щеше да говори, нямаше да е чудо. Ето защо айятът сочи към дава чудотворни периода: когато той е бил в люлката (първи) и когато е напълно пораснал (втори).Следователно, изразът “като възрастен” най-вероятно сочи чудотворното време на чудотворното му завръщане на земята, когато отново ще говори с хората. (Бог знае най-добре.)

В хадисите на Пророка Мохамед (с.а.с.) също има информация за Второто пришествие на Исус (м.н.). В няколко хадиса тази информация е дадена заедно с други сведения за това какво Исус (м.н.) ще прави, когато се върне на земята. Можете да прочетете хадисите свързани с този въпрос в главата на настоящата книга, озаглавена “Завръщането на Исус (м.н.) след появата на лъжемесиите”. (За по-подробна информация по темата, моля обърнете се към “Исус ще се върне” на Харун Яхя, юли 2003)

Би било полезно тук да напомним на читателите едно важно нещо: Бог е изпратил на човечеството Пророкът Мохамед (с.а.с.) като последен пророк. Бог е разкрил Коранът на Пророка Мохамед (с.а.с.) и държи отговорни всички хора да следват откровенията на Корана до Деня на равносметката.Исус (м.н.) ще се завърне на земята по един чудотворен начин през Последния период, но както Пророкът Мохамед (с.а.с.) е съобщил, той няма да донесе нова религия. Божията религия, на която Мохамед (м.н.) учи човечеството е Ислямът, на който Пророкът Исус (м.н.) ще се подчини при второто си пришествие на земята.

Разцепването на Лунат

54-та сура от Корана се нарича “ал-Камар”. Това на български език означава “Луна”. В някои от айятите на сурата се разказва за унищожението сполетяло народа на Нух [Ной] (м.н.), адитите, самудяните, народа на Лут [Лот] (м.н.) и Фараона, поради това, че са отрекли предупрежденията на изпратените им пророци. Същевременно първият айят на сурата съдържа едно важно послание относно Съдния ден:

Думата “разцепвам”, използвана в айята, съответства на арабската думата “шакка”. В арабския език тази дума има различни значения. В някои преводи на Корана е предпочетена употребата на думата "разцепвам". Дума “шакка” обаче се използва и със значенията на “набраздяване, разкопаване, обработване на земя, разравяне на почва”.

Като пример за първата употреба бихме могли да се обърнем към 26-ти айят от сура Абаса:

Тук ясно можем да видим, че думата “шакка” не е използвана със значението на “разделяне на земята на две”, а на “разпукване на земята и поникване на разнообразни култури”.

Ето в този момент, ако се върнем назад в 1969 година, ще видим едно от великите чудеса на Корана. Айятът от сура Камар, който е низпослан преди 1400 години, бива потвърден с извършените на 20 юли 1969 г. проучвания на повърхността на Луната. На тази дата американските астронавти стъпват на Луната. Те осъществяват множество научни изследвания, като разкопават почвата на Луната и взимат проби от скалите и почвата. Със сигурност е доста интересно, че тези събития напълно съответстват на твърдението от айята.

Докато астронавтите работят на повърхността на Луната, те събират 15.4 кг скални и почвени проби. Тези проби по-късно стават предмет на голям интерес. Според доклада на НАСА вниманието, което хората проявяват към тези проби, вероятно надминава това проявено към всички други форми на космични изследвания на 20-и век, взети заедно. 3

Изследването на Луната бе идентифицирано със слогана: “Една малка човешка стъпка, един огромен отскок за човечеството”. Това бе един исторически момент в космическите проучвания; то бе събитие, документирано с камери, и всеки един човек от онова време го бе видял с очите си.Както Бог е съобщил в първия айят от сура Ал-Камар, това велико събитие е и знамение за Съдния ден. А може би е и знак за това, че светът се намира в Последния период преди Равносметката. (Бог знае най-добре)

В заключение, нека посочим, че има едно много важно предупреждение, което следва този айят. Предупреждение за това, че тези знамения представляват важна възможност за хората да се отвърнат от грешките си, и че тези, които не обърнат внимание на тези предупреждения ще бъдат разочаровани, когато бъдат възкресени в Деня на равносметката, който е описан в Корана като “нещо ужасно”: