През цялата история множество хора тълкуват величието на планините и необятността на небесата според примитивните си разбирания и погрешно смятат, че всички тези неща ще съществуват вечно. Това вярване формира основата на политеистичните и материалистически древногръцки философии, както и религиите на Сумерия и Египет.
Коранът ни съобщава, че тези, които вярват в това, са в огромна грешка. Едно от нещата, които Бог ни е разкрил в Корана, е, че Вселената е била сътворена и един ден ще достигне до своя край. Вселената, така както хората и всички останали живи същества, ще достигне до своя край. Този подреден свят, който е функционирал съвършено в продължение на милиарди години, е дело на Бог, Който е сътворил всичко, и този ред ще достигне до един величествен край по Негова заповед и във времето, което Той е определил.
Предопределеното време, когато Вселената и всички същества в нея, от микроорганизми до хора, включително и всички звезди и галактики, ще достигнат до своя край, в Корана е споменато като “Часът”. “Часът” се отнася не само за един час, а е дума използвана в Корана специално, за определяне на времето, когато света ще достигне до своя край.
Наред със съобщаване на настъпването на края на света, Коранът съдържа и подробни описания за хода на събитието:“Когато небето се разцепи”, “Когато моретата закипят”, “Когато планините бъдат разпилени”, “Когато Слънцето бъде обвито [в мрак]”...Страхът и паниката, които ще изпитат хората в тази ужасна катастрофа, са разкрити подробно в Корана; айятите подчертават, че никой няма да може да избяга или да се скрие. Това, което можем да заключим оттук, е, че края на света ще бъде катастрофа, на каквато светът никога преди това не е ставал свидетел. (Подробности за това събитие също могат да бъдат намерени в книгите “Съдният ден”, “Смърт, Възкресение, Ад” на Харун Яхя.) Настоящата книга ще разгледа събитията, които ще се случат с приближаване на Съдния ден.
Първо, трябва да кажем, че от редица айяти от Корана става ясно, че въпросът относно неизбежният край на света е пробуждал интерес във всеки един период на историята. В някои айяти е разкрито, че хората са питали Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) за това, кога ще настъпи края на света:
“Питат те за Часа: "Кога ще настъпи?"...” (Сура ал-Араф: 187)
“Питат те [о, Мухаммад] за Часа: "Кога ще настъпи?"” (Сура ан-Назиат: 42)
Бог е заповядал на Пророка Мохамед (с.а.с.) да отговаря на този въпрос по следния начин: “Знанието за него е само при моя Господ...” (Сура ал-Араф: 187), което означава, че само Той знае датата на настъпването на Часа. От този айят разбираме, че знанието за това, кога ще настъпи Часът, е скрито от човешките същества.
Би трябвало да има божествена причина за това Господ да пази в тайна времето на Часът. Например от всички хора, независимо от времето, през което живеят, се иска да постъпват като тези, които “… се страхуват от Часа” (Сура ал-Анбиа: 49), и да размишляват над величието и безграничната сила на Бог. Преди този ден на ужасно страдание да ги настигне неочаквано, те трябва да разберат, че няма място, където да могат да избягат от Божията воля. Ако времето на настъпване на Часът бе известно, то хората живели преди настоящата епоха нямаше да са се чувствали принудени да размишляват сериозно относно края на света; те щяха да се отнасят с пренебрежение към последните събития, описани в Корана.
Трябва да отбележим, че съществуват множество айяти, които ни дават информация за Часа, и когато ги разгледаме внимателно се натъкваме на една огромна истина. Коранът не ни посочва времето на настъпване на Часът, но описва събитията, които ще се случат непосредствено преди това. Един айят разкрива, че съществуват няколко знамения за настъпването на Часа:
“И нима очакват друго освен внезапно за тях да настъпи Часът? Вече се появиха неговите признаци. Но за какво ще им е тяхното напомняне, щом той настъпи за тях?” (Сура Мухаммад: 18)
От този айят научаваме, че Коранът описва знамения, които предвещават настъпването на Съдния ден. За да можем да разберем знаменията на тази “велика вест” ние трябва да размислим над съответните айяти. В противен случай, както е казано и в айята, нашето размишление няма да ни бъде от полза, когато Съдния ден ненадейно настъпи.
Една част от думите, т.е. хадисите на Пророка Мохамед (с.а.с.), достигнали до наши дни, са относно знаменията за Часа. В тези хадиси на Пророка Мохамед (с.а.с.) има както знамения за Съдния ден, така и подробни сведения относно предхождащият го период. В този период, в който знаменията за Часа ще настъпят, се нарича “Последният период” (“Последните времена”). Въпросът за Последния период и знаменията за Съдния ден са предизвиквали голям интерес през цялата история на Исляма; станал е предмет на множество творби на Ислямските учени и изследователи.
Когато съберем цялата тази информация наедно ние достигаме до едно важно заключение. Айятите на Корана и хадисите на Пророка Мохамед (с.а.с.) показват, че Последния период е разделен на два подпериода. Първият е период, в който света ще бъде изпълнен с материални и духовни проблеми, а вторият период, който ще настъпи, се нарича “Златният век” – време, през което нравствените ценности на Корана ще са преобладаващи и ще настъпи огромно благоденствие във всяка една сфера на човешкия живот. Когато този Златен век достигне до своя край и света навлезе в един период на социален упадък, то тогава настъпването на Часът ще бъде много близо.
Целта на настоящата книга е да разгледа знаменията за Съдния ден в светлината на айятите от Корана и хадисите на Пророка Мохамед (с.а.с.), и да покаже, че днес тези знамения са започнали да настъпват. Факта, че настъпването на тези знамения е разкрито преди четиринадесет века, трябва да усили вярата и предаността на хората към Бог. Следващите страници са написани, спомняйки си за обещанието на нашият Господ:
“И кажи: ‘Слава на Аллах! Ще ви покаже Той Своите знамения и вие ще ги узнаете… ’”(Сура ан-Намл: 93)
Съществува един важен момент, на който искаме нашите читатели да обърнат внимание: Бог знае истината за всичко. Както за всяко едно друго нещо, така и за края на света, ние знаем само толкова, доколкото Бог ни е разкрил.