Бог е този, Който е сътворил човека и несъмнено знае най-добре какво е неговото състояние и неговите нужди. Следователно всеки човек трябва да следва пътя, предопределен от Бог, Който напътва човечеството още от сътворението на Адам (м.н.) и Ева посредством Своите пророци и книги и му е разкрил добродетелите, вярванията и образците на поведение, които Той одобрява. Тези, които усвоят този начин на живот и нравствен модел, могат да се надяват на щастие, удовлетворение и красота както в земния, така и в отвъдния си живот.
Изповядващите Юдейството, Християнството и Исляма, без значение къде и кога живеят, притежават едни и същи морални ценности. Въздържане от убийство, кражба, прелюбодеяние и блудство, лъжа, несправедливост и всякакъв вид злодеяния, както и да се обръщат към другите с любезност и уважение, са основни ценности, признати от всички вярващи. Така те реагират по един много подобен начин, въпреки че съществува разлика във възгледите и обичаите им.
Този нравствен модел е общ за Християни, Мюсюлмани и Евреи. Така например на членовете и на трите Божии религии се казва да избягват непризнателността, прегрешението, арогантността, размириците, лъжата, подигравката, себелюбието, скъперничеството, измамата, злобата, агресията, непокорството, сребролюбието, предателството, сплетните, конфронтацията, тиранията, клеветничеството, липсата на търпение, лицемерието и ревнивостта, защото те са несъвместими с нравствеността, която Бог повелява на вярващите да следват. В действителност Той ясно казва на всички вярващи да бъдат почтителни, любвеобилни, справедливи, добросъвестни, състрадателни, милосърдни, отзивчиви, скромни, честни, заслужаващи доверие, великодушни, признателни, самоотвержени, благи, покорни и предани.
Искрените вярващи, които съблюдават тези принципи, са почтителни, благородни и знатни. Те са се подчинили от цялата си душа на Господа, притежават дълбока вяра и възвишени нравствени качества, не очакват възнаграждение, помагайки на другите, и желаят да спечелят единствено Неговото благоволение. Те винаги са на страната на правдата, добрината, истината и целомъдрения морал и се въздържат от всички видове злини и безнравственост.
Множество философии съдържат учения, които противоречат на морала на Божиите религии. Например материалистическите философии, които бяха толкова влиятелни през последните две столетия, обрисуват индивидите като самолюбиви и безпринципни и представят живота като една арена, пълна с хора, ръководени от себичните си желания и така принудени да ги задоволят с цената на всичко. Тъй като материализмът отрича съществуването на Божие откровение, то той не признава нито един безусловен критерий по отношение на човешката природа, игнорира всички морални ценности и отрича всички добродетели, представени от Божиите религии. Резултатите на тези изкривени представи са ясно видими:
конфликтност и напрежение; безмилостна агресия, насочена към парче земя, обществено положение или длъжност; все по-засилващото се потисничество над уязвимите и бедните; нарастваща несправедливост, безнравственост и бърз упадък на качеството на живот.
В лицето на тази действителност и за спасението на тези, които са били заблудени от материализма, всички последователи на Божиите религии трябва да се обединят. Вярата в съществуването и единството на Бог и това, че Той е изпращал пророци, за да напътят човечеството, са важни общи въпроси. Евреите, Християните и Мюсюлманите имат много повече общи неща един с друг, отколкото с хората, които отричат тези факти.
По-долу ще разгледаме подробно общите морални принципи между трите Божии религии под индивидуални заглавия. Всеки един от тези принципи представлява важно доказателство за причината за съюз между членовете на трите Божии религии. Не трябва да се забравя, че един свят, в който властва добродетелта, е достижим, ако вярващите действат заедно.
Скромността е общо качество на вярващите, защото Бог разкрива, че не одобрява високомерните и горделиви хора.
Вярващите знаят, че Бог им е дарил всичко, което притежават, и че Той е Единственият и истински собственик на всичко. Поради тази причина те никога не се предават на гордостта, защото знаят, че са безпомощни пред Господа и че разумът, знанието, красотата, богатството, социалното
положение и всички останали блага идват от Него, а не от тях.
Бог разкрива скромността на вярващите така:
Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по земята с кротост и ако невежите им отправят думи, казват: “Мир!” [и отминават]. (Коран, 25:63)
Друг айят, който съобщава, че смирените вярващи ще бъдат възнаградени с Рая, е следният:
... Вашият Бог е единственият Бог. Затова единствено на Него се отдайте! И благовестявай смирените. (Коран, 22:34)
Новият завет разкрива, че скромността е важна и че смирените хора са превъзхождащи при Бог:
[Постъпвайте] Със съвършено смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов. (Ефесяни 4:2)
Подобно, Старият завет съобщава, че човек трябва да се въздържа от арогантност и че Бог приема смирените хора. Според Стария завет вярващите
са задължени да бъдат скромни, а високомерните хора ще бъдат унижени. Някои от пасажите, свързани с темата, са следните:
Слушайте и внимавайте; не бъдете горди, защото Господ говори. (Еремия 13:15)
Потърсете Господа, всички смирени на земята, които изпълнявате законите Му; потърсете правдата, потърсете смиреномъдрието... (Софония 2:3)
Ти спасяваш смирените и с погледа Си унижаваш горделивите. (2 Самуил, 22:28)
И когато му се каже: “Бой се от Бог!”, го обзема гордост от греха. Стига му Адът и колко лоша постеля е той! (Коран, 2:206)
Нов завет:
..."Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат". (Яков, 4:6)
На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме. (1 Тимотей 6:17)
Стар завет:
Ти им напомняше да се обърнат към Твоя закон, но те упорствуваха и не слушаха Твоите заповеди, отклоняваха се от Твоите устави, чрез които би живял човек, ако ги изпълняваше, втвърдиха гръбнак, показаха се вироглави и не слушаха. (Неемия, 9:29)
Той вече ви низпосла в Книгата: “Щом чуете да бъдат отричани знаменията на Бог и да бъдат подигравани, не сядайте с неверниците, докато не встъпят в друг разговор. Иначе ще сте като тях.” Бог ще събере в Ада всички лицемери и неверници. (Коран, 4:140)
Стар завет:
Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи, а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем! (Псалми, 1:1-2)
И които от празнословието странят. (Коран, 23:3)
Нов завет:
А отдалечавай се от скверните празнословия, защото те ще отиват още по-далеч в нечестие. (2 Тимотей 2:16)
Стар завет:
Отвърни очите ми да не гледат суета, и съживи ме в пътищата Си. (Псалми, 118:37)
[Разумни хора,] които споменават Бог и прави, и седнали, и легнали на хълбок, и размишляват за сътворяването на небесата и на земята: “Господи наш, Ти не си сътворил това напразно. Пречист си Ти! Опази ни от мъчението на Огъня! (Коран, 3:191)
[Има] Хора, които нито търговия, нито продажба ги отвлича от споменаването на Бог и от служенето на молитвата и даването на милостинята закат. Страхуват се от Деня, в който ще се преобърнат сърцата и очите. (Коран, 24:37)
Блажен е оня човек, който... в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем! (Псалми, 1:1-2)
Във всичките си пътища познавай Него, и Той ще оправи твоите пътеки. Не се смятай за мъдрец; бой се от Господа и бягай от злото: това ще бъде здраве за твоето тяло и храна за твоите кости. (Притчи, 3:6-8)
Бог е най-добрият другар и помощник на вярващите. Когато те се сблъскат с някаква трудност или беда или когато са в безопасност и спокойствие, те знаят, че Той е с тях и затова се обръщат с пълно доверие единствено към Него и само на Него се уповават. Те взимат всички възможни предпазни мерки и правят евентуални планове, но не забравят, че всичко се случва по Божията воля. Независимо от това какъв е резултатът, те знаят, че в него има мъдрост и че е добро за тях. Така например вярващите се въздържат от нездравословните неща като предпазна мярка, но ако се случи така, че по някакъв начин се разболеят от смъртоносна болест, те знаят, че това е Божията воля. В лицето на това те не изпадат в паника или отчаяние, а по-скоро продължават да бъдат търпеливи и да се уповават на Господа. Вярващите не се натъжават или притесняват пред лицето на събитията, а живеят в мир и спокойствие, които идват с уповаването им в Бог.
Едно такова уповаване носи удобство и благодат на вярващите, които не могат да бъдат изпитани от неверниците. Една от основните причини за стреса, депресията, тъгата и страданието, които неверниците изживяват, е това, че са обърнали гръб на тази реалност. Коранът разкрива тази истина в няколко айята, някои от които са изложени по-долу:
... За онзи, който се бои от Бог, Той ще стори изход, и ще му даде препитание оттам, откъдето не е предполагал. И който се уповава на Бог, Той му е достатъчен. Бог осъществява Своята повеля. Бог направи мярка за всяко нещо. (Коран, 65:2-3)
Кажи [о, Мухаммад]: “Ще ни достигне само онова, което Бог ни е предписал. Той е нашият Покровител. На Бог да се уповават вярващите!” (Коран, 9:51)
Доверието в Бог и уповаването единствено на Него са качества, които трябва да бъдат притежавани и от всички набожни Християни и Евреи. Новият
завет съобщава, че е безсмислено хората да се тревожат и че трябва да се доверяват на Бог във всички случаи, така:
Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и запази от лукавия. (2 Солуняни, 3:3)
И рече [Исус] на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете... Погледнете враните, че не сеят, нито жънат; те нямат ни скривалище, ни житница, но пак Бог ги храни... И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго? (Лука, 12:22-26)
Старият завет разкрива, че всеки, който се обърне към Бог и се доверява и уповава само на Него, ще бъде възнаграден с успех:
... “Слушайте ме, Юдо и вие Йерусалимски жители! Вярвайте на Господа, вашия Бог, и бъдете твърди; вярвайте на пророците Му и ще имате успех. (2 Летописи, 20:20)
Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум. (Притчи, 3:5)
Рече [Муса]: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!” (Коран, 26:62)
Бог е с богобоязливите и с благодетелните. (Коран, 16:128)
Моят покровител е Бог, Който низпосла Книгата. Той покровителства праведниците. (Коран, 7:196)
Ето, Аз ти заповядвам: бъди твърд и храбър, не се страхувай и не се ужасявай; защото Господ, Бог твой, е с тебе навред, където и да идеш. (Исус Навин, 1:9)
Не ще се уплашиш от внезапен страх, нито от нападение, що иде от нечестивци; защото Господ ще бъде твое упование ... (Притчи, 3:25-26)
Да бъдеш справедлив е едно от най-важните качества на вярващите. Бог заповядва на хората да бъдат справедливи един към друг, дори и това да
е срещу собствените им интереси или тези на близките им. Вярващите защитават правдата и спират неправдата, защото, както се казва в Корана:
Бог ви повелява да връщате поверените имущества на техните собственици и когато съдите между хората, да съдите със справедливост. Как прекрасно е това, с което Бог ви наставлява! Бог е всечуващ, всезрящ. (Коран, 4:58)
За Мюсюлманите е без значение дали човек е богат или беден или дали решенията му са в противоречие с личните му интереси. Каквито и да са обстоятелствата, Мюсюлманите не излагат на риск справедливостта. Тази превъзходна нравственост е описана в Корана така:
О, вярващи, бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името на Бог, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките! Дали е богат или беден Бог е най-достоен за всеки от тях. И не следвайте страстта, за да не се отклоните! И ако изопачите или се откажете [от свидетелстване] сведущ е Бог за вашите дела. (Коран, 4:135)
Друг айят разкрива, че омразата не трябва да е причина хората да бъдат несправедливи:
О, вярващи, стойте твърдо зад Бог свидетели със справедливостта! И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, та да сте несправедливи! Бъдете справедливи, то е най-близо до богобоязливостта! И се бойте от Бог! Сведущ е Бог за вашите дела. (Коран, 5:8)
Новият и Старият завет също призовават към справедливост. В Новия завет Исус (м.н.) порицава тези духовници и Фарисеи, които пренебрегват справедливостта:
Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте. (Матей, 23:23)
Други пасажи от Новия завет, които заповядват на хората да бъдат справедливи, са, както следва:
Не съдете по външност, а съдете с праведен съд. (Йоан, 7:24)
Вие, господарите, отдавайте на робите си справедливото и дължимото… (Колосяни, 4:1)
Когато Старият завет описва добродетелните хора, той набляга на справедливостта. Нещо повече, той разкрива, че справедливите и праведни хора се въздържат от злото, справедливи са към останалите и защитават бедните. Някои от стиховете, насърчаващи справедливостта, са следните:
.. а си поиска разум, за да умееш да съдиш, - ето, Аз ще сторя по думата ти ... (1 Царе, 3:11-12)
Тъй казва Господ: “Пазете правосъдие и вършете правда …” (Исая, 56:1)
Горко на ония, които създават несправедливи закони и пишат жестоки решения, за да отстранят сиромасите от правосъдие и ограбят правата на слабите между Моя народ … и ограбят сираците. (Исая, 10: 1-2)
Из цялата история пророците са призовавали хората към праведност и са ги водели към просвещение. Но през всеки един век от обществата, в които пророците проповядвали Божията религия, имало определени кръгове, които им се противопоставяли. Тези хора вярвали, че оклеветявайки Божиите пратеници, които Бог е избрал да служат като образец за нравственост, биха могли да спрат тяхната мисия. Когато осъзнали, че клеветите им имат малък или никакъв ефект, то те прибегнали до изпращането им на заточение, арестуването им или дори убиването им.
Коранът разказва много подробно за борбата на пророците и особено тези на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари), който се борел срещу меканските неверници и лицемери. Той също така разкрива, че вярващите, които са били изправени пред агресия и оклеветяване, никога не сa се разколебавали или падали духом, а по-скоро продължавали своята борба със същия ентусиазъм и настойчивост.
В Корана е съобщено, че към пророците са били отправени клевети като “луд” (Коран, 15:6; Коран, 68:51) и “магьосник-измамник” (Коран, 38:4).
Тези и още други клевети са били използвани и срещу Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари), като неверниците кроели планове, за да го задържат, убият или прогонят. (Коран, 8:30).
Вярващите ще преживеят подобни на тези трудности, защото:
Или смятате да влезете в Рая, без да ви сполети същото, което сполетя и отминалите преди вас? Връхлитаха ги беда и горест, и бяха разтърсвани, докато Пратеника и онези, които повярваха заедно с него, не казваха: “Кога ще дойде подкрепата на Бог?” Да, подкрепата на Бог е наблизо. (Коран, 2:214)
Новият завет разкрива, че Исус (м.н.) е бил оклеветяван, че в него “има бяс” (Йоан, 7:20, 8:48, 8:52) както и че е “луд” (Йоан, 10:20), че “развратявал народа” (Лука, 23:2) и не живее според традициите на старите (Марк, 7:5). Други стихове разказват как Исус (м.н.) е бил изложен на подигравки, обиди и физически нападки.
Без съмнение грозните клевети на неверниците са плод на техния посредствен интелект и погрешни вярвания. Бог е сътворил всички пророци като основен модел за подражание, отличаващи се с качества като възвишен интелект, предвидливост и нравственост. Но не само пророците, но и техните последователи са били оклеветявани и нападани, но както се съобщава в Корана, те никога не са отстъпвали или изпадали в отчаяние. Както е разкрито в Корана:
И с колко пророци се сражаваха огромни множества, но те не изнемощяваха от онова, което ги сполетяваше по пътя на Бог, и не проявяваха слабост, и не се огъваха. Бог обича търпеливите. (Коран, 3:146)
Пророците просвещавали своите последователи и ги благовестявали с това. Мюсюлманите, които били с Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари), когато се изправели срещу трудностите, казвали:“Това е, което ни обещава Бог, и Неговият Пратеник. Казва истината Бог, и Неговият Пратеник.”(Коран, 33:22). Господ също така ни съобщава, че Той ще увеличи вярата и смиреността на тези, които проявяват решителност и целомъдрие.
Старият завет също разкрива с подробности борбата на пророците и трудностите, пред които са били изправени. Старият завет също така съобщава, че искрените вярващи ще се сблъскат с трудности и беди, но за тях те ще бъдат източник на радост:
Блажени изгонените заради правда... Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас. (Матей, 5:10-12)
Новият завет представя, че Исус (м.н.) е предупреждавал своите ученици, че ще бъдат подложени на несправедливост:
Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за свидетелство пред тях... Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светий... а който претърпи докрай, той ще бъде спасен. (Марк, 13:9-13)
[Пророците са] онези, които оповестяваха посланията на Бог и се бояха от Него, и не се бояха от никого освен от Бог. Достатъчен е Бог да направи равносметка. (Коран, 33:39)
Казаха: “Господи, страхуваме се да не избърза с наказанието или да не престъпи [още повече].” Каза: “Не се страхувайте! Аз съм с вас. Чувам и виждам. (Коран, 20:45-46)
За онези [вярващите], на които хората рекоха: “Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!”, но вярата им се усили и рекоха: “Достатъчен ни е Бог. Колко прекрасен Довереник е Той!” И се завърнаха с обилие и благодат от Бог. Зло не ги докосна и следваха благоволението на Бог. Бог е владетел на велика благодат. Именно сатаната плаши със своите приближени. Но не се страхувайте от тях, а се страхувайте от Мен един, ако сте вярващи! (Коран, 3:173-175)
Нов завет:
Но и да бихте страдали за правда, блажени сте; а от страх пред тях се не бойте, нито се смущавайте. (1 Петър 3:14)
Стар завет:
Бъдете твърди и храбри, не се бойте, (не се ужасявайте) нито се страхувайте от тях, защото Господ, Бог твой, Сам ще тръгне с тебе, (и) няма да отстъпи от тебе и няма да те остави. (Второзаконие 31:6)
Сам Господ ще тръгне пред тебе, Сам ще бъде с тебе, няма да отстъпи от тебе и няма да те остави: не бой се и не се ужасявай. (Второзаконие 31:8)
Бъдете твърди и храбри, не бойте се и не се страхувайте от асирийския цар и от цялото множество, което е с него, защото с нас има повече, нежели с него. (2 Летовници 32:7)
И казват: “Покоряваме се!”, а отделят ли се от теб, група от тях крои нощем противното на онова, което говори. Но Бог записва какво кроят нощем. Бъди въздържан с тях и на Бог се уповавай! Достатъчен е Бог за довереник. (Коран, 4:81)
Стар завет:
Горко на ония, които мислят да се скрият в дълбочината, за да утаят кроежа си от Господа, които вършат делата си в мрак и казват: “кой ще ни види? и кой ще ни узнае?” (Исая, 29:15)
Бог разкрива, че някои хора се противопоставят на истинната религия, представена им от пророците, поради дълбоко внедрените в тях езически вярвания, преобладаващи в обществото им, както и погрешните им религиозни обичаи и традиции. Коранът описва това като “религия на предците им”, Старият и Новият завет пък се позовават на него като към “преданието на старците”. В действителност истинната религия при Бог е религията, проповядвана от Неговите пророци. Вярващите няма да бъдат държани отговорни за тези езически вярвания и традиции, но ще бъдат съдени според Божията Книга и ученията (сунната) на Пророците. Положението на хората, които следват тези езически традиции е описано по следния начин:
И когато им се каже: “Следвайте онова, което Бог е низпослал!”, казват: “Не, ще следваме онова, с което заварихме предците си.” Ала нима и ако сатаната ги е зовял към мъчението на Пламъците? (Коран, 31:21)
И когато им се каже: “Елате при това, което Бог е низпослал, и при Пратеника!”, казват: “Стига ни това, което сме заварили от своите предци.” А ако техните предци не са знаели нищо и не са били напътени? (Коран, 5:104)
Старият завет съобщава за някои хора, които са били информирани за истинската религия, но са избрали да следват заблудените религиозни обичаи на прадедите си. Един от тези стихове е цитиран по-долу:
Те пак се обърнаха към беззаконията на своите прадеди, които се отказаха да слушат думите Ми и тръгнаха след чужди богове, служейки им... Ето, ще напратя върху им нещастие, от което не могат се избави... (Йеремия, 11:10-11)
Новият завет разкрива, че Фарисеите и Садукеите обвиняват Исус (м.н.) и неговите ученици в отричане на традициите на предците им. Правилното обаче е да се следва истинската религия, представена от Исус (м.н.), а не изкривените вярвания, които тези хора толкова страстно защитават. Очевидно е, че истинските вярващи трябва да съблюдават религията, на която ги учи Исус (м.н.), и да му се подчинят.
Новият завет съобщава, че тези, които упорито отричали ученията на Исус (м.н.), обвинявали учениците му в това, че отричат традициите на прадедите им, така:
Тогава дохождат при Исуса йерусалимските книжници и фарисеи и казват: “Защо Твоите ученици престъпват преданието на старците?...” (Матей, 15:1-2)
Един друг стих, който разкрива отговора на Исус (м.н.) към обвинения като тези, е следният:
След това фарисеите и книжниците Го запитват: ”Защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците... ?” Той [Исус] им отговори и рече: ”...Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо...” И им рече: “Добре отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание.” (Марк, 7:5-9)
Едно друго споделено морално качество на вярващите е искреността. Вярващите съзнават, че Бог знае всичко и че в Деня на равносметката те ще трябва да отговарят за всички свои мисли, думи и действия, извършени в земния живот. Те се стремят да спечелят Божието одобрение и са искрени в поведението си. Тъй като те очакват да бъдат възнаградени от Бог за действията си, то те не тичат подир дребни сметки и не се държат лицемерно, така че да впечатлят или спечелят любовта на другите хора.
Благочестивото поведение на пророците, както е съобщено в Корана, е образец за всички вярващи. Блага вест очаква искрените Божии раби, защото: “А които отказват да служат на идолите и се разкайват пред Бог, за тях е благата вест.”(Коран, 39:17). Други
айяти, които имат за предмет тези, които се хвалят, за да привлекат вниманието на хората, са следните:
О, вярващи, не проваляйте своята милостиня с натякване и обида, както онзи, който раздава своя имот за пред хората на показ, а не вярва в Бог и в Сетния ден! Той прилича на гладка скала с пръст отгоре, но щом над нея се изсипе силен дъжд, оголва я. Така са безсилни за онова, което са придобили. Бог не напътва невярващите хора. (Коран, 2:264)
Горко на отслужващите молитва, които своята молитва [съзнателно] пренебрегват, които лицемерят. (Коран, 107:4-6)
Библията предупреждава: “Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят” (Матей, 6:1). За Фарисеите, които са уж духовници, е казано така: “всичките си работи вършат, за да ги видят човеците” (Матей, 23:5). Тяхното лицемерие е оприличено на
гробници, които са впечатляващи отвън, но пълни с нечистотии вътре:
Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота; тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие. (Матей, 23:27-28)
Множество стихове от Стария завет порицават тези, които се молят, за да впечатлят останалите, и разкриват, че хора като тези не живеят според морала, който проповядват, а са поели по лошия път. Положението на тези, които се преструват, че са близко до Бога, докато сърцата им не Го ценят достатъчно, е описано така:
… В устата им Ти си близък, но - далечен от сърцето им. (Йеремия, 12:2)
И [дадохме на Яхя] състрадание от Нас, и чистота. И бе богобоязлив. (Коран, 19:13)
На онези, които вярват и вършат праведни дела, Всемилостивият ще отреди любов. (Коран, 19:96)
Стар завет:
Милост и истина да те не оставят: обвържи с тях шията си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си, - и ще намериш милост и благоволение в очите на Бога и на човеците. (Притчи, 3:3-4)
Омразата подига раздори, а любовта покрива всички грехове. (Притчи, 10:12)
Нов завет:
Това ви заповядвам: да любите един другиго. (Йоан, 15:17)
А любовта се състои в това, да постъпваме по Неговите заповеди. Тази е заповедта, която сте чули отначало, за да постъпвате по нея. (2 Йоан, 1:6)
И когато Моите раби те питат за Мен Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят! (Коран, 2:186)
О, вярващи, бойте се от Бог и търсете приближаване към Него, и се борете по Неговия път, за да сполучите! (Коран, 5:35)
Стар завет:
Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще ме намерят. (Притчи, 8:17)
Нов завет:
Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори. (Матей, 7:7)
Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас... (Яков, 4:8)
Не видя ли ти какъв пример дава Бог? Добрата дума е като доброто дърво. Коренът му е як, а клоните му са в небето. То дарява плодовете си по всяко време с позволението на своя Господ. Бог дава примерите за хората, за да се поучат. (Коран, 14:24-25)
Стар завет:
Велможа се с кротост умилостивява, и мек език кости троши. (Притчи, 25:15)
Мъдрия по сърце ще назовават благоразумен, и сладката реч ще увеличи знанието. (Притчи, 16:21)
Нов завет:
Никаква гнила дума да не излиза из устата ви, а само добра, за назидание във вярата, за да принася благодат на слушащите. (Ефесяни, 4:29)
Словото ви да бъде винаги с приятност, със сол подправено, за да знаете, как трябва да отговаряте всекиму. (Колосяни, 4:6)
И направихме да стигне словото до тях, за да се поучат. (Коран, 28:51)
Нима [такъв е като] онзи, който се моли в часовете на нощта изправен и свеждащ чело до земята в суджуд, и се опасява за отвъдния живот, и се надява на милост от своя Господ? Кажи: “Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят? Поучават се само разумните хора.” (Коран, 39:9)
Стар завет:
Насочи сърцето си към учение и ушите си - към умни думи. (Притчи, 23:12)
Нов завет:
Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни... (Евреи, 13:17)
Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си. (Яков, 1:22)
Хората обикновено разбират праведността по различни начини: даване на пари на беден, помагане на възрастен да прекоси улицата или въздържане от лъжи. Разбира се, всичко това са добри дела, но сами по себе си не могат да обозначат праведността. Бог е представил истинското значение на праведността така:
Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Бог и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са богобоязливите. (Коран, 2:177)
И които търпят, стремейки се към Лика на своя Господ, и отслужват молитвата, и раздават скрито или явно от онова, което Ние сме им дарили, и отблъскват с добрина злината, за тях е Последната обител. (Коран, 13:22)
Вярващите се въздържат от несправедливост, никога не правят компромиси с честността, закрилят бедните, учтиви и почтителни са към останалите хора и също така са благи и дружелюбни. Те вършат добро и призовават останалите да им подражават. Старият завет дефинира праведността по следния начин:
Оня, който ходи в правда и говори истина; който презира печалба чрез потисничество, удържа ръцете си от подкупи... (Исая, 33:15)
Ако някой е праведен и върши съд и правда, по планините жертвено не яде и към идолите на дома Израилев не обръща очи, жената на ближния си не осквернява и до жена си, кога се очистя от своята нечистота, не се приближава, никого не притеснява, на длъжник връща залога му и грабежи не върши, хляба си дава на гладния и голия облича с дреха, под лихва не дава и лихва не взима, въздържа ръката си от неправда и извършва праведен съд между човек с човек, постъпя според Моите заповеди и пази искрено Моите наредби, то той е праведник... (Езекиил, 18:5-9)
Новият завет съобщава, че хората могат да открият щастието както на земята, така и в отвъдното единствено ако вярват и вършат добро:
А Той [Исус] му отговори: “... Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите.” Казва Му: “Кои?” А Иисус рече: “Не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.” Момъкът Му казва: “Всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига?” Иисус му рече: “Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси... па дойди и върви след Мене.” (Матей, 19:17-21)
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема. И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях. Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото. (Лука, 6:30-33)
Тези ще бъдат възнаградени два пъти, защото са търпеливи и отвръщат на злината с добрина, и от онова, което сме им дали за препитание, раздават. (Коран, 28:54)
Не са равни добрината и злината. Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел. (Коран, 41:34)
Нов завет:
Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благословение.. (1 Петър 3:9)
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят, благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост. На този, който те удари по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си. (Лука, 6:27-29)
Стар завет:
Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб; и ако е жаден, напой го с вода; защото, (правейки това)... Господ ще ти въздаде. (Притчи, 25:21-22)
И не се покорявай на онзи, който все се кълне и е жалък, клеветник, който разнася сплетни, възпира доброто, престъпва, съгрешава, грубиян и дори извънбрачен син. А тъй като има богатство и синове, когато му бъдат четeни Нашите знамения, казва: “Легенди на предците!” (Коран, 68:10-15)
Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление. (Коран, 19:59)
Нов завет:
Бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие. Бидейки клюкари, клеветници ..., ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви. (Римляни, 1:29-31)
Стар завет:
И да не бъдат като бащите - род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух. (Псалми, 77:8)
Но ако му се е родил син разбойник, който пролива кръв и върши какво и да било от всичко това, което той сам никак не е вършил: и по планини яде жертвено, и жената на ближния си осквернява, беден и сиромах притеснява, отнима насила, залог не връща и към идоли обръща очи, върши гнусота. (Езекиил, 18:10-12)
Той разрушава кроежите на коварните, и ръцете им не довършват предприетото. Той хваща мъдрите с тяхното лукавство, и кроежът на хитрите се осуетява. (Йов, 5:12-13)
Не обръщай внимание на празен слух, не давай ръка на нечестивец, та да не станеш свидетел на неправда. Не отивай след множеството да правиш зло, и не изказвай присъда, отстъпвайки от правдата поради множеството... Не присъждай криво съдбата на твоя сиромах. Отбягвай от неправда и не убивай невинния и правия, защото Аз няма да оправдая беззаконника. Подаръци не вземай, защото подаръците правят слепи гледащите, и извръщат делото на правите. (Изход, 23:1-8)
Хората правят грешки. Докато са на това място за изпитание, те ще допускат множество грешки и ще бъдат наскърбявани от другите хора. Повечето неверници са нетолерантни към грешките и раздразнителни по отношение на тези, които ги допускат. Ако бъдат увредени от грешките на другите, те често отвръщат с ярост. Религиозният морал обаче повелява опрощение и толерантност. Вярващите, които осъзнават, че са напълно зависими от Бог, знаят, че те също така могат да допуснат грешки като останалите. Ето защо те говорят спокойно и са опрощаващи. Коранът разкрива, че Бог
награждава тези, които прощават:
Добри думи и прошка са за предпочитане пред милостиня, последвана от обида. Бог е над всяка нужда, всеблаг. (Коран, 2:263)
Ако показвате добро или го прикривате, или извинявате зло Бог е извиняващ, всесилен. (Коран, 4:149)
Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите! (Коран, 7:199)
Коранът съобщава, че хората, които искат да бъдат опростени, трябва да прощават на другите и да бъдат толерантни:
И удостоените с благодат и обилие сред вас да не се кълнат, че не ще даряват на [съгрешилите от] роднините и клетниците, и преселниците по пътя на Бог! И нека извиняват, и нека прощават! Нима не искате Бог да ви опрости? Бог е опрощаващ, милосърден. (Коран, 24:22)
Старият завет разкрива, че вярващите трябва да бъдат търпеливи и опрощаващи. Човек не трябва постоянно да изтъква грешките на другите или да се предаде на гнева си и да търси отмъщение:
Благоразумието прави човека бавен на гняв и за него е слава да бъде снизходителен към грешки. (Притчи, 19:11)
Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел. (Притчи, 17:9)
Не казвай: “Както той стори за мене, тъй и аз ще сторя с него. Ще въздам на човека според делата му.” (Притчи, 24:29)
Новият завет съобщава, че да простиш на другите ще донесе и опрощение от тяхна страна (Лука, 6:37). Хората трябва да изричат молитви като: “И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си” (Матей, 6:12). Други стихове изискват от хората да бъдат опрощаващи и толерантни:
... облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение, като се търпите един други и си прощавате взаимно, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие. (Колосяни, 3:12-13)
Коранът порицава скъперничеството. Хората, които не съзнават, че Бог е истинският собственик на цялото имущество и богатство, страстно се вкопчват в материалната си собственост, вярвайки, че тя ще бъде вечно тяхна или че богатството им ще ги защити. Това убеждение съвсем не е вярно, защото всичко, което хората притежават, всъщност принадлежи на Господ, Който дарява или отнема богатството както пожелае. Следователно Коранът не одобрява както славолюбието, така и отчаянието, появили се съответно в резултат на богатството или бедността. Вярващите са дълбоко признателни на Бог за това, с което ги е дарил, и използват тези дарове по Неговия път. Ако те са бедни, то остават търпеливи, тъй като знаят, че от това ще има нещо добро за тях.
Много от неверниците са скъперници. Те се хвалят с богатството си, но не помагат на тези, които са в нужда. Те забравят, че Бог е съвършен и е над всичко и че хората трябва да се мъчат да спечелят Неговото благоволение, като използват разумно благата, с които Бог ги е дарил. Коранът разкрива истинността на това твърдение:
Ето, вие сте онези, които са позовани да раздават по пътя на Бог. Но сред вас има скъперници, а който е скъперник, той само спрямо себе си е скъперник. Бог е Пребогатият, вие сте бедните. И отвърнете ли се, Той ще ви замени с други хора и те не ще бъдат като вас. (Коран, 47:38)
Хората, които мислят, че богатството и имуществото им са вечни, се заблуждават. В действителност неща като тези нямат стойност при Бог:
И не изпратихме в никое селище предупредител, без живеещите там в охолство да рекат: “Не вярваме в онова, с което сте изпратени.” И казваха:
“Ние сме с повече имот и деца, и не ще бъдем наказани.” Кажи: “Моят Господ увеличава препитанието комуто пожелае и Той го намалява. Ала повечето хора не знаят.” Нито вашите имоти, нито вашите деца ще ви приближат към Нас, а само онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях ще има умножена награда за онова, което са вършели, и във Висините ще имат сигурност. (Коран, 34:34-37)
Старият завет съобщава: “Горко вам, които притуряте къща към къща, които присъединявате нива към нива, тъй че за другите не остава място, сякаш само вие сте заселени на земята.” (Исая, 5:8). Юдейството порицава сребролюбието и трупането на имущество.
Новият завет известява, че богатството може да попречи на хората да съблюдават религиозния морал (Матей, 19:23) и че не може човек да служи както на Бог, така и на парите (Лука, 16:13) (Пречист е Бог!). Там също така е разказана историята на един богат, но глупав човек, който трупал богатство, за да се обезпечи:
... На един богат човек нивата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си и казваше: “Какво да направя? Няма де да събера плодовете си.” И рече: “Това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.” Но Бог му рече: “Безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога. (Лука, 12:16-21)
О, вярващи, раздавайте от благата, които сте придобили, и от онова, което извадихме за вас от земята! И не възнамерявайте да раздадете от него лошото, което сами не бихте взели, освен ако не си затворите очите! И знайте, че Бог е над всяка нужда, всеславен! Сатаната ви заплашва с бедност и ви повелява поквара, а Бог ви обещава от Себе Си опрощение и благодат. Бог е всеобхватен, всезнаещ. (Коран, 2:267-268)
Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете от онова, което обичате. А каквото и да раздадете, Бог го знае. (Коран, 3:92)
Онези, които раздават своите имоти и нощем, и денем, и скрито, и явно, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят. (Коран, 2:274)
А които изразходват своите имоти заради благоволението на Бог и с убеденост в душите си, приличат на градина върху хълм щом над нея се изсипе силен дъжд, тя дава двойно повече плодове, но дори и да не се изсипе силен дъжд, и дъждец [й стига]. Бог съзира вашите дела. (Коран, 2:265)
Нов завет:
И седна Исус срещу съкровищницата и гледаше как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пускаха много. А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч, един кодрант. Като повика учениците Си, Исус им рече: “Истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата, защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко що имаше, цялата си прехрана.” (Марк, 12:41-44)
... Който има две ризи, нека даде на този, който няма. И който има храна, нека прави същото. (Лука, 3:11)
Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие. (Римляни, 12:13)
Вярващите насърчават хората да живеят живот, който би спечелил Божието одобрение, и им помагат да поправят грешките си. Те съветват хората единствено за да спечелят Божието благоволение, докато неоткровените и лицемерни хора правят това със задни цели. Те не се стремят да служат на Божията религия с това, което вършат, а преследват безполезни или нечестиви цели като обществено положение, репутация, възхищение или уважение.
Лицемерни хора като тези са предупредени в Корана така:
Нима повелявате на хората праведност, а забравяте себе си, въпреки че вие четете Писанието? Нима не проумявате? (Коран, 2:44)
Новият завет остро порицава хората, които твърдят, че следват Муса [Моисей] (м.н.), а в действителност не съблюдават морала, който той е проповядвал:
А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда! Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. (Матей 7:3-5)
Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш? (Римляни 2:3)
Признателност означава човек да изрази благодарността и любовта си към Бог за всички блага, с които го е дарил, и открито да изразява, че всичко, което притежава, идва от Него. Ако помислим внимателно, ще забележим, че Божиите дарове са безбройни и че ние ги получаваме благодарение на Неговата благосклонност. Например фактът, че всяка една от 100 или някъде там трилиона клетки във вашето тяло работи за вас съзнателно и успешно, е само една малка частица от Неговите дарове.
Вярващите са признателни на Бог независимо от състоянието, в което се намират, докато на неверниците пък въобще не им минава и през ум да благодарят.
Коранът задължава вярващите да бъдат признателни, което се смята за форма на богослужение, и им казва да отстояват това от цялото си сърце, така:
Служи единствено на Бог и бъди от признателните! (Коран, 39:66)
Яжте от онова, което Бог ви даде за препитание разрешено, приятно и бъдете признателни за щедростта на Бог, ако само на Него служите! (Коран, 16:114)
Коранът също така съобщава, че признателните вярващи ще получат повече възнаграждения, докато непризнателните неверници ще си навлекат Божието жестоко наказание.
[Муса каза на своя народ:] И прогласи вашият Господ: “Ако сте признателни, Аз непременно ще ви надбавя. А ако сте неблагодарни, мъчението Ми е сурово.” (Коран, 14:7)
Новият завет гласи: “за всичко благодарете” (1 Солуняни, 5:18) и пасажите, имащи за тема живота на Исус (м.н.), разкриват, че той е отдавал благодарност на Бог за всяко едно нещо. Всички вярващи трябва да следват неговия пример.
Старият завет казва на вярващите да бъдат признателни по следния начин:
... имаше главни певци и пеения за хвала и благодарение Богу. (Неемия, 12:46)
Влезте в портите Му със славословие. И в дворовете Му с хваление; Славословете Го и благославяйте името Му. (Псалми 99:4)
Хвалете слуги Господни, Хвалете името Господно... (Псалми 112:1)
Славя Те и величая, Боже ... (Данаил 2:23)
... Славословим Те, Боже, славословим ... (Псалми 74:1)
Гневът пречи на хората да преценяват правилно ситуациите, не позволява взимането на правилни и справедливи решения и ги отдалечава от толерантността и милосърдието, които Бог повелява. Ето поради тази причина поведението, което подобава на вярващите, е да превъзмогват гнева си. И така те ще се предпазят от погрешни действия, които чувството на гняв и ярост биха породили. Коранът хвали тези, които превъзмогват гнева си, така:
[Богобоязливите са,] които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Бог обича благодетелните. (Коран, 3:134)
Новият завет съобщава, че гневът е нещо лошо и тези, които се гневят на другите, заслужават да бъдат наказани:
Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба. (Ефесяни, 4:31)
Старият завет изразява подобен възглед:Сприхавият може да стори глупост... (Притчи, 14:17)
По-голямата част от хората се молят на Бог в определени моменти по определени причини. Почти всеки знае какво означава молитвата, но молитвите на вярващите са коренно различни от тези на съдружаващите. Вярващите се обръщат към Бог през цялото време и Му се молят от цялото си сърце и душа. Молитвите, извършени с цел впечатляване на останалите, преследване на личен интерес или само за спасяване по време на беда, може да не бъдат приети от Бог. Следните айяти третират този въпрос:
Той е Вечноживият. Няма друг Бог освен Него, затова Него зовете, предани Нему в религията! Слава на Бог, Господът на световете! (Коран, 40:65)
Зовете своя Господ със смирение и дори в уединение! Той не обича престъпващите. (Коран, 7:55)
И бъди търпелив заедно с онези, които зоват своя Господ сутрин и вечер, искайки Неговия Лик!... (Коран, 18:28)
И когато Моите раби те питат за Мен Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят! (Коран, 2:186)
Както Старият, така и Новият завет подчертават значението на молитвата и дават примери за молитвите на вярващите. Ние по-долу изброяваме някои от тях:
С всяка молитва и просба молете се духом във всяко време и старайте се за същото това с всяко постоянство и молба за всички светии. (Ефесяни 6:18)
Постоянствувайте в молитва и бдете в нея с благодарение. (Колосяни 4:2)
А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото. (Деяния 6:4)
И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. (Матей 6:5)
А кога се молите, не говорете излишно като езичниците, защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути. (Матей 6:7)
И всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите. (Матей, 21:22)
Старият завет разкрива, че молитвата е важно дело на богослужение, представя как трябва да бъдат извършвани молитвите и съобщава, че Бог откликва на всяка молитва:
Близо е Господ към всички, които Го призовават, към всички, които Го в истина призовават. Той изпълня желанието на ония, които се боят от Него, чува техните вопли и ги спасява. Господ пази всички, които Го обичат, а всички нечестиви ще изтреби. (Псалми, 144:18-20)
Простирам ръцете си към Тебе; Душата ми жадува за Тебе като безводна земя. Скоро ме послушай, Господи... Дай ми да чуя рано гласа на милосърдието Ти, Защото на Тебе уповавам; Дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя, Защото към Тебе издигам душата си. Избави ме, Господи, от неприятелите ми; Към Тебе прибягвам, за да ме скриеш. Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата. Заради Твоето име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми. (Псалми 142:6-11)
Всички хора имат недостатъци и правят грешки. Вярващите трябва да признаят греховете си, след като ги извършат, да положат усилие да ги поправят и да помолят Бог за опрощение. Дори ако, след като са се разкаяли, отново извършат същата грешка, те трябва отново да се покаят и да потърсят Неговото опрощаване, защото нищо не може да бъде скрито от Господ. Тези, които се опитват да заблудят Бог (Пречист е Бог!), в действителност заблуждават единствено себе си.
Хората трябва да признаят Божието състрадание и милосърдие към рабите Си и да не забавят покаянията си, защото тези, извършени на смъртно легло, може да не бъдат приети. Множество айяти от Корана призовават хората към покаяние:
... И се покайте пред Бог всички, о, вярващи, за да сполучите! (Коран, 24:31)
А който се разкае и поправи, след като угнети, Бог ще приеме разкаянието му. Бог е всеопрощаващ, милосърден. (Коран, 5:39)
Освен онзи, който се е покаял и повярвал, и вършил праведни дела. На такива Бог ще подмени злините с добрини. Бог е опрощаващ, милосърден. (Коран, 25:70)
Според Новия завет Исус (м.н.) е казал така:
Не съм дошъл да призова праведниците, а грешниците към покаяние. (Лука, 5:32)
Не, казвам ви! Но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете. (Лука, 13:5)
Хората отговарят на въпроса какво са направили за Бог по много различни начини. Например те могат да отговорят така: “Аз съм хранил бедните”, “Аз съм се молел” или “Аз съм Му се прекланял”. Всяко едно от тези неща е похвално, но е сериозна грешка да се върши това, което Бог е повелил през определено време, а през останалото да се забрави наличието на Бог и наближаващият Съден ден. Тези, които искрено вярват, никога не забравят, че винаги са обкръжени от Бог, и затова правят всичко, което е по силите им, за да спечелят Божието благоволение и Рая, както и да се отдалечат от Ада.
Коранът съобщава, че молитвата, служенето, животът и смъртта на вярващите“са за Бог, Господа на световете” (Коран, 6:162). Това означава, че животът на всеки вярващ е посветен на спечелване на Божието благоволение. Коранът разкрива, че тези хора, които полагат усилия единствено за да спечелят Неговото благоволение, ще получат спасение:
Дали онзи, който основава постройката си върху боязън и благоволение пред Бог, е по-добър, или онзи, който основава постройката си накрай ронлива стръмнина и рухва с нея в огъня на Ада? Бог не напътва хората-угнетители. (Коран, 9:109)
В своята молитва Пророкът Сюлейман [Соломон] (м.н.), както е отбелязано в Корана, моли Бог да му позволи да върши дела, с които да може да спечели Неговото благоволение. Тази молитва, която е цитирана по-долу, е пример за всички вярващи:
“Той се засмя на словата й, рече: “Господи мой, отреди ми да бъда признателен за дара, който Ти дари на мен и на родителите ми, и да върша праведни дела, които Ти одобряваш, и ме въведи с Твоята милост сред праведните Си раби!” (Коран, 27:19)
Старият завет разкрива, че вярващите молят Господ да “да ги научи да изпълняват Неговата воля”. Тази молитва, е както следва.. към Тебе прибягвам. Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог ... (Псалми, 142:9-10)
Новият завет разкрива, че основният призив на Исус (м.н.) към неговите последователи е бил да правят всичко, което е по силите им, за да спечелят Божието благоволение. Според Библията Исус (м.н.) винаги е вършел това, което Бог би одобрил, и така всички негови последователи трябва да следват неговия пример. Новият завет съобщава, че вярващите трябва да правят всичко единствено за Бог:
И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете. (1 Коринтяни, 10:31)
... И всичко, що вършите, вършете от душа, като за Господа, а не за човеци. (Колосяни, 3: 23)
Хората са сътворени нетърпеливи, защото те искат желанията им да бъдат изпълнени веднага. Но Бог е определил време и място за всичко и никой не може да го вземе напред или назад. Ето защо вярващите трябва да проявят търпение. Както пророците, така и вярващите запазват своята търпеливост до края на живота си.
Бог повелява: ;И в името на твоя Господ бъди търпелив!(Коран, 74:7). Търпението е един вид богослужение и затова търпението на вярващите е добро търпение(Коран, 70:5). Тези, които останат търпеливи по време на този кратък земен живот, биват благовестени така:
И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовестявай търпеливите. (Коран, 2:155)
Търпението е морално качество, което укрепва вярващите както душевно, така и физически. Коранът съобщава, че по времето на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) 20 търпеливи вярващи можели да надвият на бойното поле 200 души от враговете. Това ясно показва колко голяма сила придобиват вярващите, запазвайки търпението си. Този факт е разкрит в следния айят:
... Ако сред вас има двадесет търпеливи, те ще надвият двеста; а ако сред вас има сто, те ще надвият хиляда от неверниците, защото са хора, които не проумяват. (Коран, 8:65)
Старият завет подчертава значението на търпението и обявява, че търпеливите хора са превъзхождащи. Силата на търпеливите е разкрита така:
Дълготърпелив е по-добър от храбър ... (Притчи, 16:32)
Новият завет ни учи на същото:
.. като се търпите един други с любов. (Ефесяни, 4:2)
... подкрепяйте немощните и бъдете дълготърпеливи към всички. (1 Солуняни, 5:14)
Коранът призовава хората да размишляват. Бог е повелил на хората да размишляват над Неговите айяти, сътворението на човека, природните явления, Неговите блага и още много други неща. Когато оценява заобикалящите го събития, човек трябва да помисли внимателно. По този начин той ще може напълно да разбере доказателствата за съществуването на Бог, както и величието на Неговото сътворение. Един айят разкрива този факт така:
В сътворяването на небесата и на земята, и в промяната на нощта и деня, и в корабите, плаващи в морето с онова, което носи полза на хората, и във водата, която Бог изсипва от небето, и съживява с нея земята след нейната смърт, и множи там всякакви твари, и в смяната на ветровете, и в покорните между небето и земята облаци наистина има знамения за хора проумяващи. (Коран, 2:164)
Коранът също така съобщава, че вярващите размишляват дълбоко и си вадят заключения от това:
В сътворяването на небесата и на земята, и в промяната на нощта и деня има знамения за разумните, които споменават Бог и прави, и седнали, и легнали на хълбок, и размишляват за сътворяването на небесата и на земята: “Господи наш, Ти не си сътворил това напразно. Пречист си Ти! Опази ни от мъчението на Огъня! (Коран, 3:190-191)
Накъдето и да се обърнат и където и да се намират, хората се натъкват на безграничната Божия мъдрост, ненадминато майсторство, неизчерпаемата мощ, величие и надмощие. Преди да се възползват от всичко това обаче, те трябва да се освободят от предразсъдъците и внимателно да изучат и разгледат останалите същества около тях. Истински размишляващите хора ще открият смисъл във всичко това, с което се сблъскват, и поучавайки се от тях, те ще разберат по-добре Божието величие. A това от своя страна пък ще увеличи любовта, уважението и привързаността им към Бог.
Както става ясно от следните стихове, Новият завет съобщава, че истинските вярващи трябва да размишляват и да се поучават от това, което им се случва:
... Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви? (Марк, 8:17)
Разбирай, какво говоря; Господ да ти даде да разбираш всичко. (2 Тимотей, 2:7)
Старият завет също набляга на значението на размишляването над майсторството на Божието сътворение и Неговото могъщество и призовава вярващите да обмислят внимателно тези неща:
… И върху Неговия закон той размишлява денем и нощем! (Псалми, 1:2)
Кога си спомня за Тебе на леглото си, размислям за Тебе през нощните стражи. (Псалми, 62:7)
И ще размишлявам върху всичко що си сторил, и деянията Ти ще преговарям. (Псалми, 76:12)
Из цялата история пророците и вярващите са призовавали хората към целомъдрие и по пътя на Бог. Те разказвали на хората за Бог, Отвъдното, Рая и Ада, нравствеността и ги призовавали да живеят съобразно с Божията воля. В един айят е повелено: “Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение” (Коран, 16:125). Други айяти съобщават за тези, които призовават останалите към Бог и целомъдрие, така:
И нека сред вас има общност, която зове към благото и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното! Тези са сполучилите. (Коран, 3:104)
И благовестявай вярващите, които се разкайват, служат Нему, възхваляват Го, говеят, покланят се, свеждат чела до земята в суджуд, повеляват одобряваното и възбраняват порицаваното, и спазват границите на Бог!. (Коран, 9:112)
В Корана е споменато за хората на Писанието (Християни и Евреи), на които са били дадени книги с Божиите откровения, и за това, че искрените Християни и Евреи призовават другите към добро поведение:
Те не са еднакви. Сред хората на Писанието има и праведна общност четат знаменията на Бог [и] в нощните часове, свеждат чела до земята в суджуд. Вярват в Бог и в Сетния ден, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното, и се надпреварват в добрините. Тези са от праведниците. (Коран, 3:113-114)
Животът на Исус (м.н.) и неговите ученици е добър пример за това. Както е разкрито в Новия завет:
ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото. (Деяния 6:4)
Ако някой между вас, братя, се отклони от истината, и друг го обърне, нека тоя знае, че, който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове. (Яков, 5:19-20)
През всеки един период от историята хората са искали от пророците чудеса, за да могат да повярват. Както Исус (м.н.) е казал:
А Исус му рече: “Ако не видите знамения и чудеса, няма да повярвате.” (Йоан, 4:48)
Коранът разкрива, че тези, които упорстват в своето неверие, искали от Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) да извърши чудеса:
И казаха: “Не ще ти повярваме, докато не направиш да бликне за нас извор от земята, или да имаш градина с палми и грозде, и да направиш да бликнат сред нея реки в изобилие, или да направиш небето да падне както твърдиш върху нас на отломки, или да доведеш насреща ни Бог и ангелите, или да имаш дом от злато, или да се възкачиш на небето. И не ще повярваме на твоето възкачване, докато не ни свалиш книга, която да прочетем.” Кажи [о, Мухаммад]: “Пречист е моят Господ! Не съм ли само един човек-пратеник?”(Коран, 17:90-93)
Добронамерените и разумни хора не се нуждаят от чудеса, за да повярват в Бог, защото за тези съзнателни хора всяко едно нещо е доказателство за съществуването на Бог. Всичко, като се започне от атомите та чак до галактиките, всяка частица от Вселената е изпълнена с доказателства за сътворението и Неговото съществуване. Тези, които настойчиво искат чудеса, в действителност търсят начин да избягат. Доказателство за това е, че когато станат свидетели на някое от чудесата на пророците, вместо да повярват, те отправят към тях измислени обвинения като магьосничество и сеене на анархия.
Лицемерието на хора като тези е представено по следния начин в цитирания по-долу стих:
Ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят. (Лука, 16:31)
Коранът съобщава, че тези хора няма да повярват, дори и да видят някое чудо:
И ангелите да им спуснехме, и мъртвите да им проговореха, и всичко да им съберяхме на показ, пак нямаше да повярват, освен ако Бог не пожелае. Ала повечето от тях са невежи. (Коран, 6:111)
И се заклеха в Бог с най-усърдните си клетви, че ако дойде при тях знамение, непременно ще му повярват. Кажи: “Знаменията са от Бог, но кое ще ви накара да осъзнаете, че дори и да дойдат, те не ще повярват?” (Коран, 6:109)
И казват: “Сърцата ни имат броня срещу онова, към което ни зовеш, и в ушите ни има глухота. Между нас и теб има преграда. Затова работи! И ние ще работим.” (Коран, 41:5)
Бог е запечатал и сърцата, и слуха им, и пред техните погледи има преграда. За тях има огромно мъчение. (Коран, 2:7)
И някои от тях те слушат, но сложихме сърцата им в броня, да не го разбират, а в ушите им глухота. И дори да видят всякакво знамение, не ще повярват в него. Когато идваха при теб да те оспорват, неверниците казваха: “Това са само легенди на предците.” (Коран, 6:25)
Създадохме за Ада много от джиновете и от хората. Имат сърца, с които не схващат, имат очи, с които не виждат, имат уши, с които не чуват. Те са като добитъка, даже са по-заблудени. Те са нехайните. (Коран, 7:179)
Нов завет:
Защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря. (Матей 13:15)
Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли? (Марк 8:18)
Иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и няма да разберете, с очи ще гледате, и няма да видите, защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши мъчно слушат, и затворили са очите си, за да не би някак с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат..." (Деяния 28:26-27)
Съвършенството принадлежи на Господ. Вярващите допускат грешки волно или неволно, но винаги всеки път искрено се разкайват и правят всичко възможно, за да не ги повторят отново. Те не се опитват да представят себе си като че нямат грешки и грехове или да възвеличават себе си, като презират останалите. Тези, които се държат надменно и смятат, че неискрените им действия ще ги спасят, не ще спечелят Божието одобрение и милост:
Не видя ли ти онези, които изкарват себе си за най-чистите? Не, Бог пречиства когото пожелае и не ще бъдат угнетени дори колкото с влакънце от фурма. (Коран, 4:49)
Коранът разкрива, че неискрените усилия на хора като тези няма да ги спасят и че те ще бъдат погубени:
Кажи [о, Мухаммад]: “Да ви известим ли за най-губещите по деяния, онези, чието старание в земния живот се погубва, а те си мислят, че вършат добро дело?” (Коран, 18:103-104)
Старият завет съобщава на вярващите, че очакването на похвала и възхищение е неморално. Множество стихове от Новия завет пък разкриват, че тези, които самонадеяно очакват възхвала, в действителност са унижени:
... Понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат. (Лука, 18:14)
Поздравленията и добропожеланията са начин на изразяване на най-добрите чувства на един човек към друг, когато се срещнат. Вярващите непременно правят това, когато посетят домовете си или се срещнат някъде, дори и да са заети или да имат някаква спешна работа другаде.
Коранът повелява на вярващите да отговорят по същия начин или дори с по-добри пожелания, когато бъдат поздравени, а също така и да поздравяват, когато влязат в нечий дом:
И щом ви поздравят с поздрав, поздравете с по-хубав от него или отвърнете със същия! Бог за всяко нещо държи сметка. (Коран, 4:86)
... И щом влезете в домове, поздравете се взаимно с поздрав от Бог благословен, мил! Така Бог ви обяснява знаменията, за да проумеете. (Коран, 24:61)
Библията съдържа подобни поръчения:
А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща! (Матей 10:12)
.. Дойде Исус, застана посред и им каза: “Мир вам!” (Йоан, 20:19)
Кажи [о, Мухаммад]: “Опазил ме Господът на разсъмването от злото на онова, което е сътворил, и от злото на тъмнината, когато настъпи, и от злото на духащи по възлите [магьосници], и от злото на завистник, когато завиди!” (Коран, 113:1-5)
Нов завет:
Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни,) ереси, завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива ... (Галатяни, 5:19-21)
... И избягвайте скверността на идолите, и избягвайте лъжливото слово! (Коран, 22:30)
О, вярващи, бойте се от Бог и изричайте правдиви слова! (Коран, 33:70)
Нов завет:
Защото от сърцето излизат зли помисли... лъжесвидетелства... (Матей, 15:19)
Не се лъжете един други... (Колосяни, 3:9)
Заради това, като отхвърлите лъжата, казвайте истината ... (Ефесяни 4:25)
Стар завет:
Не обръщай внимание на празен слух, не давай ръка на нечестивец, та да не станеш свидетел на неправда. Не отивай след множеството да правиш зло, и не изказвай присъда, отстъпвайки от правдата поради множеството. (Изход 23:1-2)
И не пристъпвайте към прелюбодеянието! То е непристойност и е злочест път. (Коран, 17:32)
Нов завет:
Още рече [Исус]: “Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство. Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека.” (Марк 7:20-23)
Стар завет:
Не прелюбодействувай. (Изход 20:14)
О, Пророче, ако дойдат при теб вярващите жени да ти се закълнат, че не ще съдружават нищо с Бог и не ще крадат, и не ще прелюбодействат, и не ще убиват децата си, и не ще скалъпват лъжа за онова, което е между ръцете и краката им, и че ще те слушат в одобряваното, приеми клетвата им и моли Бог за тяхното опрощение! Бог е опрощаващ, милосърден. (Коран, 60:12)
Стар завет:
Не крадете... и не се мамете едни други. (Левит 19:11)
Нов завет:
Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си. (Марк, 10:19)
И повели твоят Господ да не служите другиму освен Нему, и към родителите добрина! Ако единият от тях или и двамата достигнат старостта при теб, не им казвай: “Уф!” и не ги навиквай, а им казвай ласкави слова! И от милосърдие спусни за тях крилото на смирението и кажи: “Господи мой, помилвай ги, както и те ме отгледаха от малък!” (Коран, 17:23-24)
Стар завет:
Почитай баща си и майка си... (Изход 20:12)
Нов завет:
.. Почитай баща си и майка си. (Лука, 18:20; Матей, 19:19)
Вие, децата, бъдете послушни на родителите си, в името на Господа, защото това е справедливо. “Почитай баща си и майка си” (това е първа заповед с обещание), “за да ти бъде добре, и да живееш дълго на земята”. (Ефесяни, 6:1-3)