Глава 4: Общи Принципи На Вярата

Човечеството в продължение на векове е размишлявало и търсило отговорите на въпроси като: Какъв е смисълът и целта на моя живот? Кой е източникът на живота? Как мога да опозная Твореца, който е сътворил мен и всичко останало? Какво Господ изисква от мен? Какво е правилно и грешно, добро и зло? Множество философи са развили своите теории и публикували идеите си, но истинските отговори могат да бъдат открити единствено в Божествените религии и с Божествено напътване, защото интелектът и знанието на човека са силно ограничени.

Бог винаги е напътвал човечеството, като му е изпращал Своите пратеници, които да разпространят откровенията Му. От времето на Адам (м.н.), първото човешко същество, хората са били информирани за съществуването и законите на Бог и са откривали най-правилните и най-разумни отговори на въпросите си в Божиите религии.

Необходимо е да помислим върху една съществена точка тук. Въпреки че истинските религии имат различни закони, в зависимост от тяхното време и среда, те винаги са съдържали едни и същи вярвания и морални ценности и са предавали едни и същи основни принципи. Като например съществуването, единството и атрибутите на Бог; смисъла на сътворението на хората и всичко останало; начина, по който да се служи на Бог; образцовия характер, начин на живот и поведение; дефинициите на добро и зло, правилно и грешно; и как да се извърши подготовка за вечния живот в Отвъдното.

Днес една голяма част световното население спада към трите Божии религии – Юдейство, Християнство и Ислям. Книгата с откровения на Евреите, която се състои от 39 книги, е известна като Стар завет. Първите пет книги са части на Тората (Петокнижието), което е било разкрито на Муса [Моисей] (м.н.). Останалите книги се смята, че са откровения, изпратени на Пророците след него или разкази, описващи техните дела. Често се смята, че Тората обхваща целия Стар завет. В настоящата книга е възприета тази последно спомената представа и затова към целия Стар завет ще се обръщаме като към Тора.

Библията е святата книга на Християните и се състои както от Стария, така и от Новия завет, който съдържа четири книги, сбор от писма и едно прозрение (Откровението). С течение на времето Юдейството и Християнството са претърпели дегенерация и някои митове и легенди са проникнали в съответните им Писания. Тези Писания обаче все още съдържат множество принципи на вярата и морала като тези в Исляма. Установяването на това кои са те ще сближи Евреите, Християните и Мюсюлманите и ще им позволи да се опознаят по-добре помежду си. Това също така ще осигури необходимата рамка за съюзничество между тези, които истински вярват в Бога.

В наши дни Християните, Евреите и Мюсюлманите се познават едни други единствено от слуховете, получени от семейството или приятелите, или от разнообразните медийни канали. Тези източници често съдържат неправилна информация или мнения. Разбира се, ако човек поиска да получи правилна информация, то той трябва да се обърне към религиозните текстове: Тората, Евангелието и Корана. В следващите страници ще представим принципите на вяра и моралните ценности на всяка една от религиите с цел да изучим общите им религиозни принципи. Както ще видим, тези общи принципи разкриват, че истинската идеологическа борба не трябва да бъде провеждана между трите Божии религии, а между тях и атеизма.

Бог е Творецът на всичко

Всичко, което виждаме около нас, от клетките на нашето тяло до безпределните галактики, е сътворено от Бог от небитието. Съвършенството във всеки един детайл на Вселената, нейната зрелищна художественост и съвършен ред са доказателства на Божието сътворение. Някои айяти от Корана разкриват как Бог е сътворил всичко без предшественик и е дал на всяко нещо ред и мярка, така:

Онзи, Комуто принадлежи владението на небесата и на земята. ...няма съдружник във владението, и е сътворил всяко нещо, и го е премерил с точна мяра. (Коран, 25:2)

Първосъздателят на небесата и на земята! ...всяко нещо е сътворил, и всяко нещо знае? Това е Бог, вашият Господ! Няма друг бог освен Него Твореца на всяко нещо. На Него служете! Той се разпорежда с всяко нещо. (Коран, 6:101-2)

Първосъздателят на небесата и на земята! И щом реши нещо, казва му само: “Бъди!”. И то става. (Коран, 2:117)

Същите факти са разкрити и в Новия завет:

... Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях. (Деяния, 14:15)

Заръчвам ти пред Бога, Който оживява всичко... (1 Тимотей, 6:13)

Старият завет разкрива, че Бог е сътворил всичко от небитието:

Който сътвори небето и земята, морето и всичко, що е в тях, Който вечно пази вярност. (Псалми, 145:6)

В начало Бог сътвори небето и земята. (Битие, 1:1)

Бог е единственото божество

Мюсюлманите вярват, че няма друго божество освен Бог. Той е сътворил всичко от небитието и го сътворява безупречно и по най-прекрасния начин, всевишен и превелик е, знае същността и незнайното на всяко нещо, няма начало и е вечен, нито е бил роден, нито пък е раждал, пречист е от всякакви грешки и недостатъци, жив е, знае всичко, има сила над всичко, превисоко е неговото величие, всевластващ, всесилен, закрилящ и опрощаващ. Всичко, което съществува на небето и на земята, Му се е подчинило и потвърждава Неговото съществуване. Бог разкрива, че няма друго божество освен Него:

Той е Бог. Няма друг бог освен Него. Славата принадлежи Нему и в земния живот, и в отвъдния. Негово е отсъждането и при Него ще бъдете върнати. (Коран, 28:70)

Вашият Бог е единственият. Няма друг Бог освен Него… (Коран, 2:163)

Бог свидетелства, че няма друг бог освен Него. И ангелите, и най-издигнатите в знанието свидетелстват същото Той отстоява справедливостта. Няма друг бог освен Него Всемогъщият, Премъдрият. (Коран, 3:18)

Старият завет също съобщава този факт в множество свои стихове, някои от които са както следва:

Тъй казва Господ, Цар на Израиля и негов Изкупител, Господ Саваот: Аз съм първият, и Аз съм последният; и освен Мене няма бог. (Исая, 44:6)

Към Мене се обърнете, и ще бъдете спасени, всички краища земни, защото Аз съм Бог, и няма друг. (Исая, 45:22)

Множество пасажи от Новия завет съобщават същия факт:

... писано е: "Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш". (Матей, 4:10)

"... Господ, Бог наш, е един Господ и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила" (Марк 12:29-30)

Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него. (Марк 12:32)

Бог над всяко нещо има сила

Всички хора са зависими същества с грешки и недостатъци. Ограничени във времето и пространството, те могат да продължат да съществуват единствено чрез Божията воля, Който е сътворил времето, пространството, човечеството и всичко останало. Той е пречист от притежаването на грешки и недостатъци, всемогъщ и всевиш, и нищо не може да се случи, без Той да го пожелае. Без Бог да пожелае, дори листо не може да падне на земята, нито пък жена да забременее или роди. Бог знае всичко, било то тайно или не, видимо или невидимо. При положение че Той е над всичко и следователно притежава необхватна и възвишена сила, то няма нито една сила или нещо на небето или на земята, което да може да Го направи безпомощен. Следните айяти разкриват тази истина:

Бог е, Който сътвори седем небеса, и от земята също толкова. Повелята се спусна сред тях, за да узнаете, че Бог за всяко нещо има сила и че Бог обгражда със знание всяко нещо. (Коран, 65:12)

На Бог е онова, което е на небесата и което е на земята. Дали показвате какво е в душите ви, или го скривате, Бог ще ви подири сметка за него, и комуто пожелае, ще прости, и когото пожелае, ще накаже. Бог над всяко нещо има сила. (Коран, 2:284)

И не! Кълна се в Господа на изгревите и на залезите, Ние сме способни да ги заменим с по-добри от тях. И не ще бъдем възпрени. (Коран, 70:40-41)

Не продават ли се пет врабчета за два асария? И ни едно от тях не е забравено от Бога. А вам и космите на главата са всички преброени... (Лука, 12:6-7)

А Исус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно. (Матей, 19:26)

Старият завет съдържа множество пасажи, разкриващи безграничната Божия сила:

... Да бъде благословено името на Господа отвека и довека, защото у Него има мъдрост и сила; Той променя времена и години, сваля царе и поставя царе, дава мъдрост на мъдри и знание на разумни; Той открива, що е дълбоко и съкровено, знае, що е в мрака, и светлината живее с Него. (Данаил, 2:20-22)

Каза му още Бог: “Аз съм Бог Всемогъщий”... (Битие, 35:11)

Бог знае всичко

Бог знае, чува и вижда всичко, без значение кога и къде се е случило или колко тайно е то. Например Той знае всички детайли като кога и къде всеки един човек е роден и ще умре, какво прави, докато е на този свят, към какво се стреми, кога и защо се смее или плаче, какво планира или какво си мисли. Той също така знае всичко, което се случва в космоса, състоянието на всички безбройни растения и животни на земята, всички закономерности на Вселената и още безброй много неща. Бог казва:

Нима не знаеш, че Бог знае всичко на небето и на земята? Всичко това е в Книга. За Бог то е лесно. (Коран, 22:70)

Наистина Той знае явното слово и знае какво спотайвате. (Коран, 21:110)

С каквото и да се заемеш, и да четеш за него от Корана, и каквато и работа да вършите, над вас Ние сме свидетели, още щом навлезете в него. И нищо не убягва от твоя Господ, дори и с тежест на прашинка, както на земята, така и на небето, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга. (Коран, 10:61)

Коранът съобщава, че Бог е сътворил и знае всичко. С други думи, всичко, което знаем или не, явно или скрито, голямо или толкова малко, че е невидимо с просто око, е под Неговия контрол и знание. В Библията тази голяма истина е разкрита така:

Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве. (Лука, 8:17)

Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли. Ходя ли, почивам ли - Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни. Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш. (Псалми 138:2-4)

Бог е милосърден и опрощаващ

Коранът съобщава, че Боге Най-Милосърдният от милосърдните (Коран, 12:92). Божието милосърдие се отразява във всичко:

въздуха, който дишаме; водата, която пием; храната, която ядем; пейзажа, който обичаме да наблюдаваме; животните, към които изпитваме нежност; приятелите и членовете на семейството ни, на които се доверяваме и обичаме; нашите дрехи и домове, това са само някои от благата, с които ни дарява. През целия си живот човек може да усети върху себе си милосърдието, закрилата и нежността на Бог. Следователно ние трябва да покажем нашата признателност за безбройните Му дарове, като се обърнем към Него и спечелим благоволението Му. Бог приема искрените покаяния и напътва тези, които се обърнат към Него, защото Той е Всеопрощаващият. Той отговаря на молитвите на тези, които се обърнат към Него, и

спасява хората от сполетелите ги беди и нещастия. Коранът разкрива тези факти със следните айяти:

... А Бог не би погубил вярата ви. Бог към хората е състрадателен, милосърден. (Коран, 2:143)

Кажи: “О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Бог! Бог опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващият, Милосърдният.” (Коран, 39:53)

Той е, Който низпослава на Своя раб ясни знамения, за да ви изведе от тъмнините към светлината. Бог към вас е състрадателен, милосърден. (Коран, 57:9)

Новият завет също съобщава, че Бог е милосърден:

Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, ... (Лука, 1:78)

... Господ е много милосърден и състрадателен. (Яков, 5:11)

А също така и Стария завет:

Господ пази всички, които Го обичат, а всички нечестиви ще изтреби. (Псалми, 144:20)

Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. (Псалми, 102:8)

Служене само на Бог

Кажи: “О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас да не служим на друг освен на Бог и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Бог!” А отвърнат ли се, кажете: “Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!” (Коран, 3:64)

Нов завет:

... писано е: "Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш".
(Матей 4:10)

Стар завет:

Бой се от Господа, твоя Бог, и (само) Нему служи, (и към Него се прилепи) и в Негово име се кълни. Не отивайте след други богове, богове на ония народи, които ще бъдат около вас. (Второзаконие, 6:13-14)

Да не се съдружава нищо с Бог

И рече [Ибрахим]: “Вместо Бог приехте идоли само заради приятелството между вас в земния живот. После, в Деня на възкресението, ще се отречете един от друг и ще се проклинате един друг. И Огънят ще е вашето място, и не ще имате избавители.” (Коран, 29:25)

Твоят Господ сътворява каквото пожелае и Той избира. Не е техен изборът. Пречист е Бог, превисоко е над онова, с което Го съдружават! (Коран, 28:68)

Онези, които зовете вместо Бог, са раби, подобни на вас. Призовете ги, нека ви откликнат, ако говорите истината! (Коран, 7:194)

Нов завет:

Tе замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки... (Римляни 1:25)

Стар завет:

А вие Ме оставихте и почнахте да служите на други богове... Идете, викайте към боговете, които сте избрали, нека те ви избавят в това усилно за вас време. (Съдии 10:13-14)

Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството; да нямаш други богове, освен Мене. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой... (Изход, 20:2-5)

Тогава Израилевите синове почнаха да правят зло пред Господа и да служат на Вааловци [идоли]; оставиха Господа, Бога на отците си, Който ги бе извел из земята Египетска, и се обърнаха към други богове, към боговете на околните тям народи... оставиха Господа и почнаха да служат на Ваала и на разни Астарти. (Съдии 2:11-13)

Възхваляване на Бог

… Мощта принадлежи всецяло на Бог. Той е Всечуващият, Всезнаещият. (Коран, 10:65)

[Той е] Владетелят на Трона, Предостойният. (Коран, 85:15)

Прославяй пречистото име на твоя Господ, Върховният. (Коран, 87:1)

Нов завет:

На Царя на вековете, на нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог - чест и слава вовеки веков... (1 Тимотей 1:17)

Стар завет:

Твое е, Господи, и величие, и сила, и слава, и победа, и блясък; и всичко, що е на небето и на земята, е Твое; Твое е, Господи, царството, и Ти стоиш над всичко отгоре като Властител. От Тебе е и богатство и слава; Ти владичествуваш над всичко, в Твоя ръка е и сила и крепост, и в Твоя власт е да въздигнеш и укрепиш всичко. Сега, Боже наш, Те славословим и хвалим Твоето величествено име. (1 Паралипоменон 29:11-13)

Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест. (1 Паралипоменон 16:28)

Бог дарява сила

“О, народе мой, молете за опрощение вашия Господ и се покайте пред Него, и ще ви изпрати Той обилен дъжд от небето, и ще ви надбави сила към вашата сила! И не се отмятайте, престъпвайки!” (Коран, 11:52)

После ви дадохме надмощие над тях и ви подпомогнахме с имоти и синове, и ви отредихме повече воинска сила. (Коран, 17:6)

Нов завет:

... и сила от Господа бе с Него (Исус) да изцелява. (Лука, 5:17)

Стар завет:

... въздигна се рогът ми чрез моя Бог ... (1 Самуил, 2:1)

Бог съживява и умъртвява

Той е, Който съживява и умъртвява. И щом отсъди нещо, му казва само: “Бъди!” И то става. (Коран, 40:68)

Няма друг Бог освен Него. Той съживява и Той умъртвява вашият Господ и Господът на древните ви предци. (Коран, 44:8)

И Той съживява и умъртвява. (Коран, 53:44)

Нов завет:

... за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите. (2 Коринтяни, 1:9)

Стар завет:

Господ умъртвява и съживява, сваля в преизподнята и изважда. (1 Самуил, 2:6)

Бог прави беден или богат когото пожелае

Бог увеличава препитанието комуто пожелае от Своите раби и Той му го намалява. Бог всяко нещо знае. (Коран, 29:62)

Кажи: “О, Бог, Владетелю на владението, Ти даряваш владението на когото пожелаеш и отнемаш владението от когото пожелаеш, и въздигаш когото пожелаеш, и унизяваш когото пожелаеш. Доброто е в Твоята Ръка. Ти за всяко нещо имаш сила.” (Коран, 3:26)

Стар завет:

Господ прави човека сиромах и богат, унижава го и го въздига. (1 Самуил, 2:7)

Бог закриля преданите

За да награди Бог преданите за предаността им и да накаже лицемерите, ако пожелае, или да им приеме покаянието. Бог е опрощаващ, милосърден. (Коран, 33:24)

Стар завет:

Стъпките на Своите светии Той пази, а беззаконните изчезват в тъмнината ... (1 Самуил, 2:9)

Бог е Всеславният

Негово е всичко на небесата и всичко на земята. Бог е Пребогатият, Всеславният. (Коран, 22:64)

О, хора, вие сте нуждаещите се от Бог, а Бог е Пребогатият, Всеславният. (Коран, 35:15)

Нов Завет:

Амин! Благословение и слава, премъдрост и благодарение, чест и сила и могъщество на нашия Бог вовеки веков! Амин. (Откровение, 7:12)

С него благославяме Бога ... (Яков 3, 9)

Стар завет:

Ще призова всехвалния Господа ... (Самуил, 22:4)

Господи! Ти си Бог мой; ще Те възвелича, ще възхваля името Ти ... (Исая, 25:1)

Славя Те и величая ... задето ми дарува мъдрост и сила ... (Данаил, 2:23)

Най-правилният път е Божият

Това е правият път на твоя Господ. Вече разяснихме знаменията на хора, които се поучават. (Коран, 6:126)

Те бяха водени към благото слово и бяха водени към пътя на Всеславният. (Коран, 22:24)

Нов завет:

А благочестието със задоволство е голяма печалба. (1 Тимотей, 6:6)

Стар завет:

Бог! - непорочен е Неговият път ... (2 Самуил, 22:31)

Бог напътва по правия пътБог насочва с него онези, които следват Неговото благоволение по пътищата на спасението, и ги извежда от тъмнините към светлината с Неговото позволение, и ги насочва по правия път. (Коран, 5:16)

Кажи: “Моят Господ ме напъти по правия път правата вяра, религията на Ибрахим, правоверния. Той не бе от съдружаващите.” (Коран, 6:161)

Стар завет:

Бог ме препасва със сила, приготвя ми верен път. (2 Самуил, 22:33)

Бог дарява успех на следващите Неговия път

Който се сближава с Бог и с Неговия Пратеник, и с вярващите... Привържениците на Бог, те надделяват. (Коран, 5:56)

Нов завет:

Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е. (Ефесяни, 2:8)

Стар завет:

И пази завета на Господа, твоя Бог, като ходиш по Неговите пътища и пазиш повелите Му и заповедите Му, съдбите Му и наредбите Му, както е написано в Моисеевия закон, за да бъдеш благоразумен във всичко, каквото и да правиш, и навред, където и да се обърнеш. (1 Царете, 2:3)

Покоряване пред цялата Книга

Ето, вие ги обичате, а те не ви обичат. И вярвате в цялото Писание, а те, щом ви срещнат, казват: “Вярваме”, но щом се уединят, хапят си пръстите от яд заради вас. Кажи: “Умрете с яда си!” Бог знае съкровеното в сърцата. (Коран, 3:119)

Скриващите онова, което Бог е низпослал от Писанието, и продаващите го на нищожна цена, ще поглъщат в своя стомах само Огъня. И не ще им проговори Бог в Деня на възкресението, и не ще ги пречисти, и за тях има болезнено мъчение. (Коран, 2:174)

Стар завет:

Само бъди твърд и много храбър, и грижливо пази и изпълнявай целия закон, който ти завеща Моят раб Моисей; не се отклонявай от него ни надясно, ни наляво, та да постъпваш благоразумно във всичките си предприятия. (Исус Навин, 1:7)

Вярващите уважават и се страхуват от Бог

Несъмнено богобоязънта е едно от основните и съществени качества на всички вярващи. Коранът ясно описва естеството на този страх: едно дълбоко и искрено уважение към Бог, което кара човек да се въздържа да върши неща, които Той не би одобрил, и да се стреми да спечели Неговото благоволение и да се пази от Неговия гняв. Стремежът към следване на този път показва нивото на уважението и страх, който човек изпитва към Бог:

О, вярващи, бойте се от Бог с истинска боязън пред Него и умирайте само отдадени! (Коран, 3:102)

Затова бойте се от Бог, колкото ви е по силите... (Коран, 64:16)

От вярващите се изисква да размишляват над Божието сътворение, за да проумеят Неговия необхватен разум, мъдрост, мощ и величие. Това ще увеличи техния страх и уважение към Господа. Всеки човек, който има достатъчно силна богобоязън, ще бъде отдалечен и защитен от всички злини и грешки. Той трябва да стои настрана от нещата, които биха му попречили да спечели Божието благоволение. В Корана е съобщена тайната, че богобоязънта дава на човека разум и умение за разбиране:

О, вярващи, ако се боите от Бог, Той ще направи да разграничавате [доброто и злото], и ще ви избави от лошите ви постъпки, и ще ви опрости. Бог е Владетелят на великата благодат. (Коран, 8:29)

Новият завет разкрива как Исус (мир нему) съобщава, че човек трябва да се бои (и уважава) единствено от Бог:

А на вас, Моите приятели, казвам: не бойте се от тия, които убиват тялото и сетне не могат нищо повече да сторят; но ще ви покажа, от кого да се боите: бойте се от Оногова, Който след убиването има власт да хвърли в геената; да, казвам ви, от Него се бойте. (Лука, 12:4-5)

В Новия завет неколкократно се споменава, че хората трябва да се боят (и уважават) единствено от Бог:

Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте ... (1 Петър, 2:17)

… Благовести на жителите земни, на всяко племе и коляно, език и народ; той говореше с висок глас: бойте се от Бога и Му въздайте слава... (Откровение, 14:6-7)

Старият завет гласи така:

Начало на мъдростта е страхът Господен... (Псалми, 110:10)

Тук също се съобщава, че богобоязънта напътва хората по правия път:

Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, безизключение, справедливи. (Псалми 18:9)

Слугувайте на Господа със страх, и радвайте се с трепет. (Псалми 1:11)

Блажен всеки, който се бои от Господа, и ходи по Неговите пътища. (Псалми 127:1)

Господа Саваота - Него свето почитайте, и Той да е ваш страх, и Той - ваш трепет! (Исая, 8:13)

Вярващите обичат Бог

Всяко красиво нещо е Божий дар и отражение на Неговата прелест. Всички съвестни и дълбокомислещи хора се привързват с голямо вълнение и любов към Бог, истинския собственик на тази красота. Вярващите обичат Бог повече от всичко или всеки друг, защото знаят, че Той е сътворил всички прелести и нещата, които те обичат. Тази любов към Господа е истинският източник на щастието и вътрешния мир на вярващите. Всеки вярващ, който обича Бог, също така го уважава и се бои от Него и полага искрено усилие, за да спечели Неговото благоволение. Това са хора, които добавят хубост в света, защото тези, които обичат Бог, обичат и това, което Той е сътворил, изпитват състрадание и милост към него и искат да го закрилят и да го даряват с добрина и прелест.

Тези, които забравят Бог и отправят цялата си любов към това, което Той е сътворил, вместо към Него, и тези, които пренебрегват Неговото съществуване и вместо към Него изпитват дълбока любов само към другите, ще получат в замяна скръб, нещастие и незадоволеност. Коранът описва голямата разлика между тези видове любов по следния начин:

А някои от хората приемат за богове други вместо Бог, обичат ги, както Бог трябва да се обича. А които вярват, най-силно обичат Бог... (Коран, 2:165)

В Стария завет е казано така:

... Господ, Бог наш, е Господ един; обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили. Тия думи, които ти заповядвам днес, да бъдат в сърцето ти (и в душата ти). (Второзаконие, 6:4-7)

Същото е съобщено и в Новия завет:

... Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум. (Матей, 22:37)

Временният характер на земния живот

Мирогледите на вярващите и невярващите са взаимно изключващи се. Например неверниците приемат като своя основна цел да изживеят пълноценно живота си, защото няма да имат възможност да се наслаждават на нищо, след като умрат. От друга страна, вярващите се възползват от земните блага, но не ги виждат като своя цел. А напротив, те се отнасят към тях като към средства за отдаване на признателност към Бог и спечелване на Неговото благоволение. Вярващите много добре съзнават, че лъскавите коли, грандиозните къщи, впечатляващите градини, ценните бижута, красивите хора и всички останали земни блага са временни, защото те знаят, че истинските първоизточници на всички тези неща ще могат да бъдат открити във вечния Рай.

Бог заповядва на хората да не се подлъгват от временната красота на земните неща и да не станат жертви на земните страсти и амбиции:

Разкрасена е за хората любовта към страстите към жените и децата, и струпаните купища от злато и сребро, и към отбраните коне, и добитъка, и посевите. Това е насладата на земния живот, но най-прекрасният пристан е завръщането при Бог. (Коран, 3:14)

Знайте, че земният живот е само игра и забава, и украса, и хвалба между вас, и умножаване на имотите и децата, подобно на растения след дъжд възхищават сеячите, после изсъхват и ги виждаш пожълтели, после стават на съчки. А в отвъдния живот има сурово мъчение или опрощение от Бог и благоволение. А земният живот е само измамна наслада. (Коран, 57:20)

Евангелието на Марк пояснява, че земните главоболия и блянове, както и материалното богатство отдалечават хората от Божия път:

Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото; а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно. А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет и стократно. (Марк, 4:18-20)

Новият завет предупреждава хората да не се впускат във временните земни наслади, както и че любовта към този свят втвърдява сърцата. Различни пасажи разкриват този факт, като някои от тях са следните:

Прочее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преядане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден внезапно; защото той ще настъпи като примка върху всички живеещи по цялото земно лице; и тъй, бъдете будни във всяко време и се молете ... (Лука, 21:34-36)

И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека. (1 Йоан, 2:17)

… Защото е преходен образът на тоя свят. (1 Коринтяни, 7:31)

Старият завет разкрива, че животът на земята е временен, че любовта към материалното богатство и привързването към света е огромна грешка и че вярващите не трябва да позволят да бъдат отклонени от правия път:

Който обича среброто, не ще се насити от сребро, нито с доходи оня, който обича

изобилието. И това е суета. Когато се умножават благата, умножават се и ония, които ги ядат; и каква полза има на притежателите им освен да ги гледат с очите си? (Еклесиаст, 5:10-11)

Защото сме чужденци пред Тебе, и пришелци, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка, и трайност няма. (1 Летописи, 29:15)

Нито среброто им, нито златото им ще може да ги избави в деня на гнева Господен... (Софония 1:18)

Вяра в пророците

През цялата история Бог е изпращал пророци, които да призовават техните народи към вярата в Бог, да им проповядват Неговата религия, да ги научат на правилното и грешното и на това да съблюдават морала, с който биха спечелили Божието благоволение. Коранът разкрива живота на пророци като Ибрахим (Авраам), Сюлейман (Соломон), Дауд (Давид), Лут (Лот), Исус, Муса (Моисей), Нух (Ной), Юсуф (Йосиф), Исмаил и Исхак (Исаак) (Бог да ги благослови и с мир да ги дари), защото техният живот съдържа важни поуки за човечеството (Коран, 12:111). Пророците са избрани от Бог, за да служат като благовестители и предупредители, както и да бъдат пример със своята възвишена нравственост и вяра.

Мюсюлманите вярват във всички пророци и без да правят разлика помежду им, изпитват любов и уважение към всички тях. Вярата и покорството на Мюсюлманите пред пророците са съобщени по следния начин в един айят:

Пратеникът повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господ, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Бог и в Неговите ангели, и Неговите писания, и Неговите пратеници. [И казаха:] “Разлика не правим между никого от Неговите пратеници.” И рекоха: “Чухме и се подчинихме. Опрости ни, Господи наш! Към Теб е завръщането.” (Коран, 2:285)

Вярата в пророците също така е религиозен принцип и в Християнството и Юдейството. В Тората са разказани кратки истории от живота на множество пророци (напр. Aдам, Ной, Яков, Йосиф и др. [Бог да ги благослови и с мир да ги дари]), въпреки че някои от дадените сведения не са верни.

Новият завет, от друга страна, пък подчертава значението на покорството пред пророците: “Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил” (Йоан, 6:29). Един друг стих разкрива, че хората трябва да следват примера, даден от пророците, и да се стараят да постигнат тяхната нравственост и образцово поведение, както следва:

Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас. (Йоан, 13:15)

Много хора завиждат на пророците

[Знатните от тях:] “Нима на него измежду нас е низпослано Напомнянето?” Да, съмняват се в Моето Напомняне. Но те все още не са вкусили Моето мъчение. (Коран, 38:8)

И им рече техният пророк: “Ето, Бог ви проводи Талут за владетел.” Казаха: “Как ще ни е владетел, когато ние сме по-достойни от него да властваме, а и не му е дадено обилно богатство!” Рече: “Бог го избра над вас и му надбави нашироко в знанието и в снагата. Бог дарява Своето владение комуто пожелае.” Бог е всеобхватен, всезнаещ. (Коран, 2:247)

И рекоха: “Защо този Коран не бе низпослан на някой големец от двете селища?” (Коран, 43:31)

Нов завет:

Като настана събота, Той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване говореха: откъде у Него това? Каква е тая мъдрост, която Му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му? Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му? И падаха в съблазън поради Него. (Марк, 6:2-3)

Всички пророци биват обвинени в лудост Така и онези преди тях, щом дойдеше пратеник, казваха: “Магьосник или луд.” Нима си завещаваха това един другиму? Не, ала те са престъпващи хора. (Коран, 51:52-53)

Нов завет:

И като чуха близките Му, отидоха да Го приберат, понеже се говореше, че бил извън Себе Си. А дошлите от Йерусалим книжници казваха, че в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз. (Марк, 3:21-22)

Пророците не говорят от себе си

Не се е заблудил вашият спътник [Мухаммад] и не се е отклонил, и не говори той от себе си. Това е само откровение, което [му] се разкрива. Научи го [на него] многосилният [Джибрил]. (Коран, 53:2-5)

[Хидр казва:] ... А не по своя воля го направих … (Коран, 18:82)

Нов завет:

Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил. (Йоан 5:30)

Като знаете първом това, че никое пророчество на Писанието не е собствено (на пророка) тълкувание на Божията воля. Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светий просветявани са говорили светите Божии човеци. (2 Петър 1:20-21)

Стар завет:

Аз ще им издигна Пророк изсред братята им, какъвто си ти, ще вложа думите Си в устата Му, и Той ще им говори всичко, що Му Аз заповядам. (Второзаконие 18:18)

Вяра в Рая и Ада

Пророците, които проповядвали на хората Божията религия, са ги благовестявали с благата на Рая и предупреждавали относно наказанието в Ада. Тези, които спазват Божиите заповеди и полагат усилия, за да спечелят Неговото благоволение, ще бъдат възнаградени с Рая, а тези, които са били призовани по Божия праведен път, но са отказали да го последват, ще бъдат изправени пред вечното и ужасяващо наказание в Ада.

Коранът разкрива, че вярващите ще срещнат пълното блаженство, щастие и добросърдечност в Рая. Неверниците, от друга страна, пък ще се изправят лице в лице с един вечен живот, изпълнен с ненадминати страдания и мъки в Ада:

А които вярват и вършат праведни дела, ще ги въведем в Градините, сред които реки текат. Там ще пребивават вечно и завинаги истинно обещание от Бог. А кой е по-верен от Бог в словата? (Коран, 4:122)

И на тълпи ще бъдат подкарани към Ада неверниците. Когато стигнат там, вратите му ще се разтворят. И неговите пазители ще им кажат: “Нима не дойдоха при вас пратеници измежду ви, за да ви четат знаменията на вашия Господ и да ви предупредят за вашата среща в този Ден?” Ще кажат: “Да!” Ала словото за мъчението ще се изпълни спрямо неверниците. (Коран, 39:71)

Хората, които спазват Божиите закони и се стремят да спечелят Неговото благоволение, ще бъдат възнаградени с най-разкошните къщи, пищни облекла, прекрасни бижута, най-вкусните храни и питиета. Нещо повече, Бог ще им осигури да живеят в мир и щастие заедно с техните приятели и любими. А тези, които са непокорни и непризнателни към Господ, който ги е дарил с живот и безброй други блага, са извършили най-големия грях и така са заслужили наказанието си в Ада. В Корана е съобщено, че страданието там е несравнимо ужасяващо, болезнено и сурово. Постоянното и ненамаляващо физическо и психическо страдание в Ада е придружено с тесни, тъмни и опушени места, отвратителни храни и питиета, викове, изгаряща топлина, метални окови, вряща вода и още множество други мъчения. Коранът също така разкрива, че неговите обитатели най-накрая ще признаят вината си; ще бъдат унижени, изоставени сами и разкайващи се; и ще искат да се върнат отново на земята или да бъдат унищожени. Те ще молят за помощ, но няма да получат такава; те ще искат страданията да им бъдат намалени, но искането им ще бъде отхвърлено.

Новият и Старият завет съобщават, че добрите хора и лошите хора не са равни пред Бог и че всеки ще получи това, което е заслужил. В Новия завет е представена разликата между добрите и злите хора със следната алегория:

Царството небесно прилича още на мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби, която, като се напълни, изтеглиха на брега и седнаха, та събраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън. Тъй ще бъде при свършека на века: ще излязат Ангелите и ще отлъчат злите измежду праведните, и ще ги хвърлят в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Матей, 13:47-50)

Новият завет ни съобщава, че праведните ще намерят вечен живот (Матей, 25:46), а вършещите зло ще бъдат хвърлени във вечния огън заедно със Сатаната (Матей, 25:41) и там ще бъдат подложени на непрекъснати мъчения (Матей, 25:46). “Как ще избегнете осъждането за в пъкъла?” (Матей, 23:33) и “бойте се от Оногова, Който след убиването има власт да хвърли в пъкъла; да, казвам ви, от Него се бойте” (Лука, 12:5) са напомняния за

това тежко наказание. Друг Библейски пасаж, който описва страданието, безнадеждността и разкаянието на тези, които са в Ада, е както следва:

Умря сиромахът [Лазар]... Умря и богаташът и бе погребан... И той извика, казвайки: ... смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък. Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас. (Лука, 16:22-26)

Старият завет гласи, че тези, които вършат добро, ще бъдат възнаградени с добро, а тези, които вършат зло, ще бъдат наказани за делата си:

Кажете на праведника: блазе му! защото ще яде плодовете на делата си; а на беззаконника - горко му! защото ще има отплата за делата на ръцете му. (Исая, 3:10-11)

... трепет обзе нечестивците: "кой от нас може да живее при поглъщащ огън? кой от нас може да живее при вечен пламък?" (Исая, 33:14)

Вяра във възкресението

Бог ще възкреси и след това ще отсъди между всички хора според това, което са извършили, докато са били на земята. Тази истина е съобщавана на хората от всички пророци, които са им били изпращани през различните периоди в историята. Пророците, които проповядвали Божията религия, предупреждавали хората относно деня, в който ще бъдат възкресени, и това, че трябва сериозно да се подготвят за този ден. Всички искрени вярващи действат със съзнанието, че след като умрат, ще бъдат възкресени. В Корана положението на тези, които се съмняват или отричат, че ще бъдат възкресени в Деня на равносметката, е съобщено така:

И дава той пример на Нас, а своето сътворяване забравя. И казва: “Кой ще съживи костите, след като станат на пръст?” Кажи: “Ще ги съживи Онзи, Който ги сътвори първия път. Той знае всичко как се сътворява (Коран, 36:78-79)

Казваха: “Няма друг освен земния ни живот и не ще бъдем възкресени.” И ако би видял, когато бъдат изправени пред техния Господ, как Той ще каже: “Не е ли истина това?” Ще кажат: “Да, кълнем се в своя Господ!” Ще каже: “Вкусете тогава мъчението, че не повярвахте!” (Коран, 6:29-30)

Бог може с голяма лекота да възкреси всички хора, защото Той е този, Който е сътворил човечеството от небитието и съживява изсъхналата земя, когато изглежда безжизнена. Различни Библейски пасажи разказват за посланието на Исус (м.н.) към хората, които не вярват във възкресението. Един от тях е следният:

Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа... които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. (Йоан, 5:28-29)

Вяра в Съдния ден

Вярата в Отвъдното и Съдния ден са основни в Исляма. Всички хора ще бъдат възкресени, за да бъдат подложени на съд за това, което са извършили на земята. В Деня на равносметката всеки поединично ще отговаря за делата си, никой няма да може да носи греха на другия, нито пък ще може да му помогне. На този ден равносметката на вярващите и вършилите добро ще бъде лека, а за неверниците и тези, които са вършили злодеяния, този ден ще бъде несъмнено много суров.

В Корана Бог е разкрил подробно Съдния ден. На този ден, когато нищо няма да остане скрито и в тайна, дори и най-малкото нещо, добрините и злините на всеки хора ще бъдат съобщени и възнаградени. Коранът разкрива това така:

Ще поставим Ние везните на справедливостта в Деня на възкресението, и никой не ще бъде угнетен с нищо. И [всяко дело] Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно. Достатъчни сме Ние за съдник. (Коран, 21:47)

На този ден ушите, очите и кожата на неверниците ще свидетелстват срещу тях:

Когато стигнат там, и слухът, и зрението, и кожата им ще свидетелстват против тях за онова, което са вършили. (Коран, 41:20)

Пророците и останалите свидетели ще свидетелстват, когато хората ще отговарят за земните си дела. Бог, който е безкрайно справедлив, ще подложи на съд всеки един човек:

И ще засияе земята със светлината на нейния Господ. И ще бъде положена книгата [на делата], и ще бъдат доведени пророците и свидетелите, и ще се отсъди между хората справедливо, и не ще бъдат угнетени. И напълно ще се въздаде на всеки за онова, което е вършил. Най-добре Той знае техните дела. (Коран, 39:69-70)

Следните стихове относно Съдния ден са от Новия завет:

И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме. (Евреи, 4:13)

[Бог е] Който ще въздаде всекиму според делата му: живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие; ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата. (Римляни, 2:6-8)

Разказите в Стария завет също потвърждават съществуването на Съден ден и съобщават, че човечеството ще бъде изправено на съд пред Бога:

Защото близък е денят Господен за всички народи: както си ти постъпвал, тъй ще се постъпи и с тебе; каквото си вършил, ще падне върху главата ти. (Авдий, 1:15)

Денят на възкресението

И пита: “Кога е Денят на възкресението?” Тогава, когато погледът се заслепи и луната се затъмни, и слънцето, и луната се слеят, човекът ще каже в този Ден: “Накъде да се бяга?” Ала не! Няма убежище. (Коран, 75:6-11)

Когато звездите бъдат угасени и когато небето бъде разцепено, и когато планините бъдат разпилени, и когато за пратениците бъде определено време. (Коран, 77:8-11)

Часът скривам го докрай непременно ще дойде... (Коран, 20:15)

Питат те за Часа: “Кога ще настъпи?” Кажи: “Знанието за него е само при моя Господ. Само Той ще изяви неговото време. Тегне този [Час] на небесата и на земята. Ще дойде при вас съвсем внезапно. Питат те, сякаш си осведомен за него. Кажи: “Знанието за това е само при моя Господ, ала повечето хора не проумяват.” (Коран, 7:187)

В този Ден небето ще е като разтопена мед и планините ще са като вълна, и не ще пита приятел за приятеля. (Коран, 70:8-10)

И когато небето се разцепи, и стане червено като разтопено масло... (Коран, 55:37)

Нов завет:

Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите небесни ще изпадат... (Марк 13:24-25)

А за оня ден и час никой не знае... Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето. (Марк 13:32-33)

... Тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят. И тъй, понеже всичко това ще се разруши, какви трябва да бъдете в свят живот и благочестие вие, които очаквате и желаете скорото дохождане на Божия ден, за който пламналите небеса ще се разрушат, и разгорелите се стихии ще се стопят? (2 Петър 3:10-12)

Стар завет

... Защото близко е денят Господен в съдната долина! Слънце и месечина ще потъмнеят, и звездите ще изгубят блясъка си. (Йоил 3:14-15)

… Денят Господен е близък, - иде като разрушителна сила от Всемогъщият. Затова ръцете у всички отпаднаха, и сърцето на всеки човек се стопи. Те се ужасиха, гърчове и болки ги хванаха; мъчат се като родилка, смаяни се гледат един други, лицата им пламнаха. Ето, денят Господен иде лют, с гняв и пламнала ярост, за да обърне земята в пустиня и да изтреби от нея грешниците й. Звездите небесни и светилата не дават от себе си светлина; слънцето се помрачава при изгрева си, и месечината не сияе със светлината си. (Исая 13:6-10)<

О, какъв ден! Защото денят Господен е близо: като опустошение от Всемощният ще дойде той. (Йоил 1:15)

Близо е великият ден Господен, близо - и твърде бърза: вече се чува гласът на деня Господен. Горчиво ще завика тогава и най-храбрият! Ден на гняв е тоя ден, ден на скръб и на теснотия, ден на опустошение и разорение, ден на тъма и на мрак, ден на облак и на мъгла. (Софония 1:14-15)

Изпитанието на човека

Той е, Който сътвори небесата и земята в шест дни, и Неговият Престол бе върху водата, за да ви изпита кой от вас е по-добър по деяние... (Коран, 11:7)

Както научаваме от гореспоменатия айят, една от причините за сътворяването на земята е за да може Бог да подложи на изпитание човечеството. В действителност всеки човек преминава през едно доживотно изпитание, което ще завърши единствено с неговата смърт. След това той или ще бъде възнаграден, или наказан.

Тревогите, нещастията и трудностите в този свят са едни средства на изпитание. Тези, които са търпеливи и се доверят на Бог срещу трудностите, проявяват поведението, което би се харесало на Бог. Хората също така биват изпитвани с богатство, деца, красота, здраве и още много други Божииблага. Независимо от това какви блага получават, те трябва да се държат с оглед на Божието одобрение, а не на себичните си желания.

Както е съобщено в един айят от Корана, не е достатъчно само словесното потвърждаване на вярата

Нима хората смятат, че ще бъдат оставени да казват: “Повярвахме!”, без да бъдат изпитвани? (Коран, 29:2)

Тези, които са търпеливи, са благовестени в Корана:

непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовестявай търпеливите. (Коран, 2:155)

Библията разкрива, че да бъде човек изпитван оказва положително въздействие, което засилва вярата му:

Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение; търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък. (Яков, 1:2-4)

Всичко се случва по Божията воля

Плановете на хората могат да станат реалност единствено ако Бог пожелае. Вярващите напълно съзнават този факт, което се отразява и на тяхното поведение и разговори. Бог напомня на хората да не говорят за нищо със сигурност, а да казват, че възнамеряват да направят нещо, ако Бог пожелае. Един айят гласи така:

И за нищо не казвай: “Ще свърша това утре.”,[без да добавиш]: “Само ако Бог пожелае.”... (Коран, 18:23-24)

В Новия завет е съобщено нещо подобно:

Чуйте сега вие, които казвате: "Днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще преседим там една година, ще търгуваме и ще спечелим", вие, които не знаете какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? Пара, която се явява за малко време, и после изчезва. Вместо да казвате: "Ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова". (Яков, 4:13-15)

СПОДЕЛИ