Глава 3: Обединяване Срещу Радикализма

Thousands of people died in the 9/11 terrorist attacks on the World Trade Center.

Радикалните тенденции, без оглед на техния произход, са една от най-опасните заплахи за световния мир и сигурност. Радикализмът означава защитаване на фундаментални и резки промени посредством безкомпромисна и твърда политика. Екстремистите целят именно такива промени, използвайки коварна и често агресивна политика. Една от характерните черти на радикализма е изпълненото с гняв поведение, което е видимо в речите, книгите и демонстрациите на неговите привърженици. Радикалните движения са направлявани от сляпо защитавани табута, вместо от съзнателно поведение, като в рамките на тези табута се формира една масова психология. Тази психология, от своя страна, може да излезе от контрол до такава степен, че хората повече да не знаят какво вършат или защо, да се превърнат в агресивни хора, които причиняват вреди на околните. В една такава среда, където вече не съществува взаимна толерантност и разбирателство, хората започват да изпитват неприязън към различните идеологии, религии или раси, без да знаят отсрещната страна какво мисли или дори без да изпитат необходимост да чуят или да се опитат да разберат какво защитава.

Sabah newspaper, 15 September 2001 Qur'an cited in the Cathedral Certain circles tried to blame all Muslims for the 9/11 attacks, even though Islamic morality forbids violence and aggression. After the attacks, President Bush visited a mosque in Washington, DC, where he stated that Islam is a religion of peace and advised Americans to beware people who seek to misinform them. Muslims and Christians prayed together for all of those who lost their lives in the attacks.

Невежеството позволява на радикализма да намери нови поддръжници, въпреки че представлява едно вредно и унищожително движение. Погрешно информираните или едностранчиво информирани хора са уязвими за екстремистките движения, като усвояват техните идеи, без да размислят внимателно над тях. Ето защо образованието е важна страна на идеологическата борба срещу радикализма.

В наши дни може да бъде забелязан радикализъм както сред Християните и Евреите, така и сред Мюсюлманите. С тази ситуация се злоупотребява и от нея се възползват защитниците на изложената от Самуел Хънтингтън теория за сблъсъка на цивилизациите. Нападенията от 11 септември срещу САЩ и създалата се след това обстановка са ясен показател за размера на опасността, която радикализмът представлява за световния мир. Фактът, че много хора смятат тези нападения за извършени от името на Исляма, е резултат до голяма степен от предубеждението срещу Мюсюлманите и погрешното разбиране на Исляма. Имайки предвид, че Ислямът забранява всички действия на насилие и агресия, то почти целият Ислямски свят порица тези терористични нападения. Мюсюлманите се молеха заедно с Християните за невинните хора, загубили живота си, и американските Мюсюлмани се стекоха на помощ на пострадалите от нападенията. Въпреки това предубеждението към Мюсюлманите в Америка и някои Европейски страни значително нарасна и беше съобщено за случаи на насилие. Аргументите на тези екстремисти, чиято цел е да разделят света на два воюващи полюса, създадоха една атмосфера на тревога.

За да можем да премахнем радикализма и неговите разрушителни последици, трябва да бъдат организирани културни и образователни кампании, които да достигнат до всички прослойки на обществото. Можем да изброим накратко темите и задълженията на различните обществени слоеве, които тази програма трябва да покрива, ето така:

• Радикализмът е екстремистка тенденция, която е несъвместима с истинския религиозен морал. Представянето на този факт с всичките му доказателства е от значение за идеологическото поражение на екстремистите, които твърдят, че действат от името на религията. На хората от трите Божии религии трябва да им бъде съобщено, че носят отговорността да бъдат милостиви, търпеливи, внимателни, дружелюбни, учтиви и почтителни. Трябва да бъдат осведомени, че Бог забранява насилието, агресията и всичко, което би наранило невинни хора. Те трябва да осъзнаят, че е погрешно да вървят по този неправеден път. Благодарение на тези усилия обществото ще разбере, че всички екстремисти, които уж действат от името на религията, но в действителност защитават нетолерантността и насилието, са заблудени лъжци и по този начин ще бъде предотвратено увеличаването  на техните поддръжници.
• Трябва да бъде съставена програма, която да дава пълна и точна информация относно всички страни, въвлечени в конфликта, така че да стане възможен международният диалог. Една значителна стъпка към взаимно дружеските отношения е създаването на среда, в която  Евреи, Християни и Мюсюлмани да могат да опознаят по-добре вярванията, традициите и ритуалите един на друг. Това може да бъде постигнато посредством културни и образователни програми. Когато хората започнат да познават един другиго по-добре, те ще осъзнаят, че имат много общи неща. Това от своя страна ще направи помирението изпълнимо. Мюсюлманите, Християните и Евреите трябва да разкажат един другиму за собствените си мирогледи в рамките на това, което им е повелено в Божиите книги, и по този начин да предотвратят взаимното недоразумение и радикализъм, причинени от липсата на  правилно знание.
• Медиите трябва да подкрепят културните дейности, необходими за създаване на среда, благоприятна за международния диалог. Те трябва да се въздържат от любовта си към сензациите, които подтикват към насилие и дискриминация, и да се съсредоточат върху излъчвания, които поощряват сдържаността и толерантността. Внимателно подготвените предавания от западните медии ще изиграят важна роля за премахването на съществуващото в момента широко разпространено антимюсюлманско предубеждение. Мюсюлманските медийни организации от своя страна пък трябва да се въздържат от излъчвания и мнения, които пораждат омраза към немюсюлманите, и вместо това да се съсредоточат върху културното и духовно образование на Ислямския свят.
• Еврейските, Християнските и Мюсюлманските религиозни лидери и модулатори на мнения трябва да идентифицират хората, които са склонни да представят някои митове и погрешни вярвания като част от религиозния морал.  Те трябва да научат хората, че Бог заповядва на хората да бъдат уравновесени и благи, и че всички форми на екстремизъм са противни на религиозния морал. Политическите лидери трябва да подкрепят тази кампания за възбуждане на съзнанието, за да попречат на екстремизма в обществото и да подготвят почва за умереност.

Left: An article by Rabbi Eric Yoffie, who condemned attacks on Muslims by some radicals in the aftermath of 9/11. Radicalism of whatever stripe can only be eradicated by teaching and spreading true religious morality. Palestine is one of the world's most problematic regions. Fortunately, however, a dialogue and cooperation against atheist Zionism has begun to develop among rational Jews and Muslims. The article, "Building a Better Future Together," relates the efforts being made by joint Muslim-Jewish initiatives in the field of technology. Another article, "A bridge over water cooperation," reveals joint Muslim-Jewish ventures to resolve the water problem in Palestine. An environment in which religious morality is practiced will increase the number of such joint initiatives and, Allah willing, deliver lasting prosperity, tranquility, and security. Right: These and similar joint efforts will eradicate the conditions conducive to radicalism. In addition, believers must begin to show sincere respect for others’ beliefs and values. Genuine believers must seek to draw closer to Allah instead of accusing one another. They should concentrate on enhancing their sincerity and work to earn Allah’s good pleasure and mercy. In the following verse Allah reveals that people who act otherwise are wrong: This article, "Cleric condemns suicide attacks," published on the BBC's website, quotes Sheikh Muhammad Sayed Tantawi as saying that such attacks are irreconcilable with Islam. Right: The statement of Islamic scholar Yusuf al-Qaradawi, who says "Islam Does Not Permit Aggression Against Innocent People." The fact that radicalism and violence are incompatible with Islam is frequently stated by Islamic scholars. The grand imam of the renowned al-Azhar University, Sheikh Muhammad Sayed Tantawi, whose views are highly respected by Muslims, said the following about the suicide bombings targeting civilians in Israel: …I am against those who say that attacking women, children, or any other civilians is permitted, just because the children may grow up to serve in the army. This is ridiculous, ugly talk that is totally rejected. And it totally contradicts the recommendations of the Prophet. Aggression against honest people is completely prohibited by Islamic law. (Frank Gardner, "Restoring Faith in Islam," BBC News, December 26, 2001.) Another man of religion who expresses similar views is Grand Mufti of Saudi Arabia, Sheikh Abdul Aziz bin Abdullah al-Sheikh. His words "[it] is a form of suicide, and therefore condemned," are an expression of the fact that such attacks are incompatible with Islam. The dean of the London's Muslim College, Dr. Zaki Badawi, also asserts that radicalism and violence have no place in Islam: I personally think they are wrong in their understanding of Islam and I think that it is terrible to commit a crime against innocent people because this is against Muslim law. (Frank Gardner, "Restoring Faith in Islam," BBC News, December 26, 2001.) ...

One of the most important ways of preventing radicalism is establishing an interfaith cooperation. One example of such a dialogue is the traditional Alexandria meetings hosted by the Patriarch of Alexandria. The text of the speech on the Muslim-Christian cooperation by the Patriarch of Alexandria. Right: The declaration of the 2002 meeting.

Тези и подобни съвместни усилия ще премахнат условията, които благоприятстват  радикализма. В допълнение, вярващите трябва да започнат да проявяват искрено уважение към вярванията и ценностите на другите. В 113 айят от сура Бакара на Корана Бог разкрива как Юдеите твърдят, че “Християните не се основават на нищо”, и обратно. В действителност обаче Бог знае най-добре кой е прав, и затова истинските вярващи трябва да се стремят да се доближат до Господ, вместо да се обвиняват взаимно. Те трябва да се съсредоточат в усилване на искреността си и да полагат усилия да спечелят Божията милост и  благоволение. Следният айят разкрива как хората, които правят обратното, грешат:

И рекоха юдеите: “Християните не се основават на нищо.” И християните рекоха: “Юдеите не се основават на нищо.” А четат Писанието. Така и незнаещите изричат подобни думи. Бог ще отсъди помежду им в Деня на възкресението за онова, по което са в разногласие. (Коран, 2:113)

Отстраняване на вредите, породени от Еврейските, Християнските и Мюсюлмански екстремисти, е възможно единствено ако всички умерени, миролюбиви, цивилизовани и истински набожни хора се обединят и формират един съюз. Един такъв съюз ще срази тези, които представят войната и сблъсъците като единствен избор, ще опровергае твърденията на тези, които се застъпват за демонстрирането на сила като за единствен начин за постигане на сигурност, и ще предотврати бъдещото проливане на кръв, сълзи и материални вреди.

Друг важен начин за справяне с радикализма е показване на неправилността на движенията и идеологиите, които поощряват екстремизма. В следващите страници ще разгледаме подробно грешките на радикалните Еврейски и Християнски движения. Но преди това трябва да напомним, че и Ислямският свят трябва да бъде доста внимателен по отношение на радикализма.

Моралът на Корана забранява екстремизма

Както споменахме по-рано, Ислямските общества, начело с това от времето на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари), са били центрове на толерантност и доброжелателство към немюсюлманите. Историята на Исляма е пълна с примери, при които множество Християни и Евреи са потърсили и намерили убежище при Мюсюлманите. Имайки предвид този факт, във време, когато светът се нуждае най-силно от мир, Мюсюлманите трябва да развият един модел, основан на морала, който е заповядан в Корана и живота на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари), който да служи за образец на целия свят.

Радикализмът е напълно несъвместим с определения от Бог начин на живот. Бог описва Мюсюлманите като такива, които говорят внимателно, въздържат се от конфликти и сблъсъци, които са дружелюбни и въздържани дори към най-големите си врагове, които са скромни, търпеливи, състрадателни и любвеобилни. Коранът разкрива, че всички Пророци са били въздържани, благи и толерантни към останалите. Например Бог описва Ибрахим [Авраам] (м.н.) като “умоляващ, благ” (Коран, 9:114), а Пророка Мохамед (с.а.с) така:

милоПо ст от Бог ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб... (Коран, 3:159)

Тъй като Мюсюлманите са единствено отговорни за разгласяване на морала на Корана и тъй като на тях им е забранено да бъдат тирани или насилници и от тях се изисква да говорят благо дори и с най-жестокия деспот, те не могат да бъдат екстремисти или радикалисти, защото тези групи защитават това, което осквернява морала, на който ни учи Коранът.

Радикализмът е идеологическо движение и политически подход, който е чужд на Исляма. Когато бъдат разгледани внимателно радикалните групи, постепенно става ясно, че те в действителност използват една компилация от комунистически лозунги и методи, или че са възприели “яростта на невежеството” (Коран, 48:26). Една от общите характеристики на тези идеологии е тяхната емоционална сила, основна причина за радикализма, която е напълно несъвместима с Божиите закони. Коранът описва Мюсюлманите като хора, които контролират своя гняв и които са благоразумни, сдържани и толерантни. Те винаги предпочитат помирението, за да достигнат до решения в рамките на взаимната толерантност и  оптимизъм. Във всяка една ситуация те показват своята миролюбива и успокояваща страна. В един айят тези качества са разкрити така:

Които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Бог обича благодетелните. (Коран, 3:134)

Мюсюлманите трябва да бъдат учтиви и почтителни, когато общуват с хора с различни вярвания и идеологии. Те никога не прибягват към сила или заплахи, защото тяхното задължение е ограничено до съобщаване на морала на Корана. И останалото го оставят на съвестта на отсрещната страна. Следният айят разкрива този подход така:

Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин! Твоят Господ най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените. (Коран, 16:125)

Бог заповядва на Пророците Муса [Моисей] (м.н.) и Харун [Аарон] (м.н.) да говорят с Фараона и да направят това с благи думи:

“Идете при Фараона! Той наистина престъпи. И му говорете с благи слова, за да си припомни или да се побои!” (Коран, 20:43-44)

Фараонът е бил най-големият неверник и тиран на онова време. Той отрекъл Бог, обожествил себе си и  бил деспот, който убивал и угнетявал вярващите (синовете на Израил). Бог обаче заповядва на Своите пророци да говорят “с благи слова”, когато го посетят. Забележете, че предписаният от Бог метод е за установяване на дружески диалог. Агитационни думи, изрази на гняв и разгорещени протести са несъвместими с модела на поведение и проповед, които Той повелява.

Следователно всички Мюсюлмани трябва да се въздържат от грубите, предизвикателни и изпълнени с гняв подходи, защото те противоречат на методите и същността на Корана. Вместо това Мюсюлманите трябва да усвоят толерантния, умерен, спокоен и разумен подход, който е описан в Корана. С други думи, те трябва да бъдат водещ образец за човечеството и да спечелят възхищението на хората от Ислямския морал и самите тях. Мюсюлманите също така трябва да постигнат голям напредък и да създадат изключителни творби на науката, културата, изкуството и естетиката, както и да живеят според Исляма по най-добрия начин, като по този начин да го представят на света.

Грешките на радикалните Християни

По-голямата част от Християните се отнасят към членовете на останалите религии с толерантност, любов и уважение, които Библията изисква. Това е една много съществена – и много скорошна – тенденция. По време на втората половина от 20-и век убеждението на Християнския свят, че всички останали религии са напълно погрешни, до голяма степен бе  изоставено и представата, че нехристияните не трябва автоматично да бъдат осъждани получи приоритет. Християнските писатели, изследователи и духовници често изказват този възглед.  Организации, представляващи Християните, взеха решение да установят диалог и да се съюзят с другите религии, за да намерят разрешение на световните проблеми. Някогашният фундаментализъм отстъпи място на толерантността.

A painting depicting Crusaders damaging al-Aqsa Mosque.

Все още обаче е възможно – макар и не често – да се натъкнем на Християнска нетолерантност и дори агресия към нехристияните. Някои религиозни фигури правят неоснователни изявления срещу другите религии и твърдят, че техните привърженици са предопределени за Ада. Изказвания като тези създават тревога в Ислямския свят. Някои Християнски лидери продължават да правят нападателни коментари относно Мюсюлманите, тълкуват погрешно Стария завет и твърдят, че в близко бъдеще ще настъпи война между Мюсюлмани и Християни. Или дори по-лошо, те твърдят, че една такава война е както необходима, така и неизбежна. В Стария завет са разказани истории на миналите народи, техните войни и настъпилите след това последици. Повечето от тях са характерни за онези времена и събития. Поради тази причина някои от разказаните в Стария завет събития трябва да бъдат оценени, имайки предвид условията през онези времена, и трябва да се избягва тълкувание на тези разкази с цел подкрепа на войната и конфликтите днес.

Една от основните грешки на Християнските екстремисти е тяхната вяра в Армагедон, който си мислят, че ще се случи преди пришествието на Месията. Това неоснователно вярване  осквернява морала, на който Исус (мир нему) е учил своите последователи. Дори едно повърхностно прочитане на Новия завет показва, че Исус (м.н.) е препоръчвал любовта, мира и приятелството.

Християните трябва да знаят, че Мюсюлманите също очакват Второто пришествие на Исус (м.н.), защото това чудо е предсказано в Корана и хадисите на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари). Поради тази причина Мюсюлманите и Християните трябва съвместно да се подготвят за това пришествие. Най-добрата подготовка е усвояването на морала, който се харесва на Бог.

След като Исус (м.н.) се завърне, той ще нанесе поражение на всички атеистични идеологии и идолопоклоннически философии. Идеологии като фашизма и расизма ще изчезнат, светът ще бъде освободен от етническото насилие, тирания и несправедливост и човечеството ще се радва на мир, щастие и спокойствие. Поради тази причина набожните хора, които искрено се подготвят за това велико събитие, трябва да направят необходимото за създаване на основата на една такава среда, да се опитат да предотвратят конфликтите от всякакъв вид и да оставят след себе всички спорове, различия и враждебност.

Без съмнение Християните най-добре могат да представят необосноваността на всички тези възгледи и становища, които се опитват да попречат на диалога, основаващ се на взаимно разбирателство и уважение между двете общности. Истинските Християни трябва да покажат грешките на тези хора, както и на обществото, като напомнят, че Исус (м.н.) е повелявал на своите последователи да се отнасят добре към всички хора, да обичат своите врагове и да правят добро на тези, които ги мразят. С други думи, той не е призовавал към нетолерантност към нехристияните и не е подкрепял тези самозвани Християни, които се опитват да превърнат света в една голяма военна арена. Едно такова тенденциозно и изпълнено с омраза отношение към нехристияните, и особено към Мюсюлманите, се дължи на погрешното интерпретиране на Християнските учения и определени нерелигиозни идеологии. Сдържаните Християни трябва да покажат, че радикалните възгледи са противни на Християнските учения, така че да не се позволи на Християнската общност да се заблуди. Както казахме по-рано, радикализмът черпи сили от невежеството и Християните са морално задължени да предотвратят тази опасност. В Библията се казва така:

Защото такава е волята Божия – с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци... Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте... (1 Петър, 2:15-17)

Всички добросъвестни Християни трябва да поемат тази отговорност, защото войната и конфликтите, желани от радикалистите, ще донесат големи загуби, сълзи и страдание и на двете страни. Въздържането от предприемане на необходимите стъпки  би било голяма грешка при положение, че едно съюзяване на всички вярващи би могло да премахне тази вероятност. Напрежението, към което екстремистите се стремят, може да бъде предотвратено от здравомислещите Мюсюлмани и Християни. Премахването на предразсъдъците и създаването на съюз на вярващите ще им позволи да изиграят водеща роля в установяването на световен мир. По този начин Християните и Мюсюлманите ще донесат мир и благополучие по света, точно както изисква нравствеността, която Бог ни е повелил.

Грешките на радикалните Евреи

На 25 февруари 1994 Барух Голдщайн извършил жестоко нападение над джамията Авраам в aл-Халил (Хеброн) на Западния бряг. Този заселник, който бил член на Еврейска екстремистка групировка и твърдял, че върви по стъпките на Меир Кахане, влязъл в джамията и под закрилата на израелските войници застанал в нейния център и открил огън със своята полуавтоматична пушка M-16 върху 500 Мюсюлмани, които извършвали сутрешната си молитва, като нееднократно сменял пълнителя си. Шейсет и седем Мюсюлмани загинаха на място и повече от 300 бяха ранени. Израелското правителство обяви, че това е било безумно нападение на един човек. Фактът, че той е влязъл в джамията с пушката си, че е преминал през израелските войници, които пазят джамията, и е открил огън върху богомолците достатъчно дълго време, че да може да смени няколко пълнителя, обаче доказва, чe това изказване е съмнително. Ако не друго, то израелските войници са му оказали поне пасивна подкрепа.

Newsweek, 7 March 1994   The inhuman attack on the Mosque of Abraham was reported by Newsweek under the headline: "Massacre in a Mosque.". Time, 7 March 1994 The radical Jewish settler Baruch Goldstein opened fire on Muslims during their morning prayer in the Mosque of Abraham, killing 67 and wounding a further 300. The text of the speech on the Muslim-Christian cooperation by the Patriarch of Alexandria. Right: The declaration of the 2002 meeting.

В действителност това е само едно от множеството нападения, извършвани от радикалните Еврейски групировки. През 1980 същите тези групировки се опитаха да взривят Мюсюлманските места за преклонение в Йерусалим (напр. джамията aл-Aкса и  Куббат aс-Сахра), за да построят наново храма на Соломон. Радикалните Еврейски заселници, които се разхождат наоколо с оръжията си и предприемат кървави нападения над палестинците, са членове на тези групировки.

Най-радикалната сред тях е фракцията Кахане, към която принадлежал Голдщайн. Основана от равин Меир Кахане, тази организация е добре организирана както в Израел, така и в Америка. Тя напълно е обвързана с фанатичните доктрини на равин Кахане и действа в Израел под името Ках, а в Америка под името Еврейски Защитен Съюз (Jewish Defense League). Кахане вярвал, че Евреите са по-висши от всички останали раси, които той смята, че са някакъв вид животни (гойм), и че всички араби в окупираните територии трябва да бъдат подложени на етническа чистка. Тази организация изразява като своя обосновка това, че добрият арабин е само мъртвият арабин. Неговата организация го надживява след убиването му през 1990 в Ню Йорк и се реорганизира, и то по-специално в Израел, под името Кахане Хай (Кахане живее). Последователите на Кахане, освен за споменатото по-горе, са отговорни и за още много други масови убийства.

Друг странен аспект на масовото избиване в aл-Халил е обширната подкрепа, която то получи от определени части на израелското общество. Израел Шахак, който е един от критиците на Израел, пише, че нападението на Голдщайн е получило подкрепата на “едно обезпокоително количество” израелци.17 Според една анкета, проведена след масовото избиване, 40 процента от израелците го подкрепят или поне разбират неговите мотиви. Сред младите хора 30 процента го подкрепят, а останалите 35 процента го разбират. Шахак също така пише, че тази подкрепа не е ограничена само с атентата в aл-Халил, а че ученията на групировката получават подкрепата на един тревожно голям дял от обществото. Анкетите разкриват, че 39 процента от младите хора напълно споделят възгледите на Кахане. Когато неговите възгледи бъдат съобщени на младите хора, без да се споменава името му, то това число силно нараства до 66 процента. Това мнозинство подкрепя принуждаването на палестинците, които живеят в окупираните територии, да мигрират. Както Шахак казва, една значителна част от израелците третират арабите като Амалик, който е род, споменат в Стария завет, чиито членове трябва да бъдат избити, а в това число и техните жени и деца. Там е казано така:

Тъй говори Господ Саваот: спомних си онова, което Амалик стори на Израиля, как той му се изпречи на пътя, когато тоя идеше из Египет;  иди сега и порази Амалика (и Иерима) и изтреби всичко негово (не взимай за себе си нищо от тях, а унищожи и предай на заклятие всичко негово); не го щади, а предай на смърт от мъж до жена, от момък до кърмаче, от вол до овца, от камила до осел. (1 Самуил, 15:2-3)

Всички тези събития и становища доказват съществуването на една истинска опасност: Еврейски радикализъм. Ние разгледахме внимателно тази радикална идеология и нейните последици в някои от нашите по-ранни публикации. Можем да ги обобщим така:

В Еврейския свят съществува една радикална тенденция за популяризиране на омразата и враждебността към тези, които не са Евреи, и пропагандиране на най-суровото и безпощадно държане към палестинците. Тази тенденция се ползва със силна подкрепа в Израел и играе важна роля за формирането и продължаването на неговото агресивно, безкомпромисно и завоевателно отношение, продължаващо вече 50 години, към палестинците и техните арабски съседки. Без съмнение групировката на Кахане и борци като Барух Голдщайн са едно малко малцинство в Израело-Еврейското общество (както и сред всички Евреи по света). Да, обаче съществува една радикална култура, макар и по-малко радикална, която осигурява идеологическа подкрепа и продължава да заплашва мира в Средния изток, а дори и в целия свят. Нека тук отбележим, че тези радикални Евреи не са част от една предполагаема глобална Еврейска конспирация и че по-голямата част от Евреите, особено тези извън Израел, се противопоставят на това движение и искат да живеят в мир с останалите религии и нации. Също така трябва да припомним, че множество от Евреите, които се противопоставят на тези екстремисти и техните възгледи, често с религиозно съдържание, са набожни хора и дори равини.

За да може въпросът да бъде разбран правилно, то трябва да бъдат анализирани  източниците на този Еврейски радикализъм. Съществуват три основни източника: “враждебност към тези, които не са Евреи”, съдържаща се в Еврейската традиция, която се основава по-специално на погрешната интерпретация на някои фанатични възгледи в Талмудa; и политическият Ционизъм, който е възникнал през деветнадесети век и е инспириран от съвременниците на Социалния дарвинизъм и други империалистически идеологии.

Първият източник е изследван обширно от Израел Шахак в книгата му “Еврейска история, Еврейска религия”. Както Шахак ясно установява, Еврейската диаспора, започнала през първото столетие след Христа, е изложила Евреите в продължение на множество векове на Християнско потисничество и тирания, и постепенно е причинила развиването на една дълбока омраза от страна на определени кръгове към тези, които не са Евреи. Това чувство на омраза бива отразено в Талмуда, който е част от Еврейската традиция. Писателите на Талмуда често интерпретират погрешно или преиначават пасажи от Стария завет, като обявяват за законно измамата или нараняването на тези, които не са Евреи. Тези погрешни постановления се развиват в традициите, като дори днес стават причина някои Еврейски групировки да се отнасят към тези, които не са Евреи, с недоверие и дори с омраза.

Вторият източник се корени в политическия Ционизъм, едно движение, основано в края на деветнадесети век за създаване на Еврейска национална държава в Палестина. Това може да бъде сметнато за напълно справедлив проект, защото Евреите са нямали родина, били са третирани като второкачествени граждани и били изложени на антисемитски нападения и потисничество. Но ционизмът надминава тези справедливи права, като се превръща в проект за завладяване на цяла Палестина, изгонвайки всички араби оттам. Както казахме по-горе, това е резултат от влиянието, упражнено от Социалния дарвинизъм и империалистически идеологии, които властват в Европа по онова време. През 20-те и 30-те години на 20-и век на сцената се появява Ревизионистичен ционизъм. Това движение било ръководено от идеолога фашист Владимир Жаботински, който бил вдъхновен от нацистка Германия и фашистка Италия, и по този начин в ционизма вкарал елемент на фашизъм.

Най-опасното от всичко това обаче било как определени ционистки мислители вплитат идеи, които се стремят към пълно световно господство и подкрепят угнетяването на тези, които не са Евреи, в случай, че това се случи. Отново трябва да изясним, че Евреите са напълно оправдани в това да искат да живеят в мир с Мюсюлмани и Християни в Палестина, земята на техните прадеди. Ако това оправдаване обаче се превърне в деспотска политика, която отнема от Мюсюлманите и Християните правото им на живот и съществуване в региона, то тогава е естествено всички искрени и благочестиви Евреи, Християни и Мюсюлмани да възразят и да се включат в интелектуални движения за поправяне на ситуацията.  

Можем да обобщим какво е необходимо за поправяне на Еврейския радикализъм така:

1- Еврейските духовни лица трябва да изчистят Еврейската традиция от фанатичните,  суеверни учения на определени кръгове, които поощряватвраждебността към тези, които не са Евреи, и да ги заменят с моралния подход на любов, уважение, справедливост и състрадание на Стария завет.  Множество Еврейски духовници полагат усилия в тази насока. Тези равини, които критикуват израелския държавен терор и подчертават, че той е несъвместим с Еврейските морални принципи, са надежда за бъдещето.

2- Ционизмът трябва да бъде смекчен в политически смисъл. Разбира се, че Израел има правото да съществува и да се защитава, но няма правото да насилва една цяла нация да живее под окупация в продължение на повече от 50 години.  Не трябва да се забравя, че тази земя също така е наследствен дом и на палестинците, които са живели там от векове. По тези земи има също толкова свети места за Мюсюлманите и Християните, колкото и за Евреите. Тази земя е достатъчно голяма, че да позволи на всички хора да живеят заедно в мир. Поради тази причина Израел трябва да се изтегли от всички територии, които е окупирал от 1967, да признае независимостта на Палестинската държава на Западния бряг и Газа и да сключи мир с палестинците, а също така и с арабския свят, като влезе в един дружески и конструктивен диалог с тях.

В допълнение, много е важно религиозните Евреи да следват Божиите заповеди и да призоват всички Евреи да усвоят добрия морал, който Бог ни е повелил.

За тази цел те трябва да се откажат от твърдението си за върховенство. Коранът разкрива, че през един период от време израелците са били възнаградени от Бог и им е била предоставена власт над някои народи. Някои от айятите в тази връзка са, както следва:

О, синове на Исраил, помнете Моята благодат, с която ви обсипах, и че бях ви предпочел измежду народите! (Коран, 2:47)

И дадохме на синовете на Исраил Писанието и отсъждането, и пророчеството, и им дарихме от благата, и ги предпочетохме над народите. (Коран, 45:16)

Тези айяти обаче нямат предвид ‘предпочитане’ в смисъла, в който Еврейските радикалисти го разбират. А това, че множество пророци са били избрани измежду Еврейския народ, който някога е властвал над една обширна географска област. Те са били “предпочетени над народите”, тъй като им е било възложено управлението. С настъпване края на царуването на Пророците Сюлейман [Соломон] (м.н.) и Дауд [Давид] (м.н.) обаче това Еврейско преимущество също достига до своя край.

Радикалните Евреи, тълкувайки някои от пасажите на Стария завет, изпадат в заблудата, че преимуществото представлява расова характеристика. И в резултат на това те развиват една погрешна теория, че всеки Евреин има преимущество още от самото си раждане и че синовете на Израил ще бъдат завинаги по-висши от останалите народи. Този възглед води до дори още по-големи грешки, като например гореспоменатото масово убийство, извършено от Барух Голдщайн, който избил Мюсюлманите, докато се молели в джамията. С други думи, от това твърдение за превъзходство радикалните Евреи заключават, че те трябва да подложат останалите нации на жестокост. Често те се опитват да оправдаят възгледите си с пасажи от Тората (Петокнижието), какъвто беше и случаят с рода Амалик, споменат по-рано. Следователно тези Евреи не се притесняват да мамят тези, които не са Евреи, да ограбват тяхното имущество или дори да избиват техните жени и деца. Бог обаче заповядва на Евреите, така както и на Мюсюлманите и Християните, да бъдат справедливи и честни, да защитават правата на беззащитните и да бъдат любвеобилни и миролюбиви. Убиването на жени, деца и възрастни е противно на морала на Корана, в който Бог разкрива обещанието на Евреите да бъдат целомъдрени и да не причиняват злини:

И приехме от синовете на Исраил обет: “Служете само на Бог и се отнасяйте с добро към двамата родители и към близките, сираците и нуждаещите се! И говорете на хората с добро, и отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат!” ­ после се отметнахте, освен малцина от вас, и се отдръпнахте. И приехме от вас обет: “Не проливате [един на друг] кръвта си и не се прогонвате [взаимно] от домовете си!”. После, засвидетелствайки, вие потвърдихте това. (Коран, 2:83-84)

Не трябва да се забравя, че радикалният Еврейски фанатизъм противоречи и на някои пасажи от Петокнижието, като например: “затиква уши да не слуша за кръвнина, и затваря очи да не вижда злото” (Исаия, 33:15). Фанатиците са си създали една вяра, основаваща се на омразата и агресията, игнорираща всички порицания на насилие и варварство, които се съдържат в Тората, и смятат, че по този начин ще постигнат световно господство. В действителност нито една идеология, която насърчава насилието и агресията и престъпва закона и реда, не може да постигне успех. Насилието винаги води само до загуба. Предотвратяването на една такава разрушителна сила изисква излагането на заблудите и грешките на фанатиците, което ще спре както влиянието им върху останалите хора, така и ще помогне и на самите тях да видят правилното.

Евреите, които истински вярват в Бог, трябва да останат верни на истинските закони на Тората и да се застъпят за мира, така че да попречат на другите да следват радикализма. Някои от пасажите на Тората, които повеляват мира, любовта, милосърдието и целомъдрието, са, както следва:
Не вършете неправда, кога съдите; не бъди пристрастен към сиромах и не угаждай на големец; съди ближния си по правда. Не ходи да клюкарствуваш между народа си и не въставай против живота на ближния си... В сърцето си не враждувай против брата си... Не отмъстявай и не бъди злобен против синовете на твоя народ, но обичай ближния си като себе си... (Левит, 19:15-18)

Той ти е показал, човече, що е доброто; и какво иска Господ от тебе освен да вършиш праведното, да обичаш милост, и да ходиш смирено със своя Бог? (Михей, 6:8)

Не убивай. Не прелюбодействувай. Не кради. Не лъжесвидетелствувай против ближния си. Не пожелавай дома на ближния си... (Изход, 20:13-17)

Миролюбивите жители на Израел, както и Евреите, живеещи в другите държави, трябва да се противопоставят на радикализма и усилено да критикуват държавния терор на Израел. Искрено вярващите Евреи трябва да не забравят, че Тората забранява убийството, извършването на несправедливост, отмъщението и кръвопролитието, и трябва да станат лидери в идеологическата и културна борба срещу фанатизма в едно единство със съвестните Християни и Мюсюлмани. Идеологическата борба срещу Еврейския радикализъм е едно от най-важните средства за намирането на дълготрайно и мирно решение на палестинския проблем. Само тогава Евреи и Мюсюлмани, както и Християни, ще могат да живеят заедно в мир.

Спокойствие, любов и мир ще настъпят по палестинските и израелските земи, когато започне да се живее според истинския религиозен морал.

Трябва да се помни, че както Евреите, така и Мюсюлманите са претърпели големи вреди през историята си, бивайки в ръцете на нерелигиозните идеологии. Старият завет е пълен с разкази за жестокостите, на които са били подложени Евреите от идолопоклонниците. Добре документирани са геноцидът и тиранията срещу Евреите, причинени им от атеистите (напр. нацистите, антисемитските расисти или комунистическите режими като този на Сталин). Тези нерелигиозни сили са мразили и тероризирали Евреите поради вярата им в Бог. Мюсюлманите и Евреите трябва да се обединят срещу тези антирелигиозни сили и да игнорират радикалната пропаганда, която би могла да попречи на един такъв съюз.