Глава 2: Мюсюлманите И Хората На Писанието В Историята

Всеки, който разгледа безпристрастно Ислямската история и взаимоотношенията между Мюсюлманите и Евреите и Християните, живели под Ислямска власт, ще се натъкне на следния факт: хората на Писанието винаги са живели в мир и спокойствие под Ислямско управление. Понякога Евреите и Християните, които са били потиснати от собствените си религиозни или политически управници, са търсели убежище и безопасност в Мюсюлманските държави. Най-съществената причина, поради която хората на Писанието са водели един толкова спокоен живот по Ислямските земи, е това, че поведението и отношението на Мюсюлманите към тях се определя от морала на Корана.

Ислямът, една религия на мир и разбирателство, изисква вярващите да се отнасят към всички хора със справедливост и респект. Благочестивите Мюсюлмани са толерантни, незлопаметни, скромни, разбрани, благи, искрени и честни. В действителност Бог им заповядва да бъдат справедливи, дори когато това противоречи на техните или на интересите на семействата им; да нахранят първо сираците и  пленниците, дори и те самите да са гладни; и да бъдат самопожертвувателни, търпеливи и  решителни в добрите дела. Един вярващ, който е носител на тези качества, същевременно е и по-толерантен и към представителите на другите религии. Когато се обръща към някой невярващ, той прави всичко възможно, за да го напъти по правия път, да трогне неговото съзнание и да стане средство този човек да приеме един целомъдрен живот, което е възможно единствено ако Бог го дари с вяра. Долуцитираните айяти разкриват, че Бог управлява хорските сърца и че единствено Той може да ги просветли:

... Да, на Бог е цялата повеля. И нима вярващите не знаят, че ако Бог пожелае, Той ще напъти всички хора? ... (Коран, 13:31)

Не ти напътваш, когото обичаш, а Бог напътва когото пожелае. Той най-добре знае напътените. (Коран, 28:56)

Отговорността на Мюсюлманите е единствено да разкриват истината и да призовават хората към вярата, защото никой не може да бъде накаран насила да повярва. Бог повелява така:

Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Бог, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Бог е всечуващ, всезнаещ. (Коран, 2:256)

Мюсюлманите естествено съблюдават нравствеността, на която ни учи Коранът, и в своите отношения с хората на Писанието. Например в Корана се казва, че Мюсюлманите трябва да уважават вярванията и личността на Християните и Евреите, да ги защитават и да бъдат милостиви към тях, защото те са събратя във вярата в съществуването и единствеността на Бог, Неговите ангели и пророци, Съдния ден и необходимостта от съблюдаване на религиозния морал.

Бог също така разкрива, че Християните и Евреите, които вярват в Него и Съдния ден и вършат праведни дела, ще получат най-справедливата награда за своята добродетел:

Онези, които вярват, и юдеите, и християните, и сабеите, онези [от тях], които вярват в Бог и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят. (Коран, 2:62)

Ето така всички, които вярват в Бог и в Съдния ден, и вършат праведни дела, ще бъдат благовестени. Правоверните ще получат спасение и щастие. В 48-и айят от сура Маида на Корана се казва, че “за всеки от вас сторихме закон и път” и трябва да се “надпреварвате в добрините”. Молба към всички искрени вярващи е да живеят праведно и да се надпреварват в добрите дела. Поради тази причина Мюсюлманите не могат да бъдат безкомпромисни и нетолерантни към хората, които подобно на тях вярват в Бог и са праведни. Историята на Исляма доказва това.

Преди да анализираме тази история, трябва да отбележим един много съществен фактор, който определя отношението на Мюсюлманите към хората на Писанието, а именно Мюсюлманите обичат Пророците Муса [Моисей] (м.н.) и Исус (м.н.).

Мюсюлманите обичат Пророците Муса [Моисей] (м.н.) и Исус (м.н.)

През всяка една епоха Бог е изпращал пророци, за да предават Неговите откровения на човечеството. Пророците са избрани при Бог и следователно са облагодетелствани от Него. Пророците, които са сътворени с възвишен морал, служещ за пример на всички хора, са проповядвали Божията религия, повелявали са доброто и са възбранявали  злото, и са помогнали на хората да повярват. Коранът дава множество примери за живота на народи и хора от миналото и изпратените им пророци. Тези разкази разкриват детайли от тяхната проповед относно Бог и Неговата религия, тяхната идеологическа борба срещу неверниците и отговорите, които получават от хората, които призовават към вярата. Търпението, себеотрицанието, искреността, внимателността и останалите възвишени човешки добродетели на пророците са дадени за пример на всички хора. Мюсюлманите вярват във всички пророци, които Бог е избрал, за да разкриват истината пред човечеството. В Корана Бог е съобщил, че религията, която е разкрил на Нух [Ной] (м.н.) и Ибрахим [Авраам] (м.н.), също така е разкрил и на Муса [Моисей] (м.н.), Исус (м.н.) и Мохамед (с.а.с.):

Той предписа за вас в религията онова, което завеща на Нух, и онова, което разкрихме на теб [о, Мухаммад], и онова, което завещахме на Ибрахим и на Муса, и на Иса: “Привържете се към религията и не се разединявайте в нея!” За съдружаващите е тежко онова, към което ги зовеш. Бог избира за Себе Си когото пожелае и напътва онзи, който се обръща към Него. (Коран, 42:13)

Бог също така ни съобщава, че Пророкът Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) представлява идеален пример за всички хора, които вярват в Бог и Съдния ден (Коран, 33:21), което е и причината, поради която Мюсюлманите се стремят да придобият този морал, да следват неговия благороден път и да се превърнат в хора, които да получат Божието одобрение. Разказите от Корана за Исус (м.н.) и Муса [Моисей] (м.н.), чийто живот е описан с някои подробности, съдържат множество примери на мъдрост и нравственост за Мюсюлманите.

Бог разкрива, че Муса [Моисей] (м.н.) и брат му Харун [Аарон] (м.н.) са били Негови облагодетелствани раби:

И въздарихме Муса и Харун [с пророчеството]. И спасихме и тях, и народа им от огромното бедствие. И им помогнахме, и те бяха победителите. И дадохме на двамата разясняващото Писание. И ги насочихме по правия път. И оставихме за тях спомен сред сетните. Мир за Муса и Харун! Така награждаваме Ние благодетелните. Двамата бяха от Нашите вярващи раби. (Коран, 37:114-122)

Бог изпратил Муса [Моисей] (м.н.) на поробените от Фараона синове на Исраил и: После на Муса дадохме Писанието за пълнота на онзи, който е благодетелствал, и с разяснение за всяко нещо, и с напътствие и милост, за да повярват в срещата със своя Господ(Коран, 6:154). Коранът разкрива как Муса [Моисей] (м.н.) е бил избран:

Стигна ли до теб разказът за Муса? Когато видя огън, рече на семейството си: “Почакайте! Съзрях огън. Ще ви донеса оттам главня или ще намеря при огъня напътствие.” И когато стигна там, бе призован: “О, Муса, Аз съм твоят Господ. Свали сандалите си! Ти си в свещената долина Тува. Аз те избрах. И чуй какво ще ти бъде разкрито!” (Коран, 20:9-13)

Пророкът Муса [Моисей] (м.н.)  провел една голяма борба както срещу Фараона и близкото му обкръжение, така и срещу лицемерите и хората със слаба вяра от собствения му народ, и се е превърнал в пример за всички хора със своето смирение пред Бог и своята вяра, търпение, смелост, себеотрицание, разум, решителност и ентусиазъм. Мюсюлманите изпитват дълбоко уважение към него.

Пророкът Исус (м.н.) е представен като пратеник на Бог и Негово Слово (Коран, 4:171), а също и като знамение (Коран, 21:91) за хората. Коранът разкрива някои поучителни сведения относно неговата мисия, чудеса и живот. Например:

Когато ангелите рекоха: “О, Мариам, Бог те благовестява за Слово от Него. Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Бог]. (Коран, 3:45)

Естеството на Божието откровение, което той получава, е описано по следния начин:

И изпратихме по следите им Иса, сина на Мариам, да потвърди Тората, която бе преди него, и му дарихме Евангелието, в което има напътствие и светлина, и е потвърждение на Тората, която бе преди него, и напътствие, и поучение за богобоязливите. (Коран, 5:46)

Както е разкрито в Корана, Исус (м.н.) е разграничен от останалите пророци от няколко гледни точки. Най-съществената от тях е, че той не е умрял, а е бил издигнат при Бог и ще се завърне на Земята. В Корана е казано, че не са го убили и не са го разпнали(Коран, 4:157), а Бог го е въздигнал при Себе си. Коранът също така разкрива сведения относно неговото Второ пришествие и бъдещ живот. Имайки предвид, че всички събития, които са предсказани в Корана, вече са се случили, то Мюсюлманите очакват неговото завръщане с голямо вълнение и ентусиазъм и правят всичко, което е по силите им, за да се подготвят за това пришествие.  

Образцовото отношение на Пророка Мохамед (с.а.с.) към хората на Писанието

Six of Prophet Muhammad's (may Allah bless him and grant him peace) original letters inviting various kings and provincial governors to Islam have been preserved. These historic documents show his supreme virtue, forgiveness and affection toward others, and his determination to teach Islam. Rulers and their subjects were invited in the most appropriate way to live the true religious life, and their accepting and effective language have led many people to believe in Islam. The wisdom inherent in our Prophet's (may Allah bless him and grant him peace) style is an example for all Muslims to follow. The above letter was sent to al-Mundhir bin Sawa, Ruler of Bahrain. The letter reads: "... Peace be upon you! I praise Allah with no associate, and I bear witness that Muhammad is His servant and Messenger. Thereafter, I remind you of Allah, the Mighty, the Glorious. Whoever accepts admonition, does it for his own good. Whoever follows my messengers and acts in accordance with their guidance, he, in fact, accepts my advice..."

Най-добрият пример за поведението на Мюсюлманите към хората на Писанието, както и въввсяко едно друго отношение, е Пророкът Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари). Той винаги се е отнасял изключително справедливо и милостиво към Юдеите и Християните и се е опитал да създаде една среда, основана на помирението и любовта между тези три религиозни общности. По време на Пророка Мохамед (с.а.с.) и след това са сключени разнообразни споразумения и дадени гаранции, които позволявали на Християните и Евреите да живеят като автономни религиозни общности. По време на първите години от възникването на Исляма, поради жестокостта и потисничеството, които меканските езичници упражнявали над Мюсюлманите, някои от тях по препоръка на Пророка Мохамед (с.а.с.) потърсили убежище при Християнския крал на Етиопия Негус (или aл-Наджаши). От друга страна, Мюсюлманите, които по-късно емигрират в Медина заедно с Пророка Мохамед (с.а.с.), развиват един модел на съвместно съществуване с Еврейската общност в този град, който ще се превърне в пример за всички следващи поколения. Толерантността, която бива проявена към Християнските и Юдейски общества, населяващи Арабия по времето на Ислямската експанзия, е влязла в историческите книги като важен пример за справедливостта и разбирателството на Мюсюлманите към хората на Писанието.

Six of Prophet Muhammad's (may Allah bless him and grant him peace) original letters inviting various kings and provincial governors to Islam have been preserved. These historic documents show his supreme virtue, forgiveness and affection toward others, and his determination to teach Islam. Rulers and their subjects were invited in the most appropriate way to live the true religious life, and their accepting and effective language have led many people to believe in Islam. The wisdom inherent in our Prophet's (may Allah bless him and grant him peace) style is an example for all Muslims to follow. The above letter was sent to al-Mundhir bin Sawa, Ruler of Bahrain. The letter reads: "... Peace be upon you! I praise Allah with no associate, and I bear witness that Muhammad is His servant and Messenger. Thereafter, I remind you of Allah, the Mighty, the Glorious. Whoever accepts admonition, does it for his own good. Whoever follows my messengers and acts in accordance with their guidance, he, in fact, accepts my advice..."

Един такъв пример е прочитането от Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) на айята:И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: ‘Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.’ (Коран, 29:46), след като е написал следните думи в текста на споразумение, подготвено за Християнина Ибн Харрис бин Каб и неговия народ: “Религията, църквите, животът, целомъдрието и имането на всички Християни, живеещи на изток и запад, са под закрилата на Бог, Неговия Пророк и всички вярващи. Никой от Християните няма да бъде насилван да приеме Исляма. Ако някой Християнин бъде изложен на убийство или несправедливост, Мюсюлманите са длъжни да му помогнат.”. 1

Пророкът Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) позволил на Евреите да вземат участие в Мединската спогодба, сключена с племената Авс и Хазрадж, което им дало възможност да продължат съществуванието си като отделно религиозно общество. Основата на тази толерантност към Еврейската вяра и традиции е била поставена именно в този период с клаузата от Мединската спогодба, която гласи следното: Юдеите на Бану Авф [немюсюлмански  малцинства] заедно с вярващите формираха един народ. Евреите си имат своя религия и Мюсюлманите си имат своя религия..2

The original of the letter sent by the Prophet Muhammad (may Allah bless him and grant him peace) to Shamir al-Ghassani, king of Ghassan.

Като необходимост на предписания от Бог морал Пророкът Мохамед (с.а.с.) не само проявил милост и разбиране към хората на Писанието, но също така учел и своите ученици, че Евреите и Християните, живеещи под Ислямско управление, трябва да бъдат защитавани. Привилегиите, които той им дава в селищата Адрух, Макна, Хайбар, Наджран и Акаба, са доказателство за това как Мюсюлманите не само гарантират живота и собствеността на тези хора на Писанието, но също така признават и тяхната свобода на вяра и богослужение. Следният откъс от споразумението между Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) и Християните от Наджран заслужава да му бъде обърнато внимание:

Животът, собствеността, религията, всичко, което имат или нямат, семействата, църквите и всичко, което притежават Християните от Наджран и съседните територии, ще бъде взето под закрилата на Бог и Неговия Пророк.

Нито един епископ няма да бъде преместен от своята епархия, нито някой монах от манастира си, нито пък някой свещеник от паството си, и те ще продължат да се радват на всичко както преди... Те няма да бъдат подложени на никакъв гнет или унижение и земите им няма да бъдат окупирани от нашата армия.

Всеки, който търси справедливост, ще я намери, и няма да има нито несправедливост, нито потисничество. 3 

Освен това съществуват и някои слухове, според които Пророкът Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) е присъствал на сватбите, посещавал е болните и е бил много великодушен към хората на Писанието. Пророкът Мохамед (с.а.с.) дори застлал своето наметало, за да могат Християните от Наджран, които дошли да го посетят, да има върху какво да седнат. След неговата смърт доброто отношение на Мюсюлманите към хората на Писанието продължило да се основава на толерантността, която Пророкът Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) им е оказвал по време на своя живот.

Свобода на вярата и богослужението по Ислямските земи

Caliph Umar's declaration to the Orthodox patriarch Sophronios in 638. This declaration guaranteed all of the Christians' rights in the Holy Land.

Започнало още от времето на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари), из управляваните от Мюсюлманите земи винаги е имало свобода на религията. Мюсюлманите покровителствали религиозната система, ритуалите, църквите и синагогите и духовните семинарии на Християните и Евреите. Клаузите, гарантиращи защитата на манастирите и църквите, са били съществени части от всяко едно от споразуменията, сключени между Мюсюлманите и хората на Писанието. Освен това споразуменията от по-ранните години давали възможност на Мюсюлманските пътници да си почиват в манастирите, разположени по пътищата. Това предполага, че Мюсюлманите са се опитвали да основат своите взаимоотношения и диалог с хората на Писанието върху взаимно уважение. Историческите документи разкриват, че множество Мюсюлмани са посещавали манастирите, за да пренощуват, да се нахранят или дори да проведат разговори с културна насоченост по време на своето пътешествие или военни походи.

В повечето случаи хората на Писанието откликвали сърдечно на Мюсюлманите. Следните фрази, които са взети от споразумение, подписано от Халиф Умар, което е било предоставено на Абу Убайда от сирийските Християни, заслужават внимание:

[За себе си ние поставяме следните условия:]… да не възпираме Мюсюлманите да влизат в нашите църкви ден или нощ; да отворим вратите им за пътешествениците и пътниците в неволя; … да посрещнем и нагостим всеки Мюсюлмански пътник според нашите обичаи… Ние няма да оскърбяваме Мюсюлманите, а който направи това, за наказание ще загуби правата си. 4 

The Deyr Yakup Monastery in Edessa (Urfa), first century

Както е подчертано в Корана с айята:ако Бог не отблъскваше едни хора с други, щяха да бъдат разрушени и манастирите, и църквите, и синагогите, и джамиите, където името на Бог се споменава много(Коран, 22:40), Християнските и Юдейски места за преклонение са приемани от Мюсюлманите за святи места, където се споменава Божието име. И тъй като отговорност на всеки вярващ е да закриля тези места, то по време на цялото Ислямско владичество всички Еврейски и Християнски домове за преклонение са били закриляни, така че хората на Писанието да могат да се молят и отслужват богослуженията си както пожелаят. Така например исторически документи, написани по време на управлението на Абу Бакир, гласят, че на Християните от завладения по мирен път град Табаррия са били дадени гаранции, че църквите им няма да бъдат докоснати. Подобно, в споразумението, подписано след завладяването на Дамаск, се казва, че църквите няма да бъдат разрушавани нито пък завземани. Спогодбата на Умар с жителите на Йерусалим гарантирала защитата на всички места за преклонение. През периода на завоеванието на арменския град Дабил (Двин) по времето на Осман, гаранциите, предоставени на Християните, Евреите и зороастрийците (поклонници на огъня), осигурявали покровителство над всички места за богослужение.5 

The Germus village church in Edessa (Urfa)

Освен това никога не са били отказвани реконструкцията на повредени църкви и строежът на нови манастири. Например манастирът “Св. Сергиус”  вън от Медаин, който по-рано бил разрушен от Патриарх Мар Амме, бил застроен наново по време на управлението на Осман. Укба, управителя на Египет, съдействал за строежа на Несторийския манастир, църквата в Едесса (старото име на Урфа) била реконструирана по времето на Муавия и в Александрия била построена църквата “Св. Марко”. Това са само няколко примера на тази традиция. Фактът, че в днешни дни в Палестина, Сирия, Йордания, Египет и Ирак продължават да съществуват църкви и синагоги, доказва уважението на Мюсюлманите към останалите Божии религии. Синайският манастир, който е едно от важните святи места за Християните, намиращо на Синайската планина и разположената непосредствено до него джамия, е още един пример за толерантността на Мюсюлманите. По време на Ислямското управление хората на Писанието винаги са чествали религиозните си празници както си пожелаят. От време на време Мюсюлманското ръководство дори се присъединявало към тях. Едно писмо от Несторианския Патриарх Ишояб III (650-60) разкрива милостивостта и толерантността на Мюсюлманските лидери към хората на Писанието:

Те [Арабите] не нападнаха Християнската религия, а те по-скоро хвалеха нашата вяра, почитаха нашите свещеници... и дават помощи на църквите и манастирите.6

Бенджамин от Тудела, виден Еврейски пътешественик от дванадесети век, не е могъл да скрие учудването си от разбирателството и културата на съжителство, на които станал свидетел при посещението си в Ислямския свят, и изразил невъзможността за една такава религиозна толерантност и съвместно съществуване в Християнска Европа по онова време. Той също така казал, че Евреи и Мюсюлмани се молели заедно в гробниците на различните светци и светите места, че до синагогите били построени джамии и че всяко едно от религиозните общества празнува религиозните празници и на другото.7

There are many historical places of worship and holy places in Jerusalem and its vicinity. The area is sacred to all Muslims, Jews, and Christians. Many monasteries and churches dating back to the fourth century have been preserved. Under Muslim administrators, Jews, Christians, and Muslims freely prayed in their respective places of worship and lived in peace and security. Alliances of genuine believers can recreate the same atmosphere of tranquility today.
The history of the St. George monastery in Ariha goes back to the fifth century.	The St. Sabbas Monastery was built at the beginning of the fourth century	A painting depicting Mt. Sinai

Тези исторически факти разкриват, че обратно на повечето неща, които четем днес, Ислямът е религия на мир и толерантност. Християни и Евреи са живели свободно под Ислямско управление и са се радвали на свобода на религиозните вярвания и идеи.

Спокойствие по време на Ислямското управление

Under Ottoman rule, Jews, Christians, and Muslims lived as friends, and the People of the Book were content with the Muslims' administration. This engraving depicts the prayer ceremony in the Ahida Synagogue held for the Ottoman army's victory against the Russians. The ceremony was attended by the grand vizier.

Християните и Евреите се ползвали с най-висока степен на свобода и толерантност под Ислямско управление. По време на първите няколко века след Христа Евреите угнетявали Християните; след като последните придобили повече сила, тогава те започнали да угнетяват Евреите и дори и събратята си Християни, които спадали към други секти. През Средновековието властвало потисничеството на Католическата църква над всички Евреи и Християни, които не споделяли нейните догми. И някои от тях потърсили убежище при Мюсюлманите. Потисничеството и насилието, упражнявано от Византия над живеещите в Египет и другите области Християни доминиканци, жестокостите, на които били подложени Евреите и Православните Християни, които се изправели на пътя на Католическите кръстоносци, преследването на Евреите в Европа, а също така и политиката на жестокост и потисничество, прилагана върху Мюсюлманите и Евреите в Испания, никога не са се случвали по Ислямските земи.

Един от най-съществените примери несъмнено е Османската империя. Патриархът на Анталия – Макариус, сравнява потисничеството на полските Католици срещу Православното население с Османското управление и прави следното заключение:

Ние оплакахме хилядите хора – мъже, жени и деца, убити от тези езичници. Поляците искат да унищожат всички хора с Православна вяра. Нека Бог увековечи Турската държава, защото те не се бъркат на Християните и Евреите, при условие че си плащат данъците. 8 

A painting depicting the arrival of the sultan and his entourage in a Christian city and the spectacular welcome he received. Unknown, seventeenth century.	The above picture shows Catholic, Orthodox, Jewish, and Muslim religious leaders together in Palestine. The peace brought to the area ended with the Ottoman Empire's collapse. Creating peace will be possible only by establishing an alliance of all genuine believers.

Избягалите от испанския деспотизъм Евреи открили мира и безопасността на Османска земя. Изселени от Испания и сблъскали се с още по-големи трудности в другите страни, където потърсили убежище, много от тях умрели от глад и жажда пред портите на градове, в които не били пуснати да влязат. Евреите, които били на борда на корабите от Генуа, били или жестоко експлоатирани, или продавани като роби на пиратите. Султан Баязид радушно приветствал Евреите в своята империя и за да бъде показано необходимото уважение и толерантност към Евреите, изпратил един ферман до всичките си провинции. Ферманът гласи следното: “Не само че испанските Евреи няма да бъдат връщани назад, но и ще бъдат посрещнати сърдечно; който извърши противното, като се отнесе лошо към емигрантите или им причини и най-малката вреда, ще бъде наказан със смърт... ”.9

A sermon by the chief rabbi of the great synagogue of Jerusalem, 1836. Jews living under Ottoman rule practiced their religion in complete freedom

Султан Баязид е известен в историята със своята набожност, като неговата радушност и толерантност са се основавали на морала от Корана.

Друг пример на комфортен и богат живот, воден от Евреите на Ислямска земя, можел да бъде забелязан в Мюсюлманска Андалусия. Тази държава, която създала най-напредналата цивилизация в Европа по онова време, се характеризирала най-вече с религиозната си толерантност. Андалусия постепенно отслабвала поради постоянните атаки на испанските Християни. Гранада била нейната последна крепост и историческите документи отбелязват, че “тези, които не бяха видели пищността на Еврейския живот,  не знаеха какво е това пищност”. По онова време Гранада е била най-безопасното място на света за Евреите. 10

Друг пример е Палестина, където Еврейските и Християнски общности се радвали на религиозна свобода, живеели в мир и безопасност и се занимавали с търговия и занаятчийство. Османската империя осигурила мир и сигурност в тази област в продължение на пет столетия, но оттогава насам такъв ред не е могъл да бъде установен. Свободата и толерантността, на които се радвал Йерусалим и околностите му по време на Османското управление, са описани от израелския бивш министър на външните работи Абба Ебан, както следва:

Йерусалим и Еврейската нация бяха подложени на мъчения и кръвопролития от страна на римляните и всяка една от останалите нашественически сили. Единствено след завземането на Йерусалим от султан Явуз Селим и със заздравяването на това завоевание от страна на Кануни (Сюлейман Кануни – Сюлейман Справедливия) Еврейската нация разбра какво означава хуманност, равноправие и мирен живот.11 

The Church of the Holy Sepulcher visited by Christian pilgrims, 1836. Christian pilgrims could visit Palestine, then under Muslim administration, as they wished and worship freely.

Не само в Палестина, но и в целия Ислямски свят Евреи, Християни и Мюсюлмани са живели заедно в мир и безопасност в продължение на векове. Хората на Писанието се занимавали с търговия и придобивали собственост колкото си пожелаят, така както можели свободно да избират и работят различни професии, така можели да заемат и длъжности в държавната администрация, а дори и в двореца. Те се ползвали с най-висшата степен на свобода на мисълта и словото и са осъществили научни и културни постижения, които и днес все още са с нас. Те не са били лишени от социалните си права и се радвали на религиозна свобода. Например историческите източници разкриват, че Християнските лекари от Аббасидския дворец можели да четат Библия заедно със своите семейства и тези, които работели при тях, и никой не се бъркал в богослуженията им.

Значението на науката и учените в Ислямския свят станало причина Еврейските и Християнските учени да бъдат под покровителството на самите халифи. Учени от различни религиозни движения  се събирали на срещи, организирани от държавните управници, където се дискутирали научни въпроси. Еврейските и Християнски доктори имали възможност да обменят мнения с Мюсюлманските си колеги и множество медицински творби можело да се дискутират в присъствието на халифа или някой от неговите помощници. 12 

Живеейки под Ислямско владичество, хората на Писанието вземат участие в един оживен културен живот. Мюсюлманските лидери засилили културната си протекция над завладените земи и изпращали всички културни трудове в столицата на Ислямската империя – Багдад, където те можели да бъдат изследвани от Мюсюлманските, Християнските и Еврейските учени. От своя страна всеки един от тях можел да преподава своите творби, базиращи се на тези изследвания, успоредно с религиозните си вярвания. По времето, когато Мюсюлманите подкрепяли науката и свободата на мисълта, Европа, центърът на Християнството, притежавала инквизиционни съдилища, които изгаряли хората на клада поради техните еретически,  т.е. некатолически идеи или религиозни вярвания.

"The Mosque of Omar on the Ancient Site of The Temple," by David Roberts, Mathaf Gallery, London

A photograph of the Wailing Wall, 1900.

Разбирането за справедливост на Мюсюлманските лидери станало причина множество Християни и Евреи да предадат своите дела на Ислямските съдилища, въпреки че те притежавали такива със собствените им закони. Поради нарасналия брой на заявленията на Християните в Ислямските съдилища през един период от време Несторианският патриарх Мар Тимотей I (780-825) се видял принуден да се  обърне с предупреждение към Християните. 13 

Тази ненадмината толерантност и справедливост по Ислямските земи се основавала на морала, на който ни учи Коранът. Мюсюлманските лидери, които били усвоили този морал, винаги успявали да постигнат мир, сигурност и справедливост по териториите си. Тази администрация, чийто приоритет били щастието и благоденствието на народа, създала една система, която ще служи за пример на множество поколения след това. Когато същите тези ценности на състрадание, милосърдие, справедливост, разбирателство, скромност, търпеливост, самоотверженост и набожност, произлизащи от морала на Корана, започнат да проникват в съвременните общества, то тогава ще бъде възможно да се създаде един световен ред, в който всички хора ще открият мира и сигурността.

Юридическият статут на хората на Писаниет  в Мюсюлманските общества

ората на Писанието, които живели в пределите на завладените територии, били третирани със статут на дхиммис, а не със статут на пленник, като по този начин им били осигурени определени юридически права. Дхиммис е статут, който е бил признаван на немюсюлманите, които заплащат данък с определен размер, наречен джизия, и признават Мюсюлманското управление. С това се гарантирали техният живот и собственост, ползвали се със свобода на религиозните вярвания и идеи, освобождавали се от военна служба и притежавали правото да решават споровете си в съдилища със собствените им закони. При определени ситуации данъкът джизия, който са заплатили, им се връщал обратно.

Понякога този данък към немюсюлманите е погрешно тълкуван, така че да бъде представен като несправедливост. Но както видяхме по-горе, съпоставен с протекцията, която те си осигурявали след заплащането му, той остава доста незначителен. В допълнение, събраните пари от данъка са били използвани за защита на правата и бъдещето на немюсюлманите и за оказване на грижи към нуждаещите се немюсюлмани. Когато разгледаме внимателно статута дхиммис и практиката на Мюсюлманските управници в това отношение, ще видим истинската страна на нещата.

Пророкът Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) е казал: Аз съм враг на тези, които навредят на дхиммис (хора с този статут) или ги натоварят с товар, който не им е по силите. Според този принцип Мюсюлманите приемат за свой дълг да защитават немюсюлманите, които живеят под тяхно управление. Според юридическото разбиране на Мюсюлманите дхиммис (хората с този статут) е прослойка, която е спечелила някои права, които държавата трябва да им защитава. По време на управлението на Умар ибн ал-Кхаттаб Мюсюлманите сключили споразумение с Християните от Хира. Една от клаузите гласи така: Ако някой от тях стане стар и немощен, или се зарази от някаква болест, или е бил богат, но после е станал беден, то той ще бъде освободен от данъка джизия, и той и неговото семейство ще бъдат подпомагани от държавната хазна [байт aл-мал], се намира в границите на Ислямските земи..14

Това ясно разкрива отношението на Мюсюлманските власти към хората със статут на дхиммис. Когато немюсюлманите не можели да заплащат своите данъци, те били подпомагани от държавната хазна, което е съществена форма на държавна подкрепа. Преди да подпише спогодбата с жителите на Дамаск, Умар разкрил чувствителността на Мюсюлманите по отношение на джизия и немюсюлманите:

Не отнемайте на хората земите, с които Бог ги е облагодетелствал, и както Бог е казал в Книгата, наложете им джизия (данък) според възможностите им. Ако те си заплатят джизията, то не искайте повече от тях … Ако разпределим земята им помежду ни, то за децата им няма да остане нищо… Ако земите бъдат оставени на собствениците им, то Мюсюлманите ще могат да живеят с това, което те произвеждат. Можете да им наложите джизия, но в никакъв случай не можете да ги взимате в плен. Не можете да извършвате някаква несправедливост или да ги наранявате, нито пък да отнемате каквото и да било от тяхната собственост, без да имате законно право над него. Трябва да изпълните задълженията, които сте приели в съгласие със спогодбата, която сте сключили с тях.15 

Както видяхме, истинските Мюсюлмани, които съблюдават морала на Корана, приемат за своя отговорност да защитават живота, собствеността и спокойствието на немюсюлманите. Веднъж, по време на битка с византийската армия, ситуацията станала такава, че Мюсюлманите не можели повече да осигурят необходимата защита на Християните. И така Пророкът Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) заповядал да им се върне заплатената джизия. 16 

Приятелските отношения между Мюсюлмани, Християни и Евреи от миналото са важен образец и за настоящето. Истинският Ислямски морал изисква едно толерантно отношение към членовете на различните религии, уважение на техните ценности и вярвания и създаването на обстановка, в която да е възможно едно мирно съвместно съжителство. Следователно разпространяването на този морал и усилията за отстраняването на някои изкривени модели, които биват излагани от името на Исляма, но в действителност нямат нищо общо с Ислямския морал, ще изиграят много важна роля за постигането на световния мир.

В допълнение, толерантността и разбирателството на Мюсюлманите трябва да получат съответен отзив от искрено вярващите Евреи и Християни, защото Бог е заповядал също така и на тях да обичат останалите хора и да бъдат предводители в мира и добротата.