Глава 1: Мюсюлманите И Хората На Писанието

Тази книга разкрива как Мюсюлманите, Християните и Евреите притежават общо религиозно богослужение, закони и морални ценности и са изправени пред едни и същи опасности, и призовава хората на Писанието (Християни и Юдеи) да се обединят с Мюсюлманите като вярващи събратя и да се противопоставят на атеизма, антирелигиозността и социалната, а също така и морална дегенерация. С една дума, това е покана за разпространяване на добродетел из целия свят, призив към всички Евреи, Християни и Мюсюлмани, които са искрени, добросъвестни, толерантни, отзивчиви, отстъпчиви, разумни, целомъдрени, миролюбиви и честни, да признаят, че вярваме в един и същи Бог и се стремим да живеем и разширим обсега на Божията нравственост. Членовете на тези три религии вярват, че Бог е сътворил Вселената и обхваща цялата материя с безпределната си сила; че е сътворил всички форми на живот по чудотворен начин; че е дарил всички човешки същества с душа; че през цялата история е изпращал пророци на човечеството, като Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) и Пророците Исус, Муса [Моисей], Нух [Ной], Дауд [Давид], Ибрахим [Авраам], Исак и Юсуф [Йосиф] (Бог да ги благослови и с мир да ги дари); че е сътворил живота ни според определена съдба, а също така вярват и във Възкресението, Рая, Ада и ангелите.

Хората на Писанието и Мюсюлманите също така притежават общи морални ценности. Например в един свят, в който проституцията, хомосексуализмът и наркоманията, наред със себелюбието, алчността и безмилостността бързо се разпространяват, те придават значение и се стараят да живеят в целомъдрие, непорочност, скромност, жертвоготовност, почтеност, състрадание, милосърдие и  безусловна любов.

Ние Мюсюлманите обичаме и уважаваме Пророците Моисей (м.н.) и Исус (м.н.), които е известно, че са обичани и любими при Бог, и вярваме във всички Негови Пророци. Нещо повече, ние уважаваме Еврейските и Християнски вярвания, ценности и традиции, защото Бог е повелил да приканим хората на Писанието да се обединим в “едно общо слово”:

Кажи: “О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас ­ да не служим на друг освен на Бог и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Бог!” А отвърнат ли се, кажете: “Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!” (Коран, 3:64)

Това е нашият призив към Евреите и Християните: Като вярващи в Бога и Неговите откровения, нека се обединим във вярата, любовта и да се подчиним на нашия Господ и Създател, и да Му се помолим за просвещение. Когато Мюсюлмани, Християни и Евреи се обединят под това “общо слово”, когато те осъзнаят, че са другари, а не врагове, и когато видят, че истинските врагове са атеизмът и безбожието, то тогава светът ще се превърне в едно напълно различно място.  Войните, антагонизмът, страховете и насилието ще достигнат своя край и ще възникне една нова цивилизация, основана на това “общо слово”, основана на любов, уважение и спокойствие.

Толерантността на Исляма към Християнството и Юдейството

Съществува основно различие между това как представителите на Божествено разкритите религии гледат един на друг. Юдейството не признава Християнството и Исляма, които са се появили след него, а Християнството пък признава Юдейството, но не признава Исляма, който се е появил по-късно. Ислямът обаче признава както Юдейството, така и Християнството като Божествено разкрити религии, които са се зародили чрез Божието откровение, и не гледа на тях като на системи на идолопоклонничество или със скептицизъм. А по-скоро се обръща към Евреите и Християните като към хора на Писанието и съветва Мюсюлманите да приемат и уважават техните вярвания:

Алиф. Лам. Мим. Тази Книга ­ без съмнение в нея ­ е напътствие за богобоязливите, които вярват в неведомото и отслужват молитвата, и раздават от онова, което сме им дали за препитание, и които вярват в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб, и в отвъдния живот са убедени. (Коран, 2:1-4)

Тези айяти изобразяват Мюсюлманите като хора, които вярват в разкрития на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) Коран, както и в по-рано низпосланите от Бог Писания: Писанията на Ибрахим [Авраам] (м.н.), разкритата на Муса [Моисей] (м.н.) Тора (Петокнижие), Псалмите, низпослани на Дауд [Давид] (м.н.), и Евангелието, разкрито на Исус (м.н.). С течение на времето обаче тези книги били подправени и поради тази причина съдържат както правилни (напр. вярата в Бог, целомъдрието, Съдния ден и отхвърляне на идолопоклонничеството), така и неправилни сведения. В един айят е казано така:

Той ти низпосла Книгата с истината, потвърждаваща онова, което бе преди нея. И низпосла от по-рано Тората и Евангелието за напътствие на хората... (Коран, 3:3-4)

В един друг айят се казва следното относно Тората:

В Корана е разкрито, че някои еврейски учени и равини “преиначават словата, размествайки ги” в Тората (Коран, 5:41) и ги предават погрешно: “Горко на онези, които с ръцете си пишат Писанието, после изричат: “Това е от Бог.” ­ за да го продадат на нищожна цена!...” (Коран, 2:79). Християните, от друга страна пък, правят сериозна грешка, като обожествяват Исус (мир нему) (Коран, 4:171). Това, че Бог разкрива тези грешки, обаче не означава, че хората на Писанието са в пълно невежество и грешка, защото Той също така разкрива, че някои от тях са силно набожни и отдадени на Бога:

Те не са еднакви. Сред хората на Писанието има и праведна общност ­ четат знаменията на Бог [и] в нощните часове, свеждат чела до земята в суджуд. Вярват в Бог и в Сетния ден, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното, и се надпреварват в добрините. Тези са от праведниците. Каквото и добро да сторят, не ще им се отрече. Бог знае богобоязливите. (Коран, 3:113-15)

якои от хората на Писанието вярват в Бог и в низпосланото на вас, и в низпосланото на тях, смирени пред Бог. Те не продават знаменията на Бог на никаква цена. Те имат наградата си при своя Господ. Бог бързо прави равносметка. (Коран, 3:199)

Следователно отношението на един Мюсюлманин към хората на Писанието отразява предполагаемото съществуване на истински правоверни хора сред тях. Единствено Бог знае какво има в сърцата на хората и Той разкрива, че някои Евреи и Християни са спечелили Неговото благоволение.

Пророкът Ибрахим [Авраам] (м.н.) е бил правоверен

Бог разкрива, че е сътворил закон и път за всички нации. През цялата история Той е изпращал пророци на народите, за да им съобщят Неговите закони, заповеди и забрани. В основата си всички пророци са призовавали своите народи да повярват и да се прекланят на Бог и да се подчинят на ограниченията, които Той е установил за човечеството. С други думи, всички истинни религии в автентичната си форма са основани на принципите да не се съдружава никой с Господа и на стремежа за спечелване на Божието благоволение, милост и Рай. От всички нации се очаква непременно да следват Божията воля и да вършат праведни дела, за да могат да спечелят Неговата награда:

... За всеки от вас сторихме закон и път. И ако желаеше Бог, щеше да ви стори една общност, но [така стори], за да ви изпита в онова, което ви е дарил. И надпреварвайте се в добрините! Завръщането на всички вас е при Бог и Той ще ви разкрие онова, по което бяхте в разногласие. (Коран, 5:48)

На хората на Писанието е даден различен закон от този на Мюсюлманите, но всички искрени Евреи, Християни и Мюсюлмани трябва да Му се отдадат от все сърце, да вършат добро и да се надпреварват в извършването на добри дела. Всеки един от тях, който вярва в съществуването и единството на Бог и Отвъдното и върши добри дела, в действителност следва истинната религия, разкрита на Ибрахим [Авраам] (м.н.).

Бог разкрива, че Адам (м.н.) е първият от дългия род от пророци, към който също така спадат и неговите потомци Нух [Ной] (м.н.) и Ибрахим [Авраам] (м.н.):

Мир за Нух сред народите! Така награждаваме Ние благодетелните. Той бе един от Нашите вярващи раби. После издавихме другите. И сред неговите последователи бе Ибрахим. (Коран, 37:79-83)

This painting depicts the Prophet Jesus (pbuh) healing the sick, one of the miracles he performed by Allah's will. It is on display in the Louvre Museum. "Jesus Healing the Blind of Jericho" by Nicolas Poussin (1594-1665)

От Корана научаваме, че Ибрахим [Авраам] (м.н.) е бил правоверен, което означава човек, който се е отдал на Божията воля, в никакъв случай не отстъпва в името на религията си и е благочестив. В един айят Бог повелява на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) да се подчини на тази религия:

После ти разкрихме [о, Мухаммад]: “Следвай религията на Ибрахим правоверния!” Той не бе от съдружаващите. (Коран, 16:123)

Неговите синове, внуци и останалите благочестиви вярващи, произлезли от неговия род, са приели истинната вяра, която Бог е проявил на Ибрахим [Авраам] (м.н.). Този факт е съобщен в някои айяти от Корана така:

А кой друг се отвръщаше от вярата на Ибрахим, освен онзи, който е безразсъден за себе си? Него [Ибрахим] Ние избрахме в земния живот, а в отвъдния той е от праведниците. Когато неговият Господ му рече: “Отдай се!” ­ той рече: “Отдадох се на Господа на световете.” И завеща това Ибрахим на синовете си, [а също] и Якуб: “О, мои синове, Бог избра вашата религия ­ умирайте само отдадени!” Нима бяхте свидетели, когато смъртта се приближи до Якуб и той рече на своите синове: “На какво ще служите след мен?” Рекоха: “Ще служим на твоя Бог и на Бога на твоите предци Ибрахим и Исмаил, и Исхак ­ на Единствения Бог, и Нему ще бъдем отдадени.” (Коран, 2:130-133)

Както бихме могли да видим, религията изповядвана от Ибрахим [Авраам] (м.н.) представлява допирната точка на Мюсюлмани, Евреи и Християни. За Мюсюлманите любовта, уважението и вярата в Ибрахим [Авраам] (м.н.) са също толкова важни, колкото и за Християните и Евреите. Но не трябва да се забравя, че тези, които съблюдават неговия морал, са тези, които са най-близко до него. Със своята запалена вяра в Господа, дълбоката си обич към Него, съблюдаването на всички Негови заповеди с охота и възвишената си нравственост е даден за пример на цялото човечество. Както Бог казва:

Най-близките хора до Ибрахим са онези, които го последваха, и този Пророк, и тези, които повярваха. Бог е Покровителят на вярващите. (Коран, 3:68)

Следователно всички Евреи и Християни, които вярват в Бог от цялата си душа, подобно на Ибрахим [Авраам] (м.н.) и последвалите го вярващи, трябва само да се обърнат към Бог и да последват примера на целомъдрие, искреност и проницателност на този велик Пророк. Най-добрият начин човек да покаже обичта, покорството и близостта си до пророците е да им подражава. Мюсюлманите не правят разлика между пророците и това,което им е разкрито, тъй като Бог заповядва така:

Кажете: “Вярваме в Бог и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Муса и на Иса, и в дареното на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.” (Коран, 2:136)