Встъпление: Един Нов Свят

Главната цел на тази книга е да накара читателя да преосмисли нещата, които може би досега е смятал за доста незначителни, но които всъщност са най-важните въпроси в неговия живот. В този процес обаче той ще трябва да се абстрахира от своите предразсъдъци и от някои правила, които досега е приемал за безусловна истина. Това е необходимо, защото един човек не може да взима правилни решения по какъвто и да било проблем, когато подхожда с предубеждение. Всъщност, когато някой иска да види нещо като добро, той го вижда като такова. Човек възприема нещо като лошо, тъй като той вече е решил то да бъде такова.

Не е лъжа, че тези предубеждения и презумпции в повечето случаи произтичат от самия индивид. От началото на своя живот той е натоварен с безброй много предразсъдъци, които са му внушени от обществото. Неговото семейство, близки и приятели определят субективните му оценки. Особено в съвременните общества медиите имат изключителна способност да обуславят човешките становища по отношение на определени въпроси. Вестниците и телевизията редовно преиначават доброто, като го представят като отблъскващо, неприемливо и дори вредно, докато в същото време показват лошото като добро и желателно.

Човек, който е приел всички от внушените му от обществото предразсъдъци, губи голяма част от своята индивидуалност. Той действа под въздействието на външните внушения, а не със собствения си разум. По този начин съответният човек приема за верни единствено ценностите, които са му показани като такива. Нещо повече, когато вземем под внимание, че различните общества с различно културно минало имат различни виждания относно това кое е правилно и кое грешно, то ние можем да видим, че няма голям смисъл да следваме предписанията на дадено общество, без да се запитаме за неговите субективни оценки. Именно поради тази причина нещо, което сега се смята за неправилно и неморално, може спокойно в бъдеще да бъде приемливо. За канибалите яденето на човешка плът е много нормално, както и покорството пред един луд лидер във фашисткото общество, като това в нацистка Германия, е напълно правилно за хората, които по онова време са го следвали и подкрепяли. Броят на примерите е огромен. Но това, на което трябва да акцентуваме, е, че освободеното от внушенията на обществото размишление е поведение, което означава мъдрост за мислителя. Един такъв човек непременно осъзнава, че “ценностите”, внушени му от обществото, могат да са грешни, а също така и че ако те бъдат усвоени, могат да доведат до нравствени противоречия.

Начело на темите, по отношение на които обществото е създало безброй много предубеждения, стои религията. Дори в обществото, в което живеем днес, съществуват разнообразни погрешни вярвания или фиксидеи. Особено въздействието на някои от медиите е причинило възникването на такива предубеждения за религията, които е трудно да бъдат превъзмогнати. В резултат на тези предразсъдъци в нашето общество религията се е превърнала в едно понятие, което по-голямата част от хората не смятат за важно или за което вярват, че не трябва да мислят и затова предпочитат да стоят възможно най-далеч от него. Хора, които отговарят на това описание, обаче не може да се каже, че са възприели това становище съзнателно. За тях религията е страничен въпрос, от който нямат полза. Ако човек, който има такава гледна точка, бъде попитан, той най-вероятно ще каже, че е мюсюлманин, въпреки че религията е може би едно от най-маловажните неща в неговия живот и е въпрос, по отношение на който той е доста невеж.

Всъщност един такъв човек никога, дори и веднъж в своя живот, не се е замислял сериозно за религията. Той вероятно никога не се е замислял върху въпроси като “Каква е целта на живота, защо съществувам? Защо съществува понятието ‘религия’?” и др. За него религията е нещо, което засяга главно възрастните хора, нещо, което представя някакви нравствени ценности, но до голяма степен влече след себе си много скучни, отегчителни забрани и ограничения. Той извършва някои от религиозните ритуали само на религиозни празници, фестивали или важни дни като смърт на роднина, но той намира само една малка част от тях за правилни и необходими и смята останалите за архаични и “демоде”. Въпреки че обикновено не отрича религията, той се опитва, както споменахме по-рано, да се държи настрана от нея, доколкото е възможно.

Това погрешно схващане на религията се поражда от приемането на предположенията, налагани от една част от обществото, без да бъдат подложени на независимо подробно разглеждане. Разсъждаването и обмислянето на всички страни на живота са много важни за човешките същества теми, защото именно способността да разсъждават ги разграничава от животните. В Корана, последния нравствен пътеводител, значението на размишлението е подчертано в много от айятите, както следва:

Кажи: “Чия е земята и тези по нея, ако знаете?” Ще кажат: “На Аллах!” Кажи: “Не ще ли се поучите?” ( Сура Ал-Муаминун, 84-85 )

“И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи?” ( Сура Ал-Камар, 17 )

“...Това е Аллах, вашият Господ! На Него служете! Не ще ли се поучите? “ ( Сура Юнус, 3 )

“И нима Онзи, Който сътворява, е като онзи, който не може да сътворява? Не ще ли се поучите?” ( Сура Ан-Нахл, 17 )

Човек, който не размишлява върху религията, освободен от внушенията на обществото, ще допусне две огромни грешки. Първата е, че човекът, който се опитва да стои настрана от религията, не размишлява и не знае причината за съществуването ú, или с други думи казано, той не оценява вечната мощ на Аллах.

Втората грешка е предположението, че религията ще го повлече в едно затруднение и фанатично обкръжение, изпълнено с натиск, и ще го натовари с противни на нрава му задължения. Една от основните причини за синдрома “религията е отегчителна” е преобладаващото поведение на група от хора – предполагаемо действащи в името на Аллах – които показват и популяризират гореспоменатите негативни черти, въпреки че един такъв подход няма никаква връзка с истинската религия.

Веднъж човек да поправи първата грешка ,и той ще започне да опознава Твореца и Неговите качества, като така ще спаси и себе си от суеверията, които го отдалечават от религията. Поправката на първата грешка ще му донесе остър ум и чувствителност, която от своя страна ще му помогне да поправи и втората грешка. Те ще му дадат възможност да разграничи истинската религия от други подправени форми, представящи се за религия. Тогава човекът ще осъзнае, че е лесно да се живее с религията и че тя носи истинско щастие, благосъстояние и свобода в живота му.

С една дума, обществото, в което живеем, е създало безброй предубеждения за религията. Обръщайки се към религията обаче, основният критерий трябва да бъдат нейните истински еталони, какъвто е Коранът, а не човешките пословици за религията. В Корана е посочено, че следването на “повечето от хората” не ни води непременно по пътя на Аллах.

И ако се подчиниш на повечето от тези, които са на земята, ще те отклонят от пътя на Аллах. Те следват единствено догадката и само предполагат. ( Сура Ал-Анам, 116 )

Когато човек спре “да следва стадото” и започне да мисли с душата си, той лично ще види реалността, подчертана в гореспоменатия айят от Корана. Той ще навлезе в един нов свят, който е доста различен от този на “повечето от хората”. Тази стъпка ще премахне от него незнанието, страданието и неуредиците на собствения му живот и ще му донесе безкрайната милосърдност и мъдрост на религията.

Преди да прочетете останалата част от книгата, нека ви припомним, че думата “религия” се отнася единствено за Исляма, защото “Ислямът е религията при Аллах”( Сура Ал-Имран, 19 )