Щетите от Модела на Хората, Живеещи Отдалечени от Вярата

Въпреки всички тези, споменати досега, положителни черти на вярващите все още е възможно да съществуват хора, които да бъдат отдалечени от религията. За да можем да разберем причината за това, ние трябва да разгледаме техните предразсъдъци и дотогавашни впечатления от Исляма и мюсюлманите. Тук няма да се спираме на “напълно нерелигиозните” хора или на атеистите. Моделът, за който ще говорим, е моделът на “отдалечения от вярата” човек, който е плод на обществото, в което живеем.

Най-съществената характеристика на модела на “отдалечения от вярата” човек, както споменахме и в началото, е, че той действа под внушението на обществото. Почти всяко действие на този човек носи със себе си психологията за приспособяване към мнозинството. Разбира се, тази психология оформя и неговата гледна точка по отношение на религията. Всичките му представи за вярата биват оформени от околните. Тъй като през целия си живот той дори веднъж не е прочел Корана и не го познава, то единственият източник на информация за Исляма и мюсюлманите са измислените обичаи на бабите и дядовците му или основаните на слухове предания. Той смята, че всяка дейност, представена като извършена в името на религията, е част от истинската вяра.

Ако в училище учителят по биология е еволюционист или учителят по философия – атеист, то той ще започне да си мисли, че всичко се е изяснило изведнъж (!), че разбира същността на събитията и че е надмогнал някои неща. В резултат на внушенията на определени медии, които представят някои извратени хора, секти и организации като религиозни, които описват мюсюлманите в едни случаи като жестоки, агресивни, с остарели виждания и примитивни, а в други като мързеливи, пасивни, откъснати от света, незаинтересовани, безразлични към обществото и събитията и безчувствени хора, той започва да си мисли, че познава достатъчно исляма. Нещо повече, той се мисли за толкова знаещ, че сред своите приятели не се поколебава да дава израз на шаблонни идеи и да изказва мнения за исляма. Когато се събира с хора, които имат същите виждания като него, тази негова увереност нараства още повече. И именно с тази увереност той потиска онова, което е останало от съвестта му.

Това, че религиозните практики, които той наблюдава наоколо, имат отдалечен от разума, извратен и примитивен вид, не го кара да проучи истината. Дори и да има истинска вяра, то това въобще не го интересува. И на него въобще не му се нрави мисълта да се изправи очи в очи с някои истини, които не би могъл да отрече, както и с различните задължения, които те ще му донесат, при положение, че вече е успял да потисне проблемите със съвестта си. Той дори се страхува да помисли дотолкова, че да разбере, че ако съществува такава система, която Аллах задължава хората да прилагат и за която по-нататък ще ги кара да дават равносметка, той не би могъл да се отърве от задълженията си, дори и през целия си живот да бяга от нея. Тази психология е описана по следния начин в Корана:

“И възпират от него [- Пратеника], и се отдалечават от него, но погубват само себе си, без да усетят.”(Сура Ал-Анам, 26)

Това, че голяма част от обществото страни от вярата, ще бъде най-голямото основание за него да постъпва по същия начин. Той ще бъде силно повлиян от нерелигиозния начин на живот на видните и водещи фигури в обществото, които са известни като “просветени” интелектуалци. В края на краищата “висшето общество” е средата, в която се води най-бленуваният начин на живот. Той си мисли, че оставайки настрана от вярата, е в “крак с времето” и “прави това, което правят и водещите личности”.

Поради тази обществена психология, според него, той се спасява и от притеснението за това какви ще бъдат последиците в отвъдния живот от това, че е стоял отдалечен от вярата. Дори да страниш от религията и да не ú отдаваш значение да е престъпление, неговата съвест до известна степен е чиста, защото той извършва това престъпление заедно с множеството “видни” личности. Това е типичен пример за психологията, че “отговорността намалява, когато престъплението е извършено колективно”.

В действителност обаче след смъртта си всеки човек ще остане сам. И нито “водещите личности”, нито “просветените”, нито “висшето общество” ще му бъдат от полза. Ситуацията в отвъдния живот е съобщена по следния начин в айятите:

“Всички ще излязат пред Аллах, тогава слабите ще рекат на онези, които се големееха: “Ние ви следвахме ­ ще ни избавите ли с нещо от мъчението на Аллах?” Ще отвърнат: “Ако Аллах ни беше напътил, и ние щяхме да ви напътим. Все едно е дали ще тъжим или ще търпим. Няма за нас спасение.”” (Сура Ибрахим, 21)

“Идвате при Нас поединично, както ви сътворихме първия път, и оставяте зад гърбовете си онова, което Ние ви дарихме. И не виждаме с вас вашите застъпници, за които твърдяхте, че са съдружници [на Аллах]. Вече е прекъсната връзката помежду ви и се изгуби от вас онова, за което твърдяхте.”(Сура Анам, 94)

Тъй като човек разбира погрешно понятието “да бъдеш избран”, поради това избира за свой образец и неподходящите хора. Според “невежото” общество, за “да бъде избран” един човек, той трябва да притежава ценности като пари и слава. В действителност обаче човек може “да бъде избран” единствено с искрената си близост до Аллах:

“И спомни си Нашите раби Ибрахим и Исхак, и Якуб ­ притежатели на сила и прозорливост! И ги пречистихме, за да си спомнят винаги Дома [на отвъдното]. И те са при Нас сред добрите избраници.”(Сура Сад, 45-47)

Обществото способства той да придобие разнообразни навици. Той си мисли, че преди всичко трябва да придобие определен “статус” в обществото. В противен случай не му излиза от ума какво биха казали хората около него. Т.е. единственото нещо, което му идва на ум, когато е в обществото, е “какво си мислят в момента хората около мен?”. Той дори не знае какво означава да търсиш благоволение от Аллах. Той търси единствено благоволение от хората.

Отдалеченото от вярата общество му е дало и необходимото образование относно връзките му с противоположния пол. В това отдалечено от религията общество, където един от най-разпространените лозунги е “уважение към жената и защита на правата на жената”, всъщност жената е използвана точно като един обект на експлоатация.

Логиката на това “да излезеш” с някого бива представяна на хората като единствения начин за решаване на определени социални проблеми в обществото, като бива модернизирана със съвременни термини като “флирт”, "бой френд", "гърл френд". Избирайки специално теми като чест и целомъдрие, на които в религията се отдава изключително значение, медиите се опитват да ги опозорят, като прокарват явна или скрита пропаганда, която действа на човешкото подсъзнание. 13-14-годишни момичета могат да бъдат класифицирани като “лесбийки” само защото още не са излизали с момче. Ако един млад мъж откаже да посети публичен дом, той дори може да се сблъска и с обвинението, че е “хомосексуалист”, отправено му от неговото обкръжение, чиито мозъци са покварени от медийните пропаганди. Хората, които искат по собствено желание да останат целомъдрени, около тях се създава масова психоза, или биват подтикнати към непочтеност, или биват отбягвани от обществото. Ето така върху хората се формира един социален натиск. Също така се появява и едно обществено мнение, че ако не постъпват по очаквания начин, към тях ще се породи едно съмнение и ще загубят своята самоувереност.

Под въздействието на всички тези обществени пропаганди младежът, който е започнал да гледа на проституцията като на легална, сега пък се сблъсква с пропагандата, че трябва да приема хомосексуалността като нещо нормално и че тази извратеност е право на “избор”, което засяга само съответния човек. Хомосексуалността, фанатизмът и нравствената смелост биват представяни като надскачане на себе си. Това е едно ново измерение в безнравствеността, което той трябва да преодолее.

От друга страна, според изискванията на основната философия на тази система бракът, който Аллах е обявил за законен в исляма, за да може с взаимна обич и уважение, без да се търси някаква изгода, да бъде изживян по най-емоционалния начин, бива използван като средство за взаимна експлоатация. В тази система за един мъж жената, за която ще се ожени, е в положение на стока, която ще се грижи за него в останалата част от живота му, ще го пере, ще му готви и ще задоволява сексуалните му нужди. От своя страна жената, която бива отгледана с внушенията за “залавяне на съпруг”, гледа възможно най-бързо да роди, за да привърже съпруга си към себе си и по този начин да гарантира бъдещето си. Тя гледа на него като на средство, което да ú подсигури необходимия жизнен стандарт. Тя попада под господството на мъжа, който й осигурява всичко това и използва всякакви методи, за да не изгуби съпруга си. Един такъв брак всъщност не се различава много от това да сключиш договор с една проститутка за няколко часа срещу известна сума, само че тук става въпрос за един по-дълъг, доживотен период. В действителност и двете страни не искат да приемат това, но когато му дойде времето, не се притесняват да казват, че това е реалността на живота. Има такива, които се хвалят, че са сключили разумен брак. Както стана ясно, в един такъв брак взаимната споделена точка не е обичта, а изгода и сексуалност срещу пари.

В този брак, превърнал се във връзка за изгода, разбира се, че и понятия като преданост и лоялност не означават нищо. След като в брака бъдат получени гореизброените облаги, то като естествен негов резултат с всеки изминал ден нараства броят на взаимно мамещите се и на изневерилите съпрузи. Също така нараства и броят на тези, които продължават изневерите си без знанието на съпруга (ата) или с взаимно споразумение. В крайна сметка, същността на съвременната брачна институция бива силно отдалечена от брачния модел, описан от религията, и е приведена във вид на една отваряща се към “свободната сексуалност” врата, която определени обществени среди се опитват да наложат.

Нерелигиозният начин на живот, представян като модернизъм, всъщност не е една самостоятелна философия. Това е една концептуална система, която се опитва изцяло да откъсне хората от вярата и представяната от нея гледна точка, да установи една напълно противоположна структура, както и да попречи на прилагането на правилата, които религията е наложила. Сферите, които обхваща тази концептуална система, не са ограничени само до сексуалността и брака, тя се простира до всички видове ценностни преценки. Докато една част от понятията, които ни носи религията – като целомъдрие и чест – се правят опити да бъдат напълно унищожени, друга част пък биват канализирани в собствената им система и биват преиначени, за да заблудят хората. Например, в Корана се възхваляват добродетели като искреността, безстрашието, решителността и борбеността по пътя към Аллах. Едни от най-важните характеристики на вярващия, който получава смелост от вярата си в Аллах, който не се бои от никой друг освен от Аллах и ако е необходимо, е готов да пожертва живота си, са: да се бори срещу несправедливостта и неправдата, да бъде добродетелен, да не се въздържа от никаква саможертва, за да каже истината. Но системата, за която споменахме, представя безстрашието като опитване на най-крайните извратености, честността като извършване на публичен разврат, а борбата-като доживотно защитаване и разпространяване на нечии нерелигиозни възгледи.

Когато погледнем към младите мъже, ние виждаме, че понятията “кураж” и “решителност” са отъждествени с личностни пороци като бруталност, тирания, неуважение, невъздържаност, накърняване на човешките права, опортюнизъм, злоупотреба с хората, агресивност, сприхавост, арогантност и самонадценяване. Правят се опити тази неуравновесена и извратена психология, представяна под името “хулиганство” (бабаит), да се превърне в обект на стремеж. Нетактичността, вулгарността, словоохотливостта и дрънкането на празни приказки биват възхвалявани като “целомъдрие”. В Корана Аллах съобщава, че не може да се доверим на хора, които притежават гореизброените и подобни на тях отрицателни характеристики, със следната поредица от характеристики:

“И не се покорявай на онзи, който все се кълне и е жалък, клеветник, който разнася сплетни, възпира доброто, престъпва, съгрешава, грубиян и дори извънбрачен син. А тъй като има богатство и синове, когато му бъдат четeни Нашите знамения, казва: "Легенди на предците!"”(Сура Калемът, 10-15)

Що се отнася до младите момичета и жените, за “смелост” смятат това “да бъдат заедно” с всеки срещнат, да защитават свободния секс и лесбийството, а за “искреност”- да разгласяват за изневярата на съпрузите им. “Уважението” пък се е превърнало в едно усещане за признателност, която трябва да бъде засвидетелствана на всички тези извратености.

В резултат на всички тези извратени разсъждения значението на понятието “обич” също се е променило. Обичта е пропорционална на степента на парадиране, която отсрещната страна ще ú подсигури, или с материалните изгоди. Наред с това, друга характеристика на нерелигиозното тълкуване е основаването на обичта на различни представи и имидж. Много млади момичета “се влюбват” в младеж, който дава вид на “романтичен хулиган”, само заради неговия имидж. Докато изпитва обич към някои хора с една или две посредствени отличителни черти само поради фактора имидж, когато види дори и съвсем нищожна грешка на един искрен, великодушен, уважаван и изпълнен с обич човек, тя веднага започва да го осъжда. Но когато един ден види някакъв “нехранимайко”, който няма нито една положителна черта, да плаче, изведнъж вените ú се изпълват с обич и състрадание.

Обуславяйки възгледите му за мярка и ценност, границите на неговите чувства и мисли, обществото, в което се намира, го превръща в човек, който въобще не мисли за Аллах, религията и целта на своето съществувание. Той така или иначе няма никакво време, което да отдели, за да помисли върху тези неща. С други думи, обществото, което го е програмирало и което държи юздите, му възлага безброй много задачи. Необходимо е преди всичко, казано на езика на невежото общество, “да изкара коня от калта си” и после да спечели определен “статус” в това общество. За да постигне това, той ще използва другите хора и ако е необходимо, ще ги смачка, ще ги елиминира.

Това е така, защото според това разбиране на невежите “животът е борба” и отново според същото разбиране “голямата риба трябва да погълне малката”. На елиминирането на слабия и изпадналия пък се гледа като на природен закон. Докато вредите на другите не го засегнат, няма никаква пречка те да продължават да разсъждават по същия начин, тъй като “змиите, които не го закачат, могат да живеят колкото си искат”.

Но когато нещата не се развият така, както той е очаквал, не постигне необходимия успех и не спечели обществения статус, за който е мечтал, то същата философия започва да действа, но този път срещу самия него. И не щеш ли вижда, че изведнъж и той се е присъединил към тези, на които обществото гледа като на презрени, смазани, унижени и отбягвани. Методите, които преди е смятал, че ще го издигнат, сега го взимат на прицел. Приятелите му са изчезнали, той е останал нещастен и сам-самичък.

И сякаш това не е достатъчно, той забелязва, че около него започват да бродят по-големите риби. Не може да намери човек, на когото да се довери; клон, за който да се хване; ръка, която да му бъде подадена. Точно когато си мисли, че е попаднал в пълна безизходица, той намира последния изход в отправянето на молба към Аллах.

В Корана е съобщено по следния начин за това как отдалечените от религията хора се обръщат към Аллах, когато са в безизходица:

“Той е, Който ви придвижва по суша и море. Когато сте на кораби и се носят с хората при попътен вятър, и те му се радват, връхлита ги бурен вятър и вълните ги връхлитат от всички страни, и мислейки, че са обградени, зоват Аллах, предани Нему в религията: “Избавиш ли ни от това, непременно ще сме от признателните!””(Сура Юнус, 22)

Но този човек, когато Аллах се отзове на молитвата му и нещата започнат да си идват на мястото, запазва старото си поведение, като че ли не е бил той този, който преди това се е молил на Аллах:

А щом ги избави, ето ги ­ сеят развала по земята в безправие! О, хора, вашата развала е срещу самите вас. Наслаждавайте се на земния живот! После при Нас е вашето завръщане и ще ви известим какво сте вършили. (Сура Юнус, 23)

Според извратения му начин на мислене “не трябва всичко да се тълкува като метафизично, а трябва да бъдем реалисти”. Той е изживял една случка и се е спасил посредством своите усилия. Научил е “истините на живота”. Лошите дни са отминали, но това вече е останало в миналото. Той вече е по-опитен, по-зрял.

За този нелеп начин на мислене на нерелигиозните хора е споменато и в Корана:

И ако дадем на човека да вкуси милост от Нас, а после му я отнемем, той е отчаян, непризнателен. И ако му дадем да вкуси благодат след беда, която го е засегнала, казва: “Отидоха си злините от мен” и е радостен, самохвалец. (Сура Худ, 9-10)

Старата нерелигиозна философия на един такъв неблагодарен човек се е пригодила и вкостенила още повече. И в останалата част от живота му ще му се случат подобни неприятности. Може би Аллах – в случай, че му се помоли – всеки път ще му помага. Но докато той не си извади поука от тези неща и не избере правия път, ще се отдалечава от Аллах и ще пропусне предоставяните му една подир друга възможности.

Най-лошото обаче е, че ако в едно такова положение той се сблъска със смъртта, вече ще бъде късно и няма да му бъде предоставена нова възможност. Защото той по време на целия си живот е разкрил какво представлява. В много от айятите на Корана Аллах предварително е съобщил за разкаянието, което ще изпитва този човек, когато се изправи очи в очи с истината:

И ако ти би видял, когато бъдат изправени пред Огъня, как ще рекат: “О, ако бъдем върнати, не ще взимаме за лъжа знаменията на нашия Господ и ще сме от вярващите!” Да, ще им се яви онова, което преди са скривали; но и да бъдат върнати, пак ще повторят онова, от което бяха възпрени. Наистина те са лъжци. (Сура Анам, 27-28)

Докато и в останалите айяти от Корана бива подчертавана същата психология, преди човек да изпадне в това безизходно положение, той бива посъветван още докато е жив, да се обърне към Аллах:

А когото Аллах остави в заблуда, той няма покровител след това. И ще видиш угнетителите, когато съзрат мъчението, да казват: “Няма ли път за връщане [към земята]?” И когато бъдат докарани [пред Огъня], ще ги видиш смирени от унижението, гледащи скришом. А вярващите ще рекат: “Губещите са онези, които погубиха себе си и семействата си в Деня на възкресението.” Да! Угнетителите ще са в постоянно мъчение. Те нямат покровители, които да ги бранят, освен Аллах. А когото Аллах оставя в заблуда, няма за него спасение. Откликвайте на вашия Господ, преди да е дошъл Денят, който Аллах не ще върне назад! Не ще има за вас убежище в този Ден и не ще отречете [вашите грехове]. (Сура Шура, 44-47)