Разкритата в Корана Религия и Религията на Нашите Прадеди

"И когатосторят скверност, казват: “Заварихме с това нашите предци и Аллах ни го повели.” Кажи [о, Мухаммад]: “Аллах не повелява скверността. Нима говорите за Аллах, каквото не знаете?””
(Сура Ал-Араф, 28)

“И когато им се каже: “Следвайте онова, което Аллах е низпослал!” ­ казват: “Не, ще следваме онова, с което заварихме предците си!” Ала нима и ако техните предци не са проумели нищо и не са били напътени?” (Сура Ал-Бакара, 170)

Невъзможно е да си представим, че там, където е изоставен Коранът, може да съществува истинска религия. Следователно трябва добре да разграничим религията според Корана и онези традиции, които погрешно се смята, че са част от истинската религия. Трябва да отделим специално внимание на следното: ако религията бива схващана не като прилагане на Корана, а като продължаване на останалите от прадедите ни традиции, то тогава тази религия не е ислям.

Днес много хора се смятат за вярващи, въпреки че не знаят много за Корана. Това ни показва как се е покварила обстановката. Религията може да бъде запазвана като наследство от прадедите ни, но би било погрешно – освен по волята на Аллах – да се чака каквото и да било величие при Аллах.

Много общества, като се започне от будисти и евреи и се стигне до африкански племена, боготворящи тотем, прилагат своята религия единствено като наследство, останало от дедите им. Следователно нито един от техните обичаи не се равнява на истинската религия. Това е така, защото целта на тези “религии” не е да се спечели благоволението пред Аллах, както е в истинската религия, а да се изживее носталгичното удоволствие, което продължаването на традицията носи, а понякога дори и получаването на определени изгоди.

В религията, на която ни учи Коранът, основното е божието одобрение. Един от айятите обяснява това нещо така:

“Дали онзи, който основава постройката си върху боязън и благоволение пред Аллах, е по-добър, или онзи, който основава постройката си накрай ронлива стръмнина и рухва с нея в огъня на Ада? Аллах не напътва хората-угнетители.”( Сура Ат-Тауба, 109)

От айята става ясно, че вяра, която не е основана на божието одобрение, както и религия, която не е построена върху него, водят до пагубен край.

Впечатленията, които повечето хора имат за религията, в действителност са впечатления от традиционната религия. От своя страна, традиционната религия притежава един много широк репертоар, като се започне от чудеса и се стигне до безбройни суеверия и обреди. Всъщност много хора забелязват, че тази традиция е основана на някакви неразумни неща и съдържа неизмерна “софистика”. Но тъй като не искат дори и да си направят труда да проверят вярната страна на нещата, то, както казахме в началото, те избират пътя, по който “да бъдат възможно най-далеч от религията”. Нещо повече, тази софистика, която е нерелигиозна, но в рамките на традицията е представяна като религия, е сама по себе си основателна почва за отдалечаването на хората от вярата. Но тези хора се заблуждават.