Основни Въпроси

Както бе споменато по-рано, първата грешка, която допуска предубеденият човек, е опитът му да оцени религията, без да помисли за Аллах. Например социолозите, които извършват проучвания върху религията, могат да напишат хиляди книги за това как са възникнали религиите и как те социологически въздействат на обществата. Но въпреки всички тези велики академични трудове те не могат да разберат дори и едно на хилядна от това, което знае за религията един човек, който наистина е живял религиозно.

Такива хора наистина не са способни да разберат истинската същност на Божията хармония, която е основата на религията. Всеки, който реши да опознае Исляма, е необходимо първо да разбере съществуването на Аллах. Ако не вярва в Аллах, той просто ще изследва Корана и мюсюлманите от гледна точка на своето собствено ограничено виждане за живота.

Ето така Коранът изразява неодобрение към такива хора:“Да, взимат за лъжа знанието, което не обхващат и още не е дошло при тях неговото тълкуване.” ( Сура Юнус, 39 )

Ислямът не е човешка идеология, за която могат да бъдат изложени недообмислени идеи и необосновани заключения от външния свят. Един човек може да разбере същността на Исляма единствено ако осъзнава съществуването на Аллах и живее така, както изисква Коранът.

Всъщност съществуването на Аллах и реалността, че няма друг бог освен него, са кристално ясни факти. Но в “невежото общество”, където хората не използват своя разсъдък в резултат на своя навик към безразличие и ленивост, те израстват слепи и не могат да проумеят тази реалност. Именно това е причината, поради която те са заклеймени като “невежо общество” (Jahilliyah).

Един от многото айяти от Корана, третиращи размишлението върху съществуването на Аллах, описва съвета на Всемогъщия към Пророка за това как той трябва да се отнася с невежите:

“Кажи: “Как мислите, ако Аллах ви отнеме слуха и зрението, и ви запечата сърцата, кой друг бог освен Аллах би ви ги възстановил?” Виж как подробно им разясняваме знаменията! После пак се отвръщат.” ( Сура Ал-Анам, 46 )

Един кратък пример може да ни помогне да разширим кръгозора си и да премахнем вроденото ни невежество. Нека допуснем, че има човек, накойто изтрием всичко от паметта, включително и знанието за тялото му. Ако той се озове на място, подобно на Земята, то тогава как би се почувствал? Той несъмнено би бил изключително смаян и удивен. Първото нещо, което би забелязал, би било неговото тяло. Той не би осъзнал, че в първото място неговото тяло, в действителност, му е принадлежало, защото той размишлява за него като за външен предмет, както всички останали неща в историята. Следователно за него би било много интересно да може да контролира частите от тялото си и да ги кара да правят онова,коетотой иска. Той най- вероятно би се опитал да разгадае смисъла на ръката си, като за известно време я раздвижва нагоре-надолу.

Той би открил подходяща среда за тялото си, причината за съществуването на която все още би била непозната за него. Там би имало безопасна земя, на която да стои, ясен образ на гледката, хубави парфюми за мирисане, разнообразни животни, подходяща и точно съобразена с тялото въздушна температура, подходяща за дишане атмосфера и хиляди други прецизни равновесия. Би имало годни за ядене плодове, които да задоволят глада му, чиста и свежа вода, която да разхлади изсъхналото му гърло и още много други неща.

Нека за момент поставим себе си на неговото място и поразсъждаваме за малко. На място като това бихме ли просто отишли и започнали да се веселим, или бихме били достатъчно благоразумни да се запитаме за някои решителни въпроси? Бихме ли се опитали да разберем кои сме и защо сме там, каква е причината за нашето съществувание, каква е причината за съществуването на настоящия ред, или просто бихме пренебрегнали тези въпроси и бихме се интересували от това как да се наслаждаваме на живота ни? Няма ли първите въпроси, които ни дойдат наум, да бъдат:

◉ Кой съм аз?
◉ Кой ме създаде и кой създаде съвършеното тяло, което притежавам?
◉ Кой създаде великолепния ред около мен?
◉ Какво иска от мен, какво се опитва да ми покаже?

Дори един слабоумен човек би си помислил, че няма нищо по-важно от това да намериш отговора на тези въпроси. Някой, който не им обръща внимание и предпочита по-скоро да прекара живота си в задоволяване на физическите си нужди, шляейки се през деня и спейки през нощта, несъмнено би бил едно безразсъдно същество. Някой трябва да е създал тялото му и всичко, което го заобикаля, и всички те би трябвало да са се появили внезапно. Веднъж след като е сътворен, то всяка секунда от останалата част от живота му също би трябвало да бъде зависима от това Всевисше Същество, което го е създало в началото. Какво би било по-важно от това да имаш познания за това Всевисше Същество, което очевидно притежава огромна сила?

Нека продължим с нашия пример и допуснем, че след като е вървял известно време по сушата, човекът достига до един град. Там има различни видове хора, по-голямата част от които са доста вулгарни, честолюбиви и лицемерни. И почти никой не мисли за Притежателя на мястото, в което живеят, или за самото място. Въпреки че всеки си има работа, цел или идеология, хората от града не могат да придадат добър ред на града, от който всеки един би бил доволен.

Нека допуснем, че той среща няколко човека, които обитателите на града не харесват и към които изпитват гняв и антагонизъм. Поради характерните черти на тези хора той веднага вижда, че те са значително по-различни от останалите в много отношения. Той усеща, че като човешки същества те са приветливи, благоразумни и заслужаващи доверие. Те изглеждат скромни и говорят ясно, умерено и разумно. Той лесно би видял, че у тях няма нищо нередно, ето така той бива смутен и изпълнен със съмнения относно причината, поради която жителите на града мислят по друг начин.

Нека допуснем, че той започва разговор с тях и те му казват: “Ние имаме различни виждания за живота и мислим различно от останалите хора, защото ние сме осведомени, че това място и всичко в него има Собственик. Ние сме осведомени също така, че Неговата сила е над всичко и че Той е създал това място и всичко в него, за да ни подлага на изпитания и ни обучава, докато дойде денят, когато Той ще напусне това място. Има една книга, която Той е изпратил, и ние водим живота си съобразно тази книга.”

В една такава ситуация той не може да бъде сто процента сигурен в това дали тези хора наистина казват истината или не. Но той вероятно би разбрал, че това, което те говорят, е доста важно. Той би почувствал, че в този момент няма нищо по-важно от това да получи повече информация за тези хора и би бил изключително любопитен за книгата, за която те говорят, нали?

Единственото нещо, което ни възпира от това да бъдем толкова разсъдливи както човекът от примера, е нашето продължително съществуване на тази земя. Ние сме изживели процес на израстване, а не сме се появили внезапно като възрастни като човека от разказа. Следователно трябва да признаем, че по-голямата част от нас са в състояние подобно на това на хората от града в примера, което се дължи на пренебрегването от нас на тези въпроси. Това, което също трябва да имаме предвид, е, че в действителност почти никой от хората в града не е помислил за по- горе изброените въпроси, не е намерил сам някакви логически отговори и след това да се е отвърнал от Висшето Същество, този, който го е сътворил. Всъщност, по-голямата част от тях дори не преминават през тези стъпки, а просто захвърлят тези въпроси настрана и спират да мислят за тях поради тяхното “всеобщо невежество”.

Ние осведомени ли сме за факта, че “невежото общество”, в което живеем, ни пречи да отговорим на тези споменати по-горе съдбоносни въпроси, като ни заангажира с въпроси като: “Какво ще ям довечера, коя дреха ще облека утре?” или “Какво мисли тя за мен, какво ще му кажа?”? За съжаление това не показва нищо друго освен едно бездънно невежество, макар да твърдим, че живеем във века на информацията.

Сега вие имате една възможност! Помислете за пълното невежество, на което сте били подложени от едно такова “невежо общество”, и си задайте следния въпрос, върху който досега не сте мислили или сте го отхвърляли с недостатъчни обяснения: как съм започнал съществуванието си?

За да можем да отговорим на тези въпроси, би било полезно да започнем с физическото начало на нашето съществувание и да помислим върху необикновеното събитие “раждане”.

Кратката история на раждането може да бъде обобщена по следния начин:

Сперматозоидите, които ще станат причина за възникването на нов човек, се произвеждат в една област ‘извън’ тялото на мъжа. Причината за това е фактът, че производството на сперматозоиди може да протече само в подходяща среда с температура 35оС, което е два градуса под средната телесна температура. Мъжките тестиси са единствените телесни части с такава температура. За да може температурата да бъде поддържана на необходимото ниво, е активиран и един друг механизъм. Кожата, покриваща тестисите, се свива, когато е студено и се изпотява, когато е топло, за да запази температурата в тази област постоянна. На минута се произвеждат около 1000 сперматозоида и те притежават специфично устройство, което улеснява дългото им пътуване от мъжките тестиси до женската яйцеклетка. Един сперматозоид се състои от глава, шийка и опашка, с използването на която извършва наподобяващи на риба движения, за да достигне до майчината утроба.

Предната част, която носи генетичния код на бъдещото човешко същество, е покрита със специална защитна обвивка. Ползата от тази обвивка се забелязва при навлизането в майчината матка. Това място е много киселинно, за да предпазва майката от микроби и други чужди частици като сперматозоидите, но с употребата на тази защитна обвивка повечето сперматозоиди успяват да останат живи.

Не само сперматозоиди са изхвърлени към матката. Спермата е смес, която се състои от много други течности. Тези течности съдържат захар, която осигурява енергия на сперматозоидите. Спермата, която по химичната си форма е основа, неутрализира киселинната среда на входа на матката и създава една сигурна среда за сперматозоидите. Тя също прави средата хлъзгава, така че сперматозоидите могат да се придвижват по-лесно. Докато достигнат до яйцеклетката, сперматозоидите осъществяват едно трудно пътешествие в майчиното тяло. Без значение колко упорито се опитват да оцелеят, единствено хиляда сперматозоида от 200-300 милиона могат да достигнат до яйцеклетката.

В светлината на тази кратка информация нека се опитаме да открием отговорите на някои въпроси, които ни преминават през ума: Как може сперматозоидът да създаде себе си толкова подходящ за навлизане в матката на майката, за която той предварително не е знаел нищо? Как сперматозоидът може да бъде произведен в мъжкото тяло, така че да може да оцелее и да намери пътя до яйцеклетката в матката на майката, въпреки защитния механизъм на женското тяло, за който сперматозоидът предварително не е имал ни най-малка идея? Как може да се случи това?

Тъй като сперматозоидът няма способността предварително да се адаптира към непозната среда, то единственият възможен отговор на тези въпроси е, че той просто е сътворен по този начин.

Нека продължим с кратката история за раждането:

Яйцеклетката е голяма колкото почти половин кристалче сол. Мястото, където яйцеклетката и сперматозоидът се срещат, се нарича фалопиева тръба (яйцепровод). Яйцеклетката отделя специална течност, която служи като пътеводител на сперматозоидите до нея. Когато се приближат до нея, тяхната защитна обвивка се разтопява от друга, отделена от яйцеклетката, течност. Като резултат, върху обвивката на предната част на сперматозоидите се появяват торбички с разтворен ензим. С употребата на тези ензими сперматозоидът, който трябва да оплоди клетката, прониква през яйцеклетъчната мембрана. Когато сперматозоидите заобиколят яйцеклетката, те започват да се състезават един с друг, за да влезнат в нея. В повечето случаи само един сперматозоид опложда яйцеклетката и от този момент нататък няма никаква възможност който и да било друг сперматозоид да влезне в нея. Преди оплождането електрическите потенциали на сперматозоидите и яйцеклетката са различни, именно поради тази причина те се привличат. След влизането на първия сперматозоид обаче електрическият заряд на яйцеклетката се променя, като се сдобива с изтласкващ ефект към останалите сперматозоиди.

Накрая ДНК информацията на мъжа, съдържаща се в сперматозоида, се смесва с ДНК информацията на жената. В този момент там се оформя една нова клетка (зиготата), което е новото човешко същество вътре в майчината утроба.

След обмислянето на тази информация един друг въпрос ни идва наум: Как става така, че яйцеклетката е подготвена да приветства сперматозоида, все едно, че е “знаела”, че ще се срещне с него? Как се случва това? Единственият възможен отговор на този въпрос е, че яйцеклетката е сътворена, за да бъде подходяща за сперматозоида. Това става по волята на Творец, който също така е създал сперматозоидите и който контролира както тях, така и яйцеклетката.

Необикновената същност на раждането не завършва само с това. Оплодената яйцеклетка се прикрепва към матката чрез специалната си валчеста повърхност. Малките издатини по повърхността на яйцеклетката изпъкват и навлизат дълбоко в майчината матка, подобно на корените на растенията в земята. Зиготата започва да се развива чрез отделяните от майката хормони. Яйцеклетката продължава да получава храна, осигурена ú от майката.

С течение на времето клетките започват да се делят и броят им нараства по модела две-четири-осем-шестнадесет. В началото всички клетки, които са формирани от делението на предходните, имат едни и същи свойства. Тогава внезапно новоформираните клетки някак си започват да се диференцират, като показват самостоятелни характеристики, тъй като трябва да формират различните органи на плода. На науката днес все още ú липсва компетенция, за да даде задоволителен отговор на въпроса защо и как точно става тази диференциация на клетките, а също така и как те оформят различните органи с такова съвършено устройство.

След като мине известно време, в наподобяващия желе плод настъпват драстични промени. В меката структура започват да се оформят едни относително недодялани кости, всяка една от които, учудващо, се намира на точното си място. Смайващото тук е, че докато всички клетки в началото притежават напълно еднакви характеристики, минавайки през процеса на диференциация, някои от тях се превръщат в чувствителни към светлината очни клетки, други в нервни клетки, които възприемат топлина, а трети формират тези клетки, които улавят звуковите вибрации. Най-накрая изграждането на плода завършва и на света се ражда едно ново бебе. В този стадий то е 100 милиона пъти по-голямо и 6 милиарда пъти по-тежко от първоначалната си форма, когато е било оплодена яйцеклетка.

Същественото е, че разказаната тук “кратка история” ни засяга, защото това е историята за това как сме започнали съществуванието си. Следователно, за един човек кое би могло да бъде по-важно от това да открие чие творение е това сложно, но необикновено събитие? Когато прегледаме бегло тази кратка история, ние попадаме на много други въпроси, на които науката, която се намира под влиянието на материализма, още не може да намери никакви отговори.

Но все още има много въпроси, които се нуждаят от отговор. Единият от тях е: Как може клетките с един и същи строеж да започнат да се обединяват в групи и докато се размножават, да формират различните органи на тялото?

Всъщност на тези въпроси, отнасящи се до раждането, няма никакъв отговор, освен да приемем наличието на Творец. Би било голяма грешка да мислим, че всички тези сложни операции протичат от само себе си и случайно. Как клетките са се споразумели да формират “човешките органи”?

Нека помислим малко повече върху това. Нека предположим, че двама разумни възрастни се срещат и решават да работят по един инженерен проект. Дори между тези двама души е неизбежно възникването на някакви неразбирателства и това би изложило проекта на риск. Тогава, как биха могли хиляди и милиони клетки да работят заедно и да формират един напълно съвършен организъм без каквато и да била злополука? Кой би дръзнал да отговори на този въпрос: “Това може би е в резултат на случайност”? Днес някои “учени” атеисти обясняват това изумително явление като “магията на природата”. Какво означава това? Кой или какво е природа? Природата не е ли също сътворена?

Друг опит за отговор на този въпрос може да бъде обяснението чрез майката и бащата, което би било безсмислено. Ролята на родителите в тази ситуация всъщност е незначителна. Нито майката, нито бащата са осведомени за това какво става в тях – производството на полови клетки, оплождане и развиване на плода. Дори точната дата на раждането е неизвестна за майката, защото тя няма никакъв контрол над раждането. Въпреки това, майката и бащата са виждани като “начало на нечий живот”. Но дали това е така?

Майката и бащата са много важни за детето им, тъй като играят роля в неговия живот. От друга страна, човек никога или рядко мисли за своя истински Творец. Не е ли истинският Творец, който притежава първичната сила и контрол върху раждането, живота и смъртта, този, който заслужава повече любов и уважение? Неговото съществувание е ясно, а съществуването на каквото и да било друго нещо без Него е невъзможно. Единствено Аллах може да сътвори някого или нещо, защото, както пише в сура Ал-Ихлас 3: ”той нито е раждал, нито е роден”.

В Корана сътворението е обяснено така:

Сътворихме Ние човека от подбрана глина, после го оставяме ­ частица сперма ­ на сигурно място, после от частицата сперма създаваме съсирек и създаваме късче като надъвкано месо, и от късчето създаваме кости, и покриваме костите с плът, после го оформяме в друго творение. Благословен е Аллах, Най-прекрасният Творец! ( Сура Муаминун, 12-14 )

При това положение става ясно, че няма никаква разлика между нас и човека от предходния разказ, който беше сътворен “внезапно” и беше любопитен за това кой е създал него и всичко около него. Разбира се, той намира себе си като пораснал и без никакви родители, които да са го родили и отгледали. Но сега ние също знаем, че започването на съществуванието ни по никакъв начин не може да бъде обяснено с родителите, следователно можем да приемем ситуацията, в която се намираме, като сходна с тази на човека от разказа.

В една такава ситуация най-важното нещо, което трябва да се направи, е да се потърси само истината, да се слушат тези, които твърдят, че имат познания и доказателства за тази истина, и след това да се помисли върху това, което разказахме. Вземете отново човека от разказа. Както знаем, в града той се срещнал с някакви хора, които му казали, че ще го запознаят с Твореца, който е сътворил него и всичко наоколо и че има изпратена от Него книга. Какво мислите, че той ще направи? Ще ги послуша ли, или просто ще се отвърне от тях и ще предпочете да бъде въвлечен в толкова посредствени, всекидневни въпроси като: “Какво ще нося довечера, какво ще му кажа?” Това са всекидневно повтаряни въпроси, които един ден, когато смъртта го сполети, ще се обезсмислят. Кое от тези две предпочитания е по-разумно, логично и добросъвестно? Вие без съмнение знаете правилния отговор за този човек. Но какво е за вас?

В други айяти от Корана чудото на сътворението е разкрито така:

Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор? Нима той не бе частица сперма, която се изхвърля? После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери. И създаде от нея двата пола ­ мъжа и жената. Нима Той не е способен да съживи мъртвите?(Сура Ал-Кийама, 36-40 )

Аллах ви сътвори от пръст, после от частица сперма, после ви стори съпрузи. И никоя жена не забременява и не ражда без Неговото знание. И нито се дава дълголетие на дълголетник, нито се скъсява възрастта, без да е записано в книга. Това е лесно за Аллах.(Сура Фатир, 11)

Човекът е бил сътворен от Аллах и като едно сътворено същество той не може да промени този факт. Той не може да изложи каквото и да било друго обяснение за своето съществуване. Тъй като е бил сътворен, той не би бил оставен неконтролиран и безотговорен, както се казва и в горе цитирания айят. Това, разбира се, е целта на сътворението. Тогава къде той ще открие отговорите?

Има само един отговор на тези въпроси и той се намира в книгата, която Аллах му е изпратил.