Кажи: “Чия е земята и тези по нея, ако знаете?” Ще кажат: “На Аллах!” Кажи: “Не ще ли се поучите?” Кажи: “Кой е Господът на седемте небеса и Господът на великия Трон?” Ще кажат: “Аллах!” Кажи: “Не ще ли се побоите?” Кажи: “В чии ръце е владението на всичко, щом Той покровителства, а не е покровителстван, ако знаете?” Ще кажат: “На Аллах!” Кажи: “Как тогава сте омагьосвани?” Да, Ние им дадохме истината, а те са лъжци.
(Сура Ал-Муаминун, 84-90)
Нека се върнем към нашия пример, който дадохме в началото. Ние бяхме споменали, че в града имало една група от хора, които били много по-различни от другите във всяко едно отношение и към които всички останали жители на града били враждебно настроени. Нещо повече, ние бяхме пояснили, че тази група от хора имала книга, която им е била изпратена като пътеводител от Владетеля на града и на всичко останало. В Корана тези хора са наречени мюсюлмани. Те са вярващите. Това, на което ние ставаме свидетели обаче, е, че тези хора не са харесвани от останалите обитатели на града. Ние също така бяхме споменали, че обществото в този град било “невежо общество”. Но това не означава, че това общество е нерелигиозно. Точно обратно, хората от това невежо общество се смятат за много религиозни. Религията, която изповядват, обаче не е истинската религия. Тя е религия на традицията, една религия, изпълнена с неоснователни и дори опорочени вярвания и обичаи, които водят своето начало от религията на техните бащи. Те си мислят, че следват правилната религия и се опитват настоятелно да я запазят жива. Коранът споменава за тази характерна черта в следния айят:
“И когато им се каже: “Следвайте онова, което Аллах е низпослал!”, казват: “Не, ще следваме онова, с което заварихме предците си.” Ала нима и ако сатаната ги е зовял към мъчението на Пламъците?” (Сура Лукман, 21)
Една от най-важните характеристики на “невежото общество” е, че неговите членове защитават традицията си в името на Аллах. Всъщност, това е една лицемерна защита, защото те фактически не се интересуват от Аллах. Докато те – особено лидерите и водещите групи в града – никога не спират да възхваляват Аллах, те се отвръщат от Него, ако религията противоречи на интересите им – дори когато убиват един от Божиите пророци, което е най-голямото престъпление, те се кълнат в Аллах.
“И имаше в града деветима, които сееха развала по земята и не се поправяха. Рекоха: “Да се закълнем в Аллах, че през нощта ще нападнем Салих и неговите хора, после ще речем на ближните му: “Не присъствахме при гибелта на хората му. Ние говорим истината.”” (Сура Ан-Намл, 48-49)
В “невежото общество” има и такава група, която познава Корана и се е заклела да следва неговата религия, но които предпочитат “мимолетностите на този свят” и се отвръщат от религията. Въпреки цялото това лицемерие те се представят като “безусловни мюсюлмани”.
И остана след тях потомство, което наследи Писанието. Взимат мимолетностите на този свят и казват: “Ще ни се опрости.” И ако пак им дойде подобна мимолетност, взимат я. Не бе ли взет от тях обет в Писанието, че ще казват за Аллах единствено истината? А изучаваха онова, което е в него. Отвъдният дом е най-доброто за онези, които се боят. Нима не проумявате?( Сура Ал-Араф, 169)
В такъв случай, необходимо е едно по-внимателно наблюдение, за да се разбере дали един индивид или група от хора са истински мюсюлмани или не. Защото, както е казано ясно в горния айят, да говориш постоянно за религия не показва непременно, че говорещият е истински вярващ. Някой би си помислил, че такива хора трудно се намират и че са много малко на брой. Те обаче са множество и в много айяти на Корана открито е споменато тяхното съществуване.
“А някои от хората казват: “Повярвахме в Аллах и в Сетния ден.” Ала те не са вярващи. Стараят се да измамят Аллах и онези, които повярваха, ала мамят само себе си, без да усетят. Носят в сърцата си болест и им надбави Аллах болест. За тях има болезнено мъчение, защото са лъгали.” ( Сура Ал-Бакара, 8-10)
Други айяти ни предупреждават, че когато тези “религиозни хора – лицемери” биват запитани по определени въпроси, те отговарят “използвайки думите на един вярващ”.
“Кажи: “Кой ви дава препитание от небето и от земята? Или кой владее слуха и зрението? И кой изважда живото от мъртвото, и изважда мъртвото от живото? И кой управлява делото?” Ще рекат: “Аллах!” Кажи: “А нима не се боите?” Това е Аллах, вашият истински Господ. И какво друго има извън истината освен заблудата? Как сте отклонявани!” ( Сура Юнус, 31-32)
“И ако ги попиташ кой ги е сътворил, ще кажат: “Аллах!” Как тогава биват подлъгвани?” (Сура Аз-Зухруф, 87)
