И не сътворихме напразно небесата и земята, и всичко между тях. Сътворихме ги само с мъдрост. Ала повечето от тях не знаят.
(Сура Духан, 38-39)
В началото на книгата дадохме един пример и споменахме за един човек, появил се “изведнъж”. Припомнихме с какво голямо удивление и възхищение този човек би гледал на собственото си съществувание и на заобикалящата го обстановка. И подчертахме, че нашето положение не се различава по нищо от положението на този човек, но навиците, които сме придобили от обществото, са ни накарали да забравим да се учудваме, да се възхищаваме, да усещаме съвършенството. С други думи, отбелязахме, че не виждаме чудесата, които са ни пред очите.
Един от основните въпроси, на които се обръща внимание в айятите от Корана, е разрушаването на незаинтересоваността, която е резултат от тази умствена леност и навици. Докато в Корана се разказва за племена, които, за да станат вярващи, чакали чудеса и по този начин се отклонили от правия път, там се подчертава и фактът, че така или иначе всичко, което е около нас, е изпълнено с “чудотворни” явления.
Много от айятите в Корана призовават хората да изследват природата и да съзрат “айятите на Аллах”, защото цялата природа и дори цялата Вселена са изпълнени със знаци за това, че са “сътворени” и че съществуват, за да отразяват силата, знанието и творчеството на този, който ги е “сътворил”. Човек е отговорен, използвайки ума си, да види тези знаци и да опознае Аллах.
В тази глава ще споменем за някои сътворени от Аллах същества, които са дадени като пример в Корана.
Аллах не се свени да дава пример всякакъв и колкото комар, и по-голям от него. Които са повярвали, знаят, че това е истината от техния Господ. А които са неверници, изричат: “Какво цели Аллах с този пример?” Заблуждава с него Той мнозина и напътва с него Той мнозина. Ала заблуждава с него само нечестивците. (Сура Бакара, 26)
Комарът е същество, на което почти всеки човек гледа с “фамилиарност” (фамилиарността можем да я определим като: приемане на нещо, което в действителност е с изключителни и дивни качества, като естествено; не учудване; не удивление и не възхищение поради привикване с това нещо), на което не отдава значение и за чиято забележителност не е помислил. Но в айятите на Аллах вниманието на хората се насочва към това малко същество.
Това, което се знае за комарите, общо взето, е, че са същества, които смучат кръв и се хранят с тази кръв. В действителност обаче това не е много точна информация, защото не всички, а само женските комари смучат кръв. Нещо повече, причината за смученето на кръв не е необходимостта от храна. В действителност както женските, така и мъжките комари се хранят с цветен прашец. Единствената причина, поради която женските се различават от мъжките, като смучат кръв, е тази, че яйцата, които женските носят, за да се развият, се нуждаят от съдържащите се в кръвта протеини. С други думи, женските комари смучат кръв единствено за да продължат поколението си.
Една от най-необикновените и пораждащи възхищение характеристики на комара е периодът му на развитие. Насекомото, преминавайки през доста различни етапи, от една малка ларва се превръща в комар. Историята на това развитие накратко е следната: или през летните, или през есенните месеци женският комар оставя нахранените с кръв и развили се яйца върху влажни листа или в пресъхнал водоем. Майката комар, първо с помощта на прецизни сензори, намиращи се под корема й, търси на земята подходящи условия за яйцата. Когато намери мястото, което притежава необходимите качества, тя започва да снася яйцата. Те са подредени едно по едно или под формата на групи, в редици, чиято дължина не надвишава 1 милиметър. Някои видове пък залепват яйцата едно с друго под формата на сал и ги оставят така. В някои от тези групи с яйца се намират около 300 броя.
Белите на цвят яйца, които майката комар е поставила грижливо, започват веднага да потъмняват и за около два часа стават напълно черни. Този тъмен цвят осигурява важна защита за яйцата, като не позволява те да бъдат забелязани от насекомите и птиците.
За да може инкубационният период да завърши, е необходимо да мине една зима. Тъй като яйцата са сътворени така, че да издържат през дългата и студена зима, те запазват своята жизненост, без да претърпят каквато и да било вреда, до пролетта, когато приключва и инкубационният период.
Когато инкубационният период завърши, ларвите на комара започват да се излюпват почти едновременно. Първото яйце веднага бива последвано и от останалите. След това всички ларви започват да плуват във водата и хранейки се непрекъснато, бързо порастват. За кратко време ципата им толкова много се опъва, че не им позволява да растат повече. Доста нежната ципа лесно би могла да се разкъса. Докато завърши развитието си, ларвата на комара сменя ципата си още два пъти.
Доста интересен е проектираният за храненето на ларвите метод. Ларвите правят така, че бактериите и микроорганизмите да влизат направо в устата им, като с двата си ветрилообразни израстъка, съставени от косъмчета, предизвикват малки водовъртежи във водата. Дишането на ларвите се осигурява от дихателна тръба, наподобяваща шнорхелите, които водолазите използват. Всъщност ларвите стоят надолу с главата във водата, но летливият секрет, който отделят телата им, препятства влизането на вода в отвора, от който дишат.
Така че насекомото живее благодарение на едновременното действие на много на брой деликатно балансирани условия. Ако не съществуваше дихателна тръба – насекомото нямаше да живее, ако не беше летливият секрет – тръбата щеше да се запуши.
През преходния период ципата на по-голямата част от ларвите отново се сменя. Последната промяна на ципата е доста по-различна от останалите. За да могат да станат истински комари, ларвите вече са навлезли и в последната фаза – какавида. Вече е дошло време какавидата, която се е развила достатъчно в ципата на ларвата, да излезе от тази обвивка.
От обвивката излиза толкова различно същество, че е трудно да се повярва, че двете са едно и също насекомо, но в различни фази от развитието си. Тази промяна е толкова сложен и деликатен процес, че не може да бъде измислен нито от ларвата, нито от майката комар, нито от което и да било друго същество.
По време на това последно изменение насекомото се изправя лице в лице с опасността да остане без въздух, защото дихателните отвори, които са разположени на повърхността на водата посредством една тръба, ще се затворят. Но дишането на новопоявилото се същество вече няма да се извършва посредством този канал, а чрез две тръбички, излизащи откъм главата. Поради тази причина, преди да започне да си сменя обвивката, ларвата изплува на повърхността на водата. Докато трае етапът на какавида, в продължение на 3-4 дена не се извършва никакво хранене.
Намиращият се в пашкула на какавидата комар вече доста се е развил и е приел последната си форма. С антенообразните си сетива, тръбички, крайници, тяло, крила и обхващащите голяма част от главата очи комарът вече е готов да лети.
Предната част на пашкула на какавидата се разкъсва. Тази фаза, в която ще се появи истинският комар, е фазата с най-голяма опасност за живота му. Най-голямата опасност в този стадий е възможността в какавидата да влезе вода. Но разкъсаната предна част е покрита с летлива течност, която да предпази осъществяването на контакт между водата и главата на насекомото.
Комарът трябва да излезе от обвивката си, без да се докосне до водата. Единствено крайниците му се допират до повърхността на водата. Този момент е много важен – едно подухване на вятъра би довело до неговия край. Излезлият от какавидата комар след половинчасова почивка излита за първия си полет.
Насекомото излиза от вътрешността на водата, без да се докосва до нея...
Както се вижда, благодарение на един особено фино детайлизиран план яйцата се превръщат в комари. За всяка фаза е налице изключително подробен план. Дихателните тръбички, позволяващи на ларвите да дишат, летливата течност, която не позволява в тях да влиза вода, и още много други детайли показват съвършеното устройство на комара. Как се е появило това устройство? Според еволюционистите комарът се е появил в резултат на случайности. Разбира се, че срещу това твърдение трябва да зададем въпроса: как ли се е появил първият комар, така че да придобие “способността” да премине през такова преобразуване. Как една ларва “решава” три пъти да смени ципата си и да се превърне в комар? Възможно ли е комарът да притежава разум, с който да може да реши това?
Разбира се, че не! Не е възможно комарите да решат това. Очевидно е, че това същество, което Аллах е дал като пример в Корана, е сътворено по този начин специално.
Комарите са оборудвани с изключително чувствителни детектори. Те могат да възприемат в различни цветове съществата около тях според тяхната топлина. Тъй като това възприемане не е свързано със светлината, те могат лесно да открият вените ти дори в тъмна стая.
Топлинните детектори на комара са толкова чувствителни, че могат да засекат дори топлинни промени от една хилядна от градуса.
Комарът, който каца върху плячката си, с помощта на устничките, разположени на хоботчето му, първо си избира една точка. Иглата на насекомото, която наподобява спринцовка, се съхранява в специален калъф и по време на процеса на смучене на кръв този калъф се отделя от иглата.
Кожата не се пробива, както се смята, чрез метода на пробождането с игла. Тук започват да функционират горната челюст, която е остра като бръснач, и долната челюст, върху която са разположени наклонените назад зъби. Долната челюст, подобно на трион, се мърда напред - назад, а с помощта на горната челюст се изрязва кожата. Когато пъхнатата в отворената цепка игла достигне до вената, процесът на рязане се прекратява и комарът вече може да започне да смуче кръв.
Но както е известно, тялото на човека съдържа ензим, който при най-малкото нараняване на вените съсирва кръвта и спира кръвотечението към тази област. Това би трябвало да създаде голям проблем на комара, защото тялото веднага ще реагира, дори и на малката дупка, и ще започне да съсирва кръвта и да възстановява нараненото място. Разбира се, това би означавало насекомото въобще да не може да смуче кръв.
За комара обаче този проблем не съществува. Преди да започне да смуче кръв, в направения в човешката вена процеп той изпуска специален, отделен от тялото му секрет. Този секрет неутрализира ензима, чрез който става съсирването, и по този начин безпроблемно комарът може да достигне до храната си. Причината мястото, където комарът ви е ухапал, да се подуе и да сърби е именно този спиращ съсирването секрет.
Този процес несъмнено е изключително необикновен и пробужда следните въпроси у нас:
Всъщност отговорите на тези въпроси са лесни. Комарът не би могъл да постигне нито едно от тези неща. Той не притежава нито необходимия за това разум, нито знания по химия, нито пък “лабораторно” оборудване, за да произведе секрета. Съществото, за което говорим, е едно непритежаващо никакъв разум няколкомилиметрово насекомо и нищо повече!...
Този, който е сътворил комара така, че да притежава толкова невероятна, изключителна и предизвикваща възхищение система, е “владетелят на небесата и на земята и на всичко между тях” – Аллах.
И внуши твоят Господ на пчелите: “Вземете си жилища сред планините и по дърветата, и в онова, което [хората] градят! После яжте от всички плодове и следвайте пътищата на вашия Господ, улеснени [за вас]!” Излиза от стомаха им питие с различен цвят. В него има изцеление за хората. В това има знамение за хора премислящи. (Сура Нахл, 68-69)
Почти всеки знае колко важно хранително вещество за човешкия организъм е субстанцията, която пчелите произвеждат и която ние наричаме мед. Добре, но замислили ли сте се някога как точно пчелите произвеждат това ценно за нас хранително вещество.
Както е известно, източникът на храна на пчелите е цветният прашец, но през зимните месеци е невъзможно да го открият. Поради тази причина, смесвайки цветния прашец, който са събрали, със съдържащия се в телата им специален секрет, те произвеждат едно ново хранително вещество – меда, и го съхраняват за зимата. Това, което ни прави впечатление, е, че пчелите складират много повече мед, отколкото им е необходим.
Разбира се, първият въпрос, който ни идва наум, е защо пчелата не се е отказала от това “свръхпроизводство”, което изглежда като загуба на излишно време и енергия? Както ни съобщават цитираните по-горе 68 и 69 айяти от сура Нахл, отговорът на този въпрос е скрит във “вдъхновението”, което пчелата е получила. Пчелите също като всички останали животни действат чрез Божието вдъхновение.
Като предпоставка на своето сътворение пчелите правят мед не само за себе си, но и за хората. Както много други животни, така и пчелите са сътворени в служба на човека. Точно както кокошката, която всеки ден снася поне по 1 яйце, въпреки че от това за нея няма почти никаква полза; или както кравата, която дава повече мляко от колкото се нуждае малкото й...
Животът на пчелите в кошера и производството на мед изобилстват от изключително интересни детайли. В кошера пчелите трябва да извършват много на брой дейности и с една перфектна организация те се справят с всички тях.
Коригиране на влагата и вентилацията: Влагата в кошера, която способства медът да придобие консервиращите си качества, трябва винаги да бъде в определени граници. Ако тя е по-ниска или по-висока от необходимото, медът ще загуби както хранителните си, така и консервиращите си качества, т.е. ще се развали. По същия начин топлината в кошера в продължение на 10 месеца трябва да бъде точно 32оС. За да може влагата и топлината в кошера да бъдат поддържани в необходимите граници, бива назначена една специална “вентилаторна група”.
В някой горещ ден лесно може да се види как пчелите проветряват кошера си. Входът на кошера се изпълва с пчели. Те като че покриват целия под и започват да раздухват кошера. По този начин въздухът влиза в кошера от едната страна и за да може да излезе от другата страна, пчелите трябва да му въздействат. Допълнителните пчели-вентилатори пък разпръскват въздуха във всички посоки на кошера.
Друга полза на вентилационната система в кошера е, че тя го пази от пушека и мръсотията във въздуха.
Здравна система: Усилията, които пчелите полагат, за да не се развали качеството на меда, не се ограничават само до коригирането на температурата и влагата. В кошера работи една съвършена здравна система, която контролира всички събития, които биха довели до намножаването на бактерии. Целта на тази система е преди всичко да премахне веществата, от които биха възникнали бактерии. Поради тази причина на входа на кошера винаги стоят двама пазачи. Въпреки тези предпазни мерки, ако вътре влезе чуждо тяло или насекомо, за да може по най-бързия начин да бъде отстранено от кошера, пчелите се мобилизират за война. За чуждите тела, които са толкова големи, че не могат да бъдат изкарани извън кошера, в действие влиза друг защитен механизъм. В такива случаи пчелите произвеждат едно вещество, наречено “propolis” (пчелен клей). Те го правят, като към смолата, събрана от дървета като бор, топола, акация, добавят някои специални секрети. Характерното за прополиса е, че в него не се съдържат бактерии. Влезлите в кошера отвън организми биват обвити в прополис и по този начин се изолират от средата в кошера.
Във връзка с това поведение на пчелите е полезно да обърнем внимание на следното: пчелите знаят, че когато един организъм умре, това ще доведе до разлагане на тялото му и отделените от него вещества биха навредили на пчелите в кошера. Те също така осъзнават, че мъртвият организъм трябва да бъде подложен на определена химична обработка, за да се спре разлагането. Веществото прополис, което се характеризира с това, че не съдържа бактерии, се използва и при процеса на мумифициране.
Нека си зададем следните въпроси, като разсъждаваме в светлината на информацията, която представихме досега: откъде пчелите знаят, че след като един организъм умре, тялото му ще започне да се разлага, както и как да отстранят вредните последици от това разлагане? Освен това не стига, че знаят всичко това, но как биха могли да започнат да използват вещество като прополиса? Кой е този, който е научил пчелите на това? Как пчелите са открили това вещество? Как са открили формулата му и как са започнали да го произвеждат? Как са предали информацията за тази формула на другите членове на колонията и на идващите след тях поколения?
Очевидно е, че пчелите не могат да знаят неща, свързани с процеса на мумифициране, съдържанието и начина на производство на антисептичното вещество или пък къде да използват това вещество. Те също така не могат сами да създадат система, която да може да произвежда антисептичното вещество в телата им.
Пчелите не могат сами да разсъдят върху всичко това. Пчелите не са открили и случайно тези процеси, които във всеки един етап изискват определен разум и знание, защото случайностите не могат да предизвикат появата на съзнателни и разумни действия. Всичко това показва, че някой друг е научил пчелите как трябва да се извършват всички тези процеси. Цялата тази информация е дадена на пчелите под формата на вдъхновение от техния създател Аллах. Както всички останали живи същества, така и пчелите са се преклонили пред Владетеля (господаря на цялата Вселена и безусловен владетел) – Аллах.
Всевишен е Аллах, истинският Владетел! Няма друг бог освен Него, Господа на прекрасния Трон. (Сура Муаминун, 116)
Придавайки форма на малките парчета меден восък, медоносните пчели могат да изградят кошери, в които да живеят и да работят заедно 30 000 пчели.
Кошерът е изграден от медени пити с восъчни стени, всяка от които се състои от хиляди малки клетки. Всички клетки на медените пити са почти еднакви по големина. Това инженерно чудо се постига със съвместната работа на хиляди пчели. Те използват тези клетки за складиране на храна и отглеждане на младите пчели.
Медоносните пчели строят восъчните си клетки от милиони години (била е открита останка на пчела отпреди 100 милиона години) под формата на шестоъгълник. Защо не са избрали геометрична фигура като осмоъгълник или петоъгълник, ами точно шестоъгълник? Математиците дават отговор на този въпрос: най-подходящата геометрична форма за максимално използване на единица площ е шестоъгълната. Ако медените пити бяха направени във форма, различна от шестоъгълната, то щяха да останат неизползваеми места и по този начин щеше да се складира по-малко мед и много по-малко пчели щяха да могат да се възползват от кошера. Докато дълбочината на триъгълните и четириъгълните клетки е еднаква, то в тях ще може да бъде складиран толкова мед, колкото и в шестоъгълните. Но от всички тези форми шестоъгълникът има най-малка обиколка. Въпреки че имат един и същ обем, използваният материал за шестоъгълната клетка ще е по-малко, отколкото този за триъгълните и четириъгълните.
При това положение достигаме до следното заключение: шестоъгълникът е форма, в която се съхранява най-много мед, докато за построяването й е необходимо най-малко количество меден восък. Разбира се, пчелите не са направили това заключение, до което се достига след сложни геометрични изчисления. Тези малки животинки използват шестоъгълника единствено като следствие от своето сътворение, единствено защото така са ги научили, или с други думи, защото са получили такова “откровение”.
Шестоъгълните клетки на пчелите са изключително приложима конструкция. Клетките си съвпадат една с друга и имат общи стени. Така се осигурява максимално складиране с най-малко използван меден восък. Въпреки че стените на клетките са много тънки, те могат да понесат натиск няколко пъти по-голям от собствената им тежест.
Пчелите следват своя принцип на икономичност не само когато изработват страничните страни на клетките, но и тяхното дъно. Медените пити се правят под формата на филия, разделена на две части, дъната на които са залепени една за друга. При това положение там, където двете клетки се прилепват една за друга, ще възникне проблем. Този проблем е решен с изграждането на клетъчните дъна посредством съединяване на четириъгълници, състоящи се от равностранни триъгълници. Построяването на три клетки от едната страна на пчелната пита води до получаването, от само себе си, на основа на друга клетка, разположена на другата страна на основата на питата.
Тъй като основата е образувана от восъчна плака под формата на равностранен четириъгълник, то на дъното на изградените по този начин клетки се забелязва една дълбочина. Това означава увеличаване обема на клетката и вследствие на това увеличаване на количеството мед, което ще се съхранява.
Както се вижда от всичко обяснено дотук, шестоъгълникът е най-подходящата форма за изграждането на пчелната пита. Именно тук възниква един въпрос, на който трябва да се даде отговор. Откъде пчелите знаят, че шестоъгълникът е най-подходящ?
Достатъчно е да сте благоразумен човек, за да разберете, че това съвършено устройство на пчелните пити не може да бъде разработено от пчелите лека полека посредством измисления еволюционен процес. Напълно глупаво е дори да си помислим за сценарии като този: една пчела един ден да прави петоъгълни пити, следващия ден да прави триъгълни, известно време да продължи така, след като са изминали дни, години или векове, разбирайки, че шестоъгълникът е най-подходящата форма за изграждането на пчелната пита, да вземе решение да ги прави така. Да твърдим нещо такова е все едно да твърдим, че пчелите са почти толкова умни и съзнателни, колкото и хората. А да приемем това твърдение е неразумно и нелогично.
Пчелите са сътворени от Аллах. Те не са претърпели никакъв еволюционен процес. Те в никакъв случай не са се променили. Каквито са били характерните им черти в момента на сътворението им, такива са и сега.
Друго нещо, за което медоносните пчели внимават, докато строят питите, е наклонът на клетките. Те издигат клетките под ъгъл от 13о градуса към всяка една от страните на питата и така се предотвратява те да бъдат паралелни на земната повърхност. А по този начин пък медът не може да протече от отвора.
Докато пчелите работнички работят, те се събират накуп, като се закачат една за друга под формата на халки. Целта на това е да може да се осигури едно затопляне от 35оС, което е необходимо за производството на пчелния восък. В торбичките, разположени на корема им, пчелите произвеждат една прозрачна течност. Тази течност изтича навън и втвърдява белия тънък восъчен слой. Пчелите събират този меден восък с малките кукички, разположени на краката им, поставят восъка в устата си, преработват го, докато не омекне, и след това в медените пити му придават форма. За да може пчелният восък да остане мек и лесен за обработка, голям брой пчели работят едновременно и осигуряват необходимата температура на работното място.
При строежа на медената пита има още едно много интересно нещо: изграждането на питата започва от горната част на кошера и по посока надолу едновременно се изплитат една - две поредици. Когато една филия от питата се разширява и в двете посоки, то първо се свързват основите на двата реда, от които се състои. Този процес протича толкова хармонично и последователно, че е невъзможно да се забележи, че пчелната пита е получена от две или три различни парчета. В същото време направените от различните върхове пчелни филии са толкова правилни, че въпреки че питите съдържат стотици ъгли, се създава впечатление, че са структура, състояща се от едно - единствено парче.
За да може да бъде постигнато това, трябва, според предварително изчисленото разстояние между точката на започване и тази на съединяване, да се запланува големината на клетката. Фактът, че хиляди пчели са успели да улучат едно толкова прецизно изчисление, изумява учените.
Както се вижда, детайлите, свързани с изработването на пчелната пита, са изключително много. Ясно е, че пчелната пита е специално конструирана структура. Би било огромна глупост да си мислим, че в една такава структура има място за случайности. Всеки един етап от живота на пчелите е проявление на безкрайната мощ на Аллах и способността му да сътворява.
За да намерят храна, много пъти пчелите са принудени да летят надалеч и да претърсват големи райони. Те събират пчелен нектар и цветен прашец от полските цветя, които се намират в район, който е с радиус от 800 м от кошера. Пчелата, която ги е открила, се връща в кошера, за да съобщи за тях. Но как тази пчела ще опише на другарите си от кошера местоположението на намерените цветя?
Посредством танц!... Върналата се в кошера пчела започва да танцува. Този танц е начин да обясни на другите пчели как да открият местоположението на цветята. Продължителният танц на пчелата разкрива цялата информация – указания, посока, отдалеченост – която е необходима на другите пчели, за да достигнат до целта.
Танцът се състои от продължително рисувани от пчелата осморки. Пчелата рисува средата на осмицата, като движи зигзагообразно, вибрирайки, опашната си част. Ъгълът, който тя прави – с направление зигзагообразния път между слънцето и кошера – показва точния път до източника на цветята.
Да знаеш единствено посоката на източника също не е достатъчно. За да съберат цветния нектар, пчелите-работнички трябва да “знаят” и на какво разстояние да отидат. Върналата се в кошера пчела отново чрез определени телесни движения “описва” на останалите пчели разстоянието до мястото, където се намира цветният прашец. Тя прави това, като, размахвайки долната част на тялото си, предизвиква внезапни въздушни вибрации. От своя страна другите пчели възприемат тези вибрации чрез антените си и така разбират разстоянието до източника на храна. Например, за да “опише” място, което се намира на 250 метра разстояние, тя размахва 5 пъти долната част на тялото си в продължение на половин минута. По този начин ъгълът и разстоянието са точно обозначени.
Но при полетите, при които времето за отиване и връщане до източника е продължително, пчелите са изправени пред един нов проблем: пчелата притежава способността да описва мястото на източника на храна единствено според слънцето, но докато се върне до кошера, слънцето на всеки 4 минути променя своето място с по 1 градус. И макар от пчелата да се очаква да допусне грешка с по един градус на всеки 4 минути при описването на посоката, тя въобще не се сблъсква с такъв проблем. Това е така, защото очите й са изградени от стотици малки шестоъгълни лещи. Всяка леща, точно както в един телескоп, вижда само едно много ограничено пространство. Така пчелата винаги може да намери пътя си, докато лети, като погледне към слънцето в определен момент от деня. Учените твърдят, че пчелата прави това, като се съобразява, в зависимост от времето, с промяната на слънчевата светлина.
Медоносните пчели, веднага след като кацнат върху някое цвете, разбират дали друга пчела не е изпила нектара и напускат цветето. По този начин те се предпазват както от загуба на време, така и от загуба на енергия.
Добре, но как пчелата разбира, че нектарът на цветето е изпит, преди да е направила каквото и да било проучване?
Това е така, защото приятелите й, които са се възползвали от цветето и са изпили нектара му, маркират това цвете, като оставят специално миришеща капка. Която и да била пчела, дошла след тях, усеща оставената преди това миризма и разбирайки, че цветето е негодно, веднага се отправя към друго. По този начин се избягва губенето на време на повече от една пчела върху едно и също цвете.
Знаете ли какъв важен хранителен източник е медът, който Аллах дарява на хората посредством едно малко животинче?
Наред със захарта, като фруктоза и глюкоза, медът съдържа и минерали като магнезий, калий, калций, натриев хлорид, сяра, желязо и фосфор. Заедно с промяната на свойствата на източниците на нектар и цветен прашец се променят и съдържащите се в меда витамини B1, B2, B3, B6, B5 и C. В пчелния мед има също и малки количества йод, мед, желязо и цинк. Освен всичко изброено дотук медът съдържа и някои хормони.
Както е подчертано в един от айятите на Корана, медът има свойството да бъде “изцеление за хората”. Коментарите за меда, направени от учените на Световния конгрес по пчеларство, проведен между 20 и 26 септември 1993 г. в Япония, потвърждават това.
На конгреса е било отделено голямо място на темата за лечението чрез пчелни продукти. Учените от САЩ коментирали факта, че медът, пчелното млечице, цветният прашец и пчелният клей (propolis) лекуват множество болести. Един румънски лекар разказал как е изпробвал меда върху хора с перде на очите и от 2094 болни – 2002 (95%) са се излекували напълно благодарение на меда. Полски лекари пък съобщили, че са забелязали, че пчелният клей се отразявал добре на много болести, като хемороиди, кожни заболявания и женски болести в.”Хюриет”, 19 октомври 1993 г.
В страните, където пчеларството и пчелните продукти заемат важно място в науката, те вече представляват сами по себе си отделна сфера за изследване. По-долу са изброени и другите ползи от меда:
Лесноусвоим: Поради свойството на съдържащата се в него захар да се превръща в друг вид захар (фруктоза и глюкоза), въпреки че медът съдържа голямо количество киселина, той лесно се усвоява дори и от най-чувствителните стомаси. Същевременно помага за по-доброто функциониране на червата и бъбреците.
Нискокалоричен: Другата характерна особеност на меда е, че когато бъде сравнен със същото количество захар, въпреки че е доста сладък, той доставя 40% по-малко калории на организма. Това, че медът дава голяма енергия на тялото, но в същото време не позволява да се напълнее от него, е достатъчно, за да направи меда един хранителен източник от изключително качество.
Бързо навлиза в кръвта: Когато медът бъде разбъркан с хладка вода, той за 7 минути се смесва с кръвта. Поради свободната захар, която съдържа, улеснява работата на мозъка.
Помага при изграждането на кръвта: Медът доставя голяма част от необходимата на организма енергия при производството на кръв. Също така помага и за прочистването на кръвта. Той влияе на кръвообращението както регулиращо, така и спомагащо. Медът е важен защитник срещу втвърдяването на кръвоносните съдове.
Не може да съдържа бактерии: Тази особеност на меда, благодарение на която той не може да съдържа бактерии, се нарича “изолиращо въздействие”. Извършените опити показват, че свойството на меда да убива бактериите се увеличава два пъти, когато той бъде разводнен, спрямо чистия мед. Интересното тук е, че пчелите, на които е възложена задачата да се грижат за ларвите, които ще станат членове на колонията, все едно че знаят за това качество на разводнения мед и затова ги хранят именно с него.
Пчелното млечице: Пчелното млечице е вещество, което пчелите работнички в кошера произвеждат. Пчелното млечице е много хранително, съдържа захар, протеини, мазнини и много витамини. То се използва, когато организмът е отпаднал или при различни неразположения, появили се в резултат на стареене на тъканите.
И нима не виждат как бяха сътворени камилите и как бе въздигнато небето, и как бяха възправени планините, и как бе разпростряна земята? И напомняй! Ти си само за да напомняш. (Сура Гашийа, 17-21)
Всички живи същества отразяват безпределната мощ и мъдрост на Твореца им. Аллах съобщава това в много айяти. Той постоянно насочва вниманието ни към това, че за всяко негово творение има айят, т.е. доказателство и пример.
В 17 айят от Сура Гашийа се споменава и за едно животно, за което трябва внимателно да размислим и да се поучим, а то е камилата.
По-долу са изложени някои впечатляващи факти за това животно, върху което Аллах ни подканя да помислим чрез следния израз от Корана: “и нима не виждат как бяха сътворени камилите”.
Структурата на клетките и кръвта на камилата са такива, че да й позволяват в условията на пустинята да живее дълго време без вода. Клетъчните стени имат устройство, което не позволява на клетката да отделя прекалено много вода. Структурата на кръвта пък е такава, че дори когато водата в тялото на камилата намалее до минимум, тя не позволява да се получи затруднения в кръвообращението. Кръвта на камилата също така съдържа повишаващия издръжливостта на жажда ензим – албумин, който е в доста по-големи количества, отколкото при другите животни.
Друг помощник на камилата е гърбицата й. В гърбиците си камилата съхранява мазнина, която представлява една пета от теглото й. Събирането на мазнината на едно място предотвратява интензивното отделяне на вода от цялото тяло, което е свързано с мазнината.
Нека помислим в светлината на цялата тази информация.
Камилата ли е приспособила собственото си тяло към пустинната среда? Тя сама ли е формирала носната си лигавица и сама ли е образувала и поставила гърбиците си? Или пък сама е проектирала предпазващото от бури и виелици устройство на очите и носа си? Тя ли е създала структурата на кръвта и клетките и е организирала отделянето на вода? Камилата сама ли е избрала вида на козината си? Тя сама ли е превърнала себе си в “пустинен кораб”?
Разбира се, че както и всички останали животни камилата не може да направи всички тези неща. Тя не може сама да приеме вида, с който да бъде полезна на хората.
Наистина айятът: “и нима не виждат как бяха сътворени камилите” обяснява по най-добрия начин съществуванието на това изключително животно. И камилата като всичко останало е сътворена, надарена е с разнообразни качества и е изпратена на Земята като доказателство за величието на Божието сътворение.
На сътворената с толкова превъзходни физически качества камила е възложена задачата да служи на човека. А на човека - виждайки из цялата Вселена подобните на това чудни сътворения - да научи за твореца на всички същества – Аллах, и да Го опознае.
