Живoтът Нa Пpopoкa Ибpaxим

брахим не бе нито юдей, нито християнин, а бе правоверен мюсюлманин, и не бе от съдружаващите. Най-близките хора до Ибрахим са онези, които го последваха, и този Пророк, и тези, които повярваха. Аллах е Покровителят на вярващите. (Сура Ал-Имран, 67-68)

Пророкът Ибрахим (Авраам) е споменаван често в Корана и Бог го дава като пример на хората. Той предал Божието послание на народа си, който се прекланял пред различни идоли, и ги предупредил да се страхуват от Бог. Не само че народът му не се вслушал в призивите му, но и се изправил срещу него. Когато натискът се увеличил, Ибрахим, неговата съпруга, Пророкът Лут (Лот) и най-вероятно още малцина души, които ги проследили, тръгнали да търсят убежище другаде.

Ибрахим бил потомък на Нух (Ной). В Корана също така е съобщено, че той следвал пътя на Нух:

Мир на Нух сред народите. Така награждаваме Ние благодетелните. Той бе един от Нашите вярващи раби. После издавихме другите. И сред неговите последователи бе Ибрахим. (Сура Aс-Саффат, 79-83)

По времето на пророка Ибрахим много от хората, които живеели в равнините на Месопотамия и в Централен и Източен Анадол, се прекланяли пред небето и звездите. Най-важният сред тези богове бил “Син” – богът Луна. Той бил изобразен като човек с дълга брада, облечен в дълга дреха, върху която имало изобразен лунен сърп. Освен това, тези хора изработвали релефни картини и скулптури на тези божества и им се прекланяли. Тази система от вярвания била доста разпространена и намерила "плодородна почва" в Близкия изток, като по този начин се запазила в продължение на един дълъг период от време. Обитателите от този регион продължили да служат на тези богове до около 600 г.пр.Хр. Като следствие на това вярване някои постройки, известни като “зиккурат”, които били използвани както за обсерватории, така и за храмове, били построени в региона, простиращ се от Месопотамия до вътрешната част на Анадола, и тук се прекланяли пред някои богове и най-вече пред бога Луна - "Син".12

Този вид религиозно поведение, което днес е разкрито от археологическите разкопки, може да бъде открито в Корана. Както е споменато в Корана, Ибрахим отказал да служи на тези божества и се обърнал изцяло към Господа, единствения истински Бог. Поведението на Ибрахим е разкрито в Корана така:

И каза Ибрахим на баща си Азар: "Нима смяташ изваянията си за богове? виждам, че ти и твоят народ сте в явна заблуда."

И така показваме на Ибрахим владението на небесата и на земята, за да е от убедените.

И когато го покри нощта, той видя звезда. Рече: "Това е моят Господ", а когато залезе, рече: "Не обичам залязващите".

И когато видял луната да изгрява, рече: "Това е моят Господ". А когато залезе, рече: "Ако не ме напъти моят Господ, ще бъда от заблудените хора."

И когато видя слънцето да изгрява, рече: "Това е моят Господ, той е най-голямото". А когато залезе, рече: "О, народе мой, невинен съм за това, което съдружавате!

Аз обърнах правоверен своето лице към Онзи, Който е сътворил небесата и земята. Аз не съм от съдружаващите". (Сура Ал-Анам, 74-79)

В Корана не е споменато с подробности за родното място на Ибрахим, както и за областта, в която е живял. Но е съобщено, че той и Лут населявали близки една до друга земи и че живеели по едно и също време. Това става ясно от факта, че ангелите, изпратени до народа на Лут, първо дошли при Ибрахим, за да благовестят жена му за син, а след това отишли при Лут.

Един съществен момент относно Ибрахим, който е съобщен в Корана, но който не е посочен в Стария завет, е построяването на Кааба. В Корана се казва, че Кааба е построен от Ибрахим и неговия син Исмаил. Днес единственото нещо, което историците знаят за Кааба, е, че още от древни времена това е едно свещено място. Вкарването на идоли във вътрешността на Кааба по време на ‘Годините на невежество’ преди появата на пророка Мохамед (с.а.с.) е следствие от дегенерацията и изкривяването на Божията религия, низпослана някога на Ибрахим.

Ибрахим според Стария завет

Старият завет съдържа вероятно най-подробната информация за Ибрахим, въпреки че не е много надежден източник. Според Писанието Ибрахим е роден около 1900 г. пр. Хр. в град Ур, един от най-важните градове в тази епоха. Той бил разположен на югоизток от Месопотамия. Когато Ибрахим се родил, той бил наречен Аврам, по-късно обаче Бог променил името му на Авраам.

Според Стария завет един ден Бог поискал от Аврам да тръгне на път, да изостави своя град и народ, да отиде в една необитаема област и да създаде една нова общност там. Аврам, който тогава бил на възраст 75 г., се вслушал в този призив и потеглил заедно с безплодната си жена Сарайя, по-късно наречена Сара, което означавало принцеса, и братовия му син - Лот. Докато се движели към Обещаната земя, те спрели за малко в Харан и после продължили по пътя си. Когато стигнали до Ханаанската земя, обещана им от Бога, им било казано, че тази земя е специално избрана за тях и ще принадлежи само на тях. Когато Аврам навършил деветдесет и девет години, той сключил споразумение с Бог и името му било променено на Авраам. Той умрял на сто седемдесет и пет години и бил погребан в пещерата Махпелах, близо до град Хеброн (Ал-Халил) – Западния бряг, който днес е под израелска окупация. Тази земя, закупена от Ибрахим (Авраам) за определена сума пари, става първият негов и на рода му имот в Обетованата земя.

Родното място на Ибрахим според Стария завет

Родното място на Ибрахим винаги е било обект на спорове. Докато Евреите и Християните казват, че е роден в Южна Месопотамия, преобладаващата представа в Ислямския свят е, че пророкът Ибрахим е роден около Урфа-Харан. Някои нови открития показват, че Еврейската и Християнска теза не отразява напълно истината.

Те базират своето твърдение на Стария завет, защото в него се казва, че Ибрахим е роден в град Ур в Южна Месопотамия. След като Ибрахим бил роден и израснал в този град, на него му бива съобщено да тръгне към Египет, където в течение на дългото пътуване той преминава през местността Харан в Турция.

Наскоро открит ръкопис на Стария завет обаче поражда сериозни съмнения относно истинността на тази информация. В гръцкия ръкопис от 3-ти век пр. Хр., който се приема за най-старото копие на Стария завет, намерено досега, никъде не се споменава за “Ур”. Днес много специалисти в областта на Стария завет твърдят, че думата “Ур” е грешна или по-късно добавена. Това означава, че Ибрахим не е бил роден в Ур и може би никога през живота си не е бил в Месопотамия.

Освен това имената на някои местности и намиращите се в тях региони са се променили с течение на времето. В наши дни в по-голямата си част Месопотамия обхваща южните крайбрежия на земите на Ирак между реките Тигър и Ефрат. Преди около две хилядолетия обаче за Месопотамия бил приеман един регион по на север, достигащ дори до Харан, и една част от днешната територия на Турция. Следователно, ако приемем, че "земите Месопотамия" в Стария завет са верни, то би било погрешно да мислим, че Месопотамия отпреди две хилядолетия и тази днес имат едно и също географско положение.

Дори и да съществуват сериозни съмнения и несъгласие относно това, че Ур е родният град на Ибрахим, то съществува едно взаимно съгласие, че той е живял в областта Харан и околностите й. Нещо повече, едно малко проучване на Стария завет ще ни даде известна информация, подкрепяща възгледа, че родното място на Ибрахим е Харан. Така например в Стария завет регионът Харан е обозначен като "Арамейска земя" (Битие 11: 31 и 28: 10), също така е казано и че тези, които идват от рода на Ибрахим, са "синове арамейски" (Второзаконие 26: 5). Идентифицирането на Ибрахим като арамеец показва, че той е прекарал живота си в тази област.

В ислямските източници съществуват силни доказателства за това, че Ибрахим е роден близо до Харан и Урфа. В Урфа, който е наречен "града на пророците", съществуват множество предания и легенди за Ибрахим.

Защо Старият завет е бил променен?

Старият завет и Коранът сякаш разказват за двама различни пророци, наричани Авраам и Ибрахим. В Корана Ибрахим е изпратен като пророк на един идолопоклоннически народ. Неговият народ се прекланял пред небето, звездите, Луната и множество други идоли. Ибрахим се борел срещу народа си, опитвал се да ги откъсне от суеверните им вярвания и неминуемо предизвикал гнева на цялата общност, включително и на баща му.

В действителност обаче нито едно от тези неща не е споменато в Стария завет. Не е споменато нито за хвърлянето на Ибрахим в огъня, нито за това, че строшил всички идоли, на които народът му се прекланял. В Стария завет, като цяло, Ибрахим е представен като прародител на Евреите. Очевидно е, че тази гледна точка е прокарана от върховете на Еврейската общност с цел излагане на преден план на идеята за "раса". Евреите вярват, че са народ, избран завинаги от Господа, и по-висш от останалите народи. Те преднамерено променили своята Божия книга, като добавяли и заличавали части от нея в съответствие с това вярване. Ето защо в Стария завет Ибрахим е изобразен само като прародител на Евреите.

Християните, които също вярват в Стария завет, смятат, че Ибрахим е прародител на Евреите, но с тази разлика, че според тях той не е Евреин, а Християнин. Християните, които не отдавали такова голямо значение на идеята за расата, така както Евреите, отстояват това становище и именно това е причината за неразбирателството и враждебността между двете религии. В Корана Бог дава следното обяснение на тези спорове:

О, хора на Писанието, защо спорите за Ибрахим? Тората и Евангелието бяха низпослани едва подир него. Нима не проумявате?

Ето, вие спорехте за онова, за което имате знание. А защо спорите за онова, за което нямате знание? Аллах знае, вие не знаете.

Ибрахим не бе нито юдей, нито християнин, а бе правоверен мюсюлманин, и не бе от съдружаващите.

Най-близките хора до Ибрахим са онези, които го последваха, и този Пророк, и тези, които повярваха. Аллах е Покровителят на вярващите. (Сура Ал-Имран, 65-68)

В Корана, за разлика от написаното в Стария завет, Ибрахим е представен като човек, който предупреждавал народа си да се побои от Бога и който се борел срещу тях в името на това. Още от младежка възраст той започнал да призовава хората да не се прекланят пред идолите. Неговият народ обаче му отвърнал, като се опитал да го убие. Успявайки да избяга от злонамереността на своя народ, Ибрахим емигрирал.