Не ги ли достигна вестта за онези преди тях народа на Нух и адитите, и самудяните, и народа на Ибрахим, и жителите на Мадян, и на сринатите селища [на Лут]? Явиха им се пратениците с ясните знаци. Не Аллах ги угнетява, а те сами себе си угнетяват.(Сура Тауба: 70)
Още от създаването на човечеството Божиите откровения достигат до нас чрез неговите пратеници. Някои народи са ги приемали, а други са ги отричали. Понякога измежду обществото от неверници се откроявала само една малка група и само тя последвала пратеника.
Мнозинството от народите обаче не вярвало на откровенията. Те не само ги отричали, но и се опитвали да навредят на Божиите пратеници, а също и на техните последователи. Те ги окачествявали като “лъжци, магьосници, луди или надменници” и не веднъж се опитвали да ги убият.
При това пратениците искали от тях да се подчиняват само и единствено на Бог. В замяна на това те не искали нито пари, нито злато или каквито и да било други земни блага. Нито пък прилагали сила срещу народа. Единственото нещо, което правели, било да призовават народа, при който били изпратени, към правилната вяра и заедно с тези, които им повярвали, да започнат да водят един различен от досегашния им начин на живот.
Като пример за отношенията пратеник – народ може да ни послужи случилото се между пратеника Шуайб и неговия народ – мадянитите. Нека се замислим над съдбата, която сполетява народа, когото Шуайб (м.н.) призовава към вяра в Бог и към вършене на праведни дела:
“И при мадянитите – брат им Шуайб…Рече: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него. И не занижавайте мярката и везната! Виждам ви в благоденствие, но се страхувам за вас от мъчение в Деня, който всичко обхваща.
О, народе мой, изпълвайте мярката и везната със справедливост, и не смалявайте от нещата на хората, и не сейте развала по земята, рушейки! Това, което Аллах ви оставя, е по-добро за вас, ако сте вярващи. Аз не съм ви пазител.”
Рекоха : “О, Шуайб, нима твоята молитва ти повелява да оставим онова, на което служеха предците ни, или да не постъпваме със своите имоти, както пожелаем? Наистина ти си състрадателният, разумният!”
Рече: “О, народе мой, как мислите ако имам ясен знак от моя Господ и Той ме е дарил с добро препитание от Него и не искам да се отличавам от вас в онова, което ви забранявам? Искам само подобрение, колкото мога. Моят успех е само от Аллах. На Него се уповавам и към Него се обръщам.
О, народе мой, да не ви вкара в грях враждата (ви) към мен, та да ви порази същото като онова, което порази народа на Нух или народа на Худ, или народа на Салих. А народът на Лут не е далеч от вас. И молете за опрощение вашия Господ, и се покайте пред Него! Моят Господ е милосърден, любящ”
Рекоха : “О, Шуайб, не проумяваме много от онова, което казваш. Виждаме, че си много слаб сред нас. Ако не бе твоят род, щяхме да те пребием с камъни. Не си на почит при нас.”
Рече : “О, народе мой, нима моят род е по-достоен за вас от Аллах? Вие го загърбихте. Наистина моят Господ обгръща делата ви. О, народе мой, работете според своите възможности! И аз ще работя. Ще узнаете при кого ще дойде Позорящо го мъчение и кой е лъжец. И чакайте! И аз очаквам с вас.”
И когато Нашата повеля дойде с милост от Нас, спасихме Шуайб и онези, които вярваха с него. И викът обхвана онези, които угнетяваха , и осъмнаха безжизнени в домовете си, сякаш не бяха пребивавали там. Да, гибел за мадянитите, както погинаха и самудяните! (Сура Худ: 84-95)
Мадянитите, които възнамерявали да “пребият с камъни” Шуайб (м.н.), който не им е сторил нищо, освен да ги призовава към доброто, са били наказани със сурово мъчение и както е споменато в горецитираните айяти, са били погубени от Бог. Мадянитите обаче не са били и единствените по рода си. Напротив, така както и Шуайб (м.н.) споменава в разговора си с народа, много общности преди мадянитите са били унищожени. А дори и след тях много народи изпитали Божия гняв.
В следващите страници ще разкажем за съответните погубени народи и онова, което е останало от тях. В Корана е дадена подробна информация за тези народи и хората биват призовани да помислят върху техния край и да се поучат.
В тази връзка, едно от нещата, на които е обърнато внимание в Корана, е, че повечето от погубените народи са били високоцивилизовани. В Корана това е подчертано така:
“И колко поколения преди тях погубихме, а бяха по-силни от тях и обикаляха по земята! Но има ли избавление?” (Сура Каф: 36)
В този айят са подчертани две от особеностите на погубените народи. Първата е, че са били действени, а именно, че са притежавали дисциплинирани и силни военно-бюрократични системи, и че са завземали насилствено властта по териториите си. А втората особеност е, че построените от тях градове били със забележителна архитектура.
Ако разгледаме внимателно, ще видим, че тези две особености, с помощта на технологичния и научния прогрес, са довели до създаването на един бляскав свят с централизирани държави и големи градове, но забравяйки, че необходимата за това сила им е дадена от Бог. Това са цивилизации, които отричат или не приемат Бог. Но както е споменато в айята, тази цивилизованост не им е помогнала, защото тя е основана на отричането на Господа и сеенето на разруха по света. И докато съвременните цивилизации продължават да отричат Бог и да сеят разруха по света, техният край ще бъде подобен.
Ето така една съществена част от споменатите в Корана погубени народи стават известни посредством извършените през последните векове археологически проучвания. Тези открития, които са доказателство за съобщените в Корана събития, излагат още по-явно “поучителната” особеност на разказите от Корана. Това е така, защото в Корана Бог съобщава, че трябва да се “скитаме по света” и да “разберем какъв е краят на предшествениците ни”:
“Изпращахме и преди теб измежду жителите на селищата само мъже, на които давахме откровения. Не ходеха ли (неверниците) по земята, за да видят какъв бе краят на онези преди тях? Отвъдният дом е най-доброто за богобоязливите. Нима не проумявате?
Тогава, когато пратениците се отчайваха и мислеха, че са излъгани, при тях идваше Нашата подкрепа и бяха спасявани онези, които Ние пожелаем. И не ще се отклони Нашето мъчение от престъпващите хора.
В разказите за тях има поука за разумните хора. То не е предание измислено, а е потвърждение на онова, което е преди него и разяснение за всяко нещо, и напътствие, и милост за хора вярващи.” (Сура Юсуф: 109-111)
Наистина в разказите на предшествениците ни има поука за разумните хора. Народите, които са били погубени поради това, че са се изправили срещу Бог и са отрекли Неговите закони, ни показват колко слаб и безпомощен е човек пред Бог. В следващите глави ще разгледаме тези Божии поуки, подредени в хронологичен ред.
