Сaмудянитe

И самудяните отричаха предупредителите. И рекоха: “Нима човек от нас ще последваме? Тогава ние ще изпаднем в заблуда и безумие. Нима на него бе разкрито Поучението сред нас? Не, той е надменен лъжец.” Утре ще научат кой е надменен лъжец. (Сура Камар: 23-26)

Както е казано в Корана, самудяните, подобно на адитите, отхвърлили Божиите предупреждения и в резултат на това били погубени. В резултат на археологическите и исторически проучвания много неща, които по-рано не са били известни, днес са излезли на бял свят. Едни от тези неща са и мястото, където самудяните са живели, къщите, които са строели, и начинът им на живот. Споменатите в Корана самудяни са историческа действителност, потвърдена от множество археологически открития днес.

Преди да разгледаме тези археологически открития, свързани с този народ, би било полезно да разгледаме разказа от Корана и да видим борбата на самудяните срещу изпратения им пророк. Тъй като Коранът е книга, адресирана към всички времена, то отричането от самудяните на отправените им предупреждения е събитие, което само по себе си представлява предупреждение към хората от всички времена.

Пророкът Салих предава Божието послание

В Корана е съобщено, че Пророкът Салих е бил изпратен при самудяните, за да ги напъти. Салих е бил известна личност сред самудяните. Неговият народ, който не очаквал от него да им проповядва Божията религия, бил изненадан от призива му да се откажат от извършваната от тях поквара. Тяхната първа реакция била да го очернят и укорят:

И при самудяните [изпратихме] брат им Салих. Рече: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него. Той ви сътвори от земята и ви засели на нея. Затова Го молете за опрощение и се покайте пред Него! Моят Господ е наблизо и откликва.” Рекоха: “О, Салих, преди това ти възлагахме надежди. Нима ни забраняваш да служим на онова, на което служеха нашите предци? Съмняваме се в онова, към което ни призоваваш.” (Сура Худ: 61-62)

Много малка част от народа се отзовал на призива на пророка, а всички останали се противопоставили на думите му. Салих бил отречен най-вече от знатните от народа, които проявили и едно враждебно поведение срещу него. Те се опитали да попречат и да угнетят тези, които последвали Пророка Салих. Те се разгневили на Салих, защото той ги призовавал да служат единствено на Господа. Тази ярост не е била типична само за самудяните; самудяните просто са повтаряли грешката, направена от народа на Нух (м.н.) и адитите, които живели преди тях. Ето защо за тези три общества в Корана е казано така:

Нима не получихте вестта за онези преди вас ­ народа на Нух и адитите, и самудяните, и онези след тях? Знае ги само Аллах. При тях идваха техните пратеници с ясните знаци, а те тикваха ръце в устата си и казваха: “Не вярваме на това, с което сте изпратени, и се съмняваме с подозрение в това, към което ни зовете.” (Сура Ибрахим: 9)

Въпреки предупрежденията на Пророка Салих хората продължили да се съмняват относно Бог. Но измежду тях все пак имало една група, която повярвала в пророчеството на Салих, и това са именно тези, които са били спасени заедно със Салих от наближаващото огромно бедствие. Знатните от народа се опитвали да угнетят тази група от вярващи:

Знатните от народа му, които се възгордяха, казаха на вярващите измежду онези, които бяха немощни: “Нима знаете, че Салих е изпратен от неговия Господ?” Казаха: “Вярваме в онова, с което е изпратен.” Онези, които се възгордяха, казаха: “Ние не вярваме в онова, в което вие повярвахте.” (Сура Араф: 75-76)

Самудяните все още имали съмнения относно Бог и пророчеството на Салих. Нещо повече, една част от тях открито отричала Салих. A друга част от неверниците пък, все едно в името на Бог, кроели планове да убият Салих.

Рекоха: “Предчувстваме злочестие от теб и от онези, които са с теб.” Рече: “Вашето злочестие е при Аллах. Да, вие сте хора изпитвани.” И имаше в града деветима, които сееха развала по земята и не се поправяха. Рекоха: “Да се закълнем в Аллах, че през нощта ще нападнем Салих и неговите хора, после ще речем на ближните му: “Не присъствахме при гибелта на хората му. Ние говорим истината.” И лукавстваха те с умисъл, но провалихме Ние тяхното лукавство, без да усетят. (Сура Намл: 47-50)

За да провери дали народът му ще се покори на Божиите заповеди, в съответствие с полученото Божие откровение, Салих им показал една женска камила като изпитание. За да види дали народът му ще му се подчини или не, той им казал да поделят водата си с тази женска камила и да не я нараняват. На това изпитание народът му отвърнал, като убил камилата. В сура Шуара събитието е описано по следния начин:

И самудяните взеха пратениците за лъжци. Техният брат Салих им каза: “Не се ли боите? Аз съм доверен пратеник за вас, затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете. Нима ще бъдете оставени тук в сигурност ­ сред градини и извори, и насаждения, и палми с узрял плод, и да изсичате умело в планините домове? Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! И не слушайте повелята на престъпващите, които рушат по земята и не поправят!” Казаха: “Ти си само омагьосан. Ти си само човек като нас. Донеси знамение, ако говориш истината!” Каза: “Това е камила. Тя да пие в определен ден и вие да пиете в друг. И не я докосвайте със зло, да не ви сполети мъчение във великия Ден!” Но я заклаха, после съжаляваха. (Сура Шуара: 141-157)

Борбата на Пророка Салих срещу самудяните е разкрита в сура Камар така:

И самудяните отричаха предупредителите. И рекоха: “Нима човек от нас ще последваме? Тогава ние ще изпаднем в заблуда и безумие. Нима на него бе разкрито Поучението сред нас? Не, той е надменен лъжец.” Утре ще научат кой е надменен лъжец. Изпращаме Ние камилата като изпитание за тях. Наблюдавай ги и търпи! И ги извести, че водата е поделена между [нея и] тях! И пиенето на всеки е разпределено. Но извикаха техен другар и той се зае, и я закла. (Сура Камар: 23-29)

Фактът, че те не били наказани в този конкретен момент, увеличил безочието на народа още повече. Те нападнали Салих, критикували го и го обвинявали, че е лъжец.

И заклаха камилата, и пренебрегнаха повелята на своя Господ, и казаха: “О, Салих, донеси ни онова, което ни обещаваш, ако си от пратениците!” (Сура Араф: 77)

Бог провалил коварните планове на неверниците и спасил Пророка Салих от тези, които искали да го наранят. След този случай, виждайки, че въпреки различните методи, които използвал, за да напъти народа си, никой не се вслушал в казаното, Салих им съобщил, че в рамките на три дни те ще бъдат погубени:

Но я заклаха и той каза: “Наслаждавайте се в своя дом три дена! Това не е лъжливо обещание.” (Сура Худ: 65)

Ето така три дена по-късно наказанието, което Салих съобщил, се изпълнило и самудяните били погубени.

И Викът обхвана онези, които угнетяваха, и осъмнаха безжизнени в домовете си, сякаш не бяха пребивавали там. Да, самудяните отрекоха своя Господ. Да, гибел за самудяните! (Сура Худ: 67-68)

Археологическите открития, свързани със самудяните

От споменатите в Корана народи самудяните са тези, за които днес разполагаме с най-много информация. Историческите източници сочат, че наистина в миналото е живял народ на име самудяни.

Предполага се, че споменатият в Корана народ на Хиджр и самудяните са в действителност един и същи народ, защото другото име на самудяните е “хората на Хиджр”. При това положение може би думата “самудяни” означава името на народа, а Хиджр е един от построените от тези хора градове. Всъщност описанията на гръцкия географ Плиний са в тази насока. Плиний пише, че местата, по които са живели самудяните, са Домата и Хегра, които пък в момента представляват град Хиджр.29

Най-старият източник, в който се споменава за самудяните, са държавните регистри на Вавилон, където се описва победата на вавилонския крал Саргон II над този народ. Саргон II ги е победил вследствие на проведена в Северна Арабия през 8 век пр.Хр. война. Гърците също разказват за този народ и в произведенията на Аристотел, Птолемей и Плиний са споменавани като “тамудеи”, т.е. “самудяни”.30 Преди пророка Мохамед (м.н.), между 400 и 600 г. сл.Хр., следите им изчезват.

В Корана адитите и самудяните винаги са споменавани заедно. Нещо повече, в айятите самудяните са съветвани да се поучат от адитите. Това показва, че самудяните са имали подробна информация за адитите.

И при самудяните пратихме брат им Салих. Каза: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг Бог освен Него! При вас дойде вече ясен знак от вашия Господ... (Салих каза на народа си:) "Спомнете си как Той ви стори наследници подир адитите и ви настани по земята! Правите в равнините й дворци и дълбаете в планините домове. Помнете благата на Аллах и не сейте развала по земята, рушейки!” (Сура Араф: 73-74)

Както става ясно от айята, съществува връзка между самудяните и адитите и е възможно адитите да са били част от историята и културата на самудяните. Пророкът Салих казва на самудяните да си спомнят за случилото се с адитите и да си вземат поука от тях.

На адитите пък за пример е даван народът на Нух, който е живял преди тях. Така както адитите са имали историческо значение за самудяните, така и народът на Нух е бил от историческа важност за адитите. Тези хора са имали информация едни за други и вероятно са имали един и същи произход.

Местностите, които са обитавали адитите и самудяните, обаче са били географски доста отдалечени едни от други. Изглежда, че няма връзка между тези два народа, тогава защо в айята, адресиран до самудяните, те са накарани да си спомнят за адитите?

След кратки проучвания отговорът излиза наяве. Географското разстояние между самудяните и адитите е подвеждащо. Историческите източници разкриват, че в действителност между тези два народа съществува една много здрава връзка. Самудяните познавали адитите, защото най-вероятно имали един и същи произход. В Британика Микропедия (Britannica Micropaedia) под заглавието "Самудяни" пише следното за този народ:

Племе или група от племена, които изглежда, че са били известни в древна Арабия. Въпреки че самудяните вероятно произхождат от Южна Арабия, очевидно през ранните векове една голяма част от тях е мигрирала на север и се е заселила по склоновете на Джабал Aтхлаб (планина). Неотдавнашните археологически проучвания разкриха множество скални надписи и картини, принадлежащи на самудяните не само в Джабал Aтхлаб, но също така и из цяла централна Арабия.31

В Южна Арабия и из Хиджаз били открити писмени знаци, графически наподобяващи азбуката на самудяните (наречена "Самудийска азбука").32 Тази азбука била открита за първи път в централната част на Йемен, близо до днешния град Самуд. На север от тази област се намира Руб'aл Kхали, на юг Хадрамут, а на запад Шабвах.

По-рано видяхме, че адитите са живели в Южна Арабия. От голямо значение е, че някои останки от самудяните са открити в региона, обитаван преди това от адитите, и особено около местността, където са живели и където е разположена столицата на хадрамитите - потомците на адитите. Тази ситуация обяснява споменатата в Корана връзка адити-самудяни. Чрез думите на Пророка Салих, който казва на самудяните, че са дошли да наследят адитите, тази връзка е обяснена така:

(Салих каза на народа си:) Спомнете си как Той ви стори наследници подир адитите и ви настани по земята! Правите в равнините й дворци и дълбаете в планините домове. Помнете благата на Аллах и не сейте развала по земята, рушейки!” (Сура Араф: 74)

Накратко, заради неподчинението си към Божия пратеник самудяните били погубени. Нито сградите, които те били построили, нито произведенията на изкуството, които били изработили, не са могли да ги спасят от наказанието. Самудяните, подобно на всички останали народи преди и след тях, които отрекли Истината, били погубени посредством ужасно наказание.