Гибeлтa Нa Фapaoнa

Както се случи с рода на Фараона и с онези преди тях. Взеха за лъжа знаменията на своя Господ и Ние ги погубихме заради греховете им, и издавихме рода на Фараона. Всички бяха угнетители. (Сура Анфал: 54)

Древноегипетската цивилизация, наред с другите градове-държави, основани в Месопотамия по същото време, е известна като най-древната цивилизация на света и като организирана държава, притежаваща най-напредналия социален ред за своето време. Това, че открили писмеността и започнали да я използват около 3-ти век пр.Хр., че използвали река Нил и се защитавали от външните опасности благодарение на природните условия на страната, допринесли много за това египтяните да усъвършенстват своята цивилизация.

Но в това "цивилизовано" общество преобладавало "владичеството на фараоните", което представлява системата на неверие, спомената по най-ясния и разбираем начин в Корана. Те се възгордели, обърнали гръб и богохулствали. Накрая нито напредналата им цивилизация, нито техният социален и политически ред, нито военните им успехи не могли да ги спасят от това да бъдат погубени.

Властта на фараоните

В основата на египетската цивилизация е плодородието на река Нил. Египтяните се заселили в долината на Нил поради изобилието на водите на тази река и възможността да се занимават със земеделие, използвайки този воден източник, без да са зависими от дъждовните месеци.

Историкът Ърнест Х. Гомбрич пише в работите си, че в Африка е много топло и понякога не вали в продължение на месеци. Поради тази причина много области от този огромен континент са изключително сухи. И именно тези области са покрити с обширни пустини. Земите от двете страни на река Нил също са покрити от пустини и в Египет много рядко има валежи. Но тази държава не се нуждае много от дъждове, защото река Нил преминава през средата на цялата страна.33

И така, който притежава властта над река Нил, която е с такова огромно значение, също така може да управлява и най-големите източници на търговия и селско стопанство на Египет. Фараоните могли да установят своето господство над Египет именно по този начин.

Тясната и отвесна форма на долината на река Нил не позволявала заселените участъци около реката да се разширяват много и затова египтяните формирали цивилизация, състояща се от малки по мащаб градчета и селца вместо от големи градове. Този фактор също засилвал влиянието на фараоните над техния народ.

Цар Менес е известен като първия египетски фараон, който за първи път в историята, около 3-ти век пр.Хр., обединил древен Египет в една политическа единица. Всъщност терминът "фараон" първоначално се отнасял за мястото, където египетският владетел живеел, но с течение на времето се превърнал в титла на египетските царе. Това е причината, поради която царете, които властвали над древен Египет, започнали да бъдат наричани "фараони".

Бидейки притежатели, управители и владетели на цялата страна и нейните земи, тези фараони са приемани като олицетворение на най-големия бог от изкривената многобожна религия на древен Египет. Управлението на египетските земи, тяхното деление, доходи, с една дума - всички имоти, услуги и производство в границите на страната били в ръцете на фараона.

Автокрацията в управлението предоставя на владетеля на страната - фараона, такава сила, че той може да заповядва каквото пожелае. Още с основаването на първата династия, по времето на Менес, който бил първият цар на страната, обединил Горен и Долен Египет, водите на река Нил започнали да достигат до хората посредством канали. Освен това, производството било взето под контрол и всички стоки и услуги били предоставяни на царя. Владетелят разпределял и разделял тези стоки и услуги според нуждите на населението. Не е било трудно за царете, които били установили такава власт в региона, да принудят хората да им се подчинят. Владетелите на Египет, или с тяхното бъдещо наименование "фараоните", са били смятани за святи същества, които притежават огромна мощ и задоволяват всички нужди на своя народ. И така с течение на времето самите фараони започнали да вярват, че наистина са богове.

Някои от думите на Фараона, споменати в Корана по време на разговора му с Пророка Муса (Моисей) (мир нему), са доказателство за тази тяхна вяра. Той се опитал да сплаши Пророка Муса, като му казал: “Ако приемеш друг бог освен мен, ще те тикна при затворниците.” (Сура Шуара: 29), и се обърнал към хората около него: "О, знатни, аз не знам да имате друг бог освен мен". (Сура Касас: 38) Фараонът изрекъл всичко това, защото той наистина смятал себе си за божество.

Религиозните вярвания

Според историка Херодот древните египтяни са били "най-набожните" хора на света. Тяхната религия обаче не е била истинската "Божия религия", а една изкривена многобожна религия и поради крайния им консерватизъм те не можели да се откажат от изкривените си вярвания.

Древните египтяни били силно повлияни от природната среда, в която живеели. Географското положение на Египет било такова, че напълно предпазвало страната от външни нападения. Египет бил обграден от всички страни от пустини, планински терени и морета. За да бъдат извършени нападения срещу страната, съществували два възможни пътя и за египтяните било изключително лесно да защитят тези пътища. Благодарение на тези природни фактори египтяните успели да останат изолирани от външния свят. Но отминаващите векове превърнали тази изолация в тъмен фанатизъм. Ето така египтяните се затворили към новостите и станали изключително консервативни по отношение на религията си. "Религията на техните прадеди", споменавана често в Корана, се превърнала в най-голямата им ценност.

Ето защо Фараонът и неговото обкръжение обърнали гръб на Пророците Муса (Моисей) (м.н.) и Харун (Аарон) (м.н.), когато те им съобщили за истинската Божия религия, и им казали: “Нима дойде при нас, за да ни отлъчиш от онова, с което заварихме предците си, и да е за двама ви [о, Муса и Харун] величието по земята? Не ви вярваме.” (Сура Юнус: 78)

Религията на древен Египет била разделена на клонове, най-съществените от които били официалната религия на страната, вярата на народа и вярата в задгробния живот.

Според официалната държавна религия фараонът бил божествено същество. Той бил отражение на народните божества на земята и неговата задача била да раздава правосъдие и да защитава хората на земята.

Широко разпространените вярвания сред народа били изключително объркани и тези от тях, които били в противоречие с официалната религия на страната, били потискани от управлението на фараона. В основата си те вярвали в множество богове и тези богове обикновено били изобразявани като същества с човешко тяло и животинска глава. Но също така било възможно да се срещнат и традиции, които се различавали в различните региони.

Задгробният живот съставлявал най-съществената част от египетската вяра. Те вярвали, че душата продължава да живее, след като тялото умре. Според това вярване душите на мъртвите биват отнасяни от определени ангели при Бог, който е Съдия, и четиридесет и двама други съдии-свидетели, по средата бива поставяна везна и сърцето на душата бива премервано посредством тази везна. Тези, които имат по-голяма добросърдечност, преминават към прекрасното място и живеят щастливо, а тези, които са с повече злини, биват изпратени в място, където ще бъдат подлагани на ужасни страдания. Там те ще бъдат измъчвани цяла вечност от странни същества, наречени "Мъртвоядци".

Вярата на египтяните в отвъдния живот ясно показва паралелизъм с монотеистичното вярване и истинската Божия религия. Въпреки че самата им вяра в отвъдното доказва, че истинската Божия религия и откровение са достигнали до древноегипетската цивилизация, тази религия по-късно била покварена и монотеизмът (вярата в един-единствен бог) бил заменен с политеизъм (вярата в множество божества). Ето така, пратеници, призоваващи към Божието единство и служенето единствено на Бог, са били изпращани от време на време и в Египет. Един от тях е Пророкът Юсуф (Йосиф) (мир нему), чийто живот е разказан подробно в Корана. Тази история на Пророка Юсуф също е от изключително значение, защото в нея е разказано за пристигането на синовете на Израил в Египет и тяхното настаняване там.

От друга страна, в историческите източници има сведения за египтяни, които призовавали хората към монотеистичната религия дори преди Пророка Муса (мир нему). Един от тях е най-интересният фараон в историята на Египет, а именно Аменхотеп (Аменофис) IV.

Вярващият в един Бог фараон - Аменхотеп IV

В повечето случаи египетските фараони били жестоки, деспотични, войнствени и безмилостни хора. Като цяло те били приели политеистичната религия на Египет и посредством тази религия обожествявали себе си.

В египетската история обаче имало един фараон, който силно се различавал от останалите. Този фараон отстоявал вярата в един-единствен Творец и тъй като бил обект на огромната съпротива от страна на жреците на Амон, които печелели от политеистичната религия, и някои войници, които ги подкрепяли, накрая бил убит. Този фараон бил Аменхотеп (Аменофис) IV, който се възкачил на трона през 14-и век пр.Хр.

Когато Аменхотеп IV бил коронован през 1375 г.пр.Хр., той се натъкнал на един консерватизъм и традиционализъм, които продължавали от векове. Дотогава обществената структура и връзките на народа с двореца са продължавали без каквато и да била промяна. Обществото държало вратите си плътно затворени за всички външни събития и религиозни нововъведения. Този краен консерватизъм, отбелязан също и от гръцките пътешественици, се дължал на географското положение на Египет, както споменахме по-рано.

Официалната религия, наложена на хората от фараоните, изисквала безусловна вяра във всичко старо и традиционно. Аменхотеп IV обаче не приел официалната религия. Историкът Ърнест Гомбрич пише така:

Той (Аменхотеп IV) изоставил голяма част от обичаите, почитани в резултат на вековната традиция. Той не желаел да почита различните странно изглеждащи богове на своя народ. За него съществувал един-единствен възвишен бог - Aтон, на който той се прекланял и който бил изобразил под формата на слънце. Той нарекъл себе си Ехнатон, което означавало "полезен на Атон", и преместил двореца си в местност, наречена Ел-Амарна, където да бъде далеч от жреците на другите богове.34

След смъртта на баща си младият Аменхотеп IV станал обект на голям натиск. Този натиск бил предизвикан от факта, че той развил една религия, основана на монотеизма, като променил традиционната политеистична религия на Египет и се опитал да извърши радикални промени във всички области. Знатните от Тива обаче не му позволили да проповядва тази религия. Аменхотеп IV и неговият народ напуснали Тива и се заселили в Ел-Амарна. Тук те основали един нов и модерен град, наречен Ахетатон (“хоризонта на Атон”). Аменхотеп IV променил името си, което означавало "удовлетворение на Амон", с Ехнатон, което имало значение на "подчинен на Атон". Амон било наименованието на най-големия тотем в египетското многобожие. Според Аменхотеп IV Атон е "творецът на небесата и земята". Силно вероятно е с това название да е имал предвид Господ Бог.

Смутени от този развой на нещата, жреците на Амон искали да отнемат властта на Аменхотеп IV, като се възползвали от икономическата криза в страната. Най-накрая Аменхотеп IV бил отровен от конспираторите. Всички следващи фараони били под влиянието на жреците.

След Аменхотеп IV дошли на власт фараони с военен произход. Това станало причина старият традиционен политеизъм отново да се разпространи и били положени големи усилия, за да се завърнат към миналото. След около век на трона се възкачил Рамзес II, който е известен в египетската история като най-дълго властвалия фараон. Според множество историци Рамзес II е бил фараонът, който измъчвал синовете на Израил и се борел срещу Пророка Муса (Моисей) (мир нему).35

Появата на Пророка Муса

Поради дълбокия си фанатизъм древните египтяни не се отказвали от идолопоклонническите си вярвания. При тях били дошли предупредители, които ги призовавали към вярата в един-единствен Бог, но народът на Фараона всеки път се завръщал отново към изкривените си вярвания. Накрая Бог им изпратил Муса (Моисей) като пророк, защото те били усвоили една система, противна на Божията религия, и били поробили синовете на Израил. На Пророка Муса (мир нему) било повелено да призове египтяните към Божията религия, да спаси синовете на Израил от робството и да ги поведе по правия път. В Корана е казано така:

Четем ти с истина от историята за Муса и за Фараона ­ за хора вярващи. Фараонът се възгордя на земята и раздели на групи нейните жители. Обезсилваше една част от тях ­ избиваше синовете им и пощадяваше жените им. Той бе от сеещите развала. А Ние пожелахме да облагодетелстваме онези, които бяха обезсилени на Земята, и да ги сторим водители, и да сторим тях наследниците, и да ги утвърдим на Земята, и да покажем от тях на Фараона и Хаман, и войските им онова, от което са се пазели. (Сура Касас: 3-6)

Фараонът искал да попречи на синовете на Израил да увеличат своята численост, като убивал всички новородени мъжки деца. Ето защо, посредством Божието вдъхновение, майката на Муса го поставила в една кошница и го пуснала в реката. По този начин той влязъл в двореца на Фараона. В Корана айятите, разкриващи това събитие, са както следва:

И разкрихме на майката на Муса: “Да го кърмиш, а когато се уплашиш за него, пусни го в морето! И не се плаши! И не скърби! Ние ще ти го върнем и ще му отредим да бъде от пратениците.”

И семейството на Фараона го прибра, а той щеше да стане техен враг и тяхна скръб. Фараонът и Хаман, и техните войски бяха грешници. И жената на Фараона му рече: “Радост за окото ­ на мен и на теб! Не го убивайте! Може да ни е от полза или да го вземем за син.” Така и не усетиха. (Сура Касас: 7-9)

Жената на Фараона предотвратила убийството на Муса и го осиновила. По този начин Муса прекарал детството си в двореца на Фараона. С Божия помощ в двореца била доведена собствената му майка, за да му бъде кърмачка.

Когато пораснал, един ден Муса видял египтянин, който измъчвал един от синовете на Израил, и се намесил. Той нанесъл удар на египтянина, в резултат на което последният умрял. Въпреки че той живеел в двореца на Фараона и царицата го била осиновила, знатните сред народа решили да го накажат чрез смърт. Когато Муса научил за това, избягал от Египет и отишъл в Мадиан. В края на периода, който щял да прекара там, Бог щял да разговаря направо с него и да му възложи пророческата задача. На него му било повелено да се завърне при Фараона и да му предаде посланието на Божията религия.

Дворецът на Фараона

Муса (Моисей) и Харун (Аарон) отишли при Фараона, така както им бил повелил Бог, и го призовали към Божията религия. Те поискали от него да спре да измъчва синовете на Израил и да ги пусне да дойдат с тях. Фараонът не можел да приеме това, че Муса, когото е държал при себе си в продължение на години и когото най-вероятно е щял да направи наследник на трона си, стои срещу него и му говори по този начин. Именно поради тази причина Фараонът го обвинил в неблагодарност:

Каза [Фараонът]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас години от живота си? И направи, каквото направи. Ти си от неблагодарните.” (Сура Шуара: 18-19)

Фараонът се опитал да повлияе на чувствата на Муса. След като той и съпругата му са осиновили Муса, следователно той трябва да им се подчини. Нещо повече, Муса бе убил един египтянин. Според египтяните това изисквало тежко наказание. Тази емоционална атмосфера, която Фараонът се опитал да създаде, била насочена също и да въздейства върху знатните сред народа, така че те също щели да се съгласят с Фараона.

От друга страна, заветът на истинската Божия религия, който Пророкът Муса проповядвал, подкопавал силата на Фараона и го принизявал до нивото на обикновените хора. Оттогава нататък щяло да стане ясно, че той не е бог и нещо повече, той трябвало да се покори на Муса. Освен това, ако освободи синовете на Израил, той щял да загуби една съществена работна сила и по този начин да изпадне в голяма нищета.

Поради всичко това Фараонът дори не изслушал казаното от Пророка Муса. Той се опитал да го засрами и да промени темата, като му задавал безсмислени въпроси. В същото време се опитвал да представи Муса и Харун като анархисти и ги обвинил в това, че имали политически интереси. Накрая нито Фараонът, нито знатните сред народа, от неговото близко обкръжение, с изключение на влъхвите, не се подчинили на Муса и Харун. Те не последвали Божията религия, която им била разкрита. Поради тази причина Бог им изпратил разнообразни бедствия.

Бедствията, които сполетяват Фараона и близкото му обкръжение

Фараонът и близкото му обкръжение са толкова привързани към собствената си многобожна система, към "вярата на предшествениците си", че те никога не са смятали да я изоставят. Дори двете най-големи чудеса на Муса (Моисей) (м.н.) - побеляването на ръката му и превръщането на пръчката му в змия, не са били достатъчни, за да ги накарат да се отвърнат от тяхното суеверие.

И казаха: “Каквото и знамение да ни донесеш, за да ни омагьосаш с него, не ще ти повярваме.” (Сура Араф, 132)

В отговор на това тяхно поведение, за да ги накаже и на земята, Бог им изпраща, както е казано в айята, "очевидни знамения" – бедствия. Първото от тях е суша и в резултат на нея - намаляване на реколтата. Свързаният с това айят от Корана е следният:

И наказахме хората на Фараона с години [на суша] и с недоимък от плодове, за да се поучат. (Сура Араф, 130)

Египтяните били изградили напоителната си система на основата на река Нил и затова промените в природните условия не им оказват влияние. Тъй като Фараонът и близкото му обкръжение се възгордяват срещу Бог и не зачитат пророка Му, то ги сполетява неочаквано бедствие. Най-вероятно поради различни причини нивото на река Нил силно намалява и напоителните канали, прокарващи вода от реката, спрели да пренасят достатъчно вода до обработваемите земи. Изключителната горещина става причина за изсъхването на културите. Ето така нещастието сполетяло Фараона и обкръжението му от една напълно неочаквана страна, от река Нил, на която те разчитали. Тази суша разтревожила Фараона, който по-рано се обръщал към своя народ с думите: “О, народе мой, нима не принадлежи на мен владението над Египет и над тези реки, течащи край мен? Нима не виждате?”. (Сура Зухруф: 51)

Но както е казано в Корана, вместо “да се поучат”, те приемат това като лош късмет, който Пророкът Муса и синовете на Израил им носят. Те били обхванати от такова убеждение поради суеверията си и религията на своите прадеди. Ето защо били осъдени да понесат голямо страдание. Сполетялото ги обаче не било ограничено само с това. Това било само началото. По-късно Бог им изпраща една поредица от бедствия. В Корана тези нещастия са описани така:

И им изпратихме потопа и скакалците, и въшките, и жабите, и кръвта ­ очевидни знамения. Но се големееха и бяха престъпни хора. (Сура Араф, 133)

В съответствие с Корана бедствията, които Бог изпраща на Фараона и на хората около него, които също отричат Божията религия, са разкрити и в Стария завет:

... и кръв беше по цялата Египетска земя. (Изход, 7:21)

А ако се не съгласиш да го пуснеш, ето, Аз ще поразя цялата ти област с жаби: и реката ще загъмжи от жаби, и те ще излязат и ще влязат в твоята къща, и в твоята спалня, и в леглото ти, и в къщите на твоите служители и на твоя народ, и в пещите ти, и в нощвите ти. (Изход, 8:2-3)

Тогава Господ рече на Моисея: кажи на Аарона: "простри (с ръка) тоягата си и удари земната пръст, и (мушици ще нападнат по човеци, по добитък и на фараона, и в къщата му и по служителите му, всичката земна пръст) ще стане на мушици по цялата Египетска земя." (Изход, 8:16)

Скакалците нахлуха в цялата Египетска земя и нападнаха цялата Египетска страна в голямо множество: такива скакалци по-преди не е имало, и подир тях не ще има. (Изход, 10:14)

Тогава влъхвите рекоха на фараона: това е пръст Божий. Но фараоновото сърце се ожесточи, и той ги не послуша, както и бе казал Господ. (Изход, 8:19)

Ужасни нещастия продължавали да сполитат Фараона и близкото му обкръжение. Някои от тези бедствия биват причинени от неща, на които идолопоклонническият народ се прекланял. Например река Нил и жабите били свещени за тях и били обожествени от народа. Докато очакват напътствие от "боговете" си и им се молят за помощ, Бог ги наказва посредством собствените им "божества" така, че да могат да видят грешките си и да заплатят за извършените грехове.

Според тълкувателите на Стария завет "кръвта" представлява превръщането на водите на река Нил в кръв. Ако приемем това като метафора, то можем да кажем, че водите на Нил са станали червени на цвят. Според едно тълкувание пък това, което придава този цвят на реката, е някакъв вид бактерия.

Нил бил главният жизнен източник за египтяните. Каквато и да била вреда върху този източник би означавала гибел на цял Египет. Ако бактериите, обхванали река Нил, са били толкова много, че да превърнат цвета й в червен, то това би станало причина всичко живо, което използва тази вода, да бъде заразено от тези бактерии.

В проучванията, извършени до момента, като причина за червения цвят на водата са посочвани протозоа (едноклетъчни паразити), зоопланктони, сладководни и соленоводни планктони (фитопланктони) и динофлагелети (dinoflagellatеs). Всички тези организми - растения, гъбички и протозоа – дезоксидират водата и отделят вредни за всички организми токсини.

Цитирайки описанието от Втората Моисеева книга - Изход от Стария завет, Патриция А. Тестър от Националната морска риболовна служба в статия за бюлетина на Нюйоркската академия на науките отбелязва, че докато по-малко от 50 от приблизително 5,000 видове фитопланктони са известни като отровни, то останалите, които съдържат токсини, могат да бъдат опасни за водния живот. В същото издание Юин К.Д.Тод от Здравното министерство на Канада, позовавайки се на историческите и предисторически сведения, цитира почти две дузини примери за специфични фитопланктони, предизвикали множество заразни болести из целия свят.

У.У.Кармайкъл и И.Р.Фалконър пък съставили списък от болестите, свързани със синьо-зелените сладководни водорасли. Водният еколог Джоан М. Бъркхолдър от Севернокалифорнийския държавен университет е описал динофлагелета (dinoflagellate) на име Пфистерия писиморте (Pfiesteria piscimorte). Както се разбира и от името й, тази бактерия умъртвява рибата.36

По времето на Фараона изглежда, че се случва една такава верига от бедствия. Според този сценарий, когато Нил бил заразен, рибата в него измряла и на египтяните им е отнет един важен източник на храна. При липсата на хищни риби жабите първоначално получили възможността да се размножават свободно и на двата бряга на Нил и по този начин да пренаселят реката, но след това, избягвайки от безкислородната, отровна и загниваща среда, те мигрирали на сушата, като най-накрая измрели на сушата и се разложили заедно с рибата. Ето така река Нил и съседните й земи били замърсени, като пиенето и къпането с тази вода било много опасно. Нещо повече, измирането на жабите станало причина за прекаленото размножаване на насекоми като скакалците и въшките.

Накрая, без значение по какъв начин са се случили нещастията и какви последици са оставили след себе си, нито Фараонът, нито неговият народ не се поучават и обръщат към Бог, а напротив - те продължават със своето високомерие. Фараонът и обкръжението му биват толкова лицемерни, че планират да измамят Пророка Муса, а по този начин и Бог. (Пречист е Бог!) Когато ужасното наказание ги застига, те веднага извикват Муса (м.н.) и искат от него да ги спаси от тази ситуация:

Щом наказанието се стовареше върху тях, казваха: “О, Муса, призови ни твоя Господ с онова, което ти е обещал! Ако снемеш от нас наказанието, непременно ще ти повярваме и ще изпратим с теб синовете на Исраил.” И щом снемахме от тях наказанието за срок, който да достигнат, ето ги ­ нарушават обета! (Сура Араф: 134-135)

Изход от Египет

Посредством Пророка Муса Бог съобщава на Фараона и близкото му обкръжение от какво трябва да се въздържат и по този начин ги предупреждава. В отговор на това те се противопоставят на пророка и го обвиняват в лудост и лъжа. За тях Бог подготвя един унизителен край. Господ разкрива на Муса какво щяло да се случи.

И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.” И изпрати Фараонът събирачи в градовете: “Тези [синове на Исраил] са малко хора. Те ни разгневяват, но ние всички сме бдителни.” И така Ние ги пропъдихме от градини и извори, и от съкровища, и от знатно място. Така е. И оставихме това в наследство на синовете на Исраил. И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона]. И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: “Ние сме настигнати.” (Сура Шуара: 52-61)

В една такава ситуация, когато синовете на Израил си мислят, че са заловени, а хората на Фараона пък си мислят, че ще могат да ги заловят, Муса (мир нему) им казва никога да не губят надежда в Божията помощ: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!” (Сура Шуара: 62)

В този момент Бог спасява Пророка Муса и синовете на Израил, разделяйки морето на две. Фараонът и хората му биват издавени във водите, които се затварят върху тях, след като синовете на Израил преминават благополучно.

И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина. И сторихме там другите да се приближат. И спасихме Муса и всички, които бяха с него. После издавихме другите. В това има знамение, но повечето от тях не вярват. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. (Сура Шуара: 63-68)

Тоягата на Муса (Моисей) имала чудотворни качества. При първото откровение Бог я превръща в змия, същата тази тояга се превръща в дракон и поглъща магиите на влъхвите на Фараона, а сега Муса разделя морето на две отново с тази тояга. Това е едно от най-големите чудеса, с които Пророкът Муса е бил дарен.

Издавянето на Фараона и хората му

Коранът ни информира за най-съществените аспекти на събитието на раздвояването на морето. Според Корана Пророкът Муса (мир нему) напуска Египет заедно с подчинилите му се синове на Израил. Фараонът обаче не могъл да приеме тяхното напускане, за което не е дал разрешение. Той и неговите войници ги последват "с гнет и вражда" (Сура Юнус: 90). Докато Муса и синовете на Израил достигат до брега, Фараонът и неговите войници ги застигат. Някои от синовете на Израил, които видели това, се разбунтували срещу Муса. Според Стария завет те казват на Муса: "по-добре е да сме в робство у египтяни, отколкото да умрем в пустинята". Тази слабост също така е разкрита и в следния айят от Корана:

"И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: “Ние сме настигнати." (Сура Шуара: 61)

Всъщност това не било нито първият, нито пък последният път, когато синовете на Израил проявяват такова поведение на непокорство. Веднъж те се жалват на Муса, като му казват:

"Бяха ни причинени страдания и преди да дойдеш, и след като дойде при нас." (Сура Араф: 129)

Противно на слабостта на своя народ, Пророкът Муса (Моисей) бива изключително самоуверен, тъй като имал дълбока вяра в Господа. Още от началото на борбата му Бог го известява, че Неговата помощ и подкрепа ще бъдат винаги с него:

Каза: “Не се страхувайте! Аз съм с вас. Чувам и виждам.” (Сура Та Ха: 46)

Когато Муса за първи път среща влъхвите на Фараона, той "усеща страх" (Сура Та Ха: 67) Вследствие на това Бог му разкрива, че не трябва да се страхува и че той ще бъде превъзхождащият (Сура Та Ха: 68) Ето защо, когато една част от неговия народ се уплашила да не бъдат заловени, той им казва:

Рече: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!” (Сура Шуара: 62)

Бог разкрива на Пророка Муса да удари по морето с тоягата си. В резултат на това той "удари с тоягата си по морето! И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина" (Сура Шуара: 63). При нормални обстоятелства в този момент, когато Фараонът вижда едно такова чудо, той би трябвало да разбере, че в това има нещо необикновено и че става свидетел на една Божествена намеса. Морето се разтваря за хората, които Фараонът иска да унищожи. Нещо повече, не съществува гаранция, че морето няма да се затвори отново, след като те преминат на отсрещния бряг. Въпреки това обаче Фараонът и армията му последвали синовете на Израил вътре в морето. Най-вероятно Фараонът и войниците му, поради своята дързост и ярост, загубват способността си да мислят логично и не могат да осъзнаят чудотворното естество на ситуацията.

В Корана последните моменти от живота на Фараона са описани така:

И преведохме синовете на Исраил през морето, а Фараонът и войските му ги преследваха с гнет и вражда. А когато ги настигна потопът, каза: “Вече повярвах, че няма друг бог освен Онзи, в Когото повярваха синовете на Исраил, и съм сред отдадените Нему!” (Сура Юнус: 90)

Тук е възможно да се види още едно чудо на Пророка Муса. Нека си спомним за следния айят:

И каза Муса: “Господи наш, Ти даде на Фараона и на знатните му хора украса и имоти в земния живот. Господи, те се отклоняват от Твоя път. Господи, заличи имотите им и вкорави сърцата им, и да не повярват, докато не видят болезненото мъчение!” Каза: “Откликна се вече на вашия зов. Стойте на правия път и не следвайте пътя на онези, които не знаят!” (Сура Юнус: 88-89)

От този айят се подразбира, че Муса е бил информиран за това, че Фараонът ще повярва, когато се изправи лице в лице с болезненото мъчение. И наистина, когато водите започнали да го поглъщат, Фараонът казва, че е повярвал в Бог. Но неискреността, лицемерието на това негово поведение е очевидно. Най-вероятно Фараонът казва това, за да бъде спасен от смъртта.

Разбира се, приемането на религията и молбата за прошка на Фараона в последната минута не са приети от Бог. Фараонът и войската му не можело да бъдат спасени от трагичната гибел.

Сега ли? А се възпротиви ти преди и бе от сеещите развала. Днес спасяваме твоето тяло, за да бъдеш знамение за онези след теб. Ала мнозина от хората са нехайни към Нашите знамения. (Сура Юнус: 91-92)

Ние също така сме информирани, че както войниците, така и самият Фараон получават своя дял от наказанието. Тъй като, подобно на Фараона, неговите войници биват мъже на "гнет и вражда" (Сура Юнус: 90), "грешници" (Сура Касас: 8), "угнетители" (Сура Касас: 40) и "смятат, че не ще бъдат върнати при Господа" (Сура Касас: 39), те също така заслужават Божието наказание. Ето така Бог сграбчва Фараона и неговата войска и ги хвърля в морето. (Сура Касас: 40)

И им отмъстихме, и ги издавихме в морето за това, че взимаха за лъжа Нашите знамения и бяха нехайни към тях. (Сура Араф: 136)

В Корана Бог разкрива ситуацията след тази трагична смърт на Фараона така:

И оставихме в наследство на народа, който бе потъпкван, земите и на изток, и на запад, които Ние благословихме. Сбъдна се добрата дума на твоя Господ към синовете на Исраил, защото изтърпяха. И опустошихме онова, което са направили Фараонът и неговият народ, и онова, което са въздигнали. (Сура Араф: 137)