Адититe И "Пяcъчният Атлaнтиc" - Убap

А адитите бяха погубени от бушуващ леден вихър. Накара го Той да вилнее срещу тях седем нощи и осем дни поред, и виждаш там хората покосени, сякаш са стволове на повалени палми. И нима виждаш някой останал от тях? (Сура Хакка: 6-8)

Друг народ, който бил погубен и за който е разказано в множество сури на Корана, са адитите - споменати след народа на Нух (мир нему). Изпратен при адитите, Худ (мир нему) ги призовавал, както правели и всички останали пророци, да вярват единствено в Бог, без да го съдружават, и да се подчинят на него - пророка на тяхното време. Хората отвърнали на Худ с неприязън. Те го обвинили в неблагоразумие, измамничество и в това, че се опитва да промени системата, която прадедите им са установили. В сура Худ е разкрито с подробности всичко, което се случило между Пророка Худ и неговия народ:

И при адитите брат им Худ... Рече: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него. Вие сте само клеветници. О, народе мой, не искам от вас отплата за това. Моята отплата е единствено от Онзи, Който ме е сътворил. Нима не проумявате? О, народе мой, молете за опрощение вашия Господ и се покайте пред Него, и ще ви изпрати Той обилен дъжд от небето, и ще ви надбави сила към вашата сила! И не се отмятайте, престъпвайки!” Рекоха: “О, Худ, ти не ни донесе ясен знак и не ще изоставим нашите божества заради твоите слова. И не ти вярваме. Ще кажем само, че те е поразило със зло някое от нашите божества.” Рече: “Призовавам за свидетел Аллах и вие свидетелствайте, че съм невинен за онова, което съдружавате с Него. И лукавствайте срещу мен всички, и не ме изчаквайте! Аз се уповавам на Аллах, моя Господ и вашия Господ. Няма твар, която Той да не държи под Своя власт. Моят Господ е на Правия път. А отметнете ли се вече ви съобщих онова, с което бях пратен при вас. И ще ви подмени моят Господ с други хора. И никак не ще Му навредите. Моят Господ пази всяко нещо.” И когато Нашата повеля дойде, с милост от Нас спасихме Худ и онези, които вярваха с него. И ги спасихме от сурово мъчение. Такива бяха адитите. Отрекоха знаменията на своя Господ и се възпротивиха на Неговите пратеници, и следваха повелята на всеки упорит деспот. И ги следва проклятие на този свят и в Деня на възкресението. Да, адитите отрекоха своя Господ. Да, гибел за адитите, народа на Худ! (Сура Худ: 50-60)

Друга сура, в която се говори за адитите, е сура Шуара. Тук са подчертани и някои от характеристиките на адитите. Според тези сведения те са били народ, който "гради паметници на всяко възвишение" и "прави дворци, сякаш ще векува в тях". Освен това те сеели поквара и били безмилостни. Когато Худ предупреждавал народа си, те му отвърнали, че неговите думи са "само обичаите на предците". Те били силно убедени, че нищо няма да им се случи:

И адитите взеха пратениците за лъжци. Техният брат Худ им каза: “Не се ли боите? Аз съм доверен пратеник за вас, затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете. Нима градите паметник на всяко възвишение за забавление? И правите дворци, сякаш ще векувате. И ако прилагате сила, прилагате я като тирани. Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! И бойте се от Онзи, Който ви е дал вашето знание, и ви е дал добитък и синове, и градини, и извори! Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.” Казаха: “Все ни е едно дали проповядваш, или не си от проповедниците. Това са само обичаите на предците. И не ще бъдем измъчвани.” И го взеха за лъжец, и ги погубихме. В това има знамение, но повечето от тях не вярват. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. (Сура Шуара: 123-140)

Хората, които проявили неприязън към Худ и се изправили срещу Бог, били наказани. Една ужасна пясъчна буря погубила адитите, сякаш "никога не бяха съществували".

Археологическите открития, свързани с град Ирам

Останките на град Убар, където някога живели адитите, били открити близо до бреговете на Оман.

В началото на 90-те години на 20-и век най-известните в света вестници под заглавията “Открит е великолепен арабски град”, “Легендарният арабски град е разкрит”, “Пясъчният Атлантис – Убар” отделят широко място на едно много важно археологическо откритие. Това, което прави това археологическо откритие по-интригуващо, е фактът, че този град също така е споменат и в Корана. Много хора, които до този момент смятат, че споменатите в Корана адити са само легенда или че никога няма да бъдат открити, остават слисани пред това откритие. Откриването на този град, който е споменат единствено в словесните легенди на бедуините, породило огромен интерес и любопитство.

Човекът, който открива този посочен в Корана легендарен град, е любителят археолог Николас Клеп.19

Докато Николас Клеп, който е специалист по арабски и режисьор на документални филми, извършва проучвания върху арабската история, попада на една книга, написана през 1932 г. от английския изследовател Бертрам Томас, със заглавие “Arabia Felix” (“Благоденстваща Арабия”). Arabia Felix е наименованието на областта, която се намира в южната част на завзетия от римляните Арабски полуостров и обхваща днешен Йемен и Оман. Гърците наричали тази област "Еудаймон Арабия", а арабските мъдреци от средновековието -"Aл-Яман ас-Саида". 20

При извършените в Убар разкопки били открити, точно както е споменато в Корана, множество сгради, образци на художественото изкуство и произведения на висша цивилизация.

Всички тези наименования означават “щастливи араби”, защото живеещите в този регион хора в миналото били смятани за най-щастливите хора на своето време. Добре, но каква е била причината за това определение?

Техният добър късмет се дължал отчасти на стратегическото им местоположение - тази област била търговски център на осъществяваната между Индия и Арабския полуостров търговия на подправки. Освен това хората, които обитавали тези земи, също така отглеждали растение на име “тамян”, което се среща много рядко и по онова време било използвано в някои религиозни ритуали за кадене и било със стойността на злато.

Английският изследовател Бертрам Томас е описал подробно тези "щастливи" племена и твърди, че е открил следите на древен град, който тези племена били забелязали. 21 Това бил градът, известен сред бедуините като "Убар". По време на пътуването си в тази близка до крайбрежието област, където е разположен Оман, живеещите в пустинята бедуини му показали една стара пътечка и му обяснили, че тя водела до един много стар град на име Убар. Томас, който проявил голям интерес по въпроса, умрял, без да може да завърши проучването си.

Клеп, който изследва подробно това, което английският изследовател Томас бил написал, бил убеден в съществуването на изгубения град, описан в книгата. Без да губи време, той се заема със своята изследователска дейност.

За да докаже съществуването на Убар, Клеп прибягва към два метода. Първо намира следите от пътечката, за чието съществуване бедуините твърдели. Обръщайки се към НАСА, иска да бъдат направени сателитни снимки на този район. След големи усилия той успява да склони компетентните лица да направят тези снимки.22

Разкопки, извършвани в Убар

След това Клеп започва да изследва древните ръкописи и карти, които се намират в библиотеката “Хънтингтън” в Калифорния. След кратки проучвания намира една карта, която е нарисувана от египетско-гръцкия географ Птолемей през 200 г. сл.Хр. На картата са обозначени местоположението на един намиращ се в местността древен град и пътищата, водещи до него.

Същевременно на снимките, направени от НАСА, се виждат следи от пътища, които не е възможно да бъдат видени с просто око, а само чрез един цялостен въздушен поглед. Сравнявайки тези снимки с древната карта, с която се бил сдобил, Клеп най-накрая достига до заключението, от което се нуждае: нарисуваните на картата пътища и тези, които се виждат от сателитните снимки, си съвпадат едни с други. Крайната точка на тези пътища, от своя страна пък, е един обширен район, върху който става ясно, че в миналото е имало град.

Ето така бива открито местоположението на легендарния град, който е тема на разказваните от бедуините предания. С началото на разкопките изпод пясъците започват да излизат и останките на древния град. Именно поради тази причина този изчезнал град е определен като “Пясъчния Атлантис – Убар”.

Добре, но кое доказва, че този град е градът на споменатите в Корана адити? Веднага след появата на първите руини става ясно, че това са споменатите в Корана колони на адитите и ирамитите. Защото сред извадените в резултат на разкопките постройки има високи колони, чието съществуване е подчертано в Корана. Д-р Заринс, който е от ръководещия разкопките изследователски екип, казва, че това, което различава този град от останалите археологически открития, са високите колони и поради тази причина това е градът Ирам на споменатите в Корана адити. За жителите на Ирам в Корана е казано следното:

Не видя ли ти как постъпи твоят Господ с адитите и с ирамитите, имащи високи постройки, подобни на които не бяха сътворени по земите. (Сура Фаджр, 6-8)

Местоположението на града на адитите бе открито посредством снимки направени от космически кораб.
На снимката е отбелязано мястото, където пътищата се пресичат,
т.е. мястото на Убар.

1. Преди започването на разкопките Убар е можел да бъде забелязан единствено от космоса.
2. В резултат на разкопките на 12 метра под пясъците бе открит един град.

Адитите

Днес регионът, където адитите са живели, е изпълнен с пясъчни дюни.

Дотук видяхме, че Убар най-вероятно е споменатият в Корана град Ирам. Според Корана жителите на града не се вслушали в Пророка Худ, който дошъл при тях с Божието послание и предупреждение, и затова били погубени.

Самоличността на адитите, които основали град Ирам, също е породила големи спорове. В историческите регистри не е споменато за народ с толкова развита култура или за създадена от него цивилизация. Може да ви се стори малко странно, че в историческите регистри не е споменато името на един такъв народ.

От друга страна обаче, не би било толкова учудващо, че в регистрите и архивите на древните цивилизации не можем да открием нито дума за съществуването на този народ. Причината за това е, че той е живял в Южна Арабия, която е област отдалечена от останалите народи, живеещи в Месопотамия и Средния изток, и която е имала само ограничени контакти с тях. Много естествено е държава, която е малко известна, да не бъде записана в историческите регистри. Въпреки това обаче е възможно сред хората от Средния изток да чуете множество истории за адитите.

Най-съществената причина, поради която адитите не са споменати в писмените регистри, е това, че писмената комуникация не е била широко разпространена в региона през онези времена. Следователно можем да приемем, че адитите са създали цивилизация, но тя не е вписана в историческите архиви на цивилизациите, които са си водели документация. Ако този народ бе съществувал малко по-дълго, то може би днес щяхме да имаме повече информация за тях.

Писмени сведения за адитите не съществуват, но е възможно да се открие съществена информация за техните "потомци", като от това да добием и някаква представа относно адитите.

Потомците на адитите - хадрамити

Първото място, към което трябва да се обърнем, когато търсим следите на предполагаемата цивилизация, създадена от адитите или техните потомци, е Южен Йемен, който е окачествен като “Благоденстваща Арабия” и където е открит "Пясъчният Атлантис - Убар". Преди нашите времена в Южен Йемен са съществували четири народа, които древните гърци са наричали "Щастливи араби". Това са хадрамитите, сабаите, минейците и катабайците. За известен период от време тези четири народа властвали над територии, близки помежду си. Множество съвременни учени твърдят, че адитите преминали през един период на преобразуване и след това отново се появили на историческата сцена. Д-р Микаил Х. Рахман, изследовател от университета в Охайо, вярва, че адитите са предшественици на хадрамитите, един от народите, живели в Южен Йемен. Появили се около 500 г. пр.Хр., хадрамитите са народът сред т.нар. "Щастливи араби", за който се знае най-малко. В продължение на един дълъг период от време този народ властвал в областта на Южен Йемен и в резултат на един продължителен период на упадък през 240 г.сл.Хр. изчезнал напълно.

Това, че хадрамитите биха могли да са потомци на адитите, е скрито в самото им име. Гръцкият писател Плиний, който живял през 3 век пр.Хр., се обръща към това племе като към "Адрамити" - означаващо хадрамити. 23 Като цяло гръцкото наименование представлява съществително+наставка. Съществителното е "Адрам", което веднага ни навежда на мисълта, че е възможно с течение на времето споменатото в Корана наименование "Aд-и Ирам" да е претърпяло изменение и да е станало "Адрам".

Гръцкият географ Птолемей (150-100 сл.Хр.) посочва южната част на Арабския полуостров като мястото, където хората, наречени "Адрамити", са живели. До неотдавна този район бе известен под името "Хадрамут". Столицата на хадрамитската държава – Шабвах, била разположена на запад от долината Хадрамут. Според множество древни легенди гробът на Пророка Худ (мир нему), който бил изпратен на адитите, е в Хадрамут.

Друг фактор, който би могъл да потвърди идеята, че хадрамитите са продължение на адитите, е тяхното богатство. Гърците определяли хадрамитите като "най-богатата раса на света…". Според историческите сведения хадрамитите били силно напреднали в отглеждането на "тамян", едно от най-скъпите растения по онова време. Те били открили нови сфери на приложение на това растение и така разширили неговата употреба. Хадрамитите произвеждали много повече от това растение, отколкото е неговото производство днес.

Това, което било открито при разкопките в Шабвах, който е известен като столицата на хадрамитите, е доста интересно. При тези разкопки, започнати през 1975, на археолозите им било изключително трудно да достигнат до останките на града поради дълбоките пясъчни дюни. Откритията, с които се сдобили изследователите в края на разкопките, били поразителни, защото разкритият древен град бил един от най-великолепните открити дотогава. Крепостните стени, обграждащи града, били най-дебелите и здрави стени от всички, откривани в Йемен. Въпреки че дворецът вече бил само руини, ясно се виждало, че някога е бил разкошна сграда. Несъмнено, твърде логично е да предположим, че хадрамитите са наследили това свое археологическо превъзходство от предшествениците си - адитите. Когато Пророкът Худ предупреждавал народа си, той им казал:

Нима градите паметник на всяко възвишение за забавление? И правите дворци, сякаш ще векувате.(Сура Шуара: 128-129)

Друга интересна особеност на сградите, открити в Шабвах, били техните пищни колони. Колоните от Шабвах изглеждали напълно уникални със своята овална форма и кръгообразно подреждане, докато всички останали открити досега градове в Йемен имали квадратни монолитни колони. Жителите на Шабвах вероятно са наследили архитектурния стил на прадедите си - адитите. Фотий, византийски патриарх на Константинопол през 9-и век сл.Хр., провел множество проучвания по отношение на южните араби и техните търговски дейности, тъй като се бил сдобил с древногръцки ръкописи, които днес вече не съществуват, и по-специално с книгата на Агатарацида (132 пр.Хр.) със заглавие "Еритрейско (Червено) море". В едно от своите произведения Фотий пише така: "Там е казано, че те (южните араби) са строили множество колони, покрити със злато или изработени изцяло от сребро. Нареждането на тези колони също си заслужавало да бъде видяно."24

Въпреки че горният цитат от Фотий не се отнася директно към хадрамитите, той ни дава представа за богатството и строителните умения на хората, живеещи по тези земи. Гръцките класически писатели Плиний и Страбо описват тези градове като "окичени с прекрасни храмове и дворци".

Когато вземем под внимание, че собственици на тези градове са били потомците на адитите, то е напълно разбираемо защо в Корана домовете на адитите са представени като "имащи високи постройки". (Сура Фаджр: 7)

Изворите и градините на адитите

Днес пейзажът, който човек би могъл да види при пътешествие в Южна Арабия, най-често би бил обширната пустиня. По-голямата част от земите, с изключение на градовете и по-късно озеленените площи, са покрити от пясъци. Тези пустини са били там в продължение на стотици, а може би и хиляди години.

Но в Корана, в една от сурите, разказващи за адитите, е дадена интересна информация. Докато Пророкът Худ призовава своя народ към правия път, той отправя вниманието им към изворите и градините, с които Бог ги е дарил:

Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! И бойте се от Онзи, Който ви е дал вашето знание, и ви е дал добитък и синове, и градини, и извори! Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден. (Сура Шуара: 131-135)

Но днес, както отбелязахме и по-рано, Убар, който бил отъждествен с град Ирам или с който и да било друг град, смятан за родината на адитите, е покрит изцяло от пустинните пясъци. Защо тогава Худ е използвал такъв израз, когато е напътвал народа си?

Отговорът е скрит в климатичните промени в историята. Историческите сведения разкриват, че тези области, които днес са се превърнали в пустиня, някога са били много плодородни и изпълнени с растителност земи. Преди по-малко от няколко хилядолетия голяма част от региона била покрита със зелени площи и извори, така както е споменато и в Корана, и живеещите там хора се ползвали от тези блага. Горите омекотявали суровия климат в региона и го правели по-благоприятен за живот. Тогава пустините също съществували, но не заемали толкова обширни площи, колкото днес.

В Южна Арабия в обитавания от адитите регион били открити важни следи, които можели да осветлят този въпрос. Според тях жителите на тези земи използвали високоразвита напоителна система. Най-вероятно това напояване било използвано с една-единствена цел: земеделие. В тези региони, които не са подходящи за живот днес, някога хората са обработвали земята.

Сателитните снимки на областта Рамлат Ат-Саб'атайан разкриват една обширна система от древни канали и язовири. От тяхната форма и размери се предполага, че са можели да посрещнат напоителните нужди на градове с жители около 200,000 човека.25 Доу, който бил един от археолозите, провеждащи това проучване, казва така: "Земите около Мариб били толкова плодородни, че човек би си помислил, че целият регион между Мариб и Хадрамут някога е бил обработваема земя".26

Гръцкият класически писател Плиний описал този регион като много плодороден и притежаващ покрити с мъгла зелени планини, реки и необятни гори. В ръкописи, намерени в някои от древните храмове близо до столицата на хадрамитите – Шабвах, пишело, че в този район живеели хиляди животни и че някои от тях били принасяни в жертва. Всичко това ни разкрива, че наред с пустинята някога този регион е бил покрит и с плодородни почви.

Времето, необходимо на една област да се превърне в пустиня, се е превърнало в предмет на множество проучвания. Едно от тях е проведеното в Пакистан от Института Смитсониян, където област, известна като плодородна през средните векове, днес се е превърнала в пясъчна пустиня с 6-метрови дюни. Било установено, че пясъкът нараствал с по 15 см на ден и че с тази скорост пясъците можели да погълнат дори и най-високите сгради, все едно че никога не са съществували. Ето така извършените през 50-те години на миналия век разкопки в Тимна, Йемен, днес отново са покрити от пустинните пясъци. Някога египетските пирамиди също са били под пясъците на пустинята и са били разкрити в резултат на дългогодишни разкопки. С една дума, очевидно е, че регионите, известни днес като пустини, в миналото може би са изглеждали доста по-различно.

Как адитите са били погубени?

В Корана ни е съобщено, че адитите са били погубени посредством "бушуващ вихър". В айятите е споменато, че този вихър продължил седем нощи и осем дни, като накрая напълно унищожил адитите.

И адитите отричаха. И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение! Изпратихме срещу тях вихър в ден на непрестанно злочестие, изтръгващ хората, сякаш са стволове на изскубнати палми. (Сура Камар: 18-20)

А адитите бяха погубени от бушуващ леден вихър. Накара го Той да вилнее срещу тях седем нощи и осем дни поред, и виждаш там хората покосени, сякаш са стволове на повалени палми. (Сура Хакка: 6-7)

Въпреки че били предварително предупредени, те не обърнали никакво внимание на предупрежденията и постоянно се противопоставяли на пратениците им. Те били в такава заблуда, че дори когато видели наближаващото бедствие, не могли да разберат какво става и продължили да отричат.

И когато го видяха широк облак, прииждащ към техните долини, рекоха: “Това е облак, който ще изсипе дъжд над нас”. Но не, то е онова, за което бързахте вятър с болезнено мъчение в него. (Сура Ахкаф: 24)

В айята е съобщено, че хората видели облака, който щял да им донесе гибел, но не могли да разберат какво е то и си помислили, че е дъждовен облак. Това може да бъде прието като важно указание относно начина, по който нещастието е наближило към адитите, защото един ураган, който се придвижва, издигайки във въздуха пустинния пясък, в далечината също наподобява на дъждовен облак. Възможно е адитите да са се заблудили от този му вид и да не са забелязали бедствието. Доу, който извършвал проучвания в Южна Арабия, описва пясъчните бури като тази така:

"Първият признак (на пясъчната буря) е наближаваща стена от натоварен с пясък въздух, която сигурно е с височина някъде към няколко хиляди фута, издигната от мощни възходящи течения и придвижвана от един сравнително силен вятър."27

Всъщност "Пясъчният Атлантис - Убар", който е смятан за останки от адитите, е бил открит под един пясъчен пласт с дебелина няколко метра. Изглежда, че вихърът, който според описанието в Корана е продължил "седем нощи и осем дни", е натрупал тонове пясък върху града и е заровил живи хората под земята. Разкопките, извършени в Убар, сочат към същата вероятност. Френското списание "Ca M'Interesse" съобщава следното: "В резултат на ураган Убар е бил заровен под пясъци с дебелина 12 метра.". 28

Най-същественото доказателство, показващо, че адитите са били заровени под земята от пясъчна буря, е думата "ахкаф", използвана в Корана, за да покаже мястото на адитите. Описанието, дадено в 21-ви айят от сура Ахкафе, е следното:

И спомни си [Худ ] брата на адитите, който предупреждаваше своя народ при пясъчните хълмове, където бяха минали много предупредители и дотогава, и след това: “Служете единствено на Аллах! Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.” (Сура Ахкаф: 21)

Арабската дума "ахкаф" означава "пясъчни дюни" и е множественото число на думата "хикф", която има значението на "пясъчна дюна". Това означава, че адитите са живели в регион, където е имало множество "пясъчни дюни", което представлява възможно най-логичната основа за факта, че те са били затрупани от пясъчна буря. Според едно тълкувание ахкаф е загубила своето значение като "пясъчни възвишения" и се е превърнала в наименование на региона в Южен Йемен, където са живели адитите. Това обаче не променя факта, че коренът на тази дума е пясъчни дюни, а само показва, че думата е станала свойствена на тази област поради изобилието от пясъчни дюни там.

Гибелта, която достигнала адитите посредством пясъчната буря, "изтръгваща хората, сякаш са стволове на изскубнати палми", би трябвало да е унищожила целия народ за много кратко време, един народ, който дотогава преживявал, обработвайки плодородни земи и строейки язовири и напоителни канали. Всички плодородни и култивирани ниви, напоителни канали и язовири на живялото там общество били покрити с пясъци и целият град и жителите му били заровени живи под земята. След като хората били погубени, с течение на времето пустинята обхванала този регион и не оставила нито следа от тях.

На снимките отгоре могат да бъдат видeни останките от града, извадени изпод пясъчния пласт с дебелина множество метри. Известно е, че в тази област една внезапна пясъчна буря за много кратко време би могла да натрупа много голямо количество пясък на едно място. Това може да се случи ненадейно и напълно неочаквано.

В заключение бихме могли да кажем, че историческите и археологически открития сочат, че адитите и град Ирам са съществували и са били погубени по начина, по който е разкрито в Корана. При по-късните проучвания изпод пясъците са открити останките на този народ.

Това, което човек трябва да направи, гледайки тези заровени под пясъците останки, е да си вземе поука, така както се подчертава в Корана. В Корана е разкрито, че адитите се отклонили от правия път, защото "... се възгордяха на земята без право и казаха: “Кой е по-силен от нас?” Нима не виждат, че Аллах, Който ги сътвори, е по-силен от тях? Така те отричаха Нашите знамения." (Сура Фуссилат: 15)

Това, което остава на човек, е винаги да вижда тази неизменна истина и да осъзнае, че най-великият и най-възвишен е винаги Бог и че човек може да просъществува единствено като Му се подчини.