Заключение

Истината За Относителността На Времето Не Може Да Бъде Пренебрегната

Историческите и археологически открития, които разгледахме в тази книга, показват, че дарвинистките твърдения относно еволюцията на историята и обществата са една безсмислица, без никаква научна обосновка. Единствената причина, поради която тези твърдения са подкрепяни, е безпокойството за поддържане на материализма жив. Както знаем, материалистите са в голямо заблуждение и отричат истината за сътворението. Те вярват, че материята е единственото безусловно нещо, което е съществувало от безкрайността и ще продължава да съществува вечно. С други думи, те обожествяват материята. (Пречист е Бог.) Днес обаче науката потвърждава, че Вселената се е появила от небитието (т.е. тя е била сътворена), което анулира всички теории и философии, подкрепящи материализма и материалистическите виждания.

Независимо от това, че материалистическите представи противоречат на научните доказателства, те в никакъв случай не могат да приемат, че материята не е безусловна, а е била сътворена. Ако можеха само за момент да отстъпят от своите догматични предразсъдъци, те щяха да могат да видят простата истина и да се освободят от магическото въздействие, което материализмът има над тях. За да направят това, ще им бъде достатъчно да оставят настрана възгледа, с който са привикнали, да се отърват от идеологическия си фанатизъм и да останат безпристрастни.

Едно от първите неща, относно които трябва да размислят, е истинското естество на понятието за време, защото материалистите смятат, че времето, наред с материята, е безусловно. Тази заблуда пречи на много от тях да видят истината. Съвременната наука е доказала, че времето е производно на материята и както самата материя, така и времето е сътворено от небитието. Т.е. времето има начало. Също така през последното столетие стана ясно, че времето е относително понятие, че то е вид променливо възприятие и не е нещо устойчиво и непроменливо, както материалистите са вярвали в продължение на векове.

Истинската Същност На Представата За „Време”

Времето съществува като сравнение на различни илюзии в мозъка. Ако човек нямаше памет, то мозъкът му нямаше да може да извършва такива анализи и следователно нямаше да има представа за време. Ако хората нямаха памет, те нямаше да мислят, че в миналото им е имало определен период от време, а щяха да изживяват единствено „момента”, в който живеят.

Това, което наричаме „време”, в действителност е метод, чрез който сравняваме един момент с друг. Например, когато един човек почука върху предмет, той чува специфичен звук. Ако той почука върху същия предмет отново, той чува друг звук. Вярвайки, че съществува интервал между двата звука, той нарича този интервал „време”. Когато обаче той чува втория звук, първият не е нищо друго освен едно въображение в мозъка му, просто парче информация в паметта му. Човек формулира възприятието си за време, сравнявайки „настоящия” момент с това, което държи в паметта си. Ако той не може да извърши това сравнение, то той няма да може да има и възприятие за време.

Видният физик Джулиан Барбор определя времето по следния начин:

„Времето не е нищо друго освен една мярка за променяне разположението на предметите. Махалото се люлее, стрелките на часовника се придвижват.”

Накратко, времето се появява като резултат на сравнения на данни, съхранени в мозъка. Ако човек няма памет, то неговият мозък няма да може да извърши тези интерпретации и следователно той няма да притежава никакво усещане за време. Човек определя себе си като тридесетгодишен единствено поради това, че той е натрупал информация, принадлежаща на тези тридесет години. Ако паметта му не съществуваше, то тогава той нямаше да мисли за един такъв минал период и щеше да възприема единствено „момента”, в който живее.

Представата За "Минало" Е Само Информация От Нашите Спомени

Поради внушенията, които получаваме, ние си мислим, че живеем в отделни периоди от време, наречени минало, настояще и бъдеще. Единствената причина, поради която имаме представа за „миналото” (както обяснихме и по-рано), е, че различните събития са разположени в нашата памет. Например ние си спомняме момента, в който сме били записани в първи клас, и следователно го възприемаме като случило се в миналото събитие. Бъдещите събития обаче не се съдържат в паметта ни. Следователно ние третираме нещата, които все още не знаем, като събития, които ще се случат в бъдеще. Но така както миналото е изживяно, според нашата гледна точка, така е и бъдещето. Но тъй като тези събития не са ни предоставени в паметта, то ние не можем да имаме познание за тях.

Ако Бог постави бъдещите събития в паметта ни, то тогава за нас бъдещето ще се превърне в минало. Например един тридесетгодишен човек носи в паметта си спомени и събития, равняващи се на тези 30 години, и поради тази причина си мисли, че са изминали тридесет години. Ако бъдещите събития, които трябва да се случат между тридесет и шестдесетгодишна възраст, бъдат поставени в паметта на този тридесетгодишен човек, то тогава за него както изминалите тридесет години, така и „бъдещите” тридесет (годините между тридесет и шестдесетгодишната му възраст) ще се превърнат в минало. В такъв случай както миналото, така и бъдещето ще се съдържа в неговата памет и за него всяко едно от тях ще бъде изживяно събитие.

Тъй като Бог ни е сътворил така, че да възприемаме събитията в определена последователност, изглежда като че съществува време, което тече от миналото към бъдещето. Той не ни информира за бъдещето ни, нито пък поставя каквато и да била информация за него в паметта ни. Бъдещето не се съдържа в нашите спомени, но цялото човешко минало и бъдеще са в Божията безкрайна памет. Това е като да наблюдаваш човешкия живот, все едно че вече е напълно изобразен и завършен върху един филм. Човекът, който не може да превърти лентата напред, вижда само минаващите един по един кадри от своя живот. Той греши, като си мисли, че кадрите, които все още не е видял, съставляват бъдещето.

Световната История Също Е Относително Понятие

Началото и краят на Втората световна война, изстрелването на първата ракета в космоса, поставянето на първия камък на строежа на древните египетски пирамиди и издигането на камъните, тежащи тонове, в Стоунхендж, всички съществуват в един-единствен момент при Бог.

Всички тези факти са в сила и за социалния живот и историята. Ние възприемаме и оценяваме обществата, а следователно и световната история в рамките на понятията време и място, с които сме ограничени. Ние разделяме историята на периоди и я разглеждаме от гледна точка на тези относителни за нас понятия.

За да оцелеем, разчитаме на петте си сетива. Ние възприемаме само това, което сетивата ни позволяват, и никога не бихме могли да излезем извън пределите на сетивата си. Времето и пространството, в които живеем, са възприемани по същия начин. Ако мозъкът ни не може да улови същество чрез петте ни сетива, ние просто казваме, че то е „изчезнало”. Съобразно с това, събития, образи или усещания, съхранени в паметта ни, все още съществуват за нас, което ще рече, че те са живи, докато тези, които са забравени – не съществуват вече. Или казано по друг начин, съществата и събитията, които не са в нашата памет, стават минали събития за нас. Те са просто „мъртви” и несъществуващи.

Това обаче е в сила само за човешките същества, тъй като само те имат ограничена памет. Паметта на Бог, от друга страна, е превъзхождаща всичко. Тя е необятна и вечна, но е необходимо тук да отбележим, че: терминът „Божия памет” е използван единствено с разяснителна цел. Определено не е възможно никакво сравнение или прилика между Божията памет и тази на човека. Бог несъмнено е този, Който сътворява всичко от небитието и Който знае всичко до най-малкия детайл.

Тъй като паметта на Господ е безгранична, то нищо, което съществува в нея, никога не изчезва. С други думи, нито едно живо същество, сътворено от Бог, никога не изчезва, нито едно цвете не увяхва, нито една напитка не се свършва, нито един период не изминава, нито една храна не се свършва... При Бог Вселената е в своя първичен вид под формата на облак от прах, при Него всеки един момент от историята съществува точно както е бил някога. Камъните от Стоунхендж са поставени на мястото си, египетските пирамиди са построени, шумерите изследват звездите, неандерталците водят живота си, рисунките в пещерата Ласко (Lascaux) са нарисувани, хора живеят в Чатал Хююк и Втората световна война вилнее. По същия начин дори и обществата, които ще живеят след хиляди години, създават своите цивилизации и водят всекидневния си живот при Бог.

В момента на създаването му за всяко едно същество или събитие вечността вече е започнала. Например, когато едно цвете бъде сътворено, то всъщност е сътворено така, че да не изчезне повече. Това, че едно същество или предмет излиза от полезрението на човек, че е изтрито от паметта на човек, не означава, че то е изчезнало, умряло. Това, което е от значение, е състоянието му в Божията памет, при Бог. Нещо повече, всички състояния на това същество от неговото сътворение, всички моменти от живота му до смъртта му съществуват в Божията памет.

Искрено Размишление

Несъмнено всичко това представлява едно от най-големите познания в живота на човек. И те определено не са някакъв вид философия или начин на мислене, а научни изводи, които е невъзможно да бъдат отречени. Най-вероятно по-голямата част от читателите за първи път чуват и размишляват върху фактите за несъществуването на времето и истинската същност на понятието време.

Едно важно нещо обаче трябва да се помни: В Корана Бог е разкрил, че само „(искрено) покайващ се раб” (Коран, 50:8) се поучава. С други думи, единствено тези, които искрено търсят напътствие от Бог и се стремят да оценят правилно Неговата безпределна сила и величие, ще вземат под внимание тези обяснения и ще проумеят тези истини.

Един човек може да е повлиян от материализма през целия си живот. Поради това влияние може да не е имал възможността да размисли над тези факти безпристрастно. Но това не означава, че той трябва да продължава да води живота си в грешка. Всеки, който види истината, не трябва повече да упорства в грешката си, а да се вслуша и да се подчини на поучителния глас на съвестта си. В Корана се казва, че всяка личност трябва да избягва да е човек, който вижда истината със съвестта си, но бяга от нея:

„И ги отрекоха с гнет и надменност, въпреки че душите им се убедиха в тях. Виж какъв е краят на сеещите развала!” (Коран, 27:14)

Тези, които виждат истината и я потвърдят, ако Бог пожелае, ще получат спасение в този свят и в отвъдното:

„А онзи, който донесе истината и я потвърди, тези са богобоязливите.” (Коран, 39:33)