Въведение

Това сечиво, изработено от обсидиан – тъмно вулканично стъкло – датира отпреди 10 000 г. пр. н.е. Обсидианът е невъзможно да бъде оформен единствено чрез удрянето му с камък.

Според еволюционното историческо разбиране човешката история се поделя на няколко периода, точно както става и с предполагаемия ход на човешката еволюция. Въображаеми понятия като Каменна епоха, Бронзова епоха и Желязна епоха са важна част от еволюционната хронология. Тъй като този въображаем портрет е представян в училищата, по телевизията и вестниците, то повечето хора го приемат без всякакво съмнение и си представят, че човешките същества някога са живели в епоха, през която са използвали само примитивни каменни сечива и технологията е била неизвестна.

Лъжиците показват, че хората по онова време са имали добри маниери при хранене. Това е още едно доказателство, че те не са водели първобитен живот, както твърдят еволюционистите.

Когато обаче бъдат разгледани внимателно археологическите открития и научни факти, излиза наяве една много различна картина. Следите и останките, достигнали до днешни дни – сечива, игли, парчета от флейта, лични украшения и накити – показват, че от културна и социална гледна точка хората винаги, във всеки един период от историята са водили цивилизован живот.

Преди стотици хиляди години хората живеели в къщи, занимавали се със селско стопанство, разменяли стоки, произвеждали тъкани, хранели се, посещавали роднини, проявявали интерес към музиката, рисували картини, лекували болните, извършвали богослужението си и водели нормален живот, както правят хората днес. Хората, които се вслушвали в пророците, изпратени им от Бог, вярвали в Него, единия и единствен Господ, докато останалите се кланяли на идоли. Вярващите, със своята вяра в Бог, съблюдавали моралните ценности, повелени им от Него, докато останалите спазвали суеверни обичаи и извършвали извратени ритуали. Във всяко време от историята, точно както и днес, е имало хора, които вярват в съществуването на Бог, така както и езичници и атеисти.

Едно от доказателствата, че никога не са съществували първобитно мислещи хора-маймуни, е тази 40 000-годишна флейта. Научните проучвания показват, че флейти като тази, основани на съвременната седемнотна западна скала, са били използвани преди десетки хиляди години.

Разбира се, през цялата история винаги е имало такива, които живеят в по-прости, по-примитивни условия, както и общества, които водят цивилизован живот. Но това в никакъв случай не представлява доказателство за така наречената еволюция на историята, защото, докато една част от света изстрелва космически совалки в космоса, хора, населяващи други земи, все още са лишени от електричество. Това обаче не означава, че тези, които строят космически кораби, са умствено или физически по-развити, т.е. са напреднали повече по предполагаемия еволюционен път и са станали по-културно развити, нито пък, че другите са по-близко до въображаемия човек-маймуна. Това само показва разлика в културите и цивилизациите.

Еволюционистите Не Могат Да Обяснят Археологическите Открития

This stone carving is 11,000 years old—when, according to evolutionists, only crude, stone tools were in use. However, such a work cannot be produced by rubbing one stone against another. Evolutionists can offer no rational, logical explanation of such reliefs formed so accurately. Intelligent humans using tools of iron or steel must have produced this and other similar works.

Когато разгледате историята на човечеството според еволюционистите, то вие ще забележите подробните описания на това как уж първобитните предшественици на човека са прекарвали своя всекидневен живот. Всеки впечатлен от уверения, авторитетен стил, но който няма много познание по въпроса, може спокойно да сметне, че всички тези „художествени реконструкции” са основани на научни доказателства. Учените-еволюционисти правят подробни описания, сякаш са живели преди хиляди години и са имали възможността да извършват наблюдения. Те казват, че когато предполагаемите ни прадеди започнали да стоят изправени на два крака и ръцете им останали свободни, започнали да изработват каменни сечива и за един много дълъг период от време не са използвали други сечива освен тези, направени от камък и дърво. Едва в един много по-късен период започнали да използват желязо, мед и месинг. Тези обяснения обаче са основани по-скоро на погрешно тълкуване на откритията в светлината на еволюционистките предубеждения, отколкото на научните доказателства.

For this 550,000-year-old stone hand-axe to have been cut and shaped so accurately other tools made out of even harder metals such as iron or steel must have been employed.

В своята книга „Археология: Едно много кратко въведение” (“Archaeology: A Very Short Introduction”) археологът Пол Бахън казва, че сценарият на еволюцията на човечеството не е нищо друго освен вълшебна приказка, като добавя, че голяма част от науката се основава на такива приказки. Той набляга на това, че използва думата „приказка” в положителен смисъл, но че те все пак са си приказки. Той след това приканва читателите си да разгледат традиционните особености на т. нар. човешка еволюция: готвене и палене на огън, тъмни пещери, ритуали, изработване на сечива, остаряване, борба и смърт. Колко от тези предположения, се пита той, са основани на кости и истински останки и колко на литературен критерий?

На Бахън не му се ще открито да отговори на въпроса, който задава, а именно, че човешката предполагаема еволюция е основана по-скоро на „литературни” критерии, отколкото на научни такива.

Всъщност в тези обяснения има множество въпроси без отговор и логически противоречия, които човек, който мисли в унисон с еволюционната догма, няма да може да забележи. Еволюционистите посочват Каменната епоха например, но не могат да обяснят как сечивата или останките от това време са били изсечени и оформени. По същия начин те никога не могат да обяснят „как крилатите насекоми летят, въпреки че твърдят, че на динозаврите са им пораснали крила, опитвайки се да ловят насекомите”. Те се опитват да забравят и да накарат хората да забравят за тази страна на въпроса.

Оформянето и изсичането обаче не е лесна работа. Не е възможно да бъдат изработени съвършено правилни и остри като бръснач инструменти, каквито са останките, достигнали до нас днес, посредством стърженето на един камък в друг. Разрязването на твърди камъни като гранит, базалт или долерит (черен кристалинен камък, по-твърд от гранит) на тънки пластове като дървесинна каша, без да се раздробят, е възможно единствено чрез използването на стоманени пили, стругове, рендета и други инструменти за разрязване и оформяне на камъни. Еднакво очевидно е и че гривни, обеци и гердани, датирани на десетки хиляди години, не е възможно да са били изработени чрез използването на каменни инструменти. Малки дупки в предмети като тези не могат да бъдат направени с камъни. Украшенията по тях не могат да бъдат изработени чрез стържене. Съвършенството на въпросните предмети показва, че трябва да са били използвани други инструменти, направени от твърди метали.

Никога Не Е Съществувала Каменна Ера

Тази огърлица от камъчета и раковини от Късния неолит разкрива не само майсторството и вкуса на хората от онова време, но също така и че те са притежавали необходимата технология, за да изработват такива украшения. Съдове, модел на маса и лъжица, които датират между 7 000 и 11 000 г. пр.н.е., осигуряват важна информация за жизнените стандарти на хората от онова време. Според еволюционистите хората от онази ера наскоро са били усвоили заседнал начин на живот и току-що са започнали да стават цивилизовани. Тези изделия обаче показват, че не същест-вува нищо липсващо от културата на тези хора и че те са водели напълно цивилизовано съществувание. Както ние правим днес, така и те са седели на маса, хранили са се, използвайки чинии, ножове, лъжици и вилици, приемали са гости, предлагали им закуски, т.е. водели са нормален живот. Когато откритията бъдат разгледани като цяло, ние виждаме, че с техния художествен усет, медицинско знание, технически средства и всекидневие хората от неолита са водели напълно човешки живот, точно както тези преди и след тях. Нанизи На 12 000 Години Според археолозите тези камъни, датиращи от около 10 000 г. пр.н.е., са използвани като нанизи. Съвършено оформените дупки в едни толкова твърди камъни са особено забележителни, като се има предвид, че инструментите, с които би трябвало да са пробити, са изработени от желязо или стомана. Копче На 12 000 Години Вляво: Тези костни копчета, използвани около 10 000 г. пр.н.е., показват, че хората от това време са притежавали дрехи със закопчаване. Едно общество, което използва копчета, също така би трябвало да е запознато и с шиене, изработване на платове и тъкане. Флейтите на картината са на около 95 000 години. Хората, които са живели преди десетки хиляди години, са имали музикална култура. От 9 до 10 000-годишни игли и шило Тези игли и шило, които датират от около 7 000 до 8 000 г. пр.н.е., ни представят важно доказателство за културния живот на хората от това време. Хората, които използват шишове и игли, очевидно водят един напълно човешки живот, а не животински, както твърдят еволюционистите. Медно шило на 12 000 години Това медно шило, което датира от около 10 000 г. пр.н.е., е доказателство, че по време на въпросната епоха металите са били познавани, добивани и обработвани. Медната руда, която е минерал в кристална или прахообразна форма, може да бъде открита по старите и твърди скали под формата на жила. Едно общество, което изработва медно шило, трябва да познава медната руда, да може да я извади от вътрешността на скалата и да притежава технологичните средства, с които да я обработи. Това ни показва, че те не са излезли от първобитността толкова скоро, както еволюционистите твърдят.

Измамата Относно „Полирания Камък”

От запазилите се до днес археологически останки най-впечатляващите са от каменоделството. За да може на камъка да бъде придадена една толкова детайлна и правилна форма, в повечето случаи е необходимо използването на здрави стоманени инструменти. Човек не може да изработва правилни форми и шарки чрез моделиране и триене на един камък с друг. За прецизното рязане на твърди камъни като гранит и изработването на шарки върху тях е от изключително значение наличието на техническа инфраструктура. Множество каменни сечива са се запазили остри и лъскави, което се дължи на прецизното рязане и оформяне. Това, че учените еволюционисти определят тази лъскавина като полиране и приемат този период като „Полирана каменна ера”, е напълно ненаучно. Не е възможно полирането да бъде съхранено в продължение на хиляди години. Въпросните камъни са лъскави поради точното им отрязване, а не поради това, че са полирани, както се твърди. Тази лъскавина произлиза от вътрешността на самия камък. Едната от гривните на горната рисунка, тази отляво, е изработена от мрамор, а другата – отдясно, от базалт. Те датират отпреди 8 500 – 9 000 г. пр.н.е. Еволюционистите твърдят, че през този период са били използвани единствено сечива, изработени от камък. Но базалтът и мраморът са изключително твърди материали. За да може тези камъни да бъдат превърнати в такива извити и заоблени халки, е необходимо използването на стоманени остриета и инструменти. Не е възможно да са били отрязани и оформени без употребата на стоманени инструменти. Ако дадете на някого един камък и го накарате да го използва, за да превърне парче базалт в гривна като тази на картината, какъв ли успех би имал той? Триенето на един камък в друг или удрянето им един в друг, разбира се, не може да изработи гривна. Нещо повече, тези артифакти показват, че хората, които са ги изработили, са били цивилизовани индивиди с усет за естетика и разбиране за красота. Илюстрациите показват ръчно изработени инструменти от обсидиан и кост, куки и други предмети, изработени от камък. Очевидно е, че човек не би могъл да получи толкова правилни форми, удряйки сурови материали с камък. Грубите удари просто ще счупят костта и ще попречат на постигането на желаната форма. По същия начин е очевидно, че тези материали, изработени от твърди камъни като гранит и базалт, не могат да бъдат толкова правилно отрязани, оформени и изострени чрез удари с камък. Тези камъни са отрязани правилно, все едно че се реже плод. Техният блясък идва не от това, че са били полирани, както еволюционистите твърдят, а от самото им разрязване. Тези, които са изработили тези предмети, трябва да са имали инструменти от метал и стомана, които да им позволят да оформят тези материали както си пожелаят. Плочите от твърд камък могат да бъдат отрязани толкова прецизно единствено използвайки по-твърд материал като стоманата. Тази каменна гравюра е на 11 000 години – когато според еволюционистите са били използвани единствено груби каменни сечива. Една такава творба обаче не би могла да бъде изработена чрез триене на един камък в друг. Еволюционистите не могат да представят никакво разумно, логично обяснение за релефи като този, оформени толкова прецизно. Разумни хора, използващи инструменти от желязо или стомана, трябва да са изработили тези и подобни на тези творби. За отрязването и оформянето на тази 550 000-годишна ръчна брадва толкова прецизно трябва да са били необходими инструменти, направени от по-твърди материали като желязо или стомана.

Не Можете Да Гравирате Камък С Камък

1. Каменни инкрустации, датиращи отпреди приблизително 10 000 г. пр.н.е. 2. Чукала, датиращи отпреди 11 000 г. пр.н.е. 3. Сечиво от обсидиан, датиращо отпреди 10 000 г. пр.н.е. 4. Каменни предмети, датиращи отпреди 11 000 г. пр.н.е. 5. Произведение на каменоделството, датиращо отпреди 9 000 – 10 000 г. пр.н.е. със следи от инкрустации от малахит. 6. Вдлъбната каменна инкрустация, наподобяваща на пирон, датираща отпреди приблизително 10 000 г. пр.н.е. 7. Чук, датиращ отпреди 10 000 г. пр.н.е. Тези каменни сечива датират средно отпреди 10 000 – 11 000 г. пр.н.е. Представете си, че искате да направите който и да било от тези предмети, удряйки или триейки един камък в друг по начина, по който еволюционистите твърдят, че е било по онова време. Опитайте се да направите правилни дупки като тези на фигура 4. Няма значение колко пъти сте ударили парчето скала в ръката си, вие никога няма да можете да направите една такава съвършена дупка. За да успеете, ще ви бъде необходима бормашина, направена от някакъв по-твърд материал като стомана.

Множество археолози и учени са провели изпитания, за да проверят дали толкова древни артефакти биха могли да бъдат изработени в условията, които еволюционистите предполагат. Например професор Клаус Шмид провел един такъв експеримент върху гравюрите по каменните блокове в Гьобекли Тепе в Турция, които се смята, че датират отпреди 11,000 години. Той дал на работници каменни инструменти от вида, който еволюционистите твърдят, че са били използвани по онова време, и поискал от тях да направят подобни гравюри на подобни скали. След двучасова работа без почивка всичко, което работниците успели да свършат, било неясна линия.

Вие можете да направите подобен експеримент вкъщи. Вземете парче твърд като гранит камък и се опитайте да го превърнете в острие на копие от вида, използван от хората, живели преди 100 000 години. Но не ви е позволено да използвате нищо друго освен това парче гранит и камък. Какъв успех смятате, че бихте имали? Можете ли да изработите екземпляр със същата съвършена острота, симетрия, гладкост и лъскавина като тези, които са открити в историческите останки? Нека отидем още по-далеч, вземете парче гранит с големина 1м2 и се опитайте да гравирате рисунка на животно на него, придавайки й усещане за дълбочина. Какъв резултат бихте получили, ако гравирате тази скала с друго парче твърд камък? Очевидно е, че при липсата на инструменти, направени от стомана и желязо, вие няма да можете да изработите нито просто острие на копие, нито пък впечатляваща каменна гравюра.

Каменоделството и каменорезбарството сами по себе си са области, които изискват специализация. Наличието на необходимата технология за изработването на стоманени пили, стругове, рендета и други инструменти също е от голямо значение. Това ни показва, че по онова време тези сечива са били направени и „примитивната” технология е била доста напреднала. С други думи, твърденията на еволюционистите, че са били познати само прости каменни сечива, че не е съществувала никаква технология, са измислици. Подобна „Каменна ера” никога не е съществувала.

Напълно приемливо е обаче нито един стоманен или железен инструмент, използван при рязането и оформянето на камъните, да не се е запазил до днешни дни. При естествени условия и особено във влажна и киселинна среда всички видове метални инструменти се окисляват и рано или късно изчезват. Всичко, което ще остане, ще са само парчета камъни, на които ще им е необходимо по-дълго време, за да изчезнат. Но изучаването на тези парчета и изразяването на предположение, че хората по онова време са използвали само камъни, не е научно разсъждение.

Всъщност множество еволюционисти сега признават, че археологическите открития съвсем не подкрепят дарвинизма. Ричард Ликей - археолог-еволюционист, признава, че е невъзможно археологическите открития и най-вече каменните сечива да бъдат обяснени от гледна точка на еволюционната теория:

„Всъщност в археологическите съобщения могат да бъдат намерени конкретни сведения за несъстоятелността на дарвинистките хипотези. Ако Дарвиновото изложение бе правилно, то ние трябваше да очакваме да видим едновременна поява в археологическите и фосилни архиви на доказателства за ходенето на два крака, технологията и нарасналия мозъчен размер. Но не виждаме. Дори само един аспект на предисторическия архив е достатъчен, за да покаже, че хипотезата е грешна: архивът на каменните оръдия на труда.”

Въображаемата Еволюционна Хронология

Тези парчета мед, датиращи отпреди 8 000 – 10 000 г. пр.н.е., се смята, че са били използвани като мъниста. Хората по онова време са притежавали техническото умение да откриват мед и да работят с нея.

Извършвайки класификация на историята, еволюционистите тълкуват откритите предмети в съгласие със собствените си догматични теории. Те наричат периода, през който са били произвеждани бронзови предмети, Бронзова ера и на базата на твърдението си, че в най-древните цивилизации металите не са били известни, предполагат, че желязото е започнато да се използва много по-често.

Както вече споменахме обаче, желязото, стоманата и множество други метали се оксидират и изгниват бързо, много по-бързо от камъните. Някои метали като бронз, които се оксидират по-трудно, обаче може да са се запазили за по-дълго време от останалите. Следователно напълно естествено е откритите предмети, изработени от бронз, да са по-стари, а тези, направени от желязо - от много по-скорошно време.

В допълнение, не е логично да отстояваме идеята, че общество, което е способно да произвежда бронз, не познава желязото, че общество с техническо знание да произвежда бронз не използва никакви други метали.

Бронзът се получава при добавянето на калай, арсен и антимон и малко количество цинк към медта. Всеки, който създава бронз, би трябвало да има ефективно знание относно химичните елементи мед, калай, арсен, цинк и антимон, да знае каква е температурата им на топене и да притежава пещ, в която да ги разтопи и смеси. Без всичките тези познания би било много трудно произвеждането на успешна сплав.

На първо място, медната руда се намира в стари, твърди скали под формата на прах или кристалин (която също така се нарича „самородна мед”). Едно общество, което използва мед, трябва първо да притежава определено ниво на знание да я идентифицира под формата на прах в тези скали. След това трябва да построи рудник за извличането на медта, за отделянето й от скалата и изкарването й на повърхността. Очевидно е, че тези неща не могат да бъдат направени, използвайки каменни или дървени сечива.

Медната руда трябва да бъде изложена на нажежен до червено огън, за да може да се втечни. Температурата, необходима за разтопяването и рафинирането на медта, е 1,084.5оC (1,984oF). Също така трябва да има апарат или духало, който да осигури устойчив поток на въздух към огъня. Всяко едно общество, което работи с мед, трябва да е построило пещ, за да може да произвежда една такава голяма топлина, и също така трябва да е изработило и такова оборудване като черпак и щипки, които да се използват в пещта.

Това е само кратко обобщение на техническата инфраструктура, необходима за обработването на медта. Произвеждането на по-твърдия бронз, с добавянето на калай, цинк и останалите елементи към медта, е дори още по-сложно, защото всеки един метал изисква различни процеси. Всички тези факти показват, че обществата, които са се занимавали с разработване на мини, производство на сплави и металообработка, би трябвало да са притежавали подробно знание за това. Не е нито логично, нито разумно да твърдим, че хората с толкова обширни знания никога не са открили желязото.

Напротив, археологическите открития показват, че еволюционните твърдения, че металът е бил непознат и не е бил използван от много древните общества, не са верни. Доказателството включва открития като останки от метален съд на 100 000 години, метални сфери на 2,8 милиарда години, желязна тенджера, която се предполага, че е на 300 милиона години, 27 000-годишни парчета плат, намерени върху глина, и следи отпреди хиляди години от метали като магнезий и платина, които бяха разтопени успешно в Европа едва преди няколкостотин години. Тези разхвърляни останки напълно унищожават класификациите Ранна (Груба) Каменна епоха, Късна (Полирана) Каменна епоха, Бронзова и Желязна епоха. Но голяма част от тези открития, след появата им в множество научни издания, също са били пренебрегнати от учените-еволюционисти и скрити в мазетата на музеите. Вместо истинските факти като история на човечеството са представяни тези въображаеми еволюционни приказки.

Вярващите Са Водели Цивилизован Живот През Цялата История

Правата религия наред със суеверните вярвания са съществували във всички периоди на историята, точно както и днес. През всички времена вярващите са изпълнявали своите религиозни ритуали съобразно с Божиите закони.

През цялата история Бог е изпращал пратеници, които да призовават хората към правия път. Някои хора се подчинили на тези пратеници и повярвали в съществуването и единствеността на Бог, докато други упорствали в неверието си. Още от момента на своята поява за първи път хората са научили за вярата в единия и единствен Бог и моралните ценности на правата религия посредством откровенията на нашия Господ. Следователно твърдението на еволюционистите, че най-ранните общества не са вярвали в Единия и Единствен Бог, не са верни. (По-подробно ще разгледаме този въпрос по-късно в книгата.)

Коранът разкрива как през всички периоди на историята Бог е изпращал вестители, които да призоват хората да повярват и да живеят според религиозните морални ценности:

„Хората бяха една общност и Аллах изпрати пророците ­ благовестители и предупредители, и заедно с тях низпосла Книгата с истината, за да отсъди между хората за онова, по което бяха в разногласие. А поради злобата помежду им изпаднаха в разногласие за нея само онези, на които тя бе дадена, след като ясните знаци бяха дошли при тях. И поведе Аллах вярващите към онова от истината, по което бяха в разногласие, с Неговото позволение. Аллах води когото пожелае към правия път.” (Коран, 2:213)

Друг айят разкрива, че на всяко общество е бил изпратен пратеник, който да предупреди членовете му, да им напомни за съществуването и единствеността на Бог, и да ги призове да съблюдават религиозните добродетели:

„...И нямаше общност, сред която да не е минал предупредител.” (Коран, 35:24)

Въпреки че Господ бил изпратил на хората вестители и свещени писания, някои от тях изпаднали в недоразумение, обърнали гръб на добродетелите на правата религия и усвоили изкривени суеверни вярвания. Някои развили езически вярвания и изпаднали в поквара, обожествявайки земята, камъка, дървото, Луната или Слънцето и дори т. нар. зли духове. Дори днес наред с вярващите в правата религия съществуват и такива, които се прекланят пред огъня, Луната, Слънцето и идолите, направени от дърво. Някои хора приписват съдружници на Господа, въпреки че са напълно осведомени за Неговото съществуване и неподражаемост. Бог обаче все още им изпраща вестители, които да им разкрият грешките, в които са изпаднали, и да ги призоват да изоставят суеверните си вярвания и да живеят според истинската религия. Ето така във всички периоди на историята са съществували вярващи и неверници, такива с чиста вяра и такива, които са поели по покварени пътища.

Из цялата история вярващите, които са живели заедно с пророците, са се радвали на висококачествен живот в силно цивилизовани условия. Те са водели живот, основан на обществения ред, по времето на Пророка Нух (Ной) (мир нему), по времето на Пророка Ибрахим (Авраам) (м.н.), на Пророка Юсуф (Йосиф) (м.н.), Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) и Пророка Сулайман (Соломон) (м.н.), така както водят и днес. През всички векове вярващите са се молели, постели, спазвали ограниченията, поставени от Бог, и водели чист и порядъчен живот. Археологическите открития разкриват, че най-добрите, благородни и чисти стандарти на живот са достояние на благочестивите вярващи. Пророците и искрените вярващи са използвали най-добрите средства, които са били на разположение по тяхно време, по начин, по който да спечелят Неговото одобрение.

Днес съществуват хора със суеверни вярвания, които се прекланят на идоли така, както е било и в миналото

Целият технологичен прогрес по времето на Нимруд е бил използван по най-добрия начин от Пророка Ибрахим (Авраам) (м.н.) и вярващите заедно с него. Техническите знания по време на Фараона са били използвани в служба на Пророците Юсуф (Йосиф), Муса (Мойсей) и Харун (Аарон) (Бог да ги благослови и с мир да ги дари) и истинските вярващи по онова време. Високото равнище на технология, постигнато в сферите на архитектурата, изкуството и комуникацията по времето на Пророка Сулайман (Соломон) (м.н.), е било използвано по най-мъдрия начин. Богатството и разкошът, които Господ е дарил на Пророка Сулайман (Соломон) (м.н.), са предизвиквали възхищение у поколения наред.

Трябва да помним, че информацията и средствата, притежавани от хората, които са живели преди стотици хиляди години, и тези, които живеят днес, са блага от Бога. Хората, които са основали цивилизации преди стотици хиляди години, които са създали красивите рисунки по пещерните стени, които са строили пирамиди и зикурати, които са строили гигантски каменни паметници и велики постройки при най-големите височини над морското равнище, са правили всичко това чрез Божие вдъхновение и обучение. Хората, които изучават субатомните частици днес, които изпращат совалки в космоса и които пишат компютърни софтуери, правят това по Божия воля. Цялата информация, с която разполагат човешките същества от момента, когато за първи път са били сътворени, е дар от Бога, всяка една цивилизация, която те са основали, е дело на Господа.

Бог е сътворил човека от небитието и по време на живота му го подлага на различни изпитания и му дава множество блага. Всяко едно благо, с което е дарен, също представлява изпитание. Хората, които знаят, че цивилизацията, технологията и средствата, с които разполагат, са в действителност дарове от Бог, са признателни на Господа, Който увеличава благата Си над тях:

„И прогласи вашият Господ: „Ако сте признателни, Аз непременно ще ви надбавя...” (Коран, 14:7)

Бог прави така, че Неговите отдадени раби да се радват на приятен живот както в този свят, така и в отвъдното. Това е разкрито в Корана така:

„На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот. И ще им въздадем награда, по-хубава от онова, което са вършили.” (Коран, 16:97)

Като проявление на този айят всички Мюсюлмани през цялата история са притежавали най-прекрасните средства на века, в който са живели, и са водели приятен живот. Естествено, някои са били изпитвани с трудности и беди, но това не предполага, че те са живели при трудни, примитивни условия и че не са водели цивилизован, човечен живот. Без значение колко богати, комфортни и напреднали може да са били техните цивилизации, краят на тези, които са отрекли Бога и са упорствали в неверието си, които не са успели да живеят според пристойните морални ценности и са сеели развала по Земята, винаги е бил разочарование. Освен това много от тях е възможно да са се радвали на по-напреднали технологии от тези на съвременните общества. Това също е разкрито в Корана така:

„И не ходят ли по земята, за да видят какъв бе краят на онези преди тях? Бяха по-силни от тях и повече се възползваха от земята, и я населяваха по-дълго, отколкото я населяват те. И Нашите пратеници дойдоха при тях с ясните знаци. Не Аллах ги угнетява, а те себе си угнетяват.” (Коран, 30:9)

Находки На Милиони Години, За Които Еволюционистите Не Могат Да Дадат Обяснение

Тази метална сфера е само една от седемте хиляди, намерени в един слой в Южна Африка, който се смята, че датира отпреди милиони години. Внимателно оформените бразди, които те притежават, не биха могли да са резултат от някакъв природен феномен. Това откритие показва, че металът е използван още от най-ранни времена и че в продължение на милиони години хората са притежавали технология за изработването на фини бразди в метала. Изданието на списание Сайънтифик Америкън (Scientific American) от 5 юни 1852 предава доклад относно откритието на останки на метален плавателен съд на около 100 000 години. Плавателният съд с камбанообразна форма наподобявал на цинк по цвят или на смесен метал със значително количество сребро. На повърхността му имало прецизно изработени букети с цветя и лоза или венци. Еволюционистите, които твърдят, че металът не е бил използван през най-ранните периоди, най-вероятно не биха могли да дадат обяснение за това откритие. Очевидно е, че хората, които са сътворили този артифакт, са имали напреднала култура, способна да изработва метални сплави и да обработва метал. Според еволюционната теория живите организми са еволюирали от бактерии до хора, чрез отделни етапи, които настъпват във въображаема последователност, продължаваща милиони години. Според този сценарий човекът е последното еволюирало живо същество и неговото развитие продължава в рамките на последните 20 000 години. Научните открития и фосилните данни обаче не осигуряват нито едно доказателство за това, че такова развитие някога се е случвало. Всъщност те показват, че такова развитие е невъзможно. През 1912 г. двама служители на Градския електрически завод в Томас, Оклахома, направили поразително откритие, докато товарели въглища. Те попаднали на голямо твърдо парче въглен, което било твърде голямо, за да бъде използвано, и така единият от служителите го строшил. Когато направил това, той открил желязно гърне в него. Когато гърнето било извадено, неговите очертания можели да се видят и в двете парчета на въглена. След изследването на въглена множество експерти определили, че гърнето е на възраст между 300 и 325 милиона години. Това откритие не може да бъде обяснено от еволюционистите, които твърдят, че използването на желязото е започнало около 1 200 г. пр. н.е. Други открития, включващи сечива и декоративни предмети, някога използвани от човешките същества, датират отпреди милиони години. Дарвинистите са напълно неспособни да поставят в своето въображаемо еволюционно дърво което и да било човешко същество, което е живяло преди 100 или дори преди 500 милиона години – време, през което те твърдят, че не са съществували други организми освен бактерии. Разбира се, те не могат да направят това, защото, както всички останали същества, Бог е сътворил и човека от небитието, единствено повелявайки „Бъди”. 1. Чукалото и хаванът на снимката са били открити през 1877 г. в златоносен пясък под лавата на планината Табле. Слоят, който е поне на 33 милиона години, доказва, че човешките същества винаги са водили човешки начин на живот. 2. Вкаменена подметка на обувка бе открита в 213 милиона годишна скала. Преди милиони години хората са носели обувки и несъмнено са имали облекло, радвали са се на кулинарна култура и богати социални взаимоотношения. Единствената известна снимка на тази вкаменелост била публикувана в нюйоркски вестник през 1922. Открития като това, които опровергават твърдението за еволюцията на човешката история, са прикривани или пренебрегвани от еволюционистите. 3.Върху това 3 милиона годишно парче кремък е бил гравиран образ, наподобяващ човешко лице. Много е трудно изработването на толкова правилни дупки в кремък и за целта са необходими специални метални сечива. Извършването на това е невъзможно при силно примитивните условия, за които еволюционистите предполагат. Следователно извършването на открития относно останки на хора, които са живели преди 500 милиона години, е толкова вероятно, колкото и намирането на такива на хора, живели преди 100 години. Бог, който е сътворил всичко от небитието, несъмнено може да сътвори каквото и живо същество Си пожелае, в който и период от историята да Си пожелае. Това, разбира се, е много лесно за Бог, който притежава безпределна сила и мощ. Дарвинистите обаче не могат да разберат този факт, което е и причината, поради която не могат да дадат обяснение за всичките доказателства за Сътворението. Те нямат никакъв отговор, освен да повтарят сценарии, които вече са били опровергани от научните факти. Но с всеки изминат ден доказателствата, добивани от археологическите разкопки, все повече рушат еволюционната догма.

Културното Натрупване Не Е Доказателство За Никакъв Еволюционен Процес

Соломон и Савската царица от Франс Франкин II младши, Музей на изящните изкуства (Musee des Beaux-Arts), Кимпер, Франция

Еволюционистите твърдят, че първите човешки същества са били полумаймуни, чиито умствени и физически особености са се развили с течение на времето, че те са се сдобили с нови умения и поради тази причина цивилизациите са еволюирали. Според това твърдение, което не се основава на никакви научни доказателства, нашите предполагаеми първобитни предшественици са водели животински живот, цивилизовали са се едва след като са станали хора, и са отбелязали културен прогрес едва след развиване на умствените им способности. Измислени рисунки на първобитен човек с тяло, покрито с козина, или опитващ се да запали огън, докато е клекнал под животински кожи, вървящ по крайбрежието с неотдавна убити животни на рамо или опитвайки се да комуникира със себеподобните си чрез жестикулиране и издаване на звуци, са погрешни реконструкции, основани на това ненаучно твърдение.

Фосилните регистри не подкрепят тази фантазия. Всички научни открития сочат към заключението, че човек е бил сътворен като човек от небитието и винаги е живял като човек още от първия ден, в който е бил сътворен. Археологическите открития също по никакъв начин не подкрепят еволюционната хронология. Открития от периода, през който еволюционистите твърдят, че хората са умеели единствено да говорят, показват, че човешките същества от това време са имали кухни и са се радвали на семеен живот. Декоративни предмети и сурови материали за рисуване са били открити при археологическите разкопки от времето, през което еволюционистите казват, че хората все още не са познавали изкуството. В следващите глави на книгата ще бъдат разгледани подробно множество примери.

Мадоната със светците от Джовани Белини, Венеция, 1505

Всички тези открития разкриват, че хората никога не са водели примитивен, животински живот. Никога не е съществувал нецивилизован век, когато всички хора са използвали само каменни и дървени сечива. Вярващите винаги са водели човешки начин на живот с дрехи, чинии, чаши, лъжици и вилици, използвани по начин, подобаващ на човешките същества. Хората винаги са живели при такива обстоятелства, говорели са, строели са сгради и са изработвали произведения на изкуството, подобаващи на човешките същества. В установения обществен ред са съществували доктори, учители, шивачи, инженери, архитекти и художници. Чрез Божествено вдъхновение разумните и добросъвестни хора винаги са използвали по най-добър начин земните блага.

Разбира се, с напредване на технологията и натрупване на знание от страна на хората, естествено са настъпили и технологични промени. В съгласие с преобладаващите обстоятелства са разработени нови изобретения, извършени са научни открития и са настъпили културни промени. Натрупването на знание и технологичният прогрес, постигнати с течение на времето, обаче не предполагат настъпването на какъвто и да било еволюционен процес.

Напълно нормално е знанието да продължава да се натрупва. Човек се ползва от различни нива на обучение в основното училище, в гимназията и университета. Но ако човек постоянно натрупва познания по време на живота си, това не означава, че той постоянно еволюира и напредва посредством случайни въздействия. Подобна динамика се прилага и към живота на обществото. Нови открития също така са извършвани, имайки предвид и нуждите на обществото, нови механизми са изобретявани и впоследствие усъвършенствани от по-късните поколения. Това обаче не е процес на еволюция.