Друга грешка на тези, които популяризират заблудата, че историята и обществото са еволюирали, е твърдението, че религията, най-високата ценност на обществото, също е еволюирала. Това твърдение е било изложено през 19-и век и пламенно защитавано от материалисти и атеисти. Не съществуват обаче археологически открития, които да докажат правотата му, и то остана в сферата на спекулацията.
Също така не съществува никакво потвърждение на твърдението, че хората от по-ранните векове са изповядвали така наречените „примитивни”, племенни и политеистични религии, и че правата религия – религията, разкрита на цялото човечество още от времето на Пророка Адам (м.н.) и основана на вярата в един Бог – се е появила едва по-късно. Някои еволюционисти се опитват да представят това твърдение като исторически факт, но правейки това, те изпадат в огромна грешка. Така както Дарвиновата теория за биологичната еволюция е една заблуда, такава е и теорията за религиозната еволюция, която черпи своето вдъхновение от първата.
На рисунката е изобразен „богът на светкавицата”, едно от лъжливите шумерски божества, което се появило, когато вярването в единственото истинско Божество било покварено. |
Преди около един и половина века, още по времето на първото издание на „Произходът на видовете” на Дарвин, представата за еволюцията спечелила подкрепата на материалистите и атеистите. Някои мислители от онова време смятали, че всяко едно събитие в човешката история можело да се обясни посредством еволюцията, като казвали, че всичко започнало от така нар. основен, примитивен стадий и напреднало към по-голямо съвършенство.
Бе направен опит тази грешка да бъде приложена в множество области. В света на икономиката например марксизмът твърди, че един такъв напредък е бил неизбежен и че рано или късно всеки щял да усвои комунизма. Натрупаният опит в течение на годините обаче показа, че това е само една фантазия и че твърденията на марксизма не отразяват действителността.
В сферата на психологията Зигмунд Фройд казал, че човешките същества са силно еволюирали същества, но от психологична гледна точка техните действия все още се подбуждат от същите импулси, каквито са подбуждали и техните така нар. първобитни предшественици. Тази значителна грешка бе научно опровергана от психологическите проучвания, които показват, че основните хипотези на фройдизма нямат никакво научно основание.
По същия начин сферите на социология, антропология и история също са били засегнати от еволюционната теория, но познанията, придобити от откритията през последното столетие, показват колко вредно е това влияние.
Общата особеност на всички тези еволюционни теории е противопоставянето им срещу каквато и да била вяра в Бога. Това е философската основа, която стои зад погрешната представа за еволюцията на религията. Според погрешните твърдения на Хърбърт Спенсър, водещ защитник на тази грешка, ранните човешки същества не са имали религия. Първите религии по предположение са започнали с преклонение пред мъртвите. Други антрополози, които подкрепят заблудата за „еволюцията” на религията, предлагат други обяснения. Някои казват, че религията има своя източник в анимизма (приписване на божествен дух на природата); други смятат, че тя се е породила от тотемизма (преклонение пред символичен човек, група или предмет). Друг антрополог - Е. Б. Тейлър, вярва, че религията се е развила от анимизъм до манизъм (преклонение пред предците), политеизъм (вяра в множество божества) и най-накрая е завършила с монотеизъм (вярата в един-единствен Бог).
Чарлс Дарвин |
Тази теория била изложена през 19-и век от антрополозите-атеисти и оттогава била запазена жива, представяна в различни варианти. Това обаче не е нищо друго освен една заблуда. Както показват археологическите и исторически сведения, противно на предположенията на тези учени, още от най-ранни времена е съществувала монотеистична религия, която Бог е разкрил на човечеството чрез Своите пророци. В същото време обаче заедно с правата религия също така винаги са съществували и изкривени, суеверни вярвания. Така както днес съществуват хора, които вярват, че Бог е Един и Единствен, и водят живота си съгласно с религията, Той е разкрил, че също така има и такива, които са в заблуда и служат на идоли, направени от дърво и камъни, на разни духове, на сатаната, на различни животни, на предците си, на Слънцето, Луната или звездите. И голяма част от тези хора не са изостанали, а напротив – живеят в много модерни условия.
Из цялата история също така са съществували и такива, които не са се подчинявали на заповедите на божествените религии, разкрити от Бог, и са се опитвали да премахнат техните морални ценности. Коранът ни съобщава за някои хора, които искали да вмъкнат суеверни вярвания и обреди в правата вяра, която им е била разкрита, и по този начин са я променили и увредили:
„Горко на онези, които с ръцете си пишат Писанието, после изричат: „Това е от Аллах.” за да го продадат на нищожна цена! Горко им заради онова, което ръцете им написаха и горко им заради онова, което придобиха!” (Коран, 2:79)
Ето защо в течение на времето някои хора, които са вярвали в съществуването и единствеността на Бог и са се подчинявали на Неговите заповеди, изоставили истинската религия. По този начин са се появили и изкривените вярвания и обреди. С други думи, противно на това, което някои твърдят, никога не е съществувал процес на религиозна еволюция, а правата религия през определени периоди е била изкривявана, в резултат на което са се появявали изкривени религии.
На рисунката е изобразен „богът на светкавицата”, едно от лъжливите шумерски божества, което се появило, когато вярването в единственото истинско Божество било покварено |
През 20-и век бе проведено важно проучване относно произхода на религиите, благодарение на което стана известно, че твърденията относно религиозната еволюция нямат научна стойност и че становища като тези са само въображаеми сценарии. Проучването върху световните религии, проведено от видни антрополози като Ендрю Ланг и Вилхелм Шмид, е показало, че религиите не са еволюирали, а напротив - в течение на времето понякога са претърпявали изменения. Резултатите от изследването на Шмид били публикувани подробно в периодичното издание Антропос (Anthropos).
Проучванията, проведени особено между 1900 и 1935 г., показват, че твърденията относно еволюцията на религията са напълно погрешни, което накарало много антрополози да се откажат от своите еволюционни представи. Въпреки всички тези научни и исторически факти обаче някои радикални атеисти продължават да защитават тази несъстоятелна представа.
Когато шумерските плочи били преведени, станало ясно, че многото на брой лъжебожества във вавилонския пантеон са се появили постепенно в резултат на погрешно тълкуване на различните имена и качества на едно-единствено Божеств. |
Месопотамската низина, недалеч от цивилизацията на Древен Египет, е известна като „люлката на цивилизациите”.
Сред най-съществените сведения, излезли наяве от археологическите проучвания по тези места, са тези, които идват от откритията, свързани с религиозните вярвания на тези общества. Намерените надписи разказват за дейностите на безбройните лъже-богове. С разкриването на повече информация и намирането на по-добри методи за интерпретиране на данните от страна на експертите започнали да се появяват и някои детайли относно религиозните вярвания на тези цивилизации. Едно от най-интересните неща е, че над всички тези лъже-богове, в които тези хора са вярвали, съществувала вяра в един-единствен Бог. Историческите факти показват, че правата религия винаги е съществувала.
В следващите страници ще разгледаме цивилизациите в Месопотамия, Египет, Индия и Европа, заедно с ацтеките, инките и маите, за да докажем, че всички те са вярвали в един Бог и са били посетени от пратеници, които са им проповядвали истинската религия. Първият изследовател, който открил, че в политеизма се крие монотеизъм, бил Стивън Ленгдън от Оксфордския университет. През 1931 г. той съобщил своите открития на научния свят, като казал, че те били доста неочаквани и напълно противоположни на предходните еволюционни интерпретации. Ленгдън обяснява своите открития така:
Лъжебожеството Мардук от вавилонския пантеон |
към краен политеизъм и широко разпространена вяра в зли духове.”
Пет години по-късно Ленгдън ще каже за Скотсмен (The Scotsman) следното:
„Данните несъмнено сочат към първичен монотеизъм, надписите и литературните останки на най-старите семитски народи също свидетелстват за предисторически монотеизъм и тотемистичният произход на Юдейската религия и останалите семитски религии сега напълно е поставен под съмнение.”
При разкопките, извършени в днешен Тел Асмар, където преди 3 000 г. пр.н.е. е бил разположен шумерски град, били направени открития, които напълно потвърждават твърденията на Ленгдън. Директорът на археологическите разкопки Хенри Френкфорт представил следния официален отчет:
„В допълнение на по-реалните си резултати нашите разкопки установиха непознат досега факт, който един ученик по вавилонски религии трябва отсега нататък да има предвид. Ние се сдобихме, доколкото ни е известно за първи път, с религиозен материал, завършен в социалната обстановка.
Ние притежаваме множество тясно свързани доказателства, добити в почти равни количества от един храм и къщите, обитавани от хората, които се прекланяли в този храм. Ето така ние можем да направим заключения, които не биха били възможни, ако откритията бъдат изследвани самостоятелно.
Например ние открихме, че символите върху цилиндричните печати, които обикновено са свързвани с различни божества, всички те могат да бъдат пригодени в съгласувана картина, в която единственият бог, на който се прекланяли в този храм, формира централната фигура. Следователно, изглежда, че през този ранен период в шумеро-акадския пантеон различните изображения на този единствен Бог не са били смятани за отделни божества.”
Фараонът Акхенатен вярвал в единствен Бог и бил наредил да бъдат унищожени всички идоли. Той изразил своята вяра със следните думи: Колко ли са Твоите дела, въпреки че са скрити от погледа, о Единствени Боже, освен който няма никой друг! Ти сътвори земята както пожела, единствено Ти сътвори всички хора, стада и рояци; Всичко, което върви по земята и всичко, което лети в небето... |
Откритията на Френкфорт разкриват много важни факти относно това как суеверната, политеистична система се е появила. Теорията за еволюцията на религията твърди, че политеизмът се е зародил, когато хората започнали да се прекланят на злите духове, символизиращи силата на природата. Но това не е било така. С течение на времето хората развили различни разбирания относно различните атрибути на единия Бог, което накрая довело до изкривявания в единобожната вяра. Различните качества на единият Бог се превърнали във вяра в няколко.
Антропологическите проучвания са показали, че политеистичните вярвания са се появили с изкривяването на монотеистичната вяра. Това е едно от доказателствата, че никога не е настъпвал такъв процес като религиозна „еволюция”, както някои ни карат да вярваме. |
Дълго преди Ленгдън да е направил своите преводи на шумерските плочи, изследовател на име Фридрих Делицч направил подобни открития. Той открил, че многобройните божества във вавилонския пантеон са произлезли от разнообразните особености на Мардук, както те по онова време са наричали единствения Бог. Проучването показало, че вярата в Мардук следвала от покварата с течение на времето на вярата в единия истински Бог.
Това единствено божество – Мардук, имало множество имена. То е било наричано Ниниб или „Притежателят на силата”, Нергал или „Господът на войната”, Белл или „Притежателят на властта”, Небо или „Господът на пророка”, Син или „Осветителят на нощта”, Шамаш или „Господът на цялата справедливост” и Адду - „Богът на дъжда”. С течение на времето изглежда, че атрибутите на Мардук са били отделени от него и приписани на различни божества. По същия начин като плод на човешкото въображение се появили погрешни божества като бога Слънце или бога Луна. Вярата в Мардук, наред с останалите имена на тези фалшиви божества, показва, че тази религиозна система в действителност се е развила с течение на времето чрез изкривяване на вярата в Единствения Бог.
Ние също така можем да видим следи от такава поквара в Древен Египет. Изследователите открили, че древните египтяни отначало били монотеисти, но по-късно разрушили тази система и я превърнали в сабеизъм или звездопоклонство. Антропологът Ле Пеидж Ренюф казва следното по въпроса:
„Неоспоримо вярно е, че по-пречистените части на египетската религия не са сравнително късен резултат на един процес на развитие или изчистване от несъвършенства. По-пречистените части са очевидно древни, а последният стадий на египетската религия, известен на гръцките и латински писатели – езичници или Християни, е бил най-несъвършеният и покварен.”
Антропологът сър Флиндерс Петри казва, че суеверните, политеистични вярвания са се появили посредством постепенно покваряване на вярата в едно-единствено божество. В допълнение той казва, че този процес на поквара може да бъде забелязан както в днешните общества, така и в тези, които са живели в миналото:
„В древните религии и теологии съществуват много различни класове богове. Някои раси, като съвременните индуси, се радват на изобилие от божества и подбожества, които непрекъснато нарастват. Другите… не са се опитали да се прекланят пред големи божества, но са се занимавали с множество зли духове, демони…
Ако преклонението пред духовете бе първата стъпка на един еволюционен процес, водещ до служенето на един-единствен Бог, то при това положение ние трябваше да можем да видим доказателствата за еволюирането на многобожието към единобожие… Това, което ние в действителност открихме обаче, е точно обратното, монотеизмът е първият етап, който може да се проследи в теологията…
Където и да проследим политеизма назад до най-ранните му етапи, ние откриваме, че той произлиза от комбинации на монотеизма…”
Суеверната индуска религия има много лъжливи божества. Проучванията обаче са показали, че през ранните времена на индийската култура хората са вярвали в единствен Бог. |
Дори и индийската култура да не е толкова стара, колкото тази на обществата от Средния изток, тя все още е една от най-старите оцелели култури в света.
В индийското езичество броят на т. нар. божества е почти безкраен. След дълги проучвания Ендрю Ленг установил, че политеистичните религии са се появили в Индия в резултат на процес, подобен на този в Средния изток.
Едуард Мак Кради, пишещ относно индийските религиозни вярвания, забелязал, че Риг-Веда показва, че през ранните времена божествата са били смятани само като различни проявления на едно-единствено Божествено Същество. В религиозните песни в Риг-Веда ние можем да забележим следи от унищожаването на монотеистичната представа за един Бог. Друг изследовател в тази област Макс Мюлер се съгласява, че първоначално е съществувало вярване в един Бог:
„Съществува монотеизъм, който предшества политеизма на Веда, и дори в обръщението към безбройните богове възпоменанието към Бога, един и необхватен, си пробива път сред идолопоклонническата фразеология като синьо небе, скрито зад минаващи облаци.”
От всичко това отново е очевидно, че не е съществувала еволюция на религиите, а че хората са прибавили погрешни елементи към правата вяра или са пренебрегнали определени заповеди и забрани, което накрая завършило с поквара на религиозната вяра.
В своята книга „Религията на Гърция в предисторическите времена” (The Religion of Greece in Prehistoric Times) Аксъл В. Персън, изследовател в областта на древногръцкото езичество, казва: „… по-късно се развили голям брой повече или по-малко значими фигури, с които ние се срещаме в гръцките религиозни митове.” |
Ние можем да открием следи на подобно оскверняване във вярванията на историческите европейски общества. В своята книга „Религията на Гърция в предисторическите времена” (The Religion of Greece in Prehistoric Times) Аксъл В. Персън, изследовател в областта на древногръцкото езичество, пише така:
„… по-късно се развили голям брой повече или по-малко значими фигури, с които ние се срещаме в гръцките религиозни митове. Според мен тяхното умножаващо се многообразие се дължи до голяма степен на различните молитвени имена на първоначалното едно-единствено божество.”
Същите следи на изменения могат да бъдат открити в Италия. Археологът Ирен Роузенсуейг, след като осъществила проучвания на плочите от Игувайн, които датират от етруско време, прави заключението, че „божествата са различавани посредством прилагателни, които от своя страна възникват като независими божествени сили”.
Накратко, всички антропологически и археологически сведения от последния век показват, че през цялата история обществата първо са вярвали в един Бог, но с течение на времето са изменили това вярване. Първо хората са вярвали в Бог, Който е сътворил всичко от небитието, Който вижда и знае всичко и Който е Господът на всички светове. Но с течение на времето имената на нашия Господ започнали да се разбират погрешно като различни божества и хората започнали да се прекланят пред тези фалшиви божества. Правата религия представлява преклонение пред единия и единствен Бог. Политеистичните религии са се развили в резултат на оскверняването на правата религия, която нашият Господ е разкрил на човечеството още от времето на Адам (м.н.).
Когато погледнем към културата и религиозните ценности на обществата в различните краища на света, ние виждаме, че те имат много общо. Тези общества може да не са участвали в никакъв културен обмен, но те вярват в същества като ангелите, джиновете и сатаната, които не живеят в едно и също измерение с човешките същества. Те вярват в живота след смъртта, в това, че човешките същества са сътворени от земята, и тяхното богослужение съдържа много общи елементи. Например Ноевият ковчег е споменат в шумерските летописи, в уелската религия, в японските надписи и в древната литовска религия.
Това е само едно от доказателствата за това, че едно-единствено всемогъщо божество, което е Бог, Господът на световете, е разкрило религиозния морал. Из целия свят културите са били научени на религии, които идват от едно и също върховно място и разкриват съществуването на едно несравнимо божество. Нашият Господ е разкрил Себе си във всеки един период на историята посредством тези Свои раби, които е избрал и възвеличал, и чрез тях Той е низпослал религията, която е избрал за човешките същества. В Корана, последното откровение на Всемогъщия Бог, Той е съобщил, че „за всеки народ има водител” (Коран, 13:7). В други айяти е разкрито, че Той изпраща пратеник до всички народи, за да ги предупреди:
„Не погубихме никое селище, без [да му изпратим] предупредители с напомняне. И не сме Ние угнетители.” (Коран, 26:208-209)
Тези святи пратеници винаги са учели обществата на това, че трябва да вярват в Бог като единствено божество, да служат единствено на Него и че трябва да вършат добро и да отбягват злото. Човешките същества ще получат спасение чрез подчинението си пред тези пратеници, избрани и благословени при Бог, и пред светите писания, които те са оставили след себе си като наследство. Последният пророк, изпратен от нашия Господ като милост за световете – Пророкът Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари), и Коранът – последната Божия книга, която е под безкрайната защита на Всемогъщия Бог, са най-истинският водител за човечеството.
73. Stephen H. Langdon, Semitic Mythology, Mythology of All Races, Vol. V, Archaeol. Instit. Amer., 1931, p. xviii.
74. Stephen H. Langdon, The Scotsman, 18 November 1936.
75. H. Frankfort, Third Preliminary Report on Excavations at Tell Asmar (Eshnunna): quoted by P. J. Wiseman in New Discoveries in Babylonia about Genesis, London: Marshall, Morgan and Scott, 1936, p.24.
76. P. Le Page Renouf, Lectures on the Origin and Growth of Religion as Illustrated by the Religion of Ancient Egypt, London: Williams and Norgate, 1897, p. 90.
77. Sir Flinders Petrie, The Religion of Ancient Egypt, London: Constable, 1908, pp. 3, 4.
78. Edward McCrady, "Genesis and Pagan Cosmogonies," Transactions of the Victoria Institute, Vol. 72, 1940, p. 55.
79. Max Müller, History of Sanskrit Literature: quoted by Samuel Zwemer, p. 87
80. Axel W. Persson, The Religion of Greece in Prehistoric Times, University of California Press, 1942, p. 124.
81. Review of Irene Rosenzweig's Ritual and Cults of Pre-Roman Iguvium by George M. A. Hanfmann, American Journal of Archaeology, Vol. 43, No. 1, Jan.-Mar. 1939, pp. 170, 171.