В предходните глави посредством доказателства от Корана разкрихме, че Исус (м.н.) не е умрял, а се е възнесъл при Господ и ще се върне отново на земята. Разбира се, че след всичко това първият въпрос, който ни идва на ум, е: “При второто пришествие на Исус (м.н.) как ще се разбере кой е и по кои негови качества ще можем да го познаем?”. Единственият източник, който можем да използваме, достигнали вече до тази фаза, е Коранът.
Една от характерните особености на Корана е, че в притчите и в някои от айятите, които съдържа, са направени различни разяснения за пророците. В айятите е възможно да открием доста съвместни знамения по отношение на пророците и праведните вярващи. Нещо повече, ние можем една по една да установим всички характерни черти на вярващите в айятите. Също така в Корана можем да забележим и възвишените религиозни качества на Исус (м.н.). Поради тази причина подчиняващите се на Корана искрени вярващи ще могат да го познаят, като оценят възвишените качества, които виждат у него. Но именно тук не трябва да забравяме, че не всеки ще може да познае Исус (м.н.). Бадиуззаман Саид Нурси казва следното по този въпрос:
“Когато Исус (м.н.) се появи, не е задължително всички да знаят, че той е истинският Исус. Благодарение на своето религиозно просветление ще го познаят приближените му и избраните. Няма да може всеки открито да го разпознае.” (“Mektubat” /“Писма”/, стр. 54)
Както се вижда от горния цитат, Бадиуззаман също ни съобщава, че през първите години след завръщането на Исус (м.н.) само близкото му обкръжение ще може да го познае. Нещо повече, тези приближени нему хора ще са способни да го разпознаят единствено чрез “религиозното просветление”. Разбира се, тук трябва да обясним какво се има предвид под “религиозно просветление”. Това е знание, което Господ дава на онези, които вярват в съществуването и единството на Бог. Посредством това знание, с което Бог е дарил вярващите, те могат да преценяват много по-добре различните ситуации, могат лесно да разбират заплетените страни на редица въпроси. Така както се съобщава в Корана, вярващите са хора, които размишляват дълбоко върху всяко едно от заобикалящите ги неща и поради тази причина не пропускат нито една тънкост, нито една подробност от събитията. Дори в един от айятите Бог съобщава, че ще дари със способност да “разграничават доброто и злото” онези, които искрено вярват, които се опитват да разберат деликатността и дълбочината на всяка една ситуация, онези, които чрез детайлите, които виждат, осъзнават величието и силата на Твореца и се страхуват от Него:
"О, вярващи, ако се боите от Аллах, Той ще направи да разграничавате [доброто и злото], и ще ви избави от лошите ви постъпки, и ще ви опрости. "Аллах е Владетеля на великата благодат." (Сура Анфал, 29)
Когато поразсъждаваме, взимайки под внимание горния айят, разбираме, че тези, които ще познаят и ще последват Исус (м.н.) при второто му пришествие на земята, ще бъдат хора, които са повярвали в Бога и в Корана; хора, които се опитват да разберат всяка една ситуация, като размишляват дълбоко върху нея. Дори Бадиуззаман Саид Нурси в едно от своите разяснения казва следното по този въпрос:
“Дори самият Исус (м.н.), когато се върне на земята, няма да знае, че е Исус, нито пък който и да било друг.” (“Проблясъци”, стр. 487)
Както споменахме и в началото на тази глава, първото знамение, което ще се появи пред нас, когато отворим Корана, за да открием отговора на този въпрос, ще бъдат разкритите в айятите общи качества, които пророците притежават. Следователно, за да можем да познаем Исус (м.н.), ще трябва внимателно да разгледаме какви ще са съобщените в Корана знамения за характерните черти, с които той ще се покаже и с които ще привлече вниманието. Разбира се, от Корана могат да бъдат извлечени стотици знамения за пророците, но ние тук ще разгледаме само най-отчетливите от тях.
Подобно на всеки един от избраните и изпратени от Бог пророци, Исус (м.н.) също притежава всички възвишени морални качества. Това, по което най-ярко се отличава от останалите хора, е нехарактерната за времето, през което ще се появи, възвишена индивидуалност. Той притежава такива нравствени качества, на каквито никога не можеш да попаднеш сред народа, качества, с каквито хората не са свикнали и от които веднага биха се впечатлили, след като ги забележат. Той е една силна личност, която е изключително непоклатима в доверието и вярата си в Бог, която не се поддава на въздействието на обществото, а точно обратно – той влияе на всички.
Това възвишено качество, което всеки един пророк притежава, в айятите е представено по следния начин:
"Tова е доказателството, което Ние дадохме на Ибрахим срещу народа му. Въздигаме по степени когото пожелаем. Твоят Господ е премъдър, всезнаещ. И го дарихме с Исхак и Якуб. И двамата напътихме. Напътихме и Нух преди, а от неговите потомци Дауд и Сулайман, и Айюб, и Юсуф, и Муса, и Харун. Така възнаграждаваме благодетелните. И Закария, и Яхя, и Иса, и Иляс всички са от праведниците. И Исмаил, и ал-Ясаа, и Юнус, и Лут, и предпочетохме всички пред народите. И от техните бащи, и от потомствата им, и от братята им. Избрахме тях и ги насочихме по правия път. Това е напътствието на Аллах. С него Той напътва когото пожелае от Своите раби. И ако бяха Го съдружили, щеше да се провали онова, което вършеха." (Сура Анам, 83-88)
В горните айяти Бог много ясно съобщава, че е сътворил пророците с по-възвишени качества, отколкото останалите хора. В Корана има много примери, свързани с този въпрос. Така например възвишеността на пророците е разкрита чрез определения като тези, направени в айяти подобни на следните: “… Ибрахим бе водител, покорен на Аллах, правоверен, и не бе от съдружаващите.” (Сура Нахл, 120), “…Нашите раби Ибрахим и Исхак, и Якуб притежатели на сила и прозорливост!” (Сура Сад, 45), “И те са при Нас сред добрите избраници.” (Сура Сад, 47), “…и рекоха: “Слава на Аллах, Който ни предпочете пред мнозина от Своите вярващи раби!”” (Сура Намл, 15). И Исус (м.н.) е един от предпочетените от Бог пророци. В един от айятите е казано следното:
"Tези са пратениците на едни от тях отредихме да стоят над други; с някои Аллах говори и въздигна други по степени. И дадохме на Иса, сина на Мариам, ясните знаци, и го подкрепихме със Светия дух…" (Сура Бакара, 253)
В Корана е съобщено, че възвишеността на пророците се проявява както по отношение на знанието им, така и на физическите им качества:
Рече: “Аллах го избра над вас и му надбави нашироко в знанието и в снагата. Аллах дарява Своето владение комуто пожелае.” Аллах е всеобхватен, всезнаещ.” (Сура Бакара, 247)
Като на човек, който е създаден да превъзхожда по знание, разум, физически качества и морал, лицето на Исус (м.н.) ще има типичното за пророците изражение. На лицето му ще сa отразени голямата боязън от Бога и сиянието на дълбоката вяра, които той притежава. Това типично за пророците сияйно изражение ще бъде толкова очевидно, че тези, които го видят и направят сравнение с другите хора, ще осъзнаят, че са изправени пред един много възвишен човек. Но не трябва да забравяме, че не всеки ще приеме този факт. Някои хора, поради злобата и неприязънта, която ще изпитат в себе си, няма да могат да забележат тази възвишена нравственост. Дори вътрешно в себе си да забелязват това, те могат да се преструват, че не са разбрали, защото няма да им изнася. Само тези, които са искрени в своята вяра, ще могат да видят и оценят по подходящ начин това превъзходство.
Бог ни съобщава, че Исус (м.н.) е “...знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах].” (Сура Ал-Имран, 45). Ето така, сред заобикалящите го хора, Исус (м.н.) ще бъде известен със своето порядъчно и почтено съществувание, което е характерно само за избраните от Бог.
"Tе са онези, на които дарихме Писанието и мъдростта, и пророчеството..." (Сура Анам, 89)
Бог е дарил пророците с мъдрост, за да могат да проповядват религията пред различните народи и предупреждавайки ги да ги сплашат. Мъдрото обяснение, смислената реч, поведение на приканване към доброто и въздържане от злото, всичко това са общи качества на пророците. В още много айяти от Корана е подчертана мъдростта, с която са дарени един по един всички пророци. Така например е съобщено следното за Дауд (м.н.): “… и му дадохме мъдростта, и точното отсъждане” (Сура Сад, 20); за Йоан (м.н.): “… И дадохме му Ние мъдростта още като дете” (Сура Мариам, 12); за Моисей (м.н.): “И когато достигна своята зрелост и улегна, Ние му дадохме мъдрост и знание…” (Сура Касас, 14); за Лукман (м.н.):” И дадохме на Лукман мъдростта: “Бъди признателен на Аллах!…” (Сура Лукман, 12); и за Ибрахим (м.н.) “…Ние дарихме вече рода на Ибрахим с Писанието и с мъдростта…” (Сура Ниса, 54).
И в подкрепа на айята:“Той дарява мъдростта комуто пожелае, а който е дарен с мъдростта, е дарен с голямо добро…” (Сура Бакара, 269), Бог ни съобщава, че ще възнагради пророците, като ги дарява с мъдрост.
В Корана е обърнато внимание на това, че Исус (м.н.), бидейки Божий пратеник, е дарен с мъдрост и че е съобщил това на народа си по следния начин:
Когато Аллах рече: “О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен! И как те научих на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието…” (Сура Маида, 110)
И когато Иса донесе ясните знаци, рече: “Дойдох при вас с мъдростта и за да ви обясня част от онова, по което сте в разногласие! Затова бойте се от Аллах и ми се покорете!”(Сура Зухруф, 63)
В светлината на тези айяти ние можем да направим заключението, че един друг знак, по който ще можем да познаем Исус (м.н.), ще бъде неговата убедителна, уместна и впечатляваща реч. Мъдрото слово е едно от изключително забележителните, присъщи на пророците, качества. Вярващите, които са приели като пътеводител Корана, разбират, че словата на Исус (м.н.) съдържат, така както се съобщава в следния айят: “…обгръщаме със знание…” (Сура Кахф, 91) и че това е присъщо само за избраните от Бог пратеници. Мъдростта, която той проявява, безупречните диагнози, които поставя, разумните разрешения, които прави, са очевидни знаци за специалния дар, с който Бог го е дарил. Никой около него няма да може да покаже такива качества, което ще направи неговото превъзходство още по-очевидно.
Всеки пратеник започва да се представя на народа, при който е изпратен, с думите: “Аз съм доверен пратеник за вас”. (Сура Шуара, 107) Тази надеждност на пророците произлиза от това, че те изцяло се подчиняват на Божията книга, религия и низпосланите закони. Те никога не се отклоняват от правия път и не престъпват границите на Божията вяра. Тъй като се стремят единствено към спечелване на божието благоволение, то те не отстъпват пред нищо. В Корана това качество на пророците е извадено на преден план. Например за това как Моисей (м.н.) се е представил пред народа си, в Корана се съобщава по следния начин:
Преди тях изпитахме народа на Фараона, когато при тях дойде достоен пратеник: “Предайте на мен рабите на Аллах! Аз съм ваш доверен пратеник.” (Сура Духан, 17-18)
Без съмнение народите винаги са отказвали да оценят това значително качество на пророците. Дори през по-голямата част от времето са правили погрешни предположения по отношение на пратениците, защото не са искали да се откажат от своята невежа система и да се подчинят на Божията вяра, към която те ги призовават. Но след като изминава определен период от време, самият народ приема, че пророците наистина са най-надеждните хора. Тук като пример може да дадем Юсуф (Йосиф) (м.н.). Той дълго време бива подложен на изпитание чрез трудности сред народа си – първо бива продаден като роб, а след това прекарва известен период от живота си в затвора. Но когато настъпва Божията воля, се разбира, че той е човек, на когото може да се разчита и бива издигнат от владетеля начело на държавната хазна.
И рече царят: “Доведете ми го, да го оставя при мен!” И след като разговаря с него, каза: “От днес ти си при нас довереник с положение.” (Сура Юсуф, 54)
Без съмнение това качество на пророците, за което се съобщава в Корана, ще бъде забелязано и у Исус (м.н.). При второто си пришествие, поради липсата на промяна в Божието правило, сред народа си Исус (м.н.) ще бъде забележителен със своята надеждност. Така както Бог е помогнал на Юсуф (м.н.) и на останалите пророци, така ще помогне и на Исус (м.н.), и когато настъпи моментът, ще покаже на хората колко надежден човек е той.
"Още преди казахме на нашите раби-пратеници, че именно те ще са подкрепените и че именно Нашето войнство ще победи." (Сура Саффа, 171-173)
Бог винаги издига своите пратеници над останалите хора. Всеки един от изпратените през човешката история пророци с Божия помощ е постигнал надмощие над враговете си, той е бил предпазен от капаните, които те са му замислили. Всяко едно решение, което те са взели, всеки един метод, който те са приложили, винаги е завършвал с благополучие и успех. Бог ги е подкрепил във всяка една ситуация. Поради тази причина друго знамение, по което да се ръководят вярващите, които очакват Божия пратеник Исус (м.н.), е това, че всяко едно негово начинание ще се увенчава с успех. Всяко едно решение, което вземе, всеки един метод, който приложи, ще дадат положителен резултат както за него самия, така и за заобикалящите го вярващи. Дори ситуациите, които на пръв поглед изглеждат неблагоприятни, след известно време се превръщат в такива. И именно тези ситуации ще докажат, че всички решения, които Исус (м.н.) взима, са най-правилните и най-разумните. Това е така, защото в Корана Бог е предвещал, че каквото и да се случи на пророците, въпреки всички трудности те ще победят и Той със сигурност ще ги подкрепи с помощта си.
С това Божие предвещаване разбираме, че успехът и изобилието от всяко едно начинание на Исус (м.н.), било то малко или голямо, ще бъдат толкова явни, че ще привлекат вниманието както на враговете му, така и на хората около него. Враговете му ще забележат чудото на тази ситуация, но няма да признаят, че това е помощ от Бог. Те няма да могат да разберат защо всяко негово начинание ще е успешно и всяка стъпка, която направи, ще бъде правилна. Защото тяхната цел е да надделеят над този свят човек, който те виждат като “човек като тях”. Така както ни съобщава айятът: “После спасяваме Нашите пратеници и онези, които са повярвали. Така Наш дълг е да спасяваме вярващите.” (Сура Юнус, 103), Бог ще провали всичко онова, което са замислили, и ще помогне на своя пратеник. Капаните, които са му направени, войните, които са водени с него, никога няма да бъдат увенчани с успех.
Друго качество, което всички пророци притежават, е това, че те не очакват възнаграждение за нито едно от нещата, които са направили. Единственото нещо, което очакват от важната служба, която са извършили, е Божието благоволение. Те не искат от заобикалящите ги никакво заплащане, никаква облага. Дори когато хвърлим поглед в Корана, се убеждаваме, че всеки един от пророците е притежавал това качество и че гласно са съобщавали това:
"О, народе мой, не искам от вас отплата за това. Моята отплата е единствено от Онзи, Който ме е сътворил. Нима не проумявате. "(Сура Худ, 51)
Това възвишено качество, което пророците притежават, ще бъде забелязано и у Исус (м.н.). Като Божий пратеник Исус (м.н.) ще призове всички хора към Ислямската вяра. Но в замяна на всичко, което ще направи, той няма да поиска никаква материална облага, никакво възнаграждение. Така, както е съобщено в Корана, подобно на всички останали пророци, за всичко, което е направил, той ще търси отплата единствено от Бог. И с това свое качество той ще привлича вниманието било на своето близко обкръжение, било сред обществото, в което се намира.
Не трябва да забравяме обаче, че това качество на Исус (м.н.), подобно на споменатите преди това, ще може да бъде оценено единствено от вярващите. Дори обществото, в което се намира, да забележи тази негова характерна черта, за да могат да го възпрат враговете му, така както е станало и с всички останали пророци, ще отправят различни клевети по негов адрес. Възможно е сред тези клевети да има и такива, чрез които да го обвиняват, че “се опитва да извлече облага от това, което върши”. Но тъй като Бог позволява всяко едно негово начинание да завърши с успех, то и в този случай Той ще разкрие неоснователността на всяка една от клеветите и ще помогне на пратеника си.
Едно от най-съществените качества, които се забелязват у пророците, е “състрадателността и милостивостта”. Пророците винаги са се отнасяли много състрадателно и милостиво към заобикалящите ги вярващи и са полагали усилия, за да подобрят положението им както в земния, така и в отвъдния живот. Една от характерните особености на поведението на Исус (м.н.) също ще бъдат тази състрадателност и милост към вярващите. Бог определя това, често забелязвано у изпратените от Него пророци, качество по следния начин:
"Дойде вече Пратеник при вас измежду вас самите. Тежко е за него вашето затруднение, загрижен е за вас, към вярващите е състрадателен, милосърден." (Сура Тауба, 128)
Ето така, както ни съобщава този айят, отношението на Исус (м.н.) към вярващите ще бъде изпълнено със “загриженост и състрадателност” и тази несравнима искреност и сърдечност ще бъдат едно от очевидните доказателства, че това е Исус (м.н.).
Исус (м.н.) ще може да бъде разпознат по описаните в Корана качества на пророците. Но освен тях ще има и други фактори, чрез които той ще бъде представен на хората. Без съмнение най-важният от тях е, че на земята Исус (м.н.) няма да има семейство, никакви роднини и дори нито един познат отпреди това. Действително, когато Исус (м.н.) дойде отново на земята, в обкръжението му няма да има никой, който да го познава. Няма да се появи нито един човек, който да познава неговите физически качества, чертите на лицето или гласа му. Няма да има нито един човек, който да може да каже нещо от вида на: “аз го познавам отпреди, виждал съм го преди толкова и толкова време, неговото семейство и роднини са тези и тези”. Това е така, защото хората, които са го познавали, са живели и умрели преди около 2000 години. Починали са както неговата майка – Дева Мария, Св. Захарий, прекаралите с него дълги години апостоли, живелите по онова време видни Евреи, така и хората, пред които самият Исус (м.н.) е проповядвал. Именно поради тази причина няма да има никой, който при второто му пришествие да е бил свидетел на неговото раждане, детство, юношество или зряла възраст, и за него никой няма да знае нищо.
Както отбелязахме и в предходните глави на книгата, Исус (м.н.) се е родил без баща, единствено посредством думата “Бъди!”, която Бог изрича. Много естествено е, че след като са изминали стотици години, няма да е останал нито един негов роднина. Бог оприличава положението на Исус (м.н.) с това на Адам (м.н.) и в Корана низпослава следното:
"Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адам. Сътвори го Той от пръст, после му рече: “Бъди!” И той стана." (Сура Ал-Имран, 59)
Така както ни съобщава айятът, Бог е казал: “Бъди!” и е сътворил Адам (м.н.). Първото сътворяване на Исус (м.н.) също е станало посредством изречената от Бог дума “Бъди!”. Адам (м.н.) не е имал нито майка, нито баща. При първото си идване на земята Исус (м.н.) е имал само майка – Дева Мария, но при второто му пришествие той няма да има майка, защото и тя не е сред живите.
Без съмнение този факт напълно ще премахне опасността от появяващите се от време на време “фалшиви Месии”. При второто пришествие на Исус (м.н.) на земята няма да съществува нито едно нещо, от което да се породи съмнение, че това не е той. Никой няма да може да намери причина, поради която да каже: “Това не може да е Исус!”. Защото с тази съществена характеристика, която отличава Исус (м.н.) от останалите хора, т.е. липсата дори на един човек, който да го познава, той веднага ще бъде разпознат.
