Зaщo Хpиcтиянитe Бихa Мoгли Дa Сa Нaпрaвили Товa Нeocнobaтeлнo Твъpлeниe?

В почти всекиедин период, още от времето на появата на вярата в троицата до днес, тя е станала причина за големи спорове, като след 18-и век тези спорове получили много по-обширен обхват. Проучванията върху Библията, които започнали през тези години, насочили хората първо да си зададат въпроса защо вярата в триединството не е спомената открито в Евангелието и второ – в резултат на какви условия се е появила тя. Днес също педица теолози, учени, изследователи, писатели и независими Християнски движения отричат множество традиционни Християнски вярвания начело с триединството и епитимията (изкупването на греховете). Една част от тези хора и движения, които ще разгледаме в следващата глава, подкрепят представата на Арианците, които се противопоставят на вярата в троицата. Те основават своите идеи на Библията и проучванията относно произведенията, запазили се от първоначалното Християнство.

Няколко столетия след Исус (м.н.), след решенията, взети на Никейския и Константинополския събор, вярата в триединството била превърната в основа на Християнството, а отричането на тази голяма заблуда се смятало за ерес. Поради тази причина хората, които смятат, че вярата в троицата си противоречи с вярата в един-единствен Бог, че в Евангелията не е включено триединството, или тези, които имат съмнения по този въпрос, са накарани или да замълчат, или са убедени насила. През 180-210 г. сл. Хр. в своето произведение „Клаузи на апостолското вероучение” (“Articles of Apostolic Creed”) Теодор Захн твърди, че пред израза „Вяра в един и единствен Бог” е била прибавена думата „Отец”. Захн казва, че в началото бил изправен срещу реакциите на множество църковни лидери и че думите на тези лидери били, че „това, което прави, е формиране на вярвания, които не се съдържат в светите писания”.45 Дънкан Хистър, известен с проучванията си върху Евангелието, пък в един диспут относно троицата, проведен през 1988 г., излага схващанията си по следния начин:

„Триединството ни представя една невъзможна за разбиране вяра в Бог. И тази вяра напълно си противоречи с ясните и разбираеми Божии слова. Може ли някой от вас да разбере твърдението, че Бог е едновременно „трима и един”? Или можете ли да проумеете вярване за „син, който е съществувал още преди да е роден”? Аз казвам, че вярата в триединството по никакъв начин не е включена в Божиите слова. В Евангелието не е спомената думата „триединство” дори и веднъж. Ние всички много добре знаем, че това вярване е прибавено към Християнството през третото столетие... Думата „Бог” е спомената 1300 пъти в Евангелието и в нито един от тези пасажи на Евангелието с думата „Бог” не е означено лице в множествено число или троица, дори не е намекнато за това. А напротив, казва се, че Бог е един... Вярването, за което говорят защитниците на троицата, не е известно и в Стария завет.”46

Думите на Хистър са много ясни и днес има още множество изследователи, които са на същото мнение като него. Например в произведението си „Дъгата на вярванията” (“The Rainbow of Faiths”) Джон Хик прави следните заключения: (Бог е пречист от изразите, включени в долуцитирания откъс.)

1. Когато погледнем към проучванията, извършени през последните години, виждаме, че Исус не е проповядвал, че „е Бог или втората личност от Светата троица – син Божий”. Обратно на това вярване, той винаги е казвал на хората, че е „човешки син”.

2. Християнските специалисти и теолози не могат да обяснят по разбираем начин традиционното Християнско вярване, че Исус е както изцяло Бог, така и изцяло човек.

3. Вярата във въплъщението (инкарнацията) причинява големи вреди на взаимоотношенията между Християните и другите религиозни традиции и техните последователи. Защото това вярване загатва за това, че Християнството е по-висше от останалите религии.47

Тук трябва да подчертаем още едно нещо. Нашата цел в тази книга не е да осъждаме тези, които за първи път са представили вярата в троицата, нито пък искрените Християни, които вярват в триединството, а да представим истините относно вярата в троицата в светлината на айятите от Корана и да посочим вероятните причини за възникването на това вярване. Не трябва да се забравя, че истинските Мюсюлмани вярват във всички пратеници и книги, изпратени от Бог, уважават вярванията и ценностите на Християните. Мюсюлманите също изпитват голяма привързаност към всички Християни, които вярват от сърце в Бог, които се боят от Него, които са привързани към Него с искрена любов и проявяват дълбоко уважение към Неговия свят пратеник – Исус (м.н.), обръщат се към тях с приятелски чувства и толерантност.

Зад появата на вярата в троицата могат да стоят както злонамерени хора и такива, търсещи единствено собствена изгода, така също могат да стоят и такива с чисти намерения, но които с течение на времето са се отдалечили от правия път, без да забележат. Въпросното вярване, което в началото било изразявано по различни начини, с течение на времето е възможно да е било изкривено. Хората и обществата, които подкрепят и играят роля в приемането на подобни на триединството твърдения, също така вероятно са имали различни съображения. Някои, за да могат да подчертаят още по-добре възвишения морал на Исус (м.н.), други, тълкувайки погрешно метафоричните изрази, трети, повлиявайки се от наличната политическа и културна среда, а четвърти пък, за да допринесат за по-бързото разпространяване на Християнството, са подкрепили твърдения като тези с посвоему най-искрено намерение. Поради тази причина, отричайки твърдението за триединството, трябва да имаме предвид, че първите Християни може да са изпаднали в грешка под влиянието на историческите, политически и културни условия по онова време или да са се повлияли отрицателно от трудностите поради натиска, на който са били подложени. В тази глава ще разгледаме вероятните причини, които биха могли да са изиграли роля в появата на твърдението за триединството. (Пречист е Бог от всички видове изкривени изрази в тази глава, използвани за изразяване на погрешните вярвания на Християните. Още веднъж искаме да отбележим, че святият пророк Исус (м.н.) е далеч от всички тези уподобявания.)

Думата „Син” не е използвана в Евангелието с цел подкрепа на триединството

В същността на вярата в троицата стои погрешното вярване, че Исус (м.н.) е „Божий син”. (Пречист е Бог.) Когато обаче разгледаме как и с каква цел е била използвана думата „син” през първите години след раждането на Християнството и през по-ранните периоди, излиза наяве една доста по-различна ситуация.

Във връзка с Исус (м.н.) думата „син” е използвана в Евангелието по четири различни начина: синът на Мария, синът на Давид, човешки син и син Божий.

Изразът „син на Мария” означава, че Исус (м.н.) е бил роден от Св. Мария (м.н.), а изразът „син на Давид” пък според Евангелието означава, че Исус (м.н.) произлиза от рода на Пророка Давид (Дауд) (м.н.).

Изразът „човешки син” е от изключително значение от гледна точка на разбиране както на това как Исус (м.н.) е представял себе си, така и на това как е гледало на него обкръжението му. Това е така, тъй като този израз е използван много по-често в Евангелията от думите „Месия” и „син Божий”. „Човешки син” е един типичен за Юдейската литература израз и в Стария завет, особено в Псалмите, е използван изключително много. Отнася се директно за хората и е много обичаен израз. Например в Езекил, когато се говори за Пророка, изразът „човешки син” е използван 90 пъти и той е представен на хората като смъртен човек.

На арамейски език този идиом „бар наш(а)” също е бил използван за всеки по времето на Исус (м.н.), но идиомът „човешки син”, който е използван в Евангелието, подобно на този в Юдейските святи книги не е използван за всеки, а само като титла, посочваща Исус (м.н.).48 Изразът „човешки син” е използван 69 пъти в Евангелията на Матей, Марко и Лука и 13 пъти в Евангелието на Йоан. По отношение на цялото човечество е използван само на едно място (Евреи, 2/6-8). Това определение е използвано както за Исус (м.н.), така и от самия Исус (м.н.) със значение на „аз”. Ето част от тези откъси на Евангелието:

„И удивяваха се всички на величието Божие. И когато се всички чудеха на всичко това, що правеше Исус, той рече на учениците си: „Вложете в ушите си тия думи: Син Човеческий ще бъде предаден в ръце човешки.” (Лука, 9/43-44)

„Защото, както Йона беше личба за ниневийци, тъй и Син Човеческий ще бъде за тоя род.” (Лука, 11/30)

„.... Eто, възлизаме за Йерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците; понеже ще Го предадат на езичниците...” (Лука, 18/31-32) „Защото Син Човечески наистина отива според както е било определено…” (Лука, 22/22)

Както споменахме по-горе, изразът „човешки син” е бил използван от първите Християни със значение на „човек”. Защото първите Християни, голяма част от които са били Евреи, са използвали този израз винаги с това значение и не са придавали на това определение никакво друго значение освен „човек”. Употребата на израза в Стария завет потвърждава този възглед и съобщава, че Исус (м.н.) е сътворен от Бог човек, който се нуждае от Божията милост.

Изразите „Божий син”, споменати в Евангелието, формират едно от уж основанията за защитниците на вярата в троицата. От векове обаче тази интерпретация носи със себе си големи спорове в Християнския свят. Това е така, тъй като всеки, който познава отблизо Юдейската култура, всеки изследовател, който е изследвал особеностите на езика, използван от хората по времето на Исус (м.н.), казва, че тази употреба има метафорично значение. Преобладаващото мнение е следното: „Божий син” бил метафоричен израз, широко разпространен сред Юдейското общество и често използван за важните личности в обществото.

През 1977 г. 7 специалисти по Евангелието, сред които имало и Англикански теолози, публикували книга със заглавие „Митът на Божието въплъщение” (“The Myth of God Incarnate”). Тази книга предизвиква огромно въздействие. В предговора редакторът Джон Хик пише следното:

„Авторите на тази книга са единодушни по въпроса, че в този последен период на 20-и век трябва да настъпи едно голямо религиозно развитие. Тази нужда произлиза преди всичко от нарастването на информацията относно корените на Християнството. Освен това се основава на приемането на това, че Исус (м.н.) е човек, изпратен от Бог със специална задача и свята цел. Вярването, че Исус (м.н.) е въплъщение на Бог и втората личност от троицата, се основава на приемането, че това, което Исус (м.н.) означава за нас, е един поетичен и митологичен начин на израз.”49

Фактът, на който Джон Хик се спира чрез разнообразни доказателства из цялата книга, е, че изразът „Божий син” е вярване, появило се изцяло след Исус (м.н.), и че Исус (м.н.) по никакъв начин не е проповядвал такова вярване.50

Исус (м.н.) не е отправял никакво твърдение за божественост, както си мислят Християните, живели през по-късните периоди. Той не е смятал себе си за Бог, Божий син или Негово въплъщение... Напълно невъзможно е да смятаме, че Исус (м.н.) е виждал себе си по този начин. Нещо повече, той е смятал представите в тази насока за неверие. Това се вижда много ясно от думите, които се твърди, че му принадлежат: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.” (Марко, 10/18) Разбира се, не можем да говорим със сигурност относно това какво е казал или не Исус (м.н.). Доказателствата, с които се разполага, обаче са причина историците единодушно да приемат, че Исус (м.н.) не е направил подобно твърдение.51

Изразът „Божий син”, който много често се използвал сред Юдеите, метафорично означавал „принадлежащ на Бог”. Според това, когато един човек e бил наричан Божий син, се е целяло да се покаже, че този човек е близо до Бога, че служи от сърце на Бог и води живот, който би Му се харесал. В никакъв случай не се е имало предвид, че този човек притежава подобни или равни на Божиите качества, или че притежава божественост. (Пречист е Бог.) Всъщност в Юдейството няма място за такова вярване. Поради тази причина напълно възможно е с тази фраза първите Християни също да са искали да изразят уважението си към Исус (м.н.) и да покажат силната си вяра в това, че той е свят раб, приближен на Бога. Всъщност множество Християнски теолози също акцентират на това, че „изразът, използван за Исус – „син Божий”, има метафорично значение и е използван от последователите на Исус (м.н.) с цел оказване на почит и хвалебствие”.

В действителност думата „син” на иврит е самостоятелно изразно средство и може да се използва и с други понятия. Това човек да споменава нещо като „син” означава, че има близки отношения с него. В Католическата Енциклопедия пише следното по този въпрос:

„Думата „син” се използвала за изразяването на близка връзка или специални взаимоотношения между семитите (юдеи и араби). Например „син на силата” означавало героичен войн; „син на злото” – зъл човек, „син на гордостта” – високомерен човек, „син на богатството” – много богат човек, „син на откупа” означавало заложник, „син на мълнията” – много бързо летяща птица, „син на смъртта” – човек, който се очаквало да умре, „син на лъка” – стрела, „син на Белилал” пък означавало прокълнат човек. Идиомът „син на пророците” се използвал за представяне на учениците, следващи тези пророци. Изразът „Божий син” пък в Стария завет се използвал за съществата, които имали близка връзка с Бог. Като „Божий син” бяха наричани ангелите или само вярващите хора.”52

Доц. д-р Махмут Айдън от богословския факултет на университета „19 май” предава идеите на Джон Хик по този въпрос по следния начин:

„... Един такъв вид стереотипна фраза беше вече широко разпространена през периода, когато Исус (м.н.) се появил, и често се използвала по адрес на видните личности в обществото. Поради тази причина учениците на Исус (м.н.) също били усвоили този израз, т.е. „Божий син”, и го използвали по адрес на своя предводител, т.е. по адрес на Исус (м.н.). Според това Исус (м.н.), точно както царете от рода на Давид (м.н.) и видните от религиозна и морална гледна точка личности, живеещи в Юдейското общество, бил определен като Божий син. Според Хик в Юдейския начин на мислене царете и видните личности, които били наричани „Божий син”, в никакъв случай не са били разбирани като Божии синове в прекия смисъл на думата. Но на тях им е била отдавана почит, представяйки ги за Божии синове единствено с цел уважение и възвеличаване, поради качествата, които са притежавали. Тоест въпросният израз в Юдейския начин на мислене в никакъв случай не е използван в прекия смисъл на думата. През цялата история Юдеите са използвали идиома „Божий син” по адрес на хора. Например, когато потомствените царе били приемани за Божии синове, Месията бил приеман за земния цар, който трябвало да дойде от рода на Давид (м.н.)... Привържениците на Исус (м.н.) също без никакво затруднение приложили върху него тази стереотипна фраза. Представата за Исус (м.н.) като за същество, притежаващо божествени особености, на първо място се дължи на културата по неговото време. Според това, през периода, в който е живял Исус (м.н.), хората, които притежавали някои важни качества, били третирани като „Божий син”, притежаващ божествено качество, но в преносния смисъл на думата.”53

След като Махмут Айдън подробно разглежда идеите на Джон Хик по този въпрос, той прави следните изводи относно употребата на израза „Божий син”:

„Нито самият Исус (м.н.) е твърдял, че притежава божествена същност, нито пък неговите ученици са предали каквото и да било, което би напомнило за неговата божественост. Напротив, представата за божествеността на Исус (м.н.) за първи път се е появила сред Християнското общество и с течение на времето се развила и се превърнала в догма. Това станало така, тъй като изразите за божествен син с течение на времето се отдалечили от Юдейското значение и се доближили до значението на елинистичната римска култура.”54

Един от изследователите на Новия завет, П. М. Кейси, автор на различни книги относно основите на първото Християнство, казва, че „Исус (м.н.) може да е наречен Божий син от тези, които са го смятали за специален и много набожен човек”.55 Другото нещо, на което Кейси обръща внимание, е това, че в Юдейската традиция хората или събитията, които имали лично или обществено значение, били изобразявани с митологични и метафорични идиоми.56

Така им разясняваме знаменията, за да се завърнат.” (Коран, 7:174)

Според представата за „Месия” в Юдейските вярвания ще се появи един цар – Месия, който ще е от рода на Давид (м.н.). Царете, идващи от рода на Давид (м.н.), също са били приемани за „Божии синове в смисъл на възкачването им на царското място”...57 Хората, които са приемали Исус (м.н.) за „Месия”, може да не са намерили нищо против това да го назовават с този идиом, като продължение на това вярване.

В своето произведение „Историческият образ на Исус” (“The Historical Figure of Jesus”) проф. Е. П. Сендърс също обръща внимание на факта, че изразът Божий син никога не е използван в Юдейското общество в прекия си смисъл. Сендърс казва, че изразът „Божии синове”, използван сред Юдеите, имал нравствено значение, което включвало в себе си както мъжете, така и жените. За Юдеите този израз имал метафорично значение и показвал привързаността към Бога.58 Е. П. Сендърс тълкува по следния начин употребата на израза „Божий син” сред първите Християни:

„... Първите Християни са използвали израза „Божий син” по адрес на Исус (м.н.), но те не са смятали, че той е получовек-полубог. Те са приемали идиома „Божий син” като възвишена служба... Когато първите съмишленици на Исус (м.н.) са го наричали „Божий син”, може да са искали да изразят едно по-абстрактно положение: като например, че е притежавал по-специални взаимоотношения с Бог, който го е избрал, за да сполучи в едно много важно дело. Християните, които не били от Юдеите, когато за първи път приели тази религия, е възможно да са разбрали идиома „Божий син” в светлината на своите истории за Александър Македонски или собствените си митологии...”59

Както казва и Сендърс, с преминаване на проповедите на Исус (м.н.) от Юдеите към не-Юдеите, т.е. към идолопоклонниците-римляни, значението на този идиом, който бил използван метафорично, започнало да се изменя и да се използва със значение, изразяващо предполагаемата божественост на Исус (м.н.). Ето така Исус (м.н.), който бил известен сред първите Християни като Месия и личност, която притежава напълно човешка същност, започнал да бъде третиран като божество. (Пречист е Бог.) В една от своите статии Уилям К. Варнер разглежда как това понятие се приема от Християните:

„Неоспорим факт е, че в Евангелието всички, които са вярвали на Исус (м.н.), също са представени като „Божии деца”. (Йоан, 1/12) При това положение каква разлика има между това аз да съм Божий син и това Исус (м.н.) да е Божий син? Изразът Божий син наистина ли показва божествеността на Исус (м.н.), или Християните четат повече от това, което се има предвид в Евангелието? За да можем да дадем отговор на този въпрос, трябва да разгледаме подробно как са разбирали този израз тези, които първи са слушали и чели Християнското послание. Добре, но кои са тези хора? Погледнати от обща гледна точка, тези хора са били Юдеи и не-Юдеи. И двете групи постоянно са използвали понятието „Божий син” в лингвистичната и културна обстановка на 1-ви век.60”

Защитниците на троицата не приемат тълкуванието, че използваното в Евангелието понятие „син” е израз на почит и уважение. На много места в Евангелието обаче въпросното понятие е използвано очевидно с това значение. Например изразът „Божии синове” е използван за всички искрени вярващи, които вярват в Бог и вървят по пътя на Исус (м.н.):

„Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Господ Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците? И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Бог.” (Матей, 5/44-48)

„Понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии.” (Римляни, 8/14)

„И ще ви бъда Господ, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери", казва Господ Вседържител.” (Коринтяни 2, 6/18)

„… и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.” (Лука, 6/35)

Както се вижда и от примерите по-горе, изразът „Божии синове” е използван множество пъти в Евангелието. Значението, с което е използван пък, е същото като това от Юдейската култура: Хора, които са приели Бог за покровител, които полагат усилия, за да се доближат до Бога, които живеят според Божиите заповеди... Всъщност в Евангелието на Лука относно Адам (м.н.) се казва, че е „Божий син” (Лука, 3/38). Както в Евангелието, така и в Стария завет изразът „Божий син” е използван много пъти. Например в Стария завет за народа на Израел е използвана думата „син”:

В един друг цитат от Тората (Петокнижието) същият израз е използван за описване на ангелите:

В началото на 6-а глава от частта Изход с израза „Божии синове” са описани умножаващите се по земята, хора. Други стихове в тази насока са следните: (Пречист е Бог от долуцитираните думи.)

В Петокнижието е използван изразът „Божий син” също така и за Пророка Соломон (Сулайман) (м.н.). Стиховете, разкриващи това, са следните:

Този свят човек, който е назован с името „Божий син”, е Соломон (Сулайман) (м.н.), един от синовете на Давид (Дауд) (м.н.).

Отново в същата част стиховете продължават така:

Всички обяснения, цитирани по-горе, разкриват напълно ясно как изразът „Божий син” е използван в Юдейските традиции по адрес на Божии раби, които „са искрени, богобоязливи и отдадени на Господа”. Следователно целта за използването на този израз за Исус (м.н.) е същата. Този израз, точно както е и в обясненията относно пророците Соломон (Сулайман) (м.н.) и Адам (м.н.), е метафорично обяснение, произлизащо от Юдейските традиции. Това понятие било избрано от първите Християни, които били израснали сред Юдейската култура, познавали Тората (Петокнижието) и преди да се подчинят на Исус (м.н.), прилагали определенията на Юдейството с цел подчертаване на неговата богобоязън и близост до Бога.

Друго доказателство, което показва, че изразът „Божий син” не може да представлява опора за вярата в троицата, е свързано с използването на Божието име в Евангелието. В своята статия със заглавие „Кой е Исус? Дали вероученията ни казват истината за него?” (“Who is Jesus? Do the creeds tell us the truth about him?”) Антони Бъзард описва как в Евангелието е използвано Божието име, със следните думи:

„В Библията Бог е представен хиляди пъти (някой е изчислил, че са над 11 000 пъти) чрез лични местоимения в единствено число (Аз, Мене, Ми, Ти, Тебе, Той, Него). Във всички езици тези местоимения разкриват едно лице, а не три. Следователно съществуват хиляди стихове, които ни съобщават, че единственият истински Бог е Едно Същество, а не три.

В Новия завет (или Стария) няма нито едно място, където да може да се докаже, че името Бог е „Бог в три личности”. Поради тази причина името Бог в Библията никога не е със значението на Бог според принципа на триединството.”61

Както подчертахме в продължение на целия този раздел, понятието „син” е начин на изразяване, широко разпространен в Юдейската култура, и не се използва със смисъл на обожествяване. Поради тази причина тези, които използват този израз с мисълта, че Исус (м.н.) е Божий син, които твърдят, че този свят пророк притежава еднаква сила с Бог (Пречист е Бог), правят голяма грешка според Юдейските вярвания. В Ислямската религия също тези, които използват този израз с цел приписване на божественост на Исус (м.н.), са предупредени множество пъти в айятите на Корана. Това, което вършат, е много голям грях пред Бог. Бог е повелил следното в сура Маида от Корана:

Употребата на думата „Отец” в Евангелието

Един от изразите, често срещан в Евангелието и приеман като важно доказателство от Християнските теолози, подкрепящи вярата в троицата, е думата „Отец”. (Пречист е Бог от всички изрази, които ще бъдат използвани в този раздел, с цел разкриване на погрешните вярвания на Християните.) Тази дума обаче също както думата „син” има метафорично значение. Освен това в Евангелието се вижда, че тази дума е използвана не само от Исус (м.н.), а също така и от всички вярващи, богобоязливи и молещи се за помощ на Бог хора. С израза „Отец” се цели да се покаже, че Бог е единственият покровител, приятел и господар на хората, и той не притежава никакво значение, подкрепящо вярата в троицата.

„Така е, защото неверниците следват лъжата, а вярващите следват истината от своя Господ. Така Аллах дава на хората примери за тях.” (Коран, 47:3)

Една част от стиховете, където е употребена тази дума, са следните: (Пречист е Бог от долуцитираните думи.)

„... Отец е по-голям от Мене.” (Йоан, 14/28)

„За да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.” (Матей, 5/45)

„... иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.” (Йоан, 20/17)

„Тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си...” (Матей, 13/43)

„А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец… и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.” (Матей, 6/6) „… защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.” (Матей, 6/8)

„... защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.” (Матей, 6/32-33)

„Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.” (Матей, 5/16)

„Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец.” (Матей, 6/1)

„А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име.” (Матей, 6/9)

„Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец.” (Матей, 6/14)

„И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.” (Лука, 6/36)

Когато бъдат разгледани внимателно горецитираните стихове от Евангелието, ще видим, че думата „Отец”, използвана с цел посочване на Бог, е със значение на оказване на почит и не придава никакво свръхчовешко състояние на човека, който я използва. Това е в сила за всички хора. Посредством този израз не е посочена някаква специална връзка единствено между Исус (м.н.) и Бог, а се касае за всички хора, които са отдадени на Бог и живеят по начин, който би се харесал на Бог. Всъщност днес също Християните започват молитвите си с „Отче”. Подобните молитви на Исус (м.н.), съобщени в Евангелието, не трябва да бъдат тълкувани по друг начин. Но пак трябва да подчертаем, че тези обяснения не премахват грешката на хората, които използват думата „Отец” с цел приписване на божественост на Исус (м.н.). Това, което вършат, е голяма грешка пред Бог и в айятите на Корана положението на тези хора е описано така:

В различни стихове на Библията ясно се акцентира на това, че Господ притежава безпределна сила и мощ, че е пречист от всички видове слабости и недостатъци. В една своя публикация Джон Хик казва следното по този въпрос:

„Класическата Християнска теология бе развита много след времето на Исус (м.н.). Съвременните исторически аналитични трудове върху Новия завет се опитват да ни осветлят по въпроса кои от думите, приписвани на Исус (м.н.) в текстовете на Новия завет, с които разполагаме, наистина може да са казани от Исус (м.н.)... Думата „Отец” (спомената в Евангелието) е невъзможно да бъде възприемана в буквалния смисъл на думата. По същия начин не може да възприемаме в прекия му смисъл и това Исус (м.н.) да бъде „Божий син”. В Стария завет изразът „Божий син” се среща доста често. Например Адам (м.н.) е Божий син, ангелите са Божии чада, израелските царе са Божии синове и последно израелският народ като цяло е Божий син. Очевидно понятията „Отец” и „син” в тези фрази не изразяват връзка в прекия смисъл, а единствено символизират метафоричния израз на взаимоотношението Бог-човек. Веднага трябва да отбележим, че да се опитва човек да разбере тези изрази буквално се смята за голям грях в Юдейството. Такива метафорични изрази съществували още отпреди Исус (м.н.). С една дума, думата „син” е била символичен израз на близостта на човек до Бога. Доколкото разбирам, това, което смущава Мюсюлманите, е възприемането на този израз буквално. Трябва да отбележа, че мен също, като Християнин, ме смущава едно такова буквално възприемане.”62

„И знай, че няма друг Бог освен Аллах!...” (Коран, 47:19) „Той е Аллах, няма друг Бог освен Него ­ Знаещия и неведомото, и явното. Той е Всемилостивият, Милосърдният.” (Коран, 59:22)

В Евангелието съществуват още множество изрази, които трябва да бъдат възприемани с метафоричните им значения. Един от тях е изразът „Божии чада”: (Пречист е Бог от всички изрази в долуцитираните стихове.)

„... бидейки синове на възкресението, са синове Божии.” (Лука, 20/36)

„А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии.” (Йоан, 1/12)

„И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа, и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии.” (Йоан, 11/51-52)

„Самият Дух свидетелства на нашия дух, че ние сме чеда Божии. Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим.” (Римляни, 8/16-17)

„Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии.” (Римляни, 8/19)

„Всичко вършете без ропот и съмнение, за да бъдете безукорни и чисти, непорочни чеда Божии посред опърничав и развратен род, посред който сияете като светила в света.” (Филипяни, 2/14-15)

„Вижте, каква любов ни е дал Отец - да се наречем чеда Божии; и такива сме. Затова светът не ни знае, защото Него не позна. Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем...” (Йоаново 1, 3/1-2)

„Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си.” (Йоаново 1, 3/10)

„По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди.” (Йоаново 1, 5/2)

Очевидно е, че нито с думата „отец”, нито пък с „дете” се придава някаква божественост на хората. (Пречист е Бог.) Хората, които са покорни и предани пред Бог, които са приели за закрилник Господа и които живеят, за да спечелят единствено Неговото благоволение, са представени в стиховете на Евангелието като „Божии чада”. Като резултат на тази употреба, произлизаща от Юдейската култура, в знак на уважение и обич хората са се молели, наричайки Бог „Отец”. Тези метафорични понятия се възприемат в рамките на единобожието, произлизащо от заповедта: „Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един" (Второзаконие, 6/4), която формира основата на Юдейската вяра.

Може да са го използвали в смисъл на „Бог е господар на всички хора”

Апостолите и първите Християни, обучени от Исус (м.н.), имали дълбока вяра, силно възвишена нравственост и били помощници на Исус (м.н.) по Божия път. Поради тази причина тълкували всяко събитие, което им се случвало, както и проповедите на Исус (м.н.) чрез дълбоката си вяра. Те много добре знаели, че Бог притежава безпределна сила и мощ, че е единственият Господар на цялата вселена, че нищо не може да съществува, никой не може да направи нищо без Божията воля. Поради тази причина в резултат на дълбоката си вяра, когато използвали израза „Божий син” относно Исус (м.н.), би трябвало да са мислили по същия начин. Може да са искали да покажат, че всички бащи, всички майки и всички деца са сътворени от Господ и Бог е единственият им господар. Не трябва да забравяме, че майката и бащата са само причина, която Бог е сътворил, за появата на детето на този свят. В действителност обаче Бог, Господът на световете, сътворява всички същества във вселената. В този смисъл всички майки, всички бащи и всички деца принадлежат на Бог. Всички живи и неживи същества, които виждаме около нас, принадлежат на Бог. Столът, на който седите сега, сградата, в която се намирате, градовете, държавите и народите принадлежат на Бог. Ако съществува река, то тя е Божия река. Божие море, Божия църква, Божия джамия, Божий извор. Поради тази причина всички деца са Божии деца. Господ не се нуждае нито от майка, нито от баща, нито пък от каквато и да била друга причина, за да сътвори човек. Достатъчно Му е да каже само „Бъди”. Бог е този, който сътворява всички физични, биологични и химични закони. Ето защо всички закономерности, които „се смята, че трябва да съществуват”, за да се появи един човек, също са сътворени от Господа. Също Бог, който притежава безпределна сила и мощ, е сътворил Св. Мария (м.н.), всички майки, някога съществували във вселената, и системите за раждане на всички тези майки. Бог е този, който създава всяко едно раждане. Бог е този, който е сътворил бащата и майката. Господ е пречист от всякакъв вид недостатъци и нужди. В айятите на Корана е повелено така:

В сура Шуара е съобщено, че Пророкът Авраам (Ибрахим) (м.н.) се е молел така:

Ако се помисли в светлината на горните айяти, то Християнските понятия също добиват смисъл. Исус, Моисей (Муса), Салих, Ной (Нух), Худ и Мохамед (Бог да ги благослови и с мир да ги дари) са Божии раби. Защото всички пророци принадлежат на Бог. В айятите се съобщава, че Юдеите казват, че Узайр (м.н.) е „Божий син”. Както Юдеите, така и Узайр (м.н.) са Божии раби. Господ е сътворил Адам (м.н.) от глина без майка и баща. Пак Бог, Господът на всички светове, е сътворил ангелите. Бог е този, който е сътворил по чудотворен начин Йоан (Яхя) (м.н.). Да се твърди обратното е много голяма заблуда. Не само Исус (м.н.), но и всяка майка, баща и дете принадлежат на Бог. Вероятно и Християните отначало са използвали израза „Божий син” с това му значение. В един уебсайт, администриран от Християни, има обяснение също в тази насока:

„Когато казваме „Исус (м.н.) е Божий син”, в никакъв случай нямаме предвид физическо бащинство. Ние само казваме, че Исус (м.н.) идва от Бог... „Син” се използва във всекидневния език също много често. В повечето езици тази дума не се използва за изразяване на физическа родна връзка. Например за учениците съществува идиом „деца на мъдростта”, за гражданите – „деца на отечеството”, Египет – „син на Нил”, а на арабин се казва „син на пустинята”. В сура Бакара на Корана е използван изразът „син на пътя”. Тълкувателите казват, че този израз е използван със значение на пътник. Както се вижда, идиомът „Божий син” е възможно да не означава родствена връзка, каквато хората разбират.”63

„И на всички твоят Господ ще изплати за деянията им. Сведущ е Той за онова, което вършат.” (Коран, 11:111)

Някои Християни казват, че изразът „Божий син” (Пречист е Бог) трябва да бъде приеман като проявление. Това е разбираемо обяснение и съответства на истините, които Господ е съобщил в айятите на Корана. Бог е сътворил Вселената от небитието и притежава безгранична власт над нея. Той е господарят на небесата и земята. Бог е навсякъде. Всички майки и бащи са Божии проявления. Всички синове и дъщери са Божии проявления. Личността на Бог може да се прояви на много места и в множество форми. Всъщност в айятите на Корана има множество примери за това. В сура Араф се съобщава така:

Думата „появи”, използвана в айята, се използва със значения като „ставам реалност, ставам видим, появявам се, изразявам...”. Елмали Хамди Язър обяснява този айят в тълкуванията си на Корана така:

„Господ му каза: „Не ще Ме видиш, ала погледни към Планината! И ако се задържи на мястото си, ще Ме видиш.”. Когато Господ се появи на планината, а това е една относителна поява, т.е. не с цялото величие и абсолютна сила на Личността Си, а с появата на една искрица от величието и силата Си, с част от Своята заповед и воля, направи планината на пух и прах, направи я на сол и я заличи със земята. Според къраетите (начин на устно четене на Корана) на Хамзе, Кисаи, Халеф-и Аашир изразът е „изравни със земята”, т.е. планината изчезнала и земята станала напълно равна, станала като камила без гърбица... С настъпването на въпросната поява се случили две събития: Едното е рухването на планината, а другото е припадането и падането на земята на Муса (Моисей) (м.н.). Следователно Муса (Моисей) (м.н.) не е могъл да устои дори на една относителна поява и припаднал, а ако беше пълна и абсолютна Личностна поява, то цялата земя, а дори и цялата вселена щеше да изчезне за миг. Ето това е и мъдростта в повелението: „В никакъв случай не ще Ме видиш”...”64

В други айяти пък е повелено така:

Както се съобщава и в айятите, Бог може да се появи на желаното от Него място, в желаната от Него форма, и всички същества са Негово проявление. Хората, както Господ е съобщил на Моисей (Муса) (м.н.), не могат да видят самия Бог. Те виждат единствено Неговите проявления. Например в айятите се съобщава, че Господ се проявил в едно дърво. Това е напълно непредвидено и неочаквано събитие. По същия начин отново Бог е, който се проявява в тоягата на Моисей (Муса) (м.н.). Бог не се появява с Личността Си, но може да се появи в желано от Него същество по желан от Него начин. Божието съществуване обхваща всичко. Господ ни съобщава тази истина в един айят така:

Както се вижда и в стиховете на Евангелието, Исус (м.н.) е призовавал хората, с които е говорел, да вярват единствено в Бог. Той отговарял на съдружаващите с много хубави примери и обяснения. Погледнато от тази гледна точка, твърде вероятно е да е съществувало специално обяснение за израза „Божий син”, в отговор на идолопоклонническия начин на изразяване, който е бил широко разпространен сред народа по онова време. Един вярващ, който е искал да обясни на хората, че господарят на всичко, единственият другар и покровител на всички хора е Бог, е възможно да е използвал израз като: „Аз не съм син на баща ми, а син на Бога”. Този израз може да е бил използван за премахване на нерелигиозното държание на насрещния, на почитането и очакването на помощ от различните идоли. Бог знае най-добре.

„... Моят Господ е жалостив към когото пожелае. Той е Всезнаещият, Премъдрият.” (Коран, 12:100)

Погрешното тълкуване на неясните изрази и метафоричните описания

Един от въпросите, на които наблягат хората, извършващи проучвания върху Евангелието, е, че изразите, използвани в Евангелието, не трябва да се тълкуват в прекия им смисъл, а като метафорични изрази. Когато погледнем от тази гледна точка, се вижда, че въпросните изрази притежават различни значения. В Корана също има множество „неясни” обяснения (израз, който се използва при съобщаването на факти, но не в прекия му смисъл, а като сравнение и символ). Всъщност множество Християнски изследователи, когато правят тези изказвания, се опитват да направят връзка между изразите от айятите на Корана и някои изрази, споменати в Евангелието. В своята книга „Един Бог или трима Богове? Триединство в единобожието” Карлос Мадригал прави следните коментари:

„Когато Бог описва Себе си, използва символични изрази, които човек може лесно да разбере. Тези термини се наричат „очовечени” (антропоморфични). В Светото Писание и в Корана, когато се говори за Бог, се използват думите лик, ръце и др. физични качества. Изразът „Няма подобен Нему.” (Коран, 42:11)представя истината. Но не трябва да бъркаме това със сравненията, които Самият Бог е направил, за да Го разберем. В Корана също можем да срещнем изрази като Божия ръка, Божия длан, Божие лице и Божии очи... Никой не би се затруднил да разбере тези изрази като метафори. Добре, а думите баща и син няма ли да приемем като метафора? Понятията, характерни за хората, приписвани на Бога, не ни представят истинска картина, а единствено загадки и внушения. Поради тази причина това не са описателни сравнения, а наподобяващи. Никой няма правото да оприличава Бог на нещо, придавайки Му физическо значение. (Това би било идолопоклонничество)... В замяна на това обаче Бог може да Се оприличи на пожелан от него символ. Бог сътвори всичко с любов. Той е източникът на всичко. „Баща” е много хубаво определение за изразяване на това, че Той е сътворил всичко с обичта си.”67

Този коментар е от значение за разбиране на метафоричните изрази, използвани в Евангелието. Господ е повелил следното относно Корана: „... И ти низпослахме Ние Книгата за разяснение на всяко нещо и с напътствие и милост, и с радостна вест за мюсюлманите.” (Коран, 16:89). В сура Анам пък е съобщено така: „... Не пропуснахме нищо в Книгата. После при техния Господ ще бъдат събрани.” (Коран, 6:38). В Корана всичко е обяснено по най-съвършения, най-мъдрия и най-сбит начин. В някои айяти Господ ни напътства с различни „неясни” и метафорични обяснения. В айятите е повелено следното:

„Божията ръка”

Божията длан”

Божият лик”

В сура Анфал пък е повелено така:

„Не вие ги убихте, а Аллах ги уби, и не ти хвърли, когато хвърли, а Аллах хвърли, за да подложи вярващите на добро изпитание от Него. Аллах е всечуващ, всезнаещ.” (Коран, 8:17)

С този айят Бог ни съобщава, че Той, който притежава безпределна сила и мощ, е единствената сила, която прави така, че да настъпят всички събития, всички действия. Ако Бог не пожелае, човек не би имал силата да направи нищо, да извърши каквото и да било действие или да отвори устата си и да проговори. Всичко, което хората правят, всичко, което казват и мислят, принадлежи на Бог. Нито един човек не може да притежава сила и воля, независими от Господ, който го е сътворил. В сура Инсан Бог повелява така: „Тогава ще пожелавате само онова, което Аллах желае...” (Коран, 76:30).

Всеки един от изразите, включени в горецитираните айяти, съобщава, посредством най-хубавите примери, за безпределната сила и мощ на Бога. В айятите, които съдържат „неясни” изрази, се намират много хубави и мъдри съвети за хората, които размишляват задълбочено.

Може да е използвано с цел подчертаване на близостта на Исус (м.н.) до Бога и това, че той е силно възвишен раб

Апостолите и първите Християни станали свидетели на привързаността на Исус (м.н.) към Бога, на неговата искреност, дълбока вяра, търпение, смелост, решителност в изпълняване на Божието откровение, чудесата, които извършвал с Божие позволение, и възвишената му нравственост. От раждането до възнасянето му при Бог всеки един етап от живота на Исус (м.н.) бил изпълнен с много големи чудеса. Забременяването на Св. Мария (м.н.) и раждането на Исус (м.н.), това, че е говорел и проповядвал, докато е бил бебе, че е изцерявал болните, съживявал мъртвите и се е възнесъл при Бог, ясно говорят за неговата необикновеност. Тези сведения, които много подробно са представени в Евангелието, също така са съобщени и в Корана. Господ повелява, че Исус (м.н.), майка му Мария (м.н.) и родът Имран са избрани.

Множество Християнски теолози отбелязват ентусиазирания стил на първите Християни, който те използвали, когато говорели за Исус (м.н.). Джон Марш, който е един от специалистите по Новия завет, акцентира на следното в произведението си „Животът на Исус” (“Jesus in his Lifetime”): „Първите последователи на Исус (м.н.) са използвали определението „Божий син”, за да обяснят, че е избран от Бог за една много специална задача и поради тази причина има много специална връзка с Бог.”68 Е. П. Сендърс пък казва, че Исус (м.н.) е „един Божий син, избран за специална задача сред народ, състоящ се от Божии синове”.69

„Кажи: „Позовете онези, които приемате вместо Него, но те нито могат да премахнат бедата от вас, нито да я отклонят.” (Коран, 17:56)

В произведението си „Няма друго име” (“No Other Name”) Пол Нитър пише следното относно този стил:

„Когато писателите на Новия завет говорят за Исус (м.н.), те използват езика не на аналитичните философи, а на ентусиазираните хора, не на учените, а на изпълнените с обич хора. Това, на което Кристър Стендахл настойчиво набляга, е, че това е „религиозен език”, т.е. „език на обичта, език на нежността”. Когато Християните описвали Исус (м.н.) като „единствен”, те са нямали предвид метафизичен принцип, а напротив – те се опитвали да осъществят лична връзка с Исус (м.н.) и да детайлизират привързаността си към него. Християнските определения по начина, по който се използват и разбират, са само църковен език на обичта. Не винаги езиците на сърцето и разума са противоположни, но и двата са различни. И тези различия трябва да бъдат уважавани.

В същото време множество текстове, в които се казва, че Исус (м.н.) е „Божий син”, а дори и „единствен син” (Йоан 1: 14), ще имат друго значение. Тяхното истинско намерение... е било да накарат тези, които слушат Исус (м.н.), да го приемат сериозно като човек, който притежава авторитет. Изразите в тези текстове... са за изразяване на това, че Исус (м.н.) е надеждно откровение на Бог. Когато бъде преведен гръцкият израз Uios tou Theou („Божий син”), то няма нищо, което да подскаже, че определителният член „-ят” трябва да бъде прибавен, и тъй като в оригиналния гръцки го няма, то изразът също така може да бъде преведен като „един Божий син”. Описателното определение „единствен син” може да бъде интерпретирано по-добре според Юдейската му употреба като „единороден” или „възлюбен”. Следователно то може да се разбира не като потвърждение на изключителност, а на надеждността и необходимостта от ролята на Исус (м.н.) като Божий инструмент.” 70

Зад тази настойчивост в защитата на вярата в троицата твърде вероятно е да стои безпокойство от помрачаване на приписаното предполагаемо възвишено положение на Исус (м.н.). Без наличието на вяра в троицата обаче може да се акцентира на това колко възвишен и благотворен човек е Исус (м.н.). Всъщност в айятите на Корана са описани подробно чудотворните страни на Исус (м.н.), неговото възнесение при Бог и се съобщава, че той и семейството му са избрани измежду народите. В Корана Исус (м.н.) е посочен като знатен в земния и отвъдния живот.

Може да е използван с цел допринасяне за по-бързото разпространяване на Християнството

В обстановката, в която Исус (м.н.) започнал да разпространява религиозния морал, той се сблъскал с множество трудности. В Юдейското общество съществували множество секти като Садукеи, Фарисеи, Зелоти и Есеи, които тълкували религията по различен начин, и те, особено първите три, били изпаднали в различни заблуждения. Хората се били отдалечили от правата вяра, донесена от Моисей (Муса) (м.н.), и възникнали редица суеверни традиции и разнообразни изкривени вярвания. В допълнение на това сред хората се била разпространила и елинистичната идолопоклонническа култура. Някои Юдеи, намиращи се под въздействието на тази култура, заменили единобожната вяра, която притежавали, и започнали да усвояват някои езически вярвания.

Исус (м.н.) не обръщал внимание на нито едно от тези суеверия и призовавал синовете на Израил към една непорочна и искрена вяра. Всички духовници, които искали да запазят установеното си положение, били силно обезпокоени от правата религия, проповядвана от Исус (м.н.), защото той съветвал хората да обичат и да се боят от Бога, казвал им да се откажат от суеверните правила и фанатични практики, прибавени към религията впоследствие.

След възнасянето на Исус (м.н.) при Бог учениците на тази свята личност също използвали всичките си средства за разпространяване на посланието му. Християните, които пътували от село на село и от град на град, проявявали възвишено търпение пред лицето на всякакви трудности и недоимък, и разказвали на хората за съществуването на Бог, както и за това, че Исус (м.н.) е Божий пратеник. И наистина за много кратко време Християнството се разпространило на една много обширна територия. Въпреки постоянното потисничество и мъчения на идолопоклонническата Римска империя хората встъпвали на тълпи в правата религия, която донесъл Исус (м.н.). Една част от нововстъпилите в религията обаче не могли да се отърват напълно от установените езически вярвания. Ето в тази обстановка се появило и изкривеното понятие „Божий син” или получило различно от първоначалното си значение.

Е. П. Сендърс в своето произведение „Историческата фигура на Исус” (“The Historical Figure of Jesus”) тълкува методите на разпространяване на проповедите на Исус (м.н.) на първите Християни така:

„Възможно е апостолите понякога да са разказвали разкази относно нещата, които Исус (м.н.) е правел и казвал, докато се опитвали да убедят другите. През първите години навярно тези разкази не били записвани, а предавани устно. Апостолите са искали да обяснят с примери значимите за тогава въпроси, използвайки събития от живота на Исус (м.н.)... Наред със спечелването на нови поддръжници апостолите поучавали както себе си, така и новоприелите вярата, чийто брой постепенно нараствал, чрез събитията, случили се по време на живота на Исус (м.н.), като се осланяли на спомените си. Понякога влизали в спор с Юдейските равини, които не приемали Исус (м.н.). Тези спорове пък са станали причина материалът относно Исус (м.н.) да бъде използван с трето съдържание.”71

Както по времето на Исус (м.н.), така и след него са съществували множество хора и групи, които са се противопоставяли на Християнството. Това, че Християнството много бързо се разпространило чрез усилията на апостолите след възнасянето на Исус (м.н.) при Бог, предизвикало големи реакции у тях и поради тази причина е възможно да са отправяли множество неоснователни твърдения и да са извършвали разнообразни интервенции с цел попречване на възхода на Християнството. В своята книга Пол Нитър се спира на това при какви условия са живели първите Християни. Нитър акцентира на това, че те са развили различен стил, за да „се запазят живи” и „да могат да продължат обществото си”:

„Друг момент, който трябва да се има предвид относно историческата обстановка, в която се е появило традиционното църковно разбиране, е, че Християните са били малцинство сред голямото Юдейско общество и опасната Римска империя. Културното и религиозно мнозинство било разбирано по начин, много по-различен от днешния. През онзи период Християните били изправени пред две големи опасности: или щели да бъдат унищожени от обществата, формиращи мнозинството, или щели да смесят религиозните си обичаи с техните и да приемат друга структура. За да могат да се защитят от тези опасности, Християните е трябвало да установят една много ясна идентичност и да се привържат напълно към вярванията си. И те направили това с вярванията си и особено с тези, съсредоточени около личността на Исус (м.н.). Тези доктринерни изрази могат да бъдат определени като „изрази за оцеляване” и такива, разработени за подпомагане просъществуването на обществото. Първите Християни, представяйки Исус (м.н.) с безусловни изрази и обявявайки го за един и единствен спасител, спечелили различна идентичност от своите съперници и опоненти. Силната привързаност, която предизвикал този език, им дал много голяма сила срещу потисничеството и тези, които им се присмивали... Този език имал по-скоро не метафизичен смисъл, а морален. Вместо да представя самоличността на Исус (м.н.), която е в сила за всички векове, той имал целта да определи самоличността в обществото .”72

„Кажи: „Аз съм само човек като вас и ми се разкрива само, че вашият Бог е единственият Бог. Който копнее за срещата със своя Господ, да върши праведни дела и в служенето си на своя Господ никого да не съдружава с Него!” (Коран, 18:110)

Въздействието на съществуващата политическа и културна обстановка

Другият въпрос, на който се акцентира в трудовете относно формирането на вярата в троицата, е политическата и културна обстановка по онова време. Както подчертахме по-рано, обществото по времето на Исус (м.н.) се намирало под въздействието както на Юдейската, така и на гръцката култура. Цялото Средиземноморие било под владичеството на Римската империя. Чрез големи военни завоевания Рим разширил земите си, превърнал Средиземно море в едно вътрешно езеро. Империята преживявала един от най-силните си периоди както във военната, така и в културната сфера. Тя била поела културното наследство на Древна Гърция и го подобрила с нови допълнения. Това движение, наречено елинизъм, господствало над всички житейски сфери, включително и религията. Римляните виждали себе си много над останалите общности и се опитвали да разпространят начина си на живот и по завладените от тях земи.

Римската религия, както тази на всички народи, населяващи земите около Средиземно море, била многобожна. Измислените богове от гръцката митология съществували и в римската, но под различни имена. Прекланяли се на множество идоли, символизирани със статуи, като най-големият бил наричан Юпитер. Някои Римски императори пък били издали закони, с които включвали себе си към тези фалшиви божества. В същото време била широко разпространена гръцката религия и принадлежащите й фалшиви божества. Статуи на гръцките идоли като Зевс, Хермес, Венера били разположени на площадите на големите градове. Идолите, на които хората се прекланяли, не се ограничават с тези. Във всеки град, всеки квартал и дори във всеки дом имало различни по големина идоли, статуи и картини, които им принадлежали, специални места за преклонение и принасяне на жертви. Римските владетели използвали тези многобожни религии като средство за разпространяване на властта си. Рим не се месел в религията на никого, стига да не застрашава властта му, а напротив – насърчавал тези изкривени вярвания и построявайки навсякъде храмове, жертвеници и статуи, подтиквал към идолопоклонническите вярвания. За тях религията била уж начин на внушаване на преданост на масите и начин за управлението им, била абстрактна и принадлежала на сфера, която няма пряка връзка с този свят.

Когато римляните се сблъсквали с друга култура, те търсели в тази общност фалшиви божества, подобни на своите, и така се опитвали да направят връзка, която да им даде превъзходство. Поради тази причина, особено по времето на Антиох IV Епифан, били направени опити да се наложи тяхното главно божество Зевс на Юдеите, които вярвали само и единствено в Бог, но това станало причина за възникването на големи борби помежду им. Набожните Юдеи реагирали сурово на тези римски идоли, които духовно замърсявали светите земи, и упорито се съпротивявали на усилията на римляните да разпространяват еретичните си вярвания. Въпреки това обаче въздействието на гръцката култура върху Юдейското общество било голямо.

Исус (м.н.) е проповядвал именно на това, намиращо се под въздействието на елинистичната култура, Юдейско общество. Апостолите и първите Християни били израснали сред същото това общество и във всеки един момент от живота си били в непосредствена близост с елинистичната култура. В своята статия със заглавие „Исус в исторически контекст” (“Jesus in Historical Context”) Е. П. Сендърс разглежда внимателно влиянието на елинистичната култура върху областта Галилея, където Исус (м.н.) е живял. Сендърс, който поместил в статията си и мненията на множество различни академици, прави следния коментар:

„Според наличните мнения Галилея била урбанизирана, космополитна и преуспяваща. Според Бъртон Мек Галилея всъщност била въплъщение на елинистичната култура... Жителите на Галилея можели да видят и чуят гръцки представления и философи, когато отскачали до съседните градове. През празниците ходели до големите градове в Сирия, където можели да се потопят още повече в гръцката култура. Рим също играел много голяма роля в това взаимодействие. В Галилея имало много на брой римски войници. Имало римски чиновници и управници... В Сефорис нямало само театри, но и езически храм, посветен на Август и Рим. Фермерите отглеждали животни, които щели да бъдат принасяни в жертва по време на езическите ритуали.”73

Гръцката култура била митологична култура. В разговорите, в използваните изрази често можело да се попадне на метафорични изрази, на митологични обяснения. Митологията и истинският живот едва ли не сякаш се били смесили. Ето така експертите по Библията, които изследвали названието „Божий син”, използвано за Исус (м.н.), също обръщат внимание на влиянието на гръцката култура за утвърждаването на това название. Гръцката митология изобразявала въображаемите божества като същества, които дружали с хората и след това създавали заедно нови поколения. Например Александър Македонски бил приеман за син на Зевс. Сендърс казва, че през онзи период гръцката традиция била доста често срещана по земите на империята и поради тази причина под това въздействие употребата на израза „Божий син” (Пречист е Бог) относно Исус (м.н.) се разпространила още повече.74

Всъщност изследователите откриват множество прилики между древногръцката троица Зевс-Хера-Аполон и вярата в триединството. Вярата в „троицата” била доста широко разпространена сред идолопоклонническите (еретични) общества. Особено гръцката култура съдържала множество въображаеми „бащи-божества” и „синове-божества”. Платон формулирал тази троица и твърдял, че въображаемите богове имали син на име „логос” и дъщеря на име „софос”. Според Платон въображаемото божество заедно с логос и софос формирали една „троица”. Християнството е взело вярата в троицата и множество вярвания и практики, които се срещат днес, от въпросната гръцка култура или останалите идолопоклоннически култури. Именно поради тази причина постепенно се отклонило от истинската религия, донесена от Исус (м.н.), и се отдалечило от вярата в „един Бог”, която е в основата на законите, спуснати на Пророка Моисей (Муса) (м.н.).

След като авторката на книгата „От Исус до Христос, Произходът на Новия завет, Изображенията на Исус” (“From Jesus to Christ, The Origins of the New Testament, Images of Jesus”) Паула Фредриксън подчертава, че авторите на Евангелията и обществата, към които са били насочени, са били гърци, прави следния коментар:

„Християнството се появява в елинистичния свят... Езикът, използван в Евангелията, също се основавал на езика, на който били свикнали авторите им. Този език отразявал еретичните обичаи и елинистични вярвания. Поради тази причина използвали определения като „Бог”, „Спасител”, „Божий син” и „логос” за Исус (м.н.). Употребяваните определения като „Давидов син”, „Човешки син”, „Божие царство” и „Месия” обаче не били много познати на писателите на Евангелията. Авторите на Евангелията били взели тези изрази от съществуващата култура по палестинските земи, където Исус (м.н.) живял.” 75

В своята статия „Беше ли ранното Християнство покварено от елинизма?” (“Was Early Christianity Corrupted by Hellenism?”) д-р Пол Р. Еди също прави следните коментари:

„Из целия стар свят, който се простирал до Вавилон, било широко разпространено идолопоклонничеството пред божества, групирани по три. Това влияние било изключително забележително в Египет, Гърция и Рим през столетията преди и след Исус (м.н.). След смъртта на апостолите еретични вярвания от този вид започнали да навлизат в Християнството... Дори и Платон да не е обяснил триединството в сегашната му форма, неговите философии могат да се смятат за подготовка за тази доктрина.”76

В значителната си творба „Христологията на Новия завет” (“The Christology of the New Testament”) Оскар Кулман разглежда подробно по какъв начин изразът „Божий син” е бил използван по време на Евангелието на Изток и в елинистичната култура. Той съобщава, че владетелите най-вече в Египет, Вавилон и Асирия били смятани за святи хора и били наричани „Божий син”. Той също така обръща внимание на това, че в гръцките религии за всеки човек, за когото се вярвало, че притежава святи сили, бил използван изразът „Божий син”.77 Чудесата, извършени от Исус (м.н.), пък изглежда, че са достатъчни за представянето му по този начин от страна на народа. Варнер споменава, че възгледите на езичниците (Определение, което се използва в Библията за не-Юдеите. По времето на Исус (м.н.) се използвало за римляните.), към които били отправени проповедите на Исус (м.н.), били формирани в рамките на тези представи и продължава така: (Пречист е Бог от написаното в цитата.)

„Тяхната представа за Божий син се основавала на многобожните им нагласи. Именно поради тази причина било доста трудно Исус (м.н.) и апостолите да превърнат тези представи във вяра в един-единствен Бог. В тази област, където властвали Източните и елинистични представи и поради тази причина царете и останалите святи личности били наричани Божий син, Исус (м.н.) също бил обявен за Божий син.”78