Заблудата Hа Християните Oтносно „Tриединството”

В продължение на цялата история Бог е изпращал на хората пророци, които да ги поведат по правия път и да им съобщят за грешките, които допускат. Всеки един пророк е призовавал народа, при който е бил изпратен, по праведния път и им е съобщавал полученото от Бог откровение. Независимо от това, че във всяка религия съществуват известни различия в законите, начина на преклонение и обичаите, в основата на проповедите на всички пророци стои същата единобожна религия. Единобожен (монотеистичен) означава „вяра в това, че Бог е едно и единствено божество”. Човек, който има единобожна вяра, знае, че единственият притежател на безкрайната сила и мощ е Бог, Господът на световете. Той осъзнава, че всички хора са зависими от Господа, безпомощни Негови слуги, че всички същества са се подчинили на Бог. С други думи, двете други големи правоверни религии освен Исляма – Юдейството и Християнството, в непроменения им вид, са установени на основата на несъдружаването на никое друго същество с Бог.

„О, хора на Писанието, Нашият Пратеник дойде при вас да ви поясни много от онова, което сте скривали от Писанието, и да ви извини за много. При вас дойде от Аллах светлина и ясно Писание.” (Коран,5:15) „Аллах насочва с него онези, които следват Неговото благоволение по пътищата на спасението, и ги извежда от тъмнините към светлината с Неговото позволение, и ги насочва по правия път.” (Коран,5:16) Луиджи Майер, Храмът на Соломон, Музей „Виктория и Алберт”, Лондон

Представителите и на трите Божии религии, които вярват в съществуването и единството на Бог, в действителност съблюдават религията, която Бог е низпослал на Пророка Авраам (Ибрахим) (м.н.). В Корана се съобщава, че религията на Пророка Авраам (Ибрахим) (м.н.) е „правоверна” и Бог е заповядал на Пророка Мохамед (м.н.) да се подчини на тази религия:

Думата „правоверен” означава „човек, който вярва само в Бог и служи само на Него”. Подчертаването на качеството на Пророка Авраам (Ибрахим) (м.н.) като „правоверен” ни показва, че той е вярвал само и единствено на Бог и е бил отдаден само Нему. Той се отдалечил от изкривените вярвания на идолопоклонническия си народ, обърнал се единствено към Бог и станал Негов правоверен раб. Той също така е предупредил и народа си да се откаже от идолопоклонническите си вярвания и служенето на идолите. (За по-подробна информация, моля обърнете се към „Пророкът Ибрахим и Лут”, Харун Яхя, Издателство Араштърма, февруари 2003)

Правоверната религия, която Бог е низпослал на Авраам (Ибрахим) (м.н.), е била поддържана жива от останалите праведни вярващи от неговия род:

Както се вижда, „правоверната” религия на Пророка Авраам (Ибрахим) (м.н.) е обща религия между Евреи, Християни и Мюсюлмани. Евреите приемат Авраам (Ибрахим) (м.н.) като пророк на всички Евреи и твърдят, че следват неговия път. Християните приемат Авраам (Ибрахим) (м.н.) както като пророк на Евреите, така и като свой пророк. Вярата в Авраам (Ибрахим) (м.н.), обичта и уважението, изпитвани към него, са от изключително значение както за Евреите и Християните, така и за Мюсюлманите. Господ е повелил следното в сура Ниса от Корана:

Мюсюлманите, както е заповядал Бог в Корана, вярват в низпосланото на всички пророци и „не правят разлика между никого от тях”:

Но не трябва да се забравя, че най-приближените до Пророка Авраам (Ибрахим) (м.н.), който е пример за всички хора със страстната си вяра, дълбока обич към Бог, подчинението от сърце пред всички Божии заповеди, покорството и възвишената си нравственост, несъмнено са тези, които съблюдават неговия морал и следват пътя на единобожието. Бог е повелил следното в Корана:

Поради тази причина Християните и Евреите, които вярват от сърце в Бог, подобно на Пророка Авраам (Ибрахим) (м.н.), и праведните вярващи, които го следват, трябва да се обърнат и уповават само на Бог, да вземат за пример прекрасната нравственост, искреност и религиозна задълбоченост, проявени от Пророка Авраам (Ибрахим) (м.н.). И те, подобно на правоверните, които съблюдават единобожната вяра на Авраам (Ибрахим) (м.н.), трябва да бъдат искрени Божии слуги, които да се подчиняват единствено на Него и да не Го съдружават с нищо. Днес обаче поради вярата в триединството Християните са се отдалечили от това описание. Поради триединството, което се родило след възнесението на Исус (м.н.) при Бог, те се отклонили по един неправилен път и променяйки монотеистичното вярване, формирали едно ново такова.

Какво означава за Християните заблудата на триединството?

Първоначално Християнството се заражда между живеещите в Палестина Евреи. Почти всички от обкръжението на Исус (м.н.) и хората, които му повярвали, били Евреи и живеели според Моисеевите закони. От друга страна пък, най-основната особеност на Еврейството е единобожието, вярата в един-единствен Бог.

Но както ще видим по-подробно в следващите глави, Християнството започва да се променя след възнесението на Исус (м.н.) при Бог, с напускането на Еврейския свят и с разпръскването им по земите на езичниците. Единобожието, което е основно в Моисеевите закони, претърпяло голямо изменение. Поради вярата в троицата Християните започнали посвоему да приемат Исус (м.н.) като божество. (Бог е пречист от всички изрази, съдържащи суеверия, които ще използваме в тази глава, за да опишем вярата в троицата.)

Вярата в „триединството” се появява в края на този процес. За Християните това понятие означава една, състояща се от „Отец, Син и Светия дух”, трибожна вяра. Триединството е един от основните религиозни постулати на традиционното Християнство. Това погрешно вярване, напълно противоречащо на монотеизма, който има за основа вярата в единствеността на притежаващия безпределна сила и мощ Господ, може да бъде изложено чрез следните точки:

• Според вярата в триединството с понятието „Тройно единство” Бог проявява Себе си в три личности и Отец – Син – Светия дух са едно и също нещо. Това вярване може да бъде обобщено със следните изречения: „Отца, Сина и Светия дух са самият единствен Бог”, „Бог съществува под формата на Отца, Сина и Светия дух”... Според това погрешно вярване, което противоречи на разума и логиката, всяка една от личностите от троицата е Бог и поради тази причина притежават една и съща сила и власт. (Бог е пречист.)
• Вярва се, че Исус (м.н.) е уж Божий син. Според това погрешно вярване Исус (м.н.) има една и съща същност с Бог. Това вярване се нарича „единосъщен” (хомоусиус) и се обобщава по следния начин: „Отец и син произлизат от една същност, вещина”.
• Вярва се, че Исус (м.н.) не е бил сътворен, а идва от вечността като Божий син. Според това погрешно вярване Исус (м.н.) се е спуснал от небесата, за да спаси хората, приел е телесна форма и е станал човек. Това вярване се нарича „въплъщение” (инкарнация).

Вярата в троицата формира една изкривена вяра във Всевишния и Всемогъщ Бог и обожествява Исус (м.н.), когото Бог е изпратил на хората като пророк. Но въпреки че съдържа в себе си доста противоречия и е в пълно несъответствие с единобожието, триединството заема едно много съществено място в преиначената религиозна система на Християните. Следователно човек, който не вярва в триединството, т.е. в това, че Исус (м.н.) е Божий син, не се приема като истински Християнин от защитниците на традиционното Християнство.

Интересен е фактът, че през цялата Християнска история върху различните хора и движения, които са се изправяли срещу триединството и са отстоявали това, че Исус (м.н.) е просто човек и пророк, изпратен от Бог, е бил упражняван жесток натиск. Доказателствата от Евангелието и живота на Исус (м.н.), които тези хора изтъквали, винаги били пренебрегвани, било е забранено да се говори по тези въпроси. Вярващите в единобожието хора остро се противопоставяли на онези, които твърдели, че Исус (м.н.) е Божий син, и открито обявили това за „съдружаване на Господа”. Поради тази причина в продължение на векове те били представяни като „неверници”, „еретици” и дори „врагове на религията”, а тези, които ги подкрепяли, били третирани по същия начин. Някои от тях били изселвани от родните им места, а други осъдени от инквизиционния съд на смърт чрез изгаряне или обесване. Тези наказания предотвратили увеличаването на броя на тези, които се противопоставяли на триединството, и разпространяването на идеите им. В Християнския свят хората, които вярват в единствеността на Бог, винаги са били малцинство в сравнение със защитниците на троицата.

Но дори тези, които безпристрастно са изследвали този въпрос, установяват, че истинското Християнство е така нареченото правоверно Християнство (вярването в единствеността на Бог), което в продължение на векове е било подложено на натиск. С голяма част от започналите през 18 век независими проучвания на Библията се достига до заключението, че в Християнските свети писания няма троица, изкупление и подобни на тях вярвания.

Днес някои Християнски движения, може би и под влиянието на тези исторически доказателства, отричат триединството. Така например Унитарианската църква, която има привърженици по всички краища на света, представлява едно много голямо Християнско общество, което отрича вярата в троицата. Въпреки че между движенията като това съществуват известни идейни различия, всички те не приемат, че Исус (м.н.) е Божий син, и твърдят, че Християнството повелява да се вярва единствено в Бог.

Джовани Паоло Панини, Римският съд, 1735, Институт за изкуства, Детройт

Голяма част от тях изтъкват и неверността на твърденията, че Исус (м.н.) е бил разпънат на кръст, за да изкупи греха на човечеството. Днес можем да срещнем опровергаващите триединството Християни под различни наименования и под формата на разнообразни църковни формации. Особено в Америка с всеки изминат ден „противниците на триединството” стават все по-силни и се забелязва голямо увеличение в броя на тези, които явно представят истините в Християнския свят. Между тях особено забележителна е „Световната Божия църква” (“The Worldwide Church Of God”). Основателят на тази църква Хърбърт Армстронг защитава идеята, че доктрината за триединството е неправедно вярване, което е навлязло в Християнството от езическите култури.

От друга страна, всеизвестна истина е появата на убеждения, противопоставящи се на триединството, в някои Християнски църкви и тяхното потискане. Така например движението Църква на Адвентистите от Седмия ден (Seventh Day Adventist church), което е възникнало през 19 век в Северна Америка и според което Второто пришествие на Исус (м.н.) е много близко, в действителност има „Арианска” основа и отрича вярата в триединството. (Арий, както ще разгледаме по-нататък, е виден Християнски теолог от 3 век, който отрича вярата в триединството и твърдението за божествеността на Исус (м.н.). Но обвиненията за „отклоняване от Християнството”, отправени срещу деноминацията Адвентисти от Седмия ден от страна на останалите Християнски църкви, станали причина за изоставяне на арианското вярване и приемане на негово място на триединството. Това интересно преобразяване се приема днес и от членовете на съответната църква.1

Мястото, на което трябва да обърнем най-голямо внимание по отношение на този въпрос, е, че „триединството”, за което защитниците на традиционното Християнство твърдят, че е негова основа, не може да бъде открито в нито една част на Библията. Това вярване го няма нито в Стария завет, който представлява Свещените книги на Евреите, нито пък в Новия завет – Свещеното писание на Християните. Вярването в троицата се основава на погрешното тълкуване на някои изрази от Евангелието, като тази дума е използвана за първи път в края на 2-рото столетие от Теофилус от Антакия. Окончателното внедряване на това вярване в Християнската вяра обаче става много по-късно. Именно поради тази причина Библейските изследователи и тези, които са против триединството, се съсредоточават върху следните въпроси: „Не би ли трябвало вярването в троицата, което е представяно като основа на Християнската религия, да беше ясно изразено в Светата Книга? Ако това вярване наистина бе правилно, то не би ли трябвало Исус да беше обяснил подробно този въпрос на хората?”. Отговорът, който са си дали на тези въпроси, е ясен: Едно вярване, което не е ясно споменато в Евангелието и което поради тази причина не е известно на първите Християни, не може да бъде основа на Християнството. Това не е нищо друго освен една митологична легенда, която се е формирала след Исус и под въздействието на установената гръцка култура и няма нищо общо със същността на Християнството.