„А които вярват в Аллах и се привържат към Него Той ще ги въведе в милост от Него и в благодат, и ще ги насочи към Себе Си по правия път.” (Коран, 4:175)
Когаторазгледаме внимателно цялата Библия, ще видим, че много често се подчертава безпределната Божия сила и мощ, че Исус (м.н.) е описан като благословен пратеник, който притежава човешки качества. Става ясно също, че няколкото израза, за които се твърди, че подкрепят вярата в троицата, всъщност твърде явно противоречат на Библията като цяло. Всички тези доказателства, които ще разгледаме подробно в следващите глави на книгата, показват ясно как вярата в троицата се е появила много след възнесението на Исус (м.н.) при Бог. Но преди да преминем към тези глави, трябва да се спрем на това как триединството е представено в Корана, единствения източник, от който хората могат да получат най-достоверната информация относно Християнството и Исус (м.н.).
В Корана се съобщава, че Евангелието е изпратено като потвърждение на Петокнижието (Тората):
С низпосланите му в Евангелието заповеди Исус (м.н.) е поправил променените вярвания на Петокнижието. В Корана, който Бог е низпослал на Пророка Мохамед (м.н.), пък се потвърждава както Евангелието, така и Петокнижието (Тората), но също така се съобщава на хората и за нещата от тези две Божии Книги, които са били променени впоследствие. В айята се съобщава, че Коранът е „свидетел”:
Качеството на Корана, споменато в горния айят, е изключително важно. Докато айятите на Корана потвърждават Евангелието и Петокнижието във вида им, в който първоначално са низпослани от Бог, той в същото време е и техен свидетел. Съобщаването на подправките в тези две Божествени книги, които са се отдалечили от вида, в който за първи път са били разкрити на Пророците Моисей (Муса) и Исус (Бог да ги благослови и с мир да ги дари), и призоваването на Евреите и Християните по правия път също са проявление на това качество.
На този етап мястото на Християнската религия е много различно, защото в Корана Господ е съобщил, че тези, които са най-близко до Мюсюлманите, са тези, които казват „Ние сме Християни”:
В цялата Ислямска история могат да бъдат видени проявленията на този айят. Близките взаимоотношения между Християни и Мюсюлмани са започнали през първите години на Исляма. Тези взаимоотношения се засилили с осигуряването на защита от страна на Християнския цар на Етиопия на Мюсюлманите, които бягали от потисничеството на езичниците. От друга страна пък, Християните, населяващи Ислямските земи, винаги са водили един спокоен, изпълнен с либералност и справедливост живот. (За по-подробна информация се обърнете към „Призив за единство”, Харун Яхя.)
В Корана Бог съобщава за Евангелието, че е „напътствие и светлина, поучение за богобоязливите” (Коран, 5: 46) и е изпратено на хората по времето на Исус (м.н.) като „напътствие” (Коран, 3: 3-4). Някои от айятите на Корана, които приканват Християните да спазват истината в Евангелието, са както следва:
„И нека хората на Евангелието отсъждат според онова, което Аллах е низпослал в него! А който не съди според онова, което Аллах е низпослал, тези са нечестивците.”(Коран, 5: 47)
„Кажи: „О, хора на Писанието, вие сте без опора, докато не спазите Тората и Евангелието, и низпосланото ви от вашия Господ...” (Коран, 5: 68)
Както се вижда и от айятите, Ислямската религия има много топъл подход към Християните. В Корана се хвали моралът на Християните и те са призовани да увеличат още повече вярата си. В множество айяти на Корана пък ни се съобщава за погрешността на вярата в триединството. Така например в сура Ниса Господ е повелил следното:
Както се вижда от айятите по-горе, Господ ни съобщава колко голяма грешка е вярата в триединството и предупреждава защитниците на това вярване с Деня на равносметката.
В айятите открито се отрича погрешното вярване, че Исус (м.н.) е Бог. (Пречист е Бог.) Господ съобщава, че хората, които извършват това неоснователно приписване на Исус (м.н.), са изпаднали в нечестивост:
Както се съобщава в айята, Исус (м.н.) е далеч от това тяхно оприличаване. Той е един сътворен от Бог раб. Той е отдаден на Бог, високо нравствен, избран над народите, благословен пророк. Когато проповядвал правоверната религия на хората, той винаги изтъквал възвишената сила и мощ на Господа, съобщавал е, че и самият той е Божий раб. В Корана се съобщава още, че тези, които изпадат в неверие с твърдението, че Исус (м.н.) е божество, също така не са оценили Господа по подобаващ начин:
Както се съобщава в айята, всички хора са безпомощни и нуждаещи се пред Бог. Господ е този, Който е сътворил цялата вселена от небитието, Който притежава безусловна сила и власт над всички същества. Било то живо или не, контролът над всяко едно нещо принадлежи на Бог. Исус (м.н.) също е сътворен от Бог, подчинен Нему раб и Божий пророк.
В сура Маида се съобщава за това как Исус (м.н.) отрича неоснователните твърдения, отправени по негов адрес, така:
В други айяти пък се съобщава за истинското съобщение, което Исус (м.н.) е дал на хората:
„Рече той: „Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив.” (Коран, 19: 30-31)
„[И дойдох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено... И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете! Наистина Аллах е моят Господ и вашият Господ. На Него служете! Това е правият път.” (Коран, 3: 50-51)
Другата истина, която Бог ни съобщава в айятите от Корана, е свързана със същността на проповедите, извършвани от пророците. В сура ал-Имран се повелява така:
Пречист е Господ от тези вярвания. В сура Ихлас качествата на Бог са съобщени така:
Истината е следната. Бог е един и Исус (м.н.) е Негов раб и пророк, точно както Пророкът Авраам (Ибрахим), Моисей (Муса), Мохамед и останалите пророци (Бог да ги благослови и с мир да ги дари).
В следващите части на книгата ще бъдат обяснени подробно всички погрешни страни на вярата в троицата в светлината на айятите на Корана и Християнските източници.