Тези, Които Видят Истинската Същност На Материята, Ще Загубят Своето Високомерие

	Когато човек, който е горд със своята слава и вниманието, което хората му оказват, научи, че тези, които го преследват и му се възхищават, са само образи в мозъка му, той загубва цялото си чувство на удоволствие. Той вижда, че високомерието му няма смисъл.

Някои хора, които забелязват тази очевидна истина, се дразнят. С разбирането, че техните фабрики, къщи, коли, имущество, деца, съпруги (съпрузи), роднини и социално положение са образи, формирани в техния мозък, бива доказана и тяхната безпомощност и безсилие пред Бог. Те осъзнават, че както те самите, така и всичко, което притежават, дори цялата Вселена, са една илюзия и че те самите са нищо. Всичко, което остава, е душата, която те наричат "Аз". И тъй като Бог е този, който ги дарява с тази душа, то те трябва да вярват в Господа и да Му се подчинят, дори и преди това да не са били вярващи.

Когато човек проумее тези факти, чувството на смиреност и подчинение ще замени горделивостта, високомерието и самодоволството. Ако цялото богатство на света и най-съществената позиция бъдат дадени на един такъв човек, той няма да стане суетен, горделив или надменен. Той няма да забрави, че наблюдава само образите, които Бог му е предоставил, и няма да се увлече по илюзиите. Тази поразителна действителност ще премахне амбицията, горделивостта и самонадеяността, както и негативните чувства като злоба, омраза и ярост. Тези, които знаят, че всичко е една илюзия, няма да се включат в безмилостното съревнование помежду си или да таят злоба и антагонизъм към другите. В един свят, където всеки се е отдал на Господа, ще властва смиреност, отстъпчивост, състрадание, уважение, любов и сърдечност.

Следователно изключително неразумно е човек да се преструва, че не знае тази истина, да се страхува от нея и да я избягва. Човек, който не вярва, е напълно възможно да се страхува от нея, защото ако приеме тези факти, това означава, че приема съществуването на Бог. Вярващите обаче трябва да приемат с удоволствие и ентусиазъм факта, че материята е отражение, което Бог им предоставя в мозъците, и че Единственото Безусловно същество е Бог. За един вярващ да се страхува от Божието величествено майсторство и да отбягва да го види би било доста неразумно. Когато истината е очевидна, безсмислено е да не я приеме и да продължи да бъде заблуждаван от ясните очертания на сенките и триизмерните видения.Вярващият не се страхува от истината, той мисли за красотата и дълбочината на реалността и размишлява върху това колко по-чудотворно става Божието превъзходно майсторство в тази система.

Реалността застрашава тези, които страстно са сe привързали към този свят

Човек, който е получил награда за постиженията си, получава тази награда в мозъка си. Тези, които го аплодират, докато си взима наградата, в действителност са проявление на хора от неговия мозък.

	Човек, който получава награда за своя успех, получава наградата в мозъка си и бива аплодиран от впечатлените зрители, формирани в неговия мозък.

Човекът, който наблюдава тази церемония по връчване на наградите на малкия екран в мозъка си, няма начин как да осъществи контакт с източника на хората в аудиторията, е наградата или със самата аудитория. Всички тези неща са в мозъка му. Това е като че човек гледа на видеокасета как му бива връчвана награда.

Именно това е причината, поради която хората отхвърлят тази реалност със страх. Когато тези, които страстно са се привързали към този свят, разберат, че тяхната репутация и обществено положение, наградите, които са получили, техните банкови сметки, яхти, недвижимо имущество и хората, които ги възхваляват и почитат, са проявления в техния мозък, то те ще бъдат погълнати от един огромен гняв. С цялото си високомерие те отказват да приемат този факт, защото осъзнават, че той предполага, че уважението, репутацията и собствеността, към които са се привързали толкова страстно, не си заслужават. Но без значение колко усилено се опитват да избягат от тази действителност, те не могат да променят факта, че водят целия си живот в рамките на черепа си.

Тревогите и трудностите са като образи от сън

	Няма значение пред каква трудност човек е изправен, всичко се случва в неговия мозък. По същия начин човек си мисли и си представя миналото си, например бедността по време на детството му. Настоящият момент също протича в мозъка му.	Нещата, които създават трудности и притеснения за хората в живота им, в действителност се случват в техния мозък. Човек, който осъзнае това, ще прояви търпение при събитията, които му се случват. Той ще знае, че Бог е сътворил всяко едно нещо с добро намерение, и ще Му се довери.

Някои хора осъзнават, че определени неща се случват като проявления в мозъка, но са склонни да забравят, че това е така за всички явления. В действителност обаче целият човешки живот, с всичко включено в него, представлява проявление в мозъка. Така например един бизнесмен, който фалира, получава образите от своето работно място и на своите служители в мозъка си. Нещата, които продава, и парите, които получава за тях, всички те са впечатления в мозъка. Когато този човек загуби всичките си пари, то той загубва образа на тези пари. Човек, който загубва работното си място и цялото си състояние, в действителност загубва техните образи в мозъка си. Или човек, чиято кола бива открадната, също загубва нейния образ в мозъка си. Той не може повече да види тази кола като проявление, което си мисли, че притежава. Той, разбира се, никога не е осъществил контакт с първоизточника на този образ, дори и за един момент от своя живот.

Но не само неща като тези, а и всяка трудност, с която човек се сблъсква по време на живота си, протича в мозъка. Например представете си човек, който живее в държава, където има гражданска война. Той живее всеки един момент в опасност за живота си и всяка една минута се изправя лице в лице със заплахите от вражеските войници, но в действителност той е изправен срещу образите на войниците в мозъка му. Човек, който е ранен или е загубил ръката си в схватка, загубва образа на ръката си в мозъка и всичките му чувства на болка са формирани в мозъка усещания.

Заплашителните, злостни и агресивни неща, казани му от враговете му, се състоят от звуци, формирани в мозъка.

Следователно събитията, които предизвикват трудности, тревоги или страх, са илюзии, които се формират в мозъка. Човек, който осъзнае какво в действителност са тези илюзии, не изпитва безпокойство поради трудностите, в които изпада, нито пък се оплаква за това. Дори да бъде изправен срещу най-агресивния и опасен враг, той ще знае, че се намира лице в лице с образи от своя мозък и не би бил обзет от страх и отчаяние. Той знае, че всяко едно от тези неща е видение, създадено от Бог, и че Той го е създал с определена цел. Независимо с какво се сблъсква човек, той е спокоен в своята вяра и отдаденост на Господа. В някои айяти от Корана Бог разкрива, че за вярващите няма да има страх или скръб. В един айят това е повелено така:

За онези, които казват: “Нашият Господ е Аллах!”, после следват правия път , не ще има страх за тях и не ще скърбят. (Сура Ахкаф, 13)

Човек, който знае, че през целия си живот всичко, което му се е случило, и всеки един звук, който е чул, са образи, сътворени в неговия мозък от Бог, вместо да изпитва страх и напразно да се изпълва с тревога и паника, ще се довери на безкрайното милосърдие и състрадание на Твореца, който е сътворил него и всички останали образи.

Средата, която ще се формира, когато истинската същност на материята няма да бъде пазена в тайна

Тези, които знаят, че не осъществяват контакт с истинските материални неща и че се намират измежду образите, които Бог им представя, ще променят целия си начин на живот, своите възгледи за живота и ценностна система. Това ще бъде една промяна, полезна както от лична, така и от социална гледна точка, защото човек, който е видял тази истина, ще живее без никакво затруднение съобразно възвишените морални качества, които Бог е низпослал в Корана.

За тези, които не се отнасят към света като към толкова важен и които са разбрали, че материята е една илюзия, духовните неща са тези, на които трябва да отдадат значение. Човек, който знае, че Бог го чува и вижда във всеки един момент, и съзнава, че в Съдния ден ще даде обяснение за всяко едно свое действие, естествено ще живее един морален и целомъдрен живот.

Той ще отделя специално внимание на това какво е заповядал Бог и какво е забранил. Всички членове на обществото ще бъдат изпълнени с любов и уважение един към друг и всеки един ще се съревновава с другите в извършването на добри и благородни дела. Хората ще променят критериите си, според които оценяват другите. Материалните неща ще загубят своята стойност и тогава хората ще бъдат оценявани не според техния статус и положение в обществото, а според нравствените им особености и тяхната набожност. Никой няма да преследва нещата, чийто източник е илюзията, всеки ще се стреми към истината. Всеки ще действа, без да се притеснява какво ще си помислят другите; единственият въпрос в мислите им ще бъде дали Бог ще е доволен или не от това, което вършат. Чувства като гордост, надменност и самодоволство, които произлизат от богатството, владенията, статуса и общественото положение, ще бъдат заместени от чувствата на разбирателство, смиреност и отдаденост. Следователно хората с охота ще живеят в съответствие с тези примери на добър морал, който е разкрит в Корана. Ето така тези промени ще сложат край на множество от проблемите на съвременното общество.

На мястото на разгневени, агресивни хора, загрижени дори за най-малката облага, ще съществуват хора, които знаят, че всичко, което виждат, е една илюзия. Те ще осъзнават, че една реакция на гняв или повишаване на гласа (викане) би ги направила да изглеждат много глупаво.

Благополучие и доверие ще преобладават във всеки един индивид и обществата като цяло и всеки ще бъде доволен от своя живот и богатство.

Следователно това са някои от благата, които тази скрита истина ще донесе на отделните индивиди и обществата. Познаването, обмислянето и живеенето според тази действителност ще донесе много повече добрини на човешките същества. Тези, които желаят да достигнат до тези блага, трябва да обмислят добре тази действителност и да се постараят да я разберат. В един айят Бог повелява следното:

Получихте прозрения от вашия Господ. Който прогледне, то е за него самия, а който е слепец, то е против него самия... (Сура Анам, 104)

Познаване истинската същност на материята означава край на материализма

Философията на материализма е възглед, който е застрашен най-силно от факта, че материалният свят е само един образ, показван на нашата душа, и че не знаем дали извън мозъка ни съществува нещо или не. За да разберете това по-добре, ще е от полза да погледнем към общата дефиниция за материализъм. В материалистическите източници материализмът е дефиниран така:

Материализмът приема вечността и безпределността на света, приема, че той е неограничен във времето и пространството и че не е сътворен от Бог. 37

В 8ми том на енциклопедията Ларус (Larousse Encyclopedia) за материалистическата философия е дадена следната дефиниция:

Материализмът е доктрина, която не приема съществуването на каквото и да било друго вещество освен материята. Той е противоположен на идеализма, който гласи, че същността и съдържанието на реалността са породени от душата.

Както бихме могли да видим от това определение материалистическата философия третира материята като единственото нещо, което съществува безусловно, и освен материята не приема съществуването на нито едно същество или понятие. Така например материалистическата философия не приема съществуването на душата и се обръща към съзнанието като към плод на мозъчната дейност. Днес вече открито се знае, че това, което наричаме материя, се възприема в нашия мозък и е невъзможно по научен път да покажем, че тези възприятия имат материална същност извън нашия мозък. Това е така, защото е невъзможно да излезем от мозъците си и да осъществим контакт с материалните източници на нещата. Ако приемем този, обобщен в две изречения, факт, то не остават нито материя, нито материализъм. Дори ако си мислим, че възприятията ни имат материални съответствия извън мозъка ни, когато видим, че ние никога не можем да достигнем до тези съответствия, напълно излишно и безсмислено е да изграждаме философия относно материята - самото съществувание на която е съмнително, и на нея да се основава един възглед за живота.

Основната причина, поради която приелите материалистическата философия са обезпокоени от тази съществена тайна, скрита зад материята, и отказват да я приемат независимо от това, че тя е толкова очевидна, е, че те осъзнават, че това би означавало край на тяхната философия. През историята всеки един материалист се е смущавал от определянето на истинската същност на материята и дори са изказвали своето безпокойство, когато четат за този факт, обяснен в публикуваните от други материалисти книги. Така например един от лидерите на кървавата руска революция - Владимир Илич Ленин, в своята книга, написана преди около век, със заглавие “Материализъм и емпириокритицизъм” предупреждава своите последователи за този факт така:

Веднъж отрекли обективната реалност, предоставена ни под формата на усещания, вие вече сте загубили всяко едно оръжие срещу фидеизма, защото вие сте се подхлъзнали от агностицизма или субективизма – и това е всичко, от което фидеизмът се нуждае. Позволиш ли да ти заклещят пръста, по него ще се повлече цялата ти ръка, а после и самият ти. И от момента, в който приемете “усещането” не като образ от външния свят, а като специален “елемент”, цялото ви “Аз” ще бъде заклещено в идеализма, т. е. в разводнения, неуловим фидеизъм. Тогава усещането става на никой, разумът на никой, душата на никой и желанието на никой.38

Тези думи показват колко неудобно този факт кара материалистите да се чувстват; Ленин силно се страхувал от него и искал да го изтрие както от своя, така и от ума на своите “другари”. Но материалистите днес са много по-обезпокоени, отколкото Ленин, защото те съзнават, че този факт сега е много по-ясен, конкретен и труден за опровергаване, отколкото е бил преди 100 години. Смятана в миналото за философска спекулация или въпрос на собствено мнение, нереалността на материята сега за първи път в историята е доказан по неоспорим и научно обоснован начин факт. Научният писател Линкълн Барнет казва, че дори загатване на тази възможност поражда тревога и страх у учените материалисти:

Докато философите редуцират цялата обективна действителност до свят от сенки, учените започват да осъзнават обезпокоителната ограниченост на човешките сетива. 39

В Турция и из целия свят тази тревога и страх могат да бъдат забелязани много отчетливо у всеки материалист, който е изправен пред този въпрос. Научното рухване на еволюционната теория, т.нар. основа на тяхната философия, вече беше голям шок за тях. Сега осъзнават, че започват да губят и самата материя, която е много по-голяма основа за тях, отколкото дарвинизмът, и преживяват един дори много по-голям шок. Те обявяват, че този въпрос е “най-голямата заплаха” за тях и че “напълно разрушава тяхната културна структура”.

В действителност това сочи към едно обещание разкрито на човешките същества от Бог в Корана. Там където истината излезе наяве, погрешните виждания са обречени на гибел:

И кажи: “Дойде истината и погина лъжата. Несъмнено лъжата погива.” (Сура Исра, 81)

Истината Ние хвърляме срещу лъжата и я поразява, и ето я ­ погива! Горко ви заради онова, което приписвате [на Аллах]! (Сура Анбиа, 18)

Материализмът и тези, които го подкрепят през цялата човешка история, използват материята за претекст, за да се изправят срещу Бог, който ги е сътворил от небитието, дарил ги е с живот и е създал Вселената, за да живеят в нея. Задавайки повърхностни и благовидни въпроси като "Ако материята съществува, тогава къде в нея е Бог?", те отричат съществуването на Господ и полагат всякакви усилия, че да може и останалите да Го отрекат. Днес те виждат една от техните най-големи опори разрушена; тук описаната действителност "изтръгва с корените" тяхната философия и не оставя никаква възможност за по-нататъшна дискусия. Материята, на която са основали всичките си идеи, своя живот, своето високомерие и неверие, се изплъзва от ръцете им за секунда.

През цялата история материалистите предават един на друг едно наследство от неверие и методите на неверието. Например много материалисти днес използват горецитираните думи на Ленин и убеждават другарите си да не слушат за тази действителност, нито пък да четат за нея. Фактът обаче, че науката обяснява ясно същността на материята, заедно с факта, че е много лесно да се използва технология като интернет, за да може тази информация да бъде разпространена по цял свят, свежда всичките им усилия до нула. Хората четат за тази истина, научават неща, свързани с нея, и започват да я разбират. Тези, които до неотдавна са приемали материализма като най-добре обоснования възглед, сега са изключително изненадани да научат истината за материята и живота на този свят. Ето това е един забележителен капан, в който Бог улавя неверниците.

	През целия си живот, LЛенин казвал на своите последователи, че материята е безусловна реалност. Всъщност той произнасял едни от най-пламенните си речи пред впечатлените хора, формирани в мозъка му. Последователите му, от които черпел силата си, също са били само едни образи в неговия мозък.	Последователите на комунистическите лидери като Ленин, Мао и Сталин, ги смятали за велики лидери. Те слушали внимателно и с голямо вълнение техните речи. Те мислели, че тези предводители притежавали собствена сила. Всеки един от тези лидери обаче е една въображаема фигура в техния мозък.

Независимо от това какви капани неверниците са поставяли за Божията религия, като са създавали материални идоли просто за да отрекат Господа, в замяна Бог подготвя среда, в която техните идоли да им бъдат отнети и където те самите ще попаднат в подготвените от тях капани. В Корана Бог разкрива как през цялата история е отвръщал на положените от неверниците капани:

... лукавстват, а Аллах проваля тяхното лукавство. Аллах е над лукавите. (Сура Анфал, 30)

Бог улавя в капан материалистите, като ги кара да вярват, че материята съществува, и правейки това, ги унижава по невиждан начин. Материалистите смятат своите притежания, статус, титли, обществото, към което спадат, целия свят и всичко останало за съществуващо, дори нещо повече, осланяйки се на всичко това, те стават все по-високомерни спрямо Бога. Те се изправят срещу Бога, като се проявяват като самохвалци и продължават своето неверие. Правейки това, те изцяло разчитат на материята.

Те до такава степен са лишени от способност да разбират, че не успяват да си дадат сметка, че Бог ги заобикаля от всички страни. Бог съобщава за състоянието, в което неверниците изпадат в резултат на тяхната твърдоглавост:

Или кроят хитрина? Ала онези, които не вярват, те ще са надхитрените. (Сура Тур, 42)

Материалистите още не са осъзнали, че се придвижват стъпка по стъпка към най-голямото поражение в тяхната история. Например, когато открили, че всички образи са възприятия в мозъка, те не са могли да преценят, че това ще стане причина за рухването на тяхната вяра. Когато един учен материалист, в края на своите проучвания, открива, че нещата не се състоят от материални вещества, както вярвал, той със собствените си ръце

нанася удар на материализма. В един друг айят Бог е повелил, че неверниците несъзнателно ще попаднат в капана, който те самите са подготвили:

Така сторихме във всяко селище големци да са неговите престъпници, за да лукавстват там. Ала лукавстват само със себе си, но не усещат. (Сура Анам, 123)

Несъмнено разбирането на този факт е най-ужасното нещо, което може да се случи на един материалист. Фактът, че всичко, което притежават, не е нищо друго освен една илюзия, е равносилен на, както те казват, “да си мъртъв, преди да си умрял” на този свят. Този факт ги оставя сами с Бог. Със следния айят Бог иска да насочи вниманието ни към това, че всяко човешко същество в действителност е само о да е с ударение с Него:

Остави на Мен онзи, когото сътворих самотен. (Сура Мудассир, 11)

Този забележителен факт е повторен в много други айяти:

Идвате при Нас поединично, както ви сътворихме първия път, и оставяте зад гърбовете си онова, което Ние ви дарихме... (Сура Анам, 94)

И всеки от тях сам-самичък ще се яви при Него в Деня на възкресението. (Сура Мариам, 95)

В един друг айят Бог разкрива, че в Съдния ден към неверниците ще бъдат отправени следните думи:

Един Ден ще съберем всички, после ще речем на онези, които съдружаваха: “Къде са ви съдружниците, за които твърдяхте?” (Сура Анам, 22)

След това неверниците ще видят изчезването и погиването на всички неща, на които са гледали като на по-важни от Бог, неща, които си мислели, че съществуват, такива като имущество, деца и всичко около тях. Бог разкрива тази истина така:

Виж как лъжат против себе си и от тях изчезна онова, което са измисляли! (Сура Анам, 24)

21ви век е повратна точка, в която тази истина ще бъде разпространена сред всички хора и материализмът ще бъде заличен от лицето на земята. Не е важно в какво са вярвали хората или какви идеи са защитавали в миналото. Важното е, след като видят истината, да не й се противопоставят и да не закъсняват при нейното разбиране, защото след смъртта те ще я разберат напълно. Не трябва да забравяме, че не можем да избягаме от истината.

	НАЙ-ГОЛЕМИЯТ СТРАХ НА МАТЕРИАЛИСТИТЕ	Не е ръката тази, която усеща книгата, която държи човека от илюстрацията, и не е тя, която усеща краищата и плътността на страниците. Усещането, че държи книгата, се формира от нервни импулси, които той възприема в сетивния център на своя мозък. Съзнанието, което възприема това осезание, не са нервите или мазнините в мозъка. В такъв случай кой е този, който се намира в човешкия мозък и без да са му необходими ръце и пръсти, кара човека да усеща, че държи книгата? Това същество, отвъд материята, е душата на човека. Бог позволява на човешката душа да възприема всяко едно усещане, без да са й необходими каквито и да било органи. Така например душата, дори без пръсти, може да усети, че докосва книга, памук, камък или козината на животно. Това е факт, който поражда силен страх у материалистите. Те смятат, че прекарват целия си живот обвързани с материята, но когато научат, че не могат дори веднъж през целия си живот да докоснат или видят истинската материя, или да излязат от мозъка си, те разбират, че са попаднали в една огромна безизходица. Поради тази причина те полагат всякакви усилия, за да скрият това необикновено и забележително чудо от останалите хора. Но за хората от 21ви век Бог е създал условия, при които те биха могли да разберат този важен факт, който те изживяват всеки един момент, и Той е направил научните постижения една изключително съществена подкрепа за неговото разбиране.