Отговори На Възражения По Отношение На Истината Относно Материята

Въпреки че темата за истината относно материята е изключително ясна и лесно разбираема, поради различни причини някои хора отбягват да разберат тази истина и се преструват, че не са я разбрали.

Множество хора, които са разбрали този въпрос, изразяват своето изключително вълнение от научаването на "тайната отвъд материята" и от това как тя е променила живота им и начина им на мислене. Голяма част от хората искат да се задълбочат в темата и задавайки въпроси, се опитват да я разберат по-добре. Можете да видите някои от техните коментари в главата, озаглавена "Тези, които научават тайната отвъд материята, изпитват огромно вълнение".

Други обаче упорито отричат тази необикновена истина и излагат разнообразни собствени разсъждения, мъчейки се да я опровергаят. Всеки, който я отрича, трябва по научен път да покаже, че образите и звуците не се формират в мозъка. Нито едно от изложените възражения на учени, професори по неврология, мозъчни експерти, психолози, психиатри или професори по биология, с една дума на абсолютно никой обаче не отрича факта, че нашите възприятия се формират в мозъка ни. Това е така, защото е научно установен факт.

	Some people accept that when they touch a bus, they feel the cold metal in their brains. On the other hand, they do not accept that the feeling of pain at the moment the bus hits them forms in the brain. However, a person will feel the same pain if he sees himself falling under a bus in his dream.

Въпреки това някои хора се опитват да забулят въпроса, като си играят с думите или използват един остарял научен стил. Те се опитват да избегнат очевидната истина, която следва от твърдението, започващо с "Тъй като образите се формират в мозъка ни...". Един от ясните примери за това са отговорите, давани от учените, когато ги питат дали образите се формират в мозъка.

Един от тези учени отговаря: "Не, образите не се формират в мозъка. Проникналите сигнали формират изображение на едно визуално преживяване".

Нека сега разгледаме метода, който този учен използва с цел отричане на истината. Попитан дали образите се формират в мозъка, той започва с категоричното "Не". След това продължава, казвайки, че сигналите формират представителен образ, който ни позволява да видим това, към което гледаме. Ето така той всъщност отговаря на зададения му въпрос положително. Разбира се, че образът в мозъка е "изображение". Нашите мозъци никога не биха могли да съдържат една истинска маса или слънце, или небе. Образът, който имаме, е изображение, с други думи, той е едно копие.

Когато казваме, че можем "да виждаме света", ние в действителност възприемаме този "представителен свят" или "копие", или "въображаем свят". Всички тези изрази са различен начин на израз на едно и също нещо.

Един учен, попитан дали това, което виждаме в мозъка си, е представителен свят, отговаря: "Определено не. Това, което виждаме в мозъка си, е копие на света". С други думи, той първо отрича зададения му въпрос, а след това използва едно до известна степен по-объркващо обяснение, с което потвърждава, че ние в действителност виждаме в мозъка си. Това е един непочтен метод, към който прибягват някои учени, които се страхуват, че ако приемат тази истина, то след това ще бъдат принудени да се откажат от материята, която вярват, че е единственото съществуващо нещо.

	Even if someone is attacked by a dog, that does not change the fact that he sees it all in his brain. A person could see the same incident with the same clarity in a dream, and experience the same excitement and fear.

Други пък се чувстват неспособни да отрекат това, че образите се формират в мозъка ни, но тъй като не се решават да кажат: "Да, аз виждам целия свят в мозъка си", те дават един по-усукан отговор: "Мозъкът просто обработва идващите сигнали и предопределя една нервна дейност и ето така вие виждате и чувате". При всички случаи реалният предмет на дискусията е къде се формират образите, след като веднъж вече мозъкът е осъществил всичките си преработки. Даденият от този учен отговор в действителност не представлява точно отговор на въпроса, а едно кратко обяснение на етапа преди формирането на образите. Мозъкът обработва сигналите, но той след това не ги връща обратно в окото или ухото. Поради тази причина не окото е това, което вижда, и не ухото е това, което чува. Нас ни интересува какво прави мозъкът, след като е обработил пристигналите сигнали? Къде се съхранява информацията от обработката и къде тя бива превръщана в образи и звуци? Кой е този, който възприема тази информация като образи и звуци? Когато на учените бъдат зададени въпроси като тези, те се опитват да избегнат да приемат истината, като дават дълги и заплетени обяснения. Всъщност фактът, че съществува какъвто и да било спор по отношение на една толкова очевидна истина, е същинско чудо.

Всички тези начини на възпротивяване или отхвърляне на разглеждания въпрос са слаби и неоснователни. Докато човекът, който отрича разкритото в тези страници, не дойде с научни доказателства, които да опровергават, че всичките ни възприятия са се формирали в мозъка ни, това, което казва, няма абсолютно никаква стойност. Факт е, че образите и всички наши усещания се формират в нашите мозъци. Въпреки че някой може да е разбрал ясно това понятие, обаче може все още да отрича, че Бог е този, който е създал тези образи. Той би могъл да каже: "Дори не ми се нрави да си помисля за това" или "Притеснявам се да си представя, че никога не съм виждал самата материя", или "Животът ми няма да има вече смисъл".

	When the nerves to the brain are severed, then no image forms.

Този човек би се разстроил от това да разбере, че не съществува нищо друго освен Бог. Но той не може да каже, че вижда това, към което гледа, със собствените си очи или че първоизточниците на това, което вижда, съществуват някъде извън него. Това е така, защото не съществува никакво научно доказателство или наблюдение, което да покаже, че това е така, нито пък някога би могло да съществува такова. При всички обстоятелства, дори и най-страстните материалисти приемат, че образите биват наблюдавани в мозъка.

Тази глава ще бъде посветена предимно на отговорите на възраженията на тези, които не могат да приемат този факт. Четейки тези възражения и дадените им отговори, ще видите, че в действителност отговорите са доста очевидни, когато биват разгледани с искреност и без каквито и да било предразсъдъци.

Възражение: "Когато видите идващ срещу вас автобус, вие се отдръпвате настрани, за да не ви блъсне. Това означава, че автобусът съществува. Защо ще трябва да се отдръпвате настрани, ако го виждате в мозъка си?".

Отговор: Моментът, в който тези, които задават такива въпроси, допускат грешка, е този, че те си мислят, че понятието "възприятие" се отнася единствено до зрението. В действителност всички усещания като докосване, допир, твърдост, болка, топлина, студ и мокрота също се формират в човешкия мозък точно по същия начин, по който се формират и визуалните образи. Например човек, който усеща студения метал на вратата, слизайки от автобуса, всъщност "усеща студения метал" в мозъка си. Това е една ясна и общоизвестна истина. Както вече видяхме, осезанието се формира в отделна част на мозъка чрез нервни сигнали, идващи от върховете на пръстите. Но този, който усеща, не са върховете на пръстите ви.

Хората приемат това, защото то е научно доказано. Но когато стане въпрос не за хващане на вратата на автобуса, а за блъскането на човек от него, т.е. за едно по-силно и болезнено осезание, то те си мислят, че тази истина вече не е в сила. Болката и силният удар обаче също се възприемат от мозъка. Човек, който е блъснат от автобус, усеща целия натиск и болка от случилото се в своя мозък.

За да можете да разберете това по-добре, би било полезно да вземете под внимание вашите сънища. Човек може да сънува, че е бутнат от автобус, че по-късно отваря очи в болницата, бива вкаран в операционната, докторите разговарят помежду си, семейството му пристига разтревожено в болницата и че той е осакатял или усеща ужасна болка. В своя сън той възприема всички образи, звуци, усещания за твърдост, болка, светлина, цветовете в болницата, всички страни на случилото се много ясно и отчетливо. Те са толкова естествени и правдоподобни, както и в реалния живот.

	The pain and wetness when someone cuts her hand all form in the brain. That same person might dream she has cut her hand and might experience the same sensations in that dream. Yet in her dream she is simply seeing an illusion, and there is no real knife or bleeding wound. That being the case, the feeling of pain does not alter the fact that we see all our lives as images within our brains.

Ако в този момент на човека, който сънува този сън, му бъде казано, че това е само сън, той няма да повярва. В действителност обаче всичко, което вижда, е една илюзия - и автобуса, болницата и дори тялото, което вижда в съня си, нямат физически съответствия в реалния свят. Въпреки че те нямат физически съответствия, той все още има усещането като че "реалното тяло" е било ударено от "реалния автобус".

По същия начин не съществува обоснованост на възраженията на материалистите, изложени в изречения като "Вие разбирате, че материята наистина съществува, когато някой ви удари", "Вие не бихте имали никакви съмнения в съществуването на материята, когато някой ви удари по коляното", "Вие хуквате да бягате, когато се срещнете с бясно куче", "Когато ви блъсне автобус, разбирате дали той е в мозъка ви или не" или "В такъв случай отидете и застанете по средата на автомагистралата срещу насрещното движение". Един рязък сблъсък, болката, причинена от зъбите на кучето, или силният шамар не са доказателство за това, че осъществявате контакт със самата материя. Както видяхме, вие можете да изживеете същите неща в съня си, където няма никакви физически съответствия. Нещо повече, силата на усещанията не променят факта, че съответното усещане се случва в мозъка. Това е ясно доказан научен факт.

Причината, поради която някои хора си мислят, че един движещ се със висока скорост автобус по автомагистралата или катастрофа, предизвикана от този автобус, са отчетливи доказателства на факта, че те осъществяват контакт с физическо съществуващата материя, е, че образът, свързан с тях, бива видян и усетен толкова реалистично, че заблуждава човека. Образите около тях, като например съвършената перспектива и дълбочина на автомагистралата, съвършенството на цветовете, формите и сенките, които притежават, живостта на шума, миризмата и твърдостта и цялостността на логиката в рамките на тази картина би могла да заблуди някои хора. Поради тази живост те забравят, че това фактически са възприятия.

Независимо от това колко цялостни и безупречни могат да бъдат възприятията в мозъка, това не променя факта, че те все пак са възприятия. Ако някой бъде прегазен от кола, докато си върви по улицата, или бъде затрупан под къщата си, която се е разрушила по време на земетресение, или бива заобграден от пламъци по време на пожар, или се спъне и падне надолу по стълбите, той изживява всички тези неща все още в мозъка си и в действителност не е изправен срещу реалността на това, което се е случило.

	All Beautiful Things are The Works of God's Creation All the beautiful things we possess and see around us are manifestations of God's attribute, the Bestower (al-Wahhab).

Когато човек попадне под автобус, то автобусът от мозъка му блъска тялото от мозъка му. Фактът, че той умира в резултат на това или че тялото му е напълно натрошено, не променя тази реалност. Ако нещо, което човек изживява в мозъка си, завърши със смърт, то Бог замества образите, които му е показвал до момента, с тези, които принадлежат на отвъдния живот. Тези, които помислят искрено, но не могат да разберат тази истина сега, със сигурност ще направят това, когато умрат.

Възражение: "Истина е, че виждам всички предмети в мозъка си, но аз виждам неща, които всъщност съществуват навън".

Отговор: Фактът, че възприемаме целия свят в мозъка си, е установен окончателно от науката и никой интелигентен човек не може да твърди обратното. Моментът, който хората не могат да разберат, обаче е следният: Ако възприемаме всички неща в мозъка си, то тогава как бихме могли да бъдем сигурни в съществуването на нещата извън нашия мозък? Това съмнение е основателно: Ние никога не можем да бъдем сигурни в това, че съществуват физически съответствия на нещата, които възприемаме в мозъка си. Това е така, защото ние никога не можем да излезем от мозъка си и да видим какво в действителност има извън него. Ето защо е невъзможно да твърдим, че образите от нашите мозъци наистина съответстват на нещата от външния свят. Никой - нито човекът, който изказва това твърдение, нито един невролог, мозъчен хирург или философ, или който и да било друг - не е в състояние да излезе от собствения си мозък, за да види какво има извън него.

Всичко, което човек знае за своя живот, се възприема от мозъка посредством достигащите до него електрически сигнали. С други думи, ние винаги живеем в свят, съществуващ в нашия мозък. Птиците, които виждаме, когато погледнем към небето, колата, която изчезва от погледа ни от другата страна на улицата, вещите в нашата стая, книгата в ръцете ни, нашите приятели, роднини и всичко останало, всички те са образи - копия, които достигат до нашия мозък. Никой не може да излезе извън този съдържащ се в мозъка ни живот. Нито науката, нито технологията биха ни помогнали да направим това. Това е така, защото независимо от това какво изобретят учените, те го изобретяват в рамките на този образ в мозъка си. Поради тази причина нещата, които биват изобретени, за виждането на външния свят, все още си остават вътре в техния мозък.

Въпреки че истинността на това е съвършено ясна, някои хора продължават да твърдят, че образите, които виждат, съответстват на физическата действителност от външния свят. Те вярват в "материята" (въпреки че никога не са виждали самата материя) и отхвърлят факта, че тя не е нищо друго освен едно наименование, което хората дават на образите, които виждат. Не е възможно някой да знае какво материята наистина представлява, защото никой никога не се е изправял лице в лице с първоизточника на което и да е било нещо. От времето на първия човек до днес нито едно човешко същество не е чувало първоизточника на нито един звук, не е виждало оригинала на нито един образ, нито пък е изпитвало удоволствието от истинската миризма на розата.

Ние не трябва да забравяме и следното: Всеки, който твърди, че съществува физически свят отвъд нашите възприятия, се нуждае от очи, с които да види този свят. Този външен свят ще се превърне в електрически сигнали, когато премине през очите му, и тези електрически сигнали ще формират един образ в мозъка му. Следователно този човек ще продължава да вижда света в своя мозък. Ако нервите, водещи до мозъка на човека, бъдат прекъснати, то образът на света, който той твърди, че съществува, "навън" също внезапно ще изчезне. Щом като никога, по никакъв начин не може да види първоизточника, то защо е необходимо да настоява за неговото съществуване при положение, че дори и наистина да съществува, не би му помогнал с нищо?

Възражение: "Материята съществува извън мозъка ми. Болката, която усещам, когато си порежа ръката с нож, и кръвта, която започва да тече от нея, не са образи. Нещо повече, моят приятел беше с мен и видя как това се случва".

	"Saying, "We are dealing with the images in our brains of beings" is not the same as saying, "These things do not exist." All that God creates: people, buildings, lakes, the sky and everything else, really exists. However, we merely know their version perceived in our minds, and we can only see them in our brains.

Отговор: Всъщност ние обсъдихме отговора на това възражение в предходния отговор. Приемайки тази тема за важна, обаче би било полезно да я преповторим.

Най-голямата заблуда на тези, които излагат това възражение, е, че те пренебрегват факта, че освен зрението, останалите възприятия като слуха, обонянието и осезанието също се случват в мозъка. Ето защо те казват: "Аз може да виждам ножа в мозъка ми, но остротата на острието му е факт, само виж как поряза ръката ми". Болката в ръката на човека, топлотата и влажността на кръвта и всички останали възприятия също се формират в мозъка. Фактът, че неговият приятел е станал свидетел на инцидента, не променя нищо, защото неговият приятел е формиран в същия визуален център в мозъка му, където е бил формиран и ножът. Този човек може да изживее същите чувства в съня си - начина, по който порязва ръката си с ножа, болката в ръката му, топлината и влажността на кръвта му. Той също така може да види в съня си как приятелят му става свидетел на това събитие.Следователно, съществуването на негов приятел не доказва физическото наличие на това, което сънува.

Дори ако някой дойде, докато той се порязва в съня му, и му каже: "Това, което виждаш, е просто едно възприятие, този нож не е реален, течащата по ръката ти кръв и болката, която усещаш, не са реални, те са просто събития, които ти виждаш в мозъка си", то човекът няма да му повярва и би възразил. Той дори би казал: "Аз съм материалист. Аз не вярвам на такива твърдения. Всяко едно от нещата, които виждам в момента, имат физическо съответствие. Погледни, не виждаш ли кръвта".
Тези, които настояват, че материята наистина съществува физически навън, са като човека, когото преди малко разгледахме. В света от възприятия, в който живеят, те чуват думите: "Всички тези неща са възприятия и вие никога не можете да достигнете до първоизточника на тези възприятия, нито пък бихте могли да знаете дали тези първоизточници изобщо съществуват или не", но силно се противопоставят на тази истина.

Следователно не трябва да забравяме, че никой, който е порязал ръката си, не казва просто: "Това е само един образ", и си сяда, без да прави нищо. Това е така, защото Бог е създал последиците, обвързващи хората към образите, които възприемат. Например човек, който си пореже ръката, покрива я с нещо, превързва я или отива на лекар. Всеки един от тези процеси обаче също се случва под формата на образи в мозъка. Превръзката и лекарството, с което я намазва, всички те са образи, формирани в мозъка ни.

Възражение: "Дали това да казваме, че материята е илюзия, която възприемаме в мозъка си, е съвместимо с Исляма?".

Отговор: Някои Мюсюлмани са наведени на мисълта, че фактът, че материята е илюзия не е съвместимо с Исляма и твърдят, че религиозните учени от миналото отричат този факт. Случаят обаче съвсем не е такъв. Точно обратно, това, което казваме тук, е в пълно съответствие с айятите на Корана. Голяма част от айятите, които заключват в себе си, че материята е една илюзия, са изключително важни за точното разбиране на разкритите в Корана въпроси, като например тези за рая и ада, относителността на времето, безкрайността, възкресението и отвъдния живот.

	A Muslim who feels love, affection and interest in the things God has created, actually feels these things for God's creation, and the power and art it contains. He knows that the beauty in a living thing actually belongs to God.

Разбира се, че дори и човек да не знае нищо по този въпрос, той може да живее според истинската вяра. Той може да вярва от цялото си сърце и да не изпитва съмнение в това, което Бог е разкрил в Корана. Ние все пак трябва да изясним, че съзнаването на този въпрос дава възможността на един такъв човек да задълбочи своята вяра и увереност. Множество Ислямски учени от миналото гледат на материята от същата гледна точка.

Единствените фактори, които пречат на това техните обяснения да бъдат широко разпространени и известни на всеки, са: 1) фактът, че равнището на науката, когато те са живели, било неспособно да изясни въпроса изцяло, и 2) съществуването на тенденция за склонност към погрешно разбиране.

Най-значителният от тези Ислямски учени, които разясняват истинската природа на материята, е Имам Раббани, който е високо почитан в Ислямския свят в продължение на хиляди години и приет като “най-големия реформатор на 10-и век по Мохамеданския календар”. В своята книга "Писма" Имам Раббани дава подробно обяснение по този въпрос. В едно от своите писма Имам Раббани казва, че Бог сътворява цялата Вселена на ниво усещания:

По-горе бях използвал изречението “Той е сътворил всичко в една среда на сетива и усещания”. Това означава, че “Божието сътворение е на такова равнище, че освен сетива и усещания няма постоянство и наличие на предмети”. 46

Имам Раббани подчертава, че светът не е такъв, какъвто го виждаме, с други думи, всичко, което съществува, е сътворено на ниво на възприятията. Всичко, което съществува извън това равнище на усещания, представлява Бог. Всъщност това понятие “навън” е хипотетично, защото възприятието няма тяло, нито пък обем. Имам Раббани обяснява, че нещата (с други думи материята) не съществуват отвън:

Отвън не съществува нищо друго освен Бог… Може би всички творения на Всемогъщия Бог намират постоянство на ниво възприятия… По същия начин материята не съществува във външния свят, навън тя има прозрачен вид… Ако имаше точно определена външност, то тя също щеше да бъде на ниво възприятия. Тя притежава постоянство единствено благодарение на майсторството на Бог на това ниво. Накратко, тя има постоянство и външност единствено на едно равнище. Тя не съществува на една плоскост, а да се появява на друга... Не съществува никакъв признак отвън, който да й позволява да бъде видяна там...47

Следователно, както видяхме от ясното обяснение на Имам Раббани, независимо от това дали ще се обърнем към науката, или ще помислим със собствения си разум, достигаме до заключението, че ние никога не бихме могли да знаем дали съществува действително физическо съответствие, отговарящо на това, което възприемаме. Всичко, което бихме могли да видим, са само образите, показани ни в нашия мозък. Бог, Владетелят на всички светове, е този, който създава тези образи и ни ги представя.

	When a Muslim loves someone, he is actually showing his love for God. The true source of love for an image that God has created is our love for God, Who creates that image in a form that we can love.

Великият Ислямски учен Мухиддин Ибн ал-‘Араби също вярва, че единственото нещо, което има безусловно съществувание, е Бог, Който е сътворил цялата Вселена единствено на ниво възприятия. Поради задълбочеността в познанията му той става известен като “Най-великия шейх” (Шайкх aл-Aкбар) и в своята творба “Същността на мъдростта” (Фусуус ал-Хикам) разкрива, че Вселената не е нищо друго освен една сянка, която се състои от сътворените от Бог неща:

Казвам ви, че трябва да знаете, че освен Господ всичко, което съществува, или всичко във Вселената е в такава зависимост от Бог, каквато е сянката от човека. Това е положението, всичко освен Бог е Негова сянка... Няма съмнение, че сянката съществува в усещането.48

Мухиддин Ибн ал-‘Араби дава един ясен отговор на тези, които смятат, че съществуват независими от Бог, и които вярват, че са безусловни същества:

Както ти бях обяснил, светът е представа. Той реално не съществува. Ето това е нещото, което илюзията означава. Ти си мислиш, че светът е нещо, което истински съществува, че неговото съществувание зависи от самия него и че то е независимо от Господ. Това обаче не е така. Не виждаш ли, че сянката се поражда от нейния собственик и тъй като е свързана с него, то изглежда невъзможно да я отделим от притежателя й?... При положение, че това е така, то трябва да знаеш, че ти си само една илюзия. Всичко, което възприемаш, и всичко, което твърдиш, че е “независимо от Бог” или “не съм аз”, е също така само една илюзия. Всичко, което съществува, е само едно въображение. Бог е единственият, Който притежава реално съществувание, в самото съществувание. 49

Както казва Мухиддин Араби, човекът е същество, което притежава вдъхнатата му от Бог душа и представлява едно Божие проявление. Единственото безусловно Същество е Бог. Човекът е само една сянка. Това е една много съществена истина и човек, който мисли противното, е изпаднал в една огромна заблуда.

Наред с Имам Раббани и Мухиддин Араби също така и Мевляна, използвайки знаците от Корана и разума, изразява тази изумителна истина с думите: "Всичко, което се намира във Вселената, е въображаемо. То е като отражението в огледало или като сянка".

Както видяхме, великите Ислямски мислители са изяснили изключително добре тази истина и поради тази причина не е правдоподобно да се твърди, че тя противоречи на Корана и Суната или че е отречена от Ислямския свят. Нещо повече, не трябва да се забравя, , че всичко, което гледаме го виждаме в нашия мозък, е научно доказан факт, който никой не може да отрече. Тъй като това не е било научно известно в миналото, то е доста естествено, че някои Ислямски учени не са го засегнали. Освен това факта, че материята е илюзия, е описван от някои кръгове по един изкривен начин, като така те се опитвали да унищожат правилата и законите на религията. Поради тези изкривени и измамливи възгледи някои Ислямски учени са предупреждавали хората за тази опасност. Но това са едни изкривени обяснения на тази истина. Те не трябва да бъдат сравнявани с представените по-горе обяснения.

В действителност Имам Раббани споменава за тези философи, които се отдалечават от истината, когато обсъждат въпроса за материята. Той подчертава, че това, което твърди, е много различно от техните изкривени представи. В своето произведение “Писма” той казва следното:

Когато използвам думата “въображаем”, аз нямам предвид, че тя се създава и оформя от въображението... Разбира се, това, което означава в действителност, е, че Бог е сътворил света на ниво възприятия... Нещо, което е въображаемо, няма определена външност, нито тяло... То може да бъде оприличено на кръг, създаден чрез много бързо въртене около фиксирана точка. Той има външност, но няма тяло...

От друга страна, философите, съставящи група от лунатици, всъщност говорят за нещо друго. Това, което те имат предвид, е, че светът е плод на въображението и първият е формиран от второто. Между двете има огромна разлика.50

Както е споменал и Имам Раббани, древногръцките софисти казвали: “Материята е възприятие, което ние сами сме създали”. Този възглед има недостатък от логическа и научна гледна точка и се отклонява от истинската религия. Както бе подчертано в самото начало, истината е, че материята е възприятие, което е създадено от Бог.

	It is possible to create a feeling of fullness with artificial signals from outside the human brain. These can make someone feel full, even if he has not eaten anything.

Огромна грешка е да се бърка това погрешно виждане на тези философи с даденото от Ислямските учени обяснение, че “материята е създадено от Господ възприятие”.

Възражение: "Ако всичко е една илюзия, то как бихме обяснили някои от Божиите качества?".

Отговор: Някои вярващи смятат, че когато приемем истинската природа на материята, то върху голяма част от Божиите названия пада една завеса и ако материята е просто една илюзия, то проявлението на една част от тези названия не може да бъде обяснено. Това отново е грешка, която произлиза от повърхностното разсъждаване и неспособността за разбиране на същността на въпроса.

Преди всичко трябва да кажем, че нито една сила или идея не може да забули Божиите названия. Нито един научен факт не може да попречи на проявлението на тези названия. Бог е този, който създава тези факти. Бог не е ограничен от нещата и законите, които Той самият е сътворил. Поради тази причина нито една сила или разум на този свят не може да унищожи нито едно от тези проявления. Дори мисълта за едно такова нещо означава липса на разбиране на безпределната Божия сила.

Нещо повече, фактът, че материята не е нищо друго освен едно възприятие, формирано в мозъка ни, е важно доказателство за противоположното на твърденията на тези хора, а именно за това, че проявленията на Божиите названия се случват във всеки един момент и навсякъде. Това е така, защото точно като един филм този образ, който се формира на ниво възприятия, не може да се появи от само себе си, а трябва да съществува нещо, което да ни го показва, и това означава, че има Творец, който го създава.

	The rising and setting of the sun are images that form in peoples' brains. A person watches the sunset in his mind, and it is his soul that takes pleasure in it.	God possesses the power to create effects without any causes. One proof of this is the way one can feel the heat of the Sun in a dream, even though the Sun is not actually there.

Фактът, че този образ е постоянен и устойчив, е ясно доказателство за това, че нашият Създател продължава Своята дейност на сътворение по всяко време. Всъщност в един айят се казва, че земята и небето (с други думи Вселената) не са неподвижни и неизменчиви, че те съществуват единствено благодарение на целомъдрието на Божието сътворение и че те ще престанат да съществуват, когато сътворението спре:

Аллах държи небесата и земята да не се разрушат, а ако се рушат, никой не може да ги държи освен Него. Той е Всеблаг, Опрощаващ. (Сура Фатир, 41)

В 27 сура, 64 айят на Корана Бог разкрива, че Той "начева творението, после го повтаря". В един друг айят Той отправя вниманието ни към факта, че хората биват сътворявани във всеки един момент:

Нима съдружават с Него такива, които нищо не творят, а самите те са сътворени (постоянно)? (Сура Араф, 191)

С други думи, причината за постоянната и непрекъсната същност на образите, които виждаме, не е това, че те имат постоянно и материално

наличие, а това, че Господ ги сътворява във всеки един момент. Следователно проявлението на непрекъснатото Божие сътворение може да бъде видяно във всеки един момент, във всяко едно нещо, което човек вижда и усеща.

Като резултат, тази истина дори прави проявлението на Божиите качества във Вселената още по-ясно. Например някой, който знае, че когато влезе в градината, всички плодове, цветя и дървета са само образи, които му биват представени в собствения му мозък, ще си спомни за Господ, Даряващия (aл-Рaззак), който го дарява с безброй много блага и прелести и който му показва тези образи. Един човек с богата къща, който знае за истинската природа на цялото обзавеждане, антики, злато и сребро в нея, с други думи, който осъзнава, че всички те са образи в неговия мозък, никога не би се хвалил с богатството си. И точно както Пророка Соломон, той ще прославя Великодушния (aл-Вaххаб) Бог, който му е разкрил красотата на тези богатства и го е направил заможен с тях. Или пък човек, който разказва на друг за съществуването и единствеността на Бог, това, че Той е единственото безусловно същество, както и за съществуването на рая и ада, когато човекът насреща повярва в него, той вижда проявлението на Божието название Напътващ (aл-Хaди).

	God shows the images He creates as linked to particular causes and effects. When an apple drops off a tree, for instance, it always falls to earth, it never goes upwards or remains suspended in the air. The study of these effects and laws that God has created form the fields of study in science. As a result, the fact that the whole universe is a totality of perceptions does not invalidate or do away with the need for scientific research.

Тук трябва да припомним, че е напълно научен фактът, че всеки вижда образите, чува съпровождащите ги звуци и усеща техните физически качества в мозъка си. Ние никога не бихме могли да знаем посредством нашите възприятия какво има извън нашия мозък и дали предметите имат някакви действителни съответствия там. Ние можем да бъдем сигурни обаче, че съществува една сила, благодарение на която виждаме тези образи и чуваме тези звуци и която ги създава така, че да са обвързани с причинно-следствена връзка. Тази сила е Бог. Ако той не е създал тези образи за нас, то на този свят не би имало живот. По този начин Божието сътворение и проявлението на Неговите качества продължава във всеки един момент. Например Бог продължава да създава за читателя образите на тази книга и думите в него, както и цветовете на картините, които той съдържа.

Това ни показва Божието качество на Творец (aл-Kхaлик) и могъществото на Неговото сътворение. И в този момент Бог показва на билиони хора по земята билиони независими едни от други образи. Всеки един от тези образи бива сътворен без прекъсване, в една съвършена хармония и до най-малката подробност. Образите биват показвани на всеки един индивид, без да бъде пропуснат ни най-малък детайл. Размишляването върху това чудо ще разкрие пред хората безпределното могъщество на Бог и това, че Той е единственият Владетел на всички светове.

Когато Имам Раббани казва, че материята е сътворена на ниво възприятия, той обяснява, че Божиите названия също биват проявени на ниво възприятие:

… Телата на тези същества, които Той е сътворил, за да отрази тези свои качества, са създадени от небитието.... Той е сътворил всичко в една среда на сетива и усещания... Съществуването на Вселената е в една среда на сетива и илюзии и тя не е материална... В действителност отвън няма нищо друго освен Величественото Същество (което е Аллах)... 51

Невъзможно е за човек, който е разбрал тази истина, да се възгордява със своя успех, богатство, имущество или титли. Тъй като във всеки един момент, навсякъде той знае, че там има проявление на Божиите названия и че вижда една представена му от Бог картина, той никога не може да забрави колко безпомощен и нуждаещ се е в лицето на Бог.

Той вярва в истината, която Бог е съобщил в долуцитирания айят, като в "Хaкк-aл якин" (една безусловна истина):

О, хора, вие сте нуждаещите се от Аллах, а Аллах е Пребогатият, Всеславният. (Сура Фатир, 15

Възражение: "Това е една стара философия, която някога е била изложена от идеалистите".

Отговор: Тъй като някои кръгове изпитват голямо неудобство от обясняването на истината относно материята, те се опитват да поставят наравно истината за това, че материята е илюзия, която възприемаме в мозъка си, с някои ранни философии. Развитието на науката обаче разкрива, че това е един научен факт, а не просто една философска спекулация. Следователно усилията на тези хора са напразни.

Освен това фактът, че други мислители, от други времена са подкрепяли дадена идея, нито я отрича, нито пък я прави безстойностна. Фактът, че материята е възприятие, е бил осъзнат и обявен както от хората от по-ранните векове, така и от тези, които живеят днес.

	Someone looking at a seal sees it in his brain. He also studies the features of that creature in his brain. What he learns shows him the flawlessness of God's creation, and the superiority of His wisdom.	We can never know whether two people who look at red tulips see exactly the same tones of red.

Нещо повече, недействителността на представите на идеалистите от миналото не е била доказана от появилите се по-късно материалисти. И следователно твърдението: "Тази идея е била представяна в миналото" не доказва нищо.

Представата, че възприемаме света в мозъка си, не е философска спекулация

Истинските факти за материята не са нещо, което е открито за първи път, въпреки че е вярно, че в миналото те са били дискутирани единствено под формата на философски спекулации. Днес обаче тези факти са научно доказани.

	We can never know whether the color we refer to as green appears the same to anyone else. For instance, the picture on this page could be seen differently in two different brains. One could be seeing green, while the other sees blue, even though he still calls it green. This can never be known.

Множество мислители, религиозни учени и научни експерти от цялата история са поставяли на разглеждане този въпрос и са обяснявали, че материята наистина е съвкупност от възприятия. Например древногръцките философи като Питагор, елейската школа и Платон - със своята алегория за пещерата - са гледали на въпроса от тази гледна точка. Достигналите до нас документи показват, че религии като Зороастризъм, Будизъм, Таоизъм, Юдаизъм и Християнството са разисквали материята. Видни Ислямски учени като Имам Раббани, Мухиддин Ибн ал-‘Араби и Мевляна също така са дискутирали същността на материята. Трябва обаче да бъде отделено по-голямо внимание на представите по темата на ирландския духовник и философ Бъркли. Бъркли казва, че материята изцяло представлява възприятия. Той бива изправен срещу жестоките нападки на материалистите по онова време, които вярвали, че материята притежава физическо наличие и които се опитвали да го накарат да замълчи, като го обиждали и очерняли. Един от тези материалисти бил Бъртранд Ръсел. Въпреки че Ръсел е един от мислителите, в който материалистите имали най-голяма вяра, и въпреки че бил виждан като най-големия поддръжник на материалистическите възгледи, той не бил в състояние да отрече казаното от Бъркли. В своята книга "Проблемите на философията" той описва ситуацията със следните думи:

…На Бъркли принадлежи заслугата за разкриването на това, че съществуването на материята може да бъде отречено без каквато и да била абсурдност, и че ако съществуват неща, независими от нас, те не могат да бъдат преките предмети на нашите сетива. 52

Поради липсата на научни доказателства по онова време обаче нито Бъркли, нито останалите мислители са били в състояние да подкрепят своите възгледи с емпирични доказателства. Като резултат от това е било невъзможно материята да бъде напълно разбрана или широко разисквана, и то особено под натиска на тези, които защитавали противоположния възглед. Една част от тези, които открили тази истина, пък извършили погрешни преценки и въпреки че силно се били доближили до истината, те били неспособни да направят правилното заключение. Определени кръгове, които имали скрити намерения, пък се опитвали да издърпат тази истина в една напълно неправилна посока.

Същността на материята е научен факт

През наше време обаче "възприемането на материята в мозъка" вече не е въпрос на философска спекулация, а се е превърнал в подкрепен с научни доказателства факт. Напредъкът в света на науката разкри начина на функциониране на сетивните органи на човека. Както видяхме и в началото на тази книга, това функциониране е еднакво при всички сетивни органи. Идващите от външния свят сигнали до нашите сетивни органи биват превърнати в електрически сигнали от нашите клетки и посредством нашите нерви те биват препратени към сетивните центрове в мозъка ни. Ето така човек вижда, чува, помирисва, вкусва или докосва света в миниатюрните сетивни центрове в мозъка си.

	Someone walking in the country with his friends is actually doing so with friends in his mind, and smelling the fresh air in his mind. Three people looking at flowers in the countryside form three different images of them. This cannot be shown as proof that they see the originals of those flowers that exist outside their minds.	A Stadium Full of Fans Each Watching a Different Match in Their Brains Someone who enters a stadium to watch a match thinks that he is watching the same game as everyone else, but he is completely wrong. That is because a different pitch, players, fans and everything else form a different image in the brain of everyone there. However, all the thousands of people there think that there is only one match, and that everybody is watching it. Even those watching at home think they are seeing the same game. However the same number of images form as there are spectators, and nobody can distinguish between his own image and the reality. Neither the fans in the stadium, nor those sitting in front of their screens at home can see the true image. That is because nobody can step outside the screen in his brain and make direct contact with what is outside it. All that these people can see is the information that reaches the screens in their brains. What sees it all is the soul. It is the Lord of the Heavens and the Earth, God, Who creates the soul, and the images which so resemble the reality for every human being individually.

Днес тези научи факти са напълно ясни и могат да бъдат открити във всяка книга по психология или гимназиалните учебници по биология. Начинът, по който образите и усещанията се формират в мозъка, днес бива преподаван подробно в медицинските училища. С увеличаването на нашите знания науки като физика, квантова физика, психология, неврология, биология и медицина са изяснили реалните детайли на процеса.

Така например физикът теоретик д-р Фред Елън Волф, който предизвика интерес със своите трудове и е автор на осем книги, всяка една от които е наградена, обяснява на хората, че научният напредък и особено резултатите, получени от квантовата физика, показват, че визуалният свят в действителност е една илюзия, така:

…съществува нещо отвъд целия материализъм, отвъд физическия свят, извън който цялата реалност, всичко съществуващо има обективен израз. Това ще затрудни традиционния дуализъм - и аз изказвам този мой възглед не като мистик, а като квантов физик. Мисля, че нашето най-съвременно разбиране за физическия свят предполага, че там може да има един неописуем свят, един мистичен свят, един "въображаем" свят. Както [немския физик и създател на квантовата механика] Вернер Хeизенберг твърди, когато към физиката бъде прибавена представата за съвестта, то наблюдателят е този, който формира процеса на гледане… Аз виждам действителността по различен начин. За мен действителността е по-скоро нещо като сън - Аз виждам една действителност насън. Аз си представям един мечтател или един величествен дух, част от който сме всички ние… И си мисля, че използвайки този модел, ние можем да достигнем до един истински научен прогрес, вместо да се опитваме да разложим всичко до най-простото.53

Този учен, който е забелязал и разбрал в светлината на научните открития факта, че материалният свят е просто една "илюзия", е само един от многото такива учени. Тези, които отричат тази очевидна научна истина, правят това поради идеологически причини, а не поради научни. Тези учени не желаят да приемат този факт, защото знаят, че ако направят това, то това напълно би унищожило материализма, към който те толкова упорито са привързани. Всъщност д-р Волф изяснява това, че тази реалност ще отхвърли материализма.

Като имаме предвид научните резултати, получени през 21-ви век, истината за възприемането на външния свят в мозъка въобще не изглежда като философска спекулация. Защото тя не е философска спекулация, а е научен факт, който научните открития ясно доказват. Това е един факт, в рамките на който всеки живее и който никой не е в състояние да отрече. Всеки човек, вярващ или не, безусловно знае тази истина и дори да го отрича, това е без значение.

Възражение: "Въпросът относно истината за материята едно и също ли е с представата за единно тяло (Вахдет-и Вуджут)?"

Отговор: Истина е, че представата за единно тяло е нещо, което множество Ислямски учени от миналото са дискутирали, когато са имали предвид някои от въпросите, споменати в тази книга. Това, което ние разкриваме тук, обаче не е точно същото като представата за единно тяло.

Из цялата човешка история множество учени и мислители са давали обяснение на тази истина. Някои от тях обаче са били заблудени от една погрешна представа и са гледали на сътворените от Бог неща като на напълно несъществуващи. Казвайки, че материята е илюзия, формирана в нашия мозък, това обаче не означава, че "нито едно от нещата, които виждаме, не съществува". Това е така, защото всичко, което виждаме, планините, полята, цветята, хората, моретата, с една дума всичко, чието съществуване Бог ни е описал в Корана, е било сътворено и съществува.

Всяко едно от тях обаче съществува под формата на образ.

	God will Create Heaven as a Source of Unending Pleasure

Всичко, сътворено от Бог, съществува независимо от това дали ние го виждаме или не. Така или иначе, както видяхме, то ще продължава да съществува в Божията памет от момента на неговото сътворяване до момента на неговата смърт. (За повече информация вижте в книгата "Вечността вече е започнала" на Харун Яхя).

В резултат на това фактът, че материята е илюзия, формирана в нашия мозък, не означава, че тя не съществува. Но този факт ни казва нещо относно истинската природа на материята, а именно, че тя е възприятие.

Възражение: "Как човек би обичал нещо, което знае, че е илюзия? Ако приемем, че всичко е една илюзия, формирана в мозъка ни, то тогава как бихме могли да обичаме нашите майки, бащи, приятели или пророците?".

Отговор: Човек, който задава този въпрос, не знае или не е успял да разбере, че той също е една илюзия. Той приема себе си за безусловно съществуващ, докато смята своите приятели и семейство за образи. Подобно на близките му обаче той също е една илюзия. Тялото, което вижда и докосва, подобно на тези на хората, които обича, е просто един образ, формиран в мозъка му.

Нещо повече, фактът, че приятелите и семейството на тези хора са също образи в техните мозъци, не е пречка да бъде изпитвана обич към тях. Ако някой обича своето семейство и приятели поради тяхната телесна или материална същност, то в такъв случай тази любов е фалшива. Истинската любов се състои от обич към някого поради Божиите качества, проявени в него. Така например, въпреки че никога не сме виждали пророка Мохамед, ние изпитваме огромна обич и привързаност към него, защото знаем, че голяма част от Божиите названия като Защитника (Aл-Уали), Върховния Владетел (Aл-Maлик), Великодушния (Aл-Kaрим), Надеждния (Aл-Уaкил), Напътващия (Aл-Хaди), са проявени в него. Единственият източник на тази любов, която изпитваме към пророка Мохамед, обаче е любовта и привързаността, която изпитваме към неговия истински Владетел - Бог.

Вярващите обичат хората и всичко останало поради тяхната любов към Бог и тъй като всички тези неща са Негово проявление. Така например един вярващ проявява обич към малкото на една антилопа, защото Божието състрадание и любов са проявени в него, защото пораждащите обич качества, които Бог е сътворил в животното, му доставят удоволствие и неговият външен вид вселява чувството на състрадание към него. Той не изпитва обич към самото животно или към което и да било друго същество като към нещо самостоятелно.

Един вярващ никога не изпитва независима обич или привързаност към някой. Източникът на цялата обич е обичта към Бог. Един айят от Корана гласи: "... нямате освен Аллах нито покровител, нито избавител" и подчертава това, че човек няма други приятели освен Бог. (Сура Бакара,107) В един друг айят е зададен въпросът: "Нима Аллах не е достатъчен за Своя раб?". (Сура Зумар, 36) Ситуацията е следната, тези, които обичаме, не могат да бъдат наши приятели и помощници, независими от Бог. Поради тази причина фактът, че цялото ни семейство и всички наши приятели са образи в мозъка ни, просто подсилва тази истина. Когато обичаме майка си, ние всъщност изпитваме обич към Божиите качества, които се проявяват в нея - Милостивост (Aр-Рахим), Състрадателност (aл-Рауф) и Покровителство (aл-Асим). Подобно, когато изпитваме обич към вярващ наш брат, ние в действителност обичаме приятния морал, който Бог разкрива в него. Тъй като се надяваме неговият характер и нрави да се харесат на Бог, то те се харесват и на нас. Тъй като виждаме, че той обича и се бои от Господа, ние също изпитваме наслада от тази праведна картина, която Бог е сътворил. Поради тази причина, когато обичаме някого, без значение дали той притежава отделна физическа наличност или не, ние всъщност обичаме Бог и обичта и привързаността, която изпитваме към този образ, в действителност представляват една обич и привързаност към техния истински източник - Бог.

Тези хора, които обичат останалите независимо от Бог, като че съществуват самостоятелно, независимо от Него, допускат огромна грешка. Според Корана любовта и предаността трябва единствено да бъдат изпитвани към Бог, а останалите неща биват обичани поради Неговото проявление в тях. Бог е казал следното за тези, които изпитват любов към хората и се обръщат към тях като към самостоятелно съществуващи:

А някои от хората приемат за богове други вместо Аллах, обичат ги, както Аллах трябва да се обича. А които вярват, най-силно обичат Аллах. И ако угнетителите можеха да съзрат, когато видят мъчението, че цялата сила е на Аллах и че Аллах е суров в мъчението... (Сура Бакара, 165)

Както е казано в айята, да се приписва на хората или предметите сила отвъд Божието наличие означава да бъдат смятани за равни на Бог. Нищо, което съществува, обаче няма силата да направи нещо, да извърши някакво действие отделно от Бог. В множество айяти от Корана хората са предупредени за това да не приписват сила на нищо друго освен на Бог:

Онези които зовете вместо Аллах, са раби, подобни на вас. Призовете ги, нека ви откликнат, ако говорите истината! Нима те имат крака, с които ходят, или ръце, с които хващат, или очи, с които виждат, или уши, с които чуват? Кажи: “Призовете вашите съдружници, после ме надхитряйте и не ме изчаквайте! Моят покровител е Аллах, Който низпосла Книгата. Той покровителства праведниците. Онези, които зовете вместо Него, не могат да ви помогнат, нито на себе си помагат.” И ако ги зовеш към правия път, не чуват. И ги виждаш да те гледат, ала не съзират. (Сура Араф, 194-198)

Както става ясно от горецитираните айяти, никой освен Бог не може да помогне на някой друг. Дори родителите, децата или приятелите на човек, чието съществуване той приема за дадено през целия си живот, в действителност не могат да направят нищо, за да му помогнат. Помощта от приятелите или семейството е възможна единствено с Божието позволение. Не е възможно човек да помогне дори сам на себе си без Божията воля. Дори не е възможно човек да върви, вижда или усеща, с една дума, да просъществува, ако липсва Божията воля.

	Those who Refuse the Truth will Continue to Argue in The Pains of Hell

Нещо повече, ние не трябва да забравяме, че нещата и хората, за чието външно съществуване не можем да имаме ни най-малка представа, но за които някои хора твърдят, че имат физическо наличие във външния свят, в отвъдното ще бъдат отдалечени от тези, които правят тези предположения. И както е разкрито в Корана, всеки ще бъде извикан да дава равносметка сам самичък. С други думи, така както всеки в действителност е сам с Господ в този свят, то по същия начин сам самичък ще бъде извикан след смъртта му, за да даде равносметка за извършените дела. Бог съобщава това в един айят така:

Идвате при Нас поединично, както ви сътворихме първия път, и оставяте зад гърбовете си онова, което Ние ви дарихме. И не виждаме с вас вашите застъпници, за които твърдяхте, че са съдружници [на Аллах]. Вече е прекъсната връзката помежду ви и се изгуби от вас онова, за което твърдяхте. (Сура Анам, 94)

Когато погледне към приятел, например всеки вижда образа на един приятел, който Бог е сътворил в неговия мозък. Ако нервите в неговия мозък бъдат прекъснати, образът на неговия приятел ще изчезне. Единствено Бог е този, който е Жив и Вечен. В такъв случай как тогава някой би могъл да се привърже към нещо, с чийто първоизточник никога не би могъл да осъществи контакт и което съществува единствено в мозъка му? Не трябва да се забравя, че Бог е единственият, към когото човек трябва да изпитва любов и на който трябва да се подчини.

Възражение: "Човек иска хората, които обича, също да бъдат толкова реални и постоянни, колкото е и той."

Отговор: Някои от тези, които възразяват по въпроса, казват: "Човек иска приятелите му да бъдат също толкова реални и постоянни, колкото е и той. Как би могло да бъде по-различно?".

Изказвания като това показват, че тези хора нe са разбрали това, което сме обяснили относно истинската същност на материята, или пък не са размислили достатъчно задълбочено върху нея. Хората, които правят твърдения като това, не са " реални и постоянни", каквито смятат, че са, именно поради тази причина те не могат да очакват обичаните от тях хора да бъдат реални и постоянни. Когато човек помисли по въпроса, той ще осъзнае, че неговото собствено тяло е само образ, който Бог показва на душата му.

Когато някои хора усещат телата си, усещат болка, когато си порежат пръста, или задоволяват някои от физическите нужди на тялото си, това би им дало усещането, че тялото им има истинско физическо наличие. Тялото на човек обаче е просто едно възприятие, точно като всичко останало и никой никога не би могъл да знае дали неговото тяло има физическо съответствие отвъд неговото възприемане. Така например болката, която човек изпитва, когато си пореже пръста, също е възприятие. Такова е и усещането на ситост, което човек изпитва, след като се нахрани. Изкуствени сигнали вън от човешкото тяло също могат да създадат такива усещания. Никой обаче не може никога да бъде сигурен във физическото наличие на собственото си тяло. Душата, с която Бог е дарил човека, е тази, която усеща болката или разбира думите, написани на тази страница, поради тази причина самият индивид също е Божие проявление. Тези хора не са реални и постоянни, каквито вярват, че са.

Възражение: "Да направя заключението, че Вселената е съвкупност от възприятия, означава изоставяне на изучаването на това как Вселената функционира, или с други думи, изоставяне на науката."

Отговор: Това е възражение, което се отправя предимно от материалистите и има за цел да покаже настоящия въпрос като противен на науката, като унищожаващ науката. Това обаче очевидно е грешно и необосновано.

Бог ни представя образите, които виждаме в себе си, като свързани чрез една мрежа от причинно-следствени връзки, всички обединени посредством определен закон. Например образите за ден и нощ, които се формират в мозъка ни. Ние възприемаме деня и нощта, като че са свързани със Слънцето и движението на Земята. Когато образът на Слънцето в мозъка ни е изгрял напълно, то ние знаем, че е обедно време, а когато то започва да залязва, ние разбираме, че настъпва нощта. Когато създава възприятията, принадлежащи на Вселената, Бог ги сътворява заедно с тяхната причинно-следствена връзка. Ние никога не сме ставали свидетели на настъпването на ден, след като Слънцето е залязло. Ето така науката представлява наблюдаването и изучаването на тази причинно-следствена връзка, която Бог е сътворил в мозъка ни.

Нека разгледаме един друг пример: В илюзията в нашия мозък, когато изпуснем една химикалка, тя пада на земята. В резултат на проучвания върху причинно-следствената връзка, която обуславя явленията от този вид, ние откриваме "закона за гравитацията". Бог представя образите, които показва на душата ни, все едно, че са свързани с определена причина и закономерност. Едно от основанията за създаването на тези причини и закономерности е това, че животът е сътворен за изпитание. Науката се е зародила като резултат от проучванията на последователността, в рамките на които тези закономерности и съвкупност от възприятия, наречени "Вселена", функционират. Ето защо е изключително важно да изучаваме науката, законите, които изглежда, че обуславят необикновените образи, които Бог е сътворил.

В заключение, не съществува обоснованост за твърденията на материалистите, че приемането на факта, че материята е възприятие, означава отричане на науката. Точно обратно, тези, които истински приемат този факт, гледат на науката като на важен начин за разбиране на тази съвкупност от образи и скритата в тях тайнственост.

Съществува огромна разлика между това схващане на науката и това на материалистите. Природните закони, които сме открили, наблюдавайки цялото количество от въпросните образи, са законите на Бог, който е сътворил същата тази целокупност. Представата за науката на материалистите, които смятат, че материята има реална наличност, че природните закони произлизат от самата материя и че тези закони са тези, които в действителност са ги сътворили, се проваля в светлината на истината.

Не трябва да забравяме, че Бог притежава силата да създава всички тези възприятия, без да му е необходима някаква причина или закономерност. Например Бог може да създаде роза, без да му е необходимо семе, или дъжд, без да се нуждае от облаци, или сянка, ден или нощ без Слънце. Бог разкрива този факт в един от айятите на Корана така:

Не виждаш ли как твоят Господ разпростира сянката? А ако пожелаеше, Той би я сторил неподвижна. После сторваме слънцето неин водител. После малко по малко я скъсяваме. Той е, Който стори за вас нощта да е одеяние, и съня да е за отдих, и стори деня да е за препитание. (Сура Фуркан, 45-47)

Както видяхме от този айят, Бог е разкрил, че първо е сътворил сянката, а след това Слънцето като нейна причина. Сънищата са пример, който би ни помогнал да разберем това сътворение по-добре. Въпреки че нашите сънища нямат материални съответствия, ние все пак усещаме светлината и топлината на Слънцето. Oт тази гледна точка сънищата са знак за това, че възприемането на Слънцето може да бъде създадено в мозъка ни, без то в действителност да съществува.

В сътвореното от Бог място за изпитание обаче Той е сътворил и причината за всяко едно нещо. Денят е причинен от Слънцето, а дъждът от облаците. Всичко това са образи, които Бог е сътворил самостоятелно в мозъка ни. Създавайки причината преди последицата, Бог ни дава възможността да си мислим, че всичко функционира в рамките на определени закони, и по този начин ни позволява да извършваме научни проучвания.

Възражение: "Няма ли противоречие в това от една страна да описваме Бог посредством доказателствата от природата, а от друга - да казваме, че физическият свят, който е представян като доказателство за Неговото наличие, не съществува?".

Отговор: Някои хора, които не са разбрали напълно същността на въпроса, предполагат, че твърдението: "Физическият свят се състои от съвкупност от възприятия" означава: "Нищо не съществува". Да кажем обаче, че материята е целокупност от възприятия или образи, които ние възприемаме в мозъка си, не е същото като това да кажем, че материята не съществува. Има физическа вселена, но тя съществува единствено като целокупност от възприятия. Точно както в сънищата ни, тя съществува единствено на ниво възприятия.

Наличието на материята на ниво възприятия е много ясно доказателство за съществуването на Бог. Това е така, защото нищо, което съществува на ниво възприятия (точно както образите), не може да създаде себе си, а това от своя страна показва, че трябва да съществува Творец, който го е създал. Ето така фактът, че физическата вселена е само един образ, е ясно доказателство за съществуването и единствеността на Бог. Поради тази причина не съществува противоречие между това, че материята е образ, и това, че Божието наличие се проявява в съществуващите неща. Напълно противоположно, едното е логическо следствие от другото.

Бог е сътворил всичко, което съществува. Той обаче го е сътворил под формата на образи. Проучването и изучаването на свойствата на тези образи - предмети разкрива доказателствата за превъзходството на Божието сътворение, Неговото изкуство и безпределна мъдрост. Следователно, не съществува противоречие между това да казваме, че материята е съвкупност от възприятия, и изучаването на свойствата на тези възприятия, при което виждаме Божието величие и сила.

Също така трябва да отбележим, че има хора, които смятат, че Бог съществува само дотолкова, доколкото има същества, които мислят за Него (Пречист е Бог!), и в резултат на тази своя огромна заблуда излагат някои възражения. Ако Бог пожелае обаче, може да премахне всички образи, които е сътворил, и да унищожи всичко, което съществува, но Той все още ще продължава да съществува. Това е така, защото Той не е ограничен във времето и пространството. Няколко айята от Корана обръщат внимание на факта, че Бог може да унищожи каквото пожелае, по всяко време, когато пожелае:

Ако пожелае, Той ще ви заличи, о, хора, и други ще доведе. Аллах има сила за това. (Сура Ниса, 133)

О, хора, вие сте нуждаещите се от Аллах, а Аллах е Пребогатият, Всеславният. Ако пожелае, Той ще ви погуби и ще ви замени с ново творение. Това за Аллах не е трудно. (Сура Фатир, 15-17)

Много важен е фактът, че дори Бог да унищожи всичко съществуващо, това, което е от значение, е Неговото съществуване. Бог е съществувал преди създаването на което и да било нещо и ще продължава да съществува, дори и всичко останало да изчезне. Това е разкрито в следния айят:
Всичко тук погива. Но пребъдва Ликът на твоя Господ, Владетеля на величието и почитта. (Сура Рахман, 26-27)

Възражение: "Ако приемем тези обяснения, то понятията забранено и разрешено ще изчезнат".

Отговор: Това е едно напълно нереално твърдение. Фактът, че физическият свят се състои от нашите възприятия, не премахва тайната на изпитанието. Независимо от това дали материята съществува като възприятие или извън нашия мозък, това, което Бог е забранил, е забранено, а това, което е разрешил, е позволено. Например Бог е забранил яденето на свинско месо. Казвайки "свинското месо е само един образ в мозъка ми", и след това да отидеш да ядеш от него очевидно е голямо лицемерие и неразумно. Подобно, да кажем: "Тези хора са само образи в мозъка ми, следователно няма значение, ако ги излъжа", не е нещо, което някой, който се страхува от Бог и е разбрал обсъжданото тук, би могъл някога да направи. Това важи за всички ограничения, закони и забрани, наложени от Господа. Така например фактът, който обсъждаме тук, не е причина за отменяне на задължението за даване на милостиня. Фактът, че милостинята, която даваме, съществува в мозъка на хората, на които я даваме, не означава, че не трябва да изпълняваме това наше задължение. Бог е сътворил целия свят като съвкупност от възприятия, в рамките на тези възприятия обаче ние все пак сме задължени да съблюдаваме това, което ни е разкрито в Корана.

В миналото някои кръгове, изкривявайки тази истина, се опитвали да премахнат понятията като разрешено и забранено. Но те така или иначе притежавали една система от изкривени вярвания и може би са искали да използват тази истина в собствен интерес. Трябва да се разбере обаче, че заключението, до което те достигат, не е вярно.

В заключение, всеки, който искрено обмисли ситуацията, ще види ясно, че за целта на изпитанието, на което Бог ни подлага, не е необходимо да съществува материя. Бог е създал това изпитание в рамките на един свят от образи. Не съществува основание да предполагаме, че трябва да съществува материя, за да може човек да се моли или да прави разлика между това какво е забранено и какво разрешено. Нещо повече, важното нещо е душата. Душата е тази, която ще бъде наказвана или възнаградена с блага в отвъдното. Поради тази причина фактът, че материята е възприятие в нашия мозък, не ни пречи да правим това, което е разрешено, и да отбягваме забраненото, или пък да изпълняваме религиозните си задължения.

Именно тук трябва да кажем, че тези, които твърдят, че не носят отговорност за образите, когато бъдат изпратени в ада, ще казват: "Ние си мислехме, че не носим отговорност, ето затова сме тук". Тези хора, въпреки че ще разберат, че адът е образ, така както е и земята, ще се измъчват в страдания завинаги.

Възражение: "Когато погледне към едно дърво, всеки казва, че листата му са зелени. След като всеки описва това дърво по един и същи начин, това означава, че то не съществува само в моя мозък".

Отговор: Това, на което хората около нас казват зелено, ние също казваме зелено. Но дали цветът, който те наричат зелен, е същият като този, който ние виждаме в мозъка си, или те наричат зелен този цвят, който ние виждаме като син? Няма начин как да разберем това. Както вече видяхме, извън нашия мозък не съществуват цветове. Отвън има само светлинни вълни с различна дължина и нашият мозък е този, който ги превръща в цветове. Ето така се формират цветовете в нас и никой друг не може да види цветовете, които ние виждаме в мозъка си.

Това е въпрос, който е бил обсъждан от множество философи и учени, като вторите се съгласяват, че "Ние никога не можем да кажем дали някой друг вижда розата, която ние виждаме като червена по същия начин, както и ние, или дали това, което ние виждаме като синьо, той не смята за червено." Това се отнася за всички възприятия, не само за цветовете. Така например Даниел Денет изразява своите мисли и интерес към този въпрос:

Лок разглежда това в своето "Есе за човешкото разбиране" (1690) и много от моите студенти ми разказаха, че когато били деца, им хрумнала същата идея и били пленени от нея. Идеята изглежда кристално ясна и надеждна:

"Съществуват начини, по които нещата ми изглеждат и ми звучат, и ми ухаят и т.н. Това е толкова очевидно. Интересно ми е обаче дали нещата, които ми изглеждат по даден начин на мен, изглеждат по същия начин и на другите хора."

Философите са изложили множество различни варианти по този въпрос, но класическият вариант е междуличностният: Как бих могъл да знам дали ти и аз виждаме един определен цвят по един и същи начин, когато гледаме към нещо? Тъй като и двамата сме научили имената на цветовете, като са ни били показвани оцветени предмети, то нашето словесно поведение ще съвпада, въпреки че ние виждаме напълно различни индивидуални цветове, така например нещата, които на мен ми се струват като червени, на теб ти изглеждат зелени.54

Дрю Уестърн, професор по психология в Харвардския университет, казва, че от научна гледна точка ние никога не бихме могли да знаем дали някой друг възприема една роза по начина, по който ние я възприемаме:

Ако възприятието е един градивен, конструктивен процес, то до каква степен хората възприемат света по един и същи начин? Дали начинът, по който червеното изглежда за един човек, е същият като това, което изглежда за друг? Ако един човек обича чесън, а друг го мрази, то дали и двата вкуса на обич и омраза са едни и същи, или дали чесънът има различен вкус за всеки един от двамата? Конструктивната природа на възприятието поражда един еднакво любопитен въпрос за това дали или в каква степен хората виждат света такъв, какъвто е в действителност. Платон твърди, че това, което ние възприемаме, са само сенки по стената на една пещера, хвърлени от движението на невидима реалност в бледа светлина. Какво означава това да кажем, че една чаша с кафе е гореща? И наистина тревата зелена ли е? Човек, който е далтонист и не вижда зеления цвят, чиято зрителна система не притежава способността да различи определени дължини на вълните на светлината, няма да види тревата като зелена. Тогава зеленият цвят, който е признак на предмета (тревата), ли е този, който възприема, или е някакъв вид взаимодействие между наблюдаващия и наблюдаваното? Това са философски въпроси, решаващи за усещането и възприятието. 55

Както видяхме, фактът, че даваме едни и същи определения или наричаме цветовете с едни и същи названия, не означава, че ние виждаме едни и същи неща. Сравняването на възприятията на хората е напълно невъзможно, защото всеки вижда един отделен свят в мозъка си, който принадлежи само на него. Следващото възражение включва още едно друго обяснение, отнасящо се до този въпрос.

Възражение: "Аз съм в градина с двама приятели и ние тримата виждаме абсолютно едни и същи неща. Ако това, което всеки един от нас вижда в мозъка си, е едно и също, то това означава, че извън нашия мозък би трябвало да съществуват първоизточници на тези неща".

Отговор: Фактът, че вие и останалите хора виждате едни и същи неща, не е потвърждение на твърдението, че съществува физическо съответствие на това, което всички вие виждате. Това е така, защото вие виждате вашите приятели също в мозъка си. Например, когато се разхождате с приятели в градина с плодни дървета, по същия начин както ябълките, прасковите, пъстрите цветя, птичите песни, топлият полъх на вятъра, ароматът на плодовете и цветята се формират във вашия мозък, то същото се отнася и за приятелите ви и за всичко, за което си говорите. С други думи, приятелите ви се разхождат в градина, която виждате в мозъка си, а не в такава, която е във външния свят. Следователно фактът, че приятелите ви виждат същите неща, каквито и вие, не означава, че съществува физическо съответствие на това, което виждате.

Когато гледате мач на стадион, пълен с хора, фактът, че хиляди хора в един и същи момент виждат, че е отбелязан гол и реагират по едно и също време, не е доказателство за физическото съществуване на стадиона, играчите, съдиите, нито пък на хилядите хора по трибуните. Играчите, феновете, аплодисментите и всичко останало, което виждате там, се намира във вашия мозък. Играчът, който отбелязва гол и феновете, които ликуват с него, всички те са във вас. Вие се радвате за отбелязан гол в мозъка си, ръкопляскате и викате заедно с тълпата във вашия мозък. В заключение, фактът, че хората, които виждате до вас, потвърждават това, което вие виждате, не означава, че това, което виждате, има физическо съответствие във външния свят. Без значение колко на брой са хората, за които казвате, че са "точно до вас", в действителност те са във вашия мозък.

Възражение: "Тъй като възприемаме външния свят такъв, какъвто е в действителност, то в нашето поведение няма никаква аномалия. Например, когато отидем до скала, ние спираме, вместо да продължим да вървим към ръба й".

Отговор: Това възражение ни показва, че човекът, който го е направил, е сериозно объркан и не е успял да разбере обясненото до момента. Това е така, защото възражението лежи върху следните твърдения: "Там отвън съществува физически свят. Всеки обаче вижда този свят различно в своя мозък". Този човек си мисли, че е направено едно такова твърдение и продължава да му се противопоставя, смятайки, че оборва твърдението, като казва: "Там отвън съществува материална реалност и ние я виждаме такава, каквато е. Никой не я вижда по различен начин. Доказателство за това е, че когато там отвън има ръб на скала ние го виждаме по същия начин и спираме да вървим".

Фактът, който се разглежда тук обаче, доста се различава от това, което този човек е разбрал. Тук не се твърди, че "съществува външен свят, но ние виждаме този свят различно от това, което е в действителност". А тук се казва, че "ние възприемаме всичко в нашия мозък и никога не можем да осъществим директен контакт с никакъв вид оригинален, независим обект. Поради тази причина никога не бихме могли да узнаем дали тези първоизточници съществуват във външния свят или не".

Фактът, че не отиваме към ръба на скалата, не означава, че виждаме външния свят такъв, какъвто е в действителност. Когато вървим по права пътека и след това спрем, когато достигнем до ръба на скалата, то ние вървим по една пътека в мозъка си и виждаме ръба на скалата в мозъка си. Всъщност, дори и да паднем от ръба на скалата, ние въпреки всичко възприемаме, че правим това в нашия мозък. Това се случва по абсолютно същия начин, както и когато ни блъсне автобус или ни ухапе куче, както видяхме по-рано. Когато паднем от скалата, болката от нашите рани или счупени кости, които усещаме, се формира в мозъка ни.

Възражение: "Няма съмнение, че Бог ни показва тези образи, за да ни подложи на изпитание. Защо обаче Бог, творецът на всички действия, създава едно такова изпитание?".

Отговор: Разбира се, че Бог не е нужно да изпитва хората, за да види тяхното поведение, защото той е нашият Господ, който е сътворил всички събития, места и време. Бог не е ограничен във времето и пространството. Това, което за нас е минало и бъдеще, при Него вече се е случило и достигнало до своя край в рамките на един миг. Бог обаче ни позволява ние сами да изживеем тези изпитания и по този начин хората да станат свидетели на своето собствено поведение и да разберат защо са отишли в рая или ада. Човек, който знае, че Бог е неговият приятел, че той е безкрайно справедлив, милостив и любящ, ще приеме това Негово сътворение.

Бог ни показва неща, които вече са се случили при Него. Той създава у хората чувството, че те сами извършват тези действия по своя собствена воля. В рамките на тези усещания Той ни съобщава чрез Корана, че ние сме отговорни за всичко, което Той ни разкрива. Тази отговорност се състои в спазването на всички Божии заповеди. Ние можем да научим нещо отвъд представеното ни единствено ако Той пожелае. Ако Бог пожелае, Той може да ни разкрие тази тайна и мъдрост както на земята, така и в отвъдното. Или ако пожелае, в нито едно от двете места. Както е разкрито в един айят "...от Неговото знание обхващат само онова, което Той пожелае...". (Сура Бакара, 255) Независимо от това какво се случва, Бог е нашият Владетел и Закрилник. Следователно, наше задължение е да се доверим на Господа, който ни дарява с толкова много блага, и да сме му благодарни за всичко, което е сътворил.

Някои хора в миналото са схванали истината относно същността на материята, но тъй като вярата им в Бог и разбирането на Корана е било слабо, те изфабрикували изкривени становища. Някои казвали: "Всичко е илюзия, то тогава няма смисъл в богослужението". Идеи като тази са изкривени и невежи. Истина е, че всичко представлява образи, представяни ни от Бог. Но също така е и вярно, че Бог ни натоварва със задачата да следваме Корана. Това, което трябва да направим, е внимателно да следваме Неговите закони и забрани.

В Корана Бог ни разкрива, че Той ни е дал много малка информация за душата. Бог е сътворил този образ на изпитанието с определена цел:

И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовестявай търпеливите. (Сура Бакара, 155)

Наистина ще бъдете изпитани и в имотите, и в душите ви, и ще чуете много обиди от дарените с Писанието преди вас и от съдружаващите. Но акосте търпеливи и богобоязливи, това е от решаващите дела. (Сура Ал-Имран, 186)

Съществува една много голяма мъдрост в това изпитание. Едната от тях е, че ние биваме подложени на изпитание и като резултат след това биваме изпратени в рая или ада за цяла вечност. Още мъдрост би могла да се съдържа в начина, по който хората могат да свидетелстват за това какво са направили през целия си живот, и да видят защо поведението, което те са проявили, в Съдния ден ще ги изпрати в рая или ада. Но Бог знае най-добре. Ние само можем да Му се молим, за да ни разкрие от Своята мъдрост.

Възражение: "От това, което видяхме дотук, нашите възприятия ще продължат дори и след смъртта ни. Те вечни ли ще са? Раят и адът също ли са само една съвкупност от възприятия?".

Отговор: Бог е сътворил хората по такъв начин, че те могат да възприемат света единствено посредством образите, които биват представени на

душата им. С други думи, ние виждаме представените ни образи, независимо от това дали там отвън съществува реален физически свят или не.

След смъртта обаче Бог ще създаде човека по различен начин, но ние не бихме могли да знаем как точно.

Въпреки факта обаче, че раят и адът биват изживявани като възприятия, това ни най-малко не намалява удоволствието, което ще бъде изпитано от първото, нито пък страданието - от второто. По същия начин както човек в този свят изпитва болка, когато си изгори ръката, така той също ще усеща и реалността на това усещане и в отвъдното. Както вече споменахме, усещанията като болката също биват възприемани в мозъка. Тези усещания, които всеки изживява, обаче са създадени така, че да бъдат извънредно реалистични, точно както останалите ни усещания. Хората дори могат да припаднат от силата на болката, която изпитват. По същия начин някои образи могат да създадат изключителен комфорт на хората, независимо от това, че са създадени като възприятия в мозъка им. Например една неприятна гледка или звук, или лоша миризма биха могли да породят голям дискомфорт. Фактът, че те биват възприемани в мозъка, не променя нищо. Следователно, въпреки че адът ще бъде представен на душата под формата на възприятия, този факт не прави нищо, което да олекоти мъчението, което ще бъде изпитвано там. По същия начин, по който Бог сътворява живота на този свят да бъде толкова ясен и убедителен, че хората да приемат, че той е "категоричен факт", Той притежава силата да направи същото и с отвъдния живот. В няколко айята Бог разкрива, че мъченията в ада са напълно непоносими:

И че Моето мъчение е болезненото мъчение. (Сура Хиджр, 50)

Ще накараме Ние неверниците да вкусят сурово мъчение и ще им въздадем за лошите им деяния. Това е възмездието за враговете на Аллах ­ Огънят ­ Вечният дом за тях ­ възмездие, защото отхвърляха Нашите знамения! (Сура Фуссилат, 41: 27-28)

Същото нещо се отнася и за рая. Всичко, на което човек се наслаждава или което му доставя удоволствие, е възприятие, формирано в мозъка му.

Човек, който се радва на разговор със своя най-добър приятел например, в действителност прави това в мозъка си. Или човек, който се наслаждава на великолепната гледка на един водопад и слуша бученето на водата, всъщност вижда тази гледка и чува тези звуци в мозъка си. Няма съмнение в това. Но този факт не му пречи да се наслаждава на тези образи. Ето защо Бог разкрива в Корана, че раят представлява най-възвишеното постижение за хората и че той съдържа всичко, което би доставило удоволствие на техните души:

Ала за онези, които се боят от своя Господ, са Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно ­ прием от Аллах. А при Аллах е най-доброто за праведниците. (Сура Ал-Имран, 198)

Възрадва ги техният Господ с вест за милосърдие от Него и за благоволение, и за Градини, в които ще имат постоянно блаженство, там ще пребивават вечно и завинаги. При Аллах има огромна награда. (Сура Тауба, 21-22)

Онзи, чиито везни натежат, ще има живот в доволство. (Сура Кариа, 6-7)

Нещо повече, човек, който знае, че Бог е този, който му позволява да вижда тези прекрасни образи, ще изпитва дори още по-голямо удоволствие от този факт. Например някой, който откъсва ябълка, с нейното приятно ухание и привлекателен изглед, от едно дърво и помисли за Бог, който е създал тази миризма и външен вид специално за него, ще се наслади на този образ много повече, отколкото другите хора. Бог ще подготви различни образи на рая за всеки един вярващ и там ще му бъде предоставено всичко, за което душата на вярващия копнее. В този свят и в отвъдното единственият приятел, защитник и творец на човека е Бог. Всички пророци, апостоли, отдадени вярващи, хури (жените в рая) и останалите, които ще види заедно със себе си в рая, са същества, които формират най-яркото проявление на дружбата, любовта и близостта на Бог.

Напълно очевидно е, че Бог ни позволява да получаваме тази целокупност от възприятия по време на целия ни живот. Всеки искрен човек, който осъзнава това, не изпитва никакво съмнение в Неговата справедливост, безупречно сътворение и в това, че Той сътворява най-добре и по най-прекрасния начин. Бог също така ще създаде рая и ада като възприятия. Този факт обаче не променя обещанията, които Бог е направил в Корана.

Докато на човек бъдат предоставени най-големите удоволствия и наслади за цяла вечност в рая, ужасните страдания в ада също ще продължат вечно. Божието сътворение е безупречно и Той държи на обещанията си.

На такива ще приемем хубавите дела и ще им опростим лошите постъпки. Те са от обитателите на Рая ­ истинно обещание, което им е обещано. (Сура Ахкаф, 16)

Както става ясно от айятите, сега в този момент раят съществува при Бог. Той е сътворил рая и ада, и в момента и двете съществуват при Бог, с всеки един свой момент и форма.

Възражение: "Никога ли няма да се срещнем очи в очи с безусловните същества? Знанието, че постоянно осъществявам контакт с един свят от възприятия ме потиска".

Отговор: Единствено Бог е безусловен. Всичко останало, което виждаме, е единствено проявление на Господа. Обикновено хората смятат, че те и останалите съществуват физически и че Бог ги обхваща подобно на радиовълни. (Пречист е Бог) Истината обаче е точно обратна. С други думи, единствено Бог е този, който съществува. Ние не трябва да бъдем заблудени от факта, че не можем пряко да Го видим. На където и човек да се обърне, към който и да погледне, всичко, което той в действителност вижда, е Божие проявление.

Нещо повече, вместо да потиска човека, този факт би трябвало да доставя още по-голяма радост на този, който вярва в Бога. Това, че Бог е единственото безусловно същество, а ние сме само една илюзия, е голяма чест за един Негов раб. Един такъв факт носи радост на човека. Това увеличава страхопочитанието, което изпитваме към нашия Господ, и покорството ни към Неговата безкрайна сила.

Това също е важна информация, която по естествен път ще освободи хората от техните земни желания и това ще им помогне да се прекланят пред Бог, без да го съдружават. Това е така, защото казвайки: "Още нещо, освен Бог, би трябвало да съществува", всъщност означава съдружаване на някой друг с Него и твърдение, че съществува друга сила освен Бог. Това обаче никога не може да се случи с един истински вярващ. Един такъв човек не се бои от нищо друго освен от Бог. Когато се сдобие с някаква сила или средства, той знае, че те в действителност принадлежат на Бог.

Когато доктор открие лекарство за болестта му, той възхвалява Бог като Единствения, който лекува. Той знае, че лекарят е само средство за лечението, което Бог е породил да се случи.

Бог винаги сътворява най-хубавото и най-доброто от всичко. Този факт никога не трябва да бъде забравян. В един айят Бог разкрива следното:

Завърни се при твоя Господ доволстваща, заслужила благосклонност! (Сура Фаджр, 28)

Човек трябва винаги да бъде доволен от всяко едно сътворено от Бог събитие. По този начин може да бъде разбрано по-добре как тази дискутирана тук истина може да доближи хората до Бог. Нещо повече, когато Коранът бъде прочетен още веднъж, имайки предвид тази истина, то мъдростта на множество от айятите ще стане по-разбираема.

Истина е обаче, че човек, който не вярва в Господ, който е обсебен от земните си страсти, който не се надява на отвъдното и който защитава материалистическите възгледи, би бил ужасно смутен от тази ситуация. Напълно разочарователно и съкрушително е за този вид хора да разберат, че всичко, за което жадуват, всички хора, които смятат, че съществуват безусловно, в действителност са просто една илюзия. Когато разберат истината, те ще видят, че са прекарали целия си живот в преследване на илюзии и че са се изморили напразно. Те ще видят, че са изразходвали силите си в отричане на истината. Те много ще съжаляват поради това и дори ще бъдат унизени.

Те също така ще изпитат и едно огромно разочарование в отвъдното за това, че са смятали, че всички образи са напълно реални.

Тези са, които себе си погубиха и се скри от тях онова, което измисляха. Без съмнение в отвъдния живот те са най-губещите. (Сура Худ, 21-22)

И така, фактът, че всичко е една илюзия, че Бог е единственото безусловно същество, е източник на една огромна радост за всеки, който приема Бог за свой единствен приятел и защитник и който искрено Го обича.

Възражение: "Краят на този свят от възприятия небитието ли е? Хората могат ли да останат в това небитие?".

Отговор: Едното от нещата, които пречат на хората да мислят относно този въпрос, е това, че те се страхуват от това да останат в едно цялостно небитие. Когато размислят задълбочено върху това, те осъзнават, че това, което си мислят, че докосват, представлява едно нищо. Нищо освен Божията воля обаче не може да премахне нито една от причините, които Той е сътворил, за да ни подложи на изпитание в този свят. Тези причини ще продължават да бъдат сътворявани до момента на нашата смърт.

Ние ще продължаваме да бъдем подлагани на такива изпитания като това да усещаме твърдостта на масата, да виждаме кръвта си, когато си порежем ръката, да усещаме болка, страдание, страх и болести. Фактът, че ние живеем в един свят, състоящ се само от възприятия, няма да премахне нашата близка връзка с причини като тези. Дори когато умрем, все още няма да има небитие. Както Бог е разкрил в Корана, ние ще започнем един нов живот с други измерения и причини. Няма никаква причина за това да си мислим, че ще достигнем своя край в небитието. Тъй като Бог е сътворил човешките същества в тази среда, за да ги подложи на изпитание, Той ще продължава да ни предоставя усещания. Всъщност това е, което Той е разкрил в Корана. Когато възприятията ни в този свят бъдат прекъснати, то ще започнат възприятията на отвъдното и ние никога няма да почувстваме себе си като че сме в небитието.

Възражение: "Ще продължи ли изпитанието в този свят на човек, който е успял да разбере, че всичко е една илюзия?".

Отговор: Това е един изключително важен въпрос. Някои хора предполагат, че изпитанието ще завърши, когато тази истина бъде напълно разбрана. Това обаче е една погрешна представа. Както вече видяхме в останалите отговори, изпитанието ще продължава, докато сме живи.

Въпреки че Бог прави така, че да живеем в един свят от възприятия, Той ни представя този свят все едно, че зависи от определени причини.

Например, когато огладнеем, ние ядем нещо. Ние не казваме "Всичко е една илюзия, следователно няма значение". Ако не се храним, то ние започваме да отслабваме и най-накрая умираме. Бог може да премахне тези причини и следствия по всяко време, когато пожелае, за всеки, който пожелае, чрез каквито и средства да пожелае. Ние никога не бихме могли да знаем защо и кога Той ще направи това. Това обаче е най-съществената истина: Бог ни държи отговорни за всичко от Корана и за да можем да изпълним тези Божии заповеди, ние сме принудени да живеем в рамките на това поле от причини. Например Бог заповядва на хората да правят добро и да избягват злото. Той повелява спасяване на беззащитните жени и деца от жестокостта и страданията. В Корана Бог пита: "Защо не се сражавате заради тях?". Би било напълно грешно и непочтено да се приеме становище, което отрича тези задължения, с които Бог ни е натоварил.

Точно обратно, човек, който знае, че Бог е този, който му показва всичко, което се случва, в отговор на всеки един образ, който вижда, ще се чувства силно задължен. Противно на множеството хора, той винаги ще се стреми да подкрепя доброто и да се противопоставя на злото. Той никога няма да предаде този дълг на някой друг и никога няма да представя извинения като: "Нека някой друг да направи също нещо, аз направих всичко, което можах". Човек, който знае истинските факти относно ситуацията, ще каже: "Ако Бог ми показва този образ, то Той иска да намеря разрешение и аз съм длъжен да направя това".

В заключение, всеки трябва да направи всичко възможно, за да изпълни задълженията, с които Бог го е натоварил. Знаейки истинската природа на материята и придобивайки един възглед за света, който съответства на тази истина, човек засилва усилията, които полага, за да спечели Божието одобрение и увеличава много повече своята решителност.

Възражение: "Истина ли е, че Бог е навсякъде? Божието царство не е ли на небето?".

Отговор: Мнозинството от хората вярват в съществуването на тях самите, материята и на света, който виждат около себе си. Те си представят Бог като една илюзия, която по някакъв начин обгражда тази съществуваща материя. (Пречист е Бог!) Или тъй като не могат да видят Бог със собствените си очи, те казват: "Бог би трябвало да е някъде, където ние не можем да виждаме, в космоса или някъде далеч в небесата". Това е една огромна грешка.

Бог е навсякъде, не само в небесата. Като единственото нещо, което наистина съществува, Бог обгръща цялата вселена, всички хора и всички места. Накъдето и да се обърнете, там е Божият Лик. Според Корана е погрешно да се казва, че Божието царство е на небето, защото Той е навсякъде. Както видяхме в предходните части, в няколко айята от Корана е разкрито, че Бог е навсякъде, че е по-близко до нас от собствените ни тела и че накъдето и да се обърнем, виждаме Неговия Лик. Например в сура Бакара от Корана Бог е съобщил следното:

"... Неговият Престол вмества и небесата, и земята..." (Сура Бакара, 255)

В един друг айят пък е подчертано това, че Господ несъмнено обхваща всичко, което хората правят:

"... Наистина моят Господ обхваща делата ви." (Сура Худ, 92)

Както е разкрито в Корана, Бог не е само на небесата. Бог е навсякъде и обхваща всичко. Тази информация ни е дадена посредством Корана.

Обяснението на тайната отвъд материята ще позволи на хората да разберат тези айяти по-добре. Тези хора, които видят, че материята няма безусловно наличие, ще разберат, че Бог е навсякъде, че Той ги вижда и чува във всеки един момент, че Той е свидетел на всичко и че е по-близко до тях от собствените им тела, и че Той чува всяка една отправена към Него молитва

Заключение: Адът е домът на споровете

В Корана Бог насочва вниманието ни към склонността на хората да спорят: "И вече разяснихме за хората всякакви примери в този Коран. Но най-много от всичко друго човек оспорва." (Сура Кахф, 18: 54) Някои хора се преструват, че не са разбрали и най-простите истини, независимо от това колко ясни са те, и особено ако мислят, че тези истини противоречат на собствените им интереси. Те се впускат в излишни подробности, задават безсмислени въпроси, които никога не могат да доведат до някакъв определен резултат, и проявяват едно свадливо поведение. Поради тези характерни особености голяма част от хората в миналото са спорили с избраните от Бог пророци и пратеници и са излагали нереални доводи, за да се противопоставят на ясната истина, която им е била представяна. Целта, лежаща зад това противопоставяне, не е била искреното желание за узнаване на истината, а по-скоро желание за създаване на спънки, за да могат да я отхвърлят.

Тук трябва да изключим хората, които задават въпроси, възникнали от истинското им желание да научат истината, да я осмислят и разберат.

Разбира се, напълно приемливо и неизбежно е задаването на въпроси относно тази изключително важна тема и обръщането към тези, които знаят повече за нея, тъй като по-голямата част от хората за първи път в живота си ще се сблъскат с нея и тя напълно ще промени възгледа им за света. Също така е очевидно, че хората, които задават въпроси, възникнали в резултат на истинското им желание да разберат, се различават от тези, които са просто свадливи и скептични и лишени от всякаква разбраност. Хората, за които ние тук говорим, са такива, които отказват да видят истината, и които са свикнали постоянно да се противопоставят и да спорят.

Бог разкрива психиката на този вид свадливи хора в следния айят:

И рекоха: “Нашите богове ли са по-добри или той [Иса]?” Дадоха ти го само за спор. Да, те са заядлив народ. (Сура Зухруф, 58)

Единият от примерите за непреклонни и свадливи хора, дадени в Корана, е Фараонът. Въпреки че пророкът Моисей му обяснява цялата истина съвсем ясно, той задава въпрос, който няма нищо общо с това, което пророкът е казал, и отговорът на който няма да му донесе никаква изгода.

Това е въпросът, който Фараонът задава на Пророка Моисей, когато му бива съобщено за съществуването на Бог:

Каза: “А какво е положението на предишните поколения?” (Сура Та Ха, 51)

Очевидно е, че Фараонът задава въпрос само за да започне спор. В него няма искрено желание за научаване на отговора му и той си мисли, с посредствения си разум, че Пророкът Моисей няма да може да му отговори. Пророкът обаче веднага разбира защо той задава този въпрос и му дава ясен отговор:

Каза: “Знанието за тях е в Книга при моя Господ. Нито пропуска моят Господ, нито забравя.” (Сура Та Ха, 52)

Разбира се, личностите, склонни да спорят и отричат, не се ограничават само до Фараона и подобните на него, които са живели в миналото. Голяма част от хората днес са винаги готови да започнат спор относно въпрос, който противоречи на собствените им интереси, и най-вече относно религията. Те наистина не искат да разберат един въпрос, който е съвършено очевиден, ако се обърнат към него с известна искреност. Това веднага се разбира от поведението им и от въпросите, които задават. Теми за съдбата и особено за същността на материята, като тези, които ние разгледахме в тази книга, са от тези, които хората най-често се опитват да отхвърлят. Поради тази причина въпросите, зададени във връзка с тези теми, често са инспирирани от желанието за самоубеждаване, че неща като тези не са верни, а не от искреното търсене на истината. Например тези, които питат: "Ако всичко е образи, то какъв е смисълът да изпълняваме религиозните си задължения?", не могат да осъзнаят колко безсмислен въпрос е това. Защо сътворяването на един човек като образ да му пречи да се моли или защо това, че една храна е образ, да й попречи да бъде забранена. Те не мислят за това, те само задават тези въпроси, за да възразят. Единствената им цел, която е лишена от всякаква логика, е да отказват да приемат тази истина.

Вярващите обаче веднага приемат истината, когато я видят, и се придържат към нея. Те казват: "Чухме и се подчинихме", както е разкрито в Корана. Когато свадливите личности им задават въпроси, те дават ясни отговори, без да влизат в спорове. Бог е разкрил, че на въпросите на тези, които искат да спорят, вярващите дават следните отговори:

Кажи: “Нима спорите с нас за Аллах, а Той е и нашият Господ, и вашият Господ? Нам са нашите дела и вам са вашите дела. На Него сме предани.” (Сура Бакара, 139)

Тези, които влизат в спор с вярващите, които, отричайки съдбата и това, че Бог е единственото безусловно същество, а те са принадлежащи на Господа същества, се преструват, че не разбират едни толкова очевидни истини, които с нелогични въпроси оспорват съществуването на рая и ада, Божията милостивост и справедливост, трябва да знаят следното: Те ще продължат да спорят цяла вечност в ада. В айятите от Корана адът е описан като място на вечните спорове и конфликти:

Ще рекат, карайки се там: “Кълнем се в Аллах, наистина бяхме в явна заблуда". (Сура Шуара, 96-97)

И тогава ще се препират в Огъня, и слабите ще рекат на онези, които се големееха: “Ние ви следвахме. Ще отмахнете ли от нас поне част от Огъня?” Онези, които се големееха, ще рекат: “Ние всички сме в него. Аллах отсъди вече между рабите.” (Сура Гафир, 47-48)

Както видяхме в горецитираните айяти, неверниците ще продължават да се карат дори сред пламъците на ада. В един друг айят думите на тези, които се опитват да провокират вярващите, са представени така:

Ще рекат: “Господи наш, за онзи, който ни навлече това, надбави двойно мъчение в Огъня!” И ще рекат [за вярващите]: “Защо не виждаме [сред нас] хора, които смятахме за злосторници? Тогава им се подигравахме или не ги забелязвахме.” Такава е истината за свадата между обитателите на Огъня. (Сура Сад, 61-64)

В ада душите ще продължават да спорят в тези тъмни и тесни места, под железните бичове и вряла вода, с която биват обливани, докато кожата им се разтапя от горещината на пламъците. Безсмислените спорове ще продължават вечно и те ще продължават да се питат един другиго защо са подложени на тези мъчения. Те ще продължават да се препират по отношение на Бог и вярващите:

Тези са двама противници, които спорят за своя Господ. За неверниците ще бъде скроена дреха от огън и върху главите им ще бъде изливана вряща вода. Ще бъдат разтопявани с нея и вътрешностите, и кожата им. За тях ще има боздугани от желязо. Всякога, щом поискат да излязат оттам заради страданието, ще бъдат връщани обратно: “Вкусете мъчението на Огъня!” (Сура Хадж, 19-22)

Те никога обаче няма да могат да достигнат до някакъв резултат от тези спорове. Тези, които се противопоставят на истината в този свят и по този начин я отхвърлят, ще продължат да спорят сред страданията в ада, в една голяма болка, която никога няма да спре.

Продължението на този спор сред обитателите на ада е знак за това, че дори виждането на пламъците на ада няма да им помогне да повярват и да разберат истината. Те ще продължават да отричат дори сред мъченията в ада:

И онези, които са в Огъня, ще рекат на пазителите на Ада: “Позовете вашия Господ да ни облекчи поне за ден мъчението!” Ще рекат: “Не дойдоха ли при вас вашите пратеници с ясните знаци?” Ще рекат: “Да!” Ще рекат [пазителите]: “Зовете тогава!” Но зовът на неверниците е само напразно. (Сура Гафир, 49-50)

Ясно е, че даването на обяснения и напомняне на тези хора няма да са от ползва, защото те дори сред пламъците на ада ще продължават да отказват да се подчиняват на своя Господ и да бъдат надменни. Без значение колко примери са им посочени, без значение колко доказателства са им дадени, те все още няма да разберат. Бог разкрива как някои хора никога няма да повярват, така:

И се заклеха в Аллах с най-усърдните си клетви, че ако дойде при тях знамение, непременно ще му повярват. Кажи: “Знаменията са от Аллах, но кое ще ви накара да осъзнаете, че дори и да дойдат, те не ще повярват?” (Сура Анам, 109)

Поради тази причина не трябва да се учудваме, ако някои хора отказват да приемат истините, които биват разкрити тук, без значение колко ясни и очевидни са те. Тяхното упорство в лицето на всички тези истини в действителност е едно Божие откровение.