Зaключeниe

През цялата история, за да повярват, хората са искали чудеса от пророците, които им били изпратени. От Пророка Муса (Моисей), Исус, Худ, Мохамед (Аллах да ги благослови и с мир да ги дари), с една дума, от всички пророци са искали все едно и също, винаги са били в очакване на нещо необикновено. И Аллах дарил някои от пророците си с чудеса, укрепил ги с помощ от Себе си, улеснил тяхната проповед и идейна борба. Разумните и добросъвестни хора обаче нямат нужда да виждат чудеса, за да повярват в Аллах. Това е така, тъй като за един интелигентен човек всичко, което съществува, е очевидно доказателство за Божието съществувание.

От атомите до галактиките, всяка една част на Вселената е изпълнена с великолепните доказателства на Божието съществувание и сътворение. Истинското намерение на голямата част от хората, които настойчиво искали да видят чудеса, обаче се появило, когато Аллах им представил чудесата си. Показател за това е фактът, че вместо да повярват на чудесата на пророците, те ги обвинили във въображаеми неща, като например в магьосничество или сеене на развала. Всъщност в Корана Аллах е съобщил за лицемерието на неверниците в това отношение по следния начин:

„И се заклеха в Аллах с най-усърдните си клетви, че ако дойде при тях знамение, непременно ще му повярват. Кажи: “Знаменията са от Аллах, но кое ще ви накара да осъзнаете, че дори и да дойдат, те не ще повярват?” И преобръщаме сърцата им и погледите, както не повярваха в това първия път, и ги оставяме в тяхната престъпност да се лутат. И ангелите да им спуснехме, и мъртвите да им проговореха, и всичко да им съберяхме на показ, пак нямаше да повярват, освен ако Аллах не пожелае. Ала повечето от тях са невежи.” (Сура Анам, 109-111)

Както Аллах е съобщил в айятите, неверниците, които настойчиво искат от пророците чудеса, не искат това като доказателство, за да повярват, а за да могат да поставят пророка посвоему в неудобно положение и да го изпитат. С ограничения си разум те имали за цел да изкарат пророците лъжци и по този начин да намерят оправдание за неверието си. Всъщност неверниците, които казвали, че няма да повярват, докато не видят чудо, когато стават свидетели на такова, отново се отвръщат от вярата и този път пък обвиняват пророците в магьосничество и в това, че са ги омагьосали. В айятите е повелено така:

„И когато видят знамение, те се присмиват. И казват: „Това е само явна магия.” (Сура Саффат, 14-15)

„Но и да видят знамение, те се отдръпват и казват: „Продължителна магия.” (Сура Камар, 2)

Разбира се, голяма милост от Аллах е укрепването на вярата на множество хора посредством чудесата. Разумните и добросъвестни хора обаче, виждайки великолепието в сътворението на всичко съществуващо във Вселената, вярват в Аллах и не се намират в очакване на специално чудо от пророците. Ако Господ представи разнообразни чудеса, то това е едно благо, което увеличава техния ентусиазъм, вълнение и решителност. Неверниците пък, тъй като през цялата история били в такова очакване, претърпели големи загуби. За да намерят едно така наречено оправдание, те пренебрегнали истините, съобщени от пророците, и започнали да търсят единствено свръхестествени неща. Несъмнено както Господ е съобщил и в айята: „Ако Ние пожелаем, ще им спуснем знамение от небето и ще сведат глави пред него.” (Сура Шуара, 4), ако Той пожелае, ще подчини всички тези хора с едно-единствено чудо. Но всичко това се случва в съответствие със средата на изпитание на земята.

Чудесата на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) също са една голяма блага вест за всички вярващи, една помощ и милост от Аллах. Тези чудеса са доказателства, които ще усилят още повече вярата на вярващите и ще допринесат за още по-ентусиазираното им привързване към Светия Коран, който Аллах е низпослал на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства).