Нaй-Гoлямoтo Чудo Нa Прoрoкa Мoxaмeд (Аллах Да Rо Приветства):Сbeщeният Кopaн

Най-голямото чудо на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) е Свещеният Коран. Преди 14 века Аллах низпослава Корана като книга, която да напътва хората. И призовава цялото човечество да се придържа към тази книга, за да получи спасение. За Корана Аллах повелява: „А то (Коранът) не е друго освен напомняне за световете.” (Сура Калам, 52).

Коранът, от деня на своето низпославане до днес, е адресиран към всякакъв вид човешки групи от всеки един век. Коранът, независимо от нивото на познание и култура на четящия, притежава разбираем за всеки един човек език. В един айят Аллах съобщава за този стил на Корана така:

„И сторихме Корана лесен за поучение...” (Сура Камар, 22)

Наред с това съвършенството на литературния език, несравнимите стилови особености и възвишена мъдрост, която съдържа Коранът, са ясни доказателства за това, че той е Божие слово.

Освен тези, Коранът съдържа още множество други чудотворни особености, които доказват, че той е низпослан от Аллах. Една от тях е фактът, че голяма част от научните истини, които сме успели да разкрием единствено чрез технологията на 20-и век, са споменати в Корана преди 1400 години. Доста научни факти, които са изразени по един изключително кратък и задълбочен начин в айятите на Корана, можаха да бъдат открити само чрез технологията на последните столетия. Тези факти, които не е било възможно да бъдат научно установени в периода на низпославане на Корана, още веднъж показват на хората, че Коранът е Божието слово.

"Низпослахме Ние на теб [о, Мухаммад] Книгата с истината за хората. И който се напъти, то е за самия него, а който се заблуди, само в свой ущърб се заблуждава. Ти не си над тях покровител." (Сура Зумар, 41)

През 7-и век, когато Коранът бил разкрит, арабското общество имало множество суеверни и митични вярвания относно свързаните с науката неща. Не притежавайки необходимата технология за изследване на Вселената и природата, тези древни араби вярвали в легенди, наследени от предхождащите ги поколения. Например те предполагали, че планините подпират небето. Вярвали, че земята е плоска и че в двата й края са разположени високи планини. Смятало се е, че тези планини са колони, които поддържат небесния свод горе високо.

Всички тези суеверни вярвания на арабското общество обаче биват премахнати чрез Корана. В сура Раад, айят 2 се казва: “Аллах е, Който въздигна небесата без видима за вас опора...”(Сура Раад, 2). Този айят прави невалидно вярването, че небето стои нависоко благодарение на планините. В Корана е дадена информация за още много такива факти, за които хората по онова време не са имали знание. Коранът, който бива низпослан по време, когато хората са знаели много малко за астрономията, физиката и биологията, съдържа ключови факти по множество въпроси, като например сътворението на Вселената, сътворението на човешкото същество, структурата на атмосферата и деликатните равновесия, които правят възможен живота по земята. (За по-подробна информация можете да се обърнете към „Чудесата на Корана”, Харун Яхя.)

"Аллах е, Който низпосла Книгата с истината и справедливостта. И откъде да знаеш, може би скоро Часът ще настъпи." (Сура Шура, 17) "Той е в Книгата-майка при Нас ­ възвисен, мъдър." (Сура Зухруф, 4)

Коранът е слово на Аллах, който е сътворил цялата Вселена от небитието, който знае всичко най-добре. Той притежава прост и разбираем стил и ненадмината мъдрост, които могат да бъдат разбрани от всеки човек. Аллах е низпослал Корана, за да може хората да го четат и разберат, да научат това, което е написано в него, да опознаят нашия Господ, който е сътворил цялата Вселена от небитието, да узнаят как трябва да Му служат и да бъдат от праведните. Той е обяснил знаменията си посредством различни примери и разкази, един по един и по различни начини. Както Аллах съобщава и в айята: „... Не пропуснахме нищо в Книгата. ..." (Сура Анам, 38), Коранът е напълно завършен. Множество детайли, било за земния или за отвъдния живот, са обяснени в Корана по най-мъдрия начин. Аллах съобщава тази истина и с айята:

„Вече ви низпослахме Книга, в която има прослава за вас. Нима не проумявате?” (Сура Анбиа, 10)

Една от най-съществените особености на Корана е, че се е запазил до днес, без да претърпи никакви промени и е достигнал до нас във вида, в който е бил низпослан на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства). Аллах е съобщил това в един айят така:

„Наистина Ние низпослахме Напомнянето (Корана) и Ние непременно ще го пазим.” (Сура Хиджр, 9)

Както е известно, Божиите писания преди Корана не са се запазили в оригиналния си вид, те са били променени. В тези книги са извършени някои допълнения от хората, някои части са променени или напълно извадени. Всеки път обаче, когато било спускано откровение на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), по Божие чудо той го наизустявал. Веднага след това Пророкът (Аллах да го приветства) карал блажените хора измежду сподвижниците си, наричани „писари на откровението”, да запишат Корана. Ето така Коранът бил запазен в писмена форма. По време на Абу Бакр (Аллах да е доволен от него) Коранът бил приведен във вид на един екземпляр. По времето на Осман (Аллах да е доволен от него) пък екземплярите на Корана били размножени и изпратени в по-важните Ислямски градове.

Коранът е напътствие за всички хора

Коранът е последната Божествена книга, изпратена, за да напъти хората, и чието напътствие ще е в сила до края на света. Законите на Корана са в сила за всички времена и всички хора от деня на низпославането му и тази валидност ще продължи до Деня на равносметката. Коранът е мъдрост, с която хората биват съветвани, предупредени относно безкрайния им живот и напътени по правия път. Както Аллах е съобщил в Корана с айята: „То наистина е чест за теб и за твоя народ. И ще бъдете разпитвани.” (Сура Зухруф, 44), в Съдния ден на хората ще им бъде търсена отговорност за всяка една заповед от Корана без изключение.

С цялата си мъдрост, която съдържа, достоверните сведения, които представя относно бъдещето и миналото, със стила си, който разпръсква нехайството и повдига завесата пред очите на хората, Коранът е несравним. Това чудотворно въздействие на Корана е в сила за всички хора, които са били сътворени от деня на низпославането му и ще бъдат сътворени до Съдния ден.

Отговорността на всеки един човек по света е да си изпълни точно задълженията на раб пред Аллах. Това е възможно единствено когато човек искрено повярва в Аллах и усвои като пътеводител Корана и сунната на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства). Всеки един човек трябва да изпълни това свое задължение и да прегърне здраво Корана, който ще запази валидността си до Деня на равносметката. В сура Хашр, за да покаже колко възвишена книга е Коранът и колко голяма отговорност е приемането й като напътствие, Аллах дава следния пример:

„Ако бяхме низпослали този Коран върху планина, щеше да я видиш смирена, разцепена от страх пред Аллах. Тези примери ги даваме на хората, за да размислят.” (Сура Хашр, 21)

В Корана всичко е обяснено

В Корана Аллах много ясно е разграничил правилното от неправилното, разрешеното от забраненото. Поради тази причина за хората, които се вслушват в гласа на съвестта си, които стоят настрана от егоистичните желания на душата си и са твърдо решени в изпълняването на заповедите на Аллах, намирането на правия път е много лесно. Коранът е изпълнена с мъдрост книга, която може лесно да бъде разбрана от хората от всякаква възраст и ниво на обучение. Заповедите и знаменията, повеляващи добрите морални ценности на Корана, са изключително ясни, разбираеми и лесни за изпълнение. Всеки човек, когото Аллах напъти и който има искрено намерение, може лесно да разбере Корана и да приложи това, което е разбрал, по най-добрия начин в поведението и в мисленето си. Аллах е съобщил за тази особеност на Корана в сура Бакара така: „...Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението...” (Сура Бакара, 185).

Само тези, които се боят от Аллах, които са му се отдали от сърце и които предпочитат отвъдния живот пред земния, обаче могат да се поучат от Корана. В други айяти пък Аллах повелява следното:

„Ние не ти низпослахме Корана, за да страдаш, а за напомняне на всеки, който се страхува [от Аллах].” (Сура Та Ха, 2-3)

"И се придържай към откровението, което ти бе разкрито! Ти си на правия път." (Сура Зухруф, 43)

В същото време това е съществена тайна на Корана. За да може да бъде разбран Коранът, не се изисква висока интелигентност, обширна култура или умение, а притежаване на искреност. Защото Аллах показва правия път на искрените си раби и им помага да достигнат спасението. Коранът е книга, изпратена на всички хора, но само за вярващите, които се боят от Господа и вярват в Съдния ден, той е средство за напътствие. Една част от айятите, свързани с този въпрос, са следните:

„Тези са знаменията на мъдрата Книга ­ напътствие и милост за благодетелните.” (Сура Лукман, 2-3)

„О, хора, при вас дойде поучение от вашия Господ и изцеление на онова, което е в гърдите, и напътствие, и милосърдие за вярващите.” (Сура Юнус, 57)

Както се съобщава и в айятите, Коранът е напътствие за цялото човечество, а за богобоязливите и благодетелни Мюсюлмани напътствие и напомняне. Великият Ислямски мислител Бадиуззаман Саид Нурси с думите си: „Мъдрият Коран е имам (мохамедански свещеник) на съзнателните хора, той е пътеводител на общностите от джинове и хора, ръководство за правоверните хора, учител за тези, които са по правия път...”10, също съобщава, че Коранът е ръководство за поучаване за праведните раби. За да могат всички хора да излязат от тъмнината към светлината, в Корана Аллах е дал обяснение и разрешение на всеки един въпрос, чийто отговор търси съвестта им. В сура Нахл Аллах е повелил следното относно Корана:

„... И ти низпослахме Ние Книгата за разяснение на всяко нещо и с напътствие и милост, и с радостна вест за мюсюлманите.” (Сура Нахл, 89)

В сура Анам пък тази истина е съобщена така: „... Не пропуснахме нищо в Книгата. После при техния Господ ще бъдат събрани.” (Сура Анам, 38). В Корана всичко е обяснено по най-съвършения, най-мъдър и сбит начин. Това е едно от проявленията на милостта на Аллах към Неговите раби.

Освен това посредством Корана Аллах ни представя Себе си. Той ни съобщава, че е този, Който е сътворил Вселената от небитието, Който не се нуждае от световете и е пречист от всички недостатъци, Който знае всичко, вижда и чува и тайното, и най-скритото.

Наред с това в Корана подробно е описано защо и как хората са сътворени, какъв начин на живот трябва да водят, за да спечелят благоволението на Аллах, Денят на равносметката, раят, адът, начините на богослужение, примери за добро поведение, начините за постигане на телесно и душевно здраве, предпазните мерки, които трябва да бъдат взети в трудни или неочаквани ситуации, както и различните човешки характери. Освен това в айятите са посочени множество научни факти, сведения за всекидневния живот и разрешаването на обществените въпроси, както и още множество други неща. Т.е. в Корана са налице всички основни сведения, от които човек би имал нужда във всеки един момент от живота си. В айятите е съобщено следното:

„Така Ние низпослахме Коран на арабски и повторихме заплахата в него, за да се побоят [рабите] от Нас или да им даде той поучение.” (Сура Та Ха, 113)

„И разяснихме за хората всякакви примери в този Коран. А повечето хора се противят само от неверие.” (Сура Исра, 89)

„И вече разяснихме за хората всякакви примери в този Коран. ...” (Сура Кахф, 54)

В Корана се съобщава на човек, че трябва да приеме безусловно заповедите на Аллах, да приеме като приятел и покровител само Аллах и че единствената цел в живота му трябва да е спечелване на Неговото благоволение, милост и рай. Както се съобщава в айятите, за един жив човек единственият критерий е Коранът, а единственият път, който трябва да бъде следван, е този на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства).

"То наистина е чест за теб и за твоя народ. И ще бъдете разпитвани." (Сура Зухруф, 44)

Като религия за тези, които Му служат, Аллах е избрал Исляма, като ръководство, към което да се обръщат, е низпослал Корана, а живота на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) пък е дал за пример. Единственият прав и праведен път е този на Аллах. Всички пътища, различни от тези, които Аллах е съобщил в Корана, са суеверни, грешни. И те са основани само на суеверия, нововъведения и предположения. Поради тази причина само когато човек приеме като единствен свой критерий айятите на Корана и сунната на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), когато старателно изпълнява заповедите на Аллах, когато всеки един момент извършва праведни дела така, че да спечели благоволението Му, и взима за пример нравствеността на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), може да се надява на прекрасна награда при Аллах.

Както е съобщено в Корана, думите на Аллах са „завършени” и само човек, който е приел като пътеводител Корана и сунната на Пророка (Аллах да го приветства), може да достигне до най-правилните и истински сведения. В Корана е съобщено, че няма друг съдник освен Аллах, по следния начин:

„[Кажи, о, Мухаммад:] „Нима друг, а не Аллах ще потърся за съдник? Той е Онзи, Който ви низпосла Книгата, подробно разяснена.” Онези, на които дадохме Писанието, знаят, че то е низпослано с правдата от твоя Господ. И никога не бъди от съмняващите се! Словото на твоя Господ бе завършено с истина и справедливост. Никой не ще подмени Неговите Слова. Той е Всечуващият, Всезнаещият.” (Сура Анам, 114-115)

Съвършенството на Корана от литературна гледна точка е едно от чудесата на Аллах

В един айят Аллах повелява следното за Корана:

„И сторихме Корана лесен за поучение ...” (Сура Камар, 22)

Въпреки че стилът на Корана е толкова лесно разбираем, то не е възможно да бъде имитиран от нито една гледна точка. В отговор на тези, които независимо от очевидните доказателства са изпаднали в съмнение и са злословили по адрес на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), Аллах е повелил „ако това, което казват, е вярно, то и те да представят подобни на низпосланите на Пророка (Аллах да го приветства) айяти ”:

„Или казват [за Мухаммад]: „Той го е измислил.” Кажи: „Донесете една сура, подобна на неговите, и призовете когото можете освен Аллах, ако говорите истината!” (Сура Юнус, 38)

Въпреки че това в никакъв случай не е възможно, неверниците, с ограничения си разум, може да са го сметнали за лесно, защото по онова време в Арабия поезията и литературата са били силно развити. Сред народа имало поети и красноречиви (човек, който има дарбата да говори добре) и словоохотливи (човек, който може да се изразява правилно и умело) хора, които много умело използвали арабския език. Както обяснява и Бадиуззаман, литературоведът (човек, който се изказвал художествено) на племето е смятан за най-големия национален герой. Поради значението, което са отдавали на литературата и сладкодумието (ласкавите слова), с названието „Муаллакат-а Себ’а” (Седемте куки) означавали закачването на седемте хвалебствия на седемте литературоведи, написани със златни букви на стената на Кааба.11Другата част пък изнасяли проповеди пред големи общности на панаири като този в Указ. Поетите от градовете, а дори и сред селяните, наричани бедуини, според степента си рецитирали поеми и изнасяли проповеди. С всички поеми, стихотворни или не, или проповеди те можели да повлияят на всеки човек.12

"Това са знаменията на Аллах. Четем ти ги според истината. Тогава в кое слово след Словото на Аллах и Неговите знамения ще повярват?" (Сура Джасиа, 6)

Ето така, по време, когато риториката (правилно, лесно и плавно изговаряне и правопис на даден език, неизползване на чужди или рядко употребявани думи) и красноречието (гладкото и художествено изразяване на мислите) били в напреднала форма, Аллах спуснал на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) Корана. Тези хора, които имали напреднал литературен възглед, не след дълго разбрали литературното чудо на Корана, въпреки че упорствали в неверието си поради самонадеяността и надменността си.

Коранът е откровение на Всемогъщия Аллах. Той обхваща всички събития, които представляват напътствие за хората, запознава ги със собствените им души, представя сведения за бъдещето и миналото, които нито един човек или джин не би могъл да знае, всички съобщени в него числа и дати са достоверни. Той също така представлява едно уникално литературно богатство. Чудото на Корана е толкова голямо, че Аллах е повелил на Пророка (Аллах да го приветства) да каже следното на тези, които не слушат Корана и се възгордяват:

„Кажи: “И да се съберат хората и джиновете, за да създадат подобен на този Коран, те не ще създадат такъв подобен, дори един на друг да си помагат.” И разяснихме за хората всякакви примери в този Коран. А повечето хора се противят само от неверие.” (Сура Исра, 88-89)

„Или казват: “Той си го е измислил.” Кажи: “Донесете десет сури подобни на неговите ­ измислени ­ и позовете когото можете, освен Аллах, ако говорите истината! И ако не ви откликнат, знайте, че той бе низпослан само със знанието на Аллах и че няма друг бог освен Него! Няма ли да се отдадете Нему?” (Сура Худ, 13-14)

„Или казват [за Мухаммад]: “Той го е измислил.” Кажи: “Донесете една сура, подобна на неговите, и призовете когото можете освен Аллах, ако говорите истината!” Да, взимат за лъжа знанието, което не обхващат и още не е дошло при тях неговото тълкуване. Така го взимаха за лъжа и онези преди тях. Виж какъв е краят на угнетителите!” (Сура Юнус, 38-39)

Неверниците са обречени винаги да бъдат безпомощни и безсилни в лицето на съвършенството на Корана. Нито един човек никога не е могъл да донесе подобие на Корана и това няма да е възможно да стане до Съдния ден. Всички хитрости и капани, които неверниците използвали, за да покажат посвоему, че Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) не е прав и да спрат проповядването на Корана, по Божия благодат завършили с неуспех.

"Те не могат да те избавят от Аллах с нищо. Угнетителите са покровители един на друг. А Аллах е Покровителят на богобоязливите." (Сура Джасиа, 19)

С Корана Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е дал най-мъдрите отговори на най-влиятелните литературоведи, най-видните поети, най-добрите оратори, които използвали езика най-добре и най-изразително сред арабите. Той сам с Божие позволение се е изправил пред множество литературоведи и е излязъл победител. Без съмнение това се дължи на уникалната литературна прелест, мъдрост и въздействие, които Аллах е разкрил в Корана, както и на помощта на Възвишения Аллах към вярващите. В лицето на айятите на Корана, които Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) им четял, меканските идолопоклонници изпаднали във възторг, но една част от тях, въпреки че съвестта им приемала, поради гордостта си отказали да повярват. В 23-ти и 24-ти айят на сура Бакара е повелено следното:

„А ако се съмнявате в това, което сме низпослали на Нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете вашите свидетели ­ освен Аллах ­ ако говорите истината! Но не го ли направите ­ а никога не ще [го] направите ­ бойте се от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Подготвен е той за неверниците.” (Сура Бакара, 23-24)

Великият учен Бадиуззаман тълкува тези айяти така:

„... Арабските литератори, които били имамите на сладкодумието и риторичността (изкуството за изричане на прекрасни слова), не могли да отговорят дори и с една дума. Поради надменността и гордостта, самонадеяността и високомерието си обаче трябвало да работят ден и нощ, за да дадат отговор на Корана и да не станат за срам пред народа. Тъй като били безсилни да направят подобие на Корана, те били принудени да запазят мълчание. Те оставили настрана лекия път и поели по трудния и опасен път. Ако спорът (словесната борба) беше възможен и съществувайки лесен начин като заличаване на делото на Корана, спорейки с едно- две изречения, то те щяха ли да изберат най-трудния и опасен път на войната? Ето така, както казва Джахъз, тъй като не е била възможна словесна борба, то те били принудени да се борят с мечове и затова нападнали с тях. Другата безпристрастна част пък се подчинила с уважение на Корана и приела вярата. Тези безпристрастни литератори, които се занимавали със сладкодумие, коленичили и започнали да слушат Корана с удивление. Поетите и ораторите, оставайки възхитени от Корана, свалили написаните със злато свои поеми от стените на Кааба. Коранът накарал да млъкнат и гадателите, които давали сведения от неведомото, и магьосниците. Той направил така, че да забравят всички сведения от неведомото, прогонил им джиновете и поставил край на гадателството. Освободил тези, които имали знание за миналите народи и общества, от суеверията и лъжите и ги научил на истинските новини и събития, както и на сведенията, свързани със земята. Тези четири прослойки застанали на колене от удивление и уважение пред Корана и му станали ученици. Нито един от тях никога не би могъл да дръзне да оспори дори и една сура.”13

"Онези, които вярват и вършат праведни дела, техният Господ ще ги въведе в Своята милост. Това е явното спасение." (Сура Джасиа, 30)

Това, че на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), който е измежду тях и с който са живели от години, е спусната забележителна книга, учудва високомерните неверници, а след това става причина и за неоснователна омраза. Поради тази причина жестоко и безразсъдно те започнали борба срещу Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) така, че посвоему да му причинят материална и морална вреда. Въпреки че били свидетели на целия живот, на прекрасния морал на Пророка (Аллах да го приветства), те се обединили срещу него. В Корана Аллах е съобщил за жестокостите им така:

„И се удивиха, че им е дошъл предупредител измежду тях. И рекоха неверниците: “Този е магьосник-измамник.” (Сура Сад, 4)

„Нима е странно за хората, че на мъж измежду тях дадохме откровение: „Увещавай хората и благовестявай вярващите, че за тях има въздигнато място при техния Господ!” Неверниците рекоха: „Този е явен магьосник.” (Сура Юнус, 2)

Тези, които отправяли разнообразни клевети по адрес на човек, който е благословен, който е избраник при Аллах и е с прекрасна нравственост, като Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), в действителност лично са свидетели на този негов възвишен морал. Лоялността на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) към обещанията си, неговата точност, справедливост, честност, искреност, помощта му към бедните и сираците, неговото великодушие и взаимоотношенията му винаги са били пред очите им. Неговите възвишени ценности и прекрасни нрави винаги са правили впечатление на народа му и той е бил най-надеждният, най-обичаният и уважаван от всички човек. Имам Газали е разказал как тези, които са видели Пророка (Аллах да го приветства), са станали свидетели на благородния му и възвишен морал, на дълбоката му вяра, по следния начин:

„Знай, че този, който е видял Пророка (Аллах да го приветства), който вземе под внимание новините относно неговия морал, поведение и положение, който чуе за неговата справедливост, характер, правилната политика, която поддържа спрямо целия народ, спечеленото от него напътствие, което е в полза на хората, събирането на едно място на социалните групи и въпреки всичко подчинявайки всички тях на себе си, разбира се, заедно с това и удивителните отговори, които дава въпреки трудността на въпросите, предпазните мерки и методи, които е поемал във връзка с важните дела на народа, въпреки дълбокия и прецизен разум, и дългия живот на разумните безпомощността им по отношение на деликатността относно началото, човек, който гледа доказателствата, показващи прекрасните знаци, които разкриват външно видимия смисъл в реда на Аллах, няма да почувства ни най-малко съмнение, че всичко това не са неща, които са се случили със силата на един човек. Може би това са неща, които могат да се породят само чрез Божествена сила и небесна подкрепа (подкрепа, дошла от Аллах).

Дори и арабите, които живеели в пустинята и не го познавали, виждайки единствено сиянието на лицето му, щели да засвидетелстват великолепния му нрав, неговата правота. При положение че човек, който не го познава и който не е имал взаимоотношения с него, единствено гледайки външния му вид, свидетелства за едно такова нещо, то чудно ми е как човек, който е виждал него и блажената му нравственост, който е виждал всичките му състояния, когато започва нещо или го свърши, би могъл да се изправи срещу него?”14

"Прославата е за Аллах ­ Господът на небесата и Господът на земята, Господът на световете." (Сура Джасиа, 36) "Негово е величието на небесата и на земята. Той е Всемогъщият, Премъдрият." (Сура Джасиа, 37)

Прекрасната нравственост на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) е толкова възвишена, че нито един човек не може да я оспори или да се направи, че не я вижда. Той е притежавал нравствеността, която е съобщена в Корана, която Аллах харесва. Той е пример и пътеводител на всички светове. Според Ислямските източници Надр б. ал-Харис, който е един от хората, които посвоему се опитвали да наранят Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) с думи, един ден събрал знатните сред съдружаващите и описал този свят пратеник на Аллах така:

„Ей, хора на Курайш, кълна се, че се заехте с работа, която не ви се е случвала до днес. Мохамед (Аллах да го приветства), дори когато беше още малко дете сред вас, беше най-обичаният от вас, най-право говорещият и най-добре съблюдаващият повереното му. Когато косата му се прошари и донесе Книгата (на Аллах), вие го нарекохте магьосник. Кълна се, че той не е магьосник. Ние видяхме множество магьосници. Също така видяхме и как духат по възлите. После го нарекохте гадател. Кълна се, че не е и гадател. Колко ли много гадатели видяхме, узнахме за положението им, слушахме речите им. Нарекохте го поет. Кълна се, че не е и поет. Колко ли много поеми наизустихме, видяхме стихове „хазадж” (мярка в прозодичното времетраене) и „раджаз” (част в прозодичното времетраене), с една дума, от всички видове. Казахте, че е луд. Но кълна се, че той не е луд. В него има ли какъвто и да било признак на липса на съзнание, на празнословие или безумие? Ей, хора на Курайш, помислете това добре и след това вземете решение..."15

NOTAS

10. Sozler, s. 185
11. Yrd. Doc. Dr. Mehmed Kileci, Risale-i Nur'da Kuran Mucizesi, Iz Yayincilik, Istanbul, 1998, s. 60
12. Ahmet Cevdet Pasa, Muallim Mahir iz, Peygamber Efendimiz (sav), Hediye Kitaplar, s. 55-56
13. Said Nursi, Mektubat, s: 166-169
14. Imam-i Gazali, Ihya-i Ulum'id-din, Tercume eden: Ali Arslan, Arslan Yayincilik, Istanbul, cilt: 5, s:564
15. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s:286)