Чудoтвopнaтa Пoмoщнa Аллax Към Пpopoкa Мoxaмeд (Аллах Да Rо Приветства)

Пратениците на Аллах, които допринасят за напътствието на хората, притежават изключително чувствителна съвест. Те са много ценни хора, които повеляват на хората доброто и им възбраняват злото, които изпълняват старателно това благородно задължение. Пратениците на Аллах полагат усилия, за да допринесат за спасяване на отвъдния живот на всички хора, до които могат да достигнат, и тяхното напътствие. Те искат да ги извадят от нехайството, в което се намират, и да ги насочат към нравственост, която могат да се надяват, че би се харесала на Аллах. В отговор на това пророците по време на тези свои благородни усилия понякога са били излагани на заплахите, клеветите, словесните и физически нападки на неверниците, съдружаващите и лицемерите. Но дори и при тези условия те са продължавали своята проповедническа служба с търпение, внимателност, доброта и смиреност.

Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) също, подобно на всички останали пророци, поради истините, които е съобщавал на хората, е бил изложен на различни мъчения и клевети, сблъсквал се е с иронично поведение. Били са му отправени множество различни клевети и е живял дълги години под натиска и смъртоносната заплаха на неверниците. Праведните вярващи, които се подчинили на Пророка (Аллах да го приветства), също са били бойкотирани в един продължителен период от време от обществото, в което живеели. Разбира се, всички тези събития, които изглеждат като трудности, са славни събития, допринесли за това Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) и праведните вярващи с него да се сдобият с един прекрасен живот както на земята, така и в отвъдното. Тези, които искрено вярват и се уповават на Господа, никога не падат духом пред такива или подобни трудности, а напротив - гледат на трудностите и притесненията като на начини за сближаване с Аллах и спечелване на Неговото удовлетворение.

"Кажи: “Кой ще ви предпази от Аллах, ако Той пожелае вреда за вас или пожелае милост за вас?” И освен Аллах не ще намерят за себе си нито покровител, нито избавител." (Сура Ахзаб, 17)

"А която от вас се покори на Аллах и на Неговия Пратеник, и върши праведни дела, ще й въздадем двойна отплата. И сме приготвили за нея щедро препитание." (Сура Ахзаб, 31)

"Мухаммад не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците. Аллах знае всяко нещо." (Сура Ахзаб, 40)

Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства), който преди да започне проповедничеството си, още от ранна младежка възраст е бил охарактеризиран с качеството „Надежден”, е човек, известен с надеждността си. Както споменахме и по-рано, хората от обществото, в което е живял, са му се доверявали до такава степен, че да му поверят всичко, избирали са го като съдия при решаването на множество проблеми. Те винаги са хвалили неговата нравственост, справедливост и правда. Тъй като Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е свят човек, който винаги е изпълнявал всяко едно нещо по най-добрия начин, който е бил много умен и предвидлив и е притежавал прозорливост, то всеки, който го видел, веднага забелязвал тези негови възвишени качества. Но когато Пророкът (Аллах да го приветства) започнал да призовава околните да повярват в Аллах и да се откажат от преклонението пред идолите, той, въпреки че били свидетели на възвишената му нравственост, се превърнал в най-голямата мишена на неверниците.

Подобно на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) останалите бележити пратеници на Аллах също, преди да започнат пророческото си дело, са били обичани и уважавани хора сред народа си. Но след като били удостоени с пророчеството, тези, които отричали съществуването на Аллах и Съдния ден, или пък тези, които не приели религиозната нравственост поради земни грижи, се изправили срещу тях. Това е съобщено в Корана по следния начин:

„Рекоха: „О, Салих, преди това ти възлагахме надежди. Нима ни забраняваш да служим на онова, на което служеха нашите предци? Съмняваме се в онова, към което ни призоваваш.” (Сура Худ, 62)

„Рекоха: „О, Шуайб, нима твоята молитва ти повелява да оставим онова, на което служеха предците ни, или да не постъпваме със своите имоти, както пожелаем? Наистина ти си състрадателният, разумният!” (Сура Худ, 87)

„Рече [царят]: „Какво ви бе намерението, когато съблазнявахте Юсуф?” Рекоха: „Пречист е Аллах! Не узнахме за него нищо лошо.” Жената на господаря рече: „Сега се разкри правдата. Аз го съблазнявах. Той говори истината.” (Сура Юсуф, 51)

Реакцията на народа на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), когато ги призовал към истината и праведността, била, както Аллах съобщава в айятите: „И рекоха [неверниците]: “О, ти, комуто бе низпослано Напомнянето, ти си луд! Защо не ни доведеш ангелите, ако говориш истината?” (Сура Хиджр, 6-7), отправяне на неоснователни клевети по адрес на този благословен човек. В айятите на Корана се съобщава, че Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е бил изложен на множество други клевети освен съобщените по-горе. И така, при тези условия Пророкът (Аллах да го приветства) продължил да провежда идейната си борба срещу неверниците и да съобщава нравствените ценности, предписани в Корана. Истините, които той проповядвал обаче, породили голяма омраза и ярост у неверниците и съдружаващите от народа. Много малко от хората са оценили Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), за който Аллах е споменал в Корана, че е „милост за световете” (Сура Анбиа, 107). И дори след известно време Пророкът (Аллах да го приветства) бил принуден да смени местонахождението си и напускайки Мека, се преселил в Медина.

Сред един опасен и идолопоклоннически народ Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства), от една страна, проповядвал религията, от друга - обучавал тези, които повярвали и го последвали, а от трета пък провеждал тежка борба срещу неверниците. Тази борба от време на време се превръщала в ожесточена война. Освен съдружаващите по онова време някои Евреи, които упорствали в неверието си, също проявявали антагонистично поведение срещу Пророка (Аллах да го приветства). Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) се погрижил също и за тях. Подобно на Евреите някои Християни също взели под прицел Пророка (Аллах да го приветства), постоянно му създавали пречки и се опитвали да му навредят, устройвайки капани.

Докато, от една страна, Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) провеждал една толкова широкообхватна борба, от друга страна пък лицемерите също се опитвали потайно да му навредят. Лицемерите, сътрудничейки си с неверниците, им носели вести, потайно провеждали разнообразни дейности против Пророка (Аллах да го приветства). Подобно на неверниците и съдружаващите тяхната цел също бил Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства). Те завиждали на Пророка (Аллах да го приветства), изпитвали омраза и гняв към него. Въпреки тази омраза, която изпитвали към Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), те се приближили силно до него, посещавали беседите му и тайно провеждали дейности.

Наред с лицемерите сред тези, които слушали проповедите на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), имало и неверници. Тези хора също както останалите извършвали множество действия, с които да разстроят светия пратеник на Аллах. В един от айятите си Аллах е съобщил за тези хора, които с коварни погледи искали да причинят страдание на Пророка (Аллах да го приветства):

„И едва не те сразяват с погледи неверниците, когато слушат Напомнянето, и казват: “Той е луд.” (Сура Калам, 51)

Както се вижда от разказаното досега, Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства), въпреки че се е намирал под смъртоносната заплаха на неверниците и сред лицемерите, е проповядвал религиозния морал на хората, опитвал се е да допринесе за тяхното напътване. Знатните сред неверниците пък кроили планове, устройвали капани, за да убият пратеника на Аллах.

Едно от най-големите чудеса, показани ни от Господ, е това, че въпреки множеството капани и лукавства, устроени по адрес на Пророка (Аллах да го приветства), той е продължил своята борба, без никога да е бил наранен.

"Наближава за хората тяхната равносметка, а те нехайни се отдръпват." (Сура Анбиа, 1)

В един от айятите на Корана Аллах е обещал на благия ни Пророк (Аллах да го приветства) „да го защитава от хората”:

„... Аллах ще те защити от хората. Аллах не напътва неверниците.” (Сура Маида, 67)

Това обещание на Господ се е проявило в множество чудеса, нито един от знатните неверници, съдружаващите, лицемерите или който и да било от тези, които изпитвали злоба и гняв към него, по един чуден начин не е успял да му навреди. Подготвените заговори, заложените капани всеки път се разваляли. Освен това в множество ожесточени битки съдружаващите и неверниците, въпреки че се изправили лице в лице с Пророка (Аллах да го приветства), Господ винаги го е защитавал и той е продължил своето пророческо дело докрай. Тези, които се опитвали да го измъчват, никога не постигнали своята цел, а напротив, докато те самите изпадали в унижение, с всеки изминат ден физическата сила, здраве, радост, сияние и красота на Пророка (Аллах да го приветства) се увеличавали още повече. Аллах е закрилял Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) със своята милост, дарил го е с голяма сила и величие както от физическа, така и от нравствена гледна точка. Без съмнение това е едно много голямо чудо, проявило се над Пророка (Аллах да го приветства). Докато подлите капани, устроени от неверниците и лицемерите, се преобръщали в тяхна загуба, Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства), бидейки под милостта и защитата на Аллах, продължил своята борба, без да претърпи никаква вреда. Този факт, който сам по себе си е чудо, е съобщен както в Корана, така и в хадисите, предадени от Пророка Мохамед (Аллах да го приветства).

Фактът, че неверниците не са успели да убият Пророка Мохамед (Аллах да го приветства)

Призивът на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) към истината и правия път е станал причина някои хора, които получават облаги от несправедливостта и потисничество, които се страхуват да не загубят званието и положението си в обществото, да изготвят разнообразни капани за Пророка (Аллах да го приветства) и вярващите с него. Това е така, защото истините, които Пратеникът (Аллах да го приветства) на Аллах е съобщавал, стават причина голяма част от земните им облаги изведнъж да загубят смисъл. Бидейки високомерни, те упорствали в привързаността си към идолите, на които служели дотогава, и не искали да се откажат от суеверните ценности, в които вярвали. Вместо това правели заговори помежду си, за да разубедят Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) от религията или да го убият. Тези планове, изработени от неверниците и идолопоклонниците, са съобщени в един от айятите на Корана по следния начин:

„И когато неверниците лукавстваха срещу теб, да те задържат или да те убият, или да те прокудят... Те лукавстват, а Аллах проваля тяхното лукавство. Аллах е над лукавите.” (Сура Анфал, 30)

Както е съобщено и в айята, Аллах е над лукавите и Той е спасил Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) от всичките им капани. Като условие на айята: „... не ще ви навреди лукавството им с нищо. Аллах обгръща техните дела.” (Сура ал-Имран, 120), те не са успели по никакъв начин да навредят на Пророка (Аллах да го приветства).

В други айяти Аллах също е съобщил, че никой няма да може да причини вреда на Пророка (Аллах да го приветства) нито от материална, нито пък от морална гледна точка, така:

„И ако не бе благодатта на Аллах, и Неговата милост към теб, група от тях щеше да те заблуди. Но единствено себе си заблуждават и с нищо не ще ти навредят. Аллах ти низпосла Книгата и мъдростта и те научи на онова, което не си знаел. Огромна е благодатта на Аллах към теб.” (Сура Ниса, 113)

„Те все лъжата слушат, все забраненото изяждат. И ако дойдат при теб, отсъди помежду им или се отдръпни от тях! И отдръпнеш ли се, те не ще ти навредят с нищо. А съдиш ли, отсъждай справедливо между тях! Аллах обича справедливите.” (Сура Маида, 42)

В хадисите се съобщава как съдружаващите са прибягвали към различни методи, за да накарат Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) да се откаже от проповядването на морала от Корана. Един от тях е предлагайки положение (в обществото), имоти и богатство, да се опитват да разубедят Пророка (Аллах да го приветства) от борбата му чрез прости земни облаги. В един от айятите на Корана пък е съобщено следното:

„Желаят, ако се смекчиш, и те да се смекчат.” (Сура Калам, 9)

Въпреки всички материални и морални предложения Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) постъпил изключително непоколебимо по отношение на съобщаването на айятите на Аллах и никога не обърнал внимание на интензивните заплахи, които получавал. В своя „Муснад” Ибн-и Шайба предава грозните предложения, направени на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) от Утба бин Рабиа, който е от меканските съдружаващи, така:

„... Защо ни казваш, че бащите ни са се отклонили? Ако искаш лидерство, нека ти дадем знамената си и те направим управник. Ако искаш имущество и пари, нека ти съберем пари, колкото да стигнат на теб и потомството след теб.”48

И им изпратихме пратеник измежду тях, [който рече]: “На Аллах служете! Нямате друг бог освен Него! Нима не се боите от Него?” (Сура Муаминун, 32)

Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е бил много силно вярващ Мюсюлманин, който държал благоволението на Аллах над всичко и който виждал милостта на Аллах и Неговия рай като истинска отплата. Нито едно земно предложение, статут или пари не са могли да му повлияят. Всъщност Аллах е дарил този свой благословен пратеник с голямо богатство и завоевания и на земята, но без съмнение отплатата, която Аллах му е подготвил в отвъдното, е много по-голяма. Когато знатните сред съдружаващите, които извършвали множество лукавства, за да разубедят Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) от праведното си дело, не постигнали тази своя цел, те започнали да кроят предателски планове за изселването, задържането и най-накрая убиването на Пророка (Аллах да го приветства). Поради тази причина те постоянно разглеждали помежду си състоянието на Пророка (Аллах да го приветства). В Ислямските източници този исторически факт е представен така:

„По думите на Ибни Исхак: Курайшкият род се събра и съвещавайки се помежду си относно Пратеника (Аллах да го приветства) на Аллах, си казаха следното: „Виждате до какво положение е достигнало състоянието на тази личност.” Вследствие на това започнаха разискването. Един от тях: „Нека го затворим някъде и без да му дадем възможност да се види с никой, да го оставим там, докато не умре! Нека му даваме храна колкото да не умре!...”

Но това предложение не бе одобрено. Едно такова нещо би предизвикало безредие. Един от тях каза: „Нека да не го задържаме в плен, а да го изкараме извън Мека…”, но и това не бе подходящо. Защото бе казано: „Мoхамед (Аллах да го приветства) щеше да отиде при който и да било от арабските родове и с прекрасните си слова да се присъедини към тях, да ги поведе след себе си и да ни отмъсти...” Вследствие на това Абу Джахл каза така: „Нямаме друг изход, освен да убием Мохамед (Аллах да го приветства).”49

Въпреки че съдружаващите и неверниците са притежавали всички необходими материални и морални средства, за да осъществят коварните си планове, те никога не са постигнали успех. Това е така, защото Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е свята личност, която е била под закрилата на Възвишения Аллах. В хадисите се разказва, че от всички родове са били събрани най-младите, силни и въоръжени мъже, за да убият Пророка (Аллах да го приветства). Наред с тези мъже имало и още други доброволци, които искали да посекат Пророка Мохамед (Аллах да го приветства). В хадисите се предава, че е било планирано всички тези мъже едновременно да нападнат и убият Пророка (Аллах да го приветства). Въпреки това фактът, че Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) не е бил убит, че Аллах всеки път е провалял капаните на неверниците и съдружаващите, е едно много голямо чудо.

Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства), който е бил много смел и решителен, лично е участвал в горещите битки и се е изправял лице в лице с враговете. Въпреки че в борбите е бил в най-предните редици, той отново не е бил убит и по Божие чудо се е завръщал невредим. Въпреки множеството удобни случаи на неверниците, извън войната, те не са успели да убият тази свята личност. Това, че Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) не е умрял, преди да изпълни дълга си, въпреки че е претърпял доста големи опасности, наистина е едно много голямо чудо.

"... Аллах ще те защити от хората. Аллах не напътва неверниците." (Сура Маида, 67)

Относно това чудо Ибни Ханбал, Табарани и Абу Нуайм предават следното от Джа’де (Аллах да е доволен от него):

„Видях Пророка (Аллах да го приветства); Доведоха един човек при него и му казаха: „Този човек искаше да те убие”. В отговор на това Пратеникът (Аллах да го приветства) на Аллах повели следното: „Не се страхувай! Не се страхувай! Дори и да беше поискал, Аллах нямаше да ти разреши да ме обезпокоиш.”50

Безстрашието на бойното поле на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), който знаел, че е под закрилата на Аллах и който бил отдаден Нему, е качество, служещо за пример на всички вярващи. Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е човек, който не се е страхувал от никой друг освен от Аллах, бил е изключително безстрашен, търпелив и е притежавал изключително възвишена нравственост. Той също така представлява и най-добър пример за хората със своето самопожертвование. Един от най-големите примери на неговото саможертвено и устойчиво поведение е това, че е станал рано и напуснал дома си, за да може да разположи вярващите на подходящите позиции:

„[Припомни, о, Мухаммад] когато ти потегли от семейството си в зори, за да настаниш вярващите по места за битката... Аллах е всечуващ, всезнаещ.” (Сура ал-Имран, 121)

Докато самият Пророк (Аллах да го приветства) е бил в качеството на мишена за неверниците, съдружаващите и лицемерите, и животът му е бил в опасност, той е отдавал голямо значение на това вярващите да бъдат в безопасност. Отново той е този, който постоянно е насърчавал вярващите и е допринасял за повишаване на ентусиазма им.

Както Аллах, Притежателят на цялата сила, съобщава в Корана с айята: „... На Аллах принадлежат войнствата и на небесата, и на земята. Аллах е всезнаещ, премъдър.” (Сура Фатх, 4), Той е този, Който държи под властта си всички хора и всички войски по земята. Тъй като вярващите не са оценили безкрайната сила на Аллах по подобаващ начин, то те дръзнали да посегнат на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства). В отговор на това, за да спаси Пророка (Аллах да го приветства) от капаните на неверниците, Аллах, както е съобщил в Корана с айята: „И [юдеите] лукавстваха. А Аллах провали тяхното лукавство. Аллах е над лукавите.”(Сура ал-Имран, 54), е устроил най-съвършения капан. Докато неверниците, които лично били свидетели на добротата и прекрасния морал на пратеника на Аллах – Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), тайно кроели планове срещу него и правили това, без да знаят, че Аллах ги вижда и чува. Ето така лицемерите и знатните неверници не са разбрали, че самите те ще попаднат в най-големия капан:

„И замисляха лукавство, ала при Аллах е замисълът им, дори техният замисъл да бе такъв, че да се разрушат от него планините.” (Сура Ибрахим, 46)

За Абу Джахл, който от хадисите разбираме, че е един от най-големите врагове на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), се разказва също, че постоянно е дебнел удобен случай, за да убие пратеника на Аллах. Имам Бухари предава следната информация от Ибни Аббас във връзка с този въпрос:

„Абу Джахл каза: „Ако видя Мохамед (Аллах да го приветства) да се моли в Кааба, ще му извия врата!” В отговор на това Пратеникът (Аллах да го приветства) на Аллах повели така: „Ако беше направил това, ангелите щяха да дойдат и да го хванат пред очите на всички.”51

Ибни Исак, Байхаки и Абу Нуайм предават следната информация също от Ибни Аббас:

„...Когато Божият пратеник (Аллах да го приветства) сведе чело до земята в суджуд, Абу Джахл взе един голям камък и се отправи към него. Когато се приближи, за да хвърли камъка, се върна пребледнял от страх и с ръка слепена за камъка. От страх хвърли камъка в ръката си в друга посока. Когато курайшите видяха това, казаха така: „Какво ти е? Какво стана? Разкажи ни!”. Даде следния отговор: „Когато се приближих до него, видях една огромна камила. През живота си никога не бях виждал камила с толкова голяма глава и шия. Ако дръзнех да хвърля камъка, то камилата щеше да ме разкъса на парчета с кътните си зъби.” В резултат на това Пратеникът (Аллах да го приветства) на Аллах повели следното: „Това, което той видя, беше Джибрил (Гавриил) (м.н.). Ако се беше приближил до мене, Джибрил (м.н.) щеше да го хване и да го захвърли нанякъде.”52

Въпреки че Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства), който бил под закрилата на Аллах, бил изправен пред множество капани, той всеки път ставал свидетел на изпълняването на обещанието на Аллах, той вярвал, че събитията, които изглеждали като трудни, са сътворени от Аллах и че Той ще ги завърши по най-благоприятния начин. Той продължил проповедничеството и борбата си, без да претърпи никаква вреда, винаги се уповавал и вярвал на Господа. В резултат на дълбокото доверие на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) Аллах винаги го дарявал с успех и сила.

Чудесата, които Аллах подготвил в пещерата, за да защити Пророка Мохамед (Аллах да го приветства)

Според сведенията в историческите и Ислямски източници Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) напуснал дома си на 14-ата година от пророчеството си, в нощта на 27-и сафар (месец по мохамеданския календар) и отишъл в дома на Абу Бакр (Аллах да е доволен от него). След това двамата заедно напуснали Мека. Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) знаел, че първото място, където идолопоклонниците щели да го потърсят, е пътят, който продължава на север и води до Медина. Поради тази причина предпочел път точно в обратната посока. Това бил пътят на юг от Мека, който водел към Йемен. Те изминали пеш близо 5 мили (6 км.) по този път и достигнали до планината, известна като „Севр”. Това била една трудна за изкачване, опасна и стръмна планина. Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства), заедно с другаря си Абу Бакр (Аллах да е доволен от него), се скрил там в една пещера. Според преданията това била разположената в планината Севр пещера на име „Атхал”.53

През това време курайшите препречили всички пътища, за да открият Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) и ги взели под контрол с въоръжени мъже. Пехотинци, конници и преследвачи започнали да претърсват подробно цялата местност. Разпръснали се по планините, долините и склоновете. Преследвачите, които търсели Пророка (Аллах да го приветства), достигнали и до изхода на пещерата. В това време Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) бил в пълно покорство пред Аллах. Господ е съобщил следното в Корана:

„Ако вие не му помогнете [на Мухаммад], Аллах вече му помогна, когато неверниците го прогониха ­ и бе един от двамата, когато бяха в пещерата; когато рече той на своя другар: “Не страдай! Аллах е с нас.” И низпосла Аллах Своето успокоение над него, и го подкрепи с воини, които вие не видяхте, и стори Той словото на неверниците да е най-презряното…” (Сура Тауба, 40)

"И се уповавай на Вечножи-вият, Който не умира, и Го прославяй с възхвала! ..." (Сура Фуркан, 58)

Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства), както е съобщено и в горецитирания айят, бил отдаден от сърце на Аллах и се бил подчинил напълно на съдбата си. От своя страна, заради добрия му нрав и покорство, Аллах го подкрепил с помощта си, дал му физическо здраве и сила и спуснал в сърцето му чувство на спокойствие и сигурност.

Някои хора могат да оценят едно такова трудно положение посредством много повърхностно разбиране и да не усетят вълнението на този момент. Това е така, тъй като човек, който не е бил обект на опасността, не може да познава това душевно състояние. Например, предпазливостта и бдителността на Пророка (Аллах да го приветства), който се е укривал с опасност за живота си в една пещера, докато враговете – неверници го издирвали, не може да се знае, без да бъде изживяно. Всички вярващи трябва да размислят върху тези условия много внимателно. От изключително значение е да оценят по подобаващ начин самопожертвуванието, търпението и проницателността на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства).

Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) обаче, така както и в много други събития, случили се по време на живота му, и от това е успял с Божие позволение да се спаси по един чудотворен начин. Според разказите идолопоклонниците, които в резултат на преследването достигнали до пещерата, видели, че на входа й един паяк си бил оплел паяжина, и гълъби, които си били свили гнездо и оставили в него яйцата си, и смятайки, че вътре няма никой, се върнали обратно. И наистина, когато човек размисли над тези обстоятелства, би могъл да сметне това, че паяжината на входа на пещерата е била непокътната, като показател, че вътре няма никой. Това е така, защото, ако някой е бил влязъл в пещерата, то паяжината e щяла да се развали, а паякът да продължи да плете паяжина. От друга страна, същото се отнася и за гълъба, който се намирал там. Без съмнение всичко това е едно чудо на Аллах, който има сила и власт над всичко. Аллах е този, Който е накарал паяка да оплете паяжина на входа на пещерата и е настанил гълъба там. Това, че на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) и на другаря му, с който са били заедно в пещерата, не се е случило нищо; това, че Аллах го е подкрепил с невидими войски и му е низпослал чувството на спокойствие и сигурност, наистина са много големи чудеса.

"И се уповавай на Всемогъщият, Милосърдният, Който те вижда, като се изправяш [за молитва сам], и [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд. Той наистина е Всечуващият, Всезнаещият." (Сура Шуара, 217-220)

В тълкуванията се съобщава, че войските, дадени под командването на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), са войски от ангели.54 Всъщност в последната част на 40-и айят от сура Тауба Аллах, повелявайки: „… И низпосла Аллах Своето успокоение над него, и го подкрепи с воини, които вие не видяхте, и стори Той словото на неверниците да е най-презряното, а Словото на Аллах ­ най-възвишеното. Аллах е всемогъщ, премъдър”, ни разкрива тази истина. В тълкуванията на Джалалайн чудотворните събития, съобщени в този айят, са изтълкувани по следния начин:

„Ако вие не му помогнете, т.е. не помогнете на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), то Аллах вече му е помогнал. Времето, през което неверниците го изкарали от Мека, т.е. времето, когато съдружаващите се събрали при Даруннадва и искали неговото убиване, пленяване или прогонване, с което го принудили да напусне Мека, той бил единият от двамата. Т.е. той бил единият от двамата души. Другият му бил Абу Бакр (Аллах да е доволен от него). Значението, което е искано да бъде изразено тук, е следното: Аллах, който е протегнал ръка на Пратеника си в този труден момент, в други ситуации също няма да го остави, без да му помогне. През онова време те били в пещерата в планината Севр. През онова време, когато другарят му, виждайки краката на идолопоклонниците и изпадайки в тревога, казал на Пророка (Аллах да го приветства): „Ако някой от тях погледне надолу през краката си, несъмнено ще ни види”, Пратеникът на Аллах му отговорил, т.е, казал на Абу Бакр (Аллах да е доволен от него): „Не страдай! Аллах е с нас”. Накрая Аллах низпослал своето успокоение над него, като според едно виждане „него” се отнася за Пророка (Аллах да го приветства), а според друго за Абу Бакр (Аллах да е доволен от него). И Аллах го подкрепи, т.е. подкрепил Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) с войни, които не видяхте, т.е. в пещерата и на бойното поле го подкрепил с един вид войски от ангели. По този начин Аллах сторил словото на неверниците, т.е. идолопоклонническото дело, да бъде най-презряно, т.е. губещо, а Своето слово най-възвишено, т.е. възтържествуващо. Аллах притежава голяма мощ. За всяко дело има мъдрост.”55

Господ е помогнал на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) с множество на брой чудотворни събития, подкрепил го е с ангели, успокоил е сърцето му и не е позволил на неверниците, въпреки че били толкова много на брой и го били обградили отвсякъде, да му навредят. Милосърдният, закрилящ, предпазващ Аллах е най-добрият сред помагащите и единственият притежател на цялата сила.

С помощта на Аллах Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) постигнал успех във всяко едно свое дело. В айятите Аллах е съобщил за помощта си към Пророка (Аллах да го приветства) по следния начин:

„И поискат ли да те измамят, Аллах ти е достатъчен. Той е, Който те подкрепя със Своята помощ и с вярващите.” (Сура Анфал, 62)

„… Но ако си помагате срещу него, то Аллах е неговият Покровител, и Джибрил, и праведните вярващи, и ангелите освен това са [му] помощници.” (Сура Тахрим, 4)

„… Аллах ще подкрепи онези, които Го подкрепят. Аллах е всесилен, всемогъщ.” (Сура Хадж, 40)

„И за да те подкрепи Аллах с могъща подкрепа.” (Сура Фатх, 3)

„И друго, което обичате ­ помощ от Аллах и близка победа. И възрадвай вярващите!” (Сура Сафф, 13)

Неверниците, които не успели да разберат добре възвишеността на Пророка (Аллах да го приветства), в действителност не били оценили Всевластния Аллах с истинското Му величие. Това, че неверниците са смятали, че ще могат да победят Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), който е бил под милосърдието на Аллах, е голяма заблуда, защото те са влезли в една борба, чийто край, т.е. загубата им, е бил известен още от самото начало. В един айят Аллах е повелил следното:

„Аллах предписа: „Аз ще надвия, и Моите пратеници.” Аллах е всесилен, всемогъщ.” (Сура Муджадала, 21)

В един друг айят пък Аллах е съобщил, че никой няма да може да навреди на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), че Аллах, Джибрил (Гавриил), ангелите и вярващите са негови другари, помощници и поддръжници, по следния начин:

„И двете се покайте пред Аллах, защото сърцата ви са се подвели. Но ако си помагате срещу него, то Аллах е неговият Покровител, и Джибрил, и праведните вярващи, и ангелите освен това са [му] помощници.” (Сура Тахрим, 4)

"И следвай онова, което ти се разкрива от твоя Господ! За вашите дела Аллах е сведущ. И се уповавай на Аллах! Достатъчен е Аллах за покровител." (Сура Ахзаб, 2-3)

Фактът, че Господ е защитил и подкрепил Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) с ангели

Моралът на Корана изисква Мюсюлманите да избягват всякакъв вид войни и сблъсъци, да разрешават недоразуменията посредством преговори и обсъждане, да правят компромиси. Според Корана войната е „нежелана наложителност”, към която се прибягва само в крайна необходимост и непременно в рамките на определени човешки и морални граници. В лицето на всяка трудност Мюсюлманите са длъжни винаги да предпочитат мира и споразумението, но в случай на нападение от отсрещната страна те трябва да се сражават с цел самоотбрана.

В един айят е съобщено, че войните по света се предизвикват от сеещите развала, а Аллах не обича сеещите развала:

„... Всякога, щом разпалят огън за война, Аллах го угасява. И се устремяват по земята за развала, а Аллах не обича сеещите развала.” (Сура Маида, 64)

Когато погледнем към живота на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), също ще видим, че войната е метод, към който се прибягва само в крайна необходимост и с цел самоотбрана.

Низпославането на Корана на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) продължило точно 23 години. През първите 13 години Мюсюлманите живели като малцинство в идолопоклонническия ред в Мека и били изложени на голям натиск. Множество Мюсюлмани били подложени на физически изтезания, други били убити, къщите и собствеността на мнозинството от тях били разграбени, постоянно били обиждани и заплашвани. Въпреки това обаче Мюсюлманите продължили да живеят, без да прибягват към сила, и винаги призовавали идолопоклонниците към мир. Най-накрая, когато потисничеството на идолопоклонниците достигнало непоносими размери, Мюсюлманите се изселили в град Ясриб (по-късно Медина), където имало по-свободна и дружелюбна обстановка, и тук установили своето управление.

Когато пък войната станала неизбежна, Аллах подкрепил Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) с различни чудеса. Едно от тези чудеса е това, че Господ е изпратил ангелите си на помощ на Пророка (Аллах да го приветства) и праведните вярващи.

В един айят на Корана е съобщено как Аллах увенчал с победа и дарил с успех Мюсюлманите, въпреки че изглеждали безпомощни, ги, като това е благо, за което те трябва да са признателни, по следния начин:

„Аллах вече ви помогна при Бадр, когато бяхте слаби. И бойте се от Аллах, за да сте признателни!” (Сура ал-Имран, 123)

Въпреки че праведните вярващи били по-малко на брой от идолопоклонниците, те участвали с голяма смелост и решителност във войните зад Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) и с подкрепата на Аллах по един чудотворен начин спечелили големи победи. В Корана е съобщено как Аллах е подкрепил вярващите с ангели и как във войната Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е благовестил вярващите за помощта на ангелите така:

„Когато каза на вярващите: „Не ви ли стига да ви подкрепи вашият Господ с три хиляди низпослани ангели?” Да, ако сте търпеливи и богобоязливи, и [съдружаващите] изникнат в ярост пред вас ­ тогава ще ви подкрепи вашият Господ с пет хиляди белязани ангели.Аллах стори това за вас да бъде само радостна вест и за да се успокоят сърцата ви с него. Подкрепата е единствено от Аллах, Всемогъщия, Премъдрия, за да откъсне една част от неверниците или да ги разгроми, за да се върнат покрусени.” (Сура ал-Имран, 124-127)

Историческата картина на име "Арабска палатка" на Сър Едуард Лендсиир, 1866 година.

Както Аллах е повелил и в айятите, Той е изпратил ангелите на помощ като блага вест и успокоение за сърцата. Несъмнено обаче Аллах не се нуждае от никаква причина. Ако пожелае, Той може да надвие неверниците с едно-единствено мъчение, което да изпрати над тях. Ако пожелае, може за минути, за секунди да ги заличи от земята, тях и техните войски. Всъщност в Корана е съобщено за множество нерелигиозни народи, които са били погубени внезапно в момент, в който най-малко са очаквали, под формата на един-единствен звук, на вихрушка или на друго бедствие. Разбира се, Аллах има сила за всичко това. Това, че Господ е дал едни толкова възхитителни и чудотворни победи, е било голямо чудо за Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) и вярващите с него. Чудесата, случили се по време на войната, и храбростта на Мюсюлманите са разказани и от множество учени-тълкуватели. Видният учен Омар Насухи Билмен предава чудесата, случили се по време на войните на Мюсюлманите, и безстрашието на праведните вярващи така:

„Ислямската войска поела риска да воюва с курайшките идолопоклонници и поела към бойното поле Бадр. Пратеникът (Аллах да го приветства) на Аллах показал на приближените си местата, където щели да умрат убитите сред враговете по време на войната, която предстояла. После се случило точно така, това било голямо чудо. Курайшката войска дошла и взела под контрол водата на Бадр. Но на следващия ден завалял дъжд и сподвижниците на Пророка (Аллах да го приветства) се сдобили с много вода и по този начин било премахнато безпокойството им. След това се хвърлили на бойното поле, вражеските сили били три пъти по-големи от тези на Мюсюлманите, но въпреки това се страхували. Войната започнала. Тъй като Мюсюлманите оценявали душевната ценност на борбата и свидетелството, то те се спуснали в битката, изпълнени с храброст и веселие. През това време освободеният от Омар (Аллах да е доволен от него) роб Махджа паднал жертва в името на вярата. Преблагородният ни Пророк повелил: „Махджа е господар на жертващите се за вярата”.56

„Преблагородният ни Пророк се помолил: „Господи! Дари ме с победата, която ми обеща”, изпаднал в състояние на лек сън и усмихвайки се, веднага се събудил. Обръщайки се към намиращия се непосредствено до него Абу Бакр (Аллах да е доволен от него), казал: „Блага вест, ей, Абу Бакр! Ето, дойдоха Джибрил (Гавриил) и голяма част от ангелите на помощ”. След това облякъл своята ризница и излязъл от палатката си. С узнаването, че към вражеската войска, която така или иначе била по-многобройна, щели да се присъединят някои урбани, някои Ислямски войни изпаднали в притеснение. След това била изпратена благата вест, че ще бъде помогнато на Мюсюлманите посредством ангели, изпратени от Аллах. Според преданията в това време излязъл много силен вятър и нищо не се виждало. Това състояние пък било знак за идването на Джибрил (Гавриил) и множество ангели на бойното поле. Тези ангели яздели бели коне, били видени с образа на бели и жълти хора и участвали дейно във войната при Бадр.

В този поход при Бадр на вярващите се притекли на помощ първо хиляда, а после още две хиляди ангели, общият им брой според съобщеното в Корана е пет хиляди.”57

Фактът, че Аллах е дал в помощ на Пророка (Аллах да го приветства) и вярващите с него ангели, в други айяти е разкрит по следния начин:

„Когато призовахте вашия Господ за помощ, Той ви откликна: „Аз ще ви подкрепя с хиляда ангела един след друг.” Аллах стори това само за радостна вест и за да се успокоят с него сърцата ви. Помощта е единствено от Аллах. Аллах е всемогъщ, премъдър. Той ви покри с дрямка за успокоение от Него и ви изсипа вода от небето, за да ви пречисти с нея и да премахне от вас скверността на сатаната, и да укрепи сърцата ви, и да заякчи с това стъпките.” (Сура Анфал, 9-11)

В тълкуванията си Имам Сабуни пък описва помощта на ангелите така:

„Съобщава се, че Аллах, казвайки: „Аз ще ви подкрепя с хиляда ангела един след друг”, е приел неговата молитва. Тълкувателите казват следното: Според съобщеното в хадисите Джибрил (Гавриил) свалил петстотин ангела и се сражавал заедно с тях по десния фланг на войската. Микал (Михаил) също свалил петстотин ангела. Те пък се сражавали по левия фланг на войската. Освен при Бадр в никоя друга битка не е забелязано ангелите да се сражават. В другите сражения ангелите са слизали, за да показват броя на Мюсюлманите като многоброен, но не са се сражавали.

Аллах ви помогна с ангелите само за да ви благовести с победата и за да се успокоят с нея сърцата ви. В действителност помощта е единствено от Всевишния Аллах. Доверете се на Неговата помощ. Не се доверявайте на собствената си сила и оръжие. Без съмнение Аллах е победителят, Той не може да бъде победен и прави това, което мъдростта изисква.

Спомнете си, че Той ви покри с дрямка за успокоение от Него. Това е едно от чудесата на Пратеника на Аллах. Защото в момента на страха на всички им се додряма. Али (Аллах да е доволен от него) казва следното: „В деня на борбата при Бадр нямахме никакъв друг кон освен Микдат. Видях как всички ние освен Пратеника на Аллах изпаднахме в дрямка.” Ибн Касир казва така: „За да може сърцата на вярващите да се успокоят и да бъдат в безопасност с Божията помощ, в най-ожесточения момент на битката те като че изпаднали в дрямка.” Изсипа ви вода от небето. Това също е друго благо, съобщено от Аллах. Случаят е следният: По време на битката при Бадр Мюсюлманите останали без вода. Вследствие на това Аллах изсипал над тях такъв дъжд, че по долините потекла вода.”58

Това, че Аллах е обединил сърцата на вярващите, които участвали в битките заедно с Пророка Мохамед, е също голямо чудо. Това, че хора от различни племена, различни градове, различни народи, а дори и от вражески племена са се събрали в името на една цел и са действали заедно за спечелване на благоволението на Аллах, е станало по волята на Аллах. В множество айяти Аллах е благовестил Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) със своята помощ и подкрепата на искрените вярващи:

„И поискат ли да те измамят, Аллах ти е достатъчен. Той е, Който те подкрепя със Своята помощ и с вярващите. Обединява Той сърцата им. А ти и да раздадеш всичко, което е на земята, не би обединил сърцата им. Но Аллах ги обедини. Той е всемогъщ, премъдър. О, Пророче, Аллах е достатъчен ­ за теб и за вярващите, които те следват.” (Сура Анфал, 62-64)

Независимо от това колко слаби са били Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) и вярващите, с помощта на Аллах те винаги са надделявали, побеждавали са войските на неверниците, които са били много по-многобройни от тях. Докато на пръв поглед меканските идолопоклонници, които притежавали технически средства и били многобройни, трябвало със сигурност да станат победители, по чудо от Аллах били разбити.

По време на войната Аллах сторил още едно чудо за вярващите и им дал благата вест, че един търпелив човек ще надвие десет човека:

„О, Пророче, подбуждай вярващите към сражението! Ако сред вас има двадесет търпеливи, те ще надвият двеста; а ако сред вас има сто, те ще надвият хиляда от неверниците, защото са хора, които не проумяват. Сега Аллах ви облекчи. Той знае, че у вас има слабост. И ако сред вас има сто търпеливи, те ще надвият двеста; а ако сред вас има хиляда, те ще надвият две хиляди с позволението на Аллах. Аллах е с търпеливите.” (Сура Анфал, 65-66)

В един друг айят Аллах съобщил, че е спуснал невидими войски, които да помогнат на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), и ще накаже неверниците с тях.

„После Аллах низпосла успокоението Си на Своя Пратеник и на вярващите. И низпосла воини, които вие не видяхте, и наказа онези, които не повярваха. Това е възмездието за неверниците.” (Сура Тауба, 26)

Докато Аллах е помагал на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) и вярващите с чудеса, Той същевременно е отвърнал на идолопоклонниците за жестокостта и мъчението, на които са подлагали вярващите. Идолопоклонниците били победени от Мюсюлманите по напълно неочакван от тях начин.

В тълкуванието на Ибн Касир случилото се по време на борбата е предадено така:

„Според разказаното от Абу Хурайра Пратеникът на Аллах казал така: „Бе ми помогнато с боязън и ми бяха дадени всички благи неща”. Поради тази причина Всемогъщият Аллах повелил: „После Аллах низпосла успокоението Си над Своя Пратеник и вярващите. И низпосла войни, които вие не видяхте, и наказа онези, които не повярваха. Това е възмездието за неверниците.”59

В едни други коментари пък е обяснено как при условие, че вярващите бъдат търпеливи, капаните и лукавствата на неверниците ще бъдат напразни:

„Всевишният Аллах, след като ни забранява да взимаме за доверени приятели хората, освен тези измежду нас, и ни обяснява причините за това, Той обещава на нас вярващите раби, че при условие, че бъдем богобоязливи и търпеливи, ще провали капаните и лукавствата на неверниците, и ни дава деня на битката при Ухуд и тази при Бадр като пример за това как е покровителствал вярващите си раби. През тези два дена Възвишеният Аллах е провалил всички капани и лукавства на враговете поради търпението и богобоязънта на вярващите. Доказателството за това, че тези два дена са дадени като пример за това, че Аллах покровителства вярващите и че при условие, че са търпеливи и богобоязливи, проваля капаните на неверниците, е, че в предходния айят се споменава за търпение и богобоязън: „Но ако сте търпеливи и богобоязливи, не ще ви навреди лукавството им с нищо”.60

Когато призовахте вашия Господ за помощ, Той ви откликна: “Аз ще ви подкрепя с хиляда ангели един след друг.” (Сура Анфал, 9)

Армиите на неверниците, които изглеждали малобройни

Като чудо от Аллах победителите в сраженията не са тези, които са по-многобройни, а вярващите. Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) и вярващите с него посредством ума, разбирателството, проницателността и благите нрави, с които Аллах ги е дарил, винаги са постигали успех срещу неверниците. Освен това, Аллах е съобщил, че понякога е показвал на неверниците вярващите като по-многобройни и силни, и че това е ставало причина за обезкуражаването и уплахата на неверниците. В един айят Аллах представя това чудо, случило се по времето на Пророка (Аллах да го приветства), така:

„Имаше за вас знамение в две дружини, които се срещнаха ­ една сражаваща се по пътя на Аллах, и друга ­ невярваща. И им се видяха на око двойно повече от тях. Аллах подкрепя със Своята помощ когото пожелае. В това има поука за прозорливите.” (Сура ал-Имран, 13)

В тълкуванията на Джалалайн този айят от сура ал-Имран е обяснен по следния начин:

„Няма съмнение, че за вас имаше знамение, поука в двете дружини, които се срещнаха при Бадр. Едната се сражаваше по пътя на Аллах, в Негово подчинение. Това бяха Пророкът (Аллах да го приветства) и другарите му, наброяващи 313 човека и два коня с тях, шест брони и осем меча. И повечето бяха пеш. Другата дружина пък беше невярваща. Те, неверниците, виждаха Мюсюлманите два пъти повече от себе си, а те бяха 1000 човека, т.е. те виждаха как те изглеждат. И Аллах помогна на Мюсюлманите, въпреки че бяха по-малко. Всемогъщият Аллах подкрепя със Своята помощ когото пожелае. Няма съмнение, че в това посочено нещо има поука за прозорливите. Няма ли да се поучите или да повярвате след всичко това?”61

В тълкуванието на Ибн Касир пък същият айят е обяснен така:

„Относно айята: „И им се видяха на око двойно повече от тях”, някои учени според това, което Ибн Джарир разказва, казват, че: В деня на битката при Бадр съдружаващите виждали Мюсюлманите два пъти колкото своя брой и Всемогъщият Аллах, според тях, е направил това причина вярващите да победят съдружаващите. Несъмнено тук има съмнение само от една страна. А именно: През този ден преди нападението, за да имат представа за броя на Мюсюлманите, съдружаващите изпратили Омар ибн Са’д и той като се върнал, казал, че са около 300 човека. И наистина Мюсюлманите бяха 310 човека. Но след като битката започнала, Аллах изпратил на помощ на Мюсюлманите 1000 ангела.”62

В множество от айятите на Корана Аллах благовестява, че ще изпрати помощ на богобоязливите си раби в моментите, изглеждащи като най-трудни и тревожни, непременно ще покаже изход, дори и при ситуациите, които изглеждат като напълно безизходни:

„… За онзи, който се бои от Аллах, Той ще стори изход, и ще му даде препитание оттам, откъдето не е предполагал. И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен. Аллах осъществява Своята повеля...” (Сура Талак, 2-3)

В Корана Аллах е съобщил, че понякога е правил така, че вярващите да изглеждат малцина в очите на неверниците или пък неверниците малобройни в очите на вярващите. Това е било и едно от чудесата, с които Аллах е помогнал на вярващите. В това, че по време на войната по чудотворен начин двете армии са се виждали един други малко на брой, има множество мъдрост. Това, че Мюсюлманите са виждали много по-многобройната от тях войска на идолопоклонниците като малобройна, е станало източник на голяма сила и мотивация за тях. Това, че неверниците са виждали по-малобройна Мюсюлманската войска, която така или иначе е била по-малка на брой, може да ги е накарало да се отпуснат, като си мислят, че при всички положения ще спечелят. Без съмнение това е едно явно чудо на Аллах. В рамките на причинно-следствената връзка нито една войска не изглежда по-малобройна, отколкото е в действителност. Ако една армия се състои от сто хиляди войници, то откъдето и да се погледне, те винаги изглеждат толкова. Една многочислена войска, погледната и отдолу, и отгоре, и насреща, все ще изглежда многобройна. Поради тази причина това, че войската е изглеждала малобройна, е необикновено събитие. Чудото, което се е случило в това събитие, е едно от проявленията на помощта на Аллах към Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) и Мюсюлманите. В айятите от сура Анфал Аллах е съобщил за помощта си към Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) и вярващите по следния начин:

„Аллах ти ги показа в твоя сън малцина. А ако ти ги покажеше мнозина, щяхте да паднете духом и да спорите по делото. Но Аллах ви спаси. Той знае съкровеното в сърцата. И направи те да изглеждат малцина във вашите очи, когато се срещнахте, и ви умали в техните очи, за да изпълни Аллах дело отредено. Към Аллах се връщат делата.” (Сура Анфал, 43-44)

В тълкуванията на Сабуни тази помощ на Господ към вярващите е описана така:

„Ей, вярващи! Спомнете си времето, когато се срещнахте по време на битката. Тогава, за да се увеличи смелостта ви срещу тях, Аллах направи враговете ви да изглеждат малцина във вашите очи. И вас ви умали в техните очи, за да не извършат никаква подготовка за вас в сражението. Това виждане не беше насън, а по време на будност. Ибн Масуд казва така: „По време на сражението при Бадр врагът ни бе показан толкова малко на брой, че аз попитах един човек: „Как мислиш, имат ли сто човека?”. Това беше преди да започне битката. Когато сражението започна, Аллах показа на неверниците вярващите все едно, че са много на брой. Неверниците се слисаха и ги обзе страх. Силите им се изчерпаха и видяха неща, които въобще не очакваха. Това е едно от големите чудеса на Аллах в това сражение. Аллах направи това така. Даде кураж на вярващите срещу неверниците. Окуражи и неверниците срещу вярващите, за да може битката да се проведе и Аллах да помогне на войската си, да разгроми неверието и войската му, за да може словото на Аллах да се възвеличи, а словото на неверниците да е най-презряно. Всички дела се връщат към Аллах. Аллах организира всички дела както пожелае. Няма никой, който да провали неговата повеля. Той е премъдър, всемогъщ.”63

"О, Пророче, Аллах е доста тъчен за теб и за вярващи те, които те следват." (Сура Анфал, 64)

Ибн Касир пък тълкува айята от сура Анфал по следния начин:

„... Всемогъщият Аллах предизвикал двете дружини една срещу друга, за да може да се увеличи амбицията им. Той показал едната на другата като по-малобройна. Това станало в момента, в който се изправили една срещу друга. Когато битката се ожесточила и Всемогъщият Аллах подкрепил вярващите с идващи един подир друг хиляда ангела, групата неверници видели дружината на вярващите като два пъти по-голяма от тях. Всъщност Всемогъщият Аллах повелява следното по този въпрос: „Имаше за вас знамение в две дружини, които се срещнаха ­ една сражаваща се по пътя на Аллах, и друга ­ невярваща. И им се видяха на око двойно повече от тях. Аллах подкрепя със Своята помощ когото пожелае. В това има поука за прозорливите.” (Сура ал-Имран, 13)”64

Едно от чудесата, които изживели Мюсюлманите по времето на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), е, че независимо от това, че срещу тях се насъбрали хора, те не са изпитвали нито страх, нито колебание. В айятите е посочено как неверниците, за да наранят вярващите, били насъбрали множество хора, притежаващи сила, и се опитвали да угнетят Мюсюлманите, които били малцинство. В това трудно положение вярващите се обърнали към Аллах и се уповали единствено на Него. И така, благодарение на закрилата и подкрепата на Аллах, те се върнали обратно невредими и с големи блага, спечелили изобилие и богатство.

В Корана Аллах е съобщил за това чудотворно положение, в което се намират вярващите, така:

„За онези, на които хората рекоха: „Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!”, но вярата им се усили и рекоха: “Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!” И се завърнаха с обилие и благодат от Аллах. Зло не ги докосна и следваха благоволението на Аллах. Аллах е владетел на велика благодат.” (Сура ал-Имран, 173-174)

Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) и вярващите с него, които имали пълно доверие в Аллах и били постоянно отдадени Нему, винаги живеели според моралните ценности на Корана и извършвали всяко нещо, стремейки се единствено към благоволението на Аллах. В замяна на това те получили усещане за сигурност и спокойствие от Аллах, дори и в най-тежките условия се сдобивали с голямо богатство и придобивки от войните, и водили един прекрасен живот.

NOTAS

48. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 287
49. Siret Ansiklopedisi, Ucuncu Cilt, Sf 104
50. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 316
51. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 317
52. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 317
53. Omer Nasuhi Bilmen, Ku'ran-i Kerim'in Turkce Meali Alisi ve Tefsiri, Bilmen Basim ve Yayinevi, Istanbul, 3. cilt, s. 1270
54. Sadi Eren, Kuran'da Gayb Bilgisi, Isik Yayinlari, Izmir, 1995, s.183
55. Celaleyn Tefsiri Tercumesi, Tercume: Ibrahim Serdar, Yusuf Sensoy Fatih Enes Yayinevi, Istanbul, 1997, Cilt 2, s. 670
56. Omer Nasuhi Bilmen, Ku'ran-i Kerim'in Turkce Meali Alisi ve Tefsiri, Bilmen Basim ve Yayinevi, Istanbul, 1. Cilt, s. 450
57. Omer Nasuhi Bilmen, Ku'ran-i Kerim'in Turkce Meali Alisi ve Tefsiri, Bilmen Basim ve Yayinevi, Istanbul, 1. Cilt, s. 451
58. Sabuni, Safvetut Tefasir, Ensar Nesriyat, 2 cilt, s. 404
59. Ibn Kesir, Hadislerle Kur'an-i Kerim Tefsiri, Cagri Yayinlari, Istanbul, 1991, 7. Cilt, s. 3447
60. Said Havva, El-Esas Fi't-Tefsir, Samil Yayinevi, Istanbul, 1991, 2. Cilt, s. 444
61. Celaleyn Tefsiri Tercumesi, Tercume: Ibrahim Serdar, Yusuf Sensoy, Fatih Enes Yayinevi, Istanbul, 1997, 1. Cilt, s.187
62. Ibn Kesir, Hadislerle Kur'an-i Kerim Tefsiri, Cagri Yayinlari, Istanbul, 1991, 3. Cilt, s.1187
63. Muhammed Ali Es-Sabuni, Safretu't Tefasir Tefsirlerin Ozu, Ensar Nesriyat, Istanbul, 1992, Cilt 2, s. 427
64. Ibn Kesir, Hadislerle Kur'an-i Kerim Tefsiri, Cagri Yayinlari, Istanbul, 1991, 7. Cilt, s.3318