Цаст Трета:
Представената в Корана Информация За Минали Събития

Хаман И Древните Египетски Паметници

До 19 век, когато биват декодирани египетските йероглифи, названието “Хаман” не бе известно. С дешифрирането на йероглифите се установява, че Хаман е бил приближен помощник на Фараона и ръководител на работниците на каменоломната. (Отгоре – египетски работници на строеж) Това, на което трябва да обърнем внимание тук е, че точно както е разкрито в Корана Хаман е ръководел строителната дейност на Фараона. Т.е. в Корана е представена информация, която не е била известна на никой човек по онова време.

Някои от сведенията за Древен Египет, представени в Корана, разкриват множество исторически факти, които до неотдавна бяха тайна за хората. Тези факти ни показват, че всяка дума от Корана е използвана с определена мъдрост.

Един от хората, чието име се споменава заедно с Фараона, е “Хаман”. В шест айята от Корана Хаман е представен като един от най-приближените на Фараона.

От друга страна, в откъса от Тората (Стария Завет), където се разказва за живота на Муса (Мойсей) (м.н.), никъде не е споменато името на Хаман. Но името на Хаман е споменато в последните глави на Стария Завет като помощник на един вавилонски крал, който е живял приблизително 1100 години след Муса (м.н.) и е угнетявал евреите.

Някои немюсюлмани, които казват, че пророкът Мохамед (м.н) е написал Корана, преписвайки от Тората и Библията, също така твърдят, че по време на преписването той е прехвърлил в Корана някои данни погрешно.

Абсурдността на тези твърдения бива разкрита с дешифрирането на египетската йероглифна азбука преди около 200 години и откриването на името “Хаман” в древни египетски ръкописи. До 18ти век написаните на древноегипетски език надписи и ръкописи не можеха да бъдат разчетени. Писмото на Древен Египет е йероглифно и се е запазило в продължение на векове. С разпространяването на християнството и други културни влияния през 2ри и 3ти век сл.Хр. обаче Египет изоставя както своите древни вярвания, така и йероглифното писмо. Последният известен пример за използването на йероглифното писмо е надпис от 394 г. сл.Хр. След това този език бе забравен и не остава никой, който да може да разчете или да разбере написаните на този език ръкописи. Разбира се, допреди 200 години...

Мистерията на древноегипетските йероглифи бива разкрита през 1799 г. с откриването на плоча, наречена “Каменна плоча Росета” (“Rosetta Stone”), датираща от 196 г.пр.Хр. Характерното за този надпис е, че той е бил написан по три различни начина на писане: йероглифен, демотичен (опростен начин на древноегипетско йероглифно писане) и гръцки. С помощта на гръцкия ръкопис е декодиран и древноегипетският надпис. Преводът на ръкописа е завършен от французина Jean-Françoise Champollion. Ето така бе разкрит един забравен език и описаната на този език история. Благодарение на това откритие бе научено много за древноегипетската цивилизация, религия и социален живот.

Чрез декодирането на йероглифите се сдобиваме и с една много важна информация, която касае темата ни: името “Хаман” наистина е споменато в египетските ръкописи. Надпис върху един паметник, разположен в музея “Хоф” във Виена, се отнася за това име. В същия надпис се подчертава близостта на Хаман с Фараона.

В речника “Хората от новото царство”, който бива подготвен на основа на всички намерени ръкописи, пише, че Хаман е “ръководител на работниците на каменоломната”.

Резултатът, който се появява, съдържа една много важна истина. Хаман, точно както е разкрито в Корана, е живял в Египет по времето на Муса (м.н.), би е много близък на Фараона и се е занимавал със строителната дейност.

Айятът от Корана, в който се съобщава, че Фараонът иска от Хаман да му построи кула, е в пълно съответствие с археологическите открития:

“И рече Фараонът: “О, знатни, аз не знам да имате друг бог освен мен. И ми разпали [пещ] за [тухли от] глина, о, Хаман, и ми построй кула, дано зърна бога на Муса! Ала аз го мисля за лъжец.”” (Сура Касас, 38)

В заключение, съществуването на името Хаман в древноегипетските ръкописи доказва още веднъж факта, че Коранът е низпослан от Аллах, който знае неведомото. Коранът ни разкрива по един чудотворен начин информация, която по времето, когато пророкът Мохамед (м.н.) е живял, не е било възможно нито да бъде достигната, нито пък да бъде разгадана.

Муса (Мойсей) (м.н.) и Раздвояването на Морето

1. Mısır Kıyısı	2. Arabistan Kıyısı
Denizin dibi bu bölgede olağanüstü bir şekilde yükselti oluşturuyor.

Египетските владетели, известни като фараони, в многобожната суеверна религия на Египет се смятали за богове. В период, когато хем жителите на Египет са възприели една суеверна система вместо Божията вяра, хем синовете на Израел са поробени, Аллах изпраща на египетския народ като свой пратеник Муса (Мойсей) (м.н.).

Но древните египтяни – начело с Фараона и обкръжението му – въпреки поканата към Божията вяра, която Муса (Мойсей) (м.н.) им отправя, не се отказват от идолопоклонническите си вярвания. Муса (Мойсей) (м.н.) е разяснил на Фараона и близкото му обкръжение от какво трябва да се въздържат и ги е предупредил за Божието наказание. В отговор на това те се противопоставят и обвиняват Муса (Мойсей) (м.н.) в лудост, магьосничество и измама. Въпреки многобройните бедствия, които сполетяват Фараона и народа му, те не се отдават на Аллах, не приемат Аллах за единствен Бог. Нещо повече, за това, което ги сполетява, те държат отговорен Муса (Мойсей) (м.н.) и затова искат да го изселят от Египет. В Корана Аллах дава следното указание на Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) и на вярващите с него:

„И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.” И изпрати Фараонът събирачи в градовете: “Тези [синове на Исраил] са малко хора. Те ни разгневяват, но ние всички сме бдителни.” И така Ние ги пропъдихме от градини и извори, и от съкровища, и от знатно място. Така е. И оставихме това в наследство на синовете на Исраил. И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона].” (Сура Шуара, 52-60)

Както е разкрито в Корана вследствие на това преследване двете общности се срещнали на брега на морето. Аллах разцепил морето на две и спасил Муса (Мойсей) (м.н.) и вярващите с него, а Фараонът и хората му били погубени. За тази помощ на Аллах е споменато по следния начин в Корана:

„И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина. И сторихме там другите да се приближат. И спасихме Муса и всички, които бяха с него. После издавихме другите. В това има знамение, но повечето от тях не вярват. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.” (Сура Шуара, 63-68)

В открити неотдавна папируси, запазили се от времето на Фараона, във връзка с тази тема можем да открием следните сведения:

“От стражата на бялата стая на двореца, повереник на книгите Аменамони до писаря Пентерхор:

1. Ramses Hükümdarlığı 2. Nil Nehri 3. Mısır 4. Akdeniz	5. Noktası 6. Filistin 7. Kenan Diyarı 8. Ölü Deniz	9. Yefam 10. Geleneksel Sina Dağı 11. Gerçek Sina Dağı 12. Arabistan 13. Kızıldeniz

Това чудо преживяно от Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) и синовете на Израел, докато прекосявали Червено море, е станало предмет на множество проучвания. Чрез археологически изследвания е установен не само маршрутът изминат до Червено море след напускането на Египет, но също така и мястото, където Фараонът и Пророкът Муса (Мойсей) (м.н.) и народът му някога са били заобиколени от планини. (Аллах знае най-добре.)

Вследствие на огромен брой проучвания и изследвания приемащи това за отправна точка учените достигнали до поразителни заключения по отношение на това как морето се е разделило на две. Тези заключения са в пълно съгласие с разкритото в Корана. Фактът, че събитията от миналото, които са съобщени в Корана, се разкриват днес чрез исторически доказателства, е без съмнение едно от най-големите чудеса на Корана.

Наум Волзингер и Алексей Андросов, двама руски математици, доказали, че Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) наистина е би могъл да раздвои морето. Противно на учените, които се съсредоточават върху вероятността за едно такова чудо, руските математици проучили обстоятелствата, които биха могли да са довели до това чудо. Това от своя страна пък довело до потвърждаването на самото чудо.

Cebel-il Musa olarak bilinen dağ, genel kabule göre Sina Yarımadası'ndadır. Ancak, yeni bulgular Kızıl denizin arabistan kıyısında olduğunu gösteriyor.	Hz. Musa ve İsrailoğulları için uzun ve zorlu bir yoldan sonra dağların arasında bir çıkış yolu gözüküyordu.

Според изследването публикувано в бюлетин на Руската Академия на Науките е съществувал риф, който по онова време е бил близко до водната повърхност в Червено море. Оттук учените започнали да установяват скоростта на вятъра и силата на бурята необходима за излизането на рифа над водната повърхност. В резултат на това станало ясно, че една скорост на вятъра от 30 метра в секунда би могла да причини отдръпването на морето и откриването на рифа. Наум Волзингер от Института по Океанография на Руската Академия на Науките казва, че „ако [източния] вятър е духал цяла нощ със скорост 30 метра в секунда, то тогава рифът е останал сух”. Той също така казва, че „на Евреите, които са били 600,000 на брой, са им били необходими четири часа, за да прекосят 7 километровият риф, който се простирал от единия бряг до другия,… след това, в рамките на половин час водите отново се върнали на мястото си”. В допълнение Волзингер казва, че той и колегата му Андросов изучили въпроса, придържайки се стриктно към гледната точка на Исак Нютон. Както се изразява: „Аз съм убеден, че Бог управлява света посредством законите на физиката”.

Firavun'a ait kraliyet arabası Mısır'da müzede sergileniyor, bu arabanın benzerinden denizin ikiye ayrıldığı yerde yapılan araştırmalarda bulundu.	Sina Yarımadası'nın körfeze açılan bölümü.

Не трябва да се забравя, че винаги съществува възможност за настъпването на този природен феномен. Ако Аллах пожелае това чудо може да се случи отново, когато необходимите условия, като скорост на вятъра, време и място, бъдат изпълнени. Истинската чудотворна страна тук обаче е факта, че тези събития са се случили точно тогава, когато Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) и народът му щели да бъдат заловени. Фактът, че водите се отдръпнали точно, когато Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) и последователите му трябвало да преминат на другия бряг, и се върнали на мястото си, когато Фараонът и хората му преминали, е ясен пример за помощта на Аллах към вярващите. В действителност, начинът, по който Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) се е уповал и доверил на Аллах, е пример за една изключително прекрасна нравственост:

„И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: “Ние сме настигнати.” Рече: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!”” (Сура Шуара, 61-62)

Бедствията, Които Сполетяват Фараона и Близкото Му Обкръжение

Фараонът и близкото му обкръжение са толкова привързани към собствената си многобожна система, към суеверната си вяра, че дори пристигането на Муса (Мойсей) (м.н.) с множество чудеса не успява да ги отвърне от тези техни суеверни вярвания. И на всичкото отгоре открито изразявали това:

“И казаха: “Каквото и знамение да ни донесеш, за да ни омагьосаш с него, не ще ти повярваме.”” (Сура Араф, 132)

В отговор на това тяхно поведение, за да ги накаже и на земята, Аллах им изпраща, както е казано в айята, "очевидни знамения" (Сура Араф, 133) – бедствия. Първото от тях е суша и в резултат на нея намаляване на реколтата. Свързаният с това айят от Корана е следният:

“И наказахме хората на Фараона с години [на суша] и с недоимък от плодове, за да се поучат.” (Сура Араф, 130)

Египтяните били изградили напоителната си система на основата на река Нил и затова промените в природните условия не им оказват влияние. Тъй като Фараонът и близкото му обкръжение се възгордяват срещу Аллах и не зачитат пророка Му, то ги сполетява неочаквано бедствие. Но както е казано в Корана, вместо “да се поучат”, те приемат това като лош късмет, който Муса (Мойсей) (м.н.) и синовете на Израел им носят. След това Аллах им изпраща една поредица от бедствия. В Корана тези нещастия са описани така:

И им изпратихме потопа и скакалците, и въшките, и жабите, и кръвта ­ очевидни знамения. Но се големееха и бяха престъпни хора.” (Сура Араф, 133)

В началото на 19ти век в Египет бе открит папирус, който се е запазил от времето на Средното царство. Папирусът е изложен в Холандския музей в Лейдън и през 1909 г. е преведен от А.Х.Гардинър. Пълният текст на папируса е публикуван в книгата “Съветите на един египтянин от жреческия папирус в Лейдън”. (Admonitions of an Egyptian from a Heiratic Papyrus in Leiden) В папируса са описани големите промени в Египет, глада, сушата, бягството на робите с богатствата на египтяните и обсебилата цялата страна смърт. Папирусът е бил написан от египтянин на име Ипувер и както става ясно от описанията, самият той е бил свидетел на тези събития. Този папирус е ръкопис, който много ясно описва бедствията, смъртта на египетското висше общество и погубването на Фараона.

Съобщеното в Корана относно бедствията, които сполетяват египетския народ, бива потвърдено още веднъж с намерения в началото на 19ти век в Египет, запазил се от времето на Средното царство, папирус. След като този папирус бива открит, през 1909 г. е отнесен в Холандския музей в Лейдън, където е преведен от А.Х.Гардинър. В папируса се разказва за бедствия като недоимък, суша и за бягството на робите от Египет. Също така става ясно и че авторът на този папирус – Ипувер, е бил свидетел на тези събития.

Поредицата от бедствия, сполетяла египетския народ, е в пълно съответствие с описаните в Корана нещастия като недоимък, всяващата тревога кръв и др. В папирусите си Ипувер споменава за бедствията, които Аллах е съобщил в Корана, по следния начин:

Фактът, че в този папирус, за който научаваме през 20ти век, се споменава за бедствията, сполетели Фараона и неговия народ, е в пълно съответствие с Корана, още веднъж доказва, че Коранът идва от Божествен източник.

Споменаването на Муса (Мойсей) (м.н.) Като Магьосник

В папирусите, запазили се от времето на Фараона, Муса (Мойсей) (м.н.) се споменава като “магьосник”. (Въпросните папируси са в Британския музей в Англия.) Въпреки всичките си усилия Фараонът и обкръжението му никога не надделяват над Муса (Мойсей) (м.н.).

“Това бе написано във втория ден от седмия месец от царуването на големия брат и баща на властелина на справедливостта и син на Слънцето – Аммон, вечноживия като Слънцето Рамзес... Когато вземеш това писмо, стани, започни работа, поеми върху себе си наблюдението на нивите. Когато получиш известието за ново бедствие, подобно на наводнението, което унищожава всички житни култури, си размърдай ума. (Тоест помисли) Хемтон ги унищожи, като ги ядеше лакомо, житниците са пробити, мишките са на глутници по нивите, бълхите са под формата на вихрушка, скорпионите ядат лакомо, предизвиканите от малките мушици рани бяха толкова много, че не могат да бъдат изброени. И угнетяваше жителите... Скрайб (Scribe) (На английски език “Скрайб” означава еврейски учен. Тук най-вероятно се има предвид Муса (Мойсей) (м.н.).) бе постигнал целта си всички житни култури да бъдат унищожени. За тях магийте бяха като хляб. Скрайб... беше най-висшият сред хората, владеещи изкуството на писане.”

За това, че за Муса (Мойсей) (м.н.) се говори като за “магьосник”, е съобщено в следните айяти от Корана:

“И рекоха: “О, вълшебнико, позови за нас своя Господ за онова, което ти е обещал! И непременно ще се напътим.”” (Сура Зухруф, 49)

“И казаха: “Каквото и знамение да ни донесеш, за да ни омагьосаш с него, не ще ти повярваме.”” (Сура Араф, 132)

Думата “Фараон” в Корана

В Стария Завет владетелят по времето на Ибрахим (Авраам) (м.н.) и Юсуф (Йосиф) (м.н.) е споменаван като Фараона. Докато обръщението “Фараон” щеше да бъде използвано много след двамата пророци.

В Корана, когато се говори за египетския владетел, се използва арабската дума “ел мелик”, която означава “владетел, цар, султан”:

“И рече царят: “Доведете ми го!...” (Сура Юсуф, 50)

По отношение на владетеля по времето на Муса (Мойсей) (м.н.) обаче е използвана думата “Фараон”. Това извършено в Корана разграничаване не се прави в Новия и Стария Завет, нито пък в кратките еврейски исторически експозета. Там се използва само названието Фараон.

И в действителност в египетската история използването на термина “фараон” е характерно единствено за по-късните периоди. Обръщението “фараон” започва да се използва за първи път през 14 век пр.Хр. по времето на Аменхотеп IV. Юсуф (Йосиф) (м.н.) обаче е живял най-малко 200 години по-рано. 196

В Енциклопедия Британика също е дадено обяснението, че думата “фараон” е почетна титла, използвана от периода на Новото царство (започва от 18 династия; 1539-1292 г. пр.Хр.) до 22 династия (945-730 г. пр.Хр.); по-късно това обръщение се превръща в титлата “цар”, а преди това пък тази титла изобщо не е използвана. Друга информация по този въпрос е дадена в Американската академична енциклопедия и е отбелязано, че прозвището “Фараон” започва да се използва след Новото царство.

Както се вижда, можем да говорим за използване на думата “Фараон” едва след определен период от време. Поради тази причина извършването на точното разграничаване – владетелят по времето на Юсуф (Йосиф) (м.н.) се споменава винаги като “Царя”, а владетелят по времето на Муса (Мойсей) (м.н.) като “Фараона” – е още едно доказателство за това, че Коранът е Божието слово.

Така ти съобщаваме [о, Мухаммад] от вестите за онова, което бе преди. И вече ти дадохме Напомняне от Нас. Който се отдръпне от него, ще понесе товар в Деня на възкресението, (Сура Та Ха, 99-100)

Потопът на Нух (Ной) (м.н.)

“И изпратихме Нух при неговия народ и той прекара сред тях хиляда години без петдесет. И ги грабна потопът, както угнетяваха.” (Сура Анкабут: 14)

Пророкът Нух (м.н.) бил изпратен при своя народ, който се бил отклонил от Божиите заповеди и Го съдружавали с други богове, за да ги призове към вярата в Бог и да ги накара да се откажат от своите извратени вярвания. Въпреки че той много пъти ги напътвал да следват Божията вяра и ги предупреждавал за Божия гняв, те го опровергали и продължили да съдружават. В резултат на това Бог съобщил на Нух (м.н.), че неверниците и потисниците ще бъдат удавени, а вярващите ще бъдат спасени. В един айят от Корана наказването на неверниците и спасението на вярващите е съобщено така:

„Но го взеха за лъжец и спасихме него и онези, които бяха с него в Ковчега, и издавихме онези, които взеха за лъжа Нашите знамения, защото бяха хора слепи.” (Сура Ал-Араф: 64)

Когато настъпило времето за изпълняване на наказанието, от земята рукнали води, които, като се съединили с проливните дъждове, прераснали в едно наводнение с огромни размери. (Аллах знае най-добре.) В Корана е съобщено, че преди погубването Аллах е заповядал на Нух (м.н.) следното:

„И му разкрихме: “Направи ковчега пред Нашите Очи и с Нашето откровение! И щом дойде Нашата повеля и кипне пещта, натовари в него от всичко по чифт, и своето семейство, освен онези от тях, за които имаше слово отпреди! И не ми споменавай за угнетителите! Те ще бъдат издавени.”.(Сура Муаминун: 27)

И така, с изключение на тези, които се качили в Ковчега на Нух (м.н.), целият народ, включително и “синът” на Нух (м.н.), който си мислел, че ще се спаси, като се качи на един близък хълм, били издавени. Когато след спирането на потопа водите се отдръпнали и, както е казано в айята, “след извършването на делото”, според това, което Коранът ни съобщава, ковчегът заседнал на високата планина ал-Джуди.

„И бе речено: “О, земя, погълни своята вода!” и “О, небе, престани!” И спадна водата. И се изпълни повелята. И (Ковчегът) заседна върху (планината) ал-Джуди. И бе речено: “Гибел за хората угнетители!”” (Сура Худ: 44)

За разлика от разказите от Стария завет и различните други източници, в Корана, който е единствената свещена книга, която Бог е низпослал и която не е променена, потопът е представен от една съвсем друга гледна точка. В Тората, която обхваща първите пет книги от Стария завет, е написано, че потопът е бил глобален и е обхванал цялата земя. В Корана обаче не се дава такава информация, а напротив, от айятите, разказващи за събитието, се разбира, че потопът е бил регионален и е бил наказание само за народа на Нух (м.н.), а не за целия свят. Погубеният народ е народът на Нух (м.н.), който не повярвал на проповедите на пророка и се опълчил срещу Божиите заповеди. Айятите, свързани с това събитие, са следните:

„И изпратихме Нух при неговия народ: “Аз съм за вас явен предупредител, за да не служите на друг освен на Аллах. Страхувам се за вас от мъчение в болезнения Ден.”” (Сура Худ: 25-26)

„Но го взеха за лъжец и спасихме него и онези, които бяха с него в Ковчега, и издавихме онези, които взеха за лъжа Нашите знамения, защото бяха хора слепи.”(Сура Ал-Араф: 64)

„С милост от Нас спасихме него и онези, които бяха с него, и изкоренихме и последния от онези, които взеха за лъжа Нашите знамения и не вярваха.” (Сура Ал-Араф: 72)

Както става ясно потопът на Нух (м.н.) не е бил глобална, а само една регионална катастрофа. Това, че погрешните описания от Стария завет са разкрити достоверно в Корана е доказателство за това, че той низпослан от Аллах.

Направените археологически изследвания в района, където се предполага, че се е случил потопът, показват, че той не е бил глобално събитие, засегнало целия свят, а едно много обширно бедствие, което е засегнало само една част от Месопотамия.

Освен това, в Корана е съобщено, че след потопа Ковчегът е заседнал на “ал-Джуди”. В повечето случаи “Джуди” се използва като наименование на определена планина, на арабски обаче думата всъщност означава “възвишение, хълм”. Ето защо не трябва да се изключва възможността в Корана “Джуди” да е използвано като възвишено място, на което е заседнал Ковчегът. Също така от това значение на думата “джуди” може да се направи изводът, че водата е достигнала до определена височина, но не е успяла да залее най-високите планини. Следователно, за разлика от разказаното в Стария завет, потопът не е залял цялата земна повърхност, в това число и всички планини, а е засегнал само една определена територия.

Археологическите доказателства за потопа

При внезапно погубване на един народ – в резултат на природно бедствие, ненадейна миграция или война – останките от тази цивилизация често се запазват по-добре. Къщите, в които са живеели хората, и предметите, които са използвали в своето ежедневие, за много кратък период от време биват затрупани под земята. Така тези предмети остават дълго време недокоснати от човешка ръка и когато бъдат намерени, дават една много важна информация за миналото.

Ето по този начин са разкрити и голям брой доказателства за потопа на Нух (м.н.). Смятаният за настъпил около 3000 година пр.н.е. потоп довежда до края на цяла една цивилизация за миг и след това допринася за възникването на една съвсем нова цивилизация. Ето така ясното доказателство за потопа се е съхранило в продължение на хиляди години, така че да можем да си вземем поука от него.

В Месопотамия са извършени множество разкопки с цел изучаване на погълнатите от наводнението равнини. В четири града са открити следи от голямо наводнение. Това са четирите големи центъра на Месопотамия: Ур, Ерех, Киш и Шурупак. Извършените в тези градове разкопки показват, че тук около 3000 година пр.н.е. е станал потоп. Нека първо да разгледаме разкопките в Ур.

Най-древните останки на цивилизация, открити в град Ур, който днес носи името Тел-ал Муккайар, датират от 7000 годинa пр.н.е. Градът Ур, който е едно от местата, където хората са създали за първи път цивилизация, се е превърнал в населен район, през който са преминали множество култури.

1. Bağdat 2. Dicle 3. Fırat	4. Mezopotamya Ovası 5. Ur
Според археологическите находки потопът на Нух (м.н.) е обхванал Месопотамия. Географската структура на равнината се различава от сегашната. На графиката (вляво) днешната граница на равнината е отбелязана с червена прекъсната линия. Широката област зад линията по онова време все още е била част от морето.

Направените разкопки в Ур показват, че цивилизацията там е била прекъсната след огромен потоп и по-късно са възникнали нови цивилизации. Леонард Уоули става ръководител на разкопките, организирани съвместно от Британския музей и университета в Пенсилвания. Сър Уоули извършва своите разкопки във вътрешността на пустинята, между Багдад и Персийския залив. В списание “Ридърс дайджест” (“Reader’s Digest”) разкопките на Уоули са описани така:

„По време на разкопките след достигане на известна дълбочина археолозите се натъкнали на една много ценна находка, а именно царското гробище на град Ур. Тук, където са погребани шумерските царе и благородници, археолозите откриват множество величествени творби на изкуството. Шлемове, мечове, музикални инструменти, предмети от злато и скъпоценни камъни... Работниците разкопали около един метър навътре в превърналите се в кал тухли и там намерили глинени съдове. “И след това всичко изведнъж свърши” – пише Уоули. “Вече нямаше нито чинии, нито гърнета, нито пък пепел, имаше само донесената от водата прясна кал.”

Уоули продължил разкопките след преминаването на два и половинметровия глинозем, разкопали в дълбочина и после изведнъж работниците се натъкнали на оръдия от шмиргелов камък и парчета от глинени съдове, изработени от хората от така наречената от историците Каменна ера. След като хубаво почистили горния кален слой, отдолу се появила една друга цивилизация. Това показва, че в областта се е случило огромно наводнение. Освен това микроскопният анализ показва, че дебелият глинен слой е бил довлечен дотук от толкова мощно наводнение, че то е довело до унищожаването на целия шумерски народ. Ето така епосът за Гилгамеш и историята на Нух (м.н.) се обединяват в този, изкопан в пустинята на Месопотамия, кладенец.” 197 Освен това, Макс Малоуан предава мислите на ръководещия разкопките Уоули така:

„Уоули смята, че в един и същи период от време една толкова голяма наносна маса може да се образува само в резултат на много голямо наводнение; и добавя, че наносният слой, който отделя шумерския град Ур от града Ал-Убаид, чиито жители са използвали цветни глинени съдове, е остатъкът от легендарния потоп.” 198

Тези данни показват, че градът Ур е едно от местата, засегнати от потопа. Немският археолог Вернер Келер изразява значението на разкопките по следния начин: “Откриването на останки от град под глинения слой при извършените в Месопотамия археологически разкопки е доказателство, че тук е станал потоп.“ 199

Един друг град от Месопотамия, който също носи следи от потопа, е “Киш на шумерите”, който сега се нарича Талл Ал-Ухаймер. Според древните шумерски източници този град е бил “столицата на първата династия след потопа”. 200

В град Шурупак в Южна Месопотамия, днешен Талл Фарах, също са открити следи от потопа. През 1920-1930 година в този град са извършени археологически проучвания под ръководството на Ерик Шмид от университета в Пенсилвания. При тези разкопки в различните слоеве на почвата лесно можело да се проследят възникването и развитието на една цивилизация, която е съществувала 3000-2000 год. пр.н.е. От записките, начертани с гвоздей, става ясно, че в този район около 3000 година пр.н.е. е живял един доста развит, от културна гледна точка, народ. 201

1. Mezopotamya Ovası 2. Tufan Sonrası Uygarlıklar	3. Çamur Tabakası 4. Tufan Öncesi Uygarlıklar
Разкопките, направени под ръководството на сър Леонард Уоули в равнината Месопотамия показват, че в дълбочините на земята се намира тинест и глинест слой с диаметър два и половина метра. В целия свят такъв слой е намерен само под равнината Месопотамия и най-вероятно е образуван чрез наводнение. Това показва, че потопът е станал само в равнината Месопотамия

Най-важното тук обаче е, че и в този град около 3000-2900 година пр.н.е. е станал потоп. Малоуан, който разказва за изследванията на Шмид, пише:

“На 4-5 метра дълбочина Шмид се натъкна на един пласт от жълта пръст, състояща се от глина и пясък (породени от потопа). Този слой, в сравнение с профила на гробната могила, е по-близко до земното равнище и може да бъде наблюдаван из цялата гробна могила...” Шмид определя този, състоящ се от глина и пясък, слой, който се е запазил от времето на Древното царство на Джемдет Наср, като “речен пясък” и го свързва с потопа на Нух (м.н.). 202

С една дума, извършените в Шурупак разкопки показват, че около 3000-2900 година пр.н.е. там също е станал потоп и най-вероятно град Шурупак е бил засегнат от потопа също толкова силно, колкото и останалите градове. 203

Последното селище, за което има доказателства, че е било засегнато от потопа, е градът Ерех, на юг от Шурупак, или днешен Тал Ал-Уарка. В този град, така както и в останалите, е открит слой, възникнал в резултат на наводнение. Този слой датира от 3000-2900 години пр.н.е. и е същият като тези в споменатите по-горе градове. 204

Известно е, че Тигър и Ефрат пресичат Месопотамия от край до край. Изглежда, че тези две реки и множество други, големи и малки, водни източници по време на това събитие са придошли и обединявайки се с дъждовната вода, причиняват едно огромно наводнение. В Корана събитието е описано така:

„И разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода, и сторихме да бликнат извори от земята, и водите се срещнаха за предопределена повеля. (Сура Камар, 11-13)

Сведенията, намерени благодарение на извършените проучвания, показват, че потопът се е разпрострял на около 160 км (ширина) от север на юг и 600 км (дължина) от изток на запад. Това означава, че потопът е обхванал всички части на Месопотамия. Ако разгледаме разположението на градовете Ур, Ерех, Шурупак и Киш, които носят следи от потопа, ще видим, че те са разположени на една линия. Следователно потопът би трябвало да е засегнал тези 4 града и техните околности. Освен това не трябва да се забравя, че през 3000 година пр.н.е. географската структура на Месопотамия е била по-различна от днес съществуващата. По онова време коритото на река Ефрат е лежало по на изток в сравнение с днес; това течение на реката съвпада с линията, по която са подредени градовете Ур, Ерех, Шурупак и Киш. Както се разбира от споменатото в Корана: “разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода”, изглежда, че Ефрат е преляла извън коритото си и е заляла тези четири града. (Аллах знае най-добре)

Бог е съобщил на хората за потопа на Нух (Ной) чрез пророците и книгите, които е изпратил на различните общества, така че да им послужи за пример и поука. Но всеки път текстовете биват променяни от оригиналните и описанията на потопа биват разкрасявани с мистични и митологични елементи. Коранът е единственият запазил се източник, който е в пълно съгласие с откритията от емпиричните проучвания. Това е така, защото Бог е предпазил Корана дори от най-малката промяна и не е позволил да бъде подправен.

Градът Ирам

В началото на 90те години на 20ти век най-известните в света вестници под заглавията “Открит е великолепен арабски град”, “Легендарният арабски град е разкрит”, “Пясъчният Атланис – Убар” отделят широко място на едно много важно археологическо откритие. Много хора, които до този момент смятат, че споменатите в Корана адити са само легенда или че никога няма да бъдат открити, остават слисани пред това откритие. Човекът, който открива този посочен в Корана град, е любителят археолог Николас Клеп.

Докато Николас Клеп, който е специалист по арабски и режисьор на документални филми, извършва проучвания върху арабската история, попада на една книга, написана през 1932 г. от английския изследовател Бертрам Томас, със заглавие “Arabia Felix” (“Благоденстваща Арабия”). Arabia Felix е наименованието на областта, която се намира в южната част на завзетия от римляните Арабски полуостров и обхваща днешен Йемен и Оман. Гърците наричали тази област "Еудаймон Арабия", а арабските мъдреци от средновековието -"Aл-Яман ас-Саида". 205 Всички тези наименования означават “Щастливи араби”. Това е така, защото през древните времена тази област била търговски център на извършваната между Индия и Северна Арабия търговия на подправки. Хората, които обитавали тези земи, също така отглеждали растение на име “тамян”, което се среща много рядко и по онова време било със стойността на злато.

Английският изследовател Бертрам Томас, който отделя широко място на тези сведения в книгата си, е осъществил изследователско пътуване в района, където са разположени останките на град Убар, в който са живели адитите. По време на пътуването си в тази близка до крайбрежието област, където е разположен Оман, живеещите в пустинята бедуини му показали една стара пътечка и му обяснили, че тя водела до един много стар град на име Убар.

Вече минаха преди вас други събития. Вървете по земята и вижте какъв е краят на отричащите! (Сура Ал Имран, 137)

При извършените в Убар разкопки били открити, точно както е споменато в Корана, множество сгради образци на художественото изкуство и произведения на висша цивилизация.

За да докаже съществуването на Убар, английският изследовател прибягва към два метода. Първо намира следите от пътечката, за чието съществуване бедуините твърдели. Обръщайки се към НАСА, иска да бъдат направени сателитни снимки на този район. След това започва да изследва древните ръкописи и карти, които се намират в библиотеката Хънтингтън в Калифорния. След кратки проучвания намира една карта, която е нарисувана от египетско-гръцкия географ Батламюс през 200 г. сл.Хр. На картата са обозначени местоположението на един разположен в местността древен град и пътищата, водещи до него. През това време от снимките, направени от НАСА, се появяват известни следи от пътища, които не е възможно да бъдат видени с просто око, а само чрез един цялостен въздушен поглед. Нарисуваните на картата пътища и тези, които се виждат от сателитните снимки, си съвпадат едни с други. Крайната точка на тези пътища, от своя страна пък, е един обширен район, върху който става ясно, че в миналото е имало град.

Ето така бива открито местоположението на легендарния град, който е тема на разказваните от бедуините предания. С началото на разкопките изпод пясъците започват да излизат и останките на древния град. Именно поради тази причина този изчезнал град е определен като “Пясъчният Атланис – Убар”.

На горе изложената сателитна снимка от разположената в южната част на Арабския полуостров Йордания се наблюдава един напречен разрез. На снимките на града Убар, направени през 1992 г. от НАСА, биват установени следи от древни пустинни пътища. Описаните преди 1400 год. в Корана адити посредством съвременните технологични възможности се превръщат в едно от чудесата на Корана.

Всъщност основното доказателство за това, че този древен град е мястото, където са живели споменатите в Корана адити, са останките на града. След появата на първите руини става ясно, че този погубен град представлява споменатите в Корана колони на адитите и ирамитите. Защото сред извадените в резултат на разкопките постройки има високи колони, чието съществуване е подчертано в Корана. Д-р Заринс, който е от ръководещия разкопките изследователски екип, казва, че това, което отграничава този град от останалите археологически открития, са високите колони и поради тази причина това е градът Ирам, на споменатите в Корана адити. За град Ирам в Корана е разкрито следното:

“Не видя ли ти как постъпи твоят Господ с адитите и с ирамитите, имащи високи постройки, подобни на които не бяха сътворени по земите.” (Сура Фаджр, 6-8)

Както се вижда, фактът, че представените в Корана сведения относно миналото са в такова съответствие с историческите данни, е друго доказателство за това, че Коранът е словото на Аллах.

Градовете Содом и Гомора

Пророкът Лут (Лот) (м.н.) живее по едно и също време с пророка Ибрахим (Аврам) (м.н.). Лут (м.н.) е изпратен като пратеник на един от съседните на Ибрахим (м.н.) народи. Според съобщеното в Корана този народ е извършвал невиждана дотогава извратеност – хомосексуализъм. Когато Лут (м.н.) им казва да се откажат от тези извратености и им проповядва Божията вяра, те го опровергават, отричат пророчеството му и продължават перверзията си. В резултат на това народът бива погубен посредством ужасно бедствие.

>““При мъжете ходите със страст наместо при жените. Вие сте хора престъпващи.” А отговорът на народа му бе само да кажат: “Прогонете ги от вашето селище! Те били хора, които се пазят чисти.” И спасихме него и семейството му, освен неговата жена. Тя бе от оставащите. И изсипахме отгоре им дъжд [от нажежени камъни]. Виж какъв е краят на престъпниците!” (Сура Араф, 80-84)

“Ще стоварим върху обитателите на това селище напаст от небето, защото са нечестивци.” И оставихме от това ясен знак за хора проумяващи.” (Сура Анкабут, 34-35)

В Стария Завет името на града, в който живее Лут (м.н.) и който по-късно бива погубен, е Содом. Става ясно, че поселеният в северната част на Червено море народ е бил унищожен по начин, напълно съответстващ на разкритото в Корана. От извършените археологически проучвания се разбира, че градът е бил разположен близо до Мъртво море, което се простира по протежение на границата между Израел и Йордания. Според откритията на учените този район е покрит с изключително голямо количество сяра. Поради тази причина в целия район няма никакви растения и животни, т.е. не се забелязват никакви форми на живот, и това е символ на настъпилото в областта разрушение.

Както е известно, сярата е елемент, който се получава в резултат на вулканични изригвания. Всъщност начинът на погубването, който е съобщен в Корана, притежава ясни знаци, че това е било земетресение и вулканични изригвания. Немският археолог Вернер Келер казва следното за тази област:

Наред с основата на тази огромна пукнатина, която минава точно през този район, долината Сидим, която обхваща Содом и Гомора, един ден се потапя в бездната. Тяхната гибел настъпва чрез мощно земетресение, което най-вероятно е придружено от експлозии, гръмотевици и изтичане на природен газ и всеобщ голям пожар. Пропадането освобождава вулканичните сили, които са спящи надълбоко, по протежение на пукнатината. В горната долина на Йордания близо до Башан все още има внушителни кратери на изгаснали вулкани; огромни маси лава и хлътнали базалтови пластове са се наслоили върху варовиковата повърхност. 207

Въздушна снимка на Мъртво море.

Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени. Няма друг Бог освен Него. Той съживява и Той умъртвява ­ вашият Господ и Господът на древните ви предци. (Сура Духан, 7-8) Този [Коран] е низпослан от Господа на световете. Спусна го довереният Дух [Джибрил] в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите (Сура Шуара, 192-194)

Именно тези пластове от лава и базалт са най-голямото доказателство за това, че навремето тук е имало вулканично изригване и земетресение. Така или иначе езерото Лот, или както още се нарича – Мъртво море, е разположено върху една активна сеизмична област, т.е. точно върху една земетръсна зона:

Дъното на Мъртво море е разположено във вътрешността на една тектонична пукнатина, наречена “Рифтова долина”. Тази долина се простира по протежение на 300 км, като започва от Тивериадското езеро и стига до средата на долината Арабах. 208

Техническата страна на бедствието, което сполетява народа на Лут (м.н.), става ясно от геоложките проучвания. Те разкриват, че земетресението, което унищожава народа на Лут (м.н.), се случва вследствие на едно доста дълго пропукване на земната повърхност (фаулна линия), по протежение на дългото 190 км корито на река Шери’ат. Реката Шери’ат извършва едно спускане от общо 180 метра. Тази ситуация и фактът, че езерото Лот е на 400 метра под морското равнище, са две важни доказателства, показващи, че тук някога се е случило голямо геоложко събитие.

Интересната структура на река Шери’ат и езерото Лот съставят само малка част от пукнатината или цепнатината, преминаваща през тази област на земята. Пукнатината започва от предградието на планината Таурус, простира се до южните брегове на езерото Лот, преминава над Арабската пустиня на залива Акаба, продължава отвъд Червено море и завършва в Африка. По протежението на тази дълга пукнатина са установени силни вулканични дейности. Така че в планината Галилей в Израел, във високоравнинните региони в Йордания, в залива Акаба и други съседни региони се забелязва наличието на черен базалт и лава.

Всички тези следи и географски факти показват, че в езерото Лот се е случило едно катастрофално геоложко събитие.

В декемврийското издание от 1957 г. на списание National Geographic във връзка с този въпрос е направен следният коментар:

Хълмът Содом, безплодна пустош, се издига остро над Мъртво море. Никой досега не е успял да открие погубените градове Содом и Гомора, но учените вярват, че те са разположени в долината Сидим, която е срещуположна на тези скали. Най-вероятно вследствие на земетресението са погълнати от прииждащите води на Мъртво море. 209

Едно от сведенията, които сочат към тези погубени градове, е, както е съобщено в 76ти айят от сура Хиджр, фактът, че тези градове се намират понастоящем на главен път. Учените-географи установяват, че този район се намира върху един главен път, който е на югоизток от Мъртво море и се простира от разположената на Арабския полуостров Сирия чак до Египет.

>“И преобърнахме селището надолу, и изсипахме над тях порой камъни от глина. В това има знамения за прозорливите. Те [­ селищата] са на все още съществуващ път. В това има знамение за вярващите.”(Сура Хиджр, 74-77)

Народът на Саба и Наводнението Арим

Народът на Саба бил една от четирите големи цивилизации, живеещи в Южна Арабия. Според историческите източници, изобразяващи този народ, това е била държава, която подобно на финикийците извършвала усилена търговска дейност. В историята жителите на Саба са известни като цивилизован народ. В ръкописите на владетелите на Саба преобладават думи като “ремонтиране”, ”посвещаване”, ”построяване”. Едно от най-съществените творения на този народ – язовирът Мариб, е важен показател за технологичното ниво, до което са достигнали.

Държавата Саба е притежавала една от най-мощните войски в региона. Благодарение на войската си можела да следва експанзионистична политика. Със своята развита култура и войска по онова време държавата Саба, в буквалния смисъл на думата, представлява “суперсила” в региона. В Корана се споменава за тази мощна армия на Саба. Една от фразите на военачалниците на войската на Саба, предадена в Корана, показва колко е надеждна. Военачалниците казват на кралицата на Саба следното:

“Рекоха: “Ние имаме сила и огромна мощ. А повелята е твоя, ти реши какво ще повелиш!”” (Сура Намл, 33)

Храмът на Марибор

С построяването на язовира Мариб посредством доста напреднала за онези времена технология народът на Саба получава един голям напоителен капацитет. Благодарение на придобитите чрез този метод плодородни земи и контрола, който притежават върху търговския път, им предоставят възможността да водят един разкошен и благоденствен живот. Но вместо да благодарят на Господа за всичко това, те, както е казано в Корана, “се отвърнаха“ от Аллах. И поради това язовирите им се разрушават и “наводнението Арим” опустошава всичките им земи.

Столицата на Саба е бил доста забогателият поради благоприятното си географско разположение Мариб. Столицата е доста близко до река Адхана. Мястото, където реката навлиза в планината Балак, било особено подходящо за построяване на язовир. Жителите на Саба се възползват от това и в период, когато все още са в процес на изграждане на цивилизацията си, построяват на това място язовир и започват да извършват напояване. Благодарение на този язовир те достигат едно ниво на прогресивно процъфтяване. Странстващият в този район гръцки писател Плиний (Pliny) хвали тази държава и разказва колко озеленена била тя. 210

Язовирът в Мариб имал височина 16 метра, широчина 60 метра и дължина 620 метра. Според извършени изчисления посредством язовира можело да се напоява площ от общо 9600 хектара, от тях 5300 хектара принадлежали на южната, а останалите на северната равнина. В надписи от Саба тези две равнини са споменати като “Мариб и двете равнини”.211 Вследствие на този язовир и напоителната система тази област става известна като най-добре напояваната и плодородна част на Йемен. Французинът Дж. Холеви и австриецът Гласер доказват посредством писмени документи, че язовирът в Мариб е съществувал отпреди много векове. В документи, написани на химерски език, е отбелязано, че този язовир правел почвата плодотворна.

Язовирът, който се срутва през 542 г. сл.Хр., става причина за споменатото в Корана “наводнение Арим” и причинява големи разрушения. Лозята, градините и обработваемите земи, които народът на Саба е обработвал в продължение на стотици години, биват напълно унищожени. След рухването на язовира се наблюдава навлизане в процес на бърза рецесия, със завършването на който настъпва и краят на държавата Саба.

Когато разгледаме внимателно айятите от Корана в светлината на гореспоменатите исторически факти, ще видим, че между двете съществува много точно съответствие. Археологическите открития и историческите факти сочат към написаното в Корана. Както е казано в Корана, народът, който не се поучава от предупрежденията на изпратения им пророк и не е признателен на Господа за благата, с които го е дарил, най-накрая бива наказан с ужасяващо бедствие – наводнение. Изпратеното на държавата Саба бедствено наводнение е описано в Корана по следния начин:

“За народа на Саба имаше знамение в неговата земя ­ две градини, отдясно и отляво: “Яжте от препитанието на вашия Господ и Му бъдете признателни! Имате прекрасно място и опрощаващ Господ!” Но те се отвърнаха и изпратихме срещу тях пороя от бентовете, и заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове и тамариск, и съвсем малко бодливи храсти. С това ги наказахме за тяхното неверие. Нима наказваме други освен неблагодарните?” (Сура Саба, 15-17)

На снимките отгоре се вижда древната населена област, разположена около вулкана Везувий. От останките в района се разбира, че населението на Помпей е живяло в огромен разкош и великолепие.

За изпратената на народа на Саба мъка в Корана се говори като за “Сейл-юл Арим”, т.е. “наводнението Арим”. Тази използвана в Корана фраза също така показва и начина, по който става това наводнение. Това е така, защото думата “Арим” означава язовир или язовирна стена. Фразата “Сейл-юл Арим” пък описва наводнение, което е настъпило в резултат на разрушаването на язовира. Тръгвайки от термините, използвани в Корана по отношение на наводнението Арим, ислямските тълкуватели достигат до много точни констатации за време и място, свързани с темата. В тълкуванията на Мевдуди пише следното:

Думата “арим”, използвана в израза “Сейл-юл Арим” от айята, има значението на “язовир, язовирна стена” и произхожда от думата “аримен”, която се използва в южноарабския език. В новините относно извършените разкопки в Йемен думата много често се използва с това си значение. Така например след реставрирането на голямата тераса в Мариб на етиопския владетел на Йемен – Ебрехе, в един написан през 542 и 543 г. сл.Хр. ръкопис тази дума отново е използвана със значението си на язовир (язовирна стена). При това положение Сейл-юл Арим ще означава “наводнение, което е станало в резултат на рухването на язовир”. "... и заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове и тамариск, и съвсем малко бодливи храсти" (Сура Саба, 16). Т.е. вследствие на настъпилото след разрушаването на язовира наводнение цялата държава била съсипана. Каналите, които жителите на Саба изкопали, изграждайки язовири между планините, се разрушават и цялата напоителна система се унищожава. В резултат на това държавата, която по-рано била като градина, се превръща в джунгла, в която растат диви треви и не остава нито един ядивен плод освен черешоподобния плод, който дават малките храстообразни дървета.

Християнският археолог Вернер Келер, който е автор на книгата “Свещената книга каза истината” (“Und Die Bibel Hat Doch Recht”), също признава, че наводнението Арим е станало точно както е описано в Корана, и пише следното:

Съществуването на един такъв язовир и това, че разрушавайки се, той унищожава целия град, доказва, че даденият в Корана пример за собствениците на градините наистина се е случил.

Бедствието, което наводнението Арим носи със себе си, поставя началото и на превръщането на областта в пустиня, а с изчезването на обработваемата земя бива отнет и най-големият източник на приходи за жителите на Саба. Народът, който пренебрегва отправения им от Аллах призив да повярват и да са признателни, най-накрая бива наказан чрез ето такова нещастие.

Народът на Хиджр

Самудяните са един от народите, споменати в Корана, за който днес разполагаме с най-много информация. Историческите източници сочат, че наистина в миналото е живял народ на име самудяни. Предполага се, че споменатият в Корана народ на Хиджр и самудяните са в действителност един и същи народ, защото другото име на самудяните е “хората на Хиджр”. При това положение може би думата “самудяни” означава името на народа, а Хиджр е един от построените от тези хора градове. Всъщност описанията на гръцкия географ Плиний са в тази насока. Плиний пише, че местата, по които са живели самудяните, са Домата и Хегра, които пък в момента представляват град Хиджр.

Най-старият източник, в който се споменава за самудяните, са държавните регистри на Вавилон, където се описва победата на вавилонския крал Саргон II над този народ. Саргон II ги е победил вследствие на проведена в Северна Арабия през 8 век пр.Хр. война. Гърците също разказват за този народ и в произведенията на Аристотел, Батламус (Batlamyus) и Плиний са споменавани като “тамудеи”, т.е. “самудяни”. Преди пророка Мохамед (м.н.), между 400 и 600 г. сл.Хр., следите им са заличени.

Днес е възможно в долината Рум, или с другото й наименование – Петра, в Йордания да видим най-красивите примери на каменно майсторство на този народ. В действителност, майсторството на самудяните при обработката на камъни в Корана е разкрито така:

“(Салих каза на народа си:) Спомнете си как Той ви стори наследници подир адитите и ви настани по земята! Правите в равнините й дворци и дълбаете в планините домове. Помнете благата на Аллах и не сейте развала по земята, рушейки!”” (Сура Араф, 74)

Известните останки Петра в Йордания

И обитателите на ал-Хиджр взеха за лъжци пратениците. Дадохме им Наши знамения, ала се отдръпнаха от тях. И изсичаха домове в планините ­ в безопасност. Но Викът ги обзе на сутринта. И не ги избави онова, което бяха придобили. (Сура Хиджр, 80-84)