Цаст Първа: Научните Чудеса на Корана (3/5)

Тежестта на Облаците

Тежестта на облаците достига изумителни величини. Например в кълбестодъждовния облак се събират 300000 тона вода.

Без съмнение “създаването” на такава организация, при която 300000-тонова маса да може да стои на небето, предизвиква възхищение. В някои от айятите от Корана тежестта на облаците е подчертана по следния начин:

“Той е Онзи, Който праща ветровете като благовестие пред Своята милост. Когато понесат тежък облак, Ние го насочваме към мъртва земя и изливаме там водата, и изваждаме с нея всякакви плодове…” (Сура Араф, 57)

“Той е, Който ви показва мълнията за страх и надежда, и сътворява натежалите облаци.” (Сура Раад, 12)

Разбира се, по времето когато Коранът е бил низпослан, не е възможно хората да са имали информация относно тежестта на облаците. Този факт, на който се обръща внимание в Корана и който е открит неотдавна, е друго доказателство, че Коранът е Божието слово.

Мярката На Дъжда

Друга информация, която Коранът ни дава, е това, че дъждът се изсипва с определена мярка. Сура Зухруф гласи следното:

“И Който изсипва от небето вода с мярка, и съживява с нея мъртвата земя. Така ще бъдете извадени [от гробовете].” (Сура Зухруф, 11)

Тази мярка на дъжда също е установена в нашия век. Според измервания от цялата земна повърхност за една секунда се изпаряват 16 милиона тона вода. За една година това количество достига 505 трилиона тона. Това, в същото време, е и количеството вода, което се изсипва на Земята за една година. Т.е. водата винаги се намира в едно равновесие, върти се според “определено количество”. Продължаването на живота на земната повърхност се подсигурява именно чрез този воден цикъл. Дори човек да използва цялата технология, с която разполага, не би могъл да осъществи този цикъл по изкуствен начин.

Ако настъпи дори много малка промяна в това количество, то не след дълго би възникнало голямо екологично неравновесие и това би довело до прекратяване на живота. Но това никога не се случва. Дъждът, както е споменато и в Корана, всяка година ще продължава да се изсипва в едно и също количество.

Мярката на дъжда не е само в количеството му, но същевременно и в скоростта на падане на дъждовните капки. Дъждовните облаци се намират най-малко на 1200 метра височина. Ако от тази височина падне предмет с големината и тежестта на една капка, постоянно ще увеличава скоростта си и ще достигне до земната повърхност със скорост от 558 км/ч. Разбира се, какъвто и да е предмет, падащ с такава скорост, би нанесъл огромни щети. Ако дъждовната капка падне от същата височина с такава скорост, то при това положение всички насаждения ще бъдат унищожени, населените места, къщите и колите ще пострадат, хората няма да могат да вървят, без да са предприели необходимите предпазни мерки. При това изчислението, което сме направили, важи само за разположените на 1200 метра облаци. Като имаме предвид, че понякога облаците са на 10000 метра височина, можем да си представим колко унищожителни биха били падащите от такава височина капки.

Но такова нещо никога няма да се случи. От каквато и височина да падат дъждовните капки, когато достигнат до земната повърхност, средната им скорост е около 8-10 км/ч. Причината за това е формата, която капките приемат по време на падането. Тази специална форма на дъждовните капки повишава въздействието на триене на атмосферата и по този начин се предотвратява надхвърлянето на определени граници за скоростта на капките.

Както се вижда, в Корана е обърнато внимание на деликатните изчисления свързани с изсипването на дъжда, които е невъзможно да са били известни преди 1400 години.

Kоличеството вода, което всяка година се изпарява и след това отново се изсипва на земята, под формата на дъжд, е фикисирано – 16 милиона тона. ;ова фиксирано количество е съобщено в орана като “изсипва от небето вода с мярка”. Dиксираността на това количество е от изключително голя- мо значение за екологичния баланс, а от там и за подсигуряването на про- дължителността на живота.

Формирането на Дъжда

(A) Отделни парчета на малки облаци (кълбестодъждовни облаци) (Б) Когато малките облаци се съединят и образуват един по-голям облак, то неговите изтеглящи нагоре сили се повишават и по този начин облаците се натрупват по посока нагоре.

Дълго време за хората бе тайна начинът, по който се формира дъждът. Но след откриването на въздушните радари стана ясно през какви етапи преминава дъждът, когато се формира. Според тях дъждът се образува, преминавайки през три етапа: първо посредством вятъра се издига във въздуха “суровината” за дъжда. След това се появяват облаците и най-накрая се появяват дъждовните капки.

Там, където в Корана ни се съобщава за формирането на дъжда, се споменава точно за тези етапи. В един айят за това формиране ни се дава следната информация:

“Аллах е, Който праща ветровете, та надигат облаци, и ги разстила по небето, както пожелае, и ги натрупва, и виждаш как дъждът излиза от тях. И щом ги изсипе над когото пожелае от Своите раби, ето ги ­ радват се.” (Сура Рум, 48)

На картината отгоре е изобразено издигането към небето на формираните от разпенването на океаните водни частици. Това е първият стадий при образуването на дъжда. След това водните капчици от формиралият се облак ще останат във висящо положение във въздуха и сгъстявайки се ще образуват дъжда. Всички тези стадий са описани без изключение в айятите.

Нека сега да разгледаме разкритите в айята три етапа от техническа гледна точка:

1. ЕТАП: "Аллах е, Който праща ветровете ..."

Безброй много въздушни мехурчета, образували се от разпенването на океаните, постоянно се пукат и стават причина за изтласкването на водни частици към небето. Тези частици, които са богати на сол, биват понесени от ветровете и се издигат нагоре в атмосферата. Частиците, наречени аерозоли, действат като “водни капани” и формират капките в облаците, като събират около себе си издигащите се от моретата под формата на малки капчици водни изпарения.

2. ЕТАП: "... надигат облаци, и ги разстила по небето, както пожелае, и ги натрупва ..."

Облаците са изградени от водна пара, която се кондензира около солните кристали и частиците прах във въздуха. Тъй като водните капчици в тези облаци са твърде малки (с диаметър между 0.01 и 0.02 мм), то облаците остават да висят във въздуха и се разпростират из цялото небе. Ето така небето се изпълва с облаци.

1. Buz Kristalleri 2. Su Damlaları

Поради вертикалното уголемяване на облаците, които се увеличават нагоре и се натрупват един върху друг, те се разстелят към по-хладните места на атмосферата. А на тези хладни места пък дъждовните капки започват да нарастват. След като дъждовните капки и градушката станат твърде тежки те започват да се изсипват от облаците под формата на дъжд, град и т.н. Ето този научен факт е съобщен преди 1400 години в 43ти айят от сура Нур: “... после ги сторва на купчина и виждаш как дъждът излиза от тях”.

3. ЕТАП: "... и виждаш как дъждът излиза от тях."

Водните частици, които обграждат солните кристали и частиците прах, се сгъстяват и образуват дъждовните капки. Ето така капките, които стават по-тежки от въздуха, напускат облака и започват да падат по земята под формата на дъжд.

Както видяхме, всеки един стадий от формирането на дъжда е описан в Корана. Нещо повече, те са разкрити в точната им последователност.

Подобно на много други природни феномени на Земята, при този също Аллах дава най-точното обяснение и го съобщава на хората в Корана векове преди неговото откриване.

В един друг айят е дадена следната информация за формирането на дъжда:

“Не виждаш ли, че Аллах подкарва облаците, после ги съединява, после ги сторва на купчина и виждаш как дъждът излиза от тях. И спуска от планини в небето градушка, и поразява Той с нея когото пожелае, и я отклонява от когото пожелае. И блясъкът на Неговата мълния едва не отнема зрението.” (Сура Нур, 43)

Учени, които изследват видовете облаци, попадат на изненадващи резултати по отношение на формирането на дъждовните облаци. Дъждовните облаци са образувани и оформени според определени системи и фази. Фазите на образуване на купесто дъждовния облак – вид дъждовен облак, са следните:

В края на тази фаза, когато дъждовните капки и градушката станат твърде тежки, така че изтеглящите нагоре сили да не могат да ги поддържат, те започват да се изсипват от облаците под формата на дъжд, град и т.н.

Не трябва да се забравя, че метеоролозите са узнали за начина на формиране, структурата и функционирането на облаците неотдавна, като за целта са използвали съвременно оборудване като самолети, сателити, компютри и др. Очевидно е, че чрез айятите си Аллах ни дава информация, която е невъзможно да е била известна преди 1400 години.

Дъждовете, Които Съживяват Мъртвата Земя

В Корана в много айяти е подчертана функцията на дъжда да “съживява мъртвата земя”:

“... И изсипваме чиста вода от небето, за да съживим с нея мъртвата земя и да пият сътворените от Нас многобройни хора и добитък.” (Сура Фуркан, 48-49)

Освен че дъждът изсипва водата, която е неизбежна потребност за живите същества, тя има и свойството да наторява. Дъждовните капки, които, изпарявайки се от моретата, достигат до облаците, съдържат някои вещества, които могат да “съживят” мъртвата почва. Тези дъждовни капки, притежаващи свойството да “съживяват”, се наричат “морски капки”. Тези капки се формират в горната част на така наречения от биолозите микропласт на морската повърхност. В тази повърхностна ципа, която е по-тънка от една десета от милиметъра, се съдържат множество органични отпадъци, които произлизат от гниенето на водорасли и планктони. Някои от тези отпадъци, подбирайки и отделяйки елементи като фосфор, магнезий и калий, които се съдържат много малко във водата, както и тежки метали като мед, цинк, кобалт и олово, ги събират в себе си. Ето така семената и растенията намират в дъждовните капки множеството минерални соли и елементи, от които се нуждаят, за да израснат. В един друг айят от Корана това събитие е разкрито така:

“И изсипваме от небето благословена вода, и сторваме да израстват чрез нея градини и зърно за жътва.” (Сура Каф, 9)

Тези соли, които чрез дъждовете проникват в почвата, са само малък пример за използваните за повишаване на плодородието традиционни торове (калций, магнезий, калий и др.). Металните вещества, които се съдържат в този вид аерозоли, от своя страна служат за образуването на елементи, повишаващи развитието на растенията и плодородието. С една дума, дъждът е важно наторяващо средство. Една недоброкачествена почва дори единствено с този вид, произлизащо от дъжда, наторяване би могла в рамките на 100 години да си осигурява всички необходими за растенията елементи. Именно така горите се развиват и извличат хранителни вещества от тези идващи от моретата аерозоли.

По този начин всяка година върху общата площ на сушата се изсипва близо 150 милиона тона тор. Ако не съществуваше функционирането на това естествено наторяване, на Земята щеше да има много по-малко растения, биологичният баланс щеше да се наруши. Информацията за способността на дъждовете да съживяват, която ни е съобщена в айята, е само едно от чудотворните особености на Корана.

Образуването На Градушката, Мълнията И Гръмотевицата

“... И спуска от планини в небето градушка, и поразява Той с нея когото пожелае, и я отклонява от когото пожелае. И блясъкът на Неговата мълния едва не отнема зрението.” (Сура Нур, 43)

В горния айят се подчертава връзката между светкавицата и градушката. Когато проучим какво е въздействието на градушката върху образуването на светкавицата, виждаме, че айятът насочва към един важен метеорологичен факт. В книгата със заглавие “Метеорологията днес” (“Meterology Today”) е направено следното обяснение за възникването на градушката и светкавицата:

С изсипването на градушката от изградената от изключително студени капки и ледени кристали облачна област облаците се зареждат с електричество. Когато водните капки се сблъскат с парченцата град, в момента на допира се вледеняват и губят от потенциалната си топлина. Това спомага повърхността на парченцата град да останат по-топли от на околността на ледените кристали. Когато парченцата град се допрат до ледените кристали, се случва едно важно събитие. Електроните протичат от по-студения към по-топлия и в резултат на това градушката става отрицателно заредена. Същият ефект се получава и когато изключително студените водни капки се допрат до парченце град, както и при строшаването на много малки положително заредени ледени парченца. Докато по-леките и положително заредени частици биват отнесени от въздушното течение към горната част на облака, градушката, която остава отрицателно заредена, пада надолу към долната част на облака. Ето така долният край на облака става отрицателно зареден. Това отрицателно зареждане се освобождава към земната повърхност под формата на гръмотевица. От тази гледна точка градушката играе първостепенна роля при образуването на гръмотевицата.

В долния айят пък е обърнато внимание на връзката между дъждовните облаци и светкавиците, както и на последователността на протичането им. Тези описания напълно хармонират с научните открития:

“Или са като [застигнати от] дъждовен облак на небето ­ в него има тъмнини и гръм, и мълния. Запушват с пръсти ушите си от гръмотевиците, с уплах пред смъртта...” (Сура Бакара, 19)

1. Положително Зареден 2. Отрицателно Зареден

Електрическото зареждане на дъждовния облак се формира от непрекъснатото раздвояване на дъждовните капки. С раздвояването на капчиците положителния заряд се издига към горната част на облака, а отрицателният остава отдолу. При това положение на почвената повърхност ще се образува положителен заряд и ще падне гръмотевица. При движението на водната капка нагоре и достигането до температу- ра на замръзване тя се вледенява, и при падането й, сблъсквайки се с други капчици, върху нея се натруп- ват допълнителни ледени пласто- ве и по този начин се образува леда.

Дъждовните облаци са под формата на много големи маси с широчина 25.6 км - 256 км2 и височина 9000-12000 м. Поради тази невероятна дебелина в долната част на облаците е тъмно. Поради голямото количество водни и ледени частици, от които е изграден облакът, през него не могат да проникнат слънчеви лъчи. Поради тази плътност много малко слънчеви лъчи, минавайки през облаците, достигат до земната повърхност и това е причината човек, който погледне отдолу, да вижда облаците като тъмни. Тъмнината в горната част на облака е по-малка и с приближаване към земната повърхност тъмнината нараства.

След тъмнината, в айята вниманието ни е отправено към образуването на гръмотевиците и светкавиците. Етапите на формирането им са следните: във вътрешността на дъждовните облаци се образува натрупване на електрически заряди. Това наелектризиране се получава в резултат на процеси като замръзване, разлагане на капчиците, наелектризиране по време на допир. Едно такова натрупване на електрически заряди, което преминава в състояние, при което навлизащият отстрани въздух да не може да ги изолира, се освобождава между положителните и отрицателните полюси под формата една голяма искра. Минималното напрежение между двата противоположно заредени полюса достига до 1 милиард волта. Искрата може да се образува вътре в самия облак, да протече от положително заредения полюс на един облак към отрицателно заредения полюс на друг облак, или може да се освободи от облака към земната повърхност. Тези искри формират заслепителните светкавици. Огромното електрическо разреждане по време на протичане на светкавицата е причина за образуването на високи температури (10000 °C). В резултат на това във въздуха става внезапно разширяване и под формата на много силно бумтене се появява гръмотевицата.

Както се вижда, в един дъждовен облак последователно се образуват първо тъмни пластове, после електрически искри, известни като светкавици, и най-накрая бумтящ звук, познат ни като гръмотевица. Всичко, което съвременната наука казва по отношение на причините за формирането на облаците, светкавиците и гръмотевиците, се намира в голямо съответствие с всички описания от айятите от Корана.

И гърмът възхвалява Неговата слава, и ангелите ­ страхувайки се от Него. И праща Той светкавиците, и поразява с тях когото пожелае. Спорят за Аллах [неверниците], а Той е Силният по мощ. (Сура Раад, 13)

Оплождащите Ветрове

В един айят от Корана “оплождащото” качество на ветровете и образуваният в резултат на това дъжд са описани по следния начин:

“И изпращаме ветровете ­ оплождащи, и утоляваме жаждата с вода, която изсипваме от небето...” (Сура Хиджр, 22)

В айята е подчертано, че първият стадий на образуването на дъжда са ветровете. До началото на 20ти век е известно, че единствената връзка между вятъра и дъжда е в това, че вятърът носи облаците. Съвременните метеорологични открития обаче показват, че вятърът играе “оплождащата” роля във формирането на дъжда.

На горната картина са изобразени етапите от формирането на една вълна. Вълните се образуват благодарение на ветровете, които духат над водната повърхност. Заедно с ветровете водните капчици започват да извършват кръгообразно движение. Не след дълго това движение ще образува идващите една след друга вълни и ще разнесе във въздуха образувалите се заедно с вълните водни мехурчета. Ето това е и първият етап от формирането на дъжда. Това образуване е съобщено в айята като изпращане на ветровете като оплождащи и изсипването на дъжда от небето в резултат на това.

Тази оплождаща функция на вятъра, както споменахме и по-рано, работи по следния начин: по повърхността на океаните и моретата поради разпенването на водата всяка секунда се образуват безброй много въздушни мехурчета. В момента, в който тези мехурчета се пръскат, хиляди малки частици с диаметър само една стотна от милиметъра се изхвърлят във въздуха. Тези частици, известни като “аерозоли”, смесвайки се с праха, идващ от сушата чрез вятъра, се преместват в горните слоеве на атмосферата. Частиците, които вятърът понася нависоко по този начин, тук се свързват с водната пара. Водната пара се събира около тези частици, сгъстява се и се превръща във водни капчици. Тези водни капчици първо се съединяват и формират облаците, а след известно време се изсипват на земята под формата на дъжд. Както се вижда, ветровете “оплождат” свободно движещите се във въздуха водни пари с частиците, които издигат от моретата, и по този начин допринасят за формирането на дъждовните облаци.

Ако това качество на ветровете не съществуваше, то никога нямаше в атмосферата да се образуват водни капчици и нямаше да съществува нищо подобно на дъжд.

Важният момент тук е, че тази решаваща роля на ветровете е съобщена в Корана преди векове. И то през време, през което хората не са знаели почти нищо относно природните явления...

От друга страна, оплождащото качество на ветровете, което е съобщено в айята, се отнася и до ролята, която ветровете изпълняват при оплождането на растенията. Множество растения на земята осигуряват продължаване на вида си посредством разнасяния от вятъра полен (цветен прашец). Множество растения с голи семена, чамови дървета, палми и подобни на тях, също така всички семенни растения, които цъфтят, и всички тревисти растения се оплождат посредством вятъра. Вятърът взима цветния прашец от растенията, отнася го към други растения от същия вид и по този начин извършва оплождането.

До неотдавна не бе известно как вятърът може да допринесе за размножаването на растенията. Но с научаването на факта, че и растенията се разделят по пол, т.е. биват мъжки и женски, става ясно какво размножително въздействие може да оказва вятърът. Този факт е подчертан в Корана чрез следния айят:

“…И изсипваме вода от небето, и караме с нея да поникват всякакви полезни видове по двойки.” (Сура Лукман, 10)

Редът В Образуването На Ветровете

Отгоре е изложена схема, която изобразява въздушните течения над Земята и образуването на ветровете.

“... И смяната (в определен ред) на ветровете, са знамения за хора проумяващи.” (Сура Джасиа, 5)

Вятърът е въздушно течение, което се формира между два центъра с различна температура. Тъй като в атмосферата различните температури образуват различни въздушни налягания, то въздухът непрекъснато преминава от високо към ниско налягане. Ако разликата между различните центрове на налягане, т.е. между температурите в атмосферата, е голяма, въздушното течение, т.е. вятърът, става много силно. Ето по този начин се образуват и пораждащите големи разрушения урагани.

Учудващото тук е, че въпреки поясите на екватора и полюсите, които имат много различна температура и налягане, благодарение на имащото определен ред Божие сътворение Земята ни не е изправена пред много силни ветрове. Ако въздушното течение, което се образува между екватора и полюсите, не бе смекчено, то Земята щеше да се превърне в една мъртва планета, на която постоянно щяха да се появяват силни урагани.

Използваната в айята арабска дума “тасриф” от израза “тасриф рийах” има значението на “въртене на нещо много пъти, напътване, насочване на дадена работа, ръководене, извършване на разпределение”. Както се вижда, думата, която е избрана за ветровете, много точно описва подредените движения на вятъра. Това обстоятелство също така ясно разкрива как, ако вятърът се образува от само себе си, няма да духа много приятно. Но Аллах е този, който управлява ветровете така, че да позволяват на хората да живеят.

Земята Се Раздвижва и Набъбва

“... И виждаш земята безжизнена, но когато изсипваме вода върху нея, тя се раздвижва и набъбва, и отглежда всякакъв прелестен вид.” (Сура Хадж, 5)

В горния айят думата, която е преведена като “раздвижва”, на арабски език е “ихтеззет” и означава “подбуждам, оживявам, раздвижвам, помръдвам, размърдвам, порастване на растение”. Арабската дума “ребет”, която е преведена като “набъбва”, има значението на “уголемява, увеличава, набъбва, нараства, развива, издигане на растение, запасява, надува, изпълване на вътрешността с въздух”. Тези използвани в айята думи са най-подходящите за описване на настъпващата промяна в структурата на почвvените молекули.

През 1827 г. английският учен Браун открива, че когато водните капки паднат на земята, при почвените молекули настъпва някакъв вид разклащане и раздвижване. Почвата съдържа в себе си молекули, които са съставени от различни метални елементи. Дъждът предизвиква йонизирането на металните елементи в почвата. (Йон е общото название за положително и отрицателно заредените атоми. Йонизирането се изразява в прибавяне или изваждане на електрони към неутрални атоми, молекули или други йони.)

Когато вали дъжд, именно тези йонни молекули се раздвижват. С удрянето на идващите от различни посоки водни капки в тези молекули последните поемат водата и така увеличават на размера си. Когато молекулите се наситят на вода, те превръщат водата в почвата в минерални депа. Растенията задоволяват водните си нужди за 2-3 месеца именно от тези депа. Ако не се образуват тези запаси, то водата щеше да се изтече в дебрите на земята и растението щеше да умре в рамките на 1 седмица.

Както се вижда, този научен факт е съобщен в Корана по един чудотворен начин преди 14 века. В един друг айят по отношение на растенията е повелено следното:

“И мъртвата земя е знамение за тях. Ние я съживяваме и изваждаме от нея зърно, от което ядат.” (Сура Йа Син, 33)

Как Процесът Фотосинтеза Започва Сутрин

Üstteki grafikte fotosentez ve ışık miktarı arasındaki bağlantı görülmektedir.

„И в нощта, когато се здрачава, и в утринта, когато се развиделява.” (Сура Такуир, 17-18)

Когато растенията извършват фотосинтеза те приемат от въздуха въглероден двуокис – вреден газ, който човешките същества не могат да приемат, и отделят кислород. Кислородът, който ние дишаме и който е нашият основен източник на живот, е основният резултат на фотосинтезата. Около 30% от кислорода в атмосферата се произвежда от растенията на сушата, а останалите 70% се произвеждат от растенията и едноклетъчните организми, които живеят в моретата и океаните.

Фотосинтезата е сложен процес, който учените все още не са успели напълно да разберат. Този процес не може да бъде забелязан с просто око, защото механизмът използва електрони, атоми и молекули. Ние обаче можем да видим резултатите от фотосинтезата в кислорода, който ни позволява да дишаме и хранителните продукти, които поддържат живота ни. Фотосинтезата е система, която включва в себе си сложни химични формули, изключително малки размери и единици за тежест, и е основана на много деликатни равновесия. Съществуват трилиони химични лаборатории, които извършват този процес, във всички зелени растения около нас. Нещо повече, растенията посрещат нашите нужди от кислород, храна и енергия безспирно в продължение на милиони години.

Светлината е един от най-съществените елементи в извършването на фотосинтезата. Фотосинтезата се изменя съразмерно с интензивността и продължителността на светлинния източник. С поемане на слънчевите лъчи сутрин фотосинтезата, т.е производството на кислород, започва.

Продуктивността на фотосинтезата се измерва посредством нивото на отделения кислород. Максимумът се достига сутрин, когато слънчевите лъчи са най-силни. На разсъмване листата започват да се изпотяват и съобразно с това се повишава и фотосинтезата. След обед обаче се случва обратното, т.е фотосинтезата се забавя и дишането се повишава, тъй като с нарастване на температурата нараства и изпотяването. През нощта със спадане на температурата потенето намалява и растението се успокоява.

Изразът „иза танаффаса” от сура Такуир, който е преведен „когато се развиделява” и има значение на „когато започне да диша”, е метафорично описание на дишане, вдишване и издишване или вдишване дълбоко. Този израз специално подчертава начинът, по който производството на кислород започва сутрин, и че най-голямото количество кислород, който е важен за дишането, се отделя по това време. Значението на този феномен също така е подчертан и с това, че Аллах се кълне в него. Начинът, по който Аллах посочва явлението фотосинтеза, което е сред най-съществените открития на 20ти век, в този айят, е едно от научните чудеса на Корана.

Както е известно фотосинтезата е използването на растенията и понякога от някои бактерии и едноклетъчни организми на слънчевата светлина за производството на захар (въглехидрати) от въглероден двуокис и вода. В резултат на тази реакция енергията от слънчевите лъчи се съхранява в произведените молекули захар. Изложената по-долу формула обобщава реакцията, която настъпва по време на процеса, чрез който неизползваемата слънчева енергия се превръща в полезна химична енергия: 6H2O + 6CO2 + Слънчева светлина = C6H12O6+ 6O2 (6 молекули вода + 6 молекули въглероден двуокис стимулирани от слънчевата светлина посредством фотосинтезата се превръщат в 1 молекула гликоза и 6 молекули кислород)

Моретата Не Се Смесват Едно С Друго

Една от характерните особености на моретата, която изследователите разкриват неотдавна, е съобщена в сура Рахман от Корана така:

“Пусна Той двете морета да се срещнат, но между тях има преграда, която не престъпват.” (Сура Рахман, 19-20)

A. дълбочина (метри) 1. Атлантически Океан 2. Cредиземно море	3. Bоди на Атлантическия океан %оленост по-малка от 36 ‰ 4. Bоди на %редиземно море 5. Cоленост по-голяма по-голяма ибралтарски проток от 36,5 ‰ 6. ибралтарски проток
B Cредиземно море и Атлантическия океан има големи вълни, силни течения и при- ливи и отливи. одите на %редиземно море се срещат с Атлантическия океан при иб- ралтарския проток. 6о тази среща не води до промяна на температурните, солни и плътностни характеристики, защото между двете морета съществува една невидима граница.

Това, съобщено в айята, свойство на моретата да се съединяват, без да се смесват едно с друго, бе открито наскоро от океанографите. Поради наличието на физическата сила, наречена “повърхностно напрежение”, водите на две съседни морета не се смесват. Породено от различието в плътността на водите, повърхностното напрежение точно като поставена между тях стена не им позволява да се смесят.

Интересното тук е, че в период, когато хората са нямали познание по физика, повърхностното напрежение или океанография, това е разкрито в Корана.

Cателитна снимка на ибралтарския проток....

Тъмнината В Моретата И Вътрешните Вълни

1. вълни 2. плътна вода	3. по-малко плътна вода 4. вътрешни вълни
На скицата вляво са изобразени вътрешните вълни, които се намират на повърхността между два водни слоя с различна плътност. Долният от тези слоеве е плътен, а горният по-малко плътен. Този научен факт, който е съобщен преди 14 века в 40ти айят от сура Нур на Корана, е установен от съвременните учени едва през последните години.

“Или [делата им са] като тъмнини в морска бездна. Покриват я вълни едни над други, а над тях ­ облаци. Тъмнини една върху друга. Извади ли някой ръка, едвам ще я види. Комуто Аллах не е отредил светлина, не ще има за него светлина.” (Сура Нур, 40)

В книгата “Океани” (“Oceans”) като цяло обстановката в дълбоките морета е описана по следния начин:

Известно ни е, че тъмнината в дълбоките морета и океани започва от 200 или повече метри дълбочина. На една такава дълбочина няма почти никаква светлина. При дълбочина над 1000 метра пък вече не е възможно да попаднем на абсолютно никаква светлина.

Днес ние имаме познания относно основната структура на морето, характерните особености на живеещите в него живи организми, солеността му, както и количеството вода, което съдържа, неговите площ и дълбочина. Оборудвани със съвременна технология подводници и специализирана апаратура позволяват на учените да получат тази информация.

За един човек е невъзможно без наличието на тези съоръжения да се гмурне на повече от 70 метра дълбочина. Той не може да оцелее в тъмните дълбини на океана, на 200 м дълбочина, без да му бъде оказвана помощ. Поради тази причина учените са успели да получат тези подробни сведения за моретата едва през последните години. В Корана обаче преди 1400 години ни е дадена информация за тъмнината в “морската бездна”.

Безспорно едно от чудесата на Корана е, че една такава информация ни е дадена в период, когато не е съществувало никакво оборудване, което да позволи на човека да се гмурне в дълбините на океаните.

Наред с това, използваният в сура Нур израз: "… като тъмнини в морска бездна. Покриват я вълни едни над други, а над тях ­ облаци…" сочи към още едно научно чудо на Корана.

Извършените чрез съвременната технология измервания разкриват, че между 3 и 30 процента от слънчевата светлина се отразява на морската повърхност. Тогава почти всички от седемте цвята на светлинния спектър биват погълнати, един след друг в първите 200 метра, с изключение на синята светлина. (картината вляво) На дълбочина над 1,000 метра почти няма светлина. (картината горе вляво) Този научен факт е съобщен преди 1,400 години в 40айят от сура Нур на Корана.

Учените наскоро откриха, че съществуват вътрешни вълни, които “се появяват на плътни междинни повърхности между слоеве с различна плътност”. Тези вътрешни вълни обгръщат дълбините на моретата и океаните, защото дълбоките води имат по-голяма плътност, отколкото водите над тях. Вътрешните вълни действат като външните (повърхностните) вълни. Те могат да се разбиват точно както и външните. Вътрешните вълни не могат да бъдат видени с човешко око, но те могат да бъдат уловени чрез изучаване на температурата или промените в солеността на определено място.

Описанията в айята и горецитираното са в пълно съответствие. Без извършването на изследвания човек може да има информация единствено за намиращите се на повърхността на морето вълни. Не е възможно да има знание за вътрешни вълни, които се образуват вътре в морето. Но сура Нур Аллах насочва вниманието ни към друг вид вълни, които настъпват в дълбините на океаните. Разбира се, този факт, който учените откриват наскоро, показва още веднъж, че Коранът е Божието слово.

Областта, Която Контролира Движенията Ни

“Ала не! Ако не престане, ще го повлечем за перчема ­ перчема лъжлив, грешен.” (Сура Алак, 15-16)

1. Prefrontal Bölge

Използваният в горния айят израз “перчема лъжлив, грешен” е изключително забележителен, защото извършените през последните години проучвания показват, че в областта на челото се намира дял, който управлява част от мозъчните функции. Относно информацията за тази област и нейната функция, на които е обърнато внимание в Корана преди 1400 години, съвременните учени успяват да дадат някакво обяснение чак през последните 60 години. Ако проникнем в черепа и погледнем към предната част на главата, ще видим челната част на мозъка. Получената информация, вследствие на извършените във физиологическата сфера проучвания за функциите на тази област в книгата “Основи на анатомията и физиологията” (“Essentials of Anatomy and Physiologу”), е описана по следния начин:

“Мотивирането, планирането и поставянето на начало на действията се извършват във фронталната част на челния лоб, която всъщност е челната област (главен мозък). Тук се намира една част от асоциативния кортекс…” 44

По отношение на тази област в книгата също така пише, че:

“Смята се, че наред с връзката на челната област с поведението, в същото време тя е и функционален център на агресивността…” 45

Както става ясно и от тези обяснения, челната част на мозъка управлява всички действия, свързани с мотивирането, планирането, извършването на добри или лоши постъпки, казването на лъжа или истина.

Както се вижда, използваният в сура Алак израз: “перчема лъжлив, грешен” съответства до голяма степен на гореизложените определения. Научни факти като този, които учените разкриват през последните шейсет години, са съобщени на хората от Аллах в Корана преди векове.

Сърцата Се Успокояват При Споменаването На Бог

Според резултатите на осъществено от Дейвид Б. Ларсън и екипа му от американския Национален здравен изследователски център проучване и сравняване на данните между религиозните и нерелигиозните американски граждани са направени твърде изненадващи констатации. Например появяват се резултати като: вярващите хора страдат от сърдечни болести с 60% по-малко от тези, които са слабо вярващи или въобще не вярват; броят на самоубийствата е нула процента; много малък процент от вярващите имат проблем с кръвното налягане; броят на религиозните сред пушачите е 1 на 7, и т.н..

Обикновено психолозите–атеисти обясняват феномени като този като “психологично въздействие”. Това означава, че вярата подобрява морала, а моралът от своя страна влияе положително на здравето. В това обяснение може да има нещо вярно, но когато въпросът бъде разгледан по-внимателно, ще забележим един още по-забележителен резултат. Вярата в Бог е много по-силна от което и да било друго морално въздействие. Широкообхватните изследвания на д-р Хърбърт Бенсън от Медицинския факултет в Харвард, които разглеждат връзката между религиозната вяра и телесното здраве, дават забележителни резултати. Въпреки че самият Бенсън не е вярващ, той достига до извода, че вярата в Бог и молитвата създават такова положително въздействие върху човешкото здраве, каквото нищо друго не може да създаде. Бенсън обявява, че “нито една друга вяра не може да даде такова спокойствие на психиката, както вярата в Бог”.

Добре, но защо съществува такава специална връзка между вярата и човешката душа или тяло?… Заключението, до което достига изследователят Бенсън, който е атеист е, че така както той сам казва: “тялото и духът са приспособени така, че да вярват в Бог”.

Този факт, който медицинският свят бавно започва да осъзнава, е тайна, разкрита ни в Корана в следния айят:"…О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват" (Сура Раад, 28). Причината, поради която хората, които вярват в Аллах, които Му се молят и Му се доверяват, са по-здрави от останалите както психически, така и физически, е в това, че тяхното поведение е в съответствие със сътворението им. Философията и системите, противни на човешкото сътворение, винаги причиняват на човека болка, мъка, безпокойство и депресии.

Съвременната медицина е на път, в светлината на откритията, които накратко споменахме по-горе, да осъзнае тази истина. Както казва Патрик Глин: “съвременната наука върви по пътя на приемане на истината, че освен простите физически методи лечението има и други измерения”.

Прошката и Ползите й Върху Здравето

Една от нравствените особености препоръчана в Корана е снизхождението:

„Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!” (Сура Араф, 199)

В един друг айят Аллах е съобщил следното: „… И нека извиняват, и нека прощават! Нима не искате Аллах да ви опрости? Аллах е опрощаващ, милосърден.” (Сура Нур, 24:22)

Тези, които не съблюдават моралните ценности на Корана намират за много трудно да прощават на другите. Тъй като те лесно се разяряват в лицето на допусната грешка. Аллах обаче е повелил на вярващите, че снизхождението е по-пристойно:

„Възмездието за злина е злина като нея. А който извинява и се помирява, неговата награда е при Аллах. …” (Сура Шура, 40)

„… А ако се въздържите и извините, и простите ­ Аллах е опрощаващ, милосърден.” (Сура Тагабун, 14)

Също така в Корана е разкрито, че снизхождението е възвишено морално качество: „А който търпи и прощава, това е от значимите дела.” (Сура Шура, 43) Поради тази причина вярващите са снизходителни, милосърдни и толерантни хора, които както е разкрито в Корана са: „сдържащите гнева си, и за извиняващите хората” (Сура ал-Имран, 134)

Представата на вярващите за прошка е много различна от тази на хората, които живеят отдалечени от нравствеността на Корана. Въпреки че много хора могат да кажат, че са простили на някого, който ги е обидил, въпреки всичко те се нуждаят от дълго време, за да се освободят от омразата и гневът в сърцето им. Тяхното поведение е склонно да разкрие този гняв. От друга страна, прошката на вярващите е искрена, защото те знаят, че човешките същества са подложени на изпитание в този свят и се поучават от грешките си. Те са толерантни и милосърдни. Нещо повече, вярващите също така са способни да простят дори и самите те да са прави, а отсрещната страна в грешка. Те когато прощават не правят никаква разлика между големи и малки грешки. Някой може да им причини огромни загуби по грешка. Вярващите обаче знаят, че всичко се случва под Божий контрол и според определена съдба, и поради тази причина се подчиняват на този ход на нещата като никога не се предават на гнева.

Според неотдавна проведено проучване американските учени установили, че хората способни да прощават са по-здрави както психически, така и физически. Д-р Фредерик Лускин, който е защитил докторат по Консултантска и здравна психология в Стенфордския университет, и неговият екип изследвали 259 човека, живеещи в град Сан Франциско. Учените поканили участниците в проучването да посетят шест сесии от по час и половина и по време на разговорите им имали за цел да ги обучат да бъдат снизходителни.

Участниците в експеримента казали, че страдат по-малко след като са простили на хората, които са им навредили. Проучването показва, че хората, които се научат да прощават се чувстват много по-добре не само емоционално, но и физически. Например бе установено, че след експериментът психологичните и физически симптоми като дължащите се на стрес болки в кръста, безсъние и стомашни заболявания значително намаляват у тези хора.

В своята книга „Прости за добро” (“Forgive for Good”) д-р Фредерик Лускин описва прошката като доказана рецепта за здраве и щастие. В книгата е описано как снизхождението повишава положителните душевни състояния като надежда, търпение и самоувереност като намалява гнева, страданието, депресията и стреса. Според д-р Лускин стаеният гняв поражда видими физически последици у индивида. Той продължава със следните думи:

„В резултат на дълготрайният или продължаващ гняв вътрешният термостат на човек се пренастройва. Когато свикнете с едно системно ниско ниво на гняв, то вие няма да можете да разграничите нормалното. То създава един вид зареждане с адреналин, с което хората свикват. То изгаря тялото и прави трудно здравословното мислене – влошавайки ситуацията.”

В допълнение д-р Лускин казва, че когато тялото отделя определени ензими по време на гняв и стрес нивото на холестерол и кръвното налягане се повишават, а това е нещо, на което тялото не трябва да бъде изложено дълго време.

В статия със заглавие „Снизхождение”, публикувана в изданието от септември-октомври 1996 на Списание Лечебни Течения (Healing Currents Magazine), се казва, че гнева към човек или събитие поражда негативни чувства у хората и причинява вреди на емоционалното им равновесие, а дори и на физическото им здраве. В статията също така се съобщава, че хората след известно време осъзнават, че гнева е неприятен за тях и искат да поправят повредите в отношенията. И така те правят крачка към прощаване. Също така се казва, че въпреки всичко, което са понесли, хората не желаят да губят скъпоценните моменти от живота си в гняв и тревога, и предпочитат да простят на себе си и на останалите.

В едно друго проучване включващо 1,500 човека бе забелязано, че депресията, стресът и душевните заболявания са по-рядко срещани сред религиозните хора. Д-р Хърбърт Бенсън, който ръководел проучването, свързва това с факта, че религията насърчава към „прошка” и продължава с думите:

„Там има физиология на опрощението… Когато не простиш то ще те съсипе.”

Според статия озаглавена „Гневът е враг на вашето сърце” и публикувана в Харвард Газетте (Harvard Gazette) гневът е изключително вреден за сърцето. Ичиро Кавачи, доцент по медицина, и неговият екип научно демонстрирали това чрез разнообразни тестове и изчисления. В резултат на проучването им те установили, че свадливите хора имат три пъти по-голям риск да страдат от сърдечни заболявания, отколкото тези, които са с по-кротък нрав. „Утрояването на риска”, казва Кавачи, „включва високи равнища на гняв, експлозивен гняв, който включва чупене на вещи и нараняване на някого по време на бой.”.

Изследователите вярват, че отделянето на стресови хормони, които повишават кислородната нужда на мускулните клетки на сърцето и прибавят лепливост към кръвните тромбоцити, което води до образуването на съсиреци, обяснява как гневът повишава рискът от сърдечен удар (инфаркт). Нещо повече, по време на разгневеност пулсът се покачва над нормалното и води до повишаване на кръвното налягане в артериите, като по този начин повишава риска от инфаркт.

Според изследователите гнева и омразата също така могат да ускорят производството на възпалителни протеини в кръвта. Списанието Психосоматична медицина (Psychosomatic Medicine) твърди, че вълнението ускорява производството на възпалителни протеини, които биха могли да предизвикат втвърдяване на артериите, а това от своя страна би довело до сърдечносъдови заболявания и инфаркт. Според доцент Едуард Суарез от медицинския център на университета Дюк в Северна Каролина количеството на протеинът интерлейкин 6 (или IL-6) е много по-голямо у хората, които са разгневени и в депресия. Високото ниво на IL-6 в кръвта води до атеросклероза, натрупване на плаки по протежение на вътрешните повърхности на стените на артериите. Според Суарез сърдечните заболявания са свързани както с фактори като пушене, високо кръвно налягане, затлъстяване и висок холестерол, така също и с психологични състояния като депресия, гняв и омраза.

В друга статия озаглавена „Гневът увеличава риска от инфаркт” и публикувана в Таймс (The Times) се съобщава, че лесното разгневяване е пряк път към инфаркта и че младите хора, които реагират на стреса с гняв, са три пъти по-склонни да се разболеят от преждевременно сърдечно заболяване и са пет пъти по-склонни да получат ранен инфаркт. Учени от Университета Джон Хопкинс в Балтимор, щата Мериленд, открили, че бързо разгневяващите се хора са изложени на опасност от сърдечен удар, въпреки че никой от семейството не е страдал от сърдечни заболявания.

Всички налични проучвания показват, че гневът е душевно състояние, което сериозно уврежда човешкото здраве. Прошката от друга страна, дори и да се стори трудна на хората, е доставяща удоволствие и е един вид възвишена нравственост, която премахва всички вредни въздействия на гнева и помага на човека да се радва на добро здраве както от психологична, така и от физическа гледна точка. Опрощението, разбира се, е една от формите на поведение, чрез която човек може да се запази здрав, и е положителна добродетел, с която всеки човек трябва да живее. Истинската цел на прошката обаче, както и на всичко останало, трябва да бъде спечелването на благоволението на Аллах. Фактът, че това морално качество, чиито ползи са открити от науката днес, е представено в множество айяти на Корана е само едно от множеството източници на мъдрост, които той съдържа.

Молитвата Ускорява Процеса на Оздравяване на Болните

„И рече вашият Господ: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна! Онези, които от високомерие не Ми служат, ще влязат в Ада унизени!”” (Сура Гафир, 60)

Според Корана молитвата, чието значение е „призив, обръщение, молба, търсене на помощ”, е начинът, по който човек се обръща искрено към Аллах и търси помощ от Него, Всемогъщият, Състрадателният и Милостивият, със знанието, че е подчинено на Него същество. Боледуването е един от тези моменти, в които човек усеща най-добре тази зависимост, и се сближава с Аллах. Нещо повече, боледуването е изпитание, което съдържа множество мъдрост, случва се единствено по Негова воля и е предупреждение, което напомня на хората краткотрайността и несъвършенството на този живот, а и също така е източник на възнаграждение в Отвъдното за проявеното търпение и покорност.

Тези, които не вярват, от друга страна пък си мислят, че начинът да оздравеят са единствено докторите, лекарствата или напредналите технологични възможности на съвременната наука. Те никога не си и помислят, че Аллах е този, Който кара телесните им системи да функционират правилно, когато са здрави, или пък Който сътворява лекарствата и докторите, когато са болни. Много от тях се обръщат към Аллах само когато се уверят, че докторите и лекарствата не са достатъчни. Хората изпаднали в това положение търсят помощ единствено от Аллах, осъзнавайки, че само Той може да ги спаси от тези трудности. Аллах е разкрил този начин на мислене в един айят така:

„И ако беда засегне човек, той Ни зове на хълбок или седнал, или прав. А щом снемем от него бедата му, отминава, сякаш не Ни е зовял заради бедата, която го е засегнала. Така бе разкрасено за престъпващите онова, което вършат.” (Сура Юнус, 12)

Човек обаче дори и когато е в добро здравословно състояние, не е в беда или затруднение трябва да се моли и да отдава благодарност на Аллах за удобството, доброто здраве и всички останали блага, с които Той го е дарил.

Една много важна страна на молитвата е следната: Наред със словесната молитва, от голямо значение за човек е също така да полага усилия, с което да осъществи и своята молитва чрез действие. Молитва чрез действие означава правене на всичко възможно за постигане на определено желание. Например освен извършването на молитва един болен човек трябва също така да посети доктор-специалист, да взима лекарствата, които ще са му от полза, и да получи болнично лечение ако е необходимо или пък друга форма на специална грижа. Това е така, тъй като Аллах е свързал всичко, което се случва на този свят, със специални причини. Всичко на Земята и във Вселената се случва съобразно с тези причини. Ето защо човек трябва да предприеме необходимите мерки съгласно с тези причини, но знаейки, че Аллах е този, Който ще ги направи ефективни, със смиреност, покорство и търпение да очаква резултат от Него.

Положителното въздействие на вярата и молитвата над болният и начинът, по който те ускоряват процеса на оздравяване, е въпрос, който е привлякъл вниманието и е препоръчван от докторите. Под заглавието „Бог и здраве: Добро лекарство ли е религията? Защо науката започва да вярва?” изданието от 10 ноември 2003 г. на видното списание Нюзуик (Newsweek) бе разгледано лечебното въздействие на религията като статия, свързана с илюстрацията на корицата. В нея се съобщава, че вярата в Бог повишава морала на хората и им помага да се възстановят по-лесно, а и че науката също е започнала да вярва, че хората имащи религиозна вяра се възстановяват по-лесно и по-бързо. Според анкета на Нюзуик (Newsweek) 72% от американците казват, че вярват, че молитвата може да излекува някого и че молитвата улеснява процеса на оздравяване. Проучване проведено във Великобритания и САЩ също достига до изводът, че молитвата намалява оплакванията на пациентите и ускорява процеса на възстановяване.

Според проучване проведено в Мичигънският университет депресията и стресът се наблюдават по-малко при набожните. Според открития на Университета Ръш в Чикаго пък ранната смъртност сред хората, които се прекланят и се молят редовно, е около 25% по-ниска, отколкото при тези, които нямат религиозни убеждения. Друго проучване, в което участвали 750 човека, които претърпели ангиокардиография, научно доказва „лечебната сила на молитвата”. Бе установено, че смъртността сред сърдечно болните, които се молят, е намаляла с 30% в рамките на една година след операцията.

Примери за молитви споменати в Корана са:

„И [спомени] Айюб, който призова своя Господ: “Засегна ме беда, а Ти си Най-Милосърдният от милосърдните.” И му откликнахме Ние, и премахнахме бедата му, и възстановихме семейството му, и го удвоихме ­ милост от Нас и напомняне за покланящите се.” (Сура Анбиа, 83-84)

„И [спомени Юнус-] човека в кита, който отиде разгневен и мислеше, че Ние не ще го притесним. И извика в тъмнините [в корема на кита]: “Няма друг бог освен Теб! Пречист си Ти! Наистина бях несправедлив.” И му откликнахме Ние, и го спасихме от скръбта. Така спасяваме вярващите.” (Сура Анбиа, 87-88)

„И спомени [Закария], който призова своя Господ: “Господи, не ме оставяй сам! Ти си Най-добрият наследник.” И му откликнахме Ние, и му дарихме Яхя, и за него поправихме съпругата му. И те се надпреварваха в добрините, и Ни зовяха с копнеж и боязън. И бяха смирени пред Нас.” (Сура Анбиа, 89-90)

„И Нух Ни призова. И как прекрасно откликваме!” (Сура Саффат, 75)

Както вече казахме молитвата не трябва да бъде само за намаляване на болестите или другите земни проблеми. Един искрен вярващ трябва винаги да се моли на Аллах и да се примирява с всичко, което му се случва. Фактът, че ползите от молитвата, които са разкрити в множество айяти на Корана, са научно приети днес още веднъж разкрива чудната същност на Корана.

„И когато Моите раби те питат за Мен ­ Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят!” (Сура Бакара, 186)

Стресът и Депресията: Резултати от Несъблюдаването на Религията

„А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения ...” (Сура Та Ха, 124)

„И когото Аллах поиска да напъти, разтваря Той гърдите му за Исляма, а когото поиска да остави в заблуда, прави гърдите му тесни, свити, сякаш се издига към небето. Така Аллах отрежда скверността за онези, които не вярват.” (Сура Анам, 125)

Това, че нерелигиозните хора не се подчиняват на Аллах става причина целият им живот да премине в тревога, безпокойство и стрес. В резултат на това те страдат от разнообразни психологични заболявания, които оказват своето влияние и върху физическото им състояние. Техните тела много бързо се износват и те за много кратко време остаряват и грохват.

Тъй като вярващите са психологически здрави обаче те не стават жертва на стреса или отчаянието и техните тела винаги са здрави и в добра форма. Положителните въздействия на тяхното подчинение пред Аллах, тяхното доверие в Него и силата им на духа, това, че търсят добро във всяко едно нещо и приемат това, което им се случи с надежда в Неговото обещание, са отразени във физическото им състояние. Това обаче е в сила единствено за тези, които живеят според моралните ценности на Корана и които наистина са разбрали религията. Разбира се, те могат да се разболеят и рано или късно да остареят, но този естествен процес не включва психологичното грохване, както става при другите.

Стресът и депресията, които са определяни като болести на нашето време, не само, че предизвикват психологична вреда, но също така проявяват себе си и в множество физически увреждания. Най-често срещаните проблеми дължащи се на стреса и депресията са някои форми на умствени заболявания, наркомания, безсъние, кожни, стомашни смущения и такива свързани с кръвното налягане, простуди, мигрени, редица костни заболявания, нарушения във функцията на бъбреците, дихателни затруднения, алергии, инфаркти и мозъчни кръвоизливи. Разбира се, стресът и депресията не са единствените причини за това, но научно е доказано, че източниците на проблеми като тези са обикновено психологични.

Стресът, който причинява толкова много неща, е състояние на душевна тревога породена от чувства като страх, несигурност, превъзбуда, тревога и други напрежения, които нарушават телесното равновесие. Когато хората станат жертва на стреса, тяхното тяло реагира и подава сигнал за тревога, и така в тялото започват разнообразни биохимични реакции: Нивото на адреналин в кръвта се покачва; изразходването на енергия и телесните реакции достигат своите максимални равнища; захарта, холестерола и мастните киселини се утаяват в кръвта; кръвното налягане се покачва и пулсът се ускорява. Когато бъде изпратена глюкоза до мозъка нивата на холестерол се покачват, а това означава опасност за тялото.

Така например хроничният стрес, който изменя нормалните телесни функции, може да причини сериозни вреди. Поради стресът нивата на адреналин и холестерол в тялото се покачват и достигат необичайни размери. Дългосрочното покачване на нивото на холестерола води до преждевременна поява на смущения като диабет, сърдечни заболявания, високо кръвно налягане, рак, язва, дихателни заболявания, екземи и псориазис. Последиците от високите нива на холестерол могат дори да включват и убиването на мозъчни клетки. Смущенията породени от стреса са описани в един източник по следният начин:

Съществува важна връзка между стреса и напрежението, и болката, която причиняват. Породеното от стреса напрежение води до стесняване на артериите, увреждане на кръвния поток до определени региони на главата и намаляване на кръвоснабдяването в тази област. Ако една тъкан бъде лишена от кръв, то това води директно до болка, Това е така, тъй като една напрегната тъкан, от една страна, ще се нуждае от по-голямо количество кислород, а от друга пък все още ще има недостатъчно кръвно снабдяване, като всичко това стимулира специалните рецептори за болка. В същото време се отделят вещества като адреналин и норадреналин, които влияят на нервната система по време на стрес. Това пряко или косвено повишава и ускорява напрежението в мускулите. Ето така болката води до напрежение, напрежението до тревога, а тревогата усилва болката.

Една от най-пагубните последици на стреса са инсултите. Проучванията показват, че агресивните, нервните, загрижените, нетърпеливите, съпернически и неприятелски настроените, и сприхави хора са много по-склонни към сърдечни удари, отколкото тези, които нямат наклонност към качества като тези.

Причината за това е, че извънредното стимулиране на симпатичната нервна система започнато от хипоталамусът също предизвиква извънредно отделяне на инсулин и следователно натрупване на инсулин в кръвта. Това е въпрос от жизнена важност, защото нито едно от условията, които водят до коронарно сърдечно заболяване не играе толкова решителна и пагубна роля както инсулинът в кръвта.

A. Glükokortikoidler (kortizol) B. Epinefrin C. Norepinefrin D. Kortikotropin hormonları	a. Korteks b. Seruleus bölgesi c. Amigdala d. Beyin sapı e. Adrenalin bezi
В резултат на физическия или психологичен стрес надбъбречната жлеза на човек започва да отделя голямо количество глюкокортикоидни хормони. Тези хормони повишават енергийното равнище на мускулите и временно прекъсват дейности като растежа, които не са от значение в конкретния момент. В случай на прекален физичен и хроничен психологичен стрес тези хормони, които иначе са от жизнена важност, могат да причинят дължащи се на стреса заболявания като високо кръвно налягане, затлъстяване, ерозия на костите и стомашна язва.

Учените са приели, че колкото по-високо е нивото на стрес, толкова повече отслабва и положителното въздействие на червените кръвни телца в кръвта. Благодарение на експеримент проведен от Линда Найлър, ръководител на дружеството за технологичен трансфер към Оксфордския университет, негативните последици на стреса над имунната система вече могат да бъдат измерени.

Съществува близка връзка между стреса и имунната система. Психологичния стрес има съществен ефект над имунната система и води до нейното увреждане. Когато е изложен на стрес мозъкът повишава производството на кортизол (катаболен хормон) в тялото, който отслабва имунната система. Казано по друг начин, между мозъка, имунната система и хормоните съществува директна връзка. Специалистите в областта казват:

Проучванията върху психологичния или физически стрес разкриха, че по време на интензивен стрес се наблюдава намаляване на имунната реакция свързана с хормоналния баланс. Известно е, че появата и силата на множество болести, включително и на рака, са свързани със стреса.

С една дума, стресът уврежда естественото равновесие на човешкото същество. Постоянното излагане на това анормално условие уврежда телесното здраве и води до голямо разнообразие от смущения. Специалистите класифицират негативните последици от стреса върху човешкото тяло в следните основни категории:

◉ Тревога и паника: Усещане за това, сякаш всичко е извън контрол

◉ Постоянно усилващо се изпотяване

◉ Изменения в гласа: Заекване, треперещ глас

◉ Хиперактивност: Внезапни експлозии на енергия, слаб диабетичен контрол

◉ Трудности в спането: Виждане на кошмари

◉ Кожни заболявания: Пъпки, акне, малария, псориазис и екзема

◉ Стомашночревни проблеми: Стомашно разстройство, гадене, язва

◉ Мускулно напрежение: Скърцане или стискане на зъбите, болки в челюстта, гърба, шията или раменете

◉ Слаби инфекции: Настинки и др.

◉ Мигрена

◉ Сърцебиене, болка в гърдите, високо кръвно налягане

◉ Бъбречен дисбаланс, задържане на вода

◉ Дихателни разстройства, страдане от задух

◉ Алергии

◉ Болки в ставите

◉ Пресъхване на устата и гърлото

◉ Сърдечен пристъп

◉ Отслабване на имунната система

◉ Свиване в мозъчната област

◉ Чувство на вина и липса на самоувереност

◉ Обърканост, неспособност за правилно анализиране, слаби умствени способности, слаба памет

◉ Краен песимизъм, вяра, че всичко върви не наред

◉ Затруднение в придвижването или стоенето спокойно, непрекъснато подържане на темпо

◉ Неспособност за концентриране или трудно правене на това

◉ Раздразненост, крайна чувствителност

◉ Безразсъдност

◉ Усещане за безполезност или отчаяние

◉ Загуба или нарастване на апетита

Фактът, че тези, които не съблюдават религиозните морални ценности, изпадат в „стрес” е разкрито от Аллах в Корана:

„А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения (тревоги) …” (Сура Та Ха, 124)

В един друг айят Аллах разкрива, че: „… Докато отесня за тях земята, макар и просторна, и душите им отесняха, и се убедиха, че няма избавление от Аллах, освен при Него …” (Сура Тауба, 118)

Този живот в „тревоги”, или със съвременното му име „стрес”, е резултат от несъблюдаването на неверниците на религиозните морални ценности. Днес докторите отстояват възгледа, че спокойствието, самоувереността и хладнокръвието са важни за защитата от последиците на стреса. Спокоен и тих нрав е възможен единствено ако човек живее в съгласие с Корана. Всъщност в множество айяти на Корана е разкрито, че Аллах дарява вярващите със „спокойствие”. (Коран, 2:248, 9:26, 40, 48:4, 18) Обещанието на нашият Господ към вярващите е разкрито така:

„На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот. И ще им въздадем награда по-хубава от онова, което са вършили.” (Сура Нахл, 97)