Цаст Първа: Научните Чудеса на Корана (2/5)

Земните Пластове

1-ви слой: Литосфера (вода) 2-ри слой: Литосфера (суша) 3-ти слой: Астеносфера 4-ти слой: Горна мантия	5-и слой: Долна мантия 6-и слой: Външно ядро 7-и слой: Вътрешно ядро

Някои от данните, които са ни дадени в Корана за земната повърхност, са относно нейната прилика с небето, което се състои от седем слоя:

“Аллах е, Който сътвори седем небеса, и от земята ­ също толкова. Повелята се спусна сред тях, за да узнаете, че Аллах за всяко нещо има сила и че Аллах обгражда със знание всяко нещо.” (Сура Талак, 12)

Тази подчертана в горния айят информация има място и в научните източници, като се разяснява, че земната повърхност се състои от седем пласта. Учените подреждат земните слоеве така:

Литосферата произлиза от гръцката дума хихос, която означава “скала”, и е твърдият скалист пласт, който формира най-горния слой на Земята. В сравнение с останалите слоеве е доста тънък. Литосферата е още по-тънка под океаните и активните от вулканична гледна точка места. Средната дебелина на този земен пласт е около 80 км. Той е по-студен и по-твърд в сравнение с останалите пластове и поради тази причина изпълнява ролята на земна кора.

Под литосферата се намира астеносферата, чието наименование произлиза от гръцката дума Asthenes, която означава “слаб”. Този слой е подвижен и е по-тънък в сравнение с литосферата. Този земен пласт е съставен от топли полутвърди вещества, които, подложени в геоложките времена на висока температура и налягане, омекват и се разтапят. Смята се, че твърдият литосферен пласт плава или се движи плавно по бавно движещия се астеносферен слой.

Под тези земни пластове при огромна топлина е разположен слой, наречен земна мантия, който се състои от полутвърди скали и е с дебелина 2900 км. Мантията, която съдържа почти два пъти повече желязо, магнезий и калций от земната кора, е по-топла и плътна, защото с нарастване на дълбочината се увеличават и температурата и налягането вътре в Земята.

В центъра на Земята пък е разположено ядрото, чиято плътност е почти два пъти по-голяма от тази на мантията. Причината за тази плътност е това, че вместо скали ядрото съдържа повече метали (желязно-никелова сплав).

Земното ядро се състои от две части: едната е външното ядро, което е течно и с дебелина 2200 км, а другата е вътрешното ядро, което е твърдо и има дебелина 1250 км. С въртенето на Земята течното външно ядро образува магнитното поле на Земята.

Фактът, че тази прилика на земните пластове с небето, която може да бъде забелязана единствено чрез технологията на 20ти век, е съобщена в Корана, е без съмнение едно от множеството научни чудеса на Корана.

Земята Изхвърля Своите Товари

„Когато земята бъде разтърсена в трус и земята изхвърли своите товари, и човек рече: “Какво й е?”, в този Ден тя ще разкаже своите вести.” (Сура Залзала, 1-4)

Арабската дума „залзала” означава земетресение или трусове, а думата „аткалаха” означава „товар, тежко бреме”. Когато човек вземе под внимание горните айяти в светлината на първото им значение, то може да се забележи посочването на един важен научен факт относно земетресенията.

Във втори айят на сура Залзала се съобщава за това как земята изхвърля своите товари. Всъщност, в резултат на проучване извършено през последните години става ясно, че в центъра на Земята има тежки метали, и че те са се появили в резултат на движенията на земната повърхност. Според геологичните изчисления с охлаждане на Земята тежките и плътни вещества се спускат към центъра й, докато по-леките се издигат на повърхността.

Поради тази причина земната кора се състои от най-леките вещества (базалтови и гранитни скали), докато тежките метали (никел и стомана) се намират в земното ядро. В резултат на това подповърхностният слой, който се състои от разтопени метали, е изграден от материал, който е много по-тежък и плътен от този на повърхността.

По време на земетресения тежките вещества под повърхността имат възможност да се издигнат нагоре и по този начин Земята изхвърля своите товари, както е разкрито в Корана. Нещо повече, тези области, където металните резерви са най-концентрирани, са също така и тези с най-голяма вулканична дейност. Тези научни открития, които станаха известни едва неотдавна и вследствие на широкообхватни проучвания, са само някои от научните факти посочени от Аллах в Корана.

Функцията На Планините

В Корана се обръща внимание на една важна геоложка функция на планините:

“И направихме по земята непоклатими планини, за да не се люлее с хората...” (Сура Анбиа, 31)

1. Океан 2. Утаечен слой	3. Kонтинентална кора 4. Moho	5. Mантия 6. Пролука между мантията и земната кора
Планините имат корени, които са разположени доста надълбоко в земята.14

Когато погледнем внимателно горецитирания айят, ще видим, че там е съобщено за способността на планините да предпазват от земетресения. През периода, когато Коранът бива низпослан, тази истина не е известна на никой човек, докато днес тя е разкрита в резултат на открития на съвременната геология.

В миналото се е смятало, че планините са само възвишения, разположени на повърхността на Земята. Но учените забелязват, че планините не са само повърхностни възвишения, а с частта си, т.нар. планинни корени, които понякога са 10-15 пъти по-големи от собствените им размери, се простират надолу към вътрешността на Земята. С тази своя особеност планините изпълняват роля, подобна на тази на един пирон или кол, които задържат палатката стабилно към земята. Така например връх Еверест, който е разположен на 9 км над земната повърхност, има корен повече от 125км.

1. Британски Острови 2. Cев. Германия	3. Алпи 4. Eвропа	5. Pуска Платформа 6. Кавкасия
Схематичен напречен разрез. Колообразните планини притежават корени, които са дълбоко вкоренени в земята. 15

Нещо повече, планините се образуват в резултат на движението и сблъсъка на много големи пластове, от които се състои земната кора. Когато два пласта се сблъскат, този, който е по-издръжлив, минава под другия. Пластът, който минава отгоре, се нагъва и се издига и така се формират планините. Пластът, който остава отдолу пък, придвижвайки се надолу под земята, образува едно дълбоко продължение. Поради тази причина, така както споменахме по-рано, планините притежават не по-малки от масата, която виждаме над земната повърхност, дълбоки продължения, които се разстилат надолу под земята. В един научен източник тази структура на планините е описана така:

Там, където континентите са по-плътни, така както е и при планинските вериги, земната кора навлиза надълбоко в мантията.

1. Планинска Верига 2. Ерозия	3. Нанос 4. Морско Равнище	5. Kонтинентална Кора 6. Мантия	7. Планински Корен
Друга картина, която показва как планините, поради дълбоко разположените си корени, наподобяват на колове.16

Когато един от световноизвестните подводни геолози проф.Сиаведа споменава, че планините са забодени като корени в земята, прави следното уточнение:

Основната разлика между континенталните и океанските планини е в материята им...Но и двата вида планини имат корени, които ги подпират. При континенталните планини една произлизаща от планината и имаща малко по-ниска плътност субстанция се спуска надолу в земята като корен. При океанските планини също има ронлива материя, която подпира планината като корен. В океанските планини обаче тази материя не е ронлива, защото съставът е лек, а поради това, че е топъл и доста се разширява. Но погледнато от гледна точка на плътността, и те осъществяват същата функция по отношение на подпирането на планините. Поради тази причина функцията на корените, според закона на Архимед, е да подпират планините.

Нещо повече, в използваната като учебник в множество университети по цял свят книга със заглавие “Земя”(“Earth”) на Франк Прес – понастоящем председател на Американската академия на науките, пише, че планините имат формата на подпора и са забучени дълбоко в земята.

В един от айятите от Корана тази функция на планините е обяснена чрез уподобяването им на “подпори”:

О, вярващи, встъпете всички в покорството и не следвайте стъпките на сатаната! Той е ваш явен враг. (Сура Бакара , 208) Които повярваха и които се преселиха, и се бореха по пътя на Аллах, те се надяват на милостта от Аллах. Аллах е опрощаващ, милосърден. (Сура Бакара , 218)

“Не сторихме ли Ние земята постеля и планините ­ подпори?” (Сура Наба, 6-7)

Отново, в един друг айят, Аллах ни съобщава: "и планините поби" (Сура Назиат, 32). Използваната в този айят дума "ерсайха" има значението на “създавам вкоренен, правя устойчив, закотвям, заковавам за земята”. Благодарение на тези характерни особености планините се разпростират над и под земната повърхност, там където земните пластове се съединяват, и занитват един за друг тези пластове. По този начин, стабилизирайки земната кора, й пречат да се плъзга между собствените си пластове или върху магмения слой.

Днес знаем, че външният слой на земната повърхност, който е скалист, е разбит на дълбоки разломи и е разчупен под формата на плаващи върху магмата пластини. Тъй като скоростта, с която Земята се върти около оста си, е твърде голяма, ако не съществуваше заздравяващата функция на планините, то плаващите пластини щяха да бъдат в едно постоянно движение. При едно такова положение върху земната повърхност би могло да не може да се натрупва почва, да не може да се съхранява вода в почвата, нито едно растение да не може да порасне, нито един път, сграда да не могат да бъдат построени, с една дума - животът на Земята нямаше да бъде възможен. Поради тази причина като резултат на Божията милост планините изпълняват функция точно като пирони, които прикрепят континенталните маси към океанските пластове и им пречат да се движат.

Както се вижда, направеното в резултат на съвременните геологични и сеизмологични изследвания откритие за тази жизненоважна функция на планините е дадено като пример за възвишената мъдрост на Божието сътворение в низпослания преди стотици години Коран. В един друг айят е казано следното:

“... Положи върху земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас ...” (Сура Лукман, 10)

Движението На Планините

Фактът, че планините не са неподвижни, както изглеждат, а се намират в едно постоянно движение е съобщен в един айят така:

“И ще видиш планините ­ мислиш ги неподвижни, а те отминават, както облаците отминават...” (Сура Намл, 88)

Това движение на планините се дължи на движението на земната кора, върху която са разположени. Земната кора се движи сякаш плава върху мантията, която е с по-голяма плътност от нея. За първи път в началото на 20ти век немският учен Алфред Вегенер съобщава, че в началните периоди след възникването на Земята континентите са били слепени един за друг и след това започват да се придвижват в различни посоки, разделят се и се отдалечават един от друг.

Но геолозите успяват да разберат правотата на Вегенер 50 години след неговата смърт, т.е. след 1980 година. Така както Вегенер пише в една своя статия, публикувана през 1915 г., преди около 500 милиона години парчетата суша са били слепени едно за друго и този голям къс земя, наречен Пангея, бил разположен на Южния полюс. Преди около 180 милиона години Пангея се разделя на две. Единият от тези два придвижващи се в различни посоки континенти е Гондвана, който включвал в себе си съвременните Африка, Южна Америка, Южна Европа, Близкия изток, Индия, Австралия и Антарктида. А вторият, състоящ се от Европа, Северна Америка, Азия и Гренландия, е бил Лавразия. В последващите след това разделение 150 години през различно време Гондвана и Лавразия се разделят на още по-малки парчета.

Движение на Континентите
1. Нреди 200 Милиона Годинии 2. Нреди 135 Милиона Годинии 3. Нреди 65 Милиона Годинии	4. През Наши Дни 5. Западното Полукълбо След 50 Милиона Години 6. Иэточнното Полукълбо След 50 Милиона Години.
На фигурите вляво е изобразено състоянието на континентите в миналото. Ако предположим, че движе- нието на континентите ще продължи по същия начин, то състоянието, което ще приемат след милиони години, ще е изобразеното на фигурите вляво.

Ето тези формирали се от разделянето на Пангея континенти, променяйки непрекъснато разпределението между сушата и водата, се придвижват по повърхността на Земята с няколко сантиметра годишно.

Откритието, в резултат на геоложки изследвания, извършени в началото на 20ти век, на това движение на земната кора е описано по следния начин в научните източници:

Земната повърхност, която е с дебелина 100 км и се образува от земната кора и мантията, се състои от части, наречени “пластове”. Земната повърхност е съставена от шест големи пласта и множество малки. Според теорията, наречена “тектоника на пластовете”, тези слоеве, носейки със себе си континентите и дъното на океаните, се придвижват по Земята... Изчислено е, че континенталните движения са между 1 и 5 см. Дотолкова, доколкото пластовете се придвижват по този начин, в географията на Земята настъпват промени. Така например Атлантическият океан се разширява с всяка изминала година.

Важна точка, която трябва да отбележим тук, е следната: в айята Аллах съобщава за движението на планините като “отминаване”. Дори днес за това движение учените използват английския термин "continental drift", или “континентален дрейф”.

Дрейфът на континентите е факт, който не би могъл да бъде забелязан по времето, когато Коранът бива низпослан и с използвания в айята израз: “и ще видиш планините ­ мислиш ги неподвижни” Аллах ни съобщава предварително каква ще бъде реакцията на хората. Но след това съобщава за факта, че планините се носят, така както се носят и облаците. Така че, както се вижда, е обърнато специално внимание на движението на земния слой, на който са разположени планините.

Фактът, че тази истина, която науката открива неотдавна, е съобщена в Корана, е без съмнение едно от чудесата му.

Различните Точки На Изгрева И Залеза На Слънцето

“И не! Кълна се в Господа на изгревите и на залезите, Ние сме способни.”(Сура Мааридж, 40)

“Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, и Господът на изгревите.” (Сура Саффат, 5)

“Господа на двата изгрева и Господа на двата залеза.” (Сура Рахман, 17)

Както се вижда от айятите по-горе, думите “изгревите” (изток) и “залезите” (запад) са използвани в множествено число. Например, използваните и в двата първи айята думи "мешарик" за изток и "меариб" за запад са множествена форма, с която се изразява, че са повече от два на брой. В последния айят пък са използвани като "мешрикейн" - двата изтока и "марибейн" - двата запада. Думите "мешарик" и "меариб", използвани в айятите, също така имат значението и на “място, където Слънцето изгрява и залязва”. Поради тази причина в горните айяти се споменава за различни точки на изгряване и залязване на Слънцето. Също така клетвата в Господа на изгревите и на залезите в първия айят привлича вниманието ни.

И положи на земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас; и реки, и пътища, за да се напътите; (Сура Нахл , 15)

Както е известно, въртенето на Земята около оста й (еклиптичната ос) има 23˚ 27 наклон. Поради този наклон и сферичната форма на Земята слънчевите лъчи не падат всеки път под един и същи ъгъл. Поради тази причина човек, който се намира далеч от екватора – тъй като слънчевите лъчи падат под различни ъгли в тази област – ще види, че на изток Слънцето изгрява, а на запад пък залязва в различни точки. И колкото повече този човек се отдалечава от екватора, толкова повече точки на изгряване и залязване ще определи.

Човек, който се намира на екватора пък, тъй като там слънчевите лъчи винаги падат под прав ъгъл, ще види Слънцето да изгрява точно от изток и да залязва точно на запад. Когато се вземе под внимание, че Арабският полуостров е недалеч от екватора, то е много ясно, че тук това е невъзможно да бъде установено чрез наблюдение. Защото един човек от тази област ще види Слънцето да изгрява и залязва винаги на едно и също място. Използваните в горните айяти фрази за изток и запад може да са знак за това, че Слънцето изгрява и залязва от различни точки. (Аллах знае най-добре)

Намаляването На Сушата

ОГРОМНО ОГНЕНО КЪЛБО Огромните вретенообразни слънчеви изригвания са из- пълнении с йонизиран от 60.000 C градусовата тем- пература хелиум. (Cпоред наблюдения от сателита CОXО, извършени под голямо ултравиолетово облъчване)

“И нима не виждат, че Ние стесняваме [за неверниците] земята по нейните краища?...” (Сура Раад, 41)

“... Нима не виждат, че Ние стесняваме [за неверниците] земята по нейните краища?...” (Сура Анбиа, 44)

Земята бива бомбардирана от идващите от Слънцето протони, електрони и поток от алфа-частици. Тези соларни (слънчеви) ветрове са достатъчно силни, че да отделят атмосферата от Земята. Но за изчерпването на атмосферата ще е необходимо 5 пъти повече време, отколкото сегашната степен на загуба на материя на Земята (най-много 3 кг за секунда) и общото време за съществуване на Слънцето. Защото поради мощното магнитно поле, което се образува от магнитосферния слой на атмосферата, Земята е защитена, до известна степен, от тези ерозии. Когато сравним загубата на йони – кислород, хелий и водород, от повърхността на йоносферата на Земята, разпръскващи се към дълбините на космоса, с безпределния въздушен слой, който обгръща Земята, то техният обем е много малък. Но изтегленото към космоса количество все пак има значителни размери.

Благодарение на космическите уреди на НАСА изследователите се сдобиват с първите конкретни доказателства за това, че енергийните изригвания от Слънцето са причина за разпръскването на кислорода и другите газове от външния слой на земната атмосфера към космоса. Ето така учените за първи път на 24-25 септември 1998 г. научават, че Земята понася загуба на материя от външния си слой.

Горните айяти от друга гледна точка пък могат да сочат към намаляването на сушата на земната повърхност.

В днешни дни полярните шапки на полюсите се топят и нивото на водата в океаните се повишава. Тази повишаваща се водна маса пък покрива все по-голяма част от сушата. Колкото повече крайбрежия остават под водата, толкова повече намалява и общата площ на сушата. Използваният в горните айяти израз: “стесняваме земята по нейните краища” е много вероятно да има предвид покриването на крайбрежията с вода.

Една новина от вестник “Ню Йорк Таймс” (“New York Times”) във връзка с темата е следната:

1. Веднъж на всеки 11 години функциите на Слънцето достигат до максимално равнище. През този период Слънцето обсипва Земята с високоенергийни частици и радиационен дъжд. 2. 8 минути Ултравиолетовите и рентгенови лъчи могат да блокират радио излъчванията. 3. 30 минути Високоенергийните частици могат да представляват опасност за сателитите и летящите на високо реактивни самолети. 4. между 48 минути и 96 часа Магнитното поле на Земята се разтърсва от слънчевите частици, които са под формата на блокчета. Тази ситуация би могла да предизвика опасност за електрическата мрежа. 5. МАГНИТОСФЕРА – областта в космоса, която обхваща магнитното поле на Земята. Тя се разстила на около 64.000 км по посока на Слънцето, но при мощни слънчеви бури магнитосферата се свива до 42.000 км. (Като сателитите по външната орбита биват изложени на слънчевите ветрове.) 6. Нормално състояние на магнитосферата 7. При свиване на магнитосферата

През последното столетие средната надземна температура на земната повърхност се е увеличила с около 1 Фаренхайт. Нивото на затопляне също е нараснало за последния четвърт век. Това е един важен показател... В предходни сателитни проучвания и подводни наблюдения е било установено, че Северният полюс показва склонност към затопляне и вероятността от разтопяване на ледените маси е нараснала... Учените от изследователския център на НАСА в Манхатън – Институт за космически науки Годард, сравняват данните. Сателитните снимки показват, че през последните години големината на ледовете, които обхващат областта, значително е намаляла.

Извършените през 20ти век открития спомагат да разберем мъдростта в сурите Анбиа 44 и Раад 41.

Allah gökleri ve yeri hak olarak yarattı. Şüphesiz, bunda iman edenler için bir ayet vardır. (Ankebut Suresi, 44)

Земната Повърхност, Която Се Разпуква

“Кълна се в небето, от което вали, и в земята, която се разпуква.” (Сура Тарик, 11-12)

Българското значение на употребената в горния айят арабска дума "сад’а" е “разпукване, разцепване, разделяне”. Това, че Аллах се кълне в разпукването на земята, подобно на другите чудеса на Корана, сочи към един забележителен факт.

На горните илюстрации се вижда разломъчната структура на Земята. Всеки магмен слой разположен под земната кора, благодарение на тази разломъчната структура, се сдобива с възможността да излезне навън и по този начин се намалява голяма част от температурата на земната повърхност.

През 1945-46 г. учените за първи път слизат по дъното на моретата и океаните, за да изследват минералните находища. Едно от най-съществените неща, което забелязват при проучванията, е разломъчната структура на Земята. Скалистият пласт от външната страна на Земята е разцепен на множество и с хиляди километри дължина цепнатини (разломи) в посоките изток-запад, север-юг. Нещо повече, учените забелязват, че под моретата и океаните има разтопена магма.

Ето поради тези пукнатини от разположените в средата на моретата планини излиза лава. Благодарение на тази разломъчна структура на Земята значително количество топлина бива отделяно навън и голяма част от разтопените скали образуват върховете в океаните. Ако не съществуваше тази, структура, позволяваща на голяма част от топлината на земната кора да излезе навън, то животът на Земята щеше да бъде невъзможен. Защото топлината, която няма изход под земната кора, щеше да предизвика много вредни ядрени последици.

Без съмнение факт, за установяването на който е необходима такава технология, да бъде съобщен преди 1400 години е още едно доказателство за това, че Коранът е Божието слово.

Ако земната повърхност не притежаваше структура, която да предоставя възможността голяма част от топлината на земната кора да излезне навън, то живота на Земята щеше да бъде невъзможен.

Тайната В Желязото

Желязото е един от елементите, на които е обърнато внимание в Корана. В сура Хадид, т.е. “Желязото”, се казва следното:

“... И изсипахме желязото. В него има огромна сила и облаги за хората...” (Сура Хадид, 25)

Специално използваната в айята дума за желязо “ензелна”, т.е. “изсипва”, погледната в преносен смисъл, може да се приеме със значение като предоставяне в служба на хората. Но когато вземем предвид буквалното значение на думата, което е “физическо изсипване от небето”, ние осъзнаваме, че айятът съдържа едно много голямо научно чудо. Това е така, защото откритията на съвременната астрономия разкриват, че желязото, което се намира на Земята, е дошло от гигантски звезди от космическото пространство.

Не само желязото на Земята, но и това в цялата Слънчева система произхожда от космическото пространство. Защото температурата на Слънцето не е достатъчна за възникването на елементите на желязото. Желязото може да се формира единствено от много по-големи от Слънцето звезди, където температурата достига няколкостотин милиона градуса. Когато желязото при тези, т. нар. “нови” или “свръхнови”, звезди надмине определено ниво, то те не могат повече да го носят и експлодират. В резултат на тази експлозия съдържащите в себе си метал метеори се разпръскват и обикалят свободно, докато не попаднат в гравитационното поле на някое небесно тяло.

Един научен източник ни дава следната информация по този въпрос:

Съществуват и доказателства за по-стари случаи на свръхнова (експлозия на масивна звезда): натрупалото се върху морското дъно желязо-60 се приема като доказателство за случилата се преди около 5 милиона години на 90 светлинни години от Слънцето експлозия на една свръхнова. Желязо-60, което се формира от експлозията на супернова, представлява радиоактивен изотоп, който има 1,5 милиона години полуразпад. Изотопът желязо-60, който се намира в подземните слоеве на Земята, се е формирал в резултат на частици от близкия космос, които, претърпявайки ядрен синтез, първо преминават през земната атмосфера, а после проникват в подземните слоеве.

От всичко това можем да направим извод, че находищата на желязо не са се образували на Земята, а точно както е съобщено в айята, са “изсипани на Земята” с помощта на метеори, които пренасят свръхновите. Очевидно е, че през 7 век, когато е низпослан Коранът, е било невъзможно този факт да бъде установен. Но тази истина се съдържа в Корана, който е словото на обгръщащия всичко с безпределната си мъдрост Аллах.

Желязото

“Eл-Хадид” е 57-а сура от Корана. Численото значение на арабската дума “ел-хадид” е също “57”. Численото значение само на думата “хадид” е 26. Както се вижда на менделеевата таблица вляво числото 26 е и атомният номер на желязото. С айята, който низпослава в сура Хадид, Всемогъщият Аллах подчертава както начина на образуване на желязото, така и посредством математическите шифри, които съдържа айята, ни разкрива едно научно чудо.

Наред с това 25 айят на сура Хадид, в която се споменава за желязото, съдържа два доста интересни математични кода:

“Ел-Хадид” е 57-а сура от Корана. Численото значение на арабската дума “ел-хадид”, т.е. числото, което получаваме в резултат на извършеното изчисление чрез ебджед, е също “57”. (Повече информация за изчисленията чрез ебджед ще получите в главата “Изчислението “Ебджед” в Корана”)

Численото значение само на думата “хадид” е 26. Числото 26 е атомният номер на желязото.

Формирането На Петрола

„Прославяй пречистото име на твоя Господ, Върховният, Който сътвори и осъразмери, Който прецени и напъти, Който изважда [тревата на] пасбището и го превръща в черно стърнище!” (Сура Аля, 1-5)

Petrol platformu

Както знаем, петролът се образува от останките на мъртви растения и животни в морето. След като тези останки гният в морското корито в продължение на милиони години всичко, което остава зад тях са мазни вещества. Тогава тези мазни вещества, които остават под пластовете от тиня и скали, се превръщат в петрол и газ. Движенията в земната кора понякога стават причина моретата да се превръщат в почва и скалите съдържащи петрол да потънат на хиляди метри дълбочина. Формиралият се петрол понякога изтича през порите на скалните пластове на километри дълбочина и се издига на повърхността, където се изпарява (превръща в газ) и оставя след себе си маса от минерална смола (битум).

Трите елемента определени в първите четири айята на сура Аля съответстват на формирането на петрола. Твърде възможно е думата „алмараа”, която означава пасище или ливада, да се отнася за органично основаните вещества, участващи във формирането на петрола. Втората важна дума от айята „ахва” се използва за описване на възчерно-зеленикав, зеленикаво-черен, тъмен или опушен цвят. Тази дума може да се приеме, че описва отпадъчните растителни вещества, които се натрупват под земята и постепенно почерняват, защото тези думи са подкрепени от третата дума – „гутаан”. Думата „гутаан”, която е преведена като „стърнище”, също така може да означава растения във вода от наводнение, растения събрани заедно от отпадъчните материали, които са отнесени и насъбрани около реките, отпадъци, листа или пяна. Поради допълнителното значение на „изхвърлям, бълвам”, което притежава тази дума, в някои източници е преведена като „заливам с избълвано вещество” и описва начинът, по който земята „избълва” петрола. В действителност, в светлината на формирането на петрола, начинът, по който той се появява, неговият пянообразен вид и цвят, човек може по-добре да види с каква мъдрост са използвани думите в айятите.

Както се вижда превръщането на растението от айята в една тъмна и леплива течност притежава изключително сходство с формирането на петрола. Описването на едно такова формиране обхващащо такъв дълъг период от време в период, когато образуването на петрола е било неизвестно, е несъмнено още едно доказателство за това, че Коранът е Божие откровение.

Относителността На Времето

Днес относителността на времето е доказан научен факт. Този факт излиза наяве в началото на миналото столетие с теорията на относителността на Айнщайн. Дотогава хората не знаят, че времето е относително понятие и че може да се изменя според мястото. Но известният учен Алберт Айнщайн доказа този факт с теорията на относителността. Той разкри, че времето е понятие, зависещо от масата и скоростта. През цялата човешка история никой открито не бе отразил този въпрос.

С едно-единствено изключение; в Корана се дава информация, показваща, че времето е относително. Можем да изброим айятите, свързани с този въпрос, така:

“... Един ден при твоя Господ е като хиляда години от онези, които вие броите.” (Сура Хадж, 47)

“Той управлява делата от небето до земята, после те се въздигат към Него в един Ден, колкото хиляда години, според вашето броене.” (Сура Саджда, 5)

“Ще се въздигнат към Него ангелите и Духът [Джибрил] в Ден, колкото петдесет хиляди години.” (Сура Мааридж, 4)

Това, че в Корана, чието низпославане е започнало през 610 година, се споменава толкова открито за относителността на времето, е още едно доказателство, че той е Божия книга.

Сътворението В Рамките На Шест Дена

„Вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята в шест дена, после се въздигна [безподобен] Той на Трона...” (Сура Араф, 54)

Аллах! Няма друг Бог освен Него ­ Вечноживия, Неизменния! Не Го обзема нито дрямка, нито сън. Негово е онова, което е на небесата и което е на земята. Кой ще се застъпи пред Него, освен с Неговото позволение? Той знае какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. От Неговото знание обхващат само онова, което Той пожелае. Неговият Престол вмества и небесата, и земята, и не Му е трудно да ги съхрани. Той е Всевишния, Превеликия. (Сура Бакара, 255)

Един пример за хармонията между Корана и съвременната наука е темата за възрастта на Вселената. Космолозите смятат, че възрастта на Вселената е приблизително 16-17 милиарда години. Коранът съобщава, че цялата Вселена е сътворена в рамките на шест дена. Тези две времеви рамки, които може да изглеждат противоречиви, в действителност са изненадващо съвместими. Всъщност и двете цифри отнасящи се до възрастта на Вселената са правилни. С други думи, Вселената е била сътворена в рамките на шест дена, както е разкрито в Корана, и този период отговаря на 16-17 милиарда години според начинът, по който ние възприемаме времето.

През 1915 г. Айнщайн твърди, че времето е относително, че теченето на времето се изменя според пространството, скоростта на пътуващият и гравитационната сила в съответния момент. Имайки предвид тези изменения на изминаване на времето, то периодът от време в рамките, на който Вселената е била сътворена, както е разкрито в седем различни айята на Корана, е всъщност силно съвместим с предположенията на учените. Шест дневният период разкрит в Корана може да бъде приет и като шест периода. Това е така, защото отчитайки относителността на времето един „ден” представлява само период от 24 часа изминали на Земята в настоящите условия. Някъде другаде във Вселената обаче по друго време и други условия един „ден” би обхващал един много по-дълъг период от време. В действителност, думата „айямин” от изразът шест дена (ситтати айямин) в тези айяти (Коран 32:4, 10:3, 11:7, 25:59, 57:4, 50:38, и 7:54) не означава само „дни”, а също така и „век, период, момент, срок”.

През първият период на Вселената времето е изминавало много по-бързо, отколкото това, което ни е познато днес. Причината за това е, че в момента на Голямата експлозия (Big Bang) нашата Вселена е била събрана в една много малка точка. Разширяването на Вселената и нарастването на нейния обем от момента на тази експлозия са увеличили границите на Вселената с милиони светлинни години. Всъщност разширяването на космоса от този момент има много съществени последици за времето във Вселената.

Енергията в момента на Голямата експлозия забавя изминаването на времето с 1012 (един на милион милион) пъти. Когато Вселената е била сътворена скоростта на времето в нея е била с милион милион пъти по-голяма, отколкото е възприеманото днес време. С други думи, един милион милион минути на Земята са еквивалентни само на една минута космическо време.

Когато шест дневният период от време бъде изчислен в съгласие с относителността на времето, става ясно, че той е равен на шест милиона милиона (шест трилиона) дни. Това е така, защото времето във Вселената тече милион милион пъти по-бързо, отколкото това на Земята. Изчислени в години 6 трилиона дни се равняват приблизително на 16.427 милиарда години. Това е в рамките на установената от учените възраст на Вселената.

6,000,000,000,000 дни/365.25 = 16.427104723 милиарда години

От друга страна, всеки един от шестте дни на сътворението се равнява на много различни периоди според нашето възприемане на времето. Причината за това е, че скоростта на изминаване на времето намалява пропорционално с разширяване на Вселената. След Голямата експлозия с всяко удвояване на Вселената коефициентът на изминаване на времето намалявал наполовина. С нарастване на Вселената скоростта, с която тя се удвоява, все повече намалява. Степента на разширяване е научен факт, който е известен навсякъде по света и е представен в учебниците по „Основи на физическата космология” (The Fundamentals of Physical Cosmology). Когато изчислим всеки един ден от сътворението в съответствие с времето на Земята, то ще възникне следната ситуация:

◉ Погледнато от момента на възникване на времето, първият ден на сътворението (първата фаза) има продължителност 24 часа. Този период обаче е равен на 8 милиарда години от гледна точка на земното време.

◉ Вторият ден на сътворението (втората фаза) има продължителност 24 часа. Той обаче има продължителност с два пъти по-малка, от гледна точка на нашето време, отколкото тази на предходния ден, с други думи, се равнява на 4 милиарда години.

◉ Третият ден (трета фаза) има продължителност два пъти по-малка от втория ден, т.е. 2 милиарда години.

◉ Четвъртият ден (четвърта фаза) има продължителност 1 милиард години.

◉ Петият ден (пета фаза) трае 500 милиона години.

◉ И шестият ден (шеста фаза) е с продължителност 250 милиона години.

◉ Заключение: Когато шестте дена на сътворението, т.е шестте стадия, бъдат събрани съгласно с земното време числото, което се получава е 15 милиарда и 750 милиона години. Тази цифра показва огромна аналогия със съвременните предположения.

Това заключение е един от фактите разкрити от науката на 21ви век. Науката още веднъж потвърди една истина разкрита в Корана преди 1,400 години. Тази хармония между Корана и науката е едно от чудотворните доказателства за това, че Корана е откровение на Аллах, Творецът, Всеведущият.

Истината За Съдбата

„Тогава ще пожелавате само онова, което Аллах желае. Аллах е всезнаещ, премъдър.” (Сура Инсан, 30)

Prof. Paul Dirac

В резултат на осъществените през 1973 г. експерименти професор Бенджамин Либет, неврофизиолог в Калифорнийския университет, разкрива, че всички наши решения и избори са определени предварително и че съзнанието влиза в действие половин секунда след като всичко е завършило. Това е интерпретирано от другите неврофизиолози със значението, че ние в действителност живеем в миналото и че нашето съзнание е като монитор, който ни показва всичко с половин секунда по-късно.

Следователно нито едно от преживяванията, които възприемаме, не е в реално време, а са забавени с по половин секунда от самите реални събития. Либет провежда своето проучване използвайки факта, че мозъчната хирургия може да бъде осъществявана без използването на наркоза, или с други думи, докато пациентът е в пълно съзнание. Либет стимулира мозъците на своите пациенти с електрически потоци и когато те получат усещане, че ръцете им са докоснати, те казват, че са усетили това „докосване” преди около половин секунда. В резултат на своите измервания Либет достига до следното заключение: Всички възприятия по правило се предават към мозъка. Тъй като те са подсъзнателно оценени и интерпретирани, то егото не осъзнава нищо. Информацията, която се появява пред нашия мозък, т.е., която можем да осъзнаем, се предава към мозъчната кора, седалището на нашето съзнание, с определено закъснение.

Изводът от всичко това може да бъде обобщен така: Решението за задвижване на някой мускул се изпълнява преди това решение да е достигнало до съзнанието. Между неврологичният процес или процесът на възприятие и осъзнаването ни на мисълта, усещането, възприятието или движението, което той представя, винаги съществува забавяне. Или казано друго яче, ние можем да знаем за едно решение едва след като това решение бъде взето.

В експериментите на професор Либет това забавяне варира между 350 и 500 милисекунди, въпреки че направеният извод не е подчинен на тези цифри. Това е така, тъй като според Либет независимо от това каква е продължителността на забавянето, без значение дали е голяма или малка, дали продължителността е час или микросекунда, нашият материален свят винаги е в миналото. Това показва, че всяка мисъл, емоция, усещане или движение се случва преди да достигне до нашето съзнание и доказва, че бъдещето е изцяло извън нашият контрол.

В други експерименти професор Либет оставя изборът за това, кога пациентите да мърдат пръстите си, на самите тях. Мозъкът на пациентите бил наблюдаван в момента, в който раздвижили пръстите си, и било забелязано, че релевантните мозъчни клетки преминали в действие преди пациентите фактически да са взели решение. С други думи, командата „направи!” достига до индивида и мозъка е подготвен да осъществи действието, за което индивидът ще узнае едва след половин секунда. Той или тя не взимат решение за действие и след това не извършват това действие, а по-скоро осъществяват действието предопределено за него или нея. Мозъкът обаче извършва времева регулация и премахва усещането за това, че човек в действителност живее в миналото. Поради тази причина моментът, към който се обръщаме като към „сега”, в действителност представлява преживяни от нас събития приключили в миналото. Както вече казахме тези изследвания излагат факта, че всичко се случва по Божия воля, както е разкрито и в 30 айят на сура Инсан.

Двойките В Сътворението

“Пречист е Онзи, Който сътвори по двойки всичко от онова, което земята ражда, и от тях самите, и от онова, което не знаят!” (Сура Йа Син, 36)

Всички основни елементи на Вселената имат копия от антиматерия. Антиматерията притежава същата маса, но с противоположен заряд. Именно поради тази причина, когато материята и антиматерията си взаимодействат, те се превръщат в енергия и изчезват.

Въпреки че понятието “двойка” се използва като съответстващо на мъж-жена, то с използвания в айята израз “от онова, което не знаят” следва едно по-широко значение. Днес е разкрито едно от значенията, към които ни насочва айятът. Английският учен Пол Дирак, който разкрива, че материята е сътворена под формата на двойки, през 1933 г. печели Нобелова награда по физика. Това откритие, наречено "Parité", излага факта, че материята има двойка, наречена антиматерия. Антиматерията има противоположните на материята характерни особености. Така например противоположно на материята, електроните на антиматерията са положително, а протоните отрицателно заредени. В един научен източник този факт е представен така:

... На всеки елемент съответства елемент с противоположен заряд. Зависимостта на несигурност на тези двойки ни показва, че тяхното сътворение и унищожение навсякъде и винаги става едновременно.

Друг пример за двойките в природата са растенията. Ботаниците успяват да открият, че растенията се различават по пол, едва преди 100 години. В айяти от Корана още преди 1400 години обаче е съобщено, че растенията са сътворени по двойки:

“Сътвори Той небесата без видима за вас опора и положи върху земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас, и пръсна по нея всякакви животни. И изсипваме вода от небето, и караме с нея да поникват всякакви полезни видове по двойки.” (Сура Лукман, 10)

“Той е, Който стори земята да е постеля за вас и прокара там пътища за вас, и изсипва вода от небето ­ чрез нея вадим Ние от различните видове растения по двойки.” (Сура Та Ха, 53)

По-Малките От Атома Частици

След като гръцкият философ Демокрит развива известната теория за атома, хората започват да вярват, че материята се състои от много малки, неделими и неразрушими частици - атоми. Днес съвременната наука излага факта, че и известният като най-малката частица атом може да се разлага на частици. Този факт, който е разкрит едва през миналото столетие е съобщен на хората в Корана преди 1400 години:

“... Знаещия неведомото, от Когото нищо не убягва, дори с тежест на прашинка, нито на небесата, нито на земята, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга.” (Сура Саба, 3)

“... И нищо не убягва от твоя Господ, дори и с тежест на прашинка, както на земята, така и на небето, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга.” (Сура Юнус, 61)

Ако погледнем внимателно, ще видим, че в горните айяти се споменава за частици “с тежест на прашинка” или по-малки от нея. В арабския език думата “зерре” се използва със значение на “най-малка частица, която хората знаят, прашинка, атом”.

Допреди 20 години се смяташе, че най-малките частици, които съставят атомите, са протони и неутрони. Но неотдавна бе открито, че съществуват много по-малки, съставящи тези протони и неутрони, частици. Възникна нов дял във физиката, наречен “физиката на елементарните частици”, която се занимава с изследването на “субчастиците” в атома и характерните за тях движения.

a. Земя b. Mатерия c. Атом	d. Mолекула e. Атоми f. Ядро	h. Протон i. Неутрон j. Kварк
1.Обикновената материя се състои от атоми, които биват подържани заедно от електромагнитна енергия,с цел образуването на молекулите. Когато тези молекули се съединят, те формират твърдите, течни и газообразни вещества. 2. Атомите са съставени от ядро,което е обвито от плътен електронен облак. Това, което държи ядрото и електроните наедно, е електромагнитната енергия. 3. Ядрото е изградено от протони и неутрони, които са свързани помежду си чрез мощна ядрена енергия. 4. Всеки един от протоните и неутроните се състои от по три кварка, които са свързани помежду си посредством мощна ядрена енергия.

Извършените от физиката на елементарните частици изследвания разкриват следния факт: протоните и неутроните, които изграждат атома, всъщност са съставени от субчастици, наречени кварки. Докато малкият размер на протона надминава границите на човешкия разум, то размерът на съставящите го кварки е изумителен: 10-18 (0,000000000000000001) метра.

Друго, което трябва да се отбележи по този въпрос, е, че в тези отнасящи се до прашинката айяти се набляга предимно на тежестта. Думата “мискале” от използвания в айята израз “мискале зеррете” (с тежест на прашинка) има значение на тежест. Следователно се открива, че протоните, неутроните и електроните, които правят атома делим, в същото време са и осигуряващите тежестта на атома компоненти. От тази гледна точка фактът, че се обръща внимание не на големината на “прашинките” или някаква друга тяхна характерна особеност, а точно на тежестта, е друго научно чудо на Корана.

Черните Дупки

През 20ти век са направени множество нови открития, свързани с небесните тела във Вселената. Едно от телата, които са все още новост днес, е и черната дупка. Черната дупка се образува, когато една звезда, чието гориво е свършило, се свие към центъра си и най-накрая на нейно място се появи едно много голямо поле на привличане, което има безкрайна плътност и нулев обем. Тъй като гравитацията на повърхността е доста голяма и през вътрешността й не може да проникне светлина, черната дупка не може да бъде забелязана дори и чрез най-големите телескопи. Но свилата се в центъра си звезда може да бъде установена единствено по влиянието, което оказва на заобикалящата я среда. В сура Уакиа Аллах се кълне в местата на звездите и привлича вниманието ни към този въпрос така:

“Но не, кълна се в залезите на звездите ­ а това е клетва ­ ако знаете ­ велика.” (Сура Уакиа, 75-76)

Понятието черна дупка е използвано за първи път от американския физик Джон Уилър през 1969г. Преди си мислехме, че можем да виждаме всички звезди, но по-късно стана ясно, че съществуват звезди, които нямат светлина, чрез която да можем да ги видим. Защото светлината на тези звезди, чиято енергия се е изчерпала, е изчезнала. Долуцитирания айят освен описанието на деня на възкресението може би сочи и към това научно откритие:

“Когато звездите бъдат угасени.” (Сура Мурсалат, 8)

Притежаващите голяма маса звезди предизвикват свиване в космоса. Черните дупки обаче не само предизвикват свиване в космоса, но и пробиват и минават през него. Именно това е и причината тези изгаснали звезди да бъдат наречени черни дупки. Това, че в един от айятите е обърнато внимание и на този факт, е още едно доказателство, че Коранът е Божието слово:

“Кълна се в небето и във Вечерницата! А откъде да знаеш ти какво е Вечерницата? ­ Звездата с пронизваща светлина.” (Сура Тарик, 1-3)

Пулсари: Пулсиращи Звезди

„Кълна се в небето и във Вечерницата! А откъде да знаеш ти какво е Вечерницата? ­ Звездата с пронизваща светлина.” (Сура Тарик, 1-3)

Думата „Тарик”, която е наименованието на 86-та сура, произлиза от корена „тарк”, чието основно значение е удар толкова силен, че да издаде звук или сблъскване. Имайки предвид възможните значения на думата като „биене”, „силно удряне”, то ще забележим, че в тази сура е подчертан един много важен научен факт. Преди да анализираме тази информация, нека погледнем към останалите употребени в айята думи, които описват тези звезди. Използваната в горния айят дума „алттарики” означава звезда, която пронизва нощта, която пронизва тъмнината, роден през нощта, пронизва и продължава, биене, удряне или остра звезда. Нещо повече, думата „ваал” отправя вниманието ни към нещата, върху които е извършена клетвата – небето и „Тарик”.

По време на проучване проведено от Джоселин Бел Бърнел в Кембриджския университет през 1967 г. бил забелязан един непрекъснат радио сигнал. Дотогава обаче не е било известно, че съществува небесно тяло, което би могло да е източник на непрекъснати пулсации или туптене подобно на това на сърцето. През 1967 г. обаче астрономите обявяват, че с увеличаване на плътността на материята в ядрото, докато се върти около оста си , магнитното поле на звездата също се увеличава и по този начин поражда образуване на магнитно поле в нейните полюсите 1 милиард пъти по-силно от това на Земята. Те разбират, че едно тяло, което се върти толкова бързо и е с такова мощно магнитно поле, при всяко завъртане излъчва лъчи, състоящи се от много силни радио вълни в конусовидна форма. Малко след това също така узнават, че източникът на тези сигнали е бързото въртене на неутронните звезди. Тези новооткрити неутронни звезди са наречени „пулсари”. Тези звезди, които се превръщат в пулсари при избухването на супернова, са най-масивните, най-ярките и най-бързо движещите се тела във Вселената. Някои пулсари се въртят по 600 пъти в секунда.

Думата „пулсар” произлиза от глагола пулсира. Според Американския речник Херитидж (American Heritage Dictionary) думата има значение на пулсирам, туптя. Речникът Енкарта (Encarta Dictionary) й дава определение на ритмично туптене, движение или туптене със силно регулярен ритъм. Отново според Речникът Енкарта (Encarta Dictionary) думата „пулсирам”, която произлиза от същия корен, означава свиване и разширяване със силно регулярно туптене.

Pulsarlar, uzayda çok güçlü, kalp atışı gibi radyo dalgaları yayan, yüksek yoğunlukta ve kendi etraflarında hızla dönen eski sönmüş yıldızların kalıntılarıdır. Dünya'nın içinde yer aldığı Samanyolu Galaksisi'nde 500'den fazla pulsar tespit edilmiştir.

След това откритие стана ясно, че феноменът описан в Корана като „тарик” – туптене, има голямо сходство с неутронните звезди известни като пулсари.

Неутронните звезди се формират с разпадане на ядрото на гигантските звезди. Високо кондензираната и компактна материя под формата на бързо въртяща се сфера улавя и сгъстява по-голямата част от тежестта и магнитното поле на звездата. Мощното магнитно поле образувано от тези бързо въртящи се неутронни звезди бе представено, че предизвиква отделяне на мощни радио вълни забележими на Земята.

В третият айят на сура Тарик изразът „алннаджму алттакибу” означава пронизване, пронизва и продължава или отваряне на дупки, което ни посочва, че Тарик е ярка звезда, която си проправя път през тъмнината и продължава нататък. Общата представа за думата „адрака” използвана в израза „А откъде да знаеш ти какво е Тарик?” означава разбирам, осъзнавам. Пулсарите формирани чрез сгъстяването на звездите няколко пъти размера на Слънцето, са между тези небесни тела, които са трудни за разбиране. Въпросът в айята подчертава това колко е трудно да се разбере тази пулсираща звезда. (Аллах знае най-добре.)

Както казахме, звездите описани като Тарик в Корана притежават близка прилика с пулсарите дефинирани през 20ти век и биха могли да ни разкриват едно ново научно чудо на Корана.

Звездата Сириус

"И Той е Господът на Сириус " (Сура Наджм, 49)

Sirius yıldızı Kuran'da "yıldız" anlamına gelen Necm Suresi'nde geçmektedir. Sirius takım yıldızı yay şeklindeki eksenleri ile 49,9 yılda bir birbirlerine yaklaşmaktadır. Necm Suresi'nin 49. ve 9. ayetleri bu astronomik olaya işaret etmektedir.

Използваното в астрономията име на споменатата в арабския текст на Корана звезда “Шира” е “Сириус”. Сириус представлява една двойна звездна система и е от съзвездието Голямо куче. Тази двойна звездна система се състои от две звезди на име Sirius A и Sirius B. Sirius A, която е по-голямата от двете, е най-близката до Земята звезда и нейната особеност е, че е най-ярката звезда, която може да бъде видяна с просто око. Sirius B е бяло джудже, невидимо с просто око.

Едната от звездите от системата Сириус обикаля в елиптична орбита около другата и на всеки 49,9 години те се доближават максимално една до друга. Днес тази научна информация е факт единодушно приет от астрономите от Университетите Харвард, Отава и Лейкестър. Този научен факт, който е бил открит чак в края на 20 век, е изложен по един чудотворен начин в Корана преди 14 века.

Когато прочетем заедно айятите 49. и 9. на сура Наджмл това чудо се разкрива пред нас:

"И Той е Господът на Сириус" (Сура Наджм, 49)

"И бе на разстояние два лъка или по-близо." (Сура Наджм, 9)

Обяснението в 9. айят на сура Наджмл сочи приближаването на двете звезди по орбитата, която описват. (Аллах знае най-добре.)

Този научен факт, който е невъзможно да е бил известен по времето, когато Корана е бил низпослан, още веднъж доказва, че Корана е слово на Всевишният Господ.

Светлина И Тъмнина

“Слава на Аллах, Който сътвори небесата и земята, и стори тъмнините и светлината!...” (Сура Анам, 1)

Както е известно, без източник на светлина с просто око човек не може да види нищо около себе си. Светлината, която ние можем да виждаме, обаче е само много малка част от енергията, която разпръсква светлина. Съществуват и много други видове енергия, които човек не вижда, но които разпръскват светлина: такива като ултрачервени, ултравиолетови, рентгенови лъчи и радиовълни. Човек е като сляп по отношение на тези дължини на светлинните вълни.

Именно поради тази причина използването на думата “тъмно” като “тъмнини” в Корана привлича вниманието ни. Думата “тъмнини”, която съответства на арабската дума “зулумат”, е използвана в 23 айята в Корана в множествено число. Никъде обаче не е използвана в единствено число. С тази употреба на думата тъмнина в Корана се подчертава фактът, че може да съществуват други, различни от тези, които ние можем да видим, видове светлина.

1. 1010 nm - Радио Вълни 2. 106 nm - Инфрачервени Лъчи 3. 700 nm	4. 600 nm 5. 500 nm 6. 400 nm	7. 102 nm - Ултравиолетови Лъчи 8. 10-2 nm - Рентгенови Лъчи 9. 10-4 nm - Гама Лъчи
Както се вижда на схемата дължините на електромагнитните вълни, които човек може да види са само малка част от светлинния спектър. За човека останалите части имат значението на широка тъмнина.

Учените откриват неотдавна причината за тук употребеното множествено число. Дължините на вълните, известни като електромагнитна радиация, са различни форми на светлината. Всички видове форми на електромагнитната радиация се придвижват в космоса под формата на енергийни вълни. Това прилича на вълните, които се образуват, като хвърлим камък в една локва. И така както в една сянка вълните могат да бъдат с различна дължина, така при електромагнитната радиация също има вълни с различна дължина.

Звездите и другите източници на светлина във Вселената не могат да разпръскват една и съща радиация. Тези различни радиации се класифицират според дължината на вълната. Ветрилото, което се образува от различните дължини на вълните, е много широко. Разликата между гама-лъчите, които имат най-малка дължина на вълните, и радиовълните, които имат най-голямата дължина, е 10²⁵. Почти всички лъчи, които Слънцето разпръсква, са сместени в една единица от това ветрило с големина 10²⁵.

За да разберете по-добре големината на това число, би било полезно да направим следното сравнение: ако искаме да преброим числото 10²⁵, то трябва да броим денонощно, без да спираме и времетраенето на това трябва да бъде 100 милиона пъти по-дълго от годините на Земята. Различните дължини на вълните във Вселената се разпростират в ето толкова широко ветрило. 70% от различните по дължина вълни, които се разпръскват от Слънцето, пък се намират в миниатюрните граници от 0.3 до 1.50 микрона. В това пространство има три вида лъчи: видими лъчи, близки ултрачервени лъчи и близки ултравиолетови лъчи. Въпреки че тези лъчи, наричани “видими лъчи”, заемат от електромагнитното ветрило дори по-малко от 1 от 10²⁵, те формират 41% от слънчевите лъчи.

Както се вижда, електромагнитните вълни, които очите ни могат да забележат, формират само малка част от светлинния спектър. За човека останалите части имат значението на широка тъмнина и дължините на лъчите отвъд тези граници представляват пространство, където човек е сляп.

Светене Без Огън

“Аллах е Светлината на небесата и на земята. Сиянието Му е като ниша, в която има светилник. Светилникът е в стъкло. Стъклото е сякаш блестяща звезда. Разпалена е от [маслото на] благословено маслиново дърво, нито източно, нито западно. Едва докоснато от огъня, маслото му озарява. Светлина върху светлина. Аллах напътва към Своята светлина когото пожелае и дава Аллах примерите за хората ­ Аллах всяко нещо знае.” (Сура Нур, 35)

В този айят от сура Нур се споменава за някакво тяло, което отделя светлина. Това светлинно тяло пък е оприличено на звезда. Това, че горивото на споменатото в айята отделящо светлина тяло не принадлежи нито на изтока, нито на запада, може да бъде знак, че това тяло не се намира във физическото измерение. Ако се приеме, че източникът на горивото е в измерението на енергията, то описаното в айята гориво е много вероятно да показва електрическата енергия, а тялото, което отделя светлина – електрическата крушка.

Крушката отговаря напълно на описанието направено в айята. Тя е тяло, състоящо се от стъклен балон, свети като звезда и отделя светлина. Крушката не се пали с газ както кандилниците, газовите лампи и подобни на тях, а и, както е описано в айята, свети, без да има огън.

В резултат на вибрацията между атомите на устойчивата на топлина волфрамова жичка, която се намира в крушката, се образува загряване, надминаващо 20000С. Тази разтопяваща другите метали топлина е толкова голяма, че причинява появяването на видима с просто око светлина. Но въпреки тази висока температура, тъй като в крушката няма кислород, то тя може да осъществи светене, което отговаря на описанията от айята. Също така намиращата се в средата на крушката светеща жичка отдалеч много прилича на бляскава звезда.

Ако вземем предвид, че електричеството е едно от най-големите открития в човешката история и целият свят се осветява с крушки, работещи с почти всякакъв вид електрически ток, то можем да приемем, че айятът сочи към това важно откритие. (Аллах знае най-добре)

Като друго обяснение на въпроса може да бъде приета светлината, която бива отделена в резултат на ядреното взаимодействие между звездите. Звездите са изключително топли, ярки и въртящи се газови маси, които разпръскват много голямо количество топлина и светлина, произлизащи от ядрените взаимодействия. В повечето случаи новообразувалите се звезди започват да се свиват от собствените си сили на притегляне. Поради тази причина ядрата им стават по-плътни и по-топли. Когато материята, намираща се в центъра на звездата, се затопли достатъчно, когато стане най-малко 7000000 киловатчаса, започват ядрените реакции. Явлението, което се извършва в една звезда, може да предизвика чрез огромна енергия (синтез) превръщането на водорода в хелий. Силата на привличане на звездата, която зависи от големината на масата й, се съединява така, че да образува 4 водородни атома и 1 хелиев атом. Енергията, която се отделя през това време, се разпръсква по повърхността на масата под формата на светлина и топлина и тези реакции продължават до изчерпване на всичкия хелий от звездната маса.

Но тъй като при протичащите в звездите реакции не се използва кислород, то когато светят, нямаме обикновено горене. Светенето при звездите, което изглежда като огромни пламъци, в действителност не произлиза от огъня. Всъщност в айята се посочва точно такъв вид горене. Ако също така приемем, че в айята се споменава за една звезда, за нейното гориво и светене без наличие на огън, т.е. чрез извършването на реакции, то казаното в айята може да се приеме и като описание на начина на образуване на светлина при звездите и начина й на светене. (Аллах знае най-добре)