Цаст Първа: Научните Чудеса нa Корана (1/5)

Сътворението На Вселената

1. Тъмнокафявите области показват радиацията 2. Cветло розовите области са топли 3. Тъмно розовите области показват най-горещите част 4. Cветло кафявите области са студени

Чувствителните скенери на сателита КОБЕ, който бива изстрелян от НАСА през 1989г., улавят остатъци от радиацията, която се предполага, че се е разпръснала във Вселената в резултат на Big Bang. Това откритие се превръща в доказателство на теорията на Big Bang, която представлява научното обяснение факта, че Вселената е сътворена от небитието.

Преобладаващото до началото на 20ти век виждане бе, че Вселената е безпределна, че съществува от безкрая и ще съществува вечно. Според това разбиране, наречено “статичен модел на Вселената”, не може да става и дума за някакво начало или край на Вселената.

Това схващане, което формира основата на материалистичната философия, приема Вселената като статична, устойчива и като съвкупност от неизменящи се вещества, докато в същото време отрича съществуването на Творец. Развилите се през 20ти век наука и технология обаче провалят из основи материалистичния статичен модел на Вселената и подобните на него примитивни разбирания.

В периода, в който живеем – началото на 21ви век, съвременната физика е доказала, посредством множество опити, наблюдения и изчисления, че Вселената има начало и се е появила от небитието изведнъж посредством голяма експлозия. Нещо повече, установено е, че Вселената, обратно на твърдението на материалистите, че е статична и устойчива, се намира в едно постоянно движение и изменение и се разширява. Днес целият научен свят приема тези факти.

Коранът описва появата на Вселената по следния начин:

“Първосъздателят на небесата и на земята!...” (Сура Анам, 101)

Тази информация, която ни дава Коранът, е в пълно съответствие с откритията на съвременната наука. Така както споменахме и в началото, заключението, до което достига астрофизиката, е, че цялата Вселена, наред с измеренията за материя и време, са се появили в един нулев момент, посредством една голяма експлозия. “Голямата експлозия”, наречена в теорията "Big Bang", доказва, че Вселената се е появила преди около 15 милиарда години от небитието посредством експлодирането на една-единствена точка.

Преди Big Bang не е имало нищо подобно на материя. Материята, енергията и времето са създадени едновременно в една напълно метафизична среда, в която няма нито материя, нито енергия, нито дори време. Тази голяма истина, която съвременната физика излага, ни е съобщена още преди 1400 години в Корана.

Разширяването На Вселената

Джордж Лематре

В Корана, който е низпослан преди 14 века, време, през което науката астрономия не е била развита, разширяването на Вселената е съобщено така:

“И небето изградихме с [Нашата] сила. Ние даваме простор.” (Сура Зарийат, 47)

Споменатата в горния айят дума “небе” на много места в Корана се използва със значението на космос и вселена. Тук отново е използвана в този смисъл. Арабската дума “musi'une” от израза “inna le musiune”, който е преведен на български език като “ние даваме простор (разширяваме)”, произлиза от глагола “evsea”, който означава “разширявам”. Представката “le” поставя ударение върху съществителното или прилагателното, пред които е поставена, и добавя значението на “твърде много”. Поради тази причина този израз означава “ние твърде много разширяваме небето, или Вселената”. Ето така, заключението, до което съвременната наука достига, съвпада със съобщеното ни в Корана.

Единственото виждане, което преобладава в научния свят до началото на 20ти век, е, че “Вселената има постоянна структура и съществува още от вечността”. Но извършените благодарение на съвременната технология проучвания, наблюдения и изчисления разкриват, че Вселената има начало и постоянно се “разширява”.

В началото на 20ти век руският физик Александър Фридмън и белгийският учен Джордж Лематре теоретически изчисляват, че Вселената се намира в едно непрекъснато движение и се разширява.

През 1929 година този факт е доказан и чрез метода на наблюденията. Когато американският астроном Едуин Хъбъл изследва небето чрез огромен телескоп, открива, че звездите и галактиките постоянно се отдалечават една от друга. Това откритие се приема като едно от най-големите в историята на астрономията. По време на тези наблюдения Хъбъл забелязва, че звездите излъчват съобразно тяхната отдалеченост сияние, доближаващо се до червения цвят. Според познатите ни физични закони спектърът на светлините, които се придвижват към точката, върху която се извършват наблюденията, се изменя от виолетов цвят към аленочервен, с отдалечаването им от тази точка. По време на наблюденията на Хъбъл в сиянието на звездите се забелязва едно изменение към аленочервено. Т.е. звездите постоянно се отдалечават. Звездите и галактиките се отдалечават не само от нас, но и една от друга. Една Вселена, в която всичко се отдалечава едно от друго, от своя страна пък може да бъде определена като постоянно “разширяваща” се Вселена. Фактът, че Вселената се разширява, се доказва и чрез извършените през следващите години наблюдения.

Eдуин Xъбъл с огромният му телескоп	От първата експлозия (Big Bang) до днес Вселената продължава да се разширява с бърза скорост. Учените уподобяват разширяващата се Вселена на повърхността на балон.

За да разберете въпроса по-добре, може да си представите Вселената като повърхността на един надут балон. Така както точките, разположени върху балона, се раздалечават една от друга с надуване на балона, така и космичните тела се раздалечават едно от друго с разширяването на Вселената. Всъщност този факт е също така теоретично доказан от смятания за един от най-великите учени на 20ти век, Алберт Айнщайн. Но за да не противоречи на “модела за постоянна Вселена”, който е бил широкопризнат през този период, Айнщайн захвърля настрана това свое откритие. По-късно Айнщайн ще оцени тази своя постъпка като “най-голямата грешка на кариерата ми”.

Преди много векове, когато тази научна истина все още не е била известна на нито един човек, тя е съобщена в Корана. Това е така, защото Коранът е словото на Аллах – твореца и господаря на цялата Вселена.

Краят на Вселената и Big Crunch

Сътворяването на Вселената, както споменахме и в предходната глава, е станало посредством голямата експлозия, наречена Big Bang, и от този момент нататък тя започва да се разширява. Учените твърдят, че когато масата на Вселената достигне до определено количество, поради силите на привличане, разширяването ще спре и това ще стане причина Вселената да започне да се разпада и свива сама в себе си. Те твърдят още, че така свиващата се Вселена ще достигне до своя край чрез така наречения "Big Crunch" – състояние на много висока температура и смущения. А това от своя страна означава – изчезване на всички познати нам жизнени форми.

Това научно предположение, наречено Big Crunch, е посочено в Корана по следния начин:

“Денят, в който ще навием небето като свитък за писане. Както наченахме първото сътворяване, така Ние ще го повторим ­ обещание от Нас. Ние непременно ще го направим.” (Сура Анбиа, 104)

Според теорията Big Crunch Вселената, която след Big Bang започва да се разширява, по-късно ще започне да се разпада и свива сама в себе си. И в резултат на това свиване Вселената ще се превърне в една точка с безкрайна плътност, безкрайна температура и безкрайно малка на размер.

В един друг айят това състояние на небето е описано така:

“И не оцениха те Аллах с истинското Му величие. Земята ­ цялата ­ ще бъде в Неговата Длан в Деня на възкресението, а небесата ще са сгънати в Десницата Му. Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружават!” (Сура Зумар, 67)

Според теорията на Big Crunch, подобно на началото, Вселената ще започне първо бавно, а после все по-бързо да рухва. В течение на всичко това Вселената ще се превърне в една точка с безкрайна плътност, безкрайна температура и безкрайно малка на размер. Така описаната научна теория е в пълно съответствие с айятите на Корана. (Аллах знае най-добре)

Сътворение От Топлия “Дим”

Днес учените могат да видят, че звездите са образувани от “дим” – от един топъл газов облак. Формирането от топла газова маса е същевременно в сила и за сътворението на Вселената. В Корана сътворението на Вселената е описано по начин, който потвърждава тези научни открития:

“И стори по нея непоклатими планини, и я благослови, и разпредели там препитанието й точно в четири дни поравно ­ за търсещите... После се насочи към [сътворяването на] небето, а то бе дим, и рече на него и на земята: “Покорете се доброволно или по принуда!” Рекоха: “Покоряваме се доброволно.”” (Сура Фуссилат, 10-11)

Думата “дим”, която е използвана в горния айят, на арабски език се означава с думата "duhanun". От своя страна пък тази дума описва един космичен и топъл “дим”. Този “дим”, който е под формата на топла газообразна маса, съдържаща свързани с твърди вещества летящи частици, точно отговаря на използваната в айята дума. Така както се вижда, за описването на състоянието на Вселената в тази фаза в Корана е използвана най-точната дума. Учените обаче откриват, че Вселената се образува от “дим”, който е под формата на топла газова маса, чак през 20ти век.

Съобщаването в Корана на една такава информация, свързана със сътворението на Вселената, без съмнение представлява чудо в научната сфера.

Разделянето На “Небесата И Земята”

Друг айят от Корана, който ни дава информация за сътворението на небесата, е следният:

“Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват?” (Сура Анбиа, 30)

Думата "ратк", която е преведена като “съединени” в айята, в арабските речници е дадена със значение на “един в друг, неразделни, слети помежду си”. Т.е. тази дума се използва за описване на две вещества, които образуват едно цяло. Използваната в айята дума “разделихме”, от друга страна, пък произлиза от арабския глагол "фатк", който има значение на разцепване, разбиване на парчета на някакъв слепен предмет. Например за напъпването на семето и поникването му навън на арабски се използва същият глагол.

Сега нека отново да погледнем към айята. В айята се споменава за състояние, в което небесата и земята са съединени, т.е. намират се в състояние "ратк". След това тези двете се разделят, описано посредством глагола "фатк". Т.е. едното се появява, отделяйки се от другото. Наистина, когато си представим първия миг на Big Bang, ще видим, че цялото съдържание на Вселената е събрано в една-единствена точка. С други думи, всичко, дори все още несътворените “небеса и земя”, са били в тази точка, едно в друго и неразделни помежду си. След това тази точка се разбива на парчета в резултат на мощна експлозия.

Сътворението На Всичко, Което Е Между Небесата И Земята

В Корана има множество айяти, свързани със сътворението на небесата, земята и всичко, което се намира между тях:

“Сътворихме Ние небесата и земята, и онова, което е помежду тях, единствено с мъдрост. Часът непременно ще дойде, затова [о, Мухаммад] прости с великодушна прошка!” (Сура Хиджр, 85)

“Негово е всичко на небесата и всичко на земята, и всичко между тях, и всичко под пръстта.” (Сура Та Ха, 6)

“Не сътворихме Ние небесата и земята, и всичко помежду им на шега.” (Сура Анбиа, 16)

Учените твърдят, че първоначално една топла газова маса се е сгъстила, после тази маса, разделяйки се на части, е формирала галактически тела, след това звездите и планетите. С други думи, всички звезди, както и планетата Земя, са отделилите се от една-единна газова маса частици. От една част от тези частици са се формирали слънцата и планетите и по този начин са се формирали множество слънчеви системи и галактики. Така както обяснихме и в предходните глави, Вселената от състояние на "ратк" (съединение: слепени един с друг, сплотени) става "фатк" (разделя се на парчета). В Корана формирането на Вселената е описано чрез най-подходящите думи, които напълно потвърждават научните разяснения.

При всяко едно делене, отделяне, освен новообразувалите се в космоса основни тела някои частици остават навън. Научното название на тези остатъчни частици е “междузвезден галактичен прах”. От гледна точка на астрофизичните измерения учените третират тези вещества като много важни. Нещо повече, тези вещества са толкова деликатни, че могат да бъдат окачествени като прах, пушек или газ. Но когато тези вещества бъдат разгледани като едно цяло, то става въпрос за маса, която е по-голяма от всички галактики, взети заедно. Въпреки че тези вещества извън галактиките са открити неотдавна, с преведения като “помежду тях, всичко между тях” арабски израз "ма бейнехума" от горецитираните айяти на съществуването на тези частици е обърнато внимание в Корана още преди стотици години.

Съвършеното Равновесие Във Вселената

Картина изобразяваща Big Bang. Big Bang, който още веднъж разкрива факта, че Вселената е сътворена от Бог от небитието, е научно доказана теория. Дори някои учени да се опитват да представят алтернативи на Big Bang, получените доказателства довеждат до напълното приемане на Big Bang от научния свят.

“Който сътвори седем небеса на слоеве. Не ще видиш несъразмерност в творението на Всемилостивия. Пак обърни взор! Нима виждаш пукнатини? После пак обърни взор веднъж и още веднъж. Взорът ще се върне към теб безсилен и морен.” (Сура Мулк, 3-4)

Милиардите звезди и галактики от Вселената се движат в специално предназначените им орбити в една съвършена хармония. Звездите, планетите и спътниците се въртят не само около себе си, но и заедно със системите, с които са свързани. Понякога дори галактики, които съдържат около 200-300 милиарда звезди, минават и отминават една през друга. При този преход не става никакъв сблъсък, който би нарушил съвършения ред във Вселената.

Когато понятието бързина, погледнато във Вселената, бъде сравнено със земните измерения, то достига трудни за разбиране размери. Тежащите милиарди тонове звезди, планети и галактики и галактични маси, числовата стойност на големината на които може да бъде разбрана единствено от математиците, се придвижват в космоса с изключителна скорост.

Например Земята се върти около оста си с 1670 км/ч. Когато си представим, че днес скоростта на най-бързия куршум е около 1800 км/ч, то бихме добили ясна представа за скоростта на движение на Земята, въпреки огромните й размери. Скоростта на движение на Земята около Слънцето е около 60 пъти скоростта на куршум: 108000 км/ч. (Ако можеше да бъде изобретено транспортно средство, движещо се с тази бързина, то то би обиколило цялата Земя за 22 минути). Гореспоменатите стойности са само за Земята. Слънчевата система е още по-интересна. Скоростта на тази система е толкова голяма, че би затруднила границите на разума. С разширяването на системите във Вселената нараства и скоростта им. Скоростта на въртенето на Слънчевата система около центъра на галактиката е точно 720000 км/ч. Скоростта в космоса на галактиката “Млечен път”, която е разположена сред около 200 милиарда звезди, е 950000 км/ч.

Без съмнение в една такава сложна и бърза система вероятността за случването на огромни сблъсъци е изключително висока. Но такова нещо не се случва и ние живеем в сигурност. Защото всичко, което се намира във Вселената, действа според съвършеното равновесие, което Аллах е устроил. Ето поради тази причина, така както е съобщено в айята, в цялата тази система няма никаква “несъразмерност”.

Деликатната Настройка Във Вселената

„Който сътвори седем небеса на слоеве. Не ще видиш несъразмерност в творението на Всемилостивият. Пак обърни взор! Нима виждаш пукнатини? После пак обърни взор веднъж и още веднъж. Взорът ще се върне към теб безсилен и морен.” (Сура Мулк, 3-4)

„Нима не виждате как Аллах сътвори седем небеса на слоеве?” (Сура Нух, 15)

„Онзи, Комуто принадлежи владението на небесата и на земята. И не се е сдобивал със син, и няма съдружник във владението, и е сътворил всяко нещо, и го е премерил с точна мяра.” (Сура Фуркан, 2)

Материалистката философия излиза с твърдението, че всички системи в природата и Вселената са като машини, които функционират самостоятелно, че безупречният ред и равновесие в тях са дело на случайността. Днес обаче научно е доказано неговото погрешното естество, така наречената научна основа на материализма и дарвинизма. (За повече информация можете да се обърнете към „Еволюционната Измама” от Харун Яхя)

Научните открития през 20-ти век, които следват бързо едно подир друго, в областта на астрофизиката и биологията показаха, че живота и Вселената са били сътворени. С крахът на дарвинистката теза теорията за Голямата експлозия (Big Bang) показа, че Вселената е сътворена от небитието. Откритията разкриха, че съществува един велик дизайн и деликатна настройка в материалния свят, като това категорично показва неоснователната същност на твърденията на материалистите.

Имайки предвид условията, които са необходими за живота, ние виждаме, че единствено Земята осигурява тези специфични условия. За една среда подходяща за живот съществуват безброй много условия, които трябва да съществуват едновременно и без прекъсване около нас. Съществуват около стотици милиарди галактики всяка една, от които съдържа средно стотици милиарди звезди. Във всичките галактики има може би толкова планети, колкото и звезди. В лицето на тези съкрушителни цифри човек по-добре би могъл да разбере значението на формирането на една такава необикновена среда на Земята.

От силата на експлозията „Биг Бенг” до физичните стойности на атома, от нивата на четирите основни сили до химичните процеси в звездите, от видът светлина излъчвана от Слънцето до нивото на вискозност на водата, от разстоянието между Луната и Земята до равнището на газове в атмосферата, от отдалечеността на Земята от Слънцето до ъгълът й на наклон към нейната орбита, и от скоростта, с която Земята се върти около оста си, до функциите на океаните и планините на Земята, всеки един детайл е напълно подходящ за нашия живот. Днес научният свят описва тези особености посредством понятия като „Антропичен принцип” и „Деликатна настройка”. Тези понятия обобщават това, че Вселената не е сбор от безцелна, неконтролирана, случайна материя, а напротив, че има цел насочена към човешкия живот и е била сътворена с огромна точност.

В гореспоменатите айяти е обърнато внимание на точната мярка и хармония в Божието сътворение. Думата „такдиран”, която означава „да проектираш, да измерваш, да създаваш с мярка”, е използвана в айятите на Корана като 2ри айят от сура Фуркан. Думата „тибакан”, която означава „в хармония”, пък е използвана в 3ти айят на сура Мулк и 15 айят на сура Нух. Нещо повече, в сура Мулк Аллах също така разкрива с думата „тафавутин”, означаваща „разногласие, нарушаване, несъответствие, безредие, противоречие”, че тези, които търсят дисхармония няма да могат да я открият.

Това са знаменията на Аллах, четем ти ги правдиво. Наистина ти си от пратениците. (Сура Бакара , 252) Вече ти низпослахме ясни знамения. В тях не вярват само нечестивците. (Сура Бакара , 99)

Терминът „деликатна настройка”, който започва да се използва в края на 20ти век, изобразява тази разкрита в айятите истина. През последният четвърт век множество учени, интелектуалци и писатели представиха как Вселената не е сбор от съвпадения. Напротив, тя има необикновен дизайн и ред, които са напълно подходящи за човешкия живот. (За повече информация можете да се обърнете към „Сътворението на Вселената”, Харун Яхя.) Множество свойства на Вселената ясно показват, че тя е била специално сътворена, така че да поддържа живота. Физикът д-р Карл Гиберсон изразява този факт така:

„През 1960-те някои физици забелязаха, че нашата Вселена изглежда, че е била деликатно настроена за наличието на човешки живот.”

Британският астрофизик професор Джордж Ф. Еллис се обръща към тази деликатна настройка със следните думи:

„В законите, които правят тази [комплексност] възможна, се появява една изумителна деликатна настройка. Реализирането на сложността, която съществува във Вселената, затруднява това да не се използва думата „чудо”.”

Различията В Структурите На Слънцето, Луната И Звездите

“И съградихме над вас седем непоклатими небеса, и сторихме [слънцето] горящ светилник, и изсипваме от дъждовните облаци обилна вода.” (Сура Наба, 12-13)

Както е известно на всеки, Слънцето е единственият източник на светлина в Слънчевата система. С развитието на технологичните средства астрономите откриват, че Луната не е източник на светлина, а само отразява светлинните лъчи, идващи от Слънцето. Използваната в горния айят дума “светилник” пък е превод на арабската дума "сирадж", която описва най-добре източника на топлина и светлина – Слънцето.

В Корана Аллах използва различни думи, когато говори за Луната, Слънцето и небесните тела като звездите. Разликата между структурата на Слънцето и Луната е изразена по следния начин в Корана:

“И стори Той там от луната сияние, и стори от слънцето светилник.” (Сура Нух, 16)

А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха. (Сура Бакара , 103)

В горния айят за Луната е използвана думата сияние (на арабски "нур"), а за Слънцето – светилник (на арабски "сирадж"). Думата, която определя Луната, се използва за маса, която отразява светлината, която е ярка и неподвижна. А думата, която е използвана за Слънцето, означава небесно образувание, което постоянно свети и е източник на топлина и светлина. От друга страна, думата “звезда” на арабски език произлиза от корена на думата "неджеме", която от своя страна означава “появяващ се, изникващ, видим”. Освен това в долуцитираният айят виждаме, че звездата е изобразена и чрез думата "сакиб", която има значението на нещо, което пронизва тъмнината със светлината си, която блещука, изчерпва се и започва да свети от само себе си:

“Звездата с пронизваща светлина.” (Сура Тарик, 3)

Днес е известно, че Луната не разпръсква собствената си светлина, а отразява идващата от Слънцето светлина. За Слънцето и звездите пък знаем, че разпръскват собствената си светлина. Коранът съобщава за тези факти тогава, когато познанията на хората за тези небесни тела са били най-ограничени, т.е. преди 14 века.

Орбити и Въртящата cе Вселена

1. Mеркурий 2. Венера 3. Земя 4. Mарс	5. Юпитер 6. Cатурн 7. Уран 8. Нептун	9. Плутон 10. Луна 11. Слънце

Една от най-съществените причини за голямото равновесие във Вселената е без съмнение фактът, че небесните тела следват определени орбити. Звездите, планетите и спътниците се въртят както около себе си, така и заедно със системите, с които са свързани. Вселената работи в една деликатна закономерност, подобно на зъбните колела в една фабрика.

Във Вселената има около 200 милиарда галактики и във всяка една от тях около 200 милиарда звезди. Голяма част от тези звезди притежават планети, а планетите – спътници. Всички тези небесни тела имат много точно изчислени орбити. И в продължение на милиарди години всяка една от тях в собствената си орбита минава и отминава другите в една съвършена хармония и ред. Освен тях множество комети също се придвижват в съотношение с определената за тях орбита.

Орбитите във Вселената не са характерни само за някои небесни тела. Те проявяват една голяма активност около Слънчевата система, а дори и около други галактики, други центрове. Земята, заедно със Слънчевата система, с всяка изминала година се отдалечава от предходното си положение с 500 милиона километра. Изчислено е, че дори най-малкото отклонение в орбитите на небесните тела би предизвикало последици, които могат дори да унищожат цялата система. Например в един източник е описано следното за това какво би предизвикало едно отклонение на Земята от орбитата й с 3 мм повече или по-малко от обикновеното:

“Когато Земята се върти около Слънцето, тя очертава такава траектория, че на всеки 18 мили се отклонява само с 2,8 мм от правата линия. Тази очертана от Земята траектория не се отклонява ни най-малко, защото дори едно 3-милиметрово отклонение би предизвикало огромно бедствие: ако отклонението бъде 2,8 мм вместо 2,5 мм, то орбитата ще бъде много широка и всички бихме замръзнали; от друга страна, ако отклонението бъде 3,1 мм, то всички ние бихме се опекли от топлина.

Друга характеристика на небесните тела е, че освен че се въртят по орбитата си, се въртят и около себе си. Айятът: “Кълна се в небето, което се върти” (Сура Тарик, 11) от Корана сочи точно този факт. Разбира се, в периода, когато Коранът е бил низпослан, човечеството не е разполагало както днес с телескопи, с които може да се наблюдава космосът на милиони километри разстояние, с развити технологии за наблюдаване, с познанията на модерната физика и астрономия. Поради тази причина съобщеният в Корана факт, че космосът е “осеян с пътища” (Сура Зарийат, 7), през онова време е било невъзможно да бъде установен по научен път. Но в низпослания през този период Коран този факт ни е съобщен много точно, защото Коранът е Божието слово.

Както множество опашати звезди, така и показаната на снимката в ляво Халеева комета притежава ланирано движение. Тя си има траектория и се придвижва в рамките на тази своя траектория в една безупречна хармония и ред с останалите небесни тела. Всички небесни тела, планети, спътниците на тези планети, звездите и дори галактиките във Вселената притежават много деликатно определени траектории. Ето така, този, който създава този безупречен ред и осигурява неговата непрекъснатост, е твореца на цялата Вселена – Аллах.

Посока На Движение На Слънцето

Когато в Корана се споменава за Слънцето и Луната, се подчертава, че всяко от тези тела си има определена орбита:

“Той е, Който сътвори нощта и деня, и слънцето, и луната. Всички по орбита плават.” (Сура Анбиа, 33)

Използваната в горния айят дума “плават” е превод от арабската дума "сабаха" и се използва, за да опише движението на Слънцето в космоса. Тази дума означава, че Слънцето не се движи безконтролно в космоса, че се върти около оста си и следва определен курс, докато прави това. Фактът, че Слънцето не е неподвижно и се придвижва по определена траектория, в един друг айят ни се съобщава така:

“И слънцето е устремено към своето местопребивание. Така е отредил Всемогъщият, Всезнаещият.” (Сура Йа Син, 38)

Тези факти, за които ни е съобщено в Корана, стават известни единствено посредством съвременните астрономически наблюдения. Според изчисленията на експертите по астрономия Слънцето се придвижва заедно с т.нар. “Solar Apex”(“слънчев връх”) в орбита по посока на звездата Вега със страхотната скорост от 720000 км/ч. Това, при една груба сметка, ни показва, че Слънцето изминава по 17 милиона и 280 хиляди километра на денонощие. Наред със Слънцето всички планети и спътници, които се намират в системата му на притегляне, изминават същото разстояние.

Орбитата На Луната

„И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка. Нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички по своя орбита плават.” (Сура Йа Син, 39-40)

Луната не следва правилна орбита както спътниците на останалите планети. Докато се движи в орбита около Земята, тя минава зад нея, а понякога и отпред. Тъй като тя също се върти заедно със Земята около Слънцето, Луната в действителност следва един постоянен модел наподобяващ на буквата „S” в космоса. Формата на този космичен път следван от Луната, който е описан в Корана с думите: „заприлича на изсъхнала палмова клонка”, доста наподобява на извитата форма на клонът на финиковата палма. В действителност значението на думата „урджун”, използвана в Корана, е изсъхнала и изтъняла, извита клонка на финикова палма и се използва за описване на частта, която остава след като бъдат събрани фурмите от чепката. Освен това, описването на тази клонка като „изсъхнала” е от изключително значение, защото изсъхналата клонка на финиковата палма е по-тънка и по-изкривена.

Няма съмнение, че е невъзможно някой да е имал познание за орбитата на Луната преди 1,400 години. Начинът, по който този път, установен от съвременната технология и натрупаното знание, е разкрит в Свещената Книга, е още едно от научните чудеса на Корана.

Изчисляване На Годините Чрез Луната

“Той е, Който стори слънцето блясък и луната ­ сияние, и я отмери по фази, за да знаете броя на годините и изчислението. Аллах сътвори това само с мъдрост. Той разяснява знаменията на хора знаещи.” (Сура Юнус, 5)

“И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка.” (Сура Йа Син, 39)

В първия айят по-горе Аллах много ясно е съобщил, че Луната ще бъде критерий за измерване на годините. Също така е отбелязано, че тези изчисления ще бъдат извършвани според положението, което Луната ще заема при въртенето й по орбитата си. Тъй като ъгълът между Земята и Луната и Земята и Слънцето постоянно се изменя, то ние по различно време виждаме Луната по различен начин. Нещо повече, когато наблюдаваме Луната, а това е възможно само ако тя отразява получената от Слънцето светлина, осветената от Слънцето й страна постоянно се изменя. Взимайки предвид именно тези изменения, се извършват определени изчисления, които от своя страна позволяват на хората да изчисляват годините.

В миналото като 1 месец хората са изчислявали времето между две пълнолуния, или времето, за което Луната обикаля около Земята. Според този метод 1 месец е равен на 29 дена 12 часа и 44 минути. Това се нарича “лунарен месец”. А от своя страна 12 лунарни месеца, според руми календар (слънчев календар, използван в Турция преди 1925 г.) се равняват на 1 година. Но между Григорианския календар, според който за 1 година се приема едно завъртане на Земята около Слънцето, и руми календар всяка година се формира разлика от 11 дена. Всъщност 25ти айят от сура Кахф обръща внимание на този факт така:

“И прекарали в пещерата си триста години и още девет.” (Сура Кахф, 25)

Споменатото в айята време може да бъде обяснено по следния начин: 300 години x 11 дена (разликата, която се формира всяка година) = 3300 дена. Ако вземем под внимание, че 1 слънчева година се състои от 365 дена 5 часа 48 минути и 45.5 секунди, то 3300 дена/365.24 дена = 9 години. С други думи, според Григорианския календар 300 години, а според руми календара 300+9 години. Както се вижда, в айята е обърнато внимание на 9те години, които се основават на едно деликатно изчисление. (Аллах знае най-добре). Без съмнение, подчертаването на такава информация в Корана е едно от научните чудеса на Корана.

Гравитационната Сила И Орбиталните Движения

„О, кълна се в залязващите планети, движещи се, скриващи се.” (Сура Такуир, 15-16)

Думата „хуннас” от 15 айят на сура Такуир има значение на смаляващ се, свиващ се, отдръпвам се и връщам се. Арабската дума, която е преведена в 16ти айят от същата сура като „скриващи се”, е „куннас”. Думата „куннас” е множественото число на „канис” и се използва по отношение на специфичен път: влизане в гнездо, домът на движещо се тяло или организми влизащи и укриващи се в домът си. Отново в 16 айят думата „алджавари” – множественото число на думата „джария”, която означава нещо, което се движи и тече, е преведена като „движещи се”. Имайки предвид значението на тези думи твърде вероятно е тези айяти да се отнасят до гравитационните сили на планетите и тяхното движение по орбитите им.

Тези думи от горецитираните айяти напълно описват орбиталните движения произлизащи от гравитационната сила. Думата „хуннас” се отнася до привличането на планетите към собствените им центрове и също така привличането им към Слънцето, което е центърът на нашата Слънчева система. (Аллах знае най-добре.) Гравитационната сила е вече съществуваща във Вселената сила, но разкриването й чрез математически формули е станало възможно едва през 17ти – 18ти век от Сър Исак Нютон. Думата „алджавари” от следващият айят подчертава орбиталните движения, които се появяват в резултат на центробежната сила, която се противопоставя на тази сила на притегляне. Няма съмнение, че употребата на думата „алджавари” (привличане към центъра, свиване, залязване) заедно с „хуннас” (път, влизане в гнездо, дом на движещо се тяло) сочи към един значителен научен факт, за който никой не би могъл да е знаел преди 1,400 години. (Аллах знае най-добре.) Нещо повече, тези айяти, които са една от темите, за които е дадена клетва в Корана, са друг показател за значението на темата.

Кръглата Форма На Земята

“Сътвори Той небесата и земята с мъдрост. Той заставя нощта да следва деня и заставя деня да следва нощта...” (Сура Зумар, 5)

Доста интересни са използваните в Корана изрази за описване на Вселената. Думата “следва” от горния айят е превод на арабската дума "теквир". На български значението на тази дума може да се предаде с “да покриеш с някакъв предмет, нещо с кръгла форма”. (Например в арабските речници тази дума се използва за глаголите, които се отнасят за кръгли предмети, като например “увиване на главата с чалма.) Информацията, която е дадена в айята, че денят и нощта се покриват един друг (теквир) , в същото време съдържа и ясна информация за формата на Земята. Тогава и само тогава, когато Земята е кръгла, използваният в айята глагол може да бъде извършен. Т.е. в низпослания през 7 век Коран е посочено, че Земята е кръгла.

Не трябва да забравяме, че разбиранията на астрономията за Земята по онова време са доста различни. Тогава се е вярвало, че Земята е права плоскост и всички научни изчисления и определения са извършвани на тази основа. Но тъй като Коранът е Божието слово, то при описанието на Вселената са използвани възможно най-изразителните думи. Всичките тези знания, които получаваме през това столетие, са ни съобщени в айятите от Корана преди 1400 години.

А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха. (Сура Бакара , 103) Не узна ли ти, че на Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и нямате освен Аллах нито покровител, нито избавител? (Сура Бакара , 107)

Посока На Въртене На Земята

“И ще видиш планините ­ мислиш ги неподвижни, а те отминават, както облаците отминават. Сторено е от Аллах, Който всяко нещо прави съвършено... Той е сведущ за делата ви.” (Сура Намл, 88)

В айята от сура Намл е отбелязано не само че Земята се върти, но и посоката на нейното въртене. Посоката на движение на намиращата се на 3500-4000 метра височина основна облачна маса е винаги от запад на изток. Това е и причината при прогнозите за времето да се гледа предимно положението на запад.

Всъщност причината за придвижването на облачната маса от запад на изток е посоката на въртене на Земята. Както е известно днес, и Земята се върти от запад на изток. Тази научна истина, която науката открива неотдавна, е съобщена в Корана преди хиляди години.

Геоидната Форма На Земята

„И земята след това разпростря.” (Сура Назиат, 30)

Думата „даха” използвана в горният айят със значение на „разпростря” произлиза от думата „дахв”, която има значение на „разстилам”. Въпреки че думата „дахв” също така означава покриване или изглаждане, значението на глагола е нещо повече от просто прозаично изглаждане, тъй като той описва изглаждане в кръг.

Представата за закръгленост също присъства и в другите думи произлизащи от „дахв”. Така например думата „дахв” също се използва за деца, които са пуснали топка в дупка в земята, състезания за хвърляне на камъни в дупки и игри, които се играят с орехи. Произлизащите от тази дума глаголи също се използват и за описване на свиването на гнездо на щраус, почистването на камъните от мястото, където ще легне, мястото където мъти яйцата си, както и самите яйца.

В действителност Земята е кръгла по начин наподобяващ на формата на яйце. Леко сплеснатата кълбовидна форма на Земята е известна като геоид. От тази гледна точка употребата на думата „даха” съдържа важна информация за формата, която Аллах е дал на Земята. В продължение на хиляди години хората са си представяли, че формата на Земята е напълно плоска и едва благодарение на технологията са успели да разберат истината. Този факт обаче е разкрит в Корана преди 14 века.

Диаметърът На Земята и Космоса

„О, множество от джинове и хора, ако можете да проникнете зад пределите на небесата и на земята, проникнете! Не ще проникнете освен с власт [от Нас].” (Сура Рахман, 33)

Арабската дума преведена като „предели” в горният айят е „актар”. Това е множественото число на думата „кутур”, която има значение на диаметър, и ни посочва, че небесата и земята имат много диаметри. В арабския език от употребата на дадена дума може да се разбере дали тя е в единствено, множествено число (повече от две) или пък в двойна форма. Следователно формата на думата, която е използвана тук, а именно множествено число, ни дава още една чудна информация.

За едно триизмерно тяло може да се каже, че има един-единствен диаметър ако то е напълно сферично. Думата „диаметри” може да се отнася единствено до неправилна, но в основата си сферична форма. Тази избрана в Корана дума – „диаметри”, е важна от гледна точка на посочването на геоидната форма на Земята. Следващият забележителен момент в айята е, че небесата и земята са споменати по отделно по отношение на диаметрите.

Според Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн Вселената е разширяваща се. Но това не означава, че галактиките и другите небесни тела са се разпръснали в космоса. Това означава, че космосът се разширява и че разстоянието между галактиките се увеличава.

Описанието „пределите на небесата” от 33 айят на сура Рахман ни показва сферичната форма на космоса. (Аллах знае най-добре.) Така както космичните диаметри ще бъдат различни от различните точки на космоса, така и диаметрите на постоянно разширяващият се космос също ще бъдат различни. От тази гледна точка употребата на думата „предел” в множествено число съдържа голяма мъдрост и е един от показателите за това, че Коранът е откровение на нашият Всезнаещ Господ.

1 - Тропосфера 2 - Стратосфера 3 - Мезосфера 4 - Термосфера	5 - Екзосфера 6 - Йоносфера 7 - Магнитосфера

Атмосферните Пластове

В айятите от Корана едно от знанията, които се дават за Вселената, е, че небето е подредено на седем пласта:

“Той е, Който сътвори за вас всичко на земята, после се насочи към [сътворяването на] небето и създаде седем небеса. Той всяко нещо знае.” (Сура Бакара, 29)

“После се насочи към [сътворяването на] небето, а то бе дим... И ги направи седем небеса в два дни, и отреди Той на всяко небе неговото дело...” (Сура Фуссилат, 11-12)

Използваната на много места в Корана дума “небе” служи за обозначаване както на цялата Вселена, така на небето над Земята. Когато помислим върху второто значение на думата, то ще стигнем до заключението, че небето на Земята, т.е. атмосферата, се състои от 7 пласта.

Всъщност днес е известно, че Земята се състои от подредени един върху друг различни пластове. В дефинициите с химично съдържание или взимащи атмосферната температура като мярка се определя, че земната атмосфера има 7 пласта. Според т.нар "Limited Fine Mesh Model" (LFMII) - атмосферен модел, който днес все още се използва при 48-часовите прогнози за времето, атмосферата е съставена от 7 пласта. Според съвременните геоложки определения 7-те пласта на атмосферата са подредени, както следват:

1 - Тропосфера
2 - Стратосфера
3 - Мезосфера
4 - Термосфера
5 - Екзосфера
6 - Йоносфера
7 - Магнитосфера

1. Атмосферата,	2. Земя
Земята притежава всички необходими за живота условия. Едното от тях е атмосферата, която изпълнява ролята на специален, предпазващ живите организми, щит. Днес е известно, че земната атмосфера е формирана от разположени един върху друг различни слоеве. Атмосферата се състои, точно както е съобщено в айята, от седем слоя. Това, разбира се, e и едно от чудесата на Корана.

Другата чудотворна страна на този въпрос е използваният в сура Фуссилат израз: ”отреди Той на всяко небе неговото дело”. Т.е. в айята ни се съобщава, че Аллах е възложил на всеки един пласт различно задължение. Така както видяхме и в предходните глави, всеки от гореизброените пластове има жизненоважно значение за хората и всички останали живи организми на земята. От образуването на дъжда до предпазването от вредните лъчи, от отразяването на радиовълните до обезвреждането на метеорите, всеки един пласт притежава характерна за него функция.

Долуцитираните айяти ни дават информация за това как изглеждат 7-те пласта на атмосферата:

“Нима не виждате как Аллах сътвори седем небеса на слоеве?” (Сура Нух, 15)

“Който сътвори седем небеса на слоеве. Не ще видиш несъразмерност в творението на Всемилостивия...” (Сура Мулк, 3)

Преведената на български език като “несъразмерност” арабска дума "тибакан" означава и “слой, подходящ капак или покривало на нещо”. Описаното в айята небе на слоеве без съмнение показва по най-подходящ начин атмосферата.

Фактът, че тази информация, която е невъзможно по никакъв начин да бъде получена без технологията на 20-ти век, е съобщена толкова ясно в низпослания преди 1400 години Коран, е, разбира се, много голямо чудо.

Защитният Таван

В Корана Аллах обръща внимание на едно изключително важно качество на небето така:

“И сторихме небето пазен свод. А те от Неговите знамения се отвръщат.” (Сура Анбиа, 32)

Тази характеристика на небето, спомената в айята, е доказана посредством научните изследвания на 20-ти век.

Атмосферата, която обгръща Земята от всички страни, осъществява жизненоважни за по-нататъшното пребиваване на живите организми функции. Разтопява и унищожава множеството големи и малки, наближаващи Земята, метеорити, и така предотвратява падането им на Земята и предизвикването на големи вреди на организмите.

Наред с това атмосферата филтрира и вредните за живите организми лъчи, които идват от космоса. Най-удивителната страна на това качество на атмосферата е, че тя пропуска само безвредните лъчи, т.е. видимите лъчи, инфрачервените лъчи и радиовълните. Всички тези лъчи са необходими за живота. Така например определеното количество ултравиолетови лъчи, на което атмосферата позволява да преминат, имат голямо значение за осъществяваната от растенията фотосинтеза, която от своя страна е необходима за поддържане живота на организмите. Голяма част от отделяните от Слънцето силни ултравиолетови лъчи биват филтрирани от озоновия слой на атмосферата и до Земята достигат само малка част от тях, необходими за живота.

Магнитосферния слой, който формира магнитното поле на Земята изпълнява ролята на щит, който предпазва земната повърхност от метеорите, вредните космични лъчи и частици. На картината вдясно е изобразен този магнитосферен слой, наречен “Пояс на Ван Ален”. Този, разположен на хиляди километри от Земята, пояс предпазва живеещите на земната повърхност организми от евентуална смъртоносна енергия, която може да дойде от космоса. Всички тези научни открития доказват, че Земята бива предпазвана по един специален начин. Важното тук е, че в Корана преди 1400 години с айята “и сторихме небето пазен свод” ни е съобщено за тази защита.

Защитната характеристика на атмосферата не се ограничава само с това. Благодарение пак на атмосферата Земята бива предпазвана от приблизително минус 270-градусовия вледеняващ студ на космоса.

Не само атмосферата предпазва Земята от вредните въздействия. Наред с атмосферата, произлизащият от магнитното поле на Земята слой, наречен “Пояс на Ван Ален”, изпълнява ролята на щит, който предпазва планетата ни от вредните лъчи. Тези отделяни постоянно от Слънцето и останалите звезди лъчи носят смъртоносни последици за човечеството. Ако не е поясът на Ван Ален, енергийните експлозии, които обикновено идват от Слънцето и се наричат слънчеви изригвания, са толкова мощни, че биха могли да унищожат целия живот на Земята.

Когато гледат към небето по-голямата част от хората не се и сещат за защитната структура на атмосферата. Също така, в повечето случаи хората не мислят и за това какво място би била Земята, ако не съществуваше тази структура. На снимката вдясно е показана гигантската дупка, която е направил един метеор паднал в САЩ, Аризона. Ако атмосферата не съществуваше милиони метеори като този щяха да падат на Земята и планетата щеше да стане негодна за живот. Но благодарение на защитното качество на атмосферата живите организми на земната повърхност могат да продължат своя живот във сигурност. Разбира се това е една защита, която Аллах осигурява на хората и която е едно от съобщените в Корана чудеса.

Д-р Хю Рос описва значението на пояса на Ван Ален за живота ни така:

Земята притежава най-голяма плътност измежду всички останали планети в Слънчевата система. Това голямо ядро от никел и желязо създава силно магнитно поле. Това магнитно поле, от своя страна, става причина за появата на радиационния пояс на Ван Ален. Този слой предпазва земната повърхност от радиационните бомбардировки. Ако този защитен слой не съществуваше, животът на Земята нямаше да бъде възможен. Единствената друга планета, която притежава магнитно поле и е изградена от скали, е Меркурий. Но силата на това магнитно поле е 100 пъти по-малка от тази на Земята. Радиационният пояс на Ван Ален е характерен само за Земята.

Преди няколко години бе изчислено, че енергията, която се отделя от едно изригване, се равнява на 100 атомни бомби, подобни на хвърлената в Хирошима. 58 часа след изригване се забелязва бурно движение на стрелките на компасите, а температурата на земната атмосфера, извършвайки температурен скок над 250 км, достига до 2500 °C.

С една дума, върху Земята действа една съвършена система, която я обгръща от всички страни и я предпазва от външните опасности. Аллах преди хиляди години ни съобщава в Корана именно за това качество на предпазен щит на обгръщащото Земята небе.

Сътворяването На Небето - Свод

“Онзи, Който стори за вас от земята постеля и от небето ­ свод, и изсипва вода от небето, и чрез нея вади плодовете ­ препитание за вас! И като знаете това, не сторвайте подобия на Аллах!” (Сура Бакара, 22)

Метеорният поток Джеминиди може ежегодно да бъде наблюдаван в най-интензивната си форма през втората седмица на месец декември. Късите линии, които може да видите на снимката вдясно са следи от звезди, а дългите на метеори. При метеорният поток, който виждате на снимката, метеорите падат с гъстота 58 броя на час.

В горния айят за небето е използвана арабската дума "ессемае бинаен". Тази дума наред със значението на свод, таван, се използва от арабските бедуини и за описване на покривало, наподобяващо чадър. И това, на което се набляга при тази чадърообразна структура, е, че тя предпазва от външни природни сили при различни ситуации.

Въпреки че не забелязваме голяма част от тях, както върху останалите планети, така и върху Земята падат голямо количество метеори. Причината, поради която тези метеори, които, падайки върху другите планети, образуват огромни кратери, не причиняват никакви вреди на Земята, е голямата съпротива, която земната атмосфера оказва. Метеорът не може да издържи дълго на тази съпротива и в резултат на триенето изгаря и загубва голяма част от масата си. Ето така тази опасност, която би могла да предизвика големи бедствия, благодарение на атмосферата бива предотвратена. Наред с гореспоменатите айяти, разкриващи защитното качество на атмосферата, със следващия айят Аллах също обръща внимание на това особено сътворение:

“Не виждаш ли, че Аллах подчинява за вас всичко на земята, и корабите, плаващи в морето по Неговата воля, и Той държи небето да не падне върху земята, освен с Неговото позволение. Аллах към хората е състрадателен, милосърден.” (Сура Хадж, 65)

Така както споменахме и в предходната глава, защитната функция на атмосферата предпазва Земята от космоса, т.е. от външните природни сили. В по-горните айяти с използваната за описване на небето дума “свод” се обръща внимание и на тази характерна особеност на небето, която не е било възможно да се знае по времето на Пророка Мохамед (м.н.).

Особеността На Небето Да Връща Обратно

В сура Тарик, 11 айят, от Корана се споменава за характерната особеност на небето да се “върти” така:

“Кълна се в небето, което се върти.” (Сура Тарик, 11)

Думата "редж'и", която е преведена в различните преводи на Корана като “върти”, също така има значение и на “връщам се”.

Тропосфера	Озоносфера Тропосфера	Йоносфера Озоносфера Тропосфера
За съществуването на живот на Земята наличието на вода е от изключително значение. Един от факторите за формирането на водата е и единият от атмосферните слоеве наречен тропосфера. Тропосферният слой кондензира издигащата се от океаните водна пара и допринася за връщането й на земята под формата на дъжд.	Атмосферният слой, който предпазва от лъчите, които биха могли да бъдат пагубни за живота на земната повърхност, е озоновия слой. Озоносферата, която е долният слой стратосфера, отразявайки идващите от космоса радиационни и вредни ултравиолетови лъчи, спомага за тяхното връщане обратно в космоса, преди да са успели да достигнат до земната повърхност.	Всеки атмосферен слой притежава характерни особености, които са полезни за хората. Така например един от горните пластове на атмосферата – йоносферата, разпръсква по цялата земна повърхност предаваните от определена точка радиовълни и спомага за възприемането на тези излъчвания на големи разстояния.

Както е известно, атмосферата, която обгражда Земята, се състои от множество слоеве. Всеки един слой играе важна роля в полза на живите организми. Когато бъдат извършени изследвания, ще се види, че всеки пласт имат способността да връща обратно в космоса или върху земната повърхност всеки достигнал до него предмет или светлинен лъч.

Нека да разгледаме с няколко примера способността на атмосферните пластове да връщат обратно. Тропосферният слой, който се намира на 13 – 15 км височина, кондензира издигащата се от земната повърхност водна пара и допринася за връщането й на земята под формата на дъжд. Озоносферата, която е долният слой на разположената на 25 км височина стратосфера, отразявайки идващите от космоса радиационни и вредни ултравиолетови лъчи, спомага за тяхното връщане обратно в космоса, преди да са успели да достигнат до земната повърхност. Йоносферата, която също като сателит разпръсква по цялата земна повърхност предаваните от Земята радиовълни, спомага за осъществяването на разговори на големи разстояния по радиостанции, телефони и позволява гледането и слушането на радио-и телевизионни предавания. Магнитосферният слой пък връща обратно в космоса вредните радиоактивни елементи, отделяни от Слънцето или другите звезди, преди да са достигнали до земната повърхност.

Тази характерна особеност на небесните слоеве, която е открита неотдавна, но за която ни е съобщено преди хиляди години в Корана, е още едно доказателство за това, че Коранът е Божието слово.